Jump to content

ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ" - Ив. Толев


Recommended Posts

ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ"

 

144, 000

 

Откриха се куполите десетократно

 

и ето множеството, с кадение ароматно,

 

запя великата симфония: Хвала! —

 

шелла, шелла, шелла..."

 

Подеха я гърмът далечен и водите

 

в акорд със арфената ода на певците,

 

повториха я най-блестящите слънца —

 

безгрешните сърца!...

 

И рекоха стоящему на планината:

 

„призри там долу с милост, Агнец Свят, призри —

 

ръцете си простри!...

 

Отекнахме тогаз и ние, от земята,

 

с възторжена молитва в братски хор: Хвала! —

 

бену, бену шелла!...

 

В КАНА

 

И аз бях там, на сватбата богата

 

поканен гост — свидетел жив, когато

 

великият алхимик напои

 

водача ни със розови струи...

 

Видях, в шестте съсъди как наляха

 

водата бистра, как след туй обляха

 

със тоя сок, като сикера благ,

 

душите, слени с тайнствения брак...

 

Да, там бях аз, на сватбата във Кана:

 

женихът същ в одежда златоткана

 

яви се мощно на света!...

 

И пих от благотворната тофана,

 

с коя очисти пътя към Нирвана –

 

чрез чудото на Любовта!...

 

НА ТАВОР

 

„...С него на светата гора..."

 

Петър ІІ 1 - 1:18

 

Сестра, от дълъг път дошла, нечиста, прашна,

 

изнемощяла си: лежала си в затвор,

 

но мрачно е и тук, съдбата ни е страшна —

 

да идем на Тавор!...

 

Припомням си: ти бе красива и засмяна,

 

със сините очи и пламенния взор,

 

но днес... умий се ти и в новата премяна,

 

да идем на Тавор!...

 

Там няма кал, ни прах, ни мрак, нито отрови,

 

на тебе не ще тежат железните окови,

 

но чисто, светло е в безбрежния простор!

 

И нашият съюз под мощната закрила

 

навеки ще утрай... Ела, сестрице мила,

 

да идем на Тавор!...

 

ВАЗА

 

Дете, пази таз вазичка овална

 

и много нежно пипай я с ръце:

 

тя тъй е крехка, звънка и кристална,

 

че би ранила твоето сърце...

 

И пълна е с цветя небесни, живи –

 

лазурни, бели, с розови листа –

 

тъй упоителни и тъй красиви,

 

че ги зоват: цветя на любовта...

 

Откъснати са в райската градина,

 

кога напуснах първата родина,

 

и Някой в мойта ваза ги укрил...

 

Вземи ги ти, косите ти да кичат,

 

но ако те тъй силно не обичат,

 

и мойта ваза бих ти подарил!

 
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...