Hristo Vatev Posted June 7, 2011 Share Posted June 7, 2011 Аудио - чете Цвета Коцева От книгата, "Възможности в живота". Младежки окултен клас. XVII година (1937–1938). Първо издание. София, Издателство „АСК-93“, 1998 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Великата работа на водата, въздуха, топлината и светлината Отче наш. Имате ли зададена тема? – /Имаме/. – Може да четете. /Чете се темата „Защо гладът не се утолява?“/ – За другия път изберете седем силни думи, които вас ви се виждат силни. Напишете седем думи, които вие считате силни. Гладът трябва да го проучавате не теоретически, но на опит трябва да проучавате глада. Никога не можете да говорите за туй, което не сте опитали. Не може да го разберете. Вашия глад опишете. Вие може да говорите за духовния глад, но вие трябва да го опитате, и умствения глад трябва да опитате. Има желание човeк да учи, да чете, едно непреривно желание. А пък някой има, като го пращат в училище, той бяга от училище, няма никакъв глад. Някой казва: „Не ми се яде“, няма глад, карат го насила да яде. И гладът какво е, способност или чувство? Не е способност, чувство е. Счита се получувство. Първото нещо, което наполовина е чувство и има и нещо умствено примесено. Чувствува, но едновременно мисли как да го добие. Туй, което чувствува, започва да мисли той за него. Най-долното пробуждане на човешкия ум започва от глада. Разбира се гладът е едно предметно учение. Гладът е даден да се проучва. Човек трябва да го проучва. Френолозите казват, че отпред се намира туй чувство. Понеже гладът е тясно свързан с яденето, с обонянието, с вкуса, като помирише нещо хубаво има близка връзка. Гладът във всичките хора не е еднакъв. Някои хора обичат да ядат. У някои хора гладът е по-силен, у някои по-слаб. Запример, вземете в тия зверове, в тях гладът е така силен, че ги кара да са свирепи. Гладът е, който прави един вълк да е свиреп. Като хване жертвата, ще я разкъса, ще задоволи своя глад. Най-първо човек трябва да възпитава своя глад, защото гладът ще го научи и на много лоши работи. Всичкото нещастие на човечеството започва от яденето. Всичките бели, които сега имаме, всичките раздори се дължат на яденето, се са за хляба. То е първото нещо. Ако се попитате защо сте нещастни? – Защото ядете. Защо не ви върви? – Всичко зависи от храненето на човека. Да знае човек как да се храни е възпитателният метод за глада. На това се основава. Гладът е едно непреодолимо желание. Сега във вас се заражда въпроса: „Защо дa съществува желанието?“ – Защо вие да съществувате? Вие питате: „Защо съществува гладът?“ – Отговорът е, защото вие да съществувате. То е все същото. Гладът е една потреба, проявление. Щом си гладен, ти вече може да си уверен, че живееш. Щом не си гладен... Щом си гладен, интересува те нещо. Първият интерес, който събужда в живота това е яденето. След яденето вече другите работи се събуждат. Следователно първият, който се събужда, то е гладът. Казват: „Господарю, стани!“. Сега ти може да се разсърдиш на глада, понеже не те е събудил както трябва. Гладът е нещо, което събужда човека да стане да работи в живота. Може да се зароди другият въпрос: „Какво трябва да работи?“ За да се отговори, какво трябва да работи ще ви кажа: Представете си, че някой ви пита, как трябва човек да ходи? Как да се научи да ходи? Е, как трябва да се научи човек да ходи? Че той вече има път. Винаги като станеш ще ходиш напред. Кое ходене е по-лесно: на равно, надолу или нагоре? Човек защо се е научил да ходи? Пак гладът го е заставил да ходи. Той най-първо не иска да се движи, но понеже е гладен, ходи. Предмета, който желае е далеч от него, а пък му е потребен, схваща че му е потребен, той прави едно усилие да дойде по-близо. Сега някой пита: „Защо идеш при мене?“ Има някакъв интерес той. Някой вълк защо се приближава до овцата, или някоя лисица защо се приближава при кокошката, или малкото дете защо се приближава при плодното дърво? Или крадецът, защо се приближава при касата, или цигуларят защо се приближава при цигулката, или пианистът при пианото? Има една вътрешна потреба. Казвам: Тъй като седите, вас ви занимават разни работи. Например, някой от вас седите, но науката още не ви занимава, не ви интересува. Интересуват ви съвсем посторонни неща. Чиста наука още не ви интересува. Запример, кой от вас го интересува оня свят? Казвате: „Оставете го“. Като идея оня свят съществува, но накъде е оня свят? Или пък говорите за чистата наука, в какво да седи чистата наука? Какво ви интересува геометрията? Запример, един триъгълник, какво приложение може да има в живота? Представете си на едно дете разправят за една хубава круша, или учителят разправя на малките десетгодишни деца, че в еди коя си градина, на един километър далеч, минал и видял една хубава круша. Като им разправи веднага тия деца почнат да мислят за крушата; някои от тях планират как могат да минат като техния учител да видят градината. Като минат, ще започнат да мислят как да дойдат по-близо до тия круши. Затова е предметно учение да опитаме плодовете. След туй, след като са ги опитали, ще дойдат други хора, ще кажат, че са направили едно престъпление. Тогава ще ги питат по какви съображения са влязли, защо са яли и т.н., стане цял един процес. Работата е много проста. Учителят, разказвал за хубавата градина, за хубавите дървета, за онзи градинар, който направил градината. Отишли да купуват плодове. Сега някой като отиде в съвременните бакалници да си купи нещо, ако вземе една маслина и я изяде, след него да кажем, може да дойдат сто души и всеки взема по една маслина – сто маслини, колко правят? Ако всеки, който дойде при крушата и опитва по една круша, вземе от хубавите круши, какво ще стане? За маслините е позволено, но крушите като дойдат, ако са от дребните, ще каже, както и да е, но щом са големи, не се позволява да се опитват. Онези умните, които продават плодовете, нарежат на малки парченца и казват: Опитайте! Та казвам: Създадете си един начин за мисловна работа. Вие седите в училището и мислите, какво положение ще вземете в обществото. Хубава е тази идея. Какво положение ще вземеш? Хиляди положения има. Да допуснем, че във вас има желание сега да станете певец, всички сте кандидати. Имате глас, може да пеете. Колко от вас ще бъдат талантливи певци и колко от вас ще бъдат гениални? Сега в този клас, колко от вас могат да станат талантливи певци? Като дойде един професор по пеене да каже: „От него ще излезе един добър певец“. Рядко са талантливите и гениалните певци, обикновенни колкото искаш. На певците другояче е устроено гърлото, после челото е другояче построено. Те са белязани. Хубавата круша е белязана, обикновенната круша и тя е белязана. Хубавата ябълка е белязана. Всичко талантливо е белязано. Талантливото почва с „Т“, обикновеното с „О“. Всичките хора все са белязани. Природата всинца ви е белязала. Ако вие проучвате вашия живот, един ден ще изучавате вашето родословие, като погледнете, ще видите през хилядите векове, дето сте минали, къде сте били, какви сте били, как сте работили? Вие, запример, понякой път не може да си представите, защо страдате, или пък не може да си обясните, защо на някой човек му върви, във всичко му върви, пък на друг не му върви. Имате AB и BA /Фиг. 1.9./. На AB върви на този човек, но на този BA не му върви. Защо не му върви? „A“ отгоре надолу слиза, върви му и да не иска ще се търкаля. Върви му, понеже е наклонена плоскостта. А този „A“ отдолу нагоре не му върви. Защо не му върви? Има голямо препятствие, тук се изисква усилие. На този човек не върви, защото е долу. Единият е горе, другият – долу. Този, който е долу не му върви, този който е горе, върви му. Представете си онези семенца, които са към повърхността им върви, тези които са заровени долу, не им върви на зародишите. Та казвам: Понякой път в живота ви има едно препятствие. Има една страна – трябва да изучавате вътрешните условия на живота. Науката, която съществува е като един метод, като подбудителна причина да ви улесни в живота. Запример, вие искате да пеете, да свирите, но подбудителната причина не е самото пеене за вас, ами подбудителната причина е друга. Искате другите хора да кажат: „Певец е той, гениален“, туй ви интересува. Самото пеене не ви интересува. Или искате да бъдете учен човек, не че вие имате любов към знанието, но да говорят хората. Не че е лошо да говорят хората за вас, но то е второстепенно. Ами че нека твоите хора да говорят добре за тебе. Ти имаш 75 милиарда хора вътре в твоята кръв. Нека те да говорят за вас, че сте учен. Знаете, какво нещо е 75 милиарда? На 75 места по хиляда милиона. Ами че малко ли са тези хора, да кажат: „Нашият господар е гениален човек.“ И тъй законът е вие сами да бъдете доволни от себе си. Когато вие сте недоволни от себе си, значи онези 75 милиарда, които разнасят храната казват: „Не го бива“. Тогава светът каквото и да говори за вас те имат друго мнение. И какво е тогава? Вие се усещате неразположен, казвате: „Боли ме нещо“. Защо си неразположен? Защото 75 милиарда ваш народ не е доволен от вас. Казвам: Ако вие бяхте научили процеса да се задоволявате и да пречистите вашата кръв преди всичко, в този живот да имате всичко. Вие още не сте се заинтересували, по кой начин да пречистите кръвта си. Вие се интересувате да бъдете музикант, вие се интересувате да бъдете красив, вие се интересувате да бъдете силен, но то са посторонни работи. Силата без чистата кръв не може да се прояви. Пеенето без чистата кръв не може да се прояви. Нищо в света без чиста кръв не може да се прояви. Чиста кръв трябва. Помнете: Първото нещо в живота е чистотата. Чистотата е един елемент, който е необходим за постиженията, които човек има. Това е не само на физическото поле. Този закон е същият и във физическия свят, и в духовния, и в умствения. Законът е същият. Без чистота придобиваш нещо и го изгубваш. Вие казвате: Чистота. Ако разбираш чистотата то е постижение в живота. Но тази чистота къде трябва да бъде? – В кръвта. Когато Мойсей дал закона животните да се ядат без да се яде кръвта им и затуй заколват животното да изтече кръвта и да остане месото. Не се позволява да се яде кръвта. Сега вие казвате: „Добре, как да станем чисти?“ Как чистите ориза? Нали казвате чист ориз, зрънце по зрънце. Преди всичко, ориза го изчиствате да остане еднороден, само оризови зърна. Да допуснем, че някога искате да направите пилаф. Тогава взимат от хубавия ориз, който само едри и здрави зърна съдържа. Онези, които искат да направят хубав пилаф, избират само цели зърна, половините зрънца ги оставят и тогава пилафът е хубав, само от едри зърна. Най-първо ще изчистите ориза от камъчетата, след туй от изпочупените зрънца – второто положение. Тогава туряте вода да го измиете един път, два пъти, докато водата почне да става чиста. Щом има нещо във вас което ви безпокои, вие сте нечисти, нищо повече! Щом окото е нечисто, гложди те, някъде малка прашинка влязла, безпокои те. Ще го търкаш, вода ще туряш, ще го миеш, като махнеш прашинката, ще остане окото чисто, няма да те гложди. Значи, щом има нещо да ви безпокои, има нещо нечисто. Туй трябва да знаете: Всяко безпокойство показва, че има нещо нечисто. Философ можеш да бъдеш, безпокоиш ли се, нечист си. Майка, баща или учител, който и да е, ако се безпокои, има нещо нечисто. Трябва да се изчисти. Сега диагнозата – Казва: „Неспокоен съм“. Нечист си. Недоволен си от живота. Нечист си. – „Мене не ми се живее“. Нечист си. – „Искам да умра“. Нечист си. Ако искаш да живееш трябва да бъдеш чист. Ако не искаш, нечистотата в живота ти ще донесе смърт. Крайният предел на нечистотата е смъртта. И тогава аз ви казвам: Прегрешението на Ева беше там, че като ѝ дадоха плода, не го уми. Нечистотата влезе вътре в човека. Тя изяде плода нечист и следователно, стана нечиста. Че вие имате едно желание, това е един плод. Желанията са в света, които създават нещастия на хората. Едно желание е плод на забраненото дърво. Че днес вие имате едно желание от дървото на познанието – доброто и злото. Тогава същият адепт казва и на вас: „Ако ядете от плода на това дърво, като Бога ще станете“. Като хапнеш, освен че като Бога няма да станете, но извън рая ще излезете и в живота каквото имаш, ще изгубиш – знание, богатство, здраве, всичко ще изгубиш. Да допуснем, че някой път вие се скарвате и във вас има желание да ударите той да познае, имате желание до го ударите в главата. Ако го блъснеш в главата или ще го осакатиш, или може да го убиеш. Възможно е за да се покажеш силен, да го удариш така, че ще го убиеш. Какво ти предстои тогава? 15 години затвор. Ако докажеш, че предумишленно си го уморил, веднага ще те турят на въжето. Ако се докаже, че при някакви причини си го извършил, тогава 15 години затвор. Твоето желание е да се покажеш, че имаш сила, но 15 години затвор има. Та казвам: Най-първо трябва да се освободите от всички нечисти желания в живота си, защото падението на човека седи в желанията. Сега едно определение помнете: Щом си недоволен, нечист си. Тогава лечебното свойство е да станеш чист. По колко начина човек може да се изчисти? На физическото поле, тялото може да се чисти с вода. И отвътре с вода се чисти. И следователно, за вътре трябва да избираш най-хубавата вода. Някои от вас, колко вода пиете на ден? Казва: „Много вода не пия. По една чаша, по половин чаша.“ Мислите ли вие, че половин чаша вода може да очисти един човек? Мислите ли, че човек, който пие по една чаша вода е вътрешно чист? Всичките хора са вътрешно нечисти. Водата е като един елемент, да се разтворят нечистотиите, да се изхвърлят навън. Вторият процес е дишането. Дишането е процес пак на чистене. Кръвта не може да се прочисти без въздух. Въздухът играе същата роля, както водата за тялото, така и кръвта с въздуха се пречиства. Туй го наричат окисляване. Но окисляването е оня процес, при който нечистотиите, които са непотребни чрез горението излизат навън, а кръвта се очиства. Значи водата и въздухът пречистват. Третото, което чисти организъма, туй е топлината. В топлината ти не може да се топлиш, да се грееш, ако не се чистиш. Топлината е чистене. Четвъртото, което чисти, е светлината. Водата, въдухът,топлината и светлината са ония елементи, които чистят. Аз показвам пътят, по който може да се чистите. Чистотата е от великите процеси на живота. Щастливият живот изисква абсолютна чистота. Тогава трябва да знаеш свойствата на водата, свойствата на въздуха, свойствата на топлината и свойствата на светлината – като процеси на чистене, понеже отт уй зависи проявата. Твоят талант, гений, успех в живота, зависи от тия работи. Това са четири неща необходими на физическия свят. Те са необходими на земята за да разбирате качествата на водата, качествата на въздуха, качествата на топлината и качествата на светлината. Тогава като влезете в онзи свят на талантливите, на гениите, вас ви трябва чистота. Вие говорите за надеждата. Надеждата е път, процес по който човек може да се чисти. Вярата е път, по който човек може да се чисти. И любовта е път, по който човек може да се чисти. Нищо повече. То е придобиване на чистотата. Надеждата е път за чистене и вярата е път за чистене. Надеждата е път за чистене на сърцето, вярата е път за чистене на ума, а любовта е път за чистене на душата. В една окултна школа, колко неща трябва да знаете? В надеждата трябва да чистите сърцето, във вярата трябва да чистите ума, в любовта трябва да чистите душата. Тогава, ако всяка сутрин не пречистваш сърцето, ако не пречистваш ума и ако не пречистваш душата, какво ще очакваш? Значи трябва да чистиш сърцето си. Но ще започнете от водата. Водата, въздуха, топлината, светлината. Когато човек има една неестествена топлина на тялото, човек не е здрав. Всяка болест се дължи на нечистота в организма. Тази нечистота трябва да излезе навън. Та способните ученици ще намерите, ще намерите някои ученици, които знаят да се чистят, и то е голямо изкуство. Голямо знание се изисква да знае човек как да се чисти. Какво се образува? Кое положение е по-завидно? – Отдолу нагоре да пробиваш земята или отгоре надолу? Има едно изречение, което казва: Той снема звезди от небето. Кое е по-хубаво, звездите да ги снемеш или да ги качваш? Какво разбирате под звезди? Сега в Холивуд има звезди. Вие всички знаете да снемате звезди. Няма някой, който да не знае да снема звезди. И децата знаят да снемат звезди. Звезда е туй, което привлича вниманието. Звезди се наричат великите хора в света. Онези, които изучават пророчествата казват: Звездите щели да снемат. Онези, големите звезди на небето, никой не може да ги снеме. Де ще я туриш? Как ще снемеш слънцето? То е толкоз милиони пъти по-голямо от земята, къде ще го туриш? Няма място. Къде ще го туриш? Пък има звезди по-големи и от него. Тук има обикновени човешки звезди, които се снемат. Тия звезди щели да паднат. После има звезди горещи, които светят в пространството, Малки телца, които се движат. Има звезди, в дадения случай те означават великите хора в света. Те са звезди, които трябва да ги снемаме, да приближим близо до себе си, да четем техните книги. Четеш една звезда, учиш се от тази звезда. Запример, Бетовен е една звезда музикална. Моцарт е една звезда музикална. Бах е една звезда музикална. Шуман е една звезда музикална. Аз ви привеждам тия примери, защото има един естествен път на човешката мисъл, има едно течение на човешките чувства. Има едно течение във физическият живот, в духовния и в умствения живот има едно течение. Щом влезеш в едно течение ти трябва да вървиш с това течение, или то ще те изхвърли, ти оставаш надалеч. Ако не вървиш във физическото течение, ще останеш назад. И в света на духовното течение трябва да вървиш, заедно, паралелно трябва да вървиш. Сега вие взимате естественото течение. Сега ще ви дам една задача. Всеки да купи по сто грама хубав ориз, да го изчисти и да преброи зърната. Сто грама всеки един от вас ще вземе, ще го очисти най-първо от камъчетата, ще преброи зърната, ще го измие и ще отбележи колко пъти го мил. Като го изчистите от камъчетата, ще ги преброите и тях. Тогава ще го сварите и ще го изядете. Няма бързо да го изядете, но ще го ядете с всичкото разположение като една задача. Ще го изчистите и от счупените зрънца. Ще намерите най-хубавия ориз. Най-хубавият ориз за пилаф как се нарича? – Ризон. Аз ви давам тази задача понеже е лесна. Да ви кажа да го посеете е трудна работа. Много мъчно се култивира ориза. Дето се култивира ориза, много малария има, болести има, понеже е влажно. Оризът обича много водата. След като изядете ориза питайте го: „Какво те накара да растеш в тази вода, а не на сухо“. Попитайте ориза да видите какъв отговор ще ви даде, защо избрал водата? По-рано няма да го питате, но след като се сприятелите, тъй приятелски ще го запитате. Той не е разположен да отговаря. Трябва да го разположите, да ви каже кои са подбудителните причини. Другояче ще ви каже, че това не е ваша работа. Втория път пак ще говорим за ориза. Изпейте една песен на ориза. Сега въпрос да не става, че ориз ще ядете. Никой никому няма да разправя. Не казвайте каква задача ви е дадена. За задачата имате право да говорите, след като сте я свършили: купили, очистили, сварили, изяли и като минат няколко дена, тогава може да говорите. Сега всички ще мълчите. Изпейте: „Аз в живота ще благувам“, особено като се яде ориз. /Изпяхме песента/. За през седмицата да бъде за размишление великата работа, която водата, въздухът, светлината и топлината вършат на физическия свят. Работата, която водата извършва, която въздухът извършва, която топлината извършва, и която светлината извършва. Това да ви бъде като предмет на размишление. Само светлият път на Мъдростта води към Истината! В Истината е скрит животът! XVII година 9 лекция на Младежкия окултен клас държана от Учителя на 26. ХI. 1937 г., петък, 5 ч.с. София – Изгрев. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Create an account or sign in to comment
You need to be a member in order to leave a comment
Create an account
Sign up for a new account in our community. It's easy!
Register a new accountSign in
Already have an account? Sign in here.
Sign In Now