V. ПОСЛЕСЛОВИЕ

[valiamaria]

V. ПОСЛЕСЛОВИЕ

(стр. 487)

Книгата е роман, а не история - това казвам за ония читатели, които биха искали да познаят в героите личности.

При това трябва да попълня фактическата страна с една подробност: -романът е написан през 1916 година*, когато, като тежко ранен офицер, изживявах дни, които можеше да бъдат последни.

Не познавах и не бях и чувал дори тогава за тия духовни среди, към които сега принадлежа - това за тия, които биха намерили някакво противоречие между тогавашните ми и сегашните ми разбирания.

Смятам, че някои от «новите» хора са още действующи лица на днешното време. Може би даже са още по-рязко очертани, макар и вече зад кулисите на обществения живот - чакащи само «своето» време...

Не ги осъдих някога, още по-малко ще сторя това сега. Но нека искрено се надяваме, че погрешките на това минало няма да се повтарят. Дано нерадостните страници на тия спомени останат само като отбелязвание на нещо, което е било неминуемо за тогава - преддверие на светло бъдеще, което несъмнено нашият народ заслужава - и ще го има!

Любомир Лулчев

Изгревът - София

14.I.1937 г.

__________________________________

** И всички стойности оставих както си бяха - според тогавашните индекси на ценности, които са с около 10-20 пъти (за 1915 г.) по-ниски от сегашните (бел. а.).