Jump to content

24. НАЧАЛНИ ГОДИНИ НА ШКОЛАТА


Recommended Posts

24. НАЧАЛНИ ГОДИНИ НА ШКОЛАТА

Вергилий Кръстев: Те започват да издават списание „Житно зърно". По коя идея е и какво бихте ми казали затова „Житно зърно"?

Елена Андреева: Пак е приятелска идея. Нали всяка една организация си имат орган. И те младите искаха да се изявят. И Той Учителя винаги ще насърчи такава идея. Те имаха стая, където живееха неколцина братя, младежи и те като се търсили за името, там някой го беше казал „Житно зърно" и Учителят го одобри и него и то си остана. Георги Томалевски може повече да Ви осветли как е станало, защото у тях е било в ония години.

В.К.: Вие участвували сте в „Житно зърно"?

Е.А.: Аз лично нищо не съм давала. Само веднъж Учителят ми говори една лекция за Любовта и аз направих резюме и го дадох него там и друг път Той каза да направя резюме, щото нали от беседата правих резюме и него. Иначе не съм участвала, не съм писала. Вижте брат, аз на времето не можех да пиша, защото тогава не ми бяха ясни идеите. Аз не можех да пиша за идеите.

В.К.: Сега имаме Изгрева, салона в който Учителят изнася лекции. Кога започват и как започват през седмицата?

Е.А.: През седмицата дните не са били всякога както се установиха впоследствие на Изгрева. Струва ми се, че ние почнахме в сряда Младежкия клас. Първо бяхме в частна къща. Първата година се събирахме в стаята на Савка Младежкия клас. Втората и третата година бяхме в салончето на сестра Маркова в София, а после започнахме в братския салон на ул. „Оборище" № 14. Младежкият клас, да. А Общия клас първата година бяхме в Турферайн и втората и третата година бяхме вече на ул. „Оборище" №14. А после, след като се пренесоха всичките, тогава всичко отиде горе. Младежкият клас беше в петък, в сряда беше Общия. А пък в началото в сряда беше Младежкият, в неделя вечер беше Общият. Мисля че в началото беше четвъртък, а ние бяхме в неделя вечер Младежкия клас. На ул.„Оборище" бяхме в неделя вечер, доколкото си спомням.

В.К.: И накрая как става? Сряда - Общия, петък - Младежкия, в неделя сутрин?

Е.А.: Утринните слова започнаха чак 1930 год. - сутрин, неделя в 5 часа, в 10 часа имаше публична беседа. Тях винаги Учителят ги е говорил в 10 часа. Те бяха достъпни за всички. Те бяха за всеки, който иска да чуе Словото на Учителя. А в класовете не можеха външни хора да идват.

В.К.: Как стана, кой е повода и идеята да се организира Младежкия клас?

Е.А.: Ние най-напред се събирахме на групички. Събирахме се младите сестри. Даже почнахме още 1920 год. дето Ви казвам в салона на ул. „Раковска", но мен ме поканиха, макар че бях още съвсем нова, току що почнала. Бяхме 10-15 сестри, малко бяхме, млади само. Отделно са се събирали братята, аз това не знаех. И вече в 1921 год. накрая решихме двете групи - братската и сестринската да се съберем и общо да работим, да изучаваме Словото на Учителя. Затуй щяхме да се събираме. Да го проучваме и да си го изясняваме. Щото имаше нужда, ние съзнавахме, че не го разбираме достатъчно. И когато казват на Учителя, че ще се съберем, тя Савка Му е казала, че у нея ще се събереме, Той казал: „И аз ще дойда". И се събрахме там и за наша радост пристигна и Учителят. И това беше първата лекция на Младежкия клас в стаята на Савка. Бяхме около 20-тинали, 30 младежи. Толкоз. Впоследствие някои пожелаха да влязат, други които са чули. В първите години влизането в класа ставаше с Негово съгласие. Всеки питаше, може ли да посещава класа. Даже в началото имаше няколко двойки, млади двойки. Но после Учителят като каза, че тоя клас е за неженени те трябваше да напуснат и напуснаха.

В.К.: Сега имаше ли някакви условия за влизане в Младежкия клас, други условия какви имаше?

Е.А.: Никакви други условия. Само тия, който се ожени напуща класа. Учителят казваше, понеже като се оженят, те ще имат други задължения. И да искат да бъдат редовни, няма да могат. Нали деца, грижи и т.н. това беше поводът който Учителят каза. Аз мисля, доколкото съм разбирала, Учителят направи един опит с нас младежите. Смяташе да ни подготви по-специално за това учение.

В.К.: Той идва, всички ставате на крака, започва молитва, тогава имаше ли инструменти, цигулки, пиано?

Е.А.: В салона на Турферайн имаше. В салонът, нашият на ул. „Оборище" № 14 Симеонов беше вече влязъл в братството. Той през 1919 год. влиза и с цигулката си свиреше Симеонов в неделя и Общия клас. А пък при нас свиреха други. Други братя цигулари, които бяха. А на Изгрева имахме вече орган, имахме пиано. Орган имахме и долу на ул. „Оборище". В Общия клас, приятелите като чули, че Учителят говори на младежите, много някои са се засегнали. Как така, те толкова години са тука в братството, толкова нещо са понесли, нали, хули, клевети, както беше нали, така и на тях да не говори и Учителят още на другия ден говори на тях, общо на всички. Но и на нас позволи, млади, които бяхме тогава да присъстваме веднага. Лекциите ставаха в града вечер, всичките и двата класа вечер ставаха. Ние рано само за изгрева ходехме. Щото ходехме на изгрев през пролетта, а и през зимата ходехме сутрин рано. Във всяко време беше. Аз си спомням 1928 год. зимата, тогава „Парахода" още не беше направен, за да можем зимата да караме там. Той беше само със зебло ограден. И там студено е нали и тогава качвахме се горе. Даже аз тогава по четири пъти нея зима ходех горе. Защото три пъти за беседите, макар че нямаше Утринни слова, но отивахме за 10 часа нали. Три пъти и един път имахме още една група, духовна група. И за нея се събирахме сутрин. Та четири дни в седмицата ходех на Изгрева. И когато Учителят направи „Парахода", татко ми каза: „По-хубаво живей там, щото ти посред нощ дето ще ставаш да ходиш толкова пъти на седмицата".

В.К.: Той как реагираше на това, че си вегетарианка?

Е.А.: Той реагира за вегетарианството много лошо, щото те никак не знаеха, че има хора, които не ядат месо. Баща ми беше неграмотен, самоук. Той като козарче ли, овчарче е бил, дядо му е намерил един буквар, чичо му го е бил купил и той сам се е учил да чете и да пише. Никак не е учил баща ми. Самоук е. Той с букварчето си е научил буквите сам и по този начин, някой си, може би дядо му ги е казал, защото дядо му беше църковен певец и знаеше църковно-славянски да чете и той му е показвал буквите докато ги научи и така се е научил, а майка ми беше неграмотна. Баща ми не беше чувал за вегетарианство. Или чувал че индусите са вегетарианци и помня, че на едни заговезни хвърли чинията от масата, защото аз не знам, но нещо постно ядях. Около три години в семейството ми с баща ми бяха тия борби, брат. После по това време пишеха по вестниците срещу Учителя, говореха, че Учителят хипнотизирал, говореха най-лоши неща които сте чували да говорят за това и естествено. Но за да предотвратя това, аз го заведох при Учителя, още първата -година и когато Го видя, видях, той каза, като си излязохме вкъщи каза: „Ленче ма, казва, Той на светец прилича". Вижте колко хубаво го определи и после каза, а говори Учителят за Истината. А баща ми беше търговец, търговия с бакалия. И каза: „Ама може ли човек никога да не излъже?" Вижте, какво впечатление му е правило всичко това. „Много хубаво, казва, говори. Всичко което говори е много хубаво. Но ти си млада, не е за тебе, то казва е за стари хора". Напротив, той на стари години когато разбра Учителя, аз много се радвам, че и това стана, вече ми казваше: „Е-ex, тези неща да съм ги чел на млади години" Така че той, щото Учителят казва, когато тръгне някой от семейството, всички трябва да тръгнат. Значи трябва човек да бъде пример, нали в отношенията си, във всичко, да покажем с живота си, че сме нови хора. И затуй Учителят не беше за пропагандиране на учението с думи, а с живота си. Като ви видят казва да кажат: „Абе какъв е този човек бе? Защо е такъв? Тогава да разберат, че има някой, който го учи. Разбирате ли, а не от приказки. И една от нашите грешки на тези които сме слушали Учителя е тая, че ние повтаряхме това което Той говореше. Вместо да го живеем и да го покажем с живота си, ние го повтаряме. Това е наша грешка, да.

В.К.: Всеки на Ваше място би направил същото.

Е.А.: Казвам Ви. Аз с това съзнание, което имам сега, отчитам го това. Не мога да кажа, че сме били прилежни.

В.К. : При тази аура на Учителя, при това Негово присъствие.

Е.А.: Вижте, много радост сме имали. Много радостен беше живота край Учителя, брат. Всички бяхме така, като деца сме се радвали. Ама радостта не е още осъзната, тя трябва да бъде резултатна от една работа-радост. А ние се радваме, щото ни говореше, Той ни повдигаше в един светъл свят и ние се чувствахме много добре. Много ни беше хубаво да го слушаме. И може би затова Го слушахме. Имаше хора, които не можеха да Го разбират и не идваха нали, много хора не идваха. Сега, едничката ни заслуга беше, че Го слушахме. Само това.  

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...