Ритмус и мелодия - К.Ик.

[Skyward]

Ритмус и мелодия

 

Това са основните елементи на музиката. Всъщност само един е първичният елемент, който е създал цялото разнообразие в музиката – музикалния тон. Когато той се диференцира във времето създава ритмуса, а когато пък върху основата на така явилият се ритмус, той се диференцира по височина, създава мелодията. Ритмусът е проявление на музикалния тон във времето, а мелодията – в пространството; нали казваме „по-високи" или „по-ниски" тонове. Мелодичната линия – пътят, който очертава музикалният тон в това си движение – мнозина си представят като лъкатушна линия, извиваща се в познатите нам измерения на пространството.

 

И тъй музикалният тон в своето проявление създава преди всичко ритмуса и върху него построява мелодията. Ритмус без мелодия може да съществува, но мелодия без ритмус е немислима. Затова някои казват: „В начало бе ритмуса", когато говорят за появата и развоя на музиката. Ще разгледаме сега ритмуса и мелодията, като основи, които създава музикалният тон, за да изрази чрез тях силите и потенциалностите на онова, което пък него е извикало на живот.

 

Ритмусът в музиката е отражение на един всеобщ миров закон, чиято управа може да се констатира във всяка област на проявения живот. Той е закона на промените. Не само това, но ако се проследят и всички закони, които обусловят музикалното разнообразие, като установяват отношенията между отделните музикални елементи и така създават това, което в музиката се нарича хармония и са причината на нейното обаяние и силно психическо въздействие, което тя оказва над слушащите я, и ако съпоставим тия закони със законите на светлината, електричеството па дори и с тия, които са легнали в основата на психическият живот на човека и управлявате неговите духовни прояви – не можем да не отбележим аналогията между тия закони. Особено пълна се вижда тая аналогия между светлинните явления и тия на звука. При сравняване на явленията в тия две големи области, които в основата си имат една и съща причина, именно вълнообразното трепетливо движение с разликата, че в единия случай трептящите елементи са етерни частички, а в другия — въздушни, ще забележим, че звуковите вълни се разпространяват, се отразяват, пречупват, интерферират и пр. аналогично както тия явления стават със светлинните (етерни) вълни.

 

И всички тия закони, проявени в различни области, наистина са само отделни клончета на един общ корен, който стои високо над онова разнообразие на условия, които именно го диференцира и е причина този винаги един по своята същина основен закон да се проявява по видимо му различно в отделните области, дето елементите, които той трябва да подчини и да управлява в техните съчетания и взаимодействия, са различни.

 

Наблюдавайте живата природа, която ни заобикаля и в промените, ставащи всеки месец, всеки ден, всеки час в нея, ще забележите присъствието и управата на този велик закон – законът на ритмуса. През определени времена на годината в природата работят известен род енергии, проявяващи се чрез съществуващите едни и същи през всяко време материални форми. Следете прииждането на пролетта и нейното постепенно изявление. Вие ще схванете оня живия ритмус, чрез който тя завладява гори, полета, балкани: ще усетите и вътре в себе си свежест, бодрост, ведрина, нещо ново – вашия дял от пролетта – и то напира отвътре и сякаш ще му се да се разтвори, да цъфне – така, както напират отвътре натрупаните енергии в назряла пролетна пъпка И този ритмус отвътре побеждава и донася своето: нов живот, експанзивност, здраве, творчество.

 

Та не е ли този същият ритмус, който кара човека да стои захласнат с часове пред зазоряващия се изток и с трепет на душата си да изживява всички ония дивни композиции на бои, сменящи се всеки миг, за да създават все нови и нови комбинации. Ритмусът, движението на цветовете е който ни завладява.

 

На това всеобщо проявление на този закон в природата вън от нас и в нашата собствена природа се дължи обстоятелството, че музиката ни кара да реагираме отвътре на нейните импулси отвън и понеже нам не са чужди нейните трептения, скоро и ние се подчиняваме на нейния ритмус, ритмусът вътре в нас се изравнява или най-малко иде в едно хармонично отношение с тоя, който ни въздейства отвън и ние разбираме тогава музиката. Сега започваме да асоциираме възприеманите от нас в ритмичен порядък тонове с цветове, форми, състояния, чувства и идеи, ритмусът на който е сроден са тоя, на когото в момента сме подчинени.

 

______________________

 

Дойдем ли да разглеждаме ритмуса по-конкретно в музиката, тук го дефинират обикновено така:

 

Смяната на тоновите трайности, или с други думи казано движението на музикалните тонове и тяхното редуване по време. Освен това някои от редицата тонове се акцентуват периодически правилно или неправилно и определят това, което в музиката се нарича такт. Запример в двувременните тактове акцентуват се времената през едно, като акцентуването е в началото на такта В тривременните – акцентуват се времената през две, като в началото на такта стои пак акцентуваното време, и т.н. докато стигнем до сложните тактове, дето акцентите се редуват при една по-сложна периодичност. Запример при 7/16 такт акцентуват се 1°, 3° и 5° време или 1°, 4° и 6° време (В показаните по-долу примери отбелязаните с ъгълче ноти са акцентуваните времена).

 

 

 

Тия акцентувани времена, редуващи се правилно периодически, след равни промеждутъци от време, са опорните точки на ритмуса: те са центрове на движението в ритмичните фигури и заедно с времетраенето на отделните тонове създават хилядите вариации на ритмуса.

 

Множеството от музикални тонове при една музикална композиция под въздействието от страна на ритмуса, се подразделят на по-големи или по-малки групи, които в своята цялост представляват нещо завършено, нещо закръглено по своето съдържание. Те от своя страна се раздробяват на още по-малки групи, които пък са съставени от най-малките мелодични елементи – мотивите Последните, свързани помежду си с жива, органическа връзка, образуват по-големи групи, откъслеци, последните на свой ред – предложения, докато стигнем така до тъй наречените периоди, които имат значението и стойността на вече изказана и завършена мисъл. Ще се запознаем по-специално с тия елементи, като материал за изграждане на мелодията, но засега ще кажем само, че те са понятията, представите и образите, които обуславят развоя на музикалната мисъл и дават цена на нейното съдържание. Вие ще чуете мотиви, които се изправят пред вас с всичката сериозност и мъчителна неразрешимост на една проблема; вие ще чуете и ще различите много гатанки, изкусно сплетени от тоновите елементи – гатанки каквито студеният и строг сфинкс винаги предлага на човека за разрешение, за да го допусне една стъпка по-нагоре, дето той ще намери ответ на хиляди въпроси, които го занимават; вие ще чуете да се редуват във вашето музикално съзнание гальовни, нежни, ефирни конфигурации на тонове, които съграждат у вас настроение, вливат в него топлика на симпатията и повдигат вашата впечатлителност или пък и отзивчивост или пък зараждат скръб, болезненост и довеждат до отчаяние. И най-после вие ще чуете елементите на мелодичната линия така стройно наредени и в такава силна логическа връзка помежду им, че пред вас се откроява ясно и конкретно, строго оформена мисъл и за свикналия това музикално възприятие се идентифицира с последователен размисъл, при който не липсват всички главни положения и моменти на мисълта, предизвикана по чисто интелектуален път. Разбира се тук мислителят не ще бъде лишен от чувството на приятност, от топлина в работата си и възторг при постиженията на своята мисъл, което впрочем не трябва да липсва и при самостоятелния мисловен процес.

 

Мелодичната линия се покои, както казахме върху ритмуса като на основа. С различието на тоновете по височина, последните дават повод за пораждане на взаимоотношения помежду си и образуват така наречените интервали и редувания на интервали и с получените в последствие осмислени елементи, образуващи мелодията, се внася нещо ново в музиката, което въздействува по-иначе върху човека и събужда у него способности и потенциални възможности, различни от тия, които се привикват на живот от ритмуса. Последният създава основното настроение, фона и декорите на сцената, върху която ще се разиграят събития, чиито действуващи лица са рожба на мелодичната линия. Ритмусът събужда в човека сили, които добиват своя образ и взаимоотношение на отделно действуващи лица на сцената на нашето въображение, благодарение на мелодичността на ритмичните елементи.

 

Изобщо мелодичната линия събужда асоциативната способност на човека. Тя свободно прониква до запасните богатства на човешката душа — множеството представи, понятия, образи, уталожени чувства, мисли, поспрели стремежи и въжделения — добити през изминалия живот на човека, отделя и завлича със себе си ония именно от тях, които ù резонират и с помощта на ритмуса, изгражда нови форми, поражда нови копнежи и замисли, които ще легнат в основата на последващата проява на човека.

 

Срещу тия два основни елементи на музиката — ритмус и мелодия — от страна на човека се противопоставят ритмичното чувство и тоновия усет. Първото от тях датира в човека по-рано от появата на второто, затова и първобитната музика, тая на първите човеци, е била изключително такава – със застъпен само единия елемент — ритмусът. Тя се е състояла от еднообразни звуци, добивани чрез удари по някой случаен предмет и ритмичното повтаряне на този единствен музикален тон е било за тях цялата музика. И те са обичали своята музика, защото е събуждала у тях дейните центрове, повишавала е тяхната активност и е вдъхновявала инициативата им, насочвана от останалите условия на тъжната природа. И в музиката те са подражавали на окръжаващата ги природа, като разбира се от нея те са долавяли само някои от ритмическите ù особености и тях именно са се стараели да възпроизведат. Много по-късно човек е започнал да различава издаваните от собствения му удар звуци и оттогава той е започнал да избира вече материала на инструмента, за да му напомня с своя звън един или друг чут в природата музикален тон.

 

Тъй като е по-трудно да бъде възприемана и задържана в съзнанието като възприятие мелодичната линия, поради голямото разнообразие от фигури, създадени при нейното движение, то и появата на тоновия усет е по-късна, когато човек има вече едно що годе свое въображение, подчиняващо се на неговата воля и един, макар и оскъден запас от задържани и усвоени възприятия, които всеки момент биха могли да му послужат и помогнат при схващането и съзнаването на тоновете не само – по време но и по височина.

 

Ритмусът е вроден у човека и е така силно втъкан в неговата природа, че намира своя; дял във всяка проява на човешкото съзнание. Може би защото е в жива зависимост от времето, а човешкото съзнание за сега не може да работи вън от него. Ритмусът е в основата на всяка работа и от опит човек научава, че ако този ритмус на работата се спъва, тя повече изморява и затова той се старае да подържа правилността на ритмическите елементи в работата си и с това се улеснява. Наблюдавайте коситба и за късо време вие ще схванете общия ритмус, такта, който управлява замаха на всеки работник и той е така правилен и строго отмерен, че и на вас, които гледате отстрани, ви донася една приятност, лекота, разведряване. А ако запитате онзи, който е вършил тази работа, ще ви каже, че така, в такта на правилния ритмус по-леко се работи и по-бавно се изморява. Вслушайте се в ударите на ковачите и там ща схванете ритмуса на работата. Всеки по инстинкт, от вродена опитност се старае да вложи ритмуса в своята работа, за да се облекчи в нея. Защото наистина той е регулатор на енергиите и ободряващ фактор.

 

И някои музиканти твърдят, че работата е, която в своята нужда от ритмична правилност при нейното извършване и за да облекчи работника, е създала музиката, или по-право казано, тя е накарала човека да създаде музиката, за да си служи с нея преди всичко като с помощно средство при работата си, а после, когато тя се е развила в мелодично отношение — започва да му донася и наслада.

 

Ритмус и мелодия — това са две обширни области на музиката, които могат да послужат като богат източник за наблюдение и изследване и настоящата статия — скромен опит за разглеждането им от психологическо гледище — няма претенциите, освен да подбуди читателя към себенаблюдение и изследване на сложните психически процеси, които се развиват при възприемането на една музикална композиция. Осветени със светлината на съзнателния поглед, тия процеси добиват конкретно определена форма и тяхното развитие разкрива на човека много истини, и дарява много радости на искрено търсещите по-дълбоките основания на онова, което става вътре в него и около него.