34. ХРАНАТА НА УЧИТЕЛЯ

[Iskri4ka]

34. ХРАНАТА НА УЧИТЕЛЯ

Вергилий Кръстев: Сега, с какво се хранеше Учителя на езерата?

Елена Андреева: На езерата с всички, когато беше нормално. Нали, само в 1936 год. Му готвехме специално. Иначе не искаше да Му се готви специално, хранеше се от общата храна.

В.К.: Какви храни обичаше Той?

Е.А.: Най-прости. Най-простите. Когато сам си готвеше, готвеше си само супички, вареше си само жито. И това е.

В.К.: Сега, тука на Изгрева?

Е.А.: На Изгрева, първите години като отидохме много често идваше при нас стенографките, когато бяхме вече там, когато нямаше стол и носеше ни храна. Да речем, донесли Му нещо, зарзават някакъв. Той каже: „Хайде, да го сготвите и донесете ми". Та сме имали тия радости, да бъдем много често с Учителя и да Му готвим.

В.К.: А кой се грижеше за бельото и за изпирането Му на Изгрева, и на Рила?

Е.А.: На Рила, много сестри, всички бяха готови, но когато сме били на екскурзия, Той като си съблече дрехите, даде на някоя сестра да Му ги изплакне. Щото Той казваше само с вода ги изплакнете, щото те нямат нищо друго освен пот. А пък в София и на Изгрева, имаше една сестра Василка Иванова. Най-често тя Го переше. Аз съм прала, но по-рядко. Иначе за готвене, много пъти съм Му готвила. На Изгрева и горе на езерата също така.

В.К.: Какво готвехте обикновено?

Е.А.: Ами вижте, готвехме зарзават, както ние си готвим. Да речем лятно време ще сготвим грах, ще сготвим зелен боб, ще сготвим чушки, нещо яхния картофена. Той всичко ядеше, с много хубаво разположение се хранеше Учителя. Това за мене е било образец, храненето на Учителя. Даже когато е сериозен нали, някога дойде Учителят, мълчи, не говори. Много сериозен е, разбираме че си има нещо с което се занимава, но храната винаги, с много хубав апетит се хранеше. Така, да ти е драго да Го гледаш. Но имаше някои хора, нали да намерят махани в яденето, туй такова, онуй онакова. Такова нещо у Него не видях.

В.К.: А какви Му са били любимите ястия на Изгрева?

Е.А.: Траханата, която Той ядеше, има два вида трахана, която се прави от пресен квас, кисел квас, народния квас, който народа употребява.

В.К.: Това нещо ние не знаеме как се прави.

Е.А.: А-а-х, знам го и съм го правила. То се взима квас. В кипяща вода се слага малко сол и кваса се разбърква със студена вода. Да речем в половин литър вода, една голяма лъжица квас е достатъчно. Разбива се със студена вода, сипва се и тя става рядка каша. Рядка каша става и тогава поври малко. Учителят я ядеше много просто, само с чер пипер. А тя се прави със зехтин не, тестото по-предпочита масло. Да Ви кажа, тестото по-вкусно е с масло. Аз например когато си правя трахана слагам сирене и масло. Тази е трахана с кисел квас, която е. А другата се прави „Суха трахана". Та се прави пак с кисел квас, но тя се меси няколко дена. Една се прави бяла само с квас, а друга се замесва със сокове от зарзават. Тя обикновено розова става.

В.К.: Как се приготовлява кваса?

Е.А.: Хлебчетата се месят три пъти и после се оставят да изсъхнат, и после се слагат на решете и така се изсушават хубаво. И тя се натопява, една-две лъжици в студена вода преди да се свари, ако искаш по- бързо да стане, пък ако не и право да ги туриш така в това, но трябва повече време да ври тогава, за да омекне и да стане пак така рядка каша.

В.К.: Такова нещо аз не съм ял. Чувал съм, но не го зная.

Е.А.: Е трябва, някой път ще Ви направя. Тя е много хубава, когато е студено времето, много вкусна става с черен пипер да се сипе и малко масло се пуска вътре, и сиренето, и това, и после хапки хляб се пускат също вътре. И става много вкусна закуска. То е народно ядене.

В.К.: То вече не се знае и това време то вече отмина.

Е.А.: А, сега има продават готова трахана. Та в пакетчета миналата година бяха донесли на Ружа такава трахана. Има, има такава. Плодове обичаше да се храни. На закуска ядеше или маслини, или сирене, обичаше българско сирене. Като че ли предпочиташе пред кашкавала. Щото много по-често ядеше сирене отколкото кашкавал. Той имаше възможност каквото иска да яде, защото като забележи какво няма, нали приятелите носеха. Например Той е казвал така, а и мен мисля че ме е пращал: „Я иди да вземеш хубаво сирене!" Винаги ще каже: „Да вземеш хубаво сирене!" Обичаше сирене, маслинки също обичаше. Ядеше с удоволствие маслини. Приятелите Му носеха и от чужбина, такива, на времето имаше внос различен. Маслини хубави. Обичаше и руски чай. Той сутрин най-често закусваше чай, по-рядко мляко или трахана, това Му беше за закуска. Друго не закусваше. За обед една супичка и салата. На общата храна. Вечерно време най-често пак чай. Но Той и след обяд към 4-5 часа като си почиваше, пак изпиваше по 2-3 чая. Не пиеше вода, чай пиеше.

В.К.: Понеже Вие казахте, че през 1936 год. при побоя е засегнато здравето Му, Вие казахте че и зъбите Му нещо са пострадали, имал е паднали зъби ли?   

Е.А.: Не, Той беше от ударите зле. След това аз не довърших разказа си. За първата неделя на Изгрева бе съборен ден, когато след беседата играхме Паневритмия, всички Го поздравихме. Тогава след Паневритмия всички отивахме и Му целувахме ръка и за пръв път тогава Учителят се ръкуваше с нас с двете си ръце. Като си подадем ръката, Той с двете си ръце ще ни хване. Сега с всички ли се е ръкувал така, с някои ли само, но аз това го видях, че така се ръкува с двете ръце и на очите Му даже сълзи имаше, защото всичкото това премеждие се преодоля, нали. То беше празник. То беше празник за нас, празник и за Него беше. Ний това го видяхме. С много радост беше Той тогава, защото показа ни нещо, което е много голям урок за нас. Аз съм убедена, че всеки един от нас, ако има вяра, може по същия начин да оздравее. Той нищо не направи външно за лекуване, нищо. Най-много което е, че взе рициново, то не е за лекуване. Той много скромно ядеше, правили сме Му и компот, и ошав тогава, нали така от плодовете които носеха, щото от градината пращаха сливи, плодове каквито има, вишни и сме правили компоти. И горе сме правили за второ ядене компот. Брат Ради като прати кошче или голяма кошница, то стига за всичките . И като прати, ние ги давахме за общия стол. От храните например обичаше бамя, зелен грах обичаше. Така с удоволствие ги ядеше. Чушки обичаше печени. Даже за есента, за да ги задържим дълго, една година брат Ради беше купил дървени въглища, че в праха, те са сухи и ги налага чушките едни върху други, за да има до Коледа чушки. Щото тогава не правехме компоти както сега. Нямаше буркани, нямаше капачки за затваряне на компоти.