5.2 ВЪЗПИТАНИЕ НА ДЕЦАТА.

[valiamaria]

5.2 ВЪЗПИТАНИЕ НА ДЕЦАТА.

 

Възпитанието е процес, който трябва да върви едновременно за всички – и за бащата, и за майката, и за децата. Когато се възпитат бащата и майката, ще се възпитат и децата. /77;310/

 

Спасението иде от майките и бащите. Оня баща, който отначало още дава най-хубавото нещо на децата си, е свещеник, патриарх, владика и цар. Оная майка, която още в най-ранната възраст внася в душата на децата си светли и възвишени мисли и идеали, тя е царица. Да бъдеш майка и баща, това са свещени длъжности, които Бог е определил за човека. /77;310/

 

Има ангели на земята, но те са рядко. На няколко хиляди деца едва едно от тях е ангел, който слиза на земята с определена мисия, да ръководи хората. Някои родители се възхищават от тънките вежди на децата си, от малката им устичка, от малките им ушички и т.н. Тъкмо тези белези говорят за неправилно развитие, за нещо лошо в характера. Родителите могат да не познават нито френология, физиогномия, астрология, обаче искат ли да знаят какви заложби носят децата им в себе си, ще се поддават ли на новите педагогически методи, нека видят обичат ли ги децата им. Това е първото условие за възпитание на детето. Ако детето обича родителите си, то влиза в положението им и цени всичко каквото те правят за него. В това дете е събудено Божественото, може да се възпитава. Не е ли събудено още Божественото в детето, то може да се дресира, но не и да се възпитава. /77;357/

 

Майката и бащата трябва да кажат на сина си: : “Синко, ти ще ходиш в светлината, която Бог ти е дал! Ти ще се проявяваш с чувствата, които Бог ти е дал! Ти ще действуваш с волята, която Бог ти е дал! Ти трябва да ни слушаш.” /21;37л., 8/

 

Докато детето е малко, майката му припява, каквото иска от него, и го потупва по задницата. Не тупай детето си по задницата, но го пипай по главичката и кажи: “Да влязат в главата ти светлите Божествени мисли, да носиш светлина на човечеството, да помагаш на по-слабите си братя." Тури ръката си на главичката на своето дете и кажи: “Да влязат в тебе благородните и възвишени Божествени чувства.” Някоя майка прегърне детето си, стисне го в обятията си, но с това тя развива в него егоизма… Тя прави това подсъзнателно, но един ден вижда резултата на своята любов… Майката се радва, че детето й е здраво, но тя трябва да проникне дълбоко в душата му и там да посее истинските семена. Ако тя не сее в душата на детето, всяко посято от нея семе пада на камениста почва и изсъхва. /18;54-55/

 

Ако майката не обича детето си, тя нищо няма да му даде. И ако детето не обича майка си, нищо не може да получи от нея. Майката трябва да обича детето си и детето трябва да обича майка си. /35;51/

 

Колкото по-дълго време майката е държала детето в ръцете си, толкова по-разумно е станало това дете. /9;115/

 

Когато майката прегръща детето си, тя му предава от своите сили, също така и детето, като прегръща майка си, и то й предава от силите си. /64;109/

 

Как да възпитате грубото, неразвито дете на добри, на правилни отнашения? Каквото днес го научите, утре ще го забрави. Това възпитание е дресировка - нищо повече. Това, на което майката учи децата си, те го изоставят, не го прилагат в живота си - Защо? - Защото при възпитанието на детето нещата не пущат дълбоки корени в съзнанието му. Майката трябва да научи детето си да обича Бога. Щом обича Бога, то ще се самовъзпита. Какво прави майката днес? Тя се поставя на мястото на Бога и казва на детето си: Ти трябва да ме обичаш, защото аз те родих, аз те отхраних и отгледах. /53;82-83/

 

Ако майката и бащата не внесат в душата на детето свещен образ на Бога, те не са изпълнили своето предназначение както трябва. Децата трябва да пазят в душата си свещения образ на майка си и на баща си, като заместници на Бога.

Децата на новите хора трябва да се отличават с чистота и святост. Дойде ли такова дете в някой дом, то трябва да носи благословение, както за дома си, така и за своите ближни. Щом слиза от света на Любовта, човек носи благословение на човечеството. /20;165-166-167/

 

Когато майката се грижи и моли за децата си, по този начин тя сваля от разумния и възвишен свят съответни енергии за своите деца. В това отношение родителите не трябва да се тревожат как ще прекарат децата им, но трябва да се молят, да мислят и да работят усилено за тях. /77;370/

 

Колкото повече са пели на един плод, толкова по- сладък е той. Същият закон се отнася и за човека. Човек, който е откърмен с музика и песен, има светла мисъл и широко отворено сърце. Той се радва на всичко. Каквото срещне в живота си, той го разглежда от добрата му страна. Никой човек не трябва да го държите много близо до себе си. Главно страданията произтичат от голямо приближаване. Ако една майка държи детето си много близо до себе си тя ще страда. И детето не може да успява. Тогава тя с нейната неразбрана обич ще го осакати... Ако всичко правите по волята на децата, ще ги осакатите. /76;2/

 

Питам, кога страда майката за едно дете? Преди да го е родила, зачева го, влиза туй дете, и тогава са страданията. Казвам: слушай, майка ти е страдала заради тебе. Да не мислиш, че тия страдания са малко? Девет месеца те носила в утробата. Знаеш ли какво нещо е това? Ако злоупотребиш с туй страдание, знаеш колко ще изгубиш. Майката, която носи детето, носи го от любов. Често майките се чудят защо децата не ги обичат и по някой път те стават своенравни. За мене това е ясно, толкова ясно, като бял ден. И за вас по някой път е ясно. Има неща, които не са ясни. Майката, която е носила детето, дошла й мисълта и си казва: “Що ми трябваше това дете?” После остави тази мисъл. Но по някой път й дойде наум, че можеше и без него, да го изпъди навън, да си върви някъде. Що ще й главоболи? Тя пак изхвърли тази мисъл. Пак си казва: “Що ми трябваше това дете? Лишава ме от свобода.” Много бели създава това дете на младата майка. Тя на хорото не може да играе, като има дете. Детето изисква спокойствие. /58;126-127/

 

Едно винаги недоволно дете, което майката с нищо не може да задоволи, такова дете аз не утешавам. То се цупи, сърди се, а майка му дава ябълки - една, втора, трета и чак тогава детето се усмихва. Значи, въпросът е бил за трите ябълки. /1;294/

 

Ако имате някое своенравно дете, направете опит с него и приложете метода на любовта. Обикнете това дете и никога не мислете за неговите отрицателни черти. Мислете, че то е добро, разумно и ще видите, че след извесно време, то ще се поправи. /77;373/

 

Майката обича детето си, но то вярва в нея. За да бъде вярата му абсолютна, майката трябва да има Божествена Любов към него. И обратно, ако детето няма абсолютна вяра към майка си, тя не може да прояви към него Божествената Любов. /31;66/

 

Трябва да се приспособим към децата, да почнем от това, към което те имат желание. Трябва да почнем със сетивата, трябва да създадем работа на децата, например садене на дръвчета, чистене на градината, правене на вадички, чистене на извори, правене на пътеки, почистване на двора и чрез тая работа, между другото, ще се развият сетивата. Когато те са развити у децата, от това се ползва и умът. /77;374-375/

 

Детето трябва да изучава растенията. То трябва да ги обича. Във всеки училищен двор трябва да има градина, да има посадени растения. Трябва да има нещо, което да е посредник на Божествената енергия: череши, ябълки, сливи, круши, дюли, орехи и др. Жълтите цветя предават интелигентност, червените – живот и здраве. Като насърчавате децата да садят цветя – жълти, червени, бели, цветята ще ги насърчават чрез красотата си. /77;375/

 

Всички миризми на цветята не действуват еднакво върху децата. Някои миризми имат обратно действие върху тях. Правете различни опити в това отношение. Запример, вашето дете е неразположено. Какво ще направите? Откъснете една роза, едно карамфилче, една теменужка или друго някое цвете и без да забележи детето, туряйте под носа му едно след друго тия цветя и следете кое цвете как му влияе. Запомнете онова цвете, което произведе ефект върху разположението на детето. Запишете името му, запишете деня, часа, когато сте му дали да го помирише. Направете опит и втори, и трети път, да се уверите в резултата. /21;37л., 22-23/

 

Ако някое дете е хилаво, нека майка му да направи цветна градинка и да го остави само да отглежда цветята, главно червени цветя, запример, червени карамфили. Ако детето е много буйно, да отглежда бели и сини цветя. /69;22/

 

При възпитанието на децата, да им се обръща внимание, че и мушичките, и птичките усещат болка като нас. Децата, като разбират това, ще кажат: “Добре, в бъдеще няма да им причиняваме болка.” По този начин ги възпитавайте. Не им казвайте, че това е грях, че онова е грях. Те нямат опитност от греха. /77;375-376/

 

Когато възпитава детето си, майката трябва да си служи и с мек, и със строг говор. От време на време тя трябва да създава мъчнотии на детето, чрез които да го застави да мисли. Колкото и да е слаба мисълта на човека, тя развива мозъчните центрове. Обаче от любов към децата си, майките ги ограждат от мъчнотии и страдания. Те искат децата им да бъдат здрави, силни, безгрижни, обаче природата не търпи това. /77;381/

 

Мисълта е един мощен космически процес, който се проявява чрез всички форми. Там, където се явява пречка на пътя му, той разрушава формите. Затова всички, които не мислят, т.е. не дават ход на този творчески процес, са осъдени на разрушение и израждане. Затова задачата на майките и бащите и на възпитанието въобще, е да научат децата да мислят. Защото животът изисква една права мисъл и разбиране на законите, по които самият живот се проявява. /66;66/

 

Досега не съм срещал нито един правилен метод за възпитание. Казва се, че трябва да се даде свобода на детето. Но в какво седи свободата? Преди всичко свободата изключва всяко насилие, но изключва и всяка лъжа и зло. Онзи, на когото трябва да дадеш свобода, у него трябва да бъде изключена всяка лъжа. /66;160/

 

Ако в един дом бащата, майката и децата правят по едно малко добро на ден, този дом има бъдеще. Това е основата на всяко възпитание... За да се възпита детето, бащата и майката трябва да бъдат образец и идеал за него. /66;161/

 

Един от методите за възпитание на децата е вечер, когато те спят, да им се говори мислено на подсъзнанието. /77;384/

 

Най-упоритите и най-своенравните деца може да възпитавате с музика. /77;392/

 

По отношение на органическия свят майката и бащата играят важна роля – те с кръвта си предават на децата качествата на своите души. Възпитанието на децата се обуславя от качествата, които майката влага в детето още от най-крехката му възраст. Под думата кръв подразбирам не обикновената кръв, а тази, която във всички случаи на живота остава неизменна, една и съща, тя не е онази преходна кръв. Благородните зародиши, които майката влага в кръвта на детето си, са ценна есенция, която отсетне се развива и разнася благоухания навред. Отподире нищо не може да се вложи и посее в човека. Това е възпитание, а не дресировка. /67;25-26/

 

Предаде ли майката нечиста кръв на детето си, то цял живот ще носи последствията на тази кръв. /71;11/

 

Искаш да станеш майка, а не можеш да се справиш с децата си. Каква майка си, ако децата ти те бият? Майка е оная, която внушава уважение и респект на децата си. /44;204/

 

Какво означава думата “педагогия”? Сричката “пед” означава дете; “аго” – води. Значи, педагогията води детето. /44;78-79/

 

Първото правило на педагогиката е следното: бащата трябва да обича сина си, а майката трябва да обича дъщеря си. Второто правило на педагогиката: синът трябва да обича баща си, и дъщерята трябва да обича майка си. Това е смяна на енергия. /61;185/

 

Едно дете, колкото малко и да е, може да бъде една напреднала душа. Много деца са по-умни от учителите си. Много деца разбират закона на внушението, закона за трансформиране на енергиите по-добре от бащата и майката. /61;186/

 

Някои мислят, че децата са глупави. Не, детето още като го учиш, знае, разбира говориш ли му истината или не… Няма по-прозорливи същества от децата. Децата виждат и през стената, тъй ги познавам аз. /61;188/

 

Трябва да имате предвид следното правило: не можеш да приложиш успешно един метод върху другите, ако не си го приложил върху себе си. Говориш на едно дете за послушание, но ако ти сам не слушаш, ако ти сам не се подчиняваш, не можеш да имаш никакъв резултат. Говориш на едно дете за трезва мисъл, а ти сам нямаш трезва мисъл. Ако ти развиваш една тема, а сам не я разбираш, как ще я предадеш? Говориш за Истината, а сам не разбираш какво нещо е Истината. /61;189/

 

Децата, които се раждат в сегашната епоха, са по- разумни, по-умни от ония на миналата епоха. Децата на бъдещото поколение ще разполагат с по-голяма разумност от сегашните. При гениалното дете почвата, при която е посадено, е много добра. Външните и вътрешните условия са много добри. Там лесно се работи. При талантливото дете почвата не е толкова добра, а при обикновеното дете – още по-малко. От обикновените деца стават талантливи, от талантливите – гениални. На десет обикновени деца трябва едно талантливо. На десет талантливи деца трябва едно гениално. Ако няма гениални деца между учениците, последните не могат да се развиват правилно. Гениалните и талантливите деца ще бъдат подтик за обикновените. /77;391/

 

Защо майката претърпява известни грешки на своето дете, а гледа да го възпита? Тя предвижда, че то, макар и да има своите слабости, ще стане в бъдеще велик човек, полезен на своя дом и на своята родина. Именно, като предвижда това, майката си казва: “Аз за това дете ще се изложа на всички несгоди и ще претърпя всички негови слабости.” И тя умно постъпва. Какво намира тя в това дете? Какво я привързва към него. Да го претеглиш – ще излезе само няколко килограма. В него има една божествена душа, която привлича любовта на майката до толкова, щото тя със своето дълго търпение е готова във всичко да му угоди, грижи се по всякакъв начин за него. /73;80/

 

Трябват училища, в които младежите да се възпитават върху тия велики закони, как могат да станат добри майки и бащи, а също и строители на бъдещото общество. /48;78/