Проблеми на новото време – Вел. Вл.

[Skyward]

ПРОБЛЕМИ НА НОВОТО ВРEМЕ

„Житно зърно" започва третата си година. Следвайки поставената в начало задача, чрез оригинални и преводни статии то пръска светлина върху въпроси, от изяснението на които зависи духовното единение между хората. Макар бавно, то си пробива все по-широк път. От разни среди на него се гледа различно.

Едни (искрените му приятели и четци) в неговите страници виждат новата постановка на научните и житейски проблеми, за други то е застъпник на една оригинална, близка до съвременността, но и твърде своеобразна философия, на трети то се струва предимно литературен опит и т.н.

А край тях списанието има разбира се и отрицатели, които могат да се сведат главно към две групи. Едни не виждат в него достатъчно „научна строгост", а за другите то съдържа „еретически елемент".

Такава е естествената почва на българската действителност, върху която никне „Житно зърно". Неговите стопани са уверени, че то ще преодолее всички мъчнотии и един ден ще израсне и даде буен клас, та не обичат да ровят и дигат шум около него.

Една външна трудност списанието понякога среща. Това са малките недоразумения около неговото подзаглавие „окултно списание". Мнозина, на които отделни статии харесват, не могат да схванат връзката между последните и окултизма" - дума, в която обикновено се влагат най-противоречиви съдържания. - Но това е трудност, която достатъчно заинтересованият може и трябва сам да преодолее. Има вече обширна литература и сведущи хора. Тям „Житно зърно" предоставя тая задача.

Окултната наука, която никога не е изчезвала, а външно тепърва се възражда, представлява стройно цяло и обхваща еднакво всички области на живота. Вземете кой да е клон от официалната наука, философията, религията, изкуството, разгледайте най-новите и най-тънки проблеми от тях и ще видите, че всички клонят към чисто окултни разрешения...

В началото на третата година ние искаме да хвърлим поглед върху някои характерни страни на днешната наука, философия и религия и да видим как тези три пътища на човешкото знание в най-новото си развитие, неизбежно водят към голямото синтетично окултно познание. При това, по липса на повече място, настоящата статия е кратка и има предимно уводен характер, към няколко други, които мислим да напишем в подкрепа на подържаната теза.

НАУКАТА е основата и гордостта на днешната европейска култура. Техническите средства и материалните удобства, от които всички, без изключение се ползваме, са резултат на научните открития. При това, науката непрекъснато разраства и вдъхва дори у мнозина безгранична вяра в нейните възможности.

Но, от друга страна, все по-често захващат да се чуват гласове на недоволство и разочарование от науката. Имат ли последните основание и ако имат, какво е то?

Спрямо науката, като един от пътищата на знанието, днес се очертават две по-категорични становища. Едни имат голяма вяра в нея и я въздигат едва ли не в култ (между тях спадат и крайните материалисти). Други гледат на науката, като на нещо не тъй значително в живота. Тук спадат някои религиозни мислители най-често черковни, които използват недоволството от науката за чисто практическите задачи на черквата, а също някои привърженици на крайния примитивизъм в живота, проповядван от Жан Жак Русо.

Где са психологическите основания на тия различия?

Оръдия на науката са: данните, добити с помощта на петте сетива (разширени понякога с оптически и други уреди), непосредственото умозаключение и хипотезата. При това науката само описва и обяснява фактите. Тя констатира - това е вярно, това – не и малко се интересува от другите отношения на човека към външния свят. По своето естество науката задоволява, ако не изключително, то предимно интелекта (ума) на човека. - А знайно е, че психологически човек се състои и от чувство и от воля, които също имат свои потреби. Човек иска да знае не само кое е вярно и кое не, но и кое е красиво и кое грозно, кое добро и кое зло. А последните оценки включват в себе си и функции на чувствата и волята, елиминирани в научния познавателен процес.

За това и науката е разрешавала и разрешава много отделни практически въпроси, но вследствие ограничеността на сетивата и едностранчивостта на интелектуализма, никога не е задоволила изцяло „душата" на човека. Това особено ясно се подчертава от нашето време. Втората половина на изтеклия XIX и началото на настоящия XX век са епоха на науката, а оттам и епоха на крайния интелектуализъм и механизация на живота. Днес за всекиго всичко като че ли е пресметнато, претеглено, предвидено и животът функционира подобно голяма машина. Мнозина се възхитиха и продължават да се възхищават и възпяват външната страна на днешната култура...

...Но, ред признаци вече, свидетелствуват, че стихията на това възхищение преминава... Защо? На историческите причини ние тука нямаме възможност да се спираме, но психологическите са ясни. Днешният човек е чрезмерно умен и съобразителен, но и чрезмерно нервен, изморен и егоист. Науката направи човека учен, създаде му удобства, но пренебрегна неговите чувства, неговото сърце и не го направи по-добър.

Това положение, разбира се, не може да отиде до край. И една от най-характерните черти на новото време е настойчивият стремеж да се възстанови естественото право и роля на чувството в познавателния процес на живота. Тоя стремеж е основа на възраждащите се философия и религия, които от своя страна поставят нови проблеми и задачи на науката.

ФИЛОСОФИЯТА определят обикновено като обобщение, синтез от крайните изводи на науката. Тя борави следователно не с отделни факти, а с общите въпроси и принципи на знанието и живота. Наука и философия се взаимно допълват и психологически и исторически. Само във втората половина на миналия век под влиянието на бързия развой на естествознанието, се беше създало у някои убеждение, че философията като опит да се схване света в едно цяло, е умряла и трябва да отстъпи местото си на специалните науки. Но, животът скоро опроверга това. Днес философията се възражда не само за туй, че философските дисциплини психология, етика, естетика и гносеология добиват нова стойност за живота. Не. Всички, включително и учените специалисти, схванаха вече едностранчивостта на натрупаните факти и подробности от диференцираните науки. „Специалистите се залутаха между дърветата и изгубиха из пред очи гората."

Това сравнение сполучливо характеризира положението на днешния ограничен специалист. - Противодействие на тази едностранчивост е новата и разпространяваща се вече натурфилософия, която иска да измести старата метафизика.

Но, забележителното е не толкоз възобновявания интерес към философията, отколкото някои нови и характерни за времето философски проблеми. Методите и пътищата на класическата философия, бяха тия на класическата наука - сетивните данни, експеримента и умозаключението. Днес, паралелно с общия дух на новото време, се заражда така наречената философия на интуицията или по право на интуитивното познание. Нейният най-голям представител, френският мислител Анри Бергсон прави сполучлива характеристика и критика на интелектуализма и търси чувствените (емоционални основи) на познанието. Тях той намира в усъвършенствувания и просветен инстинкт - наречен интуиция (начин за добиване на знание без посредничеството на интелекта). Бергсон показва, как чувството, което досега е било елиминирвано от познавателния процес като зловредно, може да бъде сигурен водач не само при изучаването на вътрешния, но и на външния свят. През призмата на Бергсоновата философия действителността добива по-подвижен, по-динамичен, а оттам и по-близък до окултното схващане вид.

Наред с интуицията, в последно време, във философските среди добива все по-голям интерес и значение така наречената психоанализа, чийто родоначалник е Виенския професор Зигмунд Фройд. Оказва се от ден на ден все по-очебийно, че душата на човека не е нещо тъй просто и лесно обяснимо, както на някои се струва. Нашето съзнание е един сложен апарат - построен върху една основа - подсъзнанието - която ние досега твърде малко сме познавали. Много постъпки, които считаме за странни и необясними се коренят в подсъзнанието. - Психоанализата представя в нова светлина, ред твърде незадоволително обяснявани досега проблеми, като религиозното преживяване сънищата, хипнозата и др. - До колко привържениците на тоя нов метод в психологията. са в състояние да обяснят изчерпателно горните проблеми, е разбира се въпрос. От окултно гледище, характерно е новото схващане за съзнанието и настойчивият интерес към тия, по-слабо проучвани до сега негови прояви

Във връзка с поменатите направления във философията и психологията, трябва да прибавим, че от специалните науки - новата физика, геометрия и математика (особено от Айнщайн насам) - освен на сетивните и интелектуални данни се базират и на чисто интуитивни предпоставки и в своите крайни схващания за времето и пространството стигат до признаване на четвъртото измерение – факт, знаен отдавна за окултистите.

РЕЛИГИЯТА, която е била не по-малко значителен фактор в културната и политическа история на човечеството, се смяташе до неотдавна от популярно-научното (и най-често материалистично) схващане за стадий изживян. Тя се оставяше за простите, суеверни хора и в никой случай не можеше да бъде предмет за сериозното внимание на просветения и интелигентен човек. Колкото и убедително да се струваше на времето това, днес то не се оправдава от действителността, макар че все още всеки теоретически опит за защита на религията предизвиква недоверие и подозрение.

Религиозното преживяване е една област, засега слабо проучена и изпълнена с много противоречия. А у нас често се правят грешки и предизвикват излишни спорове и за това; па липсва и яснота върху някои най-основни понятия от религиозния живот. Мимоходом тук ще направим едно психологическо разграничение.

Вяра е едно, религия - друго, християнство - трето, черква - четвърто, православие (католицизъм или протестантство) - пето.

Човек може да бъде вярващ, без да бъде религиозен. Вярата е един конститутивен момент в познавателния процес.

Човек може да бъде религиозен без да бъде християнин. Хора, изповядващи други религии, имат често по-дълбоки и по-искрени религиозни преживявания.

Човек може да бъде християнин без да бъде черковник. Повечето от големите мислители, моралисти и философи от край време до ден днешен са били християни, без да са се числили към някоя от черквите.

Най-сетне, човек може да признава необходимостта от външна организация на християнството, без непременно да бъде православен, католик или протестант.

В изброените по-горе пет понятия има действително нещо, което за съвременника, напомня тъмни страници от историята. Но ако се взрем по-занимателно, ще видим, че тежестта пада върху последните три. - Първите две - вярата и искрената религиозност са оставили най-светли следи в историята на човечеството. Те имат дълбоки психологически основи и тепърва започват да играят роля в живота на днешния човек. - Явяват се вече нови и свободни боготърсители, които имат рационално и близко до опита обяснение на своите копнежи и преживявания. Растящият интерес към религиозното учение на Толстой, към психологическите романи на Достоевски, към произведенията на Рабиндранат Тагор и Морис Метерлинк - са ярките признаци на един нов, съвременен мистицизъм.

Упадъкът на интелектуализма, новият познавателен метод - интуицията, широката област на подсъзнанието, четвъртото измерение на новата математика, мистицизмът в последно време, а като прибавим към тях растящото съзнание за общата криза в днешната европейска култура и големия интерес към духовните ценности на изтока - това са новите и най-характерни проблеми на нашите дни. - Тия проблеми сега се зараждат, а в близко бъдеще ще приемат сигурно още по-ярки очертания. У едни те предизвикват недоумение и страх, а у други - въодушевление и вяра в нещо бъдно и светло...

Иска се широк поглед, големи познания и пълна толерантност - за да може да се следи целокупния културен процес. Идеята за една нова култура, която по еволюционна необходимост ще се зароди или се вече заражда, се слага все по-ясно в съзнанието на днешния човек...

Един от ранните предвестници на зараждащата се нова култура иска да бъде „Житно зърно".

Вел. Вл.