На пир (стихове) - Цветан

[Skyward]

На пир

 

 

Кога небето в полунощен час

 

оглеждаше в безкрая своя мир,

 

кога затихна всеки стон и глас,

 

звездите ме поканиха на пир.

 

 

Сред нощ живях безбрежен, светъл ден,

 

на звездний пир бях гост в небето аз

 

и тъй от блясъка му съм пленен,

 

че мисълта ми там е всеки час.

 

 

Земята – потопена в сладък сън,

 

а звездний рой в хармония безспир

 

възнасяше към Бога звън след звън

 

и тиха радост бе по целий мир.

 

 

И чудни приказки разказа ми Персей,

 

все тъй смирен бе кротък Волопас,

 

и в слънчева любов ме в`веде Водолей,

 

в каляска огнена летях с Пегас.

 

 

Опих се с вино на безбрежна светлина,

 

затуй съм тъй унесен във захлас –

 

огря очи ми тайна не една –

 

на звездний пир бях гост в среднощен час.