Jump to content

02. ДЪЛГИЯТ ПЪТ ДО УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ


Recommended Posts

2, ДЪЛГИЯТ ПЪТ ДО УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Елена Андреева: Бях ученичка в шести клас и бях отишла при една моя приятелка, която  ми каза: „Горе живеят вегетарианци. Те ходят при един Дънов и са дъновисти".  Когато чух името Дънов, това име три пъти се повтори в мене като ехо. Това е  една много особена опитност, защото това име в мен отекна три пъти. „Дънов,  Дънов, Дънов!" И после, когато аз се запознах с Учителя, тогава разбрах какво  значи. Някой в мене Го позна Кой е и за какво е. А не аз и моето обикновено  съзнание. Може би в душата ми да е отекнало това име. Това ми направи много  силно впечатление.    

Завърших гимназия, бях студентка в университета и на моята приятелка  на нейния брат един познат - наш брат Георги Марков се беше завърнал от  плен след войната. Това беше 1919 год. Радвахме се на този пленник и той  веднъж ми каза: „Момичета, ще ви водя на едно място което много ми хареса".  А той през това време се запознал с наши приятели-братя последователи на  Учителя Дънов. Първият път, аз не отидох понеже имах работа, но на  следващата неделя отидох. Това беше първата неделя на 1920 год. Тогава за  пръв път чух Словото на Учителя. Тогава Братството беше купило един салон  на ул. „Раковска" и „Граф Игнатиев". Там имаше дом на журналистите. И горе  имаше две стаи, които бяха съединени. Махнали бяха преградата и бяха го  направили на салонче, отпред имаше доста голям хол и една малка стаичка за  Учителя. Този салон беше купен от Братството. Аз слушах беседите на Учителя  цяла зима, но през лятото понеже там имало генералши, които не се  споразумели кой да ръководи, понеже бяха важни персони и с големи  претенции, накрая се скарали и го продали същата година.  Салонът се намираше точно срещу аптеката и колониала на ъгъла на „Раковска" и „Граф  Игнатиев". Сега там на мястото днес е сладкарница, а на времето имаше  двуетажна къща. Идваше се по ул. „Пиротска" и имаше една задна вратичка.  Главният вход беше от ул. „Раковска".    

Когато се помина майка ми 1917 год., аз преминах през едно вътрешно  сътресение. Тогава разбрах, че има смърт в живота и един ден и аз ще умра.  Това ме накара да се замисля и да се запитам: Като ще умра, защо трябва да  живея? Тези въпроси много живо ме интересуваха. И тогава започнах да се  интересувам за всичко и където имаше сказки, навсякъде отивах и слушах. И  така през 1919 год. аз посещавах на теософа Софроний Ников сказките. Тези  сказки бяха в една стара къща на ул. „Пиротска" и цяла зима ги посещавах.  Това беше теософско общество и тук се запознах с много идеи, които не ми  бяха чужди, когато се запознах по-късно с Учителя. Аз станах вегетарианка  преди да отида при Учителя. Бях запозната с много идеи и не ми беше странно  и чуждо това, което слушах от Учителя. Поводът да стана вегетарианка бе  следният: Аз вътрешно предчувствах, че вегетарианството е по-хубаво. Това  не бяха убеждения отвън и никой не ме е убеждавал. Беше жестоко за мен да  заколиш животно, за да го изядеш. Това ми се виждаше страшно нещо и когато  бях мъничка, и вкъщи когато колеха агне, аз не можех да го ям. Не можех да  ям и казвах: „Татко, гледа ме агнето". После, под влияние на теософското  общество, макар че бях чела и от странична литература, аз станах  вегетарианка. Имаше един брат от Лом, той беше офицер и юрист и заедно с  моята приятелка много неща ни е разказвал, защото той е познавал и слушал  Учителя. Ето защо от VI клас, след като се помина мама, аз започнах да се  интересувам от много неща и така с доста неща съм запозната по тоя път.  Много приятели тогава смятаха, че онзи който е влезнал в теософското  общество е сбъркал своя път. Аз не се чувствах теософка. Само слушах. Това  са едни идеи, които само с ума се занимават. Ние не живеехме така. Когато  при Учителя не беше така, когато Учителят искаше Неговото Учение да се  прилага. Не е само някаква теоретична програма или само да четеш. Първата  година когато бях в Братството едни приятели ме поканиха да отидем в  теософското общество. И пак ходих там една година. Четяхме книги,  разисквахме върху тях. Аз много участие не взимах, защото не ми бяха ясни  тези неща. Другите говореха, а аз слушах и ми беше хубаво и затова ходех.  Все пак нещо научавах. Това беше една просвета за мен, разширяваше ми се  погледа върху живота и всичко. А след като майка ми почина, то аз започнах  да търся. Майка си аз търсих, защо да живея? Ако живота е един на земята и  да живея 50, дори 100 години, какъв е смисълът след като умреш и нищо няма  да остане от тебе? Виждаше ми се, че е безпредметен живота, ако е еднократен.    

Аз като дете бях религиозна, майка ми ме беше възпитала. Онова, което учех  в училище, вярата ми в Бога беше убита. Ама тази вяра във формалностите,  във формите, което е църквата внесла. Иначе когато съм ходила с майка ми в  църква, аз съм изпадала в религиозно състояние. Значи в мене си е лежало  това, но под влияние на това знание което ми даваха, в училище, повече  атеистическо бях загубила, та търсех знаете ли, че даже съм дохождала до  мисълта казвам: „Ако е само този живот няма смисъл даже да го живееш, даже  да се жертваш, даже щастливо да го живееш. Какво ползва това, че 60 години  ще живееш щастлив живот". Безпредметно ми се виждаше.

Вергилий Кръстев: На едно място  Учителят казва: „Не е важно колко години ще живееш, дали 50,100 или 120, или  пък 20, но зависи от интензивността и задачите през които ти минаваш, полагаш  изпит и т.н.

Е.А.: Но това е друга гледна точка.

В.К.: От друга гледна точка. И  сега като ми го разказвате, и в момента.... 

Вие споменавате за Георги Марков, който в последствие е в Братството. Е.А.:  Той беше брат.

В.К.: Вашите първи контакти са с него, нали?

Е.А.: Не, той  просто ни заведе при Учителя. А и като ученичка слушахме за Дънов, когато  бях в по-горните класове. А под влияние на теософията, в последния 8 клас в  гимназията, аз съм живяла с книгата на Кришна Мурти „При нозете на Учителя".  Цяла година съм си я чела и така много ми лягаше това нещо. Да живееш един  хубав живот, да мислиш хубаво, това ми лежеше много. И затова, като чух за  пръв път Учителя, аз изпаднах в едно състояние на свръх-радост.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...