ВЪПРОСЪТ ЗА ФАКТОРИТЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ДНЕШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ В ОФИЦИАЛНАТА НАУКА - Б. Боев

[Skyward]

ВЪПРОСЪТ ЗА ФАКТОРИТЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ДНЕШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ В ОФИЦИАЛНАТА НАУКА

 

Въпросът за еволюционните фактори е едновременно въпрос и за причините на целесъобразността в организирания мир. Че наистина има такава целесъобразност, това никой не може да оспори. Всеки орган притежава целесъобразно устройство. Не само строежът му строго отговаря на функцията му, но той е устроен и работи в съгласие с нуждите на целия организъм; той е устроен и съгласно околните условия. Виждаме, как рибите са нагодени към воден живот, птиците - към въздушен. Как са нагодени зъбите на животните според тяхното хранене, също така и храносмилателната им система, краката им, човката им и пр. Да разгледаме напр. един щъркел, патица, кит, тения и пр.! Как напр. костните линии са наредени по посока на най-силното налягане! Какви приспособления имат растенията за предпазване от изпарения, за разпространение на плодовете и семената, за опрашване и пр.! Какви чудни работи може да ни научи напр. един див карамфил или една горска теменуга! Как се различават растенията, живущи по влажни места, от скалните растения!

 

Сега, коя е причината на тая целесъобразност? Отговор на този въпрос е същевременно отговор и на въпроса за факторите на еволюцията.

 

По въпроса, дали има еволюция или не, няма спор днес в науката, защото това учение почива на гранитни основи. Има толкоз много факти набрани, които говорят в полза на това учение: 1) факти на сравнителната анатомия, 2) на ембриологията, 3) на палеонтологията, 4) на биогеографията, 5) съществуването на индивидуалните изменения (вариации), 6) рудиментарните органи, 7) атавизмът, 8) изследване на кръвта на разни животни, за да се установи, доколко имат по-близка филогенетична връзка, 9) получаване нови видове чрез мутация, 10) получаване нови видове чрез подлагане зародиша на нови условия: по-висока или по-ниска температура и пр.

 

Целият спор сега е за факторите на еволюцията. Има много теории за еволюционните фактори, които могат да се сгрупират в 5 основни течения:

 

1. Ламаркизъм.

 

2. Дарвинизъм в тесен смисъл на думата (т.е. като учение за факторите на еволюцията, защото дарвинизмът в широк смисъл на думата, като учение, че има еволюция, е общоприет).

 

3. Неодарвинизъм (Вайсман, Галтон и др.).

 

4. Неоламаркизъм (Проф. Август Паули, Раул Франсе, Д-р Адолф Вагнер и др.).

 

5. Теория за взаимопомощта като фактор на еволюцията, от Кропоткин.

 

Мутационната теория на Хюго де Фриз не споменавам, защото тя може да са включи в някоя от горните. Напр., неодарвинистите се стараят да обяснят мутацията по свой начин, а неоламаркистите — по свой.

 

ЛАМАРКИЗЪМ. Основните принципи на ламаркизма са:

 

1) Органите се изменят под влиянието на употребяването и неупотребяването им. При неупотребяване органът се атрофира, а при употребяване се видоизменява съобразно функцията.

 

2) Органите се изменят и под прякото влияние на външните фактори: светлина, топлина, влага, храна и пр.

 

3) Придобитите признаци се предават в наследство.

 

Важно е да се забележи, че Ламарк дели животните на 4 групи, съобразно присъствието или усъвършенстването на нервната система.

 

1 група. Несъвършени. Те не могат да се движат или се движат поради своята раздразняемост. Тук спадат тези нисши животни, които нямат нервна система или пък имат слабо развита нервна система, която им служи само за мускулни движения, а не и за усещания (напр. червеите).

 

2 група. Малко по-съвършени. Освен движения, подобни на движенията на предишната група, т.е. поради раздразняемост, те имат и усещания. Последните раждат у животното едно вътрешно чувство. От това чувство се ражда силата, която причинява движението на частите, които трябва да бъдат приведени в действие. Това вътрешно чувство у по-нисшите животни, които го имат, се изразява в инстинкта. Тези животни нямат воля. Такива са напр. насекомите.

 

3 група. Още по-съвършени. Те притежават качествата на предишните две групи, но освен това имат способност да образуват идеи, макар и смътни и да действат чрез своята воля, която обаче още е зависима от наклонностите: последните я водят изключително към обекта. Такива са по-висшите мекотели, напр. главоногите и нисшите гръбначни.

 

4 група. Най-съвършени. Те имат във висока степен способностите на всички предишни групи. Те могат да си образуват по-чисти и точни идеи за предметите, които са привлекли тяхното внимание. Те могат да сравняват и комбинират своите идеи. Така се получават сложните идеи. По този начин те имат по-свободна воля, която им позволява да видоизменят повече или по-малко своите действия. Такива са висшите гръбначни.

 

У растенията и най-нисшите животни раздразняемостта е на най-ниска степен, която Ламарк нарича оргазъм. Както раздразняемостта, така и оргазмът не са придружени от психични процеси.

 

У по-висшите животни (от втората група нагоре) Ламарк вижда в психичния принцип фактор еволюционен. Този инстинкт, това чувствуване на нуждата видоизменя крака, шията, изобщо органическите процеси, за да се задоволи нужда. Ламарк говори, как се видоизменя кракът на птиците, които почват да живеят в блатата или по дърветата. Той изхожда тук от вътрешната активност на животното. Той тук изтъква психичния принцип като еволюционен фактор.Той приема значението на представите като причинители на органическите процеси. „Кой не знае, казва той, действието на мисълта върху различните вътрешни органи?" Ето какво казва Ламарк относно тези животни: „Те чувствуват нуждата и това насочва флуидите и силите към онази точка на тялото, дето ще може да се задоволи почувстваната нужда чрез едно действие. Ако на тая точка има орган, способен за такова действие, той се привежда към действие. А ако такъв орган не съществува, и ако почувстваната нужда е голяма и продължителна, малко по малко се образува един орган който се развива според продължителността и енергията на неговото употребление".

 

ДАРВИНИЗЪМ. Дарвин приема формулираните горе три принципа на Ламарк, като прибавя към тях нов принцип, на който дава по-голямо значение. Той е естественият подбор.

 

Дарвин излиза от основното положение, че има индивидуална изменчивост. Ако изучим някой вид пеперуда, напр. адмирал, ще видим, че има големи индивидуални различия в големината на крилата, в боите, в дължината на разните линии и петна по крилата и пр.и пр. Вторият основен факт, от който излиза той е свръхразмножението. Повечето видове дават яйца или семена много повече, отколкото има възможност и шанс да се развиват.

 

От тези две положения следва, че се явява борба за съществуване, и в тая борба надделяват по-добре приспособените. Това Дарвин нарича естествен подбор. За да докаже, че естествения подбор е в състояние да даде нови видове, Дарвин привежда за сравнение изкуствения подбор, т.е. начинът, по който градинари, цветари, скотовъдци успяват да добият множество нови раси домашен добитък, птици, нови сортове цветя, плодове и пр. Американецът Бурбанк напр. по този начин е сполучил да добие кактуси без бодли! Големи са чудесата добити от градинари и скотовъдци чрез изкуствен подбор!

 

Важно е да се забележи, че Дарвин счита естественият подбор по-важен принцип от първите два ламаркови принципа.

 

НЕОДАРВИНИЗЪМ. Август Вайсман излиза от твърдението, че няма унаследяване на придобитите принципи. В това отношение той се различава от Ламарк и Дарвин. Въпросът за еволюционните фактори е тясно свързан с въпроса за унаследяването на придобитите признаци. Последният въпрос се състои в следното: свойствата, качествата, които индивидът добива в течение на своя индивидуален живот, дали са наследими, дали ги предава в наследство или не. Вайсман отговаря отрицателно. Но тогаз се явява една мъчнотия: как тогаз става еволюцията, как става изменянето на видовете. За да отговори на този въпрос, Вайсман напълно изключва всички ламаркови принципи и провъзгласява всесилието на естествения подбор, което ще каже, че счита естествения подбор като едничък еволюционен фактор.

 

Вайсман различава четири вида естествен подбор: 1. герминален подбор - между частиците в половите клетки; 2. подбор, борба между клетките или тъканите в организма (хистонален подбор); 3. индивидуален - между индивидите (персонален подбор) и най после 4. подбор между групи индивиди („кормал-селекцион").

 

Вниманието си Вайсман насочва на половите клетки за разлика от другите клетки, които се наричат соматични. Каквито и промени да станат в соматичните клетки вследствие на особения начин на живот на индивида, (поради употребяване или неупотребяване на органите, поради влиянието на външните условия и пр.), тези промени не се предават в наследство. Само тези промени се предават в наследство, които стават в „зародишната плазма". Последната се намира само в половите клетки.

 

За да се обясни еволюцията, казва Вайсман, трябва да приемем, че съдържанието на клетките е съставено от малки частици, наречени биофори. Група биофори образуват по-голяма единица – детерминант. Група детерминанти образуват – ида, група иди образуват иданти. Детерминантите определят вида на клетката. Всеки вид клетка – костна, мускулна, епителна и пр. – съдържа само един вид детерминанти. Но това се отнася само за соматичните клетки. Обаче половите клетки съдържат всички видове детерминанти. Сега тази плазма, която съдържа всички видове детерминанти, се нарича „зародишна плазма". Такава плазма се намира в я д к и т е само на половите клетки, а като изключение и в тези соматични клетки, които могат да развият цял организъм (напр. клетките на някои пъпки и пр.)

 

Тук трябва да видим, що е равнонаследствено и неравнонаследствено деление на клетките. Делението е равнонаследствено, когато дъщерните клетки имат еднакви свойства с майчината, а неравнонаследствено, когато едната дъщерна клетка е наследила едни качества на майчината клетка, а другата – останалите. При равнонаследственото деление дъщерните клетки си приличат по свойства една с друга, също така и на майчината. А при неравнонаследственото двете дъщерни клетки се различават по между си и от майчината.

 

Според Вайсман делението на оплоденото яйце е два вида: то е равнонаследствено за този клон, който ще даде зародишните клетки (т.е. половите клетки и тези соматични, които съдържат зародишна плазма), а е неравнонасленствено за този клон, от който ще се получат соматичните клетки. По този начин половите клетки на новия организъм ще имат пак всички детерминанти, които определят свойствата на целия организъм, а соматичните клетки в края на краищата, ще имат само по един вид детерминанти.

 

Няма връзка, казва Вайсман, между половите и соматитните клетки; затова не е възможно унаследяване на придобитите признаци. Вариациите или видоизмененията в детерминантите на зародишната плазма са независими от влиянието на външните условия върху органите на тялото. Тези изменения са самостоятелни. По разни причини, напр. различие в получаване на храна, различие във възприемането на външни въздействия и пр. – детерминантите в зародишната плазма се изменят различно. И между така изменените детерминанти има подбор. Значи, едно поколение не предава в наследство придобитите си признаци, а вариациите, измененията, които стават в зародишната му плазма. Тези вариации ще определят новите признаци на бъдещето поколение. Разбира се, в новия организъм ще имат надмощие тези признаци, които са зависими от по-добре развитите детерминанти на зародишната плазма. Значи това ще зависи от изхода на подбора между детерминантите.

 

А от друга страна, между индивидите, получени от тези изменени детерминанти, има индивидуален подбор, по който се запазват по-добре приспособените, а другите загиват.

 

НЕОЛАМАРКИЗЪМ. Неоламаркистите приемат ламарковите приципи с някои поправки, като вземат предвид сегашните успехи на естествознанието Ламарк видяхме, че допущаше усещане само у тези животни, които имат сложна нервна система, а ум само у тези, които имат още по-сложна нервна система. А при по-долните животни той допущаше, че нервната система служи само за мускулното движение, но не и за усещане. Ламарк отричаше усещанията у нисшите животни и растенията. Обаче неоламаркистите въз основа на факти приемат усещания, и изобщо вътрешен живот, както у нисшите животни, така и у растенията. Изобщо, можем да кажем: този начин на обяснение на еволюционния процес и на еволюционнте фактори, които Ламарк прилагаше за по-висшите животни (от втората група нагоре), неоламаркистите го разпростират върху всички организми — животни и растения.

 

Неоламаркизмьт има разни оттенъци у разните представители, но при главните от тях (Паули, Франсе, Адолф Вагнер) той разработва и задълбочава отдела психобиология.

 

Взаимопомощтта като фактор на еволюцията няма да разгледам сега, а по-после във връзка с възраженията против селекционизма.

 

По-долу ще разгледам днешната борба между тези течения, но преди това ще разгледам двете понятия: пряко и непряко приспособление.

 

ПРЯКО И НЕПРЯКО ПРИСПОСОБЛЕНИЕ

 

Според Дарвин и Вайсман вариациите в организма първоначално са случайни, индиферентни, безразлични. Те не са в тая или оная посока, те са случайни „плюс" и „минус" вариации. Те не стават в посоката на задоволяване нуждите на организма. Но това после ce изработва чрез подбор: индивидите с полезни за съхранение на вида вариации се запазват а другите загиват. Този начин на приспособяване се нарича непряк, понеже става не направо, а чрез подбор.

 

А приспособлението по ламарковите принципи е пряко, защото се извършва направо, без действието на подбора.

 

Ламаркизмът и неоламаркизмът приемат само прякото приспособление; неоламаркистите дават на подбора отрицателно значение, изобщо малко значение. Дарвинизмът признава и прякото приспособление, но по-голямо значение дава на селекционизма (учение за подбора). А неодарвинизмът признава само селекционизма.

 

Въпросът за факторите на еволюцията е важен в това отношение, че тук се сблъскват два мирогледа: механическият и спиритуалистическият.

 

Непрякото приспособление води към механизъм, защото при него вариациите са случайни, и целесъобразността дохожда чрез действието на подбора. А подборът действува механически.

 

Ако се признае, че има пряко приспособление, макар даже и наравно с непрякото, механичното обяснение на природата отпада. Напр., някой може да каже, че признава и двата фактора, но с това той вече отрича механичното обяснение на природата, понеже прякото приспособление не може да се обясни механически; целесъобразността при прякото приспособление не може да се обясни механически. Тогаз непременно трябва да се признае, че еволюцията не е механичен процес. Тогава трябва да се признае вътрешния, психичния фактор при еволюцията.