Jump to content

НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран


Recommended Posts

НЕСТИНАРСКИ ИГРИ

 

Добран

 

От всички изложени до тук факти става явно, че работата се отнася до едно особено явление, при което хората, изпадайки в необикновено психофизиологично състояние излизат извън рамките на обикновените прояви на човешкия организъм. Те се бият с мечове, пробождат си месата с ножове, седят на кресла със седалище от остриета и болка не усещат. Играят боси в жарава с часове, танцуват голи в пламъците, ближат нажежено желязо, мият си лицето с червени въглени, гълтат огън и рани не им излизат по тялото.

 

За човешкия организъм има граници на температурна издръжливост. Тая температура, при която се извършват всички физиологични функции, се нарича оптимална. Най-високата температура, при която още може да се извършват тия функции, е 40° до 45°, повишението или понижението на която води след себе си нарушени функции и смърт. Тази температурна граница не е абсолютна за всички клетки и организми. Особено микроорганизмите изтрайват на много висока температура. Така напр. чумният бацил устоява при 100° – 10 мин.; б.бутуликус при 80° – цял час; б.шанлеи при 100° – 2 часа; а б.месентерикус при 130° – 30 мин. Има водорасли, които живеят дори в горещи извори при температура 70° – 80°.

 

Човек обаче, се изгаря при температура 70° – 100°, независимо дали тая топлина е гореща вода, горещ въздух, нагрят предмет или лъчиста топлина.

 

При високите температури смъртта на тъканите настъпва веднага; при по-ниските – след известно време нагряване. От температурата се получава съсирване на протоплазмата в самите клетки, от друга страна и кръвта се съсирва и дава още по-лошо състояние с неминуема смърт.

 

Някога, обаче, човек привиква към топлината и може да понася високи температури. Такъв е случаят с жителите населващ вътрешните части на Австралия, където някога дневната жега достига 67° на слънце. Но обикновеният европеец не може да понася по-висока температура от 40°-50°.

 

До каква степен може човешкият организъм да изтрае на топлина са показали изследванията на английските учени Блаиден и Шоантрей. В една пещ те са поставяли здрав човек и са повишавали постепенно температурата. Оказало се, че човек със здраво сърце и здрава кожа на тялото може да издържи за кратко време до 100°. Над тая граница настъпвали опасни за живота последици.

 

Това са крайните граници, до които човешкият организъм може да изтрае. Нестинарите обаче, изтрайват топлината на червена жар, която се равнява на неколкостотин градуса. Но нестинар не може да бъде всеки. Това са само известни личности от едно село или околия и то на брой няколко само души. Това са хора с особено психическо предразположение. Има случаи, при които хора, които са считали нестинарските игри за измама, отпосле сами са ставали нестинари. Например някой си учител, който считал играчите за шарлатани и него го „прихванало" и станал нестинар. От друга страна, самите нестинари заявяват, че това не е „от тях".

 

При това мнозина от тях не помнят това, което са приказвали и вършили. Всичко това ясно показва, че тука обикновения, съзнателния живот на индивида престава и се проявява едно друго съзнание по-различно от обикновеното. Предвид слабата интелектуална подготовка на нестинарите и тем подобни, може да се заключи, че тук има проява на подсъзнателен живот.

 

За да се изясни донякъде това състояние на съзнанието и това странно проявление на тялото им по отношение на огъня, трябва да се изтъкнат няколко основни положения при нестинарството. Едно съществено положение, което тук намираме, това е повишеното настроение на тълпата при чествуването на тия празници. Дългото подготвяне малко преди празника, създава условия на възприемчивите души за едно повишено настроение, което се поддържа у всички: и нестинари и зрители. Това се усилва още повече от очакването на нестинарските игри.

 

Околната атмосфера също допринася за създаване условия. Представете си селски мегдан, близко до черквата сред селото, на който наклали буен огън. Нощ. Играе се хоро. свирят гайди, блъскат тъпани. Религиозната подкладка на тоя празник още повече усилва ефекта. Всичко това не е без значение за момента.

 

Почти всички шамани, магьосници, дервиши и нестинари поставят като главен елемент на своите мистерии музиката и тъпана. Мелодията, която се свири е особена, типична, „нестинарска свирня" с бърз, къс, хороводен ритъм, от типа на ръченицата. Ролята, обаче, на „свещения тъпан" е най-голяма. Те го употребяват само за случая и го държат окачен в параклиса на главния нестинар. Интересното е, че когато някой нестинар го „прихваща", то тъпанаря се приближава по-силно „да думка" до него. Като че това бързо „думкане" спомага за настроението на нестинаря. Аналогични явления намираме у шаманите в Сибир, и у китайците, дето гърмят и викат, кряскат, свирят с дълги свирки. Всичкият този шум повдига и подържа настроението на играчите в изпълнение на техните мистерии.

 

В дадения случай ще трябва да се има предвид ролята и силата на музиката[1]. Фактът, че чрез музиката може да се лекуват болни, че чрез нея се рушат Ерихонските стени, чрез нея се възпитават децата, чрез нея човек може да изпита настроения и вдъхновения, каквито нищо друго не може да му даде – такава голяма роля има музиката. И тази роля не е загубила своята цена нито в религиозния, нито в обществения живот на хората. Особено е силно влиянието на флейтата, тоя древен инструмент у всички народи, който в България е претърпял една модификация и се е обърнал на гайда. Музиката влияе според уровена на хората. Една гайда за изтънчения европеец може да представлява ужасна свирка, но за нашия селянин това е музика, която носи вдъхновение. Особено когато е придружена с тъпана.

 

Грамадната сила на музиката както в психическо така и във физиологическо отношение вече е факт. Но в какво собствено се състои нейната сила? Известно е че музиката – това са хармонични трептения на въздуха, това е специфична вибрационна енергия, която може да се предава и трансформира. Нейните вибрации носят нейната сила. В музиката е известен термина резонанс. т.е. възбуждане в съответни трептения всички ония тела, които са нагодени предварително да трептят в съответния тон. Независимо от това дали тонът ла би бил изпят от човек, дали мъж или жена, дали ще го изсвири цигулка, флейта или китара, то пианото ще го повтори, ще го резонира във всичките си гами, защото съответните му струни дохождат във възбуждение, в трептения от първично изпълнения тон ла.

 

Аналогичен случай имаме и при нестинарите. Специалната нестинарска песен, имаща свой типичен ритъм, оказва своето резониращо, тъй да се каже, влияние върху предварително религиозно настроените по случая нестинари, повдигат леко техните психически вибрации, което пък се отразява върху физиологичното състояние на тялото, като повишават общо вибрациите на тялото.

 

Съвременната физика установява, че всички тела се намират в непрекъснати вибрации, отличаващи се по бързината и дължината на вълните си, както и големината на амплитудите (височината на вълните). Подобно вибрационно влияние оказва музиката върху организма на лесно настройващи се лица и лесно променя тяхната обща обикновена вибрационна система на тялото.

 

Към тоя факт трябва да се прибави втория елемент: танцът и игрите както на нестинарите, тъй и на околните.

 

При весела, игрива, хороводна песен, хората като че ги обхваща някаква странна психоза и всички почват да играят. Тая психоза се наблюдава не само по селските мегдани, но и в европейските салони.

 

Танците са израз на вътрешните душевни движения. Те биват: игриви или весели, свещени или религиозни, тържествени или военни, еротични или любовни. Музиката създава настроението. Ритъмът на музиката създава играта. А играта това е хармонично движение на човешкото тяло. Това хармонично и правилно движение на тялото носи в себе си особена вибрационна сила.

 

Използвайки тия сили Д-р Рудолф Щайнер създаде т.н. евритмия, един вид танц, имащ за цел да докара тялото в хармонични трептения с мировия ритъм. Тая евритмия той дори приложил в медицината.

 

Известно е, че всичко се намира в непрекъснати трептения и че тия трептения могат да се изменят. С тия трептения днес обясняват законите за разширение на телата от топлината, изменение на агрегатните състояния, химичните реакции, доказаните психофизиологически влияния на музиката, терапевтическата и психофизиологическа роля на цветните светлинни лъчи и пр.

 

И в обяснение на ненормалността на нестинарите и другите подобни на тях шамани, дервиши и пр. тия трептения на материята заемат първенствуваща роля. Огъня, жаравата и топлината не са нищо друго, освен вибрации.

 

Танцът на нестинарите, тяхната „нестинарска песен", тъпана, хората, и т.н. представляват явления от вибрационен характер. Те създават условия, щото нормалните състояния на тялото, неговите трептения се изменят по такъв начин, че огънят да не може да действува на организма. И действително свидетелите казват, че тялото на нестинаря се изменяло, лицето ставало по-тъмно, отначало играчите побледнявали, изстивали, после почервенявали. Според Славейков играчът ставал „като луд, захваща да се клати насам-натам и да с полюлява надясно и наляво, да подскача и играе без такт". Отец Дионисий ги описва като: ,,син и бледен, от устата му пяна тече, че би си помислил човек че е паднал от някои смъртоносен удар". Професор Арнаудов дава описание на учителя Ненчо Краков от Малко Търново, който наблюдавал един нестинар в Пергоплово, „като наклали огън започнало хоро, едно буйно, ситно хоро, „нестинарско", което се играло напред-назад, докато гайдата свирила и тъпанът биел често- често, оня грък – нестинаря – станал прав, почнал да трепери. – Щом бабата го накадила, бос изтърчал през жаравата дебела 10-20 см., кръстосал я три пъти и после накарал гайдата да засвири много бърже и захванал да си движи краката много бърже – лицето му почерняло, всичките му мускули изпъкнали, цялото тяло треперело конвулсивно; залюлявал се и залитал така, щото играта на краката не могла да се хване. От време на време го прекадявали. Играл догде съвсем отпаднал". Захванал играта към 9½ ч. и свършил в 12 ч.

 

Явно е значението при тия игри на музиката, тъпана и танца. Разбира се, че да се утвърждава ролята тук на вибрациите не значи още всичко да се изясни. Тук искам само да посоча насоките на бъдещите изучавания по отношение значението на вибрациите като важен елемент при разяснение на тия явления.

 

Наред с тия външни фактори съществуват и вътрешни такива, обуславящи най-съществената част от тези явления. Това е вътрешният психичен живот, който оказва голямо влияние върху физиологията на човека, както и върху общото състояние на тялото, неговите форми и движения.

 

На първо место трябва да се изтъкне интимната връзка на огнеигрането с религията и вярата. У всички страни ние намираме един основен елемент, който лежи в основата на тия игри – вярата. Не е важно, в дадения случай, дали верующия вярва в някакви каменни богове или статуи, в някакви светии или икони, в някакви духове или магии. Вярата сама по себе си представлява едно особено психологично състояние с голяма динамическа сила. Доверието в обекта на вярата, какъвто и да е той, отвлечен или конкретен, създава във верующия сила и го докарва в състояние да извърши онова, което страничните наблюдатели не могат да извършат.

 

Вярата има огромна роля в живота на хората. Обекта на вярата за различните хора е различен но, психологическото състояние остава при всичките условия едно и също.

 

Хора 6ез вяра няма. Едни вярват в парите. И разгърнете криминалните дневници, за да видите на какво е способен човек, когато вярва в парите. Аз познавам мнозина, които се самоубиха, защото загубиха своите пари. И познавам мнозина, които са били подлагани на нечовешки мъки, за да издадат своите скрити богатства. Те изтърпели болките, но парите не дали. Мъките не са били за тях тъй страшни пред загубата на парите.

 

Понякога вярата за жената става мъжа и мъжът – за жената, детето – за майката. Не могат се преброи страниците, на които са написани далата, извършени от любов.

 

Трети вярват в различни учения. Аз не зная колко хора са умрели досега, защото са вярвали в един нов живот, в нови идеали. Мнозина от тях не вярват в задгробния мир, нито в душата, нито в рая, нито в ада, но са умирали с усмивка, озарени само от своята идея.

 

Мнозина са умрели, за тая идея, мнозина са изгнили в тъмниците, мнозина са били бити и мъчени заради една идея, подарена на бъдещето. Ако те не вярваха в своя идеал, ни един не би умрял.

 

Но най-силни примери за силата на вярата има в религиозните хора. Да оставим настрана библейските символи за Аврамовата жертва на планината, за Мойсеевото минаване през Червено море и другите му чудеса. Хората мислят за тях като за символи, като за приказки.

 

По времето на Нерон имало е мнозина християни, които са умирали с песни на уста, други са били разкъсвани, без да произнесат оплаквания. Чудеса от търпение са извършили тогава. Да цитирам ли инквизицията, хугенотите и пр. За обикновения човек това са мъченици, светии, които, окриляни от своята вяра, са извършили оня подвиг, за който обикновеният човек не е способен. Трябва човек да има вярата на първите християни и вярата на Джордано Бруно и други като него, за да се разбере силата, която тия хора са имали.

 

Та сега, ако хората могат със силата на своята вяра да умират с усмивка, с песни, без да трепне нито един мускул на лицето им, чудно ли е тогава, че същата тая вяра не ще вдъхнови нестинарите в Южна България, Шаманите от Сибир, или жреците от Китай да играят в огъня без да усещат болка?

 

Какво е влиянието на вярата върху организма ние не знаем. Онова което можем да кажем е, че когато вярата легне в основата на едно дело, това дело става чудо, защото излиза из рамките на физическите закони и вероятно се извършва по някои други такива, малко известни още. Мнозина мислят, че неизгарянето се дължи на задебелелите ходила. Пътешественикът Гмелин, който е наблюдавал шаманските играчи в огъня и ги виждал да ближат нагорещено желязо, да си държат ръцете във вряла вода, намира единствено обяснение на всичко това със „закоравелите пети". На същото мнение е и Монтенскьо, Шлегел и др. Някои мислят, че играчите прибягват до мазане краката с разни масла, пасти и химикали напр. сяра, арабска гума, оцет, азбест и др. През 1912 г. проф. Арнаудов беше на същото мнение, но през 1924 г. пише:

 

„Но всички тези манипулации помагат всъщност малко и могат да действуват повече, като стимуланти за самовнушението, тази истинска предпоставка за огнеупорството." И на друго място намира, че на лице са процеси от „психично естество". И по-надолу прибавя: „Анестезията е реален факт. Тя не е симулация; тя е нещо сериозно и многото преходи, като захванем от пълно безчувствие при каталепсии и свършим със слабите степени при халюцинации, доказват само различното функционално разстройство в мозъчните центрове." С една дума, професор Арнаудов счита обяснението на този процес за изчерпано, като го обявява за „сомнамбулна екстаза", „себехипнотизация", някакво „функционално разстройство в мозъчните центрове". И изобщо, като се обявява „напук" на всички, като се започне със „спиритистите", които говорят за магнетичен флуид или за други тайнствени агенти на чудесното огнено изпитание, „напук" и на „псевдореалистите", които отричат всичко психично, за да държат отговорна само загрубялата кожа, решително се обявява за ролята тук на „преобразеното вътрешно аз". Но анализирано, обяснението на проф. Арнаудов се оказва, че то не е още никакво обяснение, защото още никой учен не знае същността на сомнамбулизма, нито обяснението на хипнотизма, медиумизма в онзи смисъл, че да ни се разясни в достатъчна степен неизгарянето на тия индивиди. Вярно е, че днес се практикува даже от лекари хипнотизма, като анестезиращо, обезболяващо средство, но какво собствено става, че кожата не изгаря? Ако нервите, под влияние на известни хипнотични положения или връчени „функционални мозъчни разстройства", се отказват да превеждат болката и се получава тая анестезия, то все пак това никак не пречи кожата да изгори и без да се чувствува болка. А работата е там, че нестинаря нито чувствува болка, нито се изгаря. Факт е, че нестинарите, както и всички огнеиграчи в света, играят своите тайнствени танци, само когато изпаднат в особено състояние на екстаз, на вдъхновение. Ако тоя екстаз внезапно ги напусне, те могат силно да пострадат. Вдъхновението изобщо преобразява обикновения, всекидневния човек. И най-добрите певци не пеят всякога с вдъхновение, и най-добрите музиканти не свирят винаги еднакво божествено, и най-добрите поети не са написали своите стихове с еднакво вдъхновение. И факт е, че често самите творци на вдъхновение произведения се удивляват на своята гениалност.

 

Преди няколко години френското списание „La revue" направило анкета между прочутите хора, да се изкажат самите тe за себе си. Ето какlа характеристика е дал Пол Бурже, един от най-големите френски писатели: „Аз нищо не помня, казва той, от времето да чета и пиша, но помня, когато на 5 години четях Шекспир и Уолтър Скот. Но в училище аз с нищо не се отличавах от другите деца, напротив, на изпит и особено на писмен изпит на зададена тема, аз бях по-долу от другите. Дори и сега на зададена тема (реч, статия) аз се чувствувам слаб и мъчно пиша, Като размишлявам върху психологията на писателите, аз намирам, че този мой недостатък е, защото съчинявам полусъзнателно. И аз трябва да насиля себе си, за да мога да се убедя, че някоя печатана вече книга е наистина мое съчинение. Аз отдавам на това обстоятелство известно значение и виждам в него едно доказателство, че „безсъзнателното" се явява като най-силната плодотворна част на нашето същество".

 

Така говорят и поетите и музикантите за вдъхновените моменти на своето творчество. В такъв момент човек се издига над себе си, почва да мисли с един по-висш ум, в сравнение със своя всекидневен посредствен разсъдък.

 

Това значение на екстаза и вдъхновението има отношение и към огнеиграчите, но вече в една много по-силна форма благодарение на религиозната подкладка, силната възприемчивост, голямата вяра и околната тържествена обстановка. Учените днес признават силата на вдъхновението, но никой още не е посмял да даде обяснение на тоя екстаз. Вдъхновението, това е особена психофизиологична сила. Тя се ражда за момент. Идва и си отива. Особено голяма сила има религиозния екстаз, защото тук се комбинират екстаза с вярата. От окултна гледна точка екстазът или вдъхновението, представлява едно хармонично вибриране на човешката душа, ум и чувства с най-нежните и възвишени вибрации в природата. Но в същата тая природа има и тъмни, черни вибрации, които, намерили прием у някого, действуват пак като екстаз у него, но проявите на които носят отрицателен характер. Има един голям процент от убийци и престъпници, които не помнят как са извършили престъплението си.

 

За хармониране с висшите или нисши вибрации в природата спомагат цяла редица от обстоятелства, каквито са наследственост, душевни предразположения, психическа неуравновесеност, околни условия: слухови, зрителни, вкусови и други възприятия. Въпросът за нестинарските игри и други подобни огнени мистерии е, че се подчинява на нови психофизиологични закони, на които се подчинява и материята. Тук има явен израз на интимната връзка между психичното състояние на човека и тялото, между външните условия и вътрешното психофизиологично състояние и най-после между външните условия и новото състояние на материята на тялото. Връзката между всичките тия състояния и условия се намира във вибрациите и трансформацията на различните видове енергия. Възможно е тук да имаме проява на особен род електрически полета във форма на йонна еманация, която да неутрализира йонното или електронно състояние на огъня, вследствие на което неговото нормално физично състояние се изменя.

 

Въпросът не е изучен окончателно. Предстои тепърва тия явления да бъдат проучени. Аз не повдигнах въпроса за нестинарските игри като някакъв странен обичай, нито се спирам върху неговия произход, нито критикувам неговата езическа или християнска същност, а го повдигам, защото въпросът за играчите в огън без изгаряне крие в себе си една същност, много ценна за ново изучаване на психофизиологията и биологията. Природата още крие своите тайни, тя ги поверява на онзи само, който не ще злоупотреби с нейните сили. Материята е изучена доста. Сега вече ще трябва да се обърне сериозно внимание и на психологията. А пътят към новата психология води през психофизиологията и нейните закони за трансформацията на енергиите и вибрациите. И тогава ще се разгадаят много загадки в душевния живот на човека, ще се посочат нови пътища за развитието на хората и ще се създадат нови условия. Тогава чак музиката ще бъде оценена като носителка на възвишени чувства, светлината – като носителка на възвишени мисли и вярата – като основа на нова психология.

 

 

 

[1]Виж „Влиянието на музиката" I год., кн 6, 7 и 8 от списание „Житно Зърно"

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...