Jump to content

Пробуждане – Георги Томалевски


Recommended Posts

Георги Томалевски

ПРОБУЖДАНЕ

Аз чух гласа на твоята флейта в ранния час. Дърветата бяха оросени от утринната влага и първите лъчи на слънцето играеха в тия бисери.

Твоят глас ме позова и аз разтворих прозорците на моята стая. Аромат нахлу в нея, нахлуха песните на събудените птички и радостта, що идваше от синьото небе. Денят ме поздрави и аз му отворих.

Колко ли още щях да чакам със спуснати завеси, ако да не бе тоя глас! Може би дълго още щях да мисля че е нощ, нямаше да разпозная светлината, защото тежки завеси ме отделяха от деня.

Твоят зов ме призова. Гласът на твоята флейта долетя изпод зелените овошки и ми показа мелодията на разбудената радост, която чакаше пред моя прозорец.

Благословен да бъдеш ти и твоята медногласна флейта...

От тоя ден аз започнах да дишам въздуха на свежата градина. От тоя ден дърветата ме поздравяваха, като навеждаха леко кичестите гранки; вишната изсипа на главата ми куп от белите си цветове, а косът сякаш ми изрече нещо познато със своя звънък вик.

Отдалеко планината като синкав великан, смълчан в размисъл, ми се видя позната и аз разбрах защо са устремени вършините ù високо, в синьото небе.

От тоя ден разбрах защо съм роден.

Кой те прати при моя прозорец в ранния час? На слука ли изсвири утринния зов, и знаеше ли ти, че той подсеща за това, че нощта е сбрала своите крила и синята усмивка на деня ни чака да отворим прозорците на душната си стая?

Благословен да бъдеш ти и твоята медногласна флейта!...

Аз имах много накити в своята стая. Те стояха мълчаливи, мъртви сякаш и по тях не трепкаше играта на сутринния лъч. Сега те оживиха, и по тях се движи седмобаграта дъга. Имах много книги, но никоя от тях ми не показа, това което видях написано върху лицето на утрото, през което ме извика гласът на твоето приветствие.

Аз често те виждам в своите сънища, виждам те сред дърветата на миризливата градина, сред цветовете на пролетта и ми се струва, че твоята песен я подеха всички птици.

Твоята ръка разклаща кичестите клони, когато вървя низ тях, твоята ръка изсипа куп от бели цветове на вишната връх мене.

От тоя ден аз чакам те буден всяка утрин. Ти преминаваш през разцъфтялата градина и шумът на твоите леки стъпки се покрива с шума от трепкащите листи.

Тебе поменавам в своя разговор с вечността.

Благословен да бъдеш ти и твоята медногласна флейта...

* * *

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...