Jump to content

Житно зърно – А.


Recommended Posts

ЖИТНО ЗЪРНО

Ранна есен е на двора. Земеделец усмихнат, доволен, прибира плодовете на своя труд. Отваря празни си хамбари, напълва ги и пак ги затваря. Тук изсипва той милиарди житни зрънца, жълти, със златист цвят като златото; прозрачни като кехлибара; едри, здрави като деца на любяща майка.

Разговарят се те тихо, любовно помежду си: „Колко хубаво е в Божествената житница, в недрата на Божествения покой! И всичко това е без начало и без край."

Не се минава много време, в един топъл, слънчев ден тяхната врата на житницата се отваря и сноп блестящи, с ослепителна светлина лъчи нахлуват вътре. Една мощна, сигурна ръка улавя безброй от житните зрънца и тоз час още с широк замах по безкрайното пространство ги разпръсва, по ниви торни, по земи далечни, чужди и просторни.

Чия бе таз ръка кръпка, мощна? - Тя бе позната на житните зрънца. - Ръката Христова, ръката на Великия Сеяч... И сее Той и тихо пее, пред всеки дом и всеки род".

И пак тиха песен житните зрънца напяват и от слънчевата светлина се лишават - засипа ги отгоре черна пръст.

Мрак наоколо настана, тъмнина покри ги, студ обхвана ги навред.

В тоз момент завеса черна, от тъмни облаци, покри небето, гръм силен се разнесе и светкавици безброй разкъсваха небесната покривка. Задуха тежка настана...

Нейде жертва велика се принесе!

Жаждата и гладът дваж повече замъчиха пустинния пътник.

Болката на страждущия в света още повече го мори.

Всички мигом погледа си нагори дигнаха и с един глас към Бога викнаха: „Не чуваш ли ни, Боже, не виждаш ли страданията ни тежки?" И всяко дихание спря дъха си, дано чуят отзвук на своите молитви жежки!

– И чу се Глас тих, едва доловим, кой идваше от дълбоко, де житните зрънца погребаха жестоко. И казваше им: „Изпитвайте Писанията! Изпитвайте свещената книга на Любовта, за да знаете, че там имате живот. По долините и върховете на тази книга, по всяко нейно клонче и листо има прекрасни неща написани:

„Безценен дар е Любовта,

Красиво чувство - Обичта,

И благо дело - Милостта,

Обилен извор – Мъдростта.”

„Изпитвайте Писанията! - тихо шепнеше познатий Глас. Външното не е същественото. То е старата, скъсаната дреха, от която трябва да се съблечете. То е затворът на вашата душа, от който требва да се самоотречете."

„Големи са нашите страдания, тежка е нашата участ, заровени тъй дълбоко, в дъното на тази изба".

,,Изпитвайте Писанията! Изпитвайте пророците, апостолите, светиите, мъчениците, верующите! Изпитвайте, какво са казали и писали те, какъв е бил техният живот. Страданията определят развитието. От тях зависи степента на подигането.”

..............................................................

Гласът замлъкна... Обилен, плодороден дъжд се изля.

Небето се разведри. Слънцето отново пекна. Разноцветната дъга яви се на хоризонта и всичко в природата в унисон запя за нов живот, за честити дни!

,,И който чуе, в миг потръпва от тоя благ и мил напев, и просиява и възкръсва и благославя тоз посев".

,,И отвори им умовете да разбират Писанията". Отвори умовете им и като светлина навлезе в тях, за да разбират причините и последствията на нещата. Когато слънцето пекне, природата отваря очите на растителното царство. Всяко житно зрънце, посадено в земята, се разпуква, израства и показва главицата си из почвата навън. Неговият ум се отваря, то вижда, че широкият Божествен свят е красив, че има с какво да се занимава и какво да гради.

„И отвори умовете им да разбират Писанията" - да разбират, че Бог е разумна Любов, без никаква промяна, нито измяна. Когато великият Божествен Дух разпукне корицата, печат на вашата свещена книга, когато отвори великата книга на Любовта, ще видите, колко неща има написани в тоз малък житен зародиш. От него зелени листа ще поникнат, засмян цвят ще се разцъфти и в разцвета на силите си ще каже: „Има Бог, има Живот, има Любов и Животът има смисъл. Тази Любов ще възкреси всички ваши заминали братя и сестри. „Който има уши да слуша, нека слуша!"

„Какво мислят учените между нас, има ли Господ или не, има ли време и пространство или не, това за нас не важи." - Тъй се разговаряха житните зрънца, излезли вече на повърхността на почвата, в нови формички, в нови облекла. Ние изучаваме абсолютната реалност. Бог е една реалност и първото съприкосновение с Него, със слънцето на Живота, ще внесе в нас една нова струя, едно ново прозрение. Ние вече схващаме живота тъй, както никога друг път и започваме да живеем другояче. Едно знаем: „Всичко в света работи за доброто на онези, които са в Любовта!"

„Бог не е Бог на мъртвите, но Бог на живите."

Силни, бурни ветрове се извиват - крехки, млади стъбълца да пречупят. Не се поддават тия нежни стъбълца, на Бога уповават. Огъват се, увиват се и пак нагоре се изправят: „Ние бяхме в мрак, в ограничения, в невежество, ние мъртви бяхме, но разбрахме, че Бог е светлина без сенки; живот и свобода без ограничения; знания без погрешки."

„По Твоята реч ще хвърлим мрежата." Знойно слънце грее сух вятър вее - да пресуши всички жизнени сокове на младия живот, крехкият му цвят да погуби. „В нас, дълбоко вътре в нас е написано: „хвърлете вашата мрежа в морето на Добродетелите!" Де е това море? - То е великият капитал, около който почват да циркулират великите сили в природата. ,,Оттам ще черпим ние нашите жизнени сокове за поддържане своя млад живот докато уякнем и се засилим.

,,И всичко, каквото чух от Отца си, явих ви го."

Защо? - Дойдоха много заблуждения отвън и отвътре, дойдоха много съмнения и колебания, явиха се много теории и хипотези - и всички с една цел: да отклонят младия организъм от извора на живота. Разбират тия млади, нежни растения всичко и затова всичко може да им се каже. Нима житното зърно, което се посажда в земята не съдържа всичко? - Всичко съдържа. Всички соли от почвата са внесени в него. Нима първият лжчъ, който е излязъл от слънцето, не съдържа всичко? - Всичко съдържа. Излязло веднъж житното зрънце на слънчевата светлина, резултат на Божествената Любов, то е прозряло вече Бога.

„Той ги изпита."

– Изпитва се човек, изпитват се житните зрънца, за да се калят в живота, да познаят себе си, да изразят навън своя идеал.

„И скръбта ви ще се превърне на радост."

И всичката красота на съвременната култура, и всичкият капитал на живота, и великата симфония на природата - всичко това седи в скръбта. Красивият живот ще дойде, когато ние превърнем скръбта в радост.

Божественият оркестър от множество светли същества, с мелодични цигулки и сърповидни лъкове изливаха нежни звуци, възпяваха свободата, която радостта ще донесе. Светът на радостта е Божий свят! - всички едновременно пригласяха. ,,И скръбта ви тогаз ще се превърне на радост". „Възможно ли е това?" Паузата в тоз симфонически оркестър не бе в сила да отговори. Вместо пауза, всички лъкове в един момент спряха върху струните и Глас тих, Глас познат на всички пак проговори: ,,Аз ще ви видя, вие ще се зарадвате и радостта ви никой няма да отнеме! - Възможно е!"

,,И скръбта ви ще се превърне на радост.''

,,Възможно ли е?'' - Възможно е! Всички ще бъдете носители на културата на радостта. Бъдете носители на културата на Любовта!"

,,И скръбта ви ще се превърне на радост."

И много, много изпитания ще минете, докле плод дадете.

И плод като дадете, пак изпитания, пак страдания ви чакат, но идейни страдания, идейни радости и скърби.

Ще ви ожънват, на снопи ще ви нареждат. На гумното ще ви слагат, с коне и дикани ще ви тъпчат, ще ви отвяват и пръсват, докле най-после в Божествената житница отново ви върнат.

„И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници!" Бог всякога прощава, Той никога не държи нищо нечисто в себе си, Той никого не съди. Да знаеш да прощаваш, значи да имаш вътрешен мир.

„Още едно ти не достига!" Защо са страданията? - Още едно ти не достига До кога ще идват страданията? - Още едно ти не достига! „Докато бяхме в земята, светлина ни не достигаше. Като израснахме над почвата - влага ни не достигаше. Като започнахме да растем - устой, стабилитет ни не достигаше. Все едното ни не достига. Като намерим туй едното и го приложим. ще бъде радост и веселие не за един ден, но за вековете на нашите крайни съществувания.

„И колкото се допряха, оздравяха..."

Урагани, виелици силни, вълни бурни преломяваха, нараняваха завързалите вече тежки от класове стъбла, но колкото се допряха до Истината, оздравяха. Колкото се допряха до реалността на нещата, освободиха се от тия бури и вълни.

„И допря го до устните ми'" Какво? - Огънят на Свещената Чистота, на Великата Любов. И колкото повече плодът зрееше - слънцето, огънят на Любовта по-силно грееше. И когато се допираше до натъжения плод, увиснал смирено надолу глава, той внасяше в него мъдрост и знание и плодът ставаше все по-жълт и по-жълт.

„Господи, до колко пъти да простя на брата си, до седем пъти ли?" Разговаряха се помежду си житните зрънца и питаха се: „За какво да прощаваме'" - За всяка обида. Ние трябва да простим за благото на своята душа. Обидата нарушава равновесието на живота. Плодородието на земята почива върху прошката. Само тъй нашият плод ще бъде едър, сочен, здрав.

„А плодът на Духа е: Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание,

И тъй, Духът, Който слезе отгоре, влезе в житния зародиш и произведе на физическия свят: топлина, покълване, растене, цъфтене и завързване плодове. Мирът е вътрешното затишие; радостта - това е цъфтенето; благостта - това е вътрешният аромат, който се съдържа самия живот, в самото съзнание; милосърдието е приложение на наученото; вярата, това е качество на листата, на самите клончета; кротостта, това са енергиите, които се съдържат в самото житно зрънце, а въздържанието, това е богатството на самия зародиш.

Отдалечи се Духът, погледна плодовете на своя труд, видя ги и те не бяха само на книга писани, не бяха и в малкия житен зародиш скрити, но те бяха девет големи мощни стълба, основани на почвата на Любовта и готови за бъдещата постройка на новото величествено здание, наречено здание на ,,Новия човек, на новата култура, на новия морал – културата на Любовта, културата на сърцето.''

– И пак Божествената житница бе пълна с по-едри, по-жълти, по-прозрачни милиарди житни зрънца, които притаили се сал за миг в Божествения покой, разбирайки дълбокия смисъл на живота, тихо, любовно нашепваха си: ,,И всичко това е без начало и без край!"

А.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...