10. „ПАРАХОДЪТ"

[Iskri4ka]

10. „ПАРАХОДЪТ"

Елена Андреева: Оттогава започнаха да се правят и постройките. На „Парахода", къщата на стенографките, северната страна беше права. Западната, около два метра само беше права и отпреде така, а другото беше полукръг, защото такова беше мястото. Постройката беше от дъски и отвътре я облепихме с хартия. И така живяхме живота си. Отоплявахме се с печки. Млади бяхме, нищо не усещахме. Бяхме трите: Паша, Савка и аз, ние трите живеехме там. От 1928 год. почнахме да живеем там. До .1927 год. пак „Параход" имахме, само че беше само покрит тогава, защото като вали не можеш нищо да правиш. После го направихме с дъски и там живеехме и зиме и лете. Прозорецът беше горе на тавана и покрива понеже беше така объл и Паша обичаше да кръщава и каза, това прилича на параход, който пътува по небето. Защото туй което потъва във водата, беше отгоре, нали и затуй го кръстихме параход и така си остана до края. Горе имаше, на правата страна един голям стъклен прозорец и беше много светло вътре. Един голям прозорец имаше, и на вратата едно малко прозорче. Учителят идваше много често там, много често. И когато идваше разговаряше на най-различни теми. Но най-често сме говорили за беседите. Защото някой път ще дойде след беседа, след закуска или за закуска, а тогава докато нямаше още стол, много пъти идваше да се храни при нас. Ще извика някоя, ще ни даде продукти и ще каже: „Я сгответе го и аз ще дойда да ям при вас". Или ще каже: „Ха, сгответе това, а пък донесете и на мене".

Вергилий Кръстев: Вие с какво се препитавахте тогава? Храна, която трябва да се купи?

Е.А.: Ами, аз тогава бях студентка и си работех и частно така поушивах. Една сестра ми кроеше и аз поушивах. Изкарвах си така по някой и друг лев. Паша я поддържаше сестра й. Савка и тя беше студентка, поддържаха я майка й. И после вече, когато завършихме, аз завършх 1927 год. Казвам: „Учителю, сега трябва да работя. Баща ми има един познат в Министерството и обещал да ме назначи в някой хубав град. Вие какво ще ме посъветвате?" И той каза: „Като отидеш там, ще имаш един хляб и ние ще ти дадем един хляб". И аз се отказах от учителството и останах да работя. А Паша, след като бе една година в Русе, не й дадоха работа. На другата година-. тя се върна на Изгрева. И трябва да каже, че Учителят ни даваше от време на време по нещичко. Пращаше. И като студентки, така от време на време ще прати по нещичко, в плик. Иначе когато бяхме трите заедно, Той може би защото съм по-практична от другите даваше парите за храната на мене и някой път ще рече: „Еленке, имате ли още малко или сте изкраставели?" Защото, аз най-често готвех супичка, манджи сложни не правя. Не, даже още първата година, нали като отидохме горе, да ви кажа, сутрин е хладно понякога. Някой донесъл чайник, накладеме някъде някое огънче, туриме две камъчета и си сварим чай. Пък някога, още първата година като бяхме, беше 1923 год. още няколко души приятели поставиха палатки и летуваха там, накрая на нивата. Единият от тях беше Методи Константинов, другия беше Михаил Иванов, който е във франция. Имаше и един друг брат - Попов. Те са били първите ни заселници на Изгрева. Сега тука излезе една много интересна снимка - „Парахода". Да, нашият „Параход". Виждаме дървета. Първа врата. Сега вижте, това нещо го нямаше отначало. Там където са саксиите. Дотука беше „Парахода" ни. Това е дървото. Това дърво е по-насам. Тук се вижда отворена врата. Това беше вратата, а от тука беше братското място. А това беше, тази линия е граница на чуждото място, с което бяхме съседи. Сега новото, което е построено. След Учителя го построиха. Значи това е снимка след заминаването на Учителя. Сега става ясно, щото „Парахода" е тука, дотука. Това е параходът. Той е бил горе като купел. Виждаш ли как е издуто и това е свито. Моята част тука беше. А пък това е друга стая, която впоследствие се построи, да. Това е друга стая. Това е по-късна снимка. Ето нашият „Параход".

В.К.: Сега в дъното се вижда вашият „Параход". Какво представляваше този „Параход" и защо се нарече „Параход"?.

Е.А.: Да ти кажа, това е само една находчивост на Паша. Виж сега, то е, тука само имахме прозорец, а отгоре, на покрива, понеже то е ниско, имаше стъкло и оттам се осветявахме. И сега, Паша един път както си седяхме казва: „Нашата къща казва, бараката в която живееме е обърната, нагоре казва е основата, пък надолу е покрива. Защото нали покривът е високо горе". И така. И оттогава й завикахме парахода. Като параход била. Това беше едно хрумване на Паша. Паша обичаше да дава имена. И тя го даде това. Виж таз, аз не съм имала тая снимка. Не съм я видяла. Защото аз тогава бях учителка, когато работеха това нещо.

В.К.: Сега, в тоя параход кои живееха?

Е.А.: Само ние трите.

В.К.: В една и съща стая ли бяхте?

Е.А.: Четири години бяхме в една и съща стая.

В.К.: А впоследствие?

Е.А.: Впоследствие, когато Учителят ме изпрати учителка, аз отидох учителка. Една година Савка и Паша бяха заедно. Втората година се разделиха двете и след това, мене ме уволниха - 1935 год. ме уволниха за противорелигиозни идеи.

В.К.: По кой член?

Е.А.: Е, не знам. Имам го. Имам, писмото го имам за уволняването. Държа го, да. Ха-ха-ха.

В.К.: Трябва да ми го дадеш на мене като документация.

Е.А.: Имам го. Уволнена съм втори път. Веднъж съм уволнена като дъновистка, беше Цанков -1928 год., председател на Народното събрание и след това -1935 год.

В.К.: Значи два пъти.

Е.А.: Два пъти съм уволнена. Първият път за противорелигиозни идеи, втори път пак във връзка с Братството. Обаче Учителят знаеш как ми се кара когато ме уволниха като учителка. Той ми се кара, пък аз ликувам. Кара ми се, че са ме уволнили. Не съм отговорила както трябва и т.н. Пък аз се радвам, защото виж какво. Аз отидох учителка, грешката е моя. Аз имах връзка с едно същество - Любомир знаеш, то е известно. И той си изказа всичките съмнения към Учителя и ги сподели с мене. Той ме отрови, ама аз се борих с него. Казах: „Това не е верно, това не е верно, това не е верно, защото аз по сърце съм дошла при Учителя. Не съм дошла само по някакъв каприз". И затова, викам, това е изключено, преписваше му неща които изключени са за Учителя. Но, аз не отидох да му кажа какво ми говори, защото още го обичах и защото още можех да кажа какво магаре е и какви приказки говори срещу Учителя. Разбираш ли? И затова той ме прати учителка и аз може би, ако бях отишла и му кажех думите които говори, да кажа: "Срещу Вас говори Учителят", ама толкова не се сетих, не се сетих. А това ми е най-тежкия ден в живота, защото викам, Учителят ме гони. Разбираш.

В.К.: И какво каза?

Е.А.: Нищо. Не. На Паша казал: „Кажете на Еленка да отиде учителка". Толкоз. Да, аз слушах. Не съм се никога противопоставяла на Учителя. Да. Пазила съм се от това. Така, слава Богу, не съм.

В.К.: И като се върна Той ти се кара, а ти се радваш, че си се върнала?

Е.А.: Аз ликувам. Аз ликувам. Свърши ми се затвора. Ама аз казах и на Учителя, предната година, преди да ме уволнят казах на Учителя: „Учителю, аз ходя до село Макоцево, ама аз съм в затвор там. Това ми е затвор, Учителю". Защото аз знаех, че това ми е наказание, че това не е учителствуване. Наказание ми беше, защото аз нещо не разбрах какво да направя. Може би никога такива чувства не съм срещала, много е мъчно да се разделиш от тях. Мъчно е да се отделиш. Ех, и той беше така рабат човек, не беше лесен.

В.К.: Виж какво му е хубаво името - Любомир.

Е.А.: Хубаво име, аз му виках Любомир и Учителя му викаше Любомир, защото аз на име му казвах. Макар че беше 13 години по-голям от мене.

В.К.: Колко?

Е.А.: 13. Аз му казвах на име. Аз се чувствувах по-голяма от него, нали.

В.К.: Вътрешно.

Е.А.: Да. Аз се чувствувах абсолютно свободна.

В.К.: Добре. И после като се върна, Учителят значи ти се кара?

Е.А.: Той ми се кара.

В.К.: А ти ликуваш?

Е.А.: Аз ликувам. Ех, негова работа сега. Викам, Учителят нека да ми се кара и аз казвам, че ми свърши робството.

В.К.:Заточението.

Е.А.: Заточението, да. Как няма да се радвам, на заточение като съм била.

В.К.: Сега това на снимката е изглед на приемната. Сега тука един слънчоглед има.

Е.А.: Да.

В.К.: Какъв е тоя слънчоглед?

Е.А.: Абе виж какво. Насадил го беше някой. Брат Ради или кой. И този слънчоглед толкова хубав стана, и стана знаменит. Нищо друго. Някой го насади там. Хубава снимка.