38. НАЧАЛОТО НА СТЕНОГРАФИТЕ

[Iskri4ka]

38. НАЧАЛОТО НА СТЕНОГРАФИТЕ

Вергилий Кръстев: Искам да запитам дали знаете нещо за първата книжка, която е издадена „Науката и възпитанието" - 1896 год. гр. Варна с подпис Петър К. Дънов?

Елена Андреева: Нищо освен това че Учителят я написал и издал. Нищо не зная по него въпрос. Знам само едно, че в периода между 1930 и 1940 год. Учителят повикал Георги Радев и му казал: „Дай й нова рокличка". Понеже езикът тогава е стар български език, след възрожденския език, та тъй има две издания тая книга. Първият, както Учителят е написал и вторият на Георги Радев редакцията. Но то е само стилова редакция, да го направи по-съвременен език.

В.К.: Аз съм преглеждал и двете книжки. Но първото, оригиналното ми харесва повече.

Е.А.: Вярвам в това, защото от друга страна гледат работата на Георги Радев, естествено.  

В.К.: По-нататък 1922-1923 год. Учителят издава една книжка „Хио- Ели-Мели-Месаил" и Той споменава как я написал и как един свещеник я открадва, и прави свое издание досущ с оригинала. Знаете ли нещо за тая книжка, за издаването й?

Е.А.: Не, не съм чула, но ми е попадала и аз я имах. Но мисля че при един от обиските ми я взеха. Тя е съществувала, тя е реална, Учителят я е говорил или е записал не зная. Щото има и други случаи. Учителят обикновено говореше, Той не пишеше Словото си, но има например една беседа малка, която е много характерна по стил и се чувства че е Негова, издадена на 1.I.1914 год. Даже аз я имам, мога да Ви я дам, ако не сте имали случай да я прочетете. Значи печатана някъде. Значи печатана някъде, или е говорил, или някой е записал, но как е станало не зная. Щото мене ми я донесоха след като Учителят си отиде, като намерено нещо от Учителя останало. А пък записването на първите беседи не е ставало, когато Учителят е говорил. Той е държал по градовете беседи, те са си вземали бележки всеки индивидуално и не им е дошло на ум, че трябва нещо да се запише и да се записва, и да се печата. Много по-късно вече се яви това желание -1914 год., когато идва Тодор Гълъбов, първият стенограф на Учителя, тогава на ул. „Опълченска" 66 са говорили тези беседи. Той отивал и стенографирал. Той беше добър стенограф и той ги е издал първите три серии - I, II и III. Те са под неговото редактиране, той ги е стенографирал и той ги е издал. А пък други Слова записани от Учителя са Протоколите, както ги наричат. Говореното на съборите. То е така по-интимно, защото там са се подбрали само хора от веригата, както са ги наричали. Всичко тези приятели, които са били свързани с вътрешен стремеж еднакъв, те са били от веригата. На много места до 1920 год. Учителят говореше за тая верига. Впоследствие, когато дойде Школата, вече не говореше за духовната синархическа верига, а говореше за ученици. По-рано пак говореше за ученичество, но след като отвори школата, тогава Той заговори определено какъв трябва да бъде ученика и каква работа му предстои на него. А онова другото е било може би подготовка за школата.

В.К.: Как са записвали първоначално и къде?

Е.А.: Той е говорил на ул. „Опълченска" 66, но може да е било и в салона на радикалите, нали известно време са били в някакъв друг салон на някоя сестра-учителка, не знам как се казваше и там са записвали, но не е казано къде са записвани, обикновено впоследствие пишехме кое къде е говорено, но за салони не сме казвали. Само за град сме писали. Тези беседи са издадени в София, в държавната печатница са печатани. За финансирането не мога да кажа нищо, но вероятно помежду си са събрали пари. Те са беседи от 1914, 1915 година. В 1915 год. Паша Теодорова се запознава с учението и когато Гълъбов е трябвало да отиде на някаква командировка в Италия поканва Паша и тя сяда на стенографската маса. Паша ми е разказвала, че се е запознала с Учителя много скоро. Ходила при Него, слушала беседи, а Гълъбов я познавал като ученичка негова по стенография. Тя при него е завършила стенография и е държала изпит за учителка по стенография също при него и той я познавал като стенографка и че може да стенографира. Казва на Учителя, че като заминава няма да има стенограф. Пък Учителят казал: „Той ще дойде стенографа". И тогава Паша идва и поема работата и работи близо до 1920 год. почти сама. Тя е писала винаги и дешифрирала. Брат Боев и той е бил в братството, но не е бил стенограф, понеже е бил учител и е учителствал на разни места, не е бил в София. По съборите е бивал брат Боев. Мисля че е участвал в събора през 1915 год. доколкото си спомням. А пък в съборите, тези които ги имаме, ние от 1909, 1910, 1911, 1912, 1914 и 1915 год., Протоколи, както ги наричат, ги е писал чичо Петко Гумнеров, хазяинът на Учителя. Тези протоколи той ги е писал и от него са запазени, така както са могли да ги схванат. Даже на едно място е много симпатично: „Тука казва, не можах много добре да разбера, но това можах да запиша". Така искреничко си го казва, както е могъл да запише. Той е бил протоколист в съда и той е писал така на обикновено писмо. Интересно, аз не съм запитала Савка, кога е седнала на стенографската маса. Как е станало затова никак не си спомням, даже не знам и кога е учила стенография. Може да са ми казали, ама съм забравила. Но аз в 1920 год. когато отидох, Паша и Савка бяха на стенографската маса двете. Пък аз Савка Керемидчиева познавах от университета, беше ми колежка. Паша познавах, че ми беше учителка. В гимназията ми е била по химия учителка. Тя е десетина години по-голяма от мене. Така че като отидох, като седнах после в 1921 год. на масата и двете ми бяха вече така близки, не ми бяха чужди, щото от по-рано ги знаех. Аз седнах, когато Паша изпратиха учителка в Русе и понеже Савка остана сама стенографка, намериха че тя е още много млада и е хубаво да има и друг да й помага. Брат Радославов ме предложил на Учителя и Учителя казал: „Кажете й да седне на масата". Паша беше в София учителка и я изпратиха в Русе, един вид за наказание. Там беше само една година. На следващата година не й дадоха работа и тя си остана вече на Изгрева стенографка.

В.К.: А Вие кога останахте на Изгрева?

Е.А.: Към 1928 год. защото аз живях при семействата си, после имах друга квартира, щото баща ми като се прежени, а ние имахме само една стая и аз бях студентка, и исках да си имам своя стая, а втората ми майка имаше наследствена къща, и в нея се освободи стаята, тогава пак имаше жилищна криза след войната, и ни разрешиха нали като собственици, и взехме една стая. Та там живях до 1928 год.