Jump to content

Живот след смъртта на физическото тяло


Recommended Posts

Живот след смъртта на физическото тяло

Животът в духовните светове

Влад Пашов

“Ученикът трябва, докато е още на Земята във физическото си тяло, да премине чистилището, като работи за организиране и пречистване на обвивките си, които някои наричат тела. Това се постига чрез приложение на методите, които Школата му дава за работа върху себе си.”

 

“В първо време, като се освободи от тялото, душата се чувства голяма, необятна, като Вселената, но веднага я подгонват неприятелите, тя започва да бяга и се смалява много, така че става невидима и се изгубва в пространството. Тогава тя съобщава на близките си на Земята, че няма живот, нищо не съществува. Такова е състоянието на душите, докато се ориентират в другия свят. Такива души наричаме тъмни. За да излезе от това състояние тъмната душа, трябва да си спомни, че тя живее в Бога, че Бог е Любов и че Той възстаноови първоначалнатай форма, но когато възлюби Бога”

 

“Когато душата напусне тялото, то се разлага на хиляди и милиони живи частици, които не умират. Тялото е съставено от милиони и милиарди живи клетки. Вскяка клетка си има душа, само че душата на първоначалната клетка, първичната монада е централна, тя е светла сама по себе си и е привлякла всички други монади около себе си. Един ден, когато тази светла монада свърши своята мисия, тя ще каже на малките монади: Сега ви изпращам на свобода. И всички клетки започват да се разпръскват в пространството. И когато душата се връща в ново въплащение, тя привлича всички тези клетки при себе си и образува новото си тяло.”

 

Учителят

 

Развитието на човека се извършва в три велики свята, които Учителят нарича физически, духовен, умствен или Божествен. Учителят дава следните имена на тези три свята- феноменален, реален и идеен. Други окултисти ги наричат физически, душевен и духовен. Но каквито и имена да се дават на тези светове, важното е, че в тези три велики свята се извършва човешкото развитие. Учителят казва, че духовния свят е сто пъти по-обширен от физическия, а Божественият е хиляди пъти по-обширен от физическия. Следователно физическият свят е най-органиченият, създаден от най-груба материя. Учителят дава и друго определение и наименование на световете. Физическия той нарича материален, духовния нарича субстанциален, а Божествения нарича есенциален свят. Това са състояния и форми на проява на реалността. Тези три свята Учителят нарича още човешки, ангелски и Божествен. Ние имаме известна представа само за физическия свят, а за другите два свята имаме много смътна представа. Човек живее едновременно и в трите свята, но не съзнава това. Защото човека сам по себе си е едно много сложно същество, което общо казано, се състои от дух, душа и тяло. Духът живее в Божествения свят, душата живее в духовния свят-някои го наричат душевен свят, а човешката личност, която се проявява чрез тялото, живее във физическия свят. Ние съзнаваме само личността и затова имаме много ограничени понятия за човека. При днешната степен на развитие душата, респективно духовния свят, се изразява чрез чувствата, а духът , респективно Божествения свят, се изразява чрез мисълта. От това не следва да отъждествяваме душата със сърцето, което е свързано с чувствата, нито да отъждествяваме духа с ума, чрез който мислим. Сърцето е само външната страна на душата и умът е само външната страна на духа.

 

Развитието на човека в тези три свята се извършва по законите на прераждането и кармата. Прераждането е закон на последователно преминаване на човек от един свят в други, което египтяните наричат трансмигриране или странстване на душите. Във всеки един от тези светове човек живее в тяло изградено от материята на този свят.

 

На физическият свят живее в тяло, изградено от материята на физическия свят.

В духовния свят живее в духовно тяло, изградено от материята на духовния свят.

В Божествения свят живее в тяло, изградено от материята на Божествения свят.

 

Тези тела Учителят нарича още обвивки, а истинското тяло е Божественото, което е безсмъртно, докато физическото и духовното подлежат на разрушение. След като човек се е родил на Земята, ще живее във физическото тяло най-много 120 години, в редки случаи повече. След смъртта на физическото тяло той преминава в духовния свят в духовното си тяло. След като преживее един определен период от време в духовния свят в духовното си тяло, човек напуска и него и отива в Божествения свят в Божественото си тяло, което е безсмъртно. И след като измине целия този път от физическия до Божествения свят, след определен интервал от време, който е различен за различните хора, в зависимост от степента на тяхното развитие, се връща отново на Земята, т.е. преражда се. Този процес на преминаване през световете ще видим по-подробно в следващото изложение.

Трите свята, в които се извършва човешкото развитие, се състоят от по седем области всеки. Така във физическия свят има:  областта на твърдата материя,  областта на течната материя,  областта на въздушната материя. Над въздушната област следват четирите етерни области, които също принадлежат на физическия свят и са свързани със силите, които действат в трите по-низши области. Същото подразделение на области имаме и в другите два свята. Друго нещо, което трябва да кажа по отношение на трите свята, е това, че всеки един от тези три свята има в основата си един от великите Божествени принципи- Любов, Мъдрост и Истина. Така принципът на Истината е положен в основата на физическия свят, принципът на Любовта е положен в основата на духовния свят, а принципът на Мъдростта е положен в основата на Божествения свят. Но и трите принципа се проявяват и в трите свята в различни области и състояния на материята. Има и друг класификации на телата, употребявани от философите. Учителят често употребява и тази класификация. Това е така наречената седморна класификация, към която се придържа източната окултна традиция. Докато западната окултна традиция се придържа към тройната класификация.

 

Учителят казва: “Източната и ападната Школа се различават по класификацията на телата, но то е външната страна на това учение.” Според дълбокия смисъл на Христовото учение човек има три съществени тела, които се наричат тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината, и четири обвивки. Това е външната страна на това учение и съществена разлика между двете Школи няма. И Христос в настоящата епоха иска да обедини всички Школи и братства. Затова Учителят употребява и източната, и западната класификация. Ето какво казва буквално: “Физическото тяло на човека се разрушава след смъртта- това е така. Затова, което се разрушава и изчезва, не може да е истинско жилище на човека, на неговата душа, на неговия ум. Не са истински жилища на човека и онези по-тънки тела: етерно, астрално и ментално, за които говори окултната наука. Окултната наука твърди, че човек има седем тела. Тези тела, чрез които функционира съвършения човек, действително съществуват. Но не всички седем могат да се нарекат в истинския смисъл на думата тела. Всъщност само три от тях са тела, а другите са обвивки. Аз давам един нов превод на трите съществени тела и ги наричам- тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината”. “Тялото на Любовта е истинското тяло на човека, което никога не умира, то се гради. Сложени са само неговите основи. Що се отнася до другите безсмъртни тела, тялото на Мъдростта и тялото на Истината, те съществуват само като зародиши. За тяхното развитие ще дойдат специални епохи. Целият живот на човека на физическия, астралния, менталния и причинния светове има само една цел- да приготви само материали за изграждане тялото на Любовта.” Любовта е проектирана в тези четири свята, в четирите обвивки на човека. Тези четири обвивки са като лаборатории, в които се обработват материалли, нужни за изграждане тялото на Любовта. Те са само известни възможности на Любовта, чрез които тя се проявява. В тях стават непрекъснати промени. Самите те се явяват и изчезват по известни периодични закони. Тези обвивки са променливи, но има нещо в тях, което не изчезва и което става като постоянен зародиш - физически, астрален и ментален. Причинното тяло е нещо като атмосфера на тези зародиши. То е свързано с един свят, който съдържа възможностите на физическия, астралния и менталния светове. Но преди да слезе човек в света на Любовта, той трябва да мине през причинния свят, където става пълно примиряване на противоречията.

 

Причинният свят е свят на примирение, а светът на Любовта е сам по себе си оня просторен свят, в който всичко се осъществява. Той е велик свят, в който животът истински се осъществява. В света на Любовта се реализират всички желания на човека, които се явяват във физическия, астралния и умствения светове. Но те се осъществяват само при едно напълно развито тяло на Любовта. И когато говорим за Любовта в човека, подразбираме изграждане на това тяло на Любовта. Тогава едва човек ще възкръсне и ще заживее вечния живот.’

 

Ще кажа няколко думи за пояснение на горната мисъл на Учителя, да се разбере отношението между тройната и седморната класификация на телата. В понятието за физически свят в тройната класификация се включват грубо физическият и етерният свят. В понятието духовен свят се включват астралният и менталният светове. Причинният свят е най-високото проявление на духовния свят и най-ниското проявление на Божествения. Над него в безконечността се простират Божествените светове на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Тези три висши свята се проявяват в обратен ред на по-нисшите светове. Така светът на Истината се проектира във физическия свят, светът на Любовта се проектира в астралния свят, а светът на Мъдростта се проектира в менталния свят. Въпросът за тези светове и за трите безсмъртни тела е толкова дълбок и обширен, че Учителят казва, че не е напълно ясен даже и на някои от ангелските йерархии. И развитието на човека се извършва в четирите нисши светове- физически, астрален, ментален и причинен, които езотерически в Писанието се наричатземя, а висшите Божествени светове се наричат Небе. Но развитието на човека в настоящата епоха, което се извършва чрез прераждането, става в четирите долни светове, наричанив Писанието земя, а във висшите Божествени светове човек ще проникне едва тогава, когато съгради тялото на Любовта.

След смъртта на физическото тяло човек преминава последователно през етерния, астралния, менталния свят и достига до крайните предели на причинния свят, който граничи със света на Любовта, и оттам поема обратния път към ново въплащение на Земята. В тези четири нисши светове, както казва Учителят, човек събира материали за изграждане на тялото на Любовта.

Във физическия свят човек събира оитности, които асимилира в астралния и менталния свят и извлича от тях материали за изграждане тялото на Любовта.

 

В миналото престоят на човека в духовния свят е бил много по-продължителен от днес. В миналото човек е престоявал от 500 до 1000 години в невидимия свят, така че в един цикъл от 2160 години, което определя една епоха, човек се е прераждал най-много два пъти- един път в мъжко тяло и един път в женско тяло, за да събере различни опитности и да има различни преживявания, които ще послужат като материали за изграждане на тялото на Любовта. Но Учителят казва, че еволюцията е ускорена десет пъти, затова и продължителността на престояването в духовния свят е намалена от 50 до 100 години според степента на развитието, на което се намира даден човек. Колкото по-напреднал е човек в развитието си, толкова повече прекарва в невидимите светове, защото той е събрал повече опитности, имал е повече преживявания, събрал е повече материали, които трябва да преработи, за да изкара от тях есенцията, която да се заключи в изграждането на тялото на Любовта. Между другите работи, които човешките души извършват по време на престоя си в духовните светове, е и тази, под ръководството на йерархиите да работят за изменение на условията на Земята- както във физическо отношение, така и в социално, за да имат други условия и възможности, като слязат на Земята при ново въплащение, за да могат да съберат нови опитности. Защото Земята не е място на щастие, а е училище, в което човек учи и събира материали за изграждане на тялото на Любовта.

 

При смъртта физическто тяло постепенно се разлага. Това показва, че за човешкия организъм, освен грубо физическата материя, е имало една организираща сила, която е внасяла живот в тялото. Тази организираща сила е идвала от душата, която при смъртта напуска тялото. Душата като магнит е привличала всички клетки около себе си и е образувала един жив организъм, и когато напусне тялото, клетките постепенно се разпръскват в пространството. Защото всяка клетка е една малка душичка, един малък силов център, която е привлечена от централната монада- душата, за да образува тялото. И тези малки душички имат известно сродство с централната монада, която при много въплащения ги привлича от пространството като магнит и образува ново тяло.

При смъртта етерното тяло заедно с душата излиза от главата и физическото тяло остава без живот. Етерното тяло излиза във вид на едно спираловидно движение, носейки със себе си душата, с един физически атом, или по-право не един физически атом, а силата, която е работила в него. Резултатите от преживените опитности на физическото тяло през току-що отминалия живот са отпечатани върху този особен атом. Докато всички други атоми на тялото се подменят в течение на живота, този особен атом остава неизменен. Той остава постоянен не само през един живот, но е бил част от всяко физическо тяло, употребявано по-рано от човешкия дух. След всяко земно съществуване върху него се отбелязват преживяванията на даденото физическо тяло и така той се обогатява качествено, без да се променя. Той се извлича при смъртта и остава в потенциално състояние като зрител, за да бъде отново събуден при започването на друг физически живот, за да полсужи пак като ядка, около която да се построи едно ново физическо тяло. Той се нарича семенен атом. През време на живота семенният атом е разположен в лявата празнина на сърцето, близо до върха му. При смъртта той се излива в мозъка по пневмогастричния нерв и напуска физическото тяло заедно с етерното тяло и душата през вшивката между тила и теменната кост.

 

Когато етерното тяло заедно с душата напускат физическото тяло, те са още свързани с него с една нежна сребърно-бяла нишка. Тази последна връзка не се къса, докато включената в етерното тяло панорама на изтеклия живот не бъде прегледана от душата. Затова погребването или изгарянето не трябва да се извършва до третия ден, защото дотогава душата чрез сребърната нишка е още свързана с етерното тяло и в течение на тези три дена душата преглежда панорамата на своя живот, отпечатвана в етерното тяло, която в течение на тези три дена се отпечатва в астралното тяло. След третия ден сребърната нишка се скъсва и тялото е окончателно мъртво. От неспазването на този срок често хората биват живи погребвани, защото те са били само излъчени и след третия ден се връщат в тялото.

 

Един американски учен е правил опити, с които е установил, че при изпускане на последната вдишка тялото намалява от теглото си. Той е правил опити с много чувствителни везни. Това показва,че нещо невидимо напуска тялото. Това е етерното тяло, съставено от четирите вида етер- топлинен, светлинен, химичен и жизнен, което е все пак физическо, заедно с душата и астралното тяло.

 

Понеже при смъртта и в течение на трите дена, душата преглежда изтеклия си живот, който се изрежда пред нея в картини, от момента на смъртта до момента на раждането, затова не трябва да бъде обезпокоявана от плачове и шумове, за да може да се съсредоточи и да вижда ясно картините на изтеклия си живот. Защото от това ясно виждане зависи отпечатването им в астралното тяло, от това зависи и правилното заключение, което душата ще си извади от тези картини, а това вече ще влияе върху живота на душата в бъдещото въплащение. Затова хората, ако искат да направят добро на умиращия, не трябва да плачат и да вдигат шум около него и най-много да направят една молитва, която действа успокоително върху него и го насочва към картините на изтеклия живот. В това време, когато съзерцава панорамата на изтеклия си живот, душата слуша гласа на Космичното Слово, което й говори и я поучава. Това е тържествен момент за нея и тя не трябва да бъде смущавана от шумове, скърби и плачове около тялото.

 

Също така, когато се вижда, че човек си заминава, не трябва да се правят опити чрез лекарства да бъде върнат назад, защото това действа вредно и върху невидимите тела и причинява големи страдания на душата.

 

Животът на човека се отпечатва в етерното тяло в областта на отрицателния полюс на химическия етер, който е седалище на подсъзнателната памет. Въобще етерното тяло е носител на паметта, основа на умствените способности. Картината, както казах, започва от момента на раждането. Панорамата трае от няколко часа до три дена, в зависимост от времето, през което човек може да запази будност на съзнанието си, след което човек изгубва съзнание в стария свят и преминава в следващия, наречен душевен или астрален, или духовен. Подобна панорама на живота си човек вижда и когато преминава през голяма опасност- при давене във вода, падане от голяма височина и пр. Когато етерното тяло излезе от физическото и съзнанието е будно, но връзката е с физическото не е скъсана, етерното тяло заедно с душата се връща във физическото тяло.

 

След третият ден от смъртта, когато душата заедно с астралното тяло, на което е отпечатана панорамата на физическия живот, напусне етерното тяло, последното остава като втори труп, който спи над гроба, носейки формата на човека, разлагайки се паралелно с физическото. Процесът на напускане на етерното тяло от душата е същият, както при напускането на физическото тяло. Жизнените сили на един атом от етерното тяло се вземат, за да се употребят като ядка за жизненото тяло в следното въплащение. Така при влизането си в астралния свят човек носи със себе си семенния атом на физическото и на етерното тяло. Етерното тяло по форма прилича на физическото, защото то е неговият архитект и физическото тяло е само отпечатък на етерното. Но астралнототяло при настоящата степен на развитие на обикновения човеке още на Земята, е неорганизирано и е облакоподобно и чак когато душата напусне етерното тяло и върху астралното тяло се отпечата панорамата на изтеклия живот, то придобива образа на заминалия човек.

 

Учителят казва, че между физическия свят (респективно етерния) и духовния свят съществува една тъмна зона, с висока температура, през която душите трябва да минат, преди да влязат в духовния свят. В тази зона има много враждебни на човека същества, затова човек трябва да има светлина и самообладание, както и водач, който да го води и да го пази.

Тази тъмна зона представя границата между топлинния етер, който води началото си от Сатурновия период и е без светлина, защото светлината се явява в Слънчевия период, и най-ниската област на духовния свят, която в окултната наука се нарича област на горящите желания, защото тука човек, който на Земята е имал силни ниски желания и страсти, след като изгуби възможността да ги задоволява, те го горят като огън. Затова тази зона се нарича област на горящите желания. Това е най-ниската област на духовния свят и в нея се унищожават и изгарят след смъртта най-грубите, най-ниските и егоистични страсти и желания, които са свързани с живота на тялото. Понеже тези страсти и желания са се задоволявали чрез тялото, затова след смъртта на последното, като не могат да се задоволяват, те се засилват още повече и от това душата страда, така да се каже изгаря, че не може да задоволи своите желания. Но тези желания постепенно се изхабяват, като горящия огън, и душата се научава, че единственото средство да се освободи от страданията, които силните желания произвеждат, е да угаси тази жажда за наслада. Души, които през време на живота си не са имали такива горящи желания, след смъртта преминават тази област, без да я забележат, защото те нямат с нея никакви допирни точки. Колкото една душа има повече и по-силни желания през време на земния си живот, толкова повече тя ще има нужда да се пречиства от тях. И затова за по-дълго време ще остане в тази област на горящите желания. Това са обикновено хора, които са напуснали земния живот в разцвета на живота си и са имали много ниски и интензивни земни желания, които ги привързват към напуснатото тяло. Хора, които са напуснали земния живот след дълги и продължителни страдания, лесно и бързо преминават през тази област, защото те още докато са били във физическото тяло, са ликвидирали със своите низши желания, които ги свързват със Земята. Хора, които са напуснали земния живот чрез някаква катастрофа, инцидент или убийство и имат много неизживени желания, остават дълго време в тази област. Положението на самоубийците е най-тежко, защото те са искали да се освободят от живота, а виждат, че пак са живи и не могат да си намерят място, и се скитат безцелно в тази низша област, изживявайки големи страдания, докато дойде времето за тяхната естествена смърт.

 

Съобразно със силата на страстите и желанията ще бъде и времето на тяхното пречистване. Всички престъпления, които човек е нанесъл на другите, и страданията, които те са преживели, той ще ги преживее сега с голяма сила, за да научи урока да не прави зло на другите.

 

Казах, че когато човек напуска физическото тяло и премине в етерния свят, неговият живот преминава пред него в картини. Съзерцавайки тази панорама на своя живот в етерния свят, човек не преживява никакво чувство от това. Той е като един безчувствен наблюдател, като че не се отнася до неговия живот. Така картините се отпечатват в астралното тяло и когато премине в духовния свят, тези картини пак му се представят, но тук вече той ги преживява с всичките възможни за него чувства. Сега той преживява всички страдания и скърби, които е причинил на другите, и научава урока колко трудно се понасят скърбите и страданията.

 

Ако човек при напускане на физическото тяло и минаването в етерния свят е обезпокояван от скърбите и плачовете на близките в течение тридневния период, той ще има само едно неопределено и неясно отпечатване на току-що приклююващия се живот в духовното му тяло. А когато той не е обезпокояван от скърбите и плачовете на близките, духът гравира един ясен и дълбок отпечатък на духовнто тяло и когато тези картини му се представят в астралния свят, той ще осъзнае погрешките на миналия си живот много по-лесно и определено, отколкото ако картината е помрачена вследствие отвличане на вниманието му от страданията и скърбите около него. Неговите чувства относно нещата, които са му причинили сегашните страдания, ще бъдат много по-определени, ако му е предоставена една ясна панорама. Това ясно и определено чувство е от грамадна стойност за бъдещия му живот. То се отпечатва незаличимо върху постоянния атом на духовното тяло. Опитността ще бъде забравена в следващия живот, но чувството ще остане. И когато се предостави случай да повтори грешката в един по-късен живот, това чувство ще ни проговори ясно и безпогрешно. То е оня тих вътрешен глас, който ни предупреждава, макар ние да не знаем защо и за какво. Колкото по-ясна и определена е панорамата на миналия живот, толкова по-ясно и силно ще чува човек този вътрешен глас. Това ни показва колко е важно да оставим заминаващите души в абсолютна тишина при смъртта и след смъртта. Като постъпим така, ние помагаме на душите да извлекат възможната най-голяма полза от прекарания живот и да избегнат повторението на същите погрешки в следващия живот. А плачовете и скърбите могат само да го лишат до голяма степен да извлече правилна поука от изминалия живот.

 

Преминаването на душата през всички области на духовния свят е процес на пречистване и освобождаване на душата от всички земни желания и връзки. В различните области тя има да се справя с разични желания, страсти и чувства. Защото различните области се различават по характера на силите, които действат в тях, и материята, от която са изградени. В този свят действат две големи сили, които произтичат от Любовта, която , както казах, е основа на тзи свят. Това е светът на най-ниското проявление на Любовта. Силите, които действатв този свят, произтичащи от Любовта, са симпатията и антипатията. В различните области те се намират в различно отношение с тенденция на постепенно преобладаване на симпатията над антипатията, докато в седмата област антипатията е напълно победена и душата е освободена от всякакъв егоизъм.

 

Трите долни области от духовния свят образуват това, което в религията наричат чистилище, защото там душите се пречистват от всички земни връзки и желания. В първата област на горящите желания симпатията и антипатията са в непрестанна борба с известен превес на антипатията, от което идват и големите страдания на душата.

 

Във втората област симпатията и антипатията са в равновесие. Тук попадат най-вече онези души, които са се интересували силно от събитията на деня, речено-казано, къде какво е станало, те трябва да го знаят-отличават се с едно силно развито любопитство и лекомислие. Понеже след смъртта са лишени от възможността да задоволяват своето любопиство, те изпитват страдание. Чрез тези страдания душата се освобождава от илюзиите, които са я ограждали през време на физическото и съществуване.

 

В третата област господства симпатията и тази област е наречена област на желанията. Тук душата преживява всички видове желания и като не може да ги задоволи, страда и страданието постепенно притъпява тези желания и ги изгаря.

 

Така че трите долни области на духовния свят предствавят чистилището, където душата се пречиства от всички земни страсти, инстинкти и желания. А трите горни области на духовния свят образуват това, което в християството наричат първото небе. Четвъртата област се намира между чистилището и първото небе, която наричат средна Земя- нито чистилище, нито небе. Тази област е на чувствата и предлага на душата едно особено изпитание. През време на своето физическо съществуване човек чувства своето тяло така, като че то е самия той. Това, което се нарича самочувствие, почива на това усещане. И колкото повече човек е самолюбив, толкова по-голямо самочувствие има. След смъртта на тялото, което е му е служило за основа на неговото самочувствие, престава да съществува, но самочувствието му е останало. Тогава душата се чувства като опразнена, като че ли е изгубила сама себе си. И това чувство трае, докато душата осъзнае, че истинският човек не се състои от тялото. В четвъртата област, следователно, се унищожава илюзията за телесното себе и душата се излекува от привързаността и престава да се отъждествява с нея.

 

Тези хора, които в земния живот се отъждествяват с тялото, не се интересуватот никакви по-високи идеали, а се занимават с неща, свързани с тялото и неговия живот. Те сами по себе си мже да са честни и справедливи, но нямайки по-високи интереси от своите материални работи, остават в четвъртата област. За тях животът в духовния свят е едно състояние на ужасна монотонност. Те прекарват много мъчително, тъй като нямат по-висши интереси, нямат с какво да се занимават. Същото е състоянието на онези, които са мислели, че със смъртта на тялото се свършва всякакъв живот. Те са очаквали разрушаване на съзнанието и не могат да се помирят с мисълта, че като са умрели, пак са живи. До тях обикновено не достига никаква помощ, защото те са се оградили като в крепост в своето самочувствие и страдат най-много от всички. И понеже са водили един живот напълно материалистичен, те едва ли имат някакъв съзнателен живот в по-висшите области на духовния свят и още по-малко в умствения свят, където душите изучават изкуството да си построяват тела по първообразите, които съществуват в умствения свят.

И затова материалистично настроените хора, които се издигат най-много до четвъртата област на духовния свят, си построяват едно тяло, което е преразположено към туберкулоза. Така те ще разберат преходността на земния живот и ще се обърнат към Бога.

Ползата от преминаването през чистилището е тази, че човек като страда тъй, както другите са страдали от неговата нечестност, жестокост, нетолерантност и други слабости, се научава на ред добродетели, които ще прояви в следващия живот.

Ако човек още тук на Земята, се стреми да се коригира всеки път от направените погрешки, той още тук, на Земята, ще премине чистилището и като напусне тялото, ще замине направо за небесния свят. Учителят дава в това отношение следния съвет: всяка вечер ученикът преди да си легне, да си даде отчет за извършеното през деня, като изправя мислено направените погрешки и си пожелае да не ги повтаря. Така човек постепенно се пречиства и при смъртта си ще замине направо за небето и няма да преживее страданията на чистилището. Също при преценка на направенотопрез деня да отбележим и доброто и да поцелаем на другия ден да го увеличим. Така чрез разкаянието и поправянето на погрешките още през време на физическия живот, като сме осъзналипогрешките си, ние изгонваме от подсъзнателнатапамет картините за ивършените погрешки и те няма да се отпечататв астралното тяло на панорамата от миналия живот.

 

Петата област в света на душата е тази на душевната светлина. В нея симпатията за другите добива висока стойност. Душите влизат във връзка с тази област дотолкова, доколкото през земния си живот не са се задоволпвали само с удовлетворяването на своите нисши нужди, не са намирали радост само в света, който ги е заобикалял, а са се стремели към един по-възвишен свят и живот. Чувството на любов към природата и към другите, които са пропити с егоистичен характер, тук се пречистват. Не трябва да се смесва тази любов към природата с онзи възвишен живот в природата, който е от духовно естество и който вижда в предметите и явленията в природата откровение на духа. В това отношение той няма нищо общо с чувството на удоволствие, което някои хранят към природата. Душата трябва да се пречисти от това чувство, както и от всички други чувства и склонности, които произлизат от физическото съществуване. Силата на симпатията, която царува в петата област на душевния свят и за която липсват средства да бъде задоволена, тука също трябва да бъде излекувана. Тук душата ще познае, че трябва да търси нови пътища за своята симпатия. Също така душите, които на Земята се отдават на различни религиозни обреди с цел да подобрят физическите условия на живота си, ще бъдат пречистени тука, защото техният идеал е бил чисто земен и е облякъл формата на някакъв небесен рай. Те ще намерят този рай в тази и в следващите две области, но само за да разберат неговата суета.

Шестата област на душевния свят е тази на душевната сила. Тук става пречистване на жаждата за дейност, която една душа притежава. Макар и лишена от егоизъм, душата все пак търси да изпита чувство за задоволство, което самата дейност носи. Хора, които се въодушевяват от такива желания за дейност, външно правят впечатление на хора-идеалисти, хора, готови на саможертва. Но всъщност това, което ги интересува, е да увеличат чувствената радост, която те изпитват от своята дейност. Много артисти и хора, които изпитват удоволствие да се занимават с наука, също се намират тук. Това, което свързва тези души с физическия свят, е вярата, че изкуството и науката имат смисъл за тяхното съществуване, само защото им доставят известни удоволствия.

 

Седмата област на душевния свят е тази на собствения живот на душата. Тук човек се освобождава от последните наклоности и влечения към физическия свят.

 

Във всяка една от горните области се пречиства или отнема от душата онзи елемент, който е сроден на тази област. В седмата област душите се научават, че не е необходимо да посвещават цялата си дейност на сетивния свят. Съществуват иначе надарени личности, които обаче мислят само за явленията на физическия свят. Унищожаването на този стремеж става в седмата област.

Според силите, които развива в себе си на Земята, дадена душа остава за по-дълго или за по-кратко време в различните области на душевния свят. Тя остава в известна област дотогава, докато чувства сродство с тази област; когато това сродство изчезне, тя преминава в друга област. Тя ще премине, без да почувства някакво влияние, през онези области, с които няма никакво сродство.

 

Тези три горни области се наричат Първо Небе в християнския езотеризъм. Тук резултатите от страданията, които душите преживяват в чистилището, се всаждат в семенния атом на астралното тяло, като му придават по този начин качества за правилно чувствуване, което действа като импулс към доброто и отклонява от злото в бъдеще. Панорамата на миналото се преживява тук, но този път като основа на чувстването служат добрите дела. Когато душата съзерцава картините, които и показват как е помагала на другите, тя преживява наново всички радости, които е изпитвала, когато е правила тези добрини. Но сега душата чувства и преживява и всичката благодарност, отправена към нея от тези, на които е помагала. Когато душата съзерцава картините, които показват как тя е получавала помощ от другите, тя чувства голяма благодарност към тези, които са и помагали, само че в много по-силна форма, отколкото когато я е преживявала на Земята. А благодарността подпомага душевния растеж. Когато човек на Земята прави добро на другите, без да влага личен интерес, той преживява известно блаженство в Първото Небе. Първото небе е мястото на радост без никаква горчивина. Всички благородни стремежи на човека на Земята тук се осъществяват. То в известен смисъл е място на почивка.

 

Първото небе е място за блаженство за децата. Те нямат чистилищен живот, а направо от Земята отиват в Първото Небе, защото у тх все още не е родено астралното тяло, което се ражда към 14-та година и което е носител на страстите, желанията и удоволствията. Тук децата се занимават с играчки и с учене, според възрастта си.

 

В първото небе учените, артистите, художниците, алтруистите намират широко поле за работа. Учените тук имат достъп до всички бибкиотеки в света. Художниците творят тук чудни картини с живи цветове, като работят с мисълта си. Музиката принадлежи на Второто небе, което се намира в умствения свят. Първото Небе е светът на баграта на цветовете, а светът на мисълта, където са Второто и Третото Небе е сферата на тона, на музиката, на поезията. Небесната музика е един факт, а не фигура на речта. От този свят музикантите свалят музиката на Земята, но земната музика е бледо копие на небесата. В Първото Небе учените ще събират материали за своите научни работи, филантропите ще правят планове за повдигане и подобряване на човечеството и т.н.

Когато душата достигне горната граница на душевния свят, седмата област, и през нея преминат резултатите от преживените страдания и болки в чистилището, заедно с преживените радости от добрите дела на миналите животи те се всаждат в семенния атом на астралното тяло. Заедно те образуват това, което се нарича съвест- силата, която ни предпазва от злото, като носител на страданието, и ни подтиква към доброто, като носител на щастие и радост. Тогава човек оставя астралното си тяло да се разруши, подобно на етерното и физическото. Той взема със себе си само силите на семенния атом, които ще послужат за образуването на бъдещото астрално тяло. След като напусне Първото Небе, човешкия дух влиза във Второто Небе, облечен в тялото на аза или на ума, като носи със себе си трите семенни атома- квинтесенцията на трите напуснати тела: физическо, етерно и астрално.

 

Докато е във физическото и етерното тяло, астралното тяло на човека е още неорганизирано и пододобно на елипсовиден облак, различно оцветен. След като човек е напуснал физическото и етерното тяло и остава само с астралното, то се изменя от елипса във фигура, подобна на изоставеното физическо тяло. При преминаването от етерния в астралния свят човек е в спящо състояние, в състояние на несъзнание. По-късно се пробужда и започва да съзнава заобикалящия го свят. Но тук често се случва, че след като се събудят, хората се чудят какво е станало с тях; те не съзнават, че са умрели, но и не знаят какво е станало с тях.

Не е така при преминаването от Първото Небе във Второто Небе, което обхваща четирите долни области на умствения свят, света на конкретната мисъл. След като напусне астралното тяло и влезе във Второто небе с умственото си тяло, или с тялото на аза, той е вече в едно особено състояние на съзнанието, буден е, без да може да мисли, чувства се съвършено сам, но е изпълнен с вътрешен мир. След това идва събуждането в този свят. Тук със събуждането си духът започва да чува музиката на сферите. В този свят всичко е музика и всеки тон произвежда определен цвят. И тези тонове, тази музика строи всички форми на физическия свят, защото тази музика е израз на творческото космическо Космическо Слово, което се проявява в този свят като музика, докато в Третото Небе, трите горни области на умствения свят, то се проявява като говор, като реч. Затова Учителят казва, че поезията е от по-висок поризход от музиката. Всички форми, които виждаме около себе си във физическия свят, са кристализирани звукови форми на първообразните сили, които работят в първообразите ни в умствения свят. Престояването на човека в този свят е един активен период на приготовление за ново въплащение. Тук човешкият дух асимилира опитностите на трите изчезнали тела, включително и семенните атоми, за да си създаде по-добри условия за бъдещото прераждане.

Пречистеното астрално тяло, включено в семенния атом, ще послужи като основа за създаването на новото астрално тяло, в което са вложени всички чувства и подтици. Онази част от астралното тяло, която духът, така да се каже, е одухотворил и спасил от разлагане и изчезване, ще осигури за следното прераждане едно по-добро жизнено тяло и темперамент. Квинтесенцията на физическото тяло, резултат от неговите действия, включени в семенния атом, ще послужи като основа за бъдещото физическо тяло и за създаване на по-благоприятни условия в живота. Във Второто Небе човек работи за приготовление на бъдещото си въплащение. Тук човек асимилира плодовете на последния си земен живот и подготвя условия за едно ново физическо съществуване. Всички жители на този свят работят върху изменението на условията на Земята. Те, под ръководството на висшите същества, променят физическите форми на Земятаи извършват постепенни промени, така че при новото въплащение условията да бъдат различни. Климатът, флората, фауната се изменят от човека под ръководството на висшите същества. Така че светът, който виждаме около нас, е точно това, което ние индивидуално и колективно сме направили. Също така човек се учи тука как да си построи, пак с помощта на висшите същества, разбира се, едн по-подходящо за проява тяло. Всички хора работят съзнателно или несъзнателно при построяването на телата им в предрожденния период до момента, когато квинтесенцията на предишните тела бъде вградена в новото тяло. Тогава те започват да работят съзнателно.

 

След като е асмилирал всички плодое на миналия си живот и е работил за променяне условията на Земята, след като се е научил чрез работа над телата на другите да си построи подходящо тяло, чрез което да се изяви във физическия свят, човешкия дух се изкачва в Третото Небе- трите горни области на умствения свят, за което споменава и апостол Павел, че е бил на Третото Небе и е видял неща, които не могат да се опишат и предадат на човешки език. Тук духът е потопен в света на вечната хармония, където човек получава импулси и сили за следващото си прераждане. Тук в този свят у човека се ражда желание за нови опитности и той обмисля едно ново въплащение. Тук пред погледа на духа се разкрива панорамата на бъдещия му живот на Земята в нейните главни етапи. Духът има свобода по отношение на детайлите в течение на живота. Тази панорама започва с люлката и завършва с гроба.

 

Умственият свят или светът на духа или светът на духа, където човек преминава, след като напусне Първото небе, също има седем области, от които първите четири образуват Второто Небе, а трите горни образуват Третото Небе.

 

В първата област човек се вижда заобиколен от първообразите на земните предмети. През време на физическия живот той е познавал само техните сенки в своите миси. Защото човешката мисъл на Земята е само сянка на известна реалност от умствения свят. Това, което на Земята се мисли, е светът на духа; в умствения свят се живее. Тук човек се движи всред мисли, но тези мисли са реални същества, които създават съответните предмети на Земята. Тук се намира, така да се каже, мисловната работилница, където се замислят и изграждат физическите предмети. Защото всичко в света на духовете е живо и активно. Това е един свят на вдъхновение, ентусиазирани същества, творци и строители за земните неща. Тук човек изучава по кой начин се образуват предметите, които ни заобикалят на Земята. Между мисловните същества, които изпълват този свят, се намира също и мисълта, първообразът на нашето собствено физическо тяло. Но човек го чувства като нещо отделно от себе си.Единствено духовната същина ни изглежда да е част от нас. И когато тялото, което човек е напуснал, се представи пред него в своя първообраз, подобно на един спомен, съзнава, че то принадлежи на външния свят. Като последствие от това човек не го смята вече за специална принадлежност на неговото същество. Тук човек възприема единството на външния свят и неговото физическо тяло е част от целостта на този свят. И съзерцавайки първообраза на физическия свят като цяло, човек чувства, че и той принадлежи към това цяло. По този начин чрез наблюдение човек се научава малко по малко да познава сродството на своето тяло с външния свят, а себе си смята за нещо духовно, което принадлежи на света на духа. Тогава човек се научава да си казва: ‘ Всичко, което аз виждам тука, разпръснато около мен, това съм аз самият.’ В тази област човек познава, че неговото истинско същество принадлежи на света на духа. Той се познава като дух между духовете, принадлежащ към първичните духове, съзнава единството с всички духове, с Първичния Дух, затова се ражда в него мисълта- аз съм едно с Първичния Дух, аз съм част от Вечния Дух. Затова индусите наричат този свят Девахан- свят на Девите, на ангелите, на духовете.

Истината, която по време на земния живот е една отвлечена мисъл за нас, тази истина, която е целта на всяка Мъдрост, тук, в света на духа, ние я живеем. Ние мислим за нея през време на земния си живот, защото когато сме били в царството на Духа, сме я признавали за факт.

 

В тази първа област човек преживява отново всички връзки и отношения на любов и приятелство, които е имал на Земята, но вече в тяхната активна, духовна страна. Любовта, която човек е хранил на Земята, изпъква живо в неговите собствени глъбини и способността му да обича се разраства и увеличава. Така човек се връща в следващото въплащение по-съвършен в това отношение. Плодовете на всекидневните обстоятелства на физическия живот зреят тук, в тази област. И тази страна от човешката природа, на която целият интерес е изпълнен ов всекидневното съществуване, ще се почувства в тази област на нашето пребиваване в духовния свят.

 

Тук човек намира отново лицата, с които е живял във физическия свят. Всички връзки и отношения, които през време на земния живот са имали само физически характер, се пречистват и изгарят. Но всичко онова през нашия земен живот, което е било душа от нашата душа, се увековечава в тази област на духовния свят. Души, които са си принадлежали на физическия свят, се намират отново една до друга в духовния свят, за да увековечат тази своя връзка.

 

Във втората област единният живот става мисловно същество и се движи като течен елемент в духовния свят. Това е живото единство, което прониква всяко нещо, както кръвта в нашето тяло прониква всички части на тялото. През време на физическото съществуване ние възприемамеот този живот само едно отражение и го изразяваме във всички форми на обожание. Религиозният живот на човека произлиза от това отношение. Тук човек научава, че общият смисъл на живота не се състои в преходното, в отделността. Преходното му се явява само като символ, като образ на вечния, на единния живот на хармоничното единство. Към това единство издига човек своя поглед, покланя му се и го обожава. В царството на духа това вече не е отражение, но жива същина на мисълта, която му се явява под своята истинска форма. Тук човек действително може да се слее с цялото, с единството, което е обожавал на Земята. Плодовете на религиозният живот и всичко, което е свързано с него се проявяват в тази област. Чрез своя духовен опит човек узнава, че неговата лична съдба не трябва да се отделя от общността, към която принадлежи. Религиозното чувство и всички морални качества, за които човек е правил усилие да ги пречисти и облагороди, се изпълват със силата на тази област през време на голяма част от неговото пребиваване в духовния свят и той ще се върне на Земята със засилване на тези способности и чувства.

 

Докато в първата област човек се събира отново с душите, с които са го свързвали физическите връзки през време на земния му живот, във втората област той се среща с всички онези, с които е бил свързан чрез общи идеи и стремежи, чрез обща вяра и убеждение. Опитностите от първата област се продължават и когато човек премине в следващата. Тук ние не сме откъснати от връзките, образувани в семейството, приятелството и пр., когато влезем в живота на втората и следващите области.

Третата област съдържа първообразите на света на душата, така наречения астрален свят. Тук се намират първообразите на страстите, на желанията, на чувствата и пр. Но в тази област на духовния свят нищо егоистично не е свързано с тези душевни състояния и тъй като във втората област всичко живо образува единство, в третата област всички тези страсти, желания и чувства образуват също единство, така че тези на другите същества не се различават от нашите. Усещанията, желанията на всички същества в тази област образуват едно цяло, което обвива, обгръща всичко, което съществува, както физическата атмосфера обгръща Земята. Затова тази област може да се нарече атмосфера на духовния свят. Тук зреят плодовете на всички дела, които са били извършени на Земята в служба на една общност, с чувсто на принадлежност към другите същества. Защото извършвайки ги на Земята, човек е живял под влиянието на третата област на духовния свят. Големите благодетели на човееството, преданите натури, лицата, които правят големи услуги на обществото, са придобили тези качества от тази област, като в миналите съществувания са развили сродство с нея.

 

В четрвъртата област се намират първообразите на физичесите и душевните условия, които намираме през време на пристигането си във физическия свят. В тази област зреят плодовете на научните произведения, на идеите, на художествените изобретения, на техническите изобретения и т.н. Следователно от тази област художниците, учените и великите изобретатели черпят своите вдъхновения и увеличават своя гений по време на пребиваването си тук с цел да допринесат повече в бъдещия си живот за напредъка на човешката култура и цивилизация. Но тази област има значение и влияние за всички хора, а не само за бележитите между тях. Всеки интерес, който проявяваме във физическия ни живот към нещо, което надминава обикновената сфера на всекидневния живот, на обикновеното чувстване или на обикновената воля, има своя източник в тази област. Тук човешкият дух още не е напълно освободен от това, което носи от Земята: влиянието на цивилизацията, на епохата, на народа, на расата, на държавата, в която е бил въплатен човек.

 

В още по-висшите области духът се освобождава от всякакво земно влияние. Той се издига в света на духа, където познава целите и намеренията, които са го подбудили към земно въплащение. Всичко, което се намира вече реализирано в земния свят, не е друго освен едно по-съвършено или по-несъвършено копие на възвишените цели на духа. Всеки кристал, растение, животно и човек представя цял един образ на целите, които духът преследва с тях. Това, което в действителност е духът на човека се вижда, когато този, последният, се издигне в петата област от света на духа. Този дух именно от въплащение на въплащение носи всички опитности на своите минали животи.

 

Така че в петата област човешкият дух се намира в областта на целите и намеренията. В тази област духът вижда своите минали съществувания, опорочени от несъвършенството на нисшите светове, и определя целите, които Царството на Духа му открива с придобивките от неговите минали съществувания. Тук човек съзерцава своето минало, чувства, че всички негови опитности оплодяват целите, които трябва да осъществи за в бъдеще. В него се пробужда един вид памет за неговите минали съществувания и един вид пророческо прозрение за бъдещето. В тази област живеят повече онези, които в земното си съществуване не са се занимавали само с обикновения си живот, а са търсили по-дълбокия смисъл и цел на живота. Тук човек познава своето истинско отечество и се намира в присъствието на всички възвишени същества, в чиято Божествена мъдрост неговия поглед прониква.

В шестата област човек нарежда своите дела според действителната природа на света. Той не търси вече онова, което е на него угодно, но само онова, което световния ред изисква.

 

Седмата област ни води на границата на трите свята... Тук човек се намира в присъствието на ‘зърното на живота’, на монадите, които са пренесени от висшите Божествени светове в трите свята, в които се извършва същата еволюция, за да изпълним там своята задача. Когато човек достигне границата на трите свята, той познава себе си в своята същина. С това загадките на трите свята са разрешени за него и той прониква цялото им естество.

 

След като човек е достигнал границите на трите свята и е видял своето минало, прозрял е в общи контури бъдещето си, той постепенно се приготвя за ново въплащение. Тук у него се явява желание за нови опитности, за нов земен живот и той постепенно слиза към физическия свят.

 

Преди да започне потопяването си в материята, след като се е издигнал до седмата област на умствения свят, човек е облечен в най-фината обвивка на този свят, която е безсмъртна, и носи със себе си силите на семенните атоми от трите тела- физическото, етерното и астралното, включени в тялото на ума. Силите на ума от последния живот се събуждат от тяхната латентност и започват да привличат към себе си материали от най-високата област на второто небе- четирите области в царството на Духа, по същия начин, по който магнитът привлича железните стърготини. И умът привлича само онези материали, с които има сходство, и то само определено количество от тях. Така постепенно се формира една по-гъста обвивка от умствения свят, в която духът се облича и която е точен двойник на съответната обвивка от миналия живот, очистена от злото на миналото, плюс есенцията на доброто, което е включено като качество в новата обвивка.

 

Събраните от духа материали, които образуват тази обвивка, се сформират в една голяма звънцеподобна фигура, затворена на дъното, носейки със себе си семенните атоми на трите тела. Тази фигура постепенно се спуска през различните области на менталния свят и като стигне до долната граница на този свят, менталната или умствена обвивка е вече готова. Тогава се събуждат силите на семенния атом на астралния свят от миналото. Той се поставя на върха на звънеца от вътрешната страна и според вибрациите си привлича последователно материали от седемте области на астралния свят, които имат вибрации, подобни на неговите. Така се образува новата астрална обвивка. След това се привежда в активност семенният атом на етерното тяло. Но тук процесът на формирането не е така прост, както при формрането на менталната и астралната обвивки, които са сравнително неорганизирани, докато жизненото и физическото тяло са много по-добре организирани и по-сложно устроени.

 

Материалите от различните области се привличат, както при по-горните обвивки, но построяването на етерната обвивка и поставянето и в подходящи условия се извършва от четири велики, много мъдри същества, наречени ангели-ръководители на съдбата. Те нагаждат химическия, наречен още отразяващ, етер на жизненото тяло по такъв начин, че картините на настоящия живот да се отразяват в него. Така жизненото тяло се построява от ангелите на съдбата и елементарните духове, но самият връщащ се дух на човека слага в него квинтесенцията на предишното си жизнено тяло, като същевременно извършва и много сложна и организираща работа. Това се прави, за да има място в предстоящия живот за оригинални и индивидуални проявления, които не са предопределени от миналото. Човешкият живот не е резултат само на минали причини, но в него винаги има приток на нови оригинални причини, които изхождат в даден момент от свободната воля на човешкия дух.

 

Жизненото тяло, както е било моделирано от ангелите на съдбата, ще даде форма на физическото тяло, орган по орган. То представя калъпа, по който се изгражда физическото тяло. Този калъп се поставя в утробата на бъдещата майка. Семенният атом на физическото тяло от миналото прераждане е поставен в триъгълната главичка на един от спермотозоидите в семето на бащата. Само това прави оплодяването възможно. И тук се намира обяснението на толкова много безплодни полови съчетания. Не би могло да се построи никакво физическо тяло, докато няма едно жизнено тяло, което да бъде като калъп, в който да се построи физическото тяло. Също така за физическото тяло е необходим един семенен атом, който да привлече със своите трептения съответните материали, които трябва да бъдат вградени в това физическо тяло.

 

Наследствеността е вярна само по отношение на материалите, които образуват физическото тяло, но тези материали са повлияни от връщащия се дух, който извършва известна качествена работа върху тях, вграждайки в тялото квинтесенцията на миналите му физически качества, скрити в семенния атом. Така че материалите се вземат от майката и бащата, но те се моделират от духа чрез вграждане в тях качества, които духът носи от миналия си живот. Нареждането на материалите при изграждането на физическото тяло е до известна степен под контрола на въплащаваия се дух. Най-голяма свобода се дава на духа при постройката на астралното тяло, по-малка при постройката на жизненото тяло и още по-малка при физическото тяло. Но и тази възможност, която му се дава, е достатъчна, за да се придаде индивидуален оттенък на физическото тяло. Когато оплодяването на яйцето е станало, астралното тяло на майката работи върху оплоденото яйце за период от 18 до 31 ден, като въплащаващия се дух остава вън, в своето астрално тяло, но при все това е в близък допир с майката. При изтичането на този период духът влиза в тялото на майката. Звънцеподобната обвивка, така да се каже, се навлича върху главата на жизненото тяло и звънецът се затваря отдолу. От това време вече духът работи върху бъдещия си инструмент, докато не настъпи раждането на детето и новия земен живот започва.

 

Различните обвивки на новородения човек не стават изведнъж активни. Физическото тяло е безпомощно дълго време след раждането. В периода след раждането различните обвивки взаимно се проникват. До седемгодишна възраст се развива предимно физическото тяло. Към седемгодишна възраст се ражда етерното тяло, което е формирано при слизането на духа, и чрез него духът работи за изграждането на физическото тяло, но след седмата година то става по-активно. Към 14-ата година се ражда астралното тяло, а към 21-годишната възраст се ражда менталното тяло. Така човек се привежда в активност и започва новия физически живот.

 

Учителят казва, че когато човек е готов за ново въплащение, трима ангели го вземат и обикалят с него Земята, и намират майката и бащата, чрез които духът ще влезе в новия земен живот. След това го оставят, като се извършва гореописаният процес при оформянето на физическото тяло.

 

Такъв е пътят на човека от смъртта до новото раждане. Така животът се развива между две граници-от едната страна раждането, а от другата смъртта.

 

От горното изложение се вижда, че задачата на човека след смъртта е да пречисти различните си обвивки и да извлече опитностите, които е бил събрал чрез тях, да ги включи като качества в следващото си въплащение.

 

Ученикът, както казва Учителят, още докато е във физическото тяло, извършва тази работа на пречиестване и организиране на обвивките, така че да няма нужда от нея след напускането на тялото, защото в такъв случай той няма да има никакво сродство с тези области и ще замине направо за първото небе, а може и за второто. Защото, както казах по-рано, човек влиза в известна област, ако има сродство с нея, т.е. ако има нещо, което в него е свързано с тази област, за да го пречисти и да може да се издигне по-нагоре.

 

Издателство Бяло Братство, София, 2007

Живот след смъртта на физическото тяло.doc

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...