Jump to content

05. ПЪРВИТЕ СТЕНОГРАФИ НА УЧИТЕЛЯ


Recommended Posts

5. ПЪРВИТЕ СТЕНОГРАФИ НА УЧИТЕЛЯ

Елена Андреева: Петко Гумнеров е писал първите протоколи на първите събори.

Вергилий Кръстев:  Знаете ли как са протичали тези първи събори?

Е.А.: Вижте, то е писано в самите  протоколи, чели ли сте протоколите? - Повече не са ги чели. Те са ги писали  дословно, даже вижте, дори и храната, която са яли е писано. И кой какво е  донесъл. Много хубаво е написано, всичко е написано подробно. Първият  стенограф на Учителя е Тодор Гълъбов, този от когото са написани първите  стенографски учебници в България. Той е бил стенограф на Учителя, ученик на  Учителя и стенограф. Него го пращат в някаква командировка, в Италия и той  казва: „Учителю, кой ще стенографира беседите, аз трябва да замина".  Учителят казал: „Който трябва, той ще дойде". И скоро след това Паша идва  на беседа. А тя му е била ученичка на него по стенография. Тя е държала  изпит за учителка по стенография, защото тя беше учителка в София, но по  химия. А допълнително е държала по стенография и те я познават. И казват на  Учителя: „Дойде една учителка, знае стенография, да я поканим ли?" Поканват  я и тя сяда на масата и до края на живота си работи. Паша е дъщеря на Петър  Теодоров, майка й е българка от Бесарабия. Баща й е чист руснак. Те се  оженват в Бесарабия и когато се освобождава България той казва: „Маша,  хайде да отидем в България. Ти си българка, да отидем там". И тя се съгласила,  и той понеже е бил образован човек е работел в банката. Но после някой го  подлъгал да стане търговец и го излъгали. А той бил много добър, чист човек и  честен. Разбрал че ще го лъжат. Изгубили в търговията която почнали. Той  заболява и умира. Оставя две момчета и три сестри. Паша е третата. Големият  й брат беше за съжаление пияница, а по-малкия й брат, когато умира бащата,  той застава до майката, защото те са били малки. Паша е била пеленаче когато  баща й умира и другите момичета са били малки, защото те пък са тука родени.  А пък момчетата били там родени. Майката, сама жена останала, нали тогава  жените не работеха, освен да станат перачки или слугини. Нямаше за тях друга  работа. Брат им бил много интелигентен, Сергей се е казвал. По руски нали  така казват на Тодоровците. Той помогнал на майката и ги изучил двете по-  малките. Аня и Паша имаха висше образование, а Надя имаше само  гимназиално доколкото си спомням. Тя не беше учила повече. Но като умира  майката тя гледа Паша и Аня, които са учителки в София. Тя им гледала  домакинството и така живеят заедно, трите сестри и до края на живота си  винаги биваха заедно - трите сестри. Преди да се запознаят с Учителя братът  се помина. Паша се запознава с Учителя през 1915 год. Паша стенографира,  след това дешифрира и ги дава на Учителя. Тогава нямахме пишеща машина.  Всичко на ръка дешифрирахме. И аз първата година на ръка дешифрирах. През  1923 год. ми купиха пишеща машина. Имахме една. После вече имахме всяка  една по една пишеща машина. Аз учих стенография като ученичка в IV клас  или първи гимназиален клас, факултативно. Аз бях ученичка в Първа девическа  гимназия и като казаха, който иска стенография да учи, аз се записах и изкарах  целия курс. Научих се да пиша кореспондентното писмо. Като станахме в шести  клас бащата на другата ми приятелка беше стенограф в Народното събрание,  казваше се Йордан Велев и ми казва веднъж: „Абе момиче, един от  стенографите в Народното събрание ми каза, че се открива курс по  стенография, безплатен. Идете да го следвате да се научите да пишете  стенография". И той ни запали така, а аз имах вече малко основа и там  отидохме. Бяхме най-малките. Там бяха все възрастни хора които имаха нужда  от стенография за работата си, нали, която работеха. Ние бяхме от шести  клас, млади момиченца около 16 годишни. Следвахме словописа, гледахме  речописа, а в това време майка ми вече боледуваше. Аз бях малко заета, но  все пак редовно ходех на курса. Не беше много весело, но все пак, аз научих  стенография и до края на гимназията аз си водех бележките в училище. А като  завърших гимназия, баща ми се прежени, след като майка ми се помина, трети  път. Аз виждах че парите няма да ни стигат и че трябва да поработвам, да  имам за нуждите си и след това научих от г-н Велев, че ще има конкурс. Явих  се на конкурса и ме приеха и работих през 1920 година. Цялата зима бях в  Народното събрание, стенографирах. Тогава управляваха земеделците. Бях  извънредна стенографка, не редовна, само когато имаше сесия. Плащаха ни  тогава на смяна. Помня, че ни плащаха по 60 лв. на смяна. Поводът да  стенографирам при Учителя беше следния: През 1921 год. Паша я преместиха  от София за наказание, пратиха я в Русе, защото е дъновистка и защото е  държала беседи на учениците. Малко в такъв дух и за наказание я пратиха в  Русе. Остана да стенографира само Савка. А Савка беше млада, една година  по-млада и от мене даже, беше и все пак не тъй опитна както Паша. Паша  беше към 10 години по-възрастна от нас, по-самостоятелна, по-смела, а ние  току що бяхме завършили гимназия и двете. И тогава брат Иван Радославов,  той ни беше учител в гимназията по история и ме познаваше. Знаеше че аз  зная стенография и е виждал, че като ходя на беседа аз все си пиша по  стенография. Отишъл при Учителя и Му казал, нали че сега Паша като отиде в  Русе, Савка сама ще остане, няма да е удобно, мъчно ще бъде за нея. Да  поканим една нова сестра, която идва и която знае стенография. И така ме  поканиха, и аз седнах на масата, и толкова. Даже и не отидох при Учителя.  Щом ми казаха, взех си тетрадката и седнах на масата. Аз се зарадвах много  на това предложение, но не отидох при Учителя, защото се стеснявах още, а  че ме канят за такава работа ми правеше чест, значи с доверие ме приемат. 

В.К.: „Значи, който е изпратен ще дойде!" Виж как по невидими пътища Учителят  си ръководи нещата.

Е.А.: Да ви кажа брат, аз като бях в Македония и както се  видях при Учителя, почувствах, като че ли със свещица са ме взели от село и  са ме довели тука за тая работа. Поне в моят живот и в моите очи така съм се  чувствала. Защото аз, ако нямах тази любов към учението, щях да си бъде  една селянка на село с децата и с теготията и т.н., както всички жени, които  останаха там.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...