Jump to content

*** – Ст. К-в


Recommended Posts

*** – Ст. К-в

Отдавна, отдавна живее тя....................................................................

 

Откога живее - никой не знае. Малцина са я срещали и виждали нейната красота, защото света я нарича блудница и я гони.

 

Затова тя бяга от шумните пирове и веселби, страни от големите събори и търси самота.

 

Дълго време само беловласи старци, забравили света с неговия празен шум и безумни борби, съзерцаваха нейната омайна девствена красота.

 

Блясъка на нейните очи им откриваше тайната на световете и източника на живота.

 

Мелодичният й глас, като музика от неземен мир будеше душите им, повдигаше ги и им поверяваше тайни, които светът не е и сънувал.

 

А ръката й с жест на несъкрушим повелител им сочеше ярка огнена точка, от която излизаше всепроникващ лъч.

 

...............................................................................................................

 

Дълго живее тя в самота, съзерцавана само от малцината си беловласи поклонници.

 

Дълго гледа човешкото безумие и човешките страдания.

 

И като виждаше, че злото още дълго може да се крие в тъмнината и да трови живота на нещастното човечество, тъга сви сърцето й.

 

Гореща сълза, като лъчист бисер, се отрони от окото й и отвори път на огнен лъч, който проникна мрака на нощта и се спря на източния мъдрец.

 

Той трепна. Очите му жадно се разтвориха и видяха нейната неземна красота. В сърцето му нахлу чудна топлина и прогони всяка тъга - то затуптя в непозната радост и разля нова сила по цялото му същество. Той почувствува, че е готов в същия момент, когато я видеше, да положи живота си за нея.

 

Защото само за такава жертва бе достойна тя.

 

И остави дом и близки, забрави всичко, що му бе мило в света и тръгна да разнася славата на нейната красота и да увещава хората да се обърнат към нея, за да познаят щастието.

 

Но малцина го чуха и разбраха, а повечето го хулеха и наричаха лъжец и измамник.

 

Така го хулеха, защото живееха във вечна нощ, виждаха само около себе си и, не вярвайки, че след нощта може да настане ден – не вярваха в светлината.

 

Доста скита той. Доста страни обиколи, докато разярена тълпа с камъни го подгони.

 

И той с радост умря за нея.

 

Натъжи се тя от това човешко жестокосърдие. Съжали нещастното човечество и нова сълза, по-гореща и по-едра, се търкулна по страната й. - Тя хвърли нов лъч светлина в нощта. След него пусна втори и трети.

 

И светъл ореол украси три човешки души. Неизразима радост затрептя в три човешки сърца.

 

И тримата щастливци, които видяха нейния лик, забравиха себе си. В сърцата и в умовете им зацарува само тя и те решиха да жертвуват живота си за нея.

 

Защото само за такава жертва бе достойна тя.

 

И тръгнаха в три различни страни да разнасят словата на нейната красота.

 

Те учеха, наставляваха, увещаваха................................

 

Но малцина ги повярваха и последваха, защото бе нощ... Всичко спеше!...

 

...............................................................................................................

 

Скоро хората се научиха, че са се явили непознати странници да им нарушават сънния покой и злобно се повдигнаха и опълчиха срещу тях. Един запряха и убиха в затвор, на другия поднесоха чаша отрова, а третият избяга в пустинята и там умря от глад.

 

Тя виждаше всичко това и тъга разкъсваше сърцето й. Тъмен облак засени челото й. Тя приведе поглед и дълги ресници в траур го покриха...

 

Над света цареше тъма. И в нея слепешката пълзяха човешки същества, въздигаха храмове на незнайни божества и се лутаха слепи, измамливи сенки. Те се блъскаха в тъмни, тесни пътеки и се избиваха едни други, защото не знаеха широкия друм, който пустееше.

 

Тя страдаше и чакаше.......................................................................

 

Най-после изгря звездата на изтока и възвести раждането на нейния жених. Радост трепна в сърцето й. Тя повдигна поглед и го устреми към него.

 

Той порасна и укрепна. И в тихия шепот на душата си чу нейния глас. В мълчаливо съзерцание съгледа нейния лик..................................

 

Той я позна!

 

И разнесе славата й по цял свят. А словото му бе мощно, думите му - огнени.

 

И стреснаха се светски и духовни властници, уплашиха се от неговата мощ, защото почувствуваха троновете си подкопани и златните си корони разклатени.

 

Но никой не смееше да го обуздае.

 

Най-после старият беловлас първосвещеник, който с пари бе купил трона си, свика синедриона и му наложи решение да залови и накаже опасния бунтовник.

 

В тиха безлунна нощ факли засветиха по каменисти пътеки. Въоръжени стражи безшумно се промъкнаха в градината, дето се молеше той и го вързаха.

 

Той бе изправен пред духовен съд като богохулник и бе осъден на кръстна смърт.

 

В ранна сутрин шумна тълпа се движеше към лобното място. Натоварен с тежък кръст, той пристъпваше с мъка. Обилна пот се струеше по прашното му лице...

 

Когато слънцето кърваво-червено възлезе над хоризонта и хвърли първи лъчи, на Голгота се разкри великото човешко безумие.

 

Чуковете на палачите работеха и зловещите им удари далеч се носеха над стихналите тълпи.

 

Той увисна на кръста, увенчан с трънен венец,. изпод който алена кръв се струеше и под палещите слънчеви лъчи засъхваше по лицето му.

 

Но очите му не губеха светлината си. Той я виждаше и тя го виждаше.

 

И когато склони глава и изпусна сетен дъх, тя го увенча с венец от златни лъчи, които проникнаха света от край до край и разкъсаха веригите на нощта. Земята се разтърси. Много кумири рухнаха в праха; много жреци и велможи паднаха; много очи се отвориха...

 

Защото зората на нов ден пръскаше тъмата на нощта.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...