Jump to content

01. РОДЕНА В МАКЕДОНИЯ ПОД РОБСТВО


Recommended Posts

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

1. РОДЕНА В МАКЕДОНИЯ ПОД РОБСТВО

(Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев 1970-1987 год.)

Вергилий Кръстев: Искам да запитам за Вашето име, кога сте родена, за Вашия род, откъде идвате и кога пристигате в България?

Елена Андреева: Родена съм в Македония, село Свиница, Кичевско, Битолска област. Аз, когато съм родена в миналия век, Македония беше в робство - турско робство. Девет години съм била под турско робство. Родена съм на 21 юли (стар стил) или 3 август 1899 год. В ония години родителите не са обръщали внимание кога им се раждат децата, за да знаят точния час, за да си направят днес точен хороскоп. Баща ми е роден в същото село, а майка ми е от едно съседно село Яворово. Аз съм от втория брак на родителите си. На моят баща почива съпругата му след три годишен брак. И на моята майка почива съпругът й, който е бил в София, и в София починал. И тогава хората се женеха така, събираха се вдовци и вдовици и създаваха нови семейства. Аз съм едно дете на майка и на баща, и там в Македония живяхме до девет годишна възраст. Там учех отначало.  

Моят дядо имаше пет сина и три дъщери. Тогава живеехме всички заедно в една къща. Не се деляхме. Тогава имаше училище в Македония и българската екзархия от Цариград ги поддържаше. Тя плащаше заплатите на учителите и ни изпращаха безплатно учебници на български език. Там бяха бедни села с много малък поминък и баща ми в ранна възраст идва в София на гурбет. Занимавал се е с търговия на дребно, купувал, препродавал. Стоял е тук 4-5 години, след това отново се е връщал в Македония за 2-3 години, като неговия съдружник е стоял в София и е продавал стоката. Майка ми и баща ми се запознават в София и аз се раждам след тригодишен брак. Много съм чакана. Майка ми е била религиозна и ми разправяше, че св. Богородица не си била извадила лентичката и затова съм се забавила. Аз бях вече ученичка в трето отделение, когато баща ми решава да прибере майка ми в София, за да се спре това прихождане насам-натам. Когато идвам в София директорът посъветвал баща ми вместо да ме слагат в четвърто отделение, то да ме сложи отново в трето отделение, за да свикна с големия град и с тукашните училища. Повторих трето отделение, завърших и четвърто отделение и майка ми отново поиска да отидем в Македония, за да видим дядо ми. Аз исках много да уча. Като съм била мъничка имала съм голямо желание да уча. А в селото, в Македония нямаше прогимназия. Имах голяма любов към знанието и може би това ме доведе до Учителя. Аз съм чакана много от майка ми да се родя и с голяма любов ме гледаше и бях галена. Майка ми много ми се радваше и ме е кърмила три години. Аз съм тичала, приближавала съм се до майка ми и съм викала „Цици" и тя ми е давала цицката си, за да бозая. Може би и на това се дължи здравето ми и че съм била здрава толкова години, за което благодаря на Бога.  

Днешното ми заболяване на краката се дължи на кармически причини. А има и наследствена обремененост, баща ми имаше ревматизъм 30 години. В селото Свиница имаше училище до четвърто отделение, но нямаше прогимназия, а аз исках да уча. Трябваше да ме изпратят или в Тичево или в Битоля. И след като писах писмо на баща ми, че искам да уча, той ми писа да дойда при него. Майка ми не дойде тогава с мен, но тя по-късно на следващата година през месец февруари заболя и след това почина. Майка ми почина когато аз бях 17 годишно момиче. Аз тогава изкарах само едно лято в Македония, върнах се в София, записах се в прогимназията и я изкарах. След това завърших гимназия и записах в университета да следвам философия и окончателно завърших през 1926 год. Баща ми тук нямаше къща и живеехме под наем. Имаше бакалия и отзад имаше една стаичка и там живеехме.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...