07. СЪБОРЪТ ПРЕЗ 1922 ГОДИНА В ТЪРНОВО

[Iskri4ka]

7. СЪБОРЪТ ПРЕЗ 1922 ГОДИНА В ТЪРНОВО

Елена Андреева: Аз дойдох през 1920 год., а 1922 год. беше големият събор в Търново. За събора в Търново всеки пътуваше сам или на групички. В първите години Учителят кани всички поименно, но в 1922 год. вече класът беше отворен: Общият и Младежкият клас. И тогава Учителят каза: „Всички, които са в Школата могат да отидат на събора". И аз вземах влака и отидох на събора. Аз не бях облечена в бяло. Само кърпата, която носехме на молитвите беше бяла. Пътувахме всъщност с някои други сестри. Защото аз бях самичко момиче, нямах семейство. Една сестра, която имаше палатка ме прие при нея. И някакви завивки се носеха, но нищо не помня повече, какво носех. На този събор имаше към 1000 души. В Търново естествено ние отидохме, там имаше в двора място на което направиха палатките и ние спяхме в палатка. Сутрин свирят цигуларите, събуждат ни и ние ставаме за молитва преди изгрев слънце, нареждаме се, първата редица братя, после ние другите сестрите. И всичките сестри с бели кърпи бяха покрити, то е защото Павел казва, срамът на жената е да се моли с открита глава. Да ви кажа на мен никак не ми лежеше, носех го само за форма и повече на другите събори не го сложих. Ние спяхме в палатки. Всеки си носеше палатка. И като отидеш построяват ти я братята. Много услужливи бяха. Ние бяхме жени, две сестри, но ни построиха палатката и ние спяхме двете заедно. Имаше слама, слагахме си малко слама отдолу, окопавахме я и така си лягахме. Имаше някои които живееха в съседни вили. Имаше там свободни места, но аз не знаех. Казаха че така може да бъде и това беше най-простото и най-лесното. Значи в палатки бяха сестрите, братята. Там имаше две вили. Едната в която Учителят живееше. Тя беше братска, подарена на Учителя. В нея спяха Паша Теодорова и Савка Керемидчиева тогава. Те бяха там двете стенографки и аз бях, пишех, но аз бях при сестрата, сестра Бахчеванова която ме прие. Всеки се беше погрижил къде да бъде. Носеха си палатки или нощуваха в съседни вили наети. Завивки си носехме, които бяхме в палатките. Имаше два входа, отдолу на шосето и горе една вратичка. На входовете имаше по един брат, беше охрана, който седеше и имаше парола. Всеки който излиза трябваше да чуе каква е паролата и като се върне да я каже, че да го пуснат, иначе не го пускаха. Чужд човек на събора не се пускаше. Той беше само за поканените от Школата. А Учителят, още неделният ден на съборните дни които бяха, държеше в читалището публична беседа пак както казахме и ние всички отивахме там и търновци идваха. Не идваха много, но все пак идваха, идваха. Даже, аз присъствувах един път, когато искаха поповете диспут от Учителя, искаха да Му обявят война. Ние като почнахме да пеем, ние пяхме, пяхме и диспута не можа да стане. Да, има една от беседите от 1922 год. в която Учителят казва: „Моето Учение не е диспут!" А как протичаше един ден от събора? Сутрин цигуларите започваха да свирят и ни събуждаха. Много приятно е това. Това и на Рила го практикувахме в последствие. Всеки става, отива, измива се и отива на мястото определено за молитва. Всички знаехме къде е мястото за молитва. То беше празно място от чешмата така надолу, до едно лозе, имаше там надолу. Там се нареждахме и там правихме първите упражнения, които Учителят ни даде тогава. Тези упражнения шестте, които днес ежедневно играем са дадени тогава -1922 год. След това обикновено или Учителят говореше, или правехме закуска. А пък говореше Учителят в дворчето, в което Той живееше. Там имаше така наведена една поляна и бяха сложили една голяма маса, на която имаше и стол на който Учителят сядаше, за да го чуят всички. А пък ние седяхме там гдето Му бяха краката, на тази маса седяхме и пишехме - стенографките. Понеже, аз бях 1922 год. там и си спомням как беше. А пък Паша казваше, че предните години на земята са седели и така е пишела тя. Така е пишела. Не е имало маса. Аз когато отидох имаше вече маса и пишехме така. Сутрин: значи молитва, упражнения, Учителят говори, беседа. След това закусване. За закуска имаше маси, дълги маси с такава широчина. Около половин метър широки, които се слагаха на крака, като магаренца, така се затваряха. И обикновено сядахме по градове на групи. Масата на Сливенци, на Ямболци..., тогава много хора имаше, нали, към 1000 души братя, маси на Бургазлии, на Варненци, на Търновци и т.н. Софиянците бяхме повечко имаше повече маси за нас. А Учителят всеки ден сменяше масите на които сядаше. Мина при всички братя. Значи веднъж седне при Ямболци, веднъж при Бургазлии и т.н. Така беше. Сядаше при всички, за да ги посети. Готвеха сестрите. Имаше три казана. Сутрин за топла вода за чай, грамадни розовари, които сте виждали на Рила. Даже мисля че четири бяха в Търново, които предварително ги вграждаха. Те бяха вградени. И сутрин имаше дежурни, които ще накладят огъня. Вода всички носеха - братя и сестри. Щото в Търново няма вода. Там имаше една щерна направена от която течеше една вода, така за малко. И за пиене, защото чиста вода взимахме от щерната. Така мисля, че пиехме от нея, доколкото си спомням и ръцете да си оплакнеш малко, за обяд или по някакъв случай. Сестрите дежуреха. Имаше опитни сестри, които знаеха за повече хора как се готви, имаше големи казани в които се готвеше. А сутрин закусвахме обикновено чай. А за обед готвеха едно ядене. Никога две не са готвили. Най- много, ако има някой плод. След обяда почивка, защото рано ставахме. Полягвахме си да починем и след това след четири часа, някога се е случвало Учителят пак да държи беседа, втора в четири часа. При съборните беседи ще видите че има и такива беседи или пък разисквания между приятелите. Така всеки един на групи. Един говори едно, да речем един познава хиромантия, ще говори за хиромантията, френологията, такива неща. По тези окултните науки, някой ще разкаже някаква опитност. Много често събират се на групи да пеят. Много сме пяли по тия времена. Вечерта пак вечеря и пак така и пак чай. Вечер нямаше лекция. Горе във вилата беше стаята на Учителя, наречена „Светая Светих". В стаята където живееше Учителя имаше едно походно легло. А знаете ли защо? Защото през 1925 год. когато бяхме на събора, аз останах с една група по-късно след събора. И Той ми вика: „Еленке, можеш ли да закърпиш леглото ми, че се е скъсал бризента", и оттам разбрах, че Той спи на походно легло. И аз го взех, приятелите го откачиха, които бяха, отидох в Иларионови, те имаха машина и там имаше един топ плат, който го купили през 1917 год. от германците когато отстъпвали, а той да се окаже импрегниран плат, много хубав, от него уших за походното легло. После същата година направих първата палатка на Учителя там, с една друга сестра. Аз я ших, заедно с другата сестра от този импрегниран плат. Защото аз като отидох, взех да го кърпя, но като видях че има цял топ плат, казвам: „Защо ще направя кърпено легло на Учителя? Я да го скроя отново". И аз скроих ново, уших го и се прибирам вечерта, заковахме го и взех парченцата гдето ги изрязах, защото форма трябваше да се даде нали за походното легло на плата и там беше един брат военен, който разбираше. Това бе брат Любомир Лулчев и той взе плата, видя му се така, той в пионерски войски служеше и като взе така, направи проба и 24 часа издържа на вода без да пропусне плата. И това даде повод да ушиеме палатка на Учителя. Защото се разбра че е импрегниран. Та оттам знам, че Учителят спеше на походно легло. Много скромничка обстановка. Вижте сега 1925 год., след събора Учителят понякога държеше беседи и Той ги държеше на тавана, в една голяма стая във виличката. След това се влизаше в тази стаичка където Горница й казвахме, гдето бяха свещите, светилник имаше там една голяма цветна Пентаграма, може би колкото моя гардероб. През моето време нямаше ленти. По-рано е имало цветни ленти, закачени по стените на стаята. Да, нямаше ленти.

Вергилий Кръстев: Разправяха ми че тогава Учителят събирал по десет души горе и там се правели молитва в тази стая?

Е.А.: Не, не в Горницата, а в предната стая правехме молитвите.

В.К.: Така ли?

Е.А.: Да, в предната стая, там правехме молитва, а в Горницата се отиваше, когато се правеше дара.

В.К.: Какво представляваше този дар? Десятъка ли?

Е.А.: Да, десятъка, да. Всеки си донасяше плик и го слагаше там.

В.К.: Какво представяше този десятък? И какъв е принципа изобщо?

Е.А.: То е принципът, както Учителят го наричаше, законът на Опуленс: За да получи човек благословението, трябва да даде. И някои го правеха стриктно, каквото вземат, веднага отделят 1/10 част. И сега има приятели които така правят. Знам дори един брат в Бургас, който и децата си така е научил. И те каквото получат, всичко, но така ги е възпитал и две дъщери има, те всичко отделяха. После всеки десятък го слагат в плик и го тургат. Там имаше една маса на която го слагаха. Аз да Ви кажа, първите години какъв десятък от мен? Нищо нямам, какво ще слагам? Не съм слагала десятък.

В.К.: Какво впечатление Ви правеха в (първите години съборите?

Е.А.: Много бяха тържествени, брат. Много вдъхновение и радост имахме всички. Имаше едно настроение, което не сме го имали друг път. И може би това е било както казва Учителят за присъствието от невидимия свят.

В.К.: Ще Ви разкажа какво ми казваше един възрастен брат. Това е следния случай: Когато отивам на събор първата година, ама аз съм тъй въодушевен, лекокрил, чувствувам една общност с всички души и с цялата вселена. Това беше само докато бях на събора в Търново. Отивам си вкъщи, отведнъж като че ли някакъв похлупак се маха и всички грижи и тегоби се стовариха върху мен. И казва: Отивам при Учителя и разказвам: „Защо е така?". Той казва: „Не си ти, а ония от невидимия свят идват и влизат във вас и те са причината за вашето състояние, което имате".

Е.А.: Имаше голямо вдъхновение, голяма радост. През това време въобще не са ставали недоразумения между братя и сестри. Докато в София са ставали и много горчиви думи са си разменяли. Също съм чувала такива работи и след екскурзия и след клас. Наблюдавала съм и съм чувала неща. Даже след най-хубавата беседа може да стане някакъв скандал. Така че също там, имаше такива случаи и когато се заоблачи, Учителят казваше, че дисхармония е станала между нас.