ПЪТЯТ НА ЖИВОТА. ПРИТЧИ - Ив. Тодоров

[Skyward]

ПЪТЯТ НА ЖИВОТА

 

І

 

Животът ми беше сън и пътят ми беше тъпа тъга, както на всички обикновени хора, когато бях между тях. И аз помня колко печален е животът там. Те се срещат и живеят по лицето на земята без да се познават, през очите им гледа само тъга и всеки вижда чудовище и враг в лицето на другия.

 

Аз зная каква голяма тъга е животът на обикновените и колко много са враговете на живота им. Страхът от жажда, глад и студ е постоянно по следите им и ги заплашва със смърт, а всеки знае какъв ужас е смъртта за обикновения, защото животът му е в нейна власт.

 

II

 

Една сутрин слънцето ме намери в гората и обсипа пътя ми със светлина. Аз погледнах нагоре и видях синевината във висините на дълбокото небе и радостта запя в сърцето ми. В гората имаше цветя, а във въздуха се носеше плясък на гълъбови крила, песен на чучулиги.

 

Аз минавах из гората с радостта си и тя милваше цветята с погледа си.

 

– Като мечта са красиви лицата им, а погледът им е чист като синевината на небето, – викаше радостта в сърцето ми.

 

Те разливаха щедро парфюма си из въздуха за мене и аз познах колко много са богати цветята.

 

Аз минавах из гората с радостта си и тя пееше в сърцето ми:

 

– Какви чудни са делата на твоята любов, какво чудо е пътят на твоята светлина.

 

 

ПРИТЧИ

 

(Из белите полета на Евангелията)

 

I

 

Подобно е царството божие на буря, която обрулва изгнилите плодове от китните дървета, за да не би да прогният и здравите, нито пък с алчна ненаситност да смучат сок, за да усилят и разпространяват своята гнилота, та да не могат и здравите хубаво и навреме да узреят. Истина, Истина, ви казвам – Ще паднат прогнилите, за да узреят здравите.

 

ІІ

 

Пак подобно е царството небесно на маяк всред развълнувано море, що чертае около себе светъл кръг дълбоко в хоризонта. Който поглед и платна се обърнат към него, ще бъдат спасени, а пък който го не види или си крие погледа от него, ще изчезне беззаветно в тъмнината на развилнялата се буря. Истина, Истина, ви казвам, че който гръб даде на маяка, ще изгуби в тъмнината собствената си сянка; а който с надежда загребе с веслата си към него, ще има винаги неговата светлина. Това ви казвам, защото маякът свети, но едни в гърба осветява и си мислят, че е тъмно, а други гледат неговите светли лъчи и гребат към него за спасение.

 

Гребете, дерзайте вий, настрадали се плувци, защото близо е вече спасителния бряг.