II. БЪЛГАРСКАТА ЦАРСКА ДИНАСТИЯ

[valiamaria]

II. БЪЛГАРСКАТА ЦАРСКА ДИНАСТИЯ

(стр. 11-18)

 

Царствуващата сега българска династия е една от най-знатните династии в Европа, благодарение на своя именит произход и поради близкото си родство с най-големите европейски царски семейства.

 

Основател на нашата династия е Негово Величество Цар Фердинанд I, който по тази причина в народното съзнание и в простосърдечния народен изговор получи към благородната си титла и чисто нашенското отличие Цар Отец.

 

Негово Величество Цар Фердинанд I възлезе на българския Престол в 1887 година, по Божия милост и с единодушната народна воля, изразена от Великото народно събрание. Но тогава, съгласно статутите на Берлинския конгрес, България беше княжество, васално на Отоманската империя, и българският владетел носеше титлата Княз. Разбирайки дълбоко българската душа, Княз Фердинанд I с голям политически такт и с изключителна смелост подготви обявяването на българската държавна независимост, с която се осветяваше напълно добитата с толкова жертви свобода и се слагаше начало на истинското Трето българско царство. На 22 септември 1908 година в древнопрестол-ния град Търново Княз Фердинанд I възстанови царското достойнство на великите български владетели от Първото и Второто царства и получи тяхната титла: Цар на Българите. С този акт се сложи основата на българската царска династия, затова за нейна начална дата трябва да се счита току-що посочения ден - двадесет и втори септември хилядо деветстотин и осма година.

 

Негово Величество Цар Фердинанд I - основател на династията, произхожда от виден германски владетелски род по бащина линия, и от рода на френските крале - по майчина. Роден е във Виена на 26 февруари 1861 г. Баща му - Принц Август Сакс-Кобург-Гота (род. 1917 - починал 1881 г.), е брат на Принц Фердинанд, съпруг на португалската Кралица Мария, а сестра му - Принцеса Виктория - е била женена за Немурския Дук, син на френския крал Луи Филип. Дядото на Цар Фердинанд I е бил брат на съпруга на английската Кралица Виктория и на белгийския Крал Леополд. Негова съпруга пък е била Принцеса Антоанета Кохари, потомка на бележития унгарски магнатски род Коха-ри. По бащина линия, значи Цар Фердинанд I е в сватовство с португалския и френски дворове и в кръвно родство с английския и белгийския царствуващи домове, и с благородния унгарски род Кохари.

 

Още по-ярко е знатното родство на Цар Фердинанд по майчина линия. Неговата Августейша родителка - Княгиня Клементина Орлеанска - е дъщеря на френския Крал Луи Филип Орлеански. Тя е потомка на историческата френска кралска династия и е родена в Парйж, в прочутия дворец Пале Роял, през 1817 година. Починала е в 1907 година.

 

Цар Фердинанд се ожени за Нейно Царско Височество Княгиня Мария Луиза Бурбон-Парма (род. на 17 януари 1870 г., а починала на 19 януари 1899 г.).

 

С тази си женитба Той още повече засили родствените връзки на нашата царска династия с разните владетелски европейски дворове.

 

Августейшата майка на сега властвуващия наш Цар - Негово Величество Борис III - е дъщеря на Пармския Дук и на Принцеса Мария Пия Бурбон-ска, Принцеса на двете Сицилии, родна дъщеря на френския Крал Карл X, от френската кралска династия на Бурбоните. По такъв начин в българската царска династия се влива още една кралска кръв - кръвта на Карла X.

 

Освен посочените по-горе родства на българската царска династия, не е безинтересно да се посочи и едно родство по сватовство. Така с втората женитба на Н. В. Цар Фердинанд I династията ни се сроди и с голямата австрийска княжеска фамилия Ройс-Кьостриц, чиято потомка е о'Бозе почившата Царица Елеонора.

 

Също така нашата династия се родее и с династията на съседните ни държави. Починалата напоследък румънска Кралица Мария е внучка на английската Кралица Виктория и на Принца-съпруг Алфред Сакс-Кобург-Гота, който пък е брат, както споменахме, на Цар Фердинандовия дядо. Нейни деца са: румънският Крал Карол; югославската Кралица-майка Мария и бившата гръцка Кралица Елисавета. От друга страна, същата румънска Кралица Мария е внучка и на Цар Освободителя, откъдето следователно нашето царско семейство се родее и с руската императорска династия на Романовците.

 

Потомците на тия благородни родове са Негово Величество Цар Борис III (род. на 18 януари 1894 г., стар стил); Неговият брат Негово Царско Височество Княз Кирил и Техни Царски Височества Княгините Евдокия и Надежда.

 

На 2 февруари 1896 г. продължителността на нашата царска династия, Негово Величество Цар Борис III, приемайки тайнството миропомазване, бе приятен в лоното на народната ни православна църква. С този акт Неговият мъдър и далновиден Отец - Цар Фердинанд I, приобщи българската царска династия и духовно към българския народ, а с възпитанието, което даде на своя Августейши Син, свърза последния неразривно с България, с нейните величави подвизи и тежки страдания, с нейната безгранична воля за успех и с героичните й борби за преодоляване на всички пречки към успеха.

 

Негово Величество Цар Борис III е истински син на България, отрасъл в нея, воювал за нейните народностни идеали, възлюбил я повече от всичко и дори от Себе си. Сега Той мъдро я ръководи и достойно възглавява. Над Богопомазаното си чело Той чувствува короната на Своя велик единоименник Свети Цар Борис I и с неговата духовна благословия гради величието на България и Третото българско царство.

 

На 25 октомври 1930 година Негово Величество Царят се венча в историческия италиански град Асизи за дъщерята на Италианския Крал - Принцеса Иоанна Савойска. С тази женитба се вля нова благородна кръв в българската царска династия.

 

Нейно Величество Царица Йоанна, която мигновено завладя сърца*га на българите със своето благородство, доброта и величие, е родена на 13 януари 1907 година в Рим. Тя е потомка на славната италианска династия, която води началото си от първите италиански крале на X век. Родоначалник на тази династия е граф Бианкамано Умберто, царувал преди около 900 години. Неговите наследници са били отначало Савойски дукове, сетне - Сардински крале, а от 1861 година - крале на Италия.

 

Августейшият родител на нашата любима Царица Йоанна напоследък прие титлата «император». Той е роден на 11 ноември 1869 година.

 

На 2 октомври 1869 година Негово Императорско и Кралско Величество Крал Виктор Емануил III се ожени за дъщерята на Негово Величество Крал Никита Черногорски, Нейно Императорско и Кралско Величество Кралица Елена (род. в Цетина на 8 януари 1873 г.). Така че в жилите на нашата Царица тече и славянска княжеска кръв, славната кръв на първия Черногорски Княз Владиката Данило Петрович Ниегош, основал династията си в 1711 година.

 

Освен своя знатен произход, децата на Техни Величества Царя и Царицата: Негово Царско Височество Престолонаследникът Симеон Княз Търновски (род. на 16 юни 1937 г.) и Нейно Царско Височество Княгиня Мария Луиза (род. на 13 януари 1933 година) имат следователно и славянска кръв, която напълно ги приобщава към великия български народ.

 

Затова Престолонаследникът, Който ще продължи един ден българската царска династия, е най-скъпата рожба на България и гордост, надежда и упо-вание не само на Височайшите си родители, но и на целия български народ. Зад Неговия детски образ сякаш прозират величавите образи на старите български ханове и царе, които с отческа благословия бдят над първите Му стъпки, нашепвайки Му заветите на своите дела и подвизи, за да го подготвят за трудната, но славна мисия, за която Бог Го е пратил в нашата земя.

 

Нека Той расте под тия благословии и тия завети, и под благодатното слънце на народната обич, за да се изпълни предопределеното от вековете на нашата родна история - с него да бъде възкресена епохата на духовния му предшественик Симеона Велики - Златният век за България.

 

Нека пребъде единството между династията, народа и войската - единство, в което е залогът за светлите бъднини на отечеството. След толкова исторически премеждия, след бури и сътресения, българският Престол, възкръснал като по чудо из мъглявата далечина на миналото, и българската царска Корона, засияла отново над Балкана, намират в лицето на царствените представители на нашата династия достойни приемници, които, окръжени с любовта и предаността на всички верни български синове ще могат сигурно да държат в ръцете си съдбините на България и с твърда ръка да направляват нейния държавен кораб към осъществяването на нейната велика съдба.

 

Нека Бог закриля българската царска династия, за да оправдае надеждите на всички и да възвеличи завинаги народа и родината ни.