Стихове - Стефан

[Skyward]

Събора

Охулени, под присмех, ругани,

 

Душите просветнали идат,

 

Прехвръкнали пречки –балкани,

 

презрели проклятия, закани

 

Новата сграда да зидат.

 

 

И турят те камък връз камък

 

И смело, и с радост таквази

 

Съграждат брилянтния замък

 

На Бога, от мъдрост и пламък,

 

А

Той ги бащински пази.

 

 

Магнит

 

Душа, сърце, моря зловещи,

 

Моря без бряг и без предел,

 

По чиито капризни плещи

 

Пътувам без компас, без цел.

 

 

Магнит гигантски ми сърце докосна.

 

Стрелката рече – север, юг!

 

Посоката на твоята съдба е тази

 

И твоят път е тук.

 

 

И в устрем нов платната заплющяха.

 

Във смел, неуклоним набег.

 

Със радост ми моряците запяха –

 

Да, там е тъй желаний брег.