Музиката в живота - Г. Драганов

[Skyward]

МУЗИКАТА В ЖИВОТА

„Свещеният език е неизменяем" И това е музиката. С нея човек би отворил сърцето, душата, ума си. Би ги разширил. Българинът през робството си е създал минорни; и мажорни песни. С първите е лекувал скръбта си, а с вторите - се е готвил за работа. В неговия робски, болен дух - музиката е била чародеен лекар, който го е лекувал. Давал му е импулс за работа.

След тъжните песни - иде игривата и лека ръченица, която увлича българина във веселба. Той забравя тъгата си, за да даде простор на широкото, веселото да се прояви в него. И ако това е за българина от робството, какво би трябвало да бъде за съвременника?

– В старите (също и днес) източни храмове музиката е била първата работа, първата молитва. Източния свещеник в Египет, Сирия, Индия, Япония, почва свещенодействието с песен. Ще изпее духовни, свещени песни дълбоко, съсредоточено, благоговейно - ще настрои душата си за молитва и тогава от неговите уста протича проповедта. И в нашата черква пеят. Но пеят чуждо - гръцко.

Това проточено „и" в края на думите не е българско. Ние имаме скъсяване, отсичане на звука. И в някои народни песни се среща ,,и"-то. Това е влияние от гръцкото духовно робство. Трябва да се отърсим!

Музиката събужда душата в храма. И я възвисява към Бога. И затуй: свещените песни на изтока са тихи. Те нямат силно пеене, защото, тихото пеене облагородява. „Силното е волево." И когато музиката въздействува на душите, когато събужда Любовта към Вечното, Великото, когато ни откъсва от дреболиите на живота, то би трябвало ние да разширим нейния обсег. Трябва да приложим музиката в живота. Да почваме дневната работа с музика. За забелязване е: утрин, който пее, през целия ден е весел и бодър. „И болният пее ли - скоро оздравява."

Ние имаме едно богатство на земята, което никой не може да ни отнеме, то е музиката. Когато детето е гневно, сърдито, попее ли му неговата майка, то се укротява, утихва. С песен войските се хвърлят в бой. С песен птичката посреща слънцето. С песен поточето тече сред канарите на планината. И вечер: вгледаме ли се във звездите, вслушаме ли се в тишината, все ще чуем музика. Тя ни обгражда. А ние хората не я тачим, нито я прилагаме в живота си. Нямаме ли музика - ние ще бъдем глухи за радостта.

Съвременната музика има това преимущество, че отговаря на времето. Бурната песен, шеметния водовъртеж на тоновете увлича европееца във вихъра на утолението. Той пада зад тоновете уморен, наситен. Развинтените нерви искат насищане. И музиката на футуристите - дава тъкмо това. Когато имаме експресия и имаме тишина, както е в Бетховен, Шопен и др., тогава ние отваряме душата си за Бога. Защото: нежните тонове никога не насищат. Те оставят жажда по звука, по песента. Те оставят стремеж. А Бог, не е ли един възвишен стремеж?

Рабиндранат Тагор познава музиката много добре. В неговите училища в Индия, първият и най-важен предмет, това е музиката. Той учи своите ученици на музика. Иска да бъдат музикални, (не съвършени, а да пеят и свирят за себе си).

Това се среща и в всички окултни школи на Изток и Запад. Музиката е първото нещо, което учениците трябва да владеят. Трябва да пеят, да свирят всякога. Всяка работа да почват с песен. И народната поговорка: „който пее, зло не мисли” има голямо значение за живота. Ако ние пеехме повече, ако с музика почвахме утринната си работа и с нея свършвахме, то ние никога не бихме създали условия за злите дела. Нещастията ни биха станали по-малко. Бихме направили, може би: най-голямото Добро на земята. Когато приложим музиката в живота, тогава страданията ни ще станат песен. Скърбите - радост. Защото: тогава ще пеем повече, за да трансформираме тъгата в радост,

Повече музика, това е девизът на разумния живот. Нека бъде за всеки.

Г. Драганов