Jump to content

Загиналите светове – Добран


Recommended Posts

ДОБРАН

Загиналите светове

Съвременната наука твърди по един най-положителен начин, че цялото човечество представлява един сбор от множество типове на няколко раси. Това разделяне на типове и раси обхваща главно сладните пет вида: чернокожите, червенокожите, групата на жълтите, белите и малайците. Тия пет главни раси обхващат следните дванадесет типа: папуански, хотентотски, кафарски, негърски, австралийски, малайски, монголски арктически, американски, дравийски тип, нубийски тип и кавказките типове (обемащи баските, семитите и индо-германците).
Всеки тип си има своите характерни особености със своето местожителство, своите нрави и обичаи. При изучаването, етнографите и етнолозите са обърнали внимание на няколко факта: от една страна едни племена и раси са останали много назад в развитието си, догато други са отишли много напред. Някои от тия раси вече измират за сметка на други раси.
От друга страна, намерени са много племена, отстоящи на огромни разстояния едно от друго, но със сходни религиозни вярвания и народни обичаи.
Но към тия положения, като съпоставим и еволюционното учение за движение на човечеството от една по-слаба култура към по-съвършена такава, ние ще се принудим да признаем една нова класификация на расите. Тази класификация, в такъв случай, ще почива не по форма само на типовете, а и по произход. Такава класификация в окултната литература се дава, както в далечното минало, тъй и в по-ново време.
 
Според окултните твърдения, човечеството е минало през четири раси, като сегашните хора са представители на петата раса. Всека раса е обхващала обикновено по няколко подраси. Сегашните хора се класифицират като такива от петата подраса на петата раса. Много от тия дванадесет типа, за които стана дума по-горе, се считат било като останки от миналите раси или подраси, или се считат като смесени типове.
 
Във всяка раса човечеството е развивало или усъвършенствувало по някое чувство или орган. При това се сочи, че всяка зараждаща се нова раса е избирала за люлка на своето племе нов континент. Аз ще приведа някои окултни твърдения от по-ново време за движението на човечеството.
 
Към първата раса отнасят безполови, с неправилна влакнеста формапроменливи същества, почти без съзнание и чувства. Тая раса развива осезанието. Размножението става чрез пъпкуване или деление. Сочи се, че първият континент се е явил на северния полюс, като бавно изплувал над кипящите води.
 
Втората раса се е родила на Хиперборийския континент, който е съединявал Гренландия чрез северна Азия с Камчатка, достигайки на юг до пустинята Гоби, която тогава е била море. Климатът е бил тропически с огромна растителност. Формите на телата са били ципести, дървовидни, до нисши животински, даже получовешки. Тук е началото на млекопитаещите и разделението на половете. Съзнанието у тия форми е било интуитивно.
 
Третата или Лемурийска раса представлява началото на същинския човешки тип. Тя се зародила на континента Лемурия. Тоя континент, известен в старите окултни книги под името Шамали, е обхващал следните области: на север старата земя, като се почне от Швеция, Сибир и Камчатка, на юг Хималаите, Цейлон, Суматра. Австралия, Тасмания и островите на Възсението, на запад до Мадагаскар и една част от Америка.
 
На тоя огромен материк се е явила и развила третата лемурийска раса, чиито характерни особености се изразяват с червена кожа, чело тясно и ниско, нос сплескан, издадени челюсти, ръст гигантски, достигащ няколко метра височина, тя се явява като едно съответствие на огромната по ръст някогашна флора и фауна от типа на птеродактила, мегалозаура и други подобни гигантски животни и растения. Тия гиганти в първите подраси са имали само едно око в средата на челото си. За тия лемурийци до нас са достигнали само гръцките легенди под формата на приказки и песни за Циклопите. В тая раса започва началото на говора отначало под форма на видове за израз на психичните състояния, а по-късно се явил и едносложния говор.
 
Като остатъци от тая някогашна цивилизация се сочат големите циклопски храмове, останки от които се намират и днес. Такава важна останка от оная цивилизация се сочи град Шамбала, в централната част на пустинята Гоби.
 
За лемурийците се говори още в легендите на всички почти древни народи, в които тия титани са известни още под името Кабири. Това са били, тъй да се каже, избраниците, божествените царе на лемурийците „благодетелите на човечеството”, като се твърди, че те първи са дали писмеността на човечеството, законодателството, архитектурата, медицината и магията. Останки от техните храмове се намират в Тива, Коте Деметър даже и в Мемфис. В Карнак също намираме остатъци от лемурийската архитектура. В южна Индия може да се намерят следи от тази архитектура от исполински блокове, които днес, при днешната усъвършенствувана техника, никой инженер не може да мръдне от мястото им, а камо ли да ги издига на височина от десетки метри.
 
Изчислява се, че около 700,000 години преди третичната ера, Лемурия била разрушена от вулканически изригвания и земетръси и потънала в морските дълбочини. Но преди да станат тия големи катастрофи, в Лемурия са станали големи промени в климата. Ето как описват тези промени някои видни окултисти: *)„Основата на колелото се наклони. Слънцето и луната не светеха вече върху главите на тази част от родените от потта; **) человците се научиха да познават снега, леда, мраза, и хора, растения и животни изгубиха от ръста си”. Днес следи от лемурийския континент са останали само Мадагаскар, Австралия, о.Тасмания и островите на Възнесението.
 
А от някогашните жители на тоя континент чисти раси са останали само австралийските негри, тасманците, които произхождат от седмата подраса на лемурийската раса. А малайците, папуанците, хотентотите и южноиндийските дравиди са представители на едно кръстосване между седмата лемурийска подраса с първите подраси на четвъртата, атлантска раса.
 
Като данни от по-ново време, които сочат с по-голяма положителност за съществуването на Лемурия и изобщо една древна угаснала цивилизация, се считат откритията, направени на остров Истър на около 3700 км от Чили в Тихия океан по посока на Австралия и на 2413 км от най-близкия населен остров. От 1772 г., когато тоя остров е бил открит и до днес, на него се правят непрекъснати археологични изучавания. Едно забележително творение оставено от незапомнени времена от стара някоя цивилизация представлява една грамадна каменна стена с платформа от огромни каменни плочи, добре изгладени и превъзходно съединени. Целият остров е от шуплести скали, а само тая платформа, направена по склоновете на острова, е издялана от масивни скали. Около тая платформа се намират огромни статуи, които я обкръжават, някои от които са вече повредени.
Неотдавна от тоя остров се върнаха проф. Максимилиян Браун и Франк Бърнет- археолог и публикуваха своите изследвания. Там се намира следното тяхно мнение: „За мое щастие, пише Бърнет, като видях скулптурните работи на остров Истър и ония в развалините на Тиахуанака, близо до езерото Титикака в южна Америка, дойдох до заключение, че и двете са ръчна работа на едно племе населявало южна Америка и неточната група от южно Великия океан.”. По-нататък тия двама учени считат о.Истър, като неопровержимо доказателство за съществуването на един великоокеански материк потънал някога под водите на морето.
 
Материкът изчезнал. Морето хвърлило своите студени води върху онази страхотна драма, разиграла се в далечни времена и настъпило забвение. Цивилизация една умряла. Дали Австралийските негри, Тасманците, Хогентотите или Папуанците изчерпват сведенията за Лемурийската цивилизация? Ние се съмняваме. Нима ако Балканският полуостров потъне и шопите от Софийско се покачат на Витоша, която стане остров и учените от друг материк доплуват до Черни връх, за да изучат племето българи и след като се натъкнат на шопите, нима тия учени ще имат изчерпателни сведения за българите, за техния бит, вяра, наука, изкуство и скулптура? Ние даваме място на съмнението. Нужно е дълго, голямо изучаване за да се състави едно по цялостно мнение за едно племе, колко повече за един народ, една нация, раса, материк, тъй отдалечени от нас и тъй дълбоко скрити под морските вълни.
 
______________________________________________________
 
*). Блаватска; Секретната Доктрина 1 ч. 343 стр.
 
**). Лемурийцитe

II

Потъването на един материк означавало раждането на друг. Изчезването на една раса означавало зачеване на нова раса. Новият континент бил Атлантида. Новата раса била Атлантската. Тя била четвъртата човешка раса. За нея съвременната наука има по-осезателни доказателства.
 
За атлантската раса е писано, че тя е първата истинска човешка и земна раса. Материкът, на който се e зародила тая четвърта раса, в окултната литература е известен още под името Куша или Атлантида и се е простирал в най-северната част на Азия, на изток обхващал Китай и Япония чак до западните брегове на северна Америка. На юг е обемал Индия, Цейлон, Бирма, Малайския полуостров. На запад Персия, Арабия, Сирия, Червено море, Абисиния, коритото на Средиземно море, южна Италия и Испания до Шотландия и Ирландия, на запад през Атлантическия океан, обгръщайки по-голямата част от двете Америки.
 
Зараждане на тази раса се изчислява да е станало преди около 4 000 000 години от третата раса в края на вторичната ера.
 
Избрани типове от третата раса, предназначени да дадат начало на четвъртата раса, били отведени в северна Азия, докато се формира окончателно Атлантида, след това се спуснали на юг към днешна Африка и близките наоколо земи. Тук се създала първата подраса на четвъртата раса, тъй наречените Рмоахали чийто останки намираме в Японците.
 
Втората подраса наречена Тлаватлийска е имала жълта кожа и се е родила на земите потънали в Атлантическия океан. Големи конвулсии на земята разрушили една голяма част от земите на първата и втора подраси, една част от които се смесили с лемурийците и дали дравидите и др. типове, за които стана дума по-горе. Днешна Индия и нейното местно население представлява една смес от тлаватлийци с дравиди и арийци. По-чист тип са патагонците, американските червенокожи. Тоже и Бирманците и Сиамците. Още по на запад се зародила третата подраса – Толтекската, най-важната подраса от Атлантската раса. Както първата и втората подраси и тия са били великани, по цвят червени до червенокафяви. Говорът у толтеките е бил още слят (нечленоразделна реч) както и у IV-та Туранска и V-та Семитска подраси.
 
Толтекската подраса дава върха на културата на Атлантската раса. Но преди 850 000 години тая раса била унищожена от земни катастрофи, вулканични изригвания, потопи и потъвания в океана. Днес остатъци от тяхната култура намираме в Египтяните, пирамидата в Гиза, по късно в храма при Карнак.
Четвъртата подраса, туранската, се е родила на изток от толтеките. За нея индийските песни и приказки са пълни с легенди. Това са били гиганти жестоки и свадливи. Те са дали по късно начало на седмата подраса – Монголската. Чист тип намираме в централен Китай.
 
Петата или Симитската подраса е дала зародиш на петата коренна раса. Един клон от тая пета подраса представлява прародителите на днешния еврейски народ. Чист тип от тая раса са и Набилите в Алжирските планини.
 
Шестата подраса, Акадийциге, са оставили като потомци пеласгите, етрусците, картагенците, както и скитите. Днешните баски в Испания имат акадийска кръв в жилите си.
 
Седмата, Монголска подраса е дала най-много народи доживели до наше време. Такива остатъци се сочат китайците, малайците, тибетяните, унгарците, фините и ескимосите. Североамериканските индианци са смес на толтеки с монголи Като последно разклонение сочат японците. Подобрени, тия раси, като се смесили с V раса, са дали старите гърци и финикийците. Останали са атланти в източна Азия само полинезийците, самоедите и тонгите. Някои от тия остатъци съединени с Лемурийската раса са дали като последица диваците на Цейлон, Борнео, туземците от Андаманските острови, бушмените и някои австралийски туземци.
 
Към средата на Миоценовата епоха една катастрофа разкъсва Атлантида на 7 големи острови. От катастрофи, станали в края на Миоценовата епоха, от Атлантис останали само два грамадни острова, които потънали едва преди 200,000 години като останал само остров Посейдонис, който също потънал, някъде около 9,000 години преди Христа.
 
Това са най-съществените данни, които намираме в окултната литература. Тия данни, разбира се, тъй само поднесени, още не са достатъчна гаранция за тяхната достоверност. Тая теоретична постановка на въпроса се нуждае и от една фактическа обосновка, която да потвърди теорията. Учените от по-ново време отново се възвръщат с все по-голям интерес към въпроса за Атлантис. Вече има много факти, които обнадеждават теорията. Етнографите вече се натъкват на странни факти. Геолозите се удивляват на големите размествания на земните повърхнини, археолозите ни изненадват всеки ден с нови открития от стари цивилизации. Впрочем, нека систематизираме фактите.

III

На първо място нека упоменем ония писмени документи, в които е споменато нещо за Атлантис. В тия писмени документи, макар и малко, има доста ценни данни за тоя материк. Епиан казва, че Теополт е споменувал, че Силен се срещал с фригийския цар, при което първият е говорил за някакъв голям материк зад Атлантическия океан, материк много по-голям от Азия, Европа и Либия *) взети заедно.
 
Прокъл цитира един древен автор, който казва, че зад Херкулесовите стълбове (Гибралтар) има предание за някакъв голям остров наречен Атлантис, който дълго време господствувал над всичките острови в Атлантически океан.
Маруел също говори за 7 острова в Атлантически океан у които бил запазен спомена за Атлантида.
 
Диодор Сицилийски казва, че финикийците открили един голям остров в Атлантическия океан отвъд Херкулесовите стълбове, до който те стигнали след няколко дневно пътешествие от африканския бряг.
 
В съчиненията на Плиний се говори за една мравка, която днес се среща само в Америка.
 
Аристотел казва, че в блатата, разположени „около големите водни повърхности” се раздават понякога звукове, подобни на рева на бикове. Това сродство било толкоз голямо, че кравите, като чуят тия звукове, стават тъй безпокойни, като в случай, когато ревът е от истински бик.
 
Аристотел казва, че подобни звукове били приписвани на бикове, почитани от местното население за божества. Дълго време тия думи на Аристотел оставали загадка, докато неотдавна се откри, че в блатата живее една особена жаба: Рана Катестиана, наречена жаба-бик, издаваща звукове подобни на рев на бик. Тая жаба е намерена само в източната част на северна Америка, от Канада до Мексико включително.
 
Тия факти сочат, че гърците или са знаели за Америка преди Колумб, или че между Америка и Европа е имало друг материк известен тогава, на който също се намирали такива жаби-бикове, чиито остатъци днес намираме в Америка.
 
Още по ясни данни намираме в Платоновото съчинение ,.Тимее". Платон предава разказа за някой си египетски жрец и гръцкия мъдрец Солон. Първият обвинява гърците за тъжното лекомислие и невежество: – те нищо не знаят, новаци са в науката, не знаят даже, че са потомци на ония герои, които са извършили велики подвизи преди девет хиляди години. И ето що разказва жрецът на Солон, що е било преди девет хиляди години: „В нашите битоописания се говори, как великата държава на Атлантическото море извършила нашествие в Европа и Азия и как атиняните се съпротивлявали храбро на неприятелския напор. В това време съществувал голям остров, разположен срещу пролива наречен от вас Херкулесови стълбове. Тоя остров бил по-голям отколкото Либия и Азия взети заедно. Жителите на Атлантида лесно доплавали до другите малки острови, лежащи между Азия и Европа, а от тях на материка, които заобикаля това море (т.е. Средиземно море). На Атлантида имало царе, които се славели със своето могъщество. Те основали царство, което господствувало и над съседите; даже и част от материка била под негова власт. Цялата Либия до самия Египет и цялата Европа до Тирения били тяхно владение. По едно време тая могъща държава се засилила да покори всички народи, живущи отсам Херкулесовите стълбове, в това число и нашата (Египет) и вашата (Гърция) страни. И тогава именно вашият град показал пред целия свят своята сила и могъщество. Той противостоял на най-страшните опасности и издържал победи над завоевателя, като спасил от робство не само себе си, но и народите, които още не били поробени от Анлантида. А на другите пък, като например нам, възвърнал свободата. И ето, че скоро след това започнали страшни наводнения и земетресения. Всичките войски на Атлантида, които нападнали нас, били погълнати от разтворената земя в течение на един ден и една нощ. А самият остров Атлантида изчезнал под водата. В сегашно време на това място, дето е бил той, е невъзможно да се плава по морето и да се изследва; на плаването по тези места пречи огромното количество тиня, оставена от острова във водата, докато той се потопявал под морските вълни".
 
Римския историк Тимаген живял в 1 век преди Христа споменава в съчинението си „Преадамит", че в Галия са обитавали три раси: първо – туземско население, (б.а. вероятно лемури), второ – пришелци от далечните острови на Атлантида и трето – арийските гали.
 
Според Бангсрофт мексиканците, както и ацтеките, претендират да са дошли от някаква страна, която те наричат Атлан и Ацлан.
 
Североамериканските индианци имат легенда, според която прадедите им дошли от една страна разположена към страната на „изгряващото слънце”. Индианците от Иова и Дакота, според Майор Линд, вярвали, че всички индиански племена са съставлявали някога си едно племе, населяващо един и същ остров „към страната на изгряващото слънце". От там те минали океана „с особени лодки, с които старите дакоти са плавали със седмици и стигнали най-сетне до суша".
Между келтите в Британия има друга легенда, според която тяхната страна някога се е простирала далеко навътре в Атлантическия океан.
 
Според Шорт една легенда на мексиканците казва, че божеството Квацалкоато дошло от „една източна страна много далечна”. То е било бял човек с дълга брада. (заб. северните и южни индийци нямат брада). То изнамерило буквите и уредило мексиканския календар. След като показало на мексиканците миролюбивите науки и изкуства, този божествен пратеник се качил на лодка от змийска кожа и заминал за изток.
 
Също се говори и за Замна, основател на Юкатанската цивилизация. Ланди, Херч и др. казват, че първоначалното население на Юкатан били пришълци дошли от една богата страна на изток, която те наричали Астланд. Писменото обозначение за тази страна било един сложен знак, в който влизал йероглифа на водата.
 
Преданието за потопа, което някои автори считат, че има отношение към Атлантида е известно у много народи. Това предание се среща у Индия, Халдея, Вавилония, Мидия, Гърция, Скандинавия, Китай, у евреите, келтите, също у мексиканците, гватемалците, хондурас, у жителите на Перу, почти у всички индиански племена на Северна Америка. Тая еднаквост на легендата е доста знаменателен факт.
 
Тук ще приведа за пример и Плонжоновия превод на съчинението на Н. С. Троано, запазено в Британския музеи и написано още преди 3500 год. от Юкатанските жители Майя. Там е описано потъването на последната останка от Атлантида, остров Посейдонис, за който споменува още и Платон.
 
„В 6 година, се казва там, на Кан, 11 Милук, през месец Зак имаше непрестанни земетресения, които продължаваха до 13 хуен. За жертва падна страната с глинестите върхове Му **). След двукратно разтръскване тя изчезна в нощта. Почвата постоянно бе разтърсвана от вулканическа сила, която ту я повдигаше, ту я снишаваше на много места, докато най-сетне съвсем пропадна. Тогава земната повърхност се разпука и разпокъса, докато най-сетне и тези отделни късове бяха съвсем разпокъсани.”
 
--------------------------------------------------------------------------------------------
 
Увлечени в желанието да разкрият малко завесата, която скрива великата драма на великия атлантски континент, мнозина автори от по-ново време са писали странни идеи за Атлнтис. Хумболд прочел разказа на Платона за Атлантис и казва; .,Докато пътувах, нийде не я (т.е. Атлантис) срещнах.” Наистина, пита М. Орлов, къде ли тоя знаменит учен е искал да срещне това, което е изчезнало преди 10,000 години?
 
Други учени в стремежа си да открият тайната на Атлантис като търсили дълго, открили най-сетне Атлантида в най-разнообразни места и чудновати местоположения. Руден, например, открил че Атлантида, това не е нищо друго, освен Скандинавския полуостров. Французинът Латрейл я туря на мястото на днешна Персия. Де Бер твърди, че Атлантида, това е Содом и Гомор, а Бали я открил в Монголия.
 
С Атлантида, казва Орлов се повтаря същата история,. както с библейския рай, който са поставяли и в Сахара, и в Испания, па даже и на Северния полюс.
 
____________________________________________________________
*) Известната на стария свят Северна част на Африка.
 
**) Неотдавна английският офицер Джемс Чертворд съобщи, че в Индия намерил 125 дъсчици със старинни текстове в които се, говорело за някакъв континент известен също под името Му, който преди 13,000 год. потънал.

IV

Освен писаното, което намираме за Атлантис, археологическите находки представляват още по-голям интерес. Преди да се спра на тях ще упомена за изследването на морското дъно в Атлантическия океан. Ако действително Атлантис е бил зад Херкулесовите стълбове(т.е. Гибралтар), то изучаванията на дъното на Атлантически океан би трябвало да има особена конфигурация. И действително, картата на дъното на Атлантическия океан дава следните особености – приблизително на 30 градуса и 50 градуса северна ширина се простират почти непрекъснато ред плитки места, скали, подводни острови и островчета. Една огромна подводна висока верига се простира от Португалските брегове към о. Мадейра. Основата на тая подводна планина се намира на около 800 м. дълбочина, върхът ù е на 200 м. под морската повърхност. Около Азорските острови пак има високо морско дъно, осеяно с множество стърчащи под морското равнище малки островчета. На изток от Нюфаундлен под 300 м. също се намира дълга планинска верига. Следователно, тия изучавания сочат, че ако тук е била Атлантида, то тя се е намирала между бреговете на Европа, островите на африканските брегове и Антилските острови покрай Америка и се е намирала по-точно между днешно Мексико, южна Америка до Амазонка, южните брегове на Европа и северните брегове на Африка.
 
Английските канонерки „Шаленден" и „Дофин" които са правили подробните изучвания на дъното на океана констатирали, че тая планинска верига се простира от 50 градуса с.ш. с направление югозапад към южна Америка, възвива на югоизток към Африка, изменя посоката си в околностите на о.Възнесение и тръгва на юг до о.Тристан д'акуня. Тая верига се издига почти отвесно до 3,000 м. Затова Азорските острови, острвите Сен Пол, Възнесение, Тристал д'акуня, както и Мадейра, Канарските острови, Зеления Нос, Антилските острови представляват остатъци от Атлантида.
 
Изучаванията на горната експедиция установили, че тая планинска верига е покрита с вулканически произход и че с дъното са ставали големи вулканически катастрофи и изменения. Според Штарки Гардуер в Еоценовата епоха Британските острови, Корнвалско, островите Сцили, тези от Ламанш и Ирландия са били някога част от един голям Атлантически материк и че сега те са само върховете на тоя материк, потънал под водите.
 
Напоследък особен интерес възбуди тъй нареченото Саргасово море в Атлантическия океан. Миналата година Американците натовариха експедицията на Проф. Дайл да изследва дълбочините на Саргасовото море. Тя на 400 м. извадила отломки от вулканически произход. От Ню Йорк е заминала друга експедиция с кораба Арктурус от Зоологическото дружество за Саргасовото море, под началството на Проф. Бийб.
Самото Саргасово море е дълго 150 км. и широко около 90 км. и се намира североизточно от Куба, между Мексико и Азорските острови. Точно там дето се сочи мястото на потъналия Атлантис. Тук растат огромни водорасли от семейството на фукосовите водорасли, отдето е и името на Саргасовото море. Поради огромното количество на водорасли, корабоплаването тук е невъзможно. Мореплавателите са избягвали тия места поради опасност да загине корабът, ако се замотае в тия гигантски водорасли. Дали за това море говори Платон, като нарича морето покрито „с тиня"? Предполага се за образуването на тия водорасли, че ако тук е имало гъсто населено место и то е потънало, то би могло, поради богатото с храни дъно, да даде изобилна морска растителност. Според други предположения тук се сбират всички течения на океана, които достигат тук и наблъскват водораслите. Обаче и това твърдение не е окончателно решено и подлежи на проверка и наблюдение.
Археологически находки също дават множество доказателства за съществуването на Аглантнда. Върху този пункт особено се набляга на сродството в архитектурните останки в Египет и Америка.
 
Казват, че египетските художници като да са буквално копирали своите фигури от Южно Американските. Американските пирамиди са отсечени или сплескани, но много пирамиди, срещнати в Юкатан и другаде, завършват също с връх, както в Египетските, но от друга страна и в Египет има сплеснати и отсечени пирамиди. Така, пирамидата Холулу бе сравнена с другите в Дахур, Сахара и Мейцунската пирамида. Те са еднакви не само в ориентировката, структурата и галериите, но даже и в устройството на вътрешните си стаи.
 
Също и развалините на градовете и храмовете сочат за еднаквостта в плана и устройството на постройките в Африка и Америка.
 
Затова и Теотихуаканските развалини често се сравняват с Карнакските. И в двата днешни континента ние намираме еднакви надгробни паметници и телата се слагали в еднакви каменни ковчези.
 
Кръглите укрепления също се срещат в двата материка. Напр. такива са намерени при щата Охайо, също в Аргилешир, или при Авебури в Вилтс. Както в Египет, тъй и у ацтеките. В Мексико, съществува обичаят да се балсамират мъртвите, да се обвиват труповете със скъпи тъкани, да се погребват близките и робите около гробовете на царете и пр. Колосалните Мексикански глави са много прилични на египетските Сфинксове.
През април 1924 г. американския професор Херберт Спиндел от Харвардския университет е открил в Западен Хондурас останки на множество пирамиди, един цял обелиск и един монолит.
 
През 1923 г. се съобщи, че на остров Мариетас са били също намерени многобройни пирамиди и скулптурни работи, покрити вече с пълзяща растения. И веднага една комисия от Мексикански археолози биде натоварена да замине и изучи тая ценна находка.
 
Едно голямо бъдеще обещава за археолозите изучаването на Юкатан. Неотдавна там бе открит града Тулуум с неговите стари улици храмове и богатства. Намерен е много ценен материал, който недвусмислено сочи за една угаснала цивилизация, известна под името Майа.

V

В издирването данни за Атлантида са намерени и множество етнографически и етнологически белези, които също сочат за съществуването на един континент, като връзка между Европа, Африка и Америка. Но преди да минем към същността на тая точка, трябва да кажа няколко думи за флората и фауната, като белег в полза на Атлантис. Напр., намерени са камили в Индия, Африка, южна Америка и Канзас. Но камилите, които трябва теоретично да имат свое отечество някъде, пита се как са могли да попаднат на тъй раздалечените континенти без посредничеството на някой междинен такъв? Същото се отнася и за коня. Доказано е, че неговото отечество е Америка. Пита се, как конят е попаднал в Европа? Също и воловете имат произхода си от дивите Американски бизони. Остатъци от лъвове се намират и в американските пещери, както и в Европа. Тук имат свое място и Аристотеловите думи за викащата като вол жаба.
 
Ботанически погледнато на въпрос, също се намират подобни положения. Напр., прави се една констатация, че по източното крайбрежие, откъм страната на Атлантическия океан има един вид растителност, която не се среща откъм страната на Великия океан. Проф. Аса Грей твърди, че от 66 рода и 155 вида по източните гори на Скалистите планини само 31 рода и 78 вида се срещат на западния склон на същите планини.
 
Особен интерес представлява банановото дърво, чието отечество е Азия и Африка, тропика изобщо, и което не може да мине едно пътешествие през умерените пояси, пита се как е попаднало в Америка? Семена няма, чрез издънка не се размножава, коренът му не изтърпява дълго пътешествие, остава само едно предположение, че то е било занесено там от близко разстояние и култивирано изкуствено.
 
Шведския геолог, специалист по палеонтологическа ботаника Хейер, като сравнява изкопаемите растения намерени в Швейцария и такива намерени в Америка, намира голяма прилика и изказва мисълта, че тия два континента трябва някога да са били свързани и да са образували един материк. До същото заключение е дошъл и Реклю, който допуска, че Атлантида именно е свързвала Европа и Америка.
 
В по онова време се изказаха предположения, застъпени главно от немския географ Проф. Алфред Вегенер, който твърди, че континентите се местят и че са образувани от едно единно ядро. Доскоро се мислеше, че вида на земята се дължи на преформирането на бреговата линия от наводнявания, измивания, издигания. Но самите континенти се считаха като нещо стабилно. Вегенер казва, че единната маса се е разпаднала на късове, континенти и че тия континенти плуват с цялата си дебелина. Той сочи голямата съвпадна линия между Южна Америка и Африка: като че просто Aфрика е откъсната от Америка. Също имат и общ строеж техните планини. Той още твърди, че много ясно личало как някои Европейски планини свършват на Американския бряг. Напр. Варовитите планини, които завършват на югозападния бряг на Ирландия продължават да се издигат в Нюфаундленд и Нова Шотландия. Тъй че, въглените мини в Северна Америка се считат като непосредствено продължение от тези в Европа. И днес, според него, континентитеe ce движат. Тъй той е изчислил, че движението е изобщо към запад и едновременно напред към екватора и че Гренландия се отдалечава от Европа.
 
Тая теория изключва из основи въпроса за съществуване на Атлантис. Но във всеки случай, ако въпросът за Атлантис е още теория, то и твърдението на Вегенер не представлява по-голяма стойност от една теория. Коя от тия две теории ще надделее, ние няма да кажем, това ще посочи бъдещето изучаване.
 
Впрочем, теорията която Вегенер изнася, не е съвсем нова. Още през 1839 г. М. Р. Мантовани изказа предположението, че континентите са се получили от разкъсването на сушата и тяхното ветрилообразно отдалечаване един от друг.
 
За нас в случая е важно да се изнесат ония данни, които са в полза на Атлантида, по същата причина, по която и фактите на Вегенер се стремят да бъдат в полза на неговата теория. Остава бъдещето да разреши тоя голям въпрос.
 
Засега ние напущаме тая хипотетична област и отново ще стъпим на фактическата страна. По-нататък палеонтологическите издирвания дават следните данни: среден тип от първата подраса на Атлантическата раса, т.н. рмоахали представлява намерените в пластовете на кватернерния период „фурфузов човек", който е имал обла глава или се наричат брахикефали. Като остатък пък от Тлаватлийската раса се сочи намерения в кватернерните пластове в средна Европа т.н. човек на Кро Маньон, имащ продълговат череп (доликокефали). Това са жителите на езерните жилища, чиито останки се намират в Швейцария.
 
Колкото се отнася до другите раси и техните днешни останали представители, за тях ние вече споменахме по-горе. Тук му е мястото да повдигнем още един въпрос. Ако действително някога е съществувала Атлантида, която потънала, и ако Канарските, Азорските и Антилските острови, са останали от тоя материк, то естествено е, че техните жители ще са преки потомци на жителите от Атлантис. И, ако на тия острови се намират останки от това население, то може да ни бъде все таки един по-ясен образ за ония хора и цивилизацията, която някога е цъфтяла на загиналия материк, жителите на който и преживели оная страхотна трагедия разиграла се между земята, водата и небето.
 
И действително такова туземно население, открито при откриването на самите острови, е било намерено главно в Африканските острови, от испанците и наречено от тях Гуанче или Гванче, които те побързали да унищожат, а другата част от тях се примесило с чужд елемент, тъй че днес е много трудно да се намери и изучи чистия тип Гуанче. Важни обаче данни за тях намираме в писателите от XV и XVI векове. Особено е важно съчинението на Цезар Вечели, роднина на художника Тициан: „За древните и нови дрехи на разните части на света”, снабдена с рисунки от самия Тициан. Тоя тип Гуанче даден там, представлява съвършена прилика с Американските типове: перуанци, мексиканци, флорианци и др.
 
Когато Испанците дошли на Канарските острови, те били изненадани от факта, че туземното население от незапомнени времена знаело писменост и изучавало астрономия. У тях също бил запазен култът на прадедите, учението за задгробния живот, балсамирането на труповете, с което се приближавали до древните египтяни. Земеделието у тях било въздигнато почти в религиозен обред. Те знаели да правят музикални инструменти, обичали музиката, игрите и разните увеселения.
 
Самите те се смятали за потомци на древна благородна раса и, като откъснати от останалия свят, се считали единственото население на земята. Всички други народи, според тяхното предание, погинали от някаква страшна катастрофа, която опустошила цялата земя. Те не държали, обаче, никакви летописи, защото били убедени, че катастрофата ще се повтори пак и летописите ще изчезнат безследно.
 
Гуанче много прилича от една страна на американците, а от друга страна прилича и на египтяните. С американците си приличат по външния си вид, същия почти език, обичаи и начин на живеене. Между тях и жителите на о.Хаити съществуват много еднакви думи и географски названия.
 
По високия си културен живот ацтеките (Мексико), инките (Перу) могат се сравняват с египтените.
 
Нека направим едно малко сравнение между атлантците и египтяните. Хумболд бил учуден от еднаквостта в прическата на древноегипетските и мексикански жени. Жените на някои южноамерикански туземци и до сега носят същите жълти фусти, тесни и прилепнали до краката, каквито са носили някога египтянките. И у ацтеките, както и у египтяните, е запазено балсамирането, обвиването труповете със скъпи тъкани, погребване на близките и робите около гробовете на царете и пр. И у мексиканците, както и у египтяните, съществуват пирамиди и свинксове.
 
Обредът кръщаване на децата е бил застъпен както в Египет и Вавилон, тъй в Мексико и Перу, също и една церемония, като причастие – един акт останал от незапомнени времена. Както египтяните и мексиканците са почитали слънцето, луната и звездите. Кланяли се също и на едно божество: „вездесъщо, всезнаещо, невидимо, безтелесно. Един единствен Бог на всяко съвършенство”.
 
Според Лорд Кингсбери, ковчегът или скинията като свещен символ се среща у много народи: Индия, Халдея, Азия, Европа, Гърция и всички келтски народи, и мексиканците, ирокезите и индианците в Мичоакан и Хондурос.
 
И по отношение на езика съществуват интересни положения. Така напр. езикът на Баските в Испания няма никакво родство с езика на другите народи в Европа, но по строеж много прилича на първобитния език в Америка.
 
Плонжон ето що пише за езика на Майя, цивилизацията от Юкатан. „Една трета от този език, казва той, е чисто гръцки език". Още повече, че в азбуката на Маите има 13 букви имащи много общо със знаковете на Египетските йероглифи означаващи същите букви.” – „Вероятно е, казва Плонжон, че първообразната форма на азбуката е била йероглифна”. Известно е, че първи финикийците измислиха фонетичната азбука. Но в Юкатан също е намерена фонетична азбука. Вероятно е, че контактът с някоя далечна цивилизация от ония времена, е дало на финикийците условие да се запознаят, усвоят и разпространяват фонетическата азбука.
 
По-нататък са намерени много думи от еврейския език, които имат същото значение на думите в една от расите на Майте, именно чепенеките.
 
Намерено е също и голямо сходство в наречията на дивите племена на островите от великия океан.
 
-------------------------------------------------------------------------------------------
 
Това са по-съществените факти, които се намират в полза на атлантис. Но биха могли да се намерят още много други. Но и тия са достатъчни, ако не да убедят, то поне да подтикнат към нови изучавания в тая насока.
 
В средно американското племе Киче или Кунче съществува следната легенда за изчезването на Атлантида. „Водите се издигали, казва тяхната легенда, и станало велико наводнение, по-високо от главите на хората. Гъста смола паднала от небето. И лицето на земята потъмняло и наченал дъжд, дъжд цял ден, дъжд цяла нощ. И се подигнал голям шум над главите и хората се нахвърляли на всички страни и се блъскали в мрака, обладани от отчаяние. Те се скрили в къщите си, а къщите при събарянето си, ги завличали. Те се качвали по дърветата, а дърветата ги отърсвали от себе си и ги отхвърляли надалеч. Те се завирали из пещерите, но и пещерите се срутвали над тях”.
Тъй загинал Атлантис. Една тайна на морето и времето. Една трагедия записана в легендите и приказките на племената.
 
Атлантис загинал, загинала и четвъртата раса. Нейните последни останки гаснат една след друга. Последното земетресение на Йокахама и Токио, Италия, Гърция не е ли тревожен сигнал.
 
Последната Европейска война посочи, че нашата прославена преждевременно цивилизация завършва своя тържествен марш под свиркането на куршумите и ударите на оръдията. Петата подраса на петата раса изживява вече своя залез. Може би затова се шепне между геолозите, че Атлантическият океан е подмил терена на Франция и някоя заран слънцето ще огрее само белите върхове на Пиренеите и студените води на океана. Може би затова други геолози с въпросителни погледи надничат в загадъчния кратер на Везувий.
 
Въпросът за Европейците става още по-обезпокоителен, като се има предвид, че вече упорито се говори, че към западната страна на Америка откъм страната на Великия океан, дъното на морето се повдига, че даже на Американската земя вече са се родили Деца от нова раса.
 
Петата подраса на петата раса може би изигра своята роля. Тя разви студения конкретен ум на човека, но загуби неговото сърце. Напразен е бил зовът на Великите учители на човечеството към сърцата на хората. Малцина дадоха сърцата си на нов живот. Мнозинството остана глухо. Каменните сърца родиха жестоки души. И чудно ли е, че изгинаха милиони хора, че протекоха реки от кръв и сълзи, че милиони останаха слепи и сакати.
 
Само Великите души поглеждат с усмивка към сините води на океана, където бавно, бавно земята се подава из морските дълбини за да направи място чисто, измито от морската пяна на новата раса, може би по-умна от сегашната, може би по-добра. Зарята на една нова цивилизация изгрява на земния хоризонт. Новата раса може би носи изгубеното човешко сърце из дълбините на океана.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...