Из „Fruchtlese“ – Рабиндранат Тагор

[Skyward]

Рабиндранат Тагор

ИЗ „FRUCHTLESE”

Когато живота ми бе още млад, когато приличаше на цвят и пролетният вятър с молещ глас идваше на неговата врата, тогава той отрони волно няколко листа от своето обилие, без да почувствува загуба.

Сега, когато отмина младостта, животът ми е като плод. който няма нищо излишно, и който чака да се даде с пълната тежина и сладост.

*

Празникът на лятото дали е само зарад пресните цветове, а не и за засъхналите листи и увехналите чашки?

Мелодичният припев на езерото дали е само във въздигащите се вълни. Не пее ли той с вълните, които падат?

Скъпоценни камъни са втъкани в килима, на който стои моят цар, но има и много търпеливи нишки, които очакват допирането на ногата му.

Малцина са мъдреците и великите, що седят около моят господар, но той има в ръцете си всички скромни и мене направи свой слуга.

*

Аз се пробудих и заедно с утрото, намерих неговото писмо.

Не зная що казва той, защото не умея да чета.

Аз ще оставя на мира при неговите книги мъдрия, не ще му додявам, защото кой знае, дали и той ще може да ми го прочете.

Нека остане то сега на моето чело, нека притиска сърцето ми.

Когато ще настъпи тихата нощ и звездите ще възлязат една след друга, аз ще го раздипля на своя скут и безмълвно ще очаквам.

Шепнещите листа ще ми го прочетат, шумливия поток ще ми го изпее, и седемте мъдри звезди ще ми го разкажат от небето.

Аз не мога да намеря това, което диря. Не мога да проумея това, що трябва да чета, но това не прочетено писмо, направи лек моя товар и превърна в песен моите мисли.

*

Една шепа прах можеше да покрие твоята рисунка тогава, когато не разбирах нейното значение.

Сега, когато съм по-мъдър, аз го откривам във всичко, в което по-преди го не виждах. То е изписано по листата на дърветата, вълните го плискат в шумящата пяна; планините го пазят високо на своите върхове.

Аз бях отвърнал лицето си от тебе, криво държах твоята рисунка и затова не разбирах нейното съдържание.

*

Където пътищата са направени, там аз загубвам моята пътека.

В ширните води, в синьото небе няма следа на друм. Следата е затрита от летежа на птиците, от огъня на звездите и от цветята на странствуващите годишни времена.

И аз питам моето сърце, дали кръвта му носи със себе си мъдростта на невидимия път.

Превел: Г. Т.

* * *