Jump to content

20. „ПАРАХОДЪТ"


Recommended Posts

20. „ПАРАХОДЪТ"

Вергилий Кръстев: Ние говорихме за тоя „Параход". От време на време идваше Учителят, посещаваше ви.

Елена Андреева: Учителят сравнително често идваше при нас. Едно, защото се интересуваше за работата нали, за беседите. Много пъти ще дойде, ще каже: „Я ми прочетете, казва, какво сте записали". Друг път, даже някога като прочетем ще рече - обичаше да се шегува: „Кой ви е говорил такива хубави неща?"

В.К.: Значи тъй.

Е.А.: Казваше, да. Или пък, като дойде Той, пък ние ще Го питаме, да речем неща, които не сме разбрали, било във връзка с някоя идея, която искаме да ни изясни примера, на нас не ни е ясен. А пък, за да го разберем и да го напишеме, трябва да ни е ясен примера. Най-често за примери сме питали или пък и други въпроси. Нали така, как да разберем това, как да разберем друго, много въпроси сме задавали, много пъти ни е говорил и за нас да речем, характерни черти на едната, на другата, на третата. Така например Той каза, че Паша работи с Мъдростта като добродетел, Савка с Истината, пък аз с Любовта. Така, значи и трите различни сме. После ни е казвал за някои характерни черти, на едната или на другата

В.К.: Как съжителствахте трите? Това е много трудно така, човек да събере трима души.

Е.А.: И така различни каквито бяхме. Вижте брат, понеже Учителят идваше при нас често, всяка от нас се е старала да бъде изправна към другите в отношенията си и затова нямахме спор, абсолютно. Така някак естествено се нареди. Паша повече пишеше. Тя понеже стилизираше и повече пишеше. А пък когато стилизираше, тя само на ръка пишеше. Не си служеше с пишеща машина. Савка, тя много често посещаваше Учителя. Услужваше Му, някои услуги Му правеше и въобще тя за много неща питаше. Аз например, ако имам с Учителя един разговор, той ми държи влага за много време. Защото, аз мисля затова, което Той ми е казал и така обяснявам си нещо. Сега при нея, при Савка бяха по-другояче процесите и тя много повече ходеше. Всяка от Нас имаше различно отношение към Учителя и Той имаше различно към нас. Но това беше някак естествено. Това не ни смущаваше, това не внасяше да речем разногласие помежду ни. Вярно е, че аз най-често готвех и най-много чистех. Може би, аз съм правила забележки повече от всеки друг, главно за реда. Те като бързат, ние имахме много малко място в „Парахода". Една етажерка имахме и на едната поличка слагахме съдовете за чая, на другата поличка чиниите за обед, да речем, за хранене и на нея слагахме продуктите. Трябваше..., после имайте предвид три легла, три маси. За да има ред трябва всичко да се поддържа в ред. И затова съм им казала така много пъти: „Абе момичета, казвам, като вземете нещо турете го на място". Аз после разбрах, когато останах сама да живея, че аз си довършвам в ред всичко. Тогава не го знаех това. Нали, чак тогава, много по-късно разбрах, защото вижте аз живея толкова години сама и когато останах в това състояние, аз всичко знам кое къде ми е. И кажа, отвори тоз долап отдясно, в ляво, напред, отзад, зная нещата. И така си беше и там. Аз си имах едно легло на което имах две чекмеджета. В едното ми стояха горните дрехи, в другото долните дрехи. И аз само дръпна едното, отворя си и взимам каквото ми трябва. Паша и Савка имаха и при майките си повече неща. И тя Савка имаше майка на Изгрева или в града ходеше често докато майка й беше в града. А Паша, докато бяха в града сестрите й, сестра й я переше. Така, че условията макар, че бяха едни, но не бяха съвсем едни, нали. Не бяха съвсем едни, защото то произтичаше от характерите ни малко.

В.К.: Вие до коя година бяхте в „Парахода"?

Е.А.: Ами от 1928 год. когато влязохме до 1931 год. От 1931 год. до 1935 год. учителствувах. Аз отидох учителка за моя погрешка. Учителят ме прати за наказание, за мене това е истина, така го разбирам и мисля че това е истина, защото Той в края на 1944 год. на Стоянка Илиева е казал: „Не знаеш ли защо пратихме Еленка учителка?" И казал защо...

В.К.: А за какво?

Е.А.: Заради Лулчев, понеже аз имах връзка с него. Да, затуй.

В.К.: Значи Паша продължаваше да работи сама.

Е.А.: И аз когато идвах, пак работех.

В.К.: Вие къде учителствахте?

Е.А.: В село Макоцево учителствах. В събота вечер идвах, в неделя присъствах на двете беседи и си отивах. Обикновено през неделя идвах. А някога и всяка неделя.  

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...