Jump to content

Градина – Из „Книгата на беседите" – Бо Ин Ра


Recommended Posts

ГРАДИНА

Из "Книга на Беседите" от Бо Ии Ра

„Тук, дето сега виждаш всичко в пълен разцвет, преди не много години беше заглъхнал пущинак.

Гъсти плевели растоха там, дето цъфтят рози и всеки червей се чувствуваше тука като в рай.

Дъх на нарциси се лее днес от тази същата земя, от която неотдавна никнеха смрадни бурени.

И все от същото слънце, от същата почва израстна всичко това!

Тъй говореше градинарят...

Ала аз ще ти покажа една друга градина, в която ти сам си градинар.

Само че ти не можеш още да кажеш за твоята градина същото, което казва оня градинар.

Ти весден скубеш плевелите от своята градина и чакаш да ти цъфнат цветя, но все нови плевели никнат.

И ти възроптаваш против своя „Бог", който ти сам си измислил и искаш от него да получиш наполовина поне плодовете на своята мъка, вместо сам да садиш, като отидеш да си измолиш семена от ония градини, чиито плодове са вече узрели...

„Богът", към когото ти въззоваваш, е само сянка на твоето изпълнено с безпокойствие сърце!

Не чакай от него да ти въздаде някога за твоя труд!

Преди да поникнат семената, които ти ще си изпросиш от градините на по-старите градинари, ти няма да видиш в своята „градина" твоя жив Бог, истинският, едничкият бог, по когото копнее твоята душа!

Виж, цялото човешко битие е само по себе си „пущинак", що чака своя „градинар", който ще го превърне в градина с цветя!

Все същата „земя" и все същото „слънце" ще произрастат тогава само цветя там, дето днес бурени вирят.

Ти си си поставил високи цели!

Ти се стремиш към всичко, което може да те издигне!

Но само едно си все забравял досега:

Че не може да израсте у тебе нищо, което ти сам не си посял...

Но ти требва да си изпросиш „семето" от други – от ония, на които лехите са вече покрити с цвят!

А те драговолно ще ти дадат от семената на техните цветя, само че ти все още не вярваш, че от тия дребни, почти невидими семенца могат някога да цъфнат цветя!

И ти нехайно захвърляш семенцето, което си получил; и по-късно други някои пътници ще намерят по синора на пътя странни, светещи цветя, а в твойта градина ще расте все буренак.

Или пък, ако посадиш семето в земята, ти всеки ден ще разравяш почвата, за да дадеш отговор на твоето съмнение – ще ли поникне наистина семето, което ти са дали...

Но тъй ти никога няма да отгледаш цветя!

Всичко, което расте изисква спокойствие и дълбока скритост!

Та искаш ли да видиш градината си покрита с цветя, трябва на дело да извършиш онова, което е потребно.

Иди при по-старите градинари, които имат зрели семена, помоли ги да ти дадат от тях и грижливо скътай всичко, което ти връчат.

Посей след това семената в добре обработената почва и остави на земята и слънцето те да ги възрастат.

Не се грижи, ако някои и други бурени прорастат измежду цветните стръкове!

Чак когато твоите цветя се напълно разцъфтят, ти ще можеш лесно да отскубнеш тия бурени.

Твоят жив вечен бог ще дойде да се разхожда в градината ти едва тогава, когато всичките ти лехи се покрият съ цветя.

Но недей ги подтиква към цъфтеж изкуствено!

Само обработи почвата и хвърли семената.

Всичко останало остави на земята и слънцето.

Тогава и твоята земя ще обхване със своята лъчезарност слънцето!

В твоята градина, приятелю мой, ако грижливо разработиш почвата и посееш семето, ще ти се роди твоя жив бог на твоя собствена земя!

Благоуханията на твоите цветни лехи ще му послужат за храна...

В свещена тишина ще се оформи той във величествен образ...

В твоята собствена градина, когато всичко се обсипе с цветя, ти ще се разхождаш някога със своя бог!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...