Jump to content

Един Иван – Дядо Благо


Recommended Posts

Дядо Благо

Един Иван

Един Иван. от село Негован.
Млад шоп, наш брат, отишъл в Цариград
И се ценил у Бей Мехмеда
,
В обора му коне да гледа.
Там преседял години доста той.
Но замилял за дъх от домът свой,
Затуй решил да си отиде,
Мил кът и род да пообиде.
Попросил се, но Беят твърд и строг.
На отпуска отсякъл кратък срок,
С условие пречудновато,
Нечувано и непознато:
„От Цариград до село и назад
„Четир'сет дни, като на тебе млад,
„Са доста дни. И правя б е с а –
...Просрочиш ли, ще те обеся!
„Сега върви, със своите се виж,
„И в срок пред мен да се явиш!'
И махнал му с глава и очи –
На „добър път" да го насочи.

* * *

Левент Иван във село Негован
бил гостенин приятен и желан,
От всекиго нарочно канен,
Навсякъде добър забавен.
У лелини отишъл той на млин,
У вуйчови – на куминаш пелин,
У чичови – да види баба,
У Пенчови – че имат свадба,
У какини – на печено прасе,
У сватини – пък на кокошка,
С приятели – на дълга прошка!!!
И горък той така и не видял,
Кога и как – за пътя закъснял.

* * *

Едвам кога закрачил в друма
Размислил той, че не на глума
Заръчал бе тъй строго Бей Мехмед.
и, ето, дни остават още пет, –
Не може пеш да стигне в срока.
И спомнил си речта жестока –
Бесилка как ще вдигне злият Бей.
И как той, клет, там ще се залюлей...
И тутакси от друм отбива,
Колене под стан подвива,
Задавен в плач, набързо шапка снел,
Особена молитва произнел –
Бог милостив да му изпрати
Един бръз кон със знати-непознати.
Кон-вихрогон да възседне той.
Та всеки ден да взима път за два
И в срока си да стигне във града.
Така макар и не като герой
От зла беда да се избави,
И Господа все да си слави.
И щом Иван излязъл пак на друм,
Насреща му ага, като пред кум,
Придържа кон и маха, вика,
Тъй както е за свет прилика.
Зарадвал се, обрадвал се Иван
На своя си чудесно хубав план.
И отърчал засмян и весел, –
Зер, как на кон се би понесъл,
Но тутакси той видял и разбрал,
Че още по на зло е връхлетял.
Агата тоз държал кобила,
Наскоричко що е ожребила,
Та кончето не могло е да върви,
И чудел се как път да продължи.
И ето му рая безправна –
Нечакано Иван изпадна.
Тук кончето за обща наша скръб
Възседнало Ивановия гръб.
На турците, тогаз гневливи,
Кой можеше да се противи?
Тръгнал Иван с живия товар,
И новия нескромен господар,
Па се диви и чудом чуди –
Кой тук сега тоз дявол тури! ?
– О, Господи въздъхнал най-подир,
Възлизайки по стръмния баир,
Дали сгреших аз моята молба,
Или ме Ти накриво днес разбра?
Аз исках кон да го възседна.
Дано спася душа си бедна,
и ето кон на мене се възсяда
И турчин зъл ми заповядва.
Пенлив поток край друма ромолил,
На пътника той отговорил:
—Такъв е, знай, върховният закон.
На правдата, която тури Он
За яздене молитва няма,
И да речеш, не се приема.
Поискаш ли таквиз услуги,
Поязди-щат на тебе други,
Ездачите омразни са навред,
Господ не ще ездачи в този свет.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...