Из сбирката „Сутринни лъчи” - Олга Славчева

[Skyward]

Олга Славчева

Из сбирката „Сутринни лъчи”

І

КАНДИЛА

Сърцето си да бе превърнал на светило

човекът тук в световната тъма,

да пламне то, макар и кат кандило,

не би било тъй тъмно във света.

Горящите кандилца би се сбрали

от цял свят с хиляди на брой,

във пламъци свещени би горяли

и всеки тук нашел би пътя свой.

Осветен път от хиляди светила!

О, светли път към небеса,

сърца, запалени кандила,

о, храмове на любовта!

II

ТИ

Птиченце край мене ли прехвръкне,

горски лист от вятър ли шуми —

трепвам аз, душата ми настръхне —

мисля си, дали не ще си Ти?...

Образи ли гледам в небесата,

нежни сенки в синия ефир —

Теб, незнайни, виждам в зората,

Ти изпълваш сявга моят мир.

Ти във слава сявга си облечен,

Властелин на светли небеса;

Ти за мен единствен си и вечен—

Вечен Бог във моята душа!

ІІІ

ДЕТЕ

Любов велика пълни ми сърцето

детенце взема ли в ръце —

милувам, галя му лицето

и радвам му се от сърце.

И къдриците му целувам...,

но после плача в самота,

че виждам колко малко струвам

пред неговата чистота.

IV

СВЕТЛИНА

Слънцето свети от сини простори

и никнат от него най-красни цветя:

в полето, в трънака, в скалата планинска —

Вред слънцето ражда живот — красота.

А Божията милост невидимо свети;

тя ражда пречисти и светли души,—

в селяка, в учения, в детето, в жената,

разцъфва в сърцата любов, чистота.