Jump to content

29. БРАТСКИ СТОЛ ЗА ХРАНЕНЕ


Recommended Posts

29. БРАТСКИ СТОЛ ЗА ХРАНЕНЕ

Вергилий Кръстев: Ставаше въпрос за Василка. Василка Иванова е живяла там при Гумнерова.

Елена Андреева: Да. Как се нареди там да живее не мога да Ви кажа. Тя е от Айтос и тя е дала наследствено място за градината в Айтос. То е нейно наследство, което тя подарява на Айтоското братство и идва в София. Но за нейна чест, тя докато беше жива аз не знаех това. След като си замина, разбрах. Толкова дискретна е била, никога не се похвали. И тя понеже дружеше с всички нас и казваше: „Вие сте учени, учени, пък аз съм проста". Това малко я смущаваше, че тя беше и в Младежкия клас нали, не беше се женила, но много симпатичен и скромен човек беше. Природно интелигентна, но образование нямаше и това малко я смущаваше. И все това казваше, аз съм проста, аз съм проста, но тя не беше проста всъщност. Тя помагаше, тя переше Учителя. После докато беше на Изгрева пак същото го правеше, та грижеше се така, помагаше на леля Гина, щото леля Гина беше вече възрастна жена. Тя беше към 70 години. Последните години все е имала помощ, нали Ви казвам, там непрекъснато вървяха хора, непрекъснато.

В.К.: Какво ще ми разкажете за така наречената комуна на ул. „Опълченска" № 66?

Е.А.: Вижте това не беше комуна, то беше стол, който се посещаваше. Учителят искаше да помогне и искаше може би да бъде по в контакт с приятелите, щото всеки обед Той говореше. И след това някога и по час, и по два след обяда оставаше на беседи там. Аз понеже живеех наблизо и се хранех при родителите ми, много рядко съм ходила и съм оставала на обед там. Не съм била член от комуната. Имаше една сестра Янакиева, много предана сестра беше и нейният мъж беше парализиран, гледала го 15 години и след като се помина, тя помагаше на ул. „Опълченска" 66, когато има гости на леля Гина за готвене, затуй-онуй и тогава тя готвеше сестра Янакиева. Щото беше готвачка, майсторка, чистичка жена, много симпатична и скромна. После тя гледаше цветята на Изгрева, градината беше нейно дело, на Изгрева. Наистина прекрасна градина беше направила и така без петак да се похарчи. Оттук цветенце ще и донесат, оттам нещо, оттука коренче и т.н. в туй отношение, ако знаете какво красиво нещо беше Изгрева когато нацъфтяха, всички казваха, райска градина, които идваха. Прекрасно беше, рози, какво, всички цветя имаше. Много богато беше. И там идваха студенти, които бяха от провинцията, пък и от София, братя, но повече братята, които бяха от провинцията ходеха, защото които сме в семейства, нали не можеш да си оставиш семейството, все пак задължение имаш. Нали, къде ходиш, къде се храниш и т.н., та това беше около една-две години, мисля беше само. Да след отварянето на класа, на Младежкия клас или повечко е било, защото ние горе се качихме -1926 година.

В.К.: А продуктите?

Е.А.: Продуктите ги купуваха, кой ги купуваше, може би тези от кухнята. Сега аз не зная, да Ви кажа, аз не съм участвувала. Внасяха ли пари, не внасяха ли, Учителя ли плащаше? Защото едно ще Ви кажа, че много от тези разноски Учителят е поемал. Много и на Изгрева даже. Столът когато е загубвал, намеси се Учителят. Например Учителят ще купи картофите, ще купи 1000 кг. картофи за зимата, ще купи въглища, ще купи дърва, с които се готви и после ние ще си дадем там лептата за стола. И толкова спечелили, че понякога Учителят казвал: Спечелили, като половината от храната идва от братската градина". Ха, ха, да спечелили.

В.К.: Сега когато разрешаваше някакъв проблем на някои възрастни приятели, те даваха някаква лепта ли там? Как идваха парите при Него?

Е.А.: Парите? Много приятели Му даваха, лично за Него. И много подаръци Му нравеха. Сега някому е помогнал да оздравее, някой Му дал съвет, всеки човек искаше да даде нещо. Пък и за знанието което ни даваше, нали, не затуй че имаш нужда, ами като можеш, желаеш да дадеш и ти естествено и имаше случаи, когато са Му давали. „Ама Учителю, това е за Вас". Значи това не е десятък, то са пари, пък десятъка се даваше отделно и Учителят нищо общо нямаше с него. Той извикваше братския съвет, те събираха пликовете и правеха описи и ги внасяха в банките, където ги влагаха. Една година внесоха в банка „Гирдап", тя фалира и парите изчезнаха. Учителят е говорил за нея.

В.К.: А братския стол на Рила?

Е.А.: Всеки ден на обед се определяха дежурните за следващия ден. Водеше се списък даже, със списък ставаше, да вземат всички участие. Братята се грижеха да носят вода, да секат дърва. Това беше братската работа, а сестрите готвеха. И помагаха те и при паленето на огъня братята. Даже те не идваха на молитва, когато са дежурни, защото трябва да накладят огъня, като се върнат отгоре, водата да е готова за чая. Закуската беше отделно, всеки сам си правеше каквото иска за закуска. Едни си правеха чай, други си варяха макарони, юфки, различни неща се правеха. Кой каквото иска закусваше. Учителят закусваше най-често чай. Той пиеше чай и то само руски чай. Никога не е пил билка. А някога някои сестри Му носеха, да речем сварили макарони или юфка Му приготвили, носеха Му така да закуси, но ние, понеже ние най-често се грижехме - стенографките да Му приготвим храната, ние не сме Му правили такива неща. Понеже обичаше чай, ние пиехме чай винаги. Обедът беше общ и общо се хранехме. Долу, дето правехме гимнастиките слизаше всеки, носеше с и чинийка, хляб и кърпа там и толкоз. Само за Учителя бяха направили една малка масичка и столче. Всички седяхме по земята. Когато беше слънчево, беше хубаво, но когато вали дъжд, тогава всеки си взимаше храната и се хранехме в палатките, при дъжд, при лошо време нали. Някога се случвало да духне вятър, буря, нали така, носи прах, такива имало е моменти, които не са били приятни, но при условията при които сме били, така сме ги понасяли. Обикновено се правеше едно ядене, никога второ ядене не се правеше. Най-много някой път някоя салата, но много често ние си правехме салата, защото имаше магазин нали и който искаше си купуваше домати отделно, чушки, печеше си и си правеше салата. На Учителя винаги правеха салата. Той понеже обичаше салатите и на Него Му предлагаха, но и ние другите си правехме. Аз си спомням, че рядко сме сядали без салата, винаги сме си приготовлявали. Дежурните разсипваха храната, но ние ходехме с чинийката на всекиму сипваха, за да не обикалят те. Всеки отиваше и си сипваше и му сипваха. И след като се сипе на всички, почва молитвата, а някога когато сме много, за да не изстива супата на другите, казваме: „Да кажем молитвата, за да не изстива супата. И така сме правили, щото като е студено е приятно да се нахрани човек с топла храна. После ние всички си плащахме. Колко обеда, пишеше се на колко обеда е присъствал и си пресмяташе. Буча Бахар се грижеше за сметките на стола на Рила. Отначало внасяхме една вноска срещу летуването си. Внасяше се една вноска. Най-често се определяше вноската. Вноската се внасяше на Изгрева още когато си дадем багажа, всеки си внасяше и вноската, а сетне накрая, когато се приключват дните, който си отива горе си приключва сметките, други пък оставяха долу като се върнеме да се уреждат. Защото имаше един, който се грижеше за дежурните, друг който приемаше касата, друг се грижеше за багажа, работата беше разпределена, за да не тежи на всички. Като и на връщане, пак се теглеше багажа. Защото нали носим продукти. Вече ги няма продуктите, тъй че се теглеше и на връщане и на отиване и се пишеше на всеки денк, на всяка торба, на всяка раница килограмите. Плащахме на конярите за превоза на килограм багаж. След обяда почивахме малко, щото много рано ставахме. Някои не спяха. После обикновено обикаляхме, правехме разходки донякъде. Вечерта вечеряхме поотделно. Всеки си взимаше гореща вода, защото пак имаше за всички и по същия начин както закуската, така беше и вечерята. И след това вече като почне да се мръква, дежурните и другите братя които са помагали, са натрупали дървата за огъня и много големи вечерни огньове сме правили. Първите години, такива огньове, но много клекове унищожихме, много клекове унищожихме. Нямаме право да кажеме за никого другиго, защото не вярвам друг да е унищожил повече от нас. Щото готвим, закуска, обед, вечеря, вечер огньове. Знаете ли най-беше приятно, когато всичко си отиде вече от огъня и остане една жарава. О, то беше така приятно, аз съм оставала много пъти. Много приятно беше. Седиш така, гледаш, тихо, някой път си печехме чушки за другия ден, картофи, пък и имаше разговор. Много приятно беше на обед, седиш така, пече те слънцето, после една тишина, нищо няма, в планината е тихо нали, никакъв шум, много приятно беше. Ако да не беше ранното ставане, може би щяхме да стоим много по до късно, но нали сутринта трябва да станем рано. Вечерта обикновено Симеонов ръководеше художествената програма. Най-напред пеят много песни, Учителят е седнал на столче или на някакво сандъче до огъня така. Избираха Му място, дето да не духа в очите Му дима. Седне там, то вятърът се върти понякога и към Него духа нали, седне и до Него се наредят вече, който вземе мястото до Него и после Симеонов почва да кани. Да речем ще каже: „Хайде, ти Кате какво ще ни изпееш тая вечер?" Ще покани друга сестра да каже стихотворение, друг брат нещо да разкаже. И така, приказки разказваха, песни пееха, свареха музикантите, някои сола даваха, но най-вече всичко Учителюво. Рядко свиреха друга музика. Даже музикантите, като свиреха песни някакви, свиреха от Учителювите упражнения които е дал, тези музикалните. По-рядко имаше така някога чуждо нещо. Такъв Дух имаше, че не звучеше друго, не вървеше.

В.К.: Когато аз дойдох на Рила беше, когато се смръкваше и се събираха около палатката на Учителя, където е била горе и правеха молитва. Тогава по времето на Учителя имаше ли такова нещо?

Е.А.: Не, накрая на вечерята, преди да стане Учителя, обикновено ще си кажем „Добрата молитва", „Отче наш", не правехме дълги молитви както сега ги правят.

В.К.: Сега тая палатка, която качвате горе от коя година я качвате? Дето е на хребета, на Учителя?

Е.А.; На Учителя последното място-1937-1938-1939 год., три години беше горе.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...