Слепецът (стихотворение) - Х.

[Skyward]

Слепецът

 

 

Слепецът сал не знае,

 

Що нещо са лъчи,

 

Лазурът как играе,

 

Как слънцето говори

 

На мирните простори,

 

Как ден от нощ личи.

 

 

Едничък той лишен е

 

От тази благодат;

 

И ето го, при мен е.

 

А клетник, не познава

 

От нощ как ден настава,

 

Ни кой е брат, кой - враг.

 

Понякога ни пее,

 

Защото е поет,

 

Но в ден като живее,

 

Възпява тъмнината,

 

Миражите, съдбата,

 

И песните му - лед!

 

За него няма хубост,

 

Ни радост в Божи свет,

 

Живота мни за лудост,

 

Която свършва с гроба,

 

А мъст, борба и злоба -

 

Че са прекрасен ред!