П Р Е Д Г О В О Р ( В Ъ В Е Д Е Н И Е )

[Iskri4ka]

П Р Е Д Г О В О Р

( В Ъ В Е Д Е Н И Е )

         д-р Вергилий Кръстев

         Понеделник, 14 септември 1998 год.

         Предоставям на вниманието Ви необикновеният и уникалният труд в резултат на 20 годишна работа с Елена Андреева. Необходимо е да дам някои пояснения за по-добро въвеждане към този материал.  

         1. Задължително е да прочетете от „Изгревът" том IV, стр. 608-614, за да се въведете в проблема. (Елена Андреева). А онзи човек, който пожела съдба от небето от стр. 610, в момента я получи и я изтърпява, за поука на другите.

         2. Каталогът на Словото на Учителя Дънов е направен от Елена Андреева. Случая си го описва лично тя. А онези, които издадоха каталози и си сложиха под тях своите имена са лъжци и крадци. Единственият жив останал стенограф на Учителя Дънов, който може да работи и да дешифрира стенограмите е Елена Андреева. Тя е тази, която разполага с всички беседи и прави каталог. За доказателство служи каталога, който ми остави, както и магнетофонния запис, който ще бъде оставен в книжарницата „Изгрев", ул. „Граф Игнатиев" № 28 - безистена, в дясно и всеки, който пожелае може да мине и за 5 мин. да го чуе с ушите си. Нейният оригинален каталог трябва да се търси от архива от МВР, който са го взели при обиска през 1957 год. на 6 срещу 7 декември.

         3. В „Изгревът" том. I, стр. 520-613 е поместен също неин материал, който бе взет, от магнетофонните записи, и мойте бележки при разговорите си с нея, като бе включен и материал, който ми бе предала за историята на Изгрева. Целият този раздел беше от мен представен и редактиран, защото тогава приех тази форма на изложение. Освен това според публикувания от мен в „Изгревът", том IV, стр. 61-62, Протокол, съгласно точка 3, 4, 7 и 9, аз имах правото да избера формата и начина на представяне на нейните спомени. И аз го избрах и представих в „Изгревът" том I, стр. 520-613. 

         4. През 1997 год. предоставих на Марийка Марашлиева 40 касети, което се равнява на 40 часа магнетофонен запис на Елена Андреева направен от 1970 до 1980 год. За 6 месеца те бяха прехвърлени на машинописен текст. Това е един изтощителен труден процес, като трябва да се пуска записа и изречение по изречение се записва, а при пропуск записа отново се връща. Накрая се изслушва цялата касетка и се сравнява с текста.

         5. Магнетофонните записи бяха направени на ролкови ленти и след това бяха прехвърлени от мен на касетки, за да се улесни работата по прехвърлянето им на машинописен текст. Трудоемка работа.

         6. През 1998 год., аз предоставих на Марийка Марашлиева също към 40 касетки, с 40 часа магнетофонен запис от спомените на Елена Андреева правени от мен от 1986-1987 год. Те също бяха прехвърлени от нея за 6 месеца. Труд, който не може да се опише и да се оцени. Следващите поколения трябва да й благодарят, защото без нейния самоотвержен труд аз нямаше да се справя. Аз й благодарих от името на всички!

         7. Записите се осъществяваха от 19 часа, когато посетителите намаляваха. Заключвахме вратата, Елена Андреева държеше микрофона и магнетофона бе сложен встрани като имахме готовност при ненадейно посещение. Тогава тя покриваше микрофона с един шал, а върху магнетофона се хвърляше кърпа. Аз стоях с бележник пред нея. Посетителите виждаха, че аз слушам, че тя говори и че аз си вадя бележки някакви. При нея целодневно имаше много посетители, така, че моето присъствие не правеше впечатление. Работехме при пълна нелегалност и тайна. И тя бе запазена, благодарение на небето.

         8. Първият етап от моята работа бе завършен, като записах всичко от начало до края на това което тя си припомняше от 1970 до 1980 год. Вторият етап бе, да прегледам нейните три текста, които тя бе приготвила в мое отсъствие от България, през 1983-1986 год., когато бях на работа в Либия като лекар. Тези три папки бяха изготвени от нея по моя програма и мое настояване. Тя ги беше записала всичко на стенограма, извикала машинописка и издиктувала стенограмата. Това бяха три раздела: „Записване Словото на Учителя", „Образът на Учителя през моите очи" и „Моят роман". Аз ги получих от нея, прочетох ги, направих си нужните въпроси и с тях и папките седнал пред нея, пред микрофона я разпитвах и тя разказваше. Така се оформиха „Бележките" след всеки един раздел, който поместваме. Третият етап бе най-трудният. Аз разполагах с една торба записки. Обикновено когато тя разказваше, аз си записвах само по 1-2 изречения по даден случай. Отново съм пред микрофона изваждам поредният лист хартия, чета пред нея записаното от мен. Тя се връща в паметта си назад, спомняше си за случая и го разказваше. Аз го записвах на магнетофона. Така преминаха всичките листчета от голямата торба. Този материал бе включен изцяло.

         9. Дойде определено време да започна, да подготвям нейният обемист материал. Работих 4 месеца по 8-10 часа на ден. Изслушвах записите, проверявах ги как са записани от Марийка Марашлиева, допълвах онова, което тя не беше могла да чуе и разбере. Целият материал бе подготвен и трябваше да се подреди и систематизира.

         10. Трябваше да се реши най-важния въпрос. Как да се предадат направените записки. Да се редактират от мен, за което имах право или да се пуснат дословните разговори. Решението бе взето преди да почна да работя върху спомените. Реших да включа дословно целият запис така както е протекъл нейния разказ. По моя преценка съм поставил подходящи заглавия.

         11. Разказът на Елена Андреева се свежда до въпроси от моя страна и отговори от нея. Този необятен, уникален разказ не можеше да се редактира, защото ще се промени духа на целият този процес. Тези записи са правени в един период от 1970 -1987 год. и понякога се появяват повторения и се разказва за едно и също нещо. Наистина се разказва за едно и също събитие, но се разказва по друг начин, от друга гледна точка, от друга проекция. И най-важното е, че се защитава съвсем друга теза и за доказателство се превежда този разказан вече случай. Но винаги се добавя нещо ново и нещо важно. Затова за онези които е повторение да не го четат.

         12. Онези, които влизат в това поле на спомените, ако могат да влезнат в духа на разказите, тогава ще им се открие в съзнанието цялата епоха от времето на Школата на Учителя Дънов със събития, личности и съдби човешки и намеса на Невидимия свят.

         13. Освен това най-важно е, че във всеки случай се вижда намесата на Учителя и неговото решение по даден проблем. Читателят ще влезе във вътрешната школа, където Духът на Словото управлява и разполага със съдби и събития. Но при условие, че влезе в света на спомените на Елена Андреева и се озове в онази епоха.

         14. Според мен е невъзможно да се отнеме дори едно изречение и то да не се включи. Би било престъпление пред моя труд, пред труда на Елена Андреева и този на Марийка Марашлиева да не включим някой пасаж. Това би било престъпление пред моя духовен ръководител, който чрез мен движи цялата програма на „Изгревът". И пред Школата на Учителя. Затова няма никакво повторение. Ще се убедите сами. Когато се правеха записите бяха изминали 30 години от заминаването на Учителя Дънов от този свят. Аз хванах последните и успях да спася тези исторически сведения от забравата. Аз ги спасих всички от исторически провал, като личности и като последователи на Учителя Дънов.

         15. През цялото време, аз водех борба за отстояване историята на Школата. Обикновено ми казваха: „Това не е важно, онова не е важно. Важно е Словото на Учителя". Но по-късно, видях и се убедих, че те последователите на Учителя бяха най-големите му врагове, защото му промениха Словото като го редактираха, стилизираха и преразказваха. Това ще намерите в раздела „Записване Словото на Учителя", най-накрая след „Бележките" необходимата информация.

         16. При работата ми върху подреждането по спомените на Елена Андреева имах пълно съдействие от Невидимия свят. Всеки ден пусках минути от нейния запис, чувах гласа й, свързвах се с нея и тя идваше при мен, съдействаше ми и ме окуражаваше. Така че тя взе активно участие от Невидимия свят.

         17. От направените магнетофонни записи, след като се прехвърлиха на машинописен текст - целият този обемист материал бе включен. Не е изпуснато нито едно изречение.

         18. Останаха нейният коментар върху снимковия архив по времето на Школата, за работа в бъдеще при подготовка на албуми за снимките по времето на Школата на Учителя Дънов. Бяха номерирани снимките и под номер след номер бяха връчвани на Елена Андреева, тя разказваше за лица и събития въз основа на тези снимки. Те я връщаха по времето на Школата, събуждаха спомените и тя разказваше. Днешното поколение не познава снимките, нито лицата в тях, нито пък знае за какво е, за къде се отнася дадена снимка.

         19. Към всеки даден, събран и изнесен материал беше поставено съответно заглавие по мое усмотрение. То насочва и подчертава посоката по която се движи живота на Школата в спомените на Елена Андреева.

         20. Включено е всичко, което можеше да влезе тук от нейния архив, който тя ми предаде. Вероятно има оставени и други неща по други лица. Но те в бъдеще трябва да се включат към този том на Елена Андреева. Защо го назовах така този том? Тя бе родена в робство, в Македония. В робство, под турско иго. Аз я заварих завързана от кармата й, не може да се движи с краката си. Бяха и сложили букаи като на вироглав кон. Но затова бе освободена отвътре чрез Дух и Сила, в резултат на което имаме тези спомени. А това не е малко и ние трябва да й благодарим. Тя беше ученик от Школата на Бялото Братство. Тя беше българин от Македония и тя беше „бяла македонка" според думите на Учителя, а това не е малко за нея, за тази епоха и за следващата епоха. Да й благодарим за нейния труд.