ИМПРЕСИЯ - Едидия

[Skyward]

ИМПРЕСИЯ

 

 

Обичам да пътувам по безбрежния океан в едно с Теб.

 

Безпътието е наслада за моите зрящи все нови и нови светове – очи.

 

Обичам забравата в безпределността, на която времето се губи в сенки, а пространството расте до изчезване.

 

Моята лодка е малка – двамина седим в нея само...

 

Аз вземам сребърните весла и здраво изопвам сгънати мишци.

 

Лодката безшумно разтваря сините небесни вълни.

 

И тъй, ние вървим към безграничното.

 

Покрай нас светове се изреждат и звезди проблясват.

 

От далнините се задава вихрено огнено око. То спира за миг – учудено ни гледа и пак тича напред. След него остават безброй светове.

 

Ний вървим днес тъй, както и вчера, както и всеки идващ ден.

 

Той е до мен – мълчалив с далеко впит поглед. Аз не го виждам.

 

Но той е до мен.

 

Тъй седи Той, и дълбоко мисли. И зная аз неговата мисъл.

 

Тя е в светлите страни, на край световете, където е Великият Изход.

 

Радостен и горд, аз гледам нови светове, а Той е до мен, величествен, безмълвен.

 

Тъй помня аз да минават времената – едно след друго от край вековете – от първото начало, което беше край на другото начало.

 

В тоя небесен океан има течения – те са тъмни, силни, люлеят лодката и я подемат по своя незнаен път.

 

Но те са тъмен отблясък, и тяхната глъбина крие страдания.

 

Понякога отпущам веслата и оставям лодката да се подеме в тия потоци.

 

Моят ум тогава спира всред шеметния ход на живота и стреснат пита за нея... Той я дири – тук и там, дири дето я няма. Дърпа се назад, той дири опори, но нея я няма....

 

И той страхлив, угнетен увисва между земя и небо.

 

Но ето, аз пак хващам здраво веслата; затрепква тялото на моята лодка и тя пори наново сините небесни вълни.

 

Умът наново започва своя ден – спокоен и силен. О! той сега не пита за нея къде е, коя е и какво е Тя. Защото Тя е с него. Тя – Истината на Живота.

 

И той безуморно работи както малката пчела.

 

А лодката се носи далеч, далеч по безбрежните световни океани към желан бряг на родна страна...

 

На изток се отмахват тънки завеси.

 

Една след друга мигновено чезнат в неизмерим чет.

 

А светлината все по-вече и по-вече насища хоризонта.

 

На изток зорите пеят утринни песнопения.

 

— Те идат все към нас...

 

Вълшебен изгрев очакват световете. Нашата лодка лети все напред да срещне светло окъпания изгрев.

 

От край вековете, Адонис, душата ми очаква Твоя тържествен изгрев! Шелла!

 

Едидия