Jump to content

32. ОБХОДАТА НА УЧИТЕЛЯ


Recommended Posts

32. ОБХОДАТА НА УЧИТЕЛЯ

Вергилий Кръстев: Искам да Ви питам, някои са ми разказвали, че отначало Учителят е ходел много леко. Кажете нещо за походката и как се е движел. Казаха ми, че много леко се движел и много бърже на планината.

Елена Андреева: Учителят и на Изгрева се движеше така бързо и плавно и всякога ми е правила впечатление Неговата походка. Защото Той когато се движеше нямаше никакво клатене на ляво и на дясно на тялото, което много от хората го имат. Движи се някак, тялото си винаги стремително напред се движеше и само напред. Това предаваше една особеност на походката Му. Щото повече от хората имат едно леко люлеене, повечето от хората. Много малко са хората, които нямат люлеене. Това беше едно, което всякога ми е правело впечатление. Друго ми е правило впечатление, Той не се движеше бавно. Походката Му беше бързичка в сравнение с обикновеното както ние ходим. Ние бяхме млади тогава, нали. А пък особено, когато сме се връщали от бивака, нали връщаме се и като наближим юзината, след юзината не можем да Го стигнем. Усилва си крачките, защото Той пак се изпотяваше.

В.К.: Коя юзина?

Е.А.: Симеоновската.

В.К.: А, да.

Е.А.: Оттам като тръгне, като ускори крачката до Изгрева, едвам Го стигахме, толкова бързо се движеше. Туй ми е правило впечатление. Защото това е една от причините, Той се изпотяваше два пъти на качване и един път на връщане. Понеже казваше, че чрез потенето, човек най-хубаво чисти организма си. Два са начините на потене: или гореща вода като се пие, да пие много вода и да се изпоти, или чрез движение. Той винаги на екскурзиите се изпотяваше, където и да ходехме. В екскурзията влизаше това, като номер едно - потенето. И затова Той и на нас ни казваше, носете си риза да се преоблечете, винаги.

В.К.: А как стъпваше, на пръстите ли си?

Е.А.: Леко стъпваше, леко стъпваше, много лека походка имаше.

В.К.: Как беше облечен, когато отиваше на Рила? Какви дрехи Му взимахте. Защото сме Го виждали на снимките облечен официално с костюм, палто, шапка.

Е.А.: Да, винаги. Той не носеше туристически дрехи. Носеше си дрехите които са в София, а за Рила имаше едни шаечни дрехи топли, бели. Или пък, но Той носеше и фланели, брат. Винаги Му носехме фланели. Той носеше долна риза.

В.К.: Виждали сме Го с някакви шапки, шал.

Е.А.: Ръчно плетени шапки шал. Сутрин носеше винаги шапка на главата си, даже и когато излизаше. Ако е слънце, носеше сламена шапка. А пък ако не е слънце и е студено, носеше плетена шапка. Той имаше доста шапки. Сестрите Му ги плетяхме и шалчета носеше вълнени. А отдолу носеше долна риза, обикновено от платно, домашно платно. После горна риза. Но когато е на Рила, носеше върху горната риза фланела. Той не носеше палто. И зиме не носеше палто зимно, фланела, върху фланелата горна риза, жилетка и сакото. И така идваше на гимнастики в най-големите студове.

В.К.: Добре, сега на тая снимка как е облечен?

Е.А.: Е, това е с тези дебелите си дрехи.

В.К.: А да, с дебелите, шаечните. Да, това е шаек костюма. Той отдолу има риза, под ризата има пуловер.

Е.А.: Пуловер не, пуловер не носеше, фланела, долни фланели носеше, на ръка плетени или на машина плетени.

В.К.: Ама те са тънки, не са като панталони, те са дебели, шаечни.

Е.А.: Не, дебели, дебели, дебели носеше и при студа слагаше си и долни гащи вълнени, дълги. Но и върху памучните вълнени слагаше под панталона. Памучни гащи дълги, отгоре вълнени гащи, плетени на машина и отгоре панталони.

В.К.: А, това е горе на Рила.

Е.А.: На Рила така ходеше, на зимни екскурзии така ходеше облечен. Лете ходеше с гуменки обикновени, бели, а пък зиме ходеше с обувки.

В.К.: Тежки?

Е.А.: Не зная, но не можа да ги обуе. Не можа да ги носи. Нещо не са били удобни, нали. Един брат Му направи един туристически костюм, донесе Му, не го носи. Много казва е тежък.

В.К.: Туристически костюм, да.

Е.А.: От спортен плат така костюм, но не Го носи, защото бил много тежък.

В.К.: Той с бастуна от коя година ходи?

Е.А.: Аз винаги Го знам с бастун.

В.К.: Винаги.

Е.А.: И в 1920 год. го носеше.

В.К.: Той с него се подпираше, или?

Е.А.: Не, не се подпираше. Само така си го носеше. Много рядко, не съм Го виждала, даже и на стръмнините като се качваше, не се подпираше, но винаги Го носеше. Винаги Го носеше.

В.К.: А кой Му шиеше дрехите?

Е.А.: Дрехите, вижте какво. Той най-напред носеше едни дълги дрехи до тука 3/4.

В.К.: Да, аз съм ги виждал такива на снимки.

Е.А.: Дълги дрехи носеше. Впоследствие, като дойде на Изгрева почна да носи сака, така официалното и някой ми казваше, че Методий държал много на това, да бъде стегнат, по-елегантен.

В.К.: Кой Методий?

Е.А.: Константинов. Някои са ми казвали, аз не съм Го питала. Вероятно. Той е така, по-естет Методий и той сам се облича спретнато. Може да е искал и Учителят да е така. И без това Учителят беше винаги много спретнат. Много спретнат е бил. Знаете ли брат, сутрин ще дойде с един бял костюм на Школата. Като играем Паневритмия ще си сложи друг панталон. След това, ако е много топло, ще си смени сакото, ще си сложи тънки дрехи. Не Го мързеше да се преоблича.

В.К.: А кой Му шиеше?

Е.А.: Сестри са Му шиели някои костюми, но после ги шиеше един брат, шивач. Той беше придворен шивач. Той Му шиеше. Последните костюми, тези които имаше, всичките от него са шити.

В.К.: Той идваше, взимаше Му мярка.

Е.А.: Да, шивачът му имаше мерките и той Му ги шиеше костюмите.

В.К.: По всичко личи, че е могъл сам да се грижи за себе си.

Е.А.: Абсолютно, виждала съм Го като сам си готви, сам си е прал, сам си глади панталона. Можеше всичко. Но ние Му услужвахме, съдействувахме, грижихме се за Него.

В.К.: Боледувал ли е често?

Е.А.: Не е боледувал, освен някои настинки като всеки човек.

В.К.: Беше ли здрав?

Е.А.: Той имаше деликатна конструкция на тялото си. Това за теб се вижда от снимките.

В.К.: Ето тук Учителя пак е на масата, държи някаква беседа, с ръката си прави жестове.

Е.А.: Е Той когато говореше правеше такива жестове. На тази снимка се виждат няколко линии по дясната Му ръка и на дланта.

В.К.: Какво казвате за ръцете и за възлите?

Е.А.: Имаше много хубави възли на дланта си. Един път в Младежкия клас, в салона на ул.„Оборище" 14, Учителят си вдигна ръката така срещу лампата и рече: „Виждате ли, рода в който съм се родил, от него съм наследил слаб стомах. И аз, ако не съм бил разумен, досега нямаше да бъда". Защото тука, между възлите, дупки имаше. Просто се виждаше. Вижте моите. Дупки нямам аз, но на Него, понеже възлите допират и така дупки. Тука, тука, тука дупки виждахме, щото ръката си тури срещу лампата в салона. Вижте, Той не говореше така за себе си, но по някакъв повод е било, да. А иначе на снимка ръката тука е образец за линии по хиромантия. Много пъти съм я гледала, но не мога да Ви кажа. Аз не съм хиромант.

В.К.: Разказаха ми, че е имало отпечатък на ръката на Учителя, помолили Го, Той си сложил дланта върху прах от черен графит и после я положил на бял лист хартия и така останал отпечатъка на линиите на ръцете My.

Е.А.: Може, може. Аз не съм го виждала.  

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...