Jump to content

04. УЛ. „ О П Ъ Л Ч Е Н С К А " №66


Recommended Posts

4.  УЛ. „ О П Ъ Л Ч Е Н С К А " №66

Вергилий Крстев: Искам да се върнем към ул. „Опълченска" №66. Какво  представляваше „Опълченска" №66? Например човек като влезне какво вижда?  Кое прави впечатление?

Елена Андреева: Това беше едноетажна къща, ако сте ходили,  южната част беше наша. И като влезете от вратичката ще видите три стъпала  /стълбички/. Те водеха направо, имаше едно антренце, от което се влизаше в  стаята на Учителя. Оттам почти никога не се влизаше. Ние отивахме навътре и  отзад имаше пак, но повечко стълбички, защото оттам беше по-високо, пет  стъпала мисля че бяха и оттам се влизаше вече в един коридор, в стаята на  леля Гина, хазайката на Учителя и братът Петко Гумнеров, а пък имаше друга  една стълбичка която водеше долу в сутерена. Там имаше 5-6, а може би и повече  стъпала. В дясно беше столовата, където се хранеха - Учителя със семейството  и там беше и стола на студентите. А пък в коридорчето, през което се влизаше  и което беше доста широко, там в дъното имаше печка и чешма, там беше  кухнята. Най-примитивни условия бяха. Горе, по вътрешните стълби като се  качиш, от дясната страна беше стаята на леля Гина и чичо Петко, след това  имаше една малка стаичка, в която Учителят приемаше гостите, а зад нея  имаше един килер, в който се държаха разни работи и една врата, от която се  излизаше в туй антренце, което беше предното при Учителя и се влизаше в  стаята Му. Нямаше специална стая, в която Учителят да говори беседата си.  Но леля Гина и чичо Петко изваждаха леглата и всичко от стаята за неделя,  изпразваха я, нареждаха столовете и масичката, а Учителят сядаше на  прозореца. Този прозорец беше двоен, отваряше се и тук в стаята всичко се  напълваше, а понеже не можеше да побере всички посетители, всички по-млади,  които можеха да стоят по-дълго време, оставаха вънка и отвън слушаха  беседата. Аз съм слушала само отвън Учителя.

В.К.: Във ония години имаше ли  кой да стенографира?

Е.А.: Да, Паша Теодорова беше от 1915 год.

В.К.: Кога  Учителят идва на ул. „Опълченска" № 66, кога идва при тези хора и кога се  настанява.

Е.А.: Мисля че 1905 година. Той е живял у Тодор Бъчваров, който  имал деца. Те заболяват от скарлатина и е трябвало да напусне. Но преди това  леля Гина и чичо Петко, ние така им казвахме, са познавали Учителя. Той е  трябвало да излезе, защото щели да сложат карантина. Тогава 40 дена беше  карантината. И леля Гина казала на чичо Петко, на мъжът си: „Абе Петко, да  пуснеме този човек, виждаш Го добър човек". Тя ми го е разказвала сама това.  „Нека да дойде. Ще му дадеме тука в трапезарията, дето беше долу, там да  спи". Там имаше миндерчета така наредени. Дъски и бяха, много просто нещо  и като предложили на Учителя и Учителят приел. Даже тя ми каза и друго, че  първата седмица когато бил живял у тях Той казал, като преоблякъл дрехите  си, така нали казал: „Може ли някоя жена да ми ги опере". А тя рекла: „Ех, ти  си беден човек, аз ще ти ги опера".

В.К.: Леля Гина и чичо Петко откъде са? 

Е.А.: От Пазарджик. Тя беше домакиня, а чичо Петко беше протоколист в съда.  Водил е протоколи на делата. Протоколист. Защото тогава нямаше пишещи  машини. И така той е слушал и записвал. Това му беше професията. Той си  замина към 1924 год. Аз го помня. Той беше малко гърбавичък. И двамата никак  не бяха угледни хора. Скромни хора бяха. Но леля Гина беше много  чистосърдечна и много прям човек, искрена. Тя нямаше две лица. Някои сестри  като прекаляваха в нещо, тя направо им го казваше. Да, така беше. Защото,  знаете ли какво е да влезе в един дом Учителя? Всичко става напълно променено  - непрекъснато гости. Защото при Него идваха от сутрин до вечер хора. От  провинцията приятели, защото при Учителя много народ идваше. И това нещо  тя го прие. Но в 1905 год. когато е отишъл Той, тогава не е било тъй. Даже те не  Го познавали като Учител тогава. Те Му казваха тогава „Г-н Дънов".

В.К.: Казвам, вие как така Го опознахте?

Е.А.: Ами виж как: Дойде някой болен каже  си мъката и Учителят даде съвет, той оздравее. Дойде друг някой, има някой  труден въпрос и Той пак така в разговора даде съвет и се оправи работата. И  при такива случки те виждат, че Той не е като всички хора. После начина, по  който говореше Учителят абсолютно Го отличаваше от нас. Защото Учителят,  аз поне не Го чух да говори като нас. Той винаги говореше идейно, принципно.  И каквото да Му кажеш, Той така ще го обърне, пак ще го разкаже като принцип.  Сега и това може би им е направило впечатление. Не мога да си представя, че  те не са видели тая страна на Учителя.

В.К.: Някои опитности или някои случки  да ти е разказала кака Гина? Е. А. Не, не ми е разказвала, защото и аз не съм я  питала. За чичо Петко има една много тъжна история. Обвиниха го, че той е  закачил някакво дете, момиченце. Разбирате, така неприлично. Аз чух това  1920 год. когато го обвиниха. Момичето, за което ставаше въпрос, то беше  едно глезено момиче, какво е казало на майка си не знам. Аз да ви кажа, лично  сега, като си давам сметка за това, не вярвам чичо Петко да е направил това.  Може би той го е направил с бащино чувство, защото те нямаха деца. От милост  към дете. Ако е погалил или така нещо е направил и е изтълкувано лошо според  мене. Добре, но то станало голям скандал и предлагат Учителят да напусне  къщата и да Му търсят място другаде да живее. В това време Учителят е бил в  Сливен на Сините камъни на почивка с братя. И братята в София решават да  изпратят трима души там, да кажат на Учителя, че Той не бива вече в този дом  петнен да живее. Тези трима души бяха Иван Радославов, Тодор Бъчваров и  Лазар Котев - тримата. Чували сте тая история.

В.К.: Ще ви покажа няколко  снимки от ул. „Опълченска" № 66.

Е.А.: Покажи ги, за да ги видим.

В.К.: Това е  на ул. „Опълченска" № 66. Това е вратата отвън. Сега тука виждам стъпала. 

Е.А.: Това е входът от пътя. Тука беше прозорчето на сутерена, това е  антренцето и прозорците, това е стаята на Учителя - първата.

В.К.: Сега тука  влиза някой горе.

Е.А.: Мария тука влиза като посетител. Това е сега вратата.  Да, от тука, от двора вратата. А от тука беше входът за долу. Вижте, тука някъде  беше вратата за долу, за сутеренната стая. Тука има чешма. Тя беше в двора,  в градината на чичо Петкови. Това е бюрото в стаята на Учителя. Ето го леглото,  стола. Това бюрото ли е? - Бюрото. Сега тая маса е в стаята на Учителя. - Не,  това трябва да е масата до прозореца където говореше, да. Тука има столове.  Тука има маса, това е сутеренната стая. Тука бяха пейките. Това са снимките,  които ги е правил Васко Искренов след заминаването на Учителя. Аз отидох за  да прибера лекциите, беседите които бяха долу. Последният път Учителят отиде  с Борис, Боян, Методи, мисля че и Галилей беше, отидоха и тогава Учителят  дал на Боян и Борис Протоколите от първите събори. Протоколите стояха при  Учителя в стаята. И когато Борис отиде, когато го затвориха, тогава този, един  брат Светозар ми ги даде, имаше баба - Величка Стойчева, тази, която е била  много ревностна ученичка на Учителя, и тя имала преписите от Протоколите и  тогава ми ги даде и Влад Пашов ми ги диктуваше и аз ги преписах на няколко  пъти и ги размножих. Щото като бяха в затвора нямаше кой да ми даде беседи  да работя и тогава аз преписвах протоколите и ги размножих много. Няколко  пъти, 5-6 пъти. От 1909 до 1915 год. - тези протоколи. А от 1907 и 1908 год. после  ги имах. Не ми ги дадоха тогава. По-късно ми ги дадоха Протоколите, да ги  имам. И аз даже не съм ги преписвала, а ти ми ги дадоха наготово преписани.  По снимките може да се възстанови историята на дома Гумнеров на ул.  „Опълченска" № 66.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...