КЛЮЧЪТ

[valiamaria]

КЛЮЧЪТ

Веднъж ние пак бяхме се събрали около нашия обичен Учител и Той почна да говори за служенето на Бога:

– Този, който ме учи да извърша най-добре една работа, това е Бог, Реалното; например, да рисувам добре, да пея добре. Този, който ме учи да се обхождам, това е Бог!

Когато зле се обхождаме, това сме ние.

Когато вървя в съгласие с Великите Божествени закони, аз се съединявам с Доброто и го проявявам. Щом се отделя от Доброто, злото иде. Злото не нищо друго, освен лишение от Доброто.

Следователно, що е зло? Там дето няма Добро.

Що е Омраза? Дето няма Любов.

Що е лъжа? Дето няма Истина. Това са празни места, пропасти. Омразата и лъжата са пропасти, а пък Любовта, Мъдростта и Истината са градини, насадени с най-хубавите плодни дръвчета.

Главната цел на живота е да се научим да мислим, както Бог мисли!

Понеже Бог мисли, затова и аз мисля. Някой път казваш:

„Господи, не виждаш ли какво аз правя?“

Господ ти казва: „Ти трябва да видиш какво Аз правя.“

Онзи, Който във всеки момент ти показва как да постъпяш, това е Бог.

Няма по-хубаво нещо в света от това, Бог да ти каже две думи само! Много ангели са чули от Бога само две думи и върху тях работят.

Бог ще ти каже: „Люби Бога, люби ближния си.“ В интонацията на тези думи всеки ще разбере вътрешния смисъл на живота.

Някой казва: „Много ми урониха престижа пред хората.“ Оставете това. Най-напред гледайте да възстановите вашия престиж пред Бога, после пред себе си и после пред хората, пред животните, пред воловете, овцете и пр. Най-напред турите ли за основа престижа пред Бога, тогава другите неща ще ги направите. Бог не може да слезе, но Той се вселява в нас, и като отидем да работим, Бог работи, навсякъде ходи и слугува на хората чрез нас.

Като носим в себе си великия съзнателен живот, то е единственото качество, в което Бог постоянно функционира.

Това, Което периодически идва и дава направление на живота ни, е Светият Дух, това е Бог.

Исус постави Петра на изпит, Петър каза: „Не Го познавам.“ След като плака, той видя Бога по- добре, отколкото по-рано. А като го поставиха на мъчение, видя Го още по-добре.

Вашата сила се състои в това, че Бог действа чрез вас. Силата е в Него.

Всеки човек, в когото Бог действа, е мощен. Не мислете, че силата е в материалното.

Този, който е роден от Бога, ще прояви Божията Любов, ще бъде готов да ти помага. А любовта на онзи, който не е роден от Бога, не е Любов; тя е човешка. Неговата любов е користна. Той гледа да те изяде. При човешката любов има изяждане. Онзи, който е роден от Бога, не може да те мрази.

Всички, които са родени от Бога, са роднини.

Някой казва: „По какво се познава човек, който е роден от Бога?“

Учителят каза:

– Той ще те обича, ще ти услужва, ще бъде смирен, ще има всички Божествени добродетели, ще гледа да ти прави добро.

Една сестра запита:

– Един човек ми каза: „Това учение ви прави добри, но вие сте много малко. А светът воюва, бие се, живее по старому. Има много лоши хора.“

Учителят каза:

– Един добър човек струва колкото хиляда лоши хора.

Някой е вързан. Как се е вързал?

Доброволно сте се дали да ви вържат.

Връзвате се, понеже търсите нещата вън от себе си.

На една сестра, която боледува и беше оздравяла, Учителят каза:

Ти много работи, но работи отвън, а сега трябва да работиш и вътре.

У човека трябва да има дълбоко убеждение да служи на Бога. Тогава, каквото придобие, ще върви с него във вечността. То ще остане с човека завинаги.

Служенето на Бога трябва да представлява доброволен акт в живота. Ако не дойде Любовта, служенето на Бога е немислимо.

Служете на Бога с мисъл, любов и воля.

Умът, сърцето и волята са трите връзки на човека с Бога.

Ще кажете, че когато уредите работите си, тогава ще служите на Бога.

Започнете сега да служите на Бога без оглед на своите работи.

Онзи, който служи на Бога, не трябва да има две противоположни мисли в душата си.

Има един закон: В Божествените работи няма раздвояване, а в човешките има. Божественото обединява ума и сърцето. Всяка работа, при която няма раздвояване, ще стане.

Каква трябва да бъде целта на нашия живот? Да вършим волята Божия!

Намерите ли този ключ, вие сте дошли до същественото, във вас ще се създаде нещо ново!

Има един закон: Ако човек не върши волята Божия, изпада в изкушения.

Да служиш на Бога, това е най-важното, първото нещо.

След това ще се научиш да служиш на другите хора. Най-първо ще възлюбиш Бога и след това ще слезеш да обичаш всички хора. Такъв е законът.

Бог е толкова внимателен и така хубаво е направил човека! Всичко е сложил на мястото му – очите, ушите, носът, устата и пр.

Така и ние трябва да бъдем внимателни, досетливи към Него и да се научим да Му служим.

Както Бог служи на нас, така и ние трябва да служим на Бога.

Ако има едно учение, с което човек може да реализира всички свои копнежи и желания, това е – да служи на Бога.

Онзи, който служи на Бога, има всичко. Да служиш на Бога, това значи да имаш всички благоприятни условия за работа, както онази жена, която има вкъщи всичко: вълна, хурка, стан и може да изтъче хубаво платно.

Като станеш сутрин кажи: Господи, готов съм всичко да направя днес за тебе.

Ще се молиш на Бога и ще работиш. Ако се молиш и не работиш, дълги години ще стоиш в затвора.

Трябва да има хора в света, които да са готови в името на Великата Любов да пожертват живота си, да се отрекат от доволството, от всичките блага за едно висше благо, за човечеството.

Това учение изисква целия човек. То изисква ние да служим на другите, а не на нас да служат.

Когато човек приеме нещо, когато има някои придобивки, трябва да ги сподели с другите. Трябва да ги преработи и да ги даде на другите. Не да ги задържи за себе си. Ако ги задържа, върши престъпление. В служенето има разнообразие. Човек трябва постоянно да намира все нови и нови начини за служене на Бога.

Красиво е например да направиш едно добро тайно, никой да не знае!

Вървят двама души духовни и носят книги. Първият среща един човек и го пита: „Знаеш ли да четеш?“ Онзи казва: „Не знам.“ „Жалко, изгуби! Не съм пратен за тебе.“

Вторият среща същият човек и го пита: „Знаеш ли да четеш?“ „Не знам.“ Той сяда, изважда буквара, научава го да чете и му оставя книгата.

Бог ви връща онова, което сте дали, за да се видите какви сте били.

Каквото дадете – същото ви се връща пак.

Ако дадете нещо хубаво, хубавото се връща при вас, ако дадете лошо – лошото се връща.

Когато Бог те постави на някой висок пост, трябва да се покажеш благодарен. Като дойде някой беден човек, пусни го. Не прави разлика. Не казвай: „Този е беден.“

Изобилно ти е дадено, изобилно давай.

Когато служиш, сам не можеш да се назначиш на служба. Бог ще те постави да служиш. Докато не те постави Бог да служиш, ти не можеш да служиш. Защото иначе няма да имаш крила, няма да имаш сила, как ще служиш тогава на Бога?

Служенето е едно от най-трудните изкуства. Един ученик разправя и обяснява на своите съученици урока; на другия ден учениците знаят урока. Този ученик дава пример. Това е служене.

Когато един работник изорава една нива, вие не го нахранвайте най-напред с баница, но после – вечерта, като си дойде от работа, тогава му дайте баница.

Страданията на хората са условия, за да се прояви Бог. Пътуваш в чужда страна. Нямаш препоръчителни писма. Срещаш един граф, който си е изкълчил крак. Намести крака му. Това е вече препоръчително писмо. Вървиш с него, той ще те препоръча. Страданието на някого става препоръчително писмо за тебе. Бог те праща при този страдащ, за да му помогнеш. И той те препоръчва.

В Природата има един закон за самоотричане. Ако ти живееш в една форма, ще се оттеглиш от нея, ще я напуснеш и ще дойдат други да я вземат. Двадесет и пет години ще притежаваш нещо и след това ще трябва да го оставиш, за да се ползват други от него. Отиваш в една гостилница, служиш си с един сервиз и после го оставяш.

И в живота важи този закон. Онова, от което се ползваш, ще го оставиш след време, друг да се ползва след тебе.

Едно време на вас слугуваха, а сега вие ще слугувате. Това е Христовият закон.

Една сестра каза, че ще направи нещо за всички.

Учителят каза:

– Тая сестра иска да покаже как да слугувате.