Jump to content

19. ИЗЛЕТИ ОТ ЛАГЕРА КЪМ ОКОЛНОСТТА


Recommended Posts

19. ИЗЛЕТИ ОТ ЛАГЕРА КЪМ ОКОЛНОСТТА

Вергилий Кръстев: Какви излети правехте вие тогава с Учителя?

Елена Андреева: С Учителя тогава не сме правили много излети, но един път в седмицата обикновено правехме. Излет до връх Дамга, до езерата - Урдините, до езерата Кара-гьол 2-3- пъти, на Салоните също ходехме. Ами изкачваме се на езерото на „Чистотата" правим Паневритмията, носим си храна и тогава пресичаме от лявата страна над езерото и после по канарите се качваме горе на Салоните и там вече по поляните сядаме, там сме закусвали и пак сме имали разговори и песни с Учителя. Правили сме екскурзии и до Еленин връх и до връх Мальовица. Един път бяхме отишли много рано до връх Дамга. Осем часа сме там и сме закусили вече. Рано бяхме стигнали и някои от братята казаха, че е много близо връх Мальовица и че може да отидеме. Сега аз не бях ходила, нали. Учителят каза: ..Добре, да отидеме". Че като тръгнахме, видяхме че никак не е близо. То е близо за малка дружина, която ходи бързичко. Тогава имаше една сестра на 85 години и тя се движеше естествено много по-бавно, та отидохме брат по пътеката, която си е и сега. Ще Ви каже един спомен много хубав имам. Стигнахме до едно място където имаше един сипей така надолу и Учителят взе един камък така отдолу, изтърколи го и каза: „Както се търколи камъкът надолу, така да се търкулят и нашите идеи" и ,,Ха всеки да изтъркули по един камък така". И така всичките бутнахме по един камък надолу и нали чу се шум от търкалянето, но долу нямаше нищо. Беше сипей такъв един. Това беше на отиване. И стигнахме на връх Мальовица чак към обяд. Там имаше вода, закусихме, почивахме хубаво, но после предложиха да минеме през Урдините езера. Че като слязохме през Урдините езера, че вървим нагоре-надолу, нагоре- надолу и в четири часа бяхме минали през едно езеро, което е под Салоните, най-високото езеро. Ама така бяхме уморени от горещината. Много хубав слънчев ден беше и тогава и Учителя си запретна панталоните до над коляно, влезе във водата и се изми, и всички влязохме и се михме.

В.К.: Аз съм виждал на снимка.

Е.А.: Там не знам дали е имало снимка. А снимките са на петото езеро и на езерото на „Чистотата", когато плискаме водата. То беше пак така след гимнастики, след Паневритмия, събуем се боси и влезем кой където иска, наредим се в една верига, измиеме си лицето, измием си ръцете, измием си ушите нали, врата с водата и след това, „хайде" всички плискаме вода и Той плиска заедно с нас, това сте виждали. А там само се михме, защото така бяхме уморени, изпотени от тоя път нали, че аз тогава имам такъв жив спомен от благодатта на водата. А водата беше марна, беше се стоплила от слънцето. Щото то е така закътаничко, не е изложено на вятър и беше просто благодат. Но във всеки случай оттам докато стигнеме до бивака, пак колко часа ли бяха? По мръкнало се прибрахме. Преди да мръкне. Но сестра Попова дойде в десет часа вечерта горката. Винаги имаше някой, аз съм Ви казвала, нали, винаги остава един, който върви последен в колоната, да не се загуби някой, някой брат я доведе, който умее да води и да й помага. Те им взеха раниците, вземаха им всичко, но все пак сили трябват, те са по-възрастни, движат се по-бавно.

В.К.: Не сте минавали отдолу през Мальовица?

Е.А.: Не, с Учителя не, не сме минавали.

В.К.: Значи Той отдолу не се е качвал. Той минавал ли е нататък до „Страшното езеро" нататък да е ходил?

Е.А.: Не съм чула. Той казваше така: „Вие като дойдете тука, почвате навсякъде да ходите и да обикаляте и енергията която взимате от планината я изразходвате в движение, и не се ползвате". Не беше за безразборното ходене и скитане. Щото първите години за кристали се ходеше на по-далечни места.  

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...