Jump to content

37. УЧИТЕЛЯТ Е БОЛЕН


Recommended Posts

37. УЧИТЕЛЯТ Е БОЛЕН

Елена Андреева. Постоянно идваха при Учителя приятели. Той ги приемаше. И тогава Учителя съм виждала много пъти, то имаше една веранда пред къщата. И там на пейката ще заварим Учителя така, държи си с едната ръка пулса. Това ни правеше впечатление. Аз в София не съм виждала Учителя да си държи ръката. Правеше Го много пъти брат. Предполагам, че е имал аритмия. Предполагам. Не можеш да попиташ защо, нали така? Но предполагам, че е имал нещо. Туй ми е правило впечатление. Доста пъти съм Го виждала. И когато се върнахме в София, нали вече видях някои неща, които ставаха с Него. Като се върнахме в София, на Изгрева там отваряха една вратичка, да ни свържат със задната част зад салона където беше мястото, защото ни дадоха да го ползваме след 9.IX.1944 год. Учителят с пелерината, ама се е свил, не е Учителя изправен, а така се е свил. Туй ми правеше впечатление. Когато идваше на клас, до последния път, Учителят говореше както всякога. Никога нищо не се забеляза в говора Му. Било някаква промяна, слабост на глас, някаква немощ. Чевръсто ще дойде, чевръсто ще се качи на масичката по стъпалата 3-4 стъпала бяха, ще седне, нищо нямаше. Но вън от това съм Го виждала така малко отпаднал, даже последния четвъртък, преди да си замине, поиска да Му изчистиме тръбите на печката. Той се отопляваше с дърва и въглища.  И брат Ради дойде да ме извика: „Аз, каза, като чистя тръбите ще нацапам, да измиеш Еленка след това". И аз отидох. Ние още не бяхме изчистили тръбите, Той пита: „Готово ли е горе?" Казвам: „Не Учителю още". И вече бяхме изчистили, бях измила и палех печката. И Той идва и се качи запъхтян от стълбите. Запъхтян! Това ми направи силно впечатление. Аз не бях видяла Учителя запъхтян и веднага седна на стола до масичката и между печката. Та Той си имаше едно местенце на което сядаше и вика: „Ще запалиш ли печката?" Викам: „Паля я Учителю". Запалих я. А пък преди това бяхме чистили стаята горе и Савка дойде да ми каже, че Учителят е недоволен, че сме разместили книгите търсил един плик, за да си намери за радиото документите, за да може да платят, защото се плащаше предварително, накрая на годината ли, какво беше. Нещо такова и аз като беше вече там, и като свърших всичко, казвам: „Учителю, каза ли сте тъй на Савка, че някакъв плик сте търсили с документи. Какъв е казвам плика, за да го потърся?" Той вика: „Канцеларски формат". И аз влязох в стаята Му, щото Той в антренцето беше, там е печката, стоя в стаята и бъркам в библиотеката и първия плик, който хванах беше този, най-отгоре. И аз отворих го, видях документи за радио. Казвам: „Този ли е Учителю?" „Този". Намерих го, беше плика. Как не са го намерили, защото Савка каза че и тя го търсила, за да не го намерят. Предполагам, че не го е намерила и аз така го намерих и веднага каза: „Занесете го на Дряновски!" Викам: „Добре". И тогава ми даде брат една много хубава ябълка, ама много голяма беше. Тези мисля Александровски ги казват възкиселички. Ама такваз голяма. И това беше последния дар от Него. Щото другата сряда си замина. На мене по това време ми правеше впечатление стойката, че се е свил, нещо което никога не беше дал. Учителят винаги имаше права стойка. Той като говори, тук не си свиваше очите. Тука беше винаги изправен. Това отпущане не го правеше, което аз сега го направих. Туй отпущане, това не го правеше. Той винаги имаше права стойка. И това ми е правело впечатление, Учителят така да се свие. Как може това нещо? И понеже беше един месец преди да си замине, в една лекция като говореше каза: „Когато човек заминава за другия свят, минава през една тъмна зона. И аз търся път!" Като чух това, мене ме жегна. Защо ще търси Учителя път? Значи път, за да се мине дотам. И като се върнах питам Паша, питам Савка: „Абе чухте ли какво каза Учителят?" Питам брат Боев - не чул. А Паша и Савка, като дешифрират после лекцията, бяха го записали, но не им е обърнало внимание. Виж как някой само го чува и това ми направи впечатление и малко бях нащрек след това брат. Това нещо така, като едно изказване вече значеше нещо. Не казва Учителя случайни работи. После така виждахме Го, казваха че не бил добре, че Му правили вендузи, че Му слагали хардал, че Той излизал след това на поляната.

Вергилий Кръстев: Казаха ми че излизал по риза.

Елена: Да, по жилетка, не по риза. Учителят никога не ходеше по риза. По жилетка е излизал. Сега и оттам излезе това, че се е самоубил. Понеже те тълкуват сега защо излиза, нали, че иска да си замине, затова Му измислиха самоубийството.  Съвсем са други мотивите за да излиза Учителят. Не е, за да си замине. Щото ако е така, то е насилие. Учителят нас не насили, та ще насили своята природа. Това не мога да го допусна. Това е нашето неразбиране. Но Учителя не може да посегне на живота си за да ускори заминаването си. Това не може. Той може да е знаел и сигурно е знаел, че си отива, защото ми казаха после, че всичките пари, които е оставил, пет милиона били или повече, не знам, всички били опаковани по определен брой, завързани и всичкото това предварително приготвил. И после научих, че само Савка Му е помагала, когато това нещо го направил, а пък Савка беше и тя болна тогава вече. Тя в Мърчаево като бяхме заболя. Савка беше в Мърчаево, Паша не. Паша беше в друго село. И когато тя дойде около Великден и каза: „Учителю, да остана ли тука?" „Недей, голяма цигания е тука". Така й казал. И тя си отишла. Там беше при една сестра Богданица със своите сестри и се върна когато всички се върнаха. Да, така й е казал на Паша. Вижте, той нещо имаше. Един лекар, Попов беше ми се струва, професор, един млад брат, който току що беше завършил медицина, син на една наша сестра, го доведе във вторника брат. Аз се случих там, в стаята на Учителя. Щото аз за пръв път отидох последния понеделник и вторник. И даже нощта вторник вече останах, пак бях при Учителя и при заминаването присъствах. Може би за да бъда свидетел срещу тези клевети. Щото аз видях когато Учителят замина, нали и цялата обстановка, хората които бяхме там, и вечерта, когато дойдоха да Му правят инжекция. Знаете ли че само брат Ради се противопостави от всички присъстващи срещу инжекциите. Той каза: „Учителят е срещу инжекциите". Но дойдоха приятели и го успокоиха. Той се прибира недоволен в бараката си.  

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...