Живите барометри – Добран

[Skyward]

Добран.

ЖИВИТЕ БАРОМЕТРИ

І

То беше недавна, когато ученият свят разбираше материята само като молекули и атоми на химични елементи. Днес тоя учен свят, правейки една крачка само напред, загуби материята като субстанция, различна от енергията и стигна до един пункт, където атомите, бидейки разбити на електрони, се оказаха само „кондензирана енергия".

Затова и учените на миналите векове приемаха химичните процеси, като най-важни в природата.

Ако приемем, че нашето време е само един момент, преходен към едно ново ориентиране, то вече решително можем утвърди, че учените на близкото бъдеще ще приемат не химичните, а енергетичните процеси в природата, като най-важните, защото те всъщност са главната причина, а останалите процеси, които ние до скоро считахме като първопричина са само последствия. В тоя случай и химичните процеси се явяват като последица, а не причина.

Стигнали до този пункт нам става ясно вече, как чисто силови енергии могат пряко да влияят на материални субстанции. В случая, касае се вече не до две различни противоположности – енергия и материя – а само до енергията, която може да се проявява различно, веднъж като електричество, други път като магнетизъм, светлина, топлина и пр., в която градация на формите на енергията се включва и материята като трета форма: „кондензирана енергия", Той че в случая, ние имаме работа с влияние на енергия върху друг род енергия. Кондензираната енергия, която образува телата, образува нов вид енергия с нови влияния. Затова и всяко тяло си има свои силови линии и свое поле на влияние. Това напоследък се удаде да се констатира от мнозина професори и учени, между които руския професор Гурвич, Райхембах, професор Бенедикт, Каленберг и много други. Опитите с вода на Райхембах, Сидеровото махало, лесковата пръчка и пр. и пр. сочат само малки пътеки за изучаване на тия силови линии и влияния на телата. Това от една страна. От друга – тия тела сами са намират под влияние на други по-големи сили, като земята, слънцето, луната, звездите, планините, моретата и пр.

Тъй че отделните тела не само че си влияят едно на друго, но сами са потопени в огромни силови полета по-големи фактори. Тъй може да се обясни слънчевото влияние върху растенията, лунното влияние върху приливите и отливите, влиянието на планините върху организмите, на моретата върху климата и пр.

От тук човек може да си представи, какво голямо количество силови енергии от гравитация, електричество, магнетизъм, светлина, топлина и пр. се кръстосват около нас, над нас, през нас...

Изучаването на отделните влияния на отделните тела за всекидневния живот е една трудна работа, макар че и в тая насока има предприети изучавания. Но по-голям интерес представляват влиянията на големите силови полета, като електричество, магнетизъм, светлина и др. Засега са успели в малко по-голели подробности да изучат само влиянието на топлината, светлината и отчасти електричеството и магнетизма. Но нито една от тия енергии не е изучена досега изчерпателно и предстоят редица изненади в това отношение. А има още толкова видове енергии, за които ние или нищо не знаем, или едвам смътно се досещаме. Природата грижливо пази своите тайни още. Тайните чакат достойния, за да му се предадат.

Вече много симптоми говорят, че съвременната наука се ориентира и тръгва към енергетичното изучаване на природата. А оттук великите умове откриват разумното съотношение на силите или Великата хармония. Това силово съотношение ние намираме както в големите космични сили, тъй и в безкрайно малките величини на природата. Природните закони нямат формални граници.

И ето, от това сложно преплитане на силови енергетични нишки, е изтъкан света. И не че е изтъкан вече, но че тъче се още, постоянно преливайки нишките една в друга, постоянно сплитайки ги една с друга и тъй Великият Майстор тъче килимите от цветя, слънца от светлини и форми на същества. Така Той създава и пресъздава себе си във Великата природа чрез нас.

ІІ

Това силово влияние върху телата най-първо биде констатирано върху известни организми, като по-лесно реагиращи на влияния. Но по-подробните изучвания посочиха че и „неорганическата" „мъртва" материя изпитва и се поддава също на тия силови линии и енергии и то почти по същите закони, както и организмите. Разбира се, че организмите изпитват много по-силно това влияние, отколкото „мъртвата" материя, поради инертността на последната.

Между многото такива влияния, които едно тяло може да изпита, аз ще избера само едно, на което ще се спра. И това е влиянието на атмосферата върху телата и организмите.

И това го правя, защото въпросът няма само чисто теоретическо значение, а и голямо практическо приложение.

Отношението на телата спрямо атмосферата е много голямо и от капитална важност. Нека вземем най-простия случай, когато в атмосферата има суха топлина, тогава всички тела от това се разширяват. Нощем в планините напр. става много студено. И сега, от това неравномерно стопляне и изстиване на скалите се явява напукване. Когато атмосферата се овлажни, то при изстудяване в тия пукнатини се образува лед, който още повече спомага за доразпукване на скалите и рушене на блоковете. Така с течение на времето много планини са били разрушени и снишени. Дъждовете свличат натрошените части или в низините, или ги дават на растенията и тия, последните – на животните и човека. Има, разбира се, и други пътища за тая неорганическа материя да стигне до висшите същества. Аз нямам възможност да се спра в по-големи подробности по този въпрос. Това изменение на атмосферата оказва своето влияние и върху организмите. Съвсем е различна фауната и флората в страни, дето постоянно валят дъждове и снегове, отколкото в сухите, безводни страни.

Вън от това, битът на хората се също влияе от атмосферата. Ледените периоди за мнозина учени представляват един велик импулс за развитието на човечеството, защото поставяйки го в крайно неблагоприятни условия, заставило го е да се бори, да мисли, съобразява и предвижда. От друга страна липсата на естествената растителна храна е създало и месоядството и канибализма. Забелязано е още, че в страни дето атмосферата е богата с разнообразие, условията за живот по-благоприятни и културата там е по-голяма.

Ето защо, тук му е мястото да се щриховат ония условия и закони, които обуславят атмосферните промени, за да се изведат по-надолу по-точни и верни заключения.

В атмосферата става кръстосване и задържане главно на два вида лъчи: от една страна – тия на слънцето, от друга – топлите тъмни лъчи които излъчва земята. Сините и виолетовите лъчи се поглъщат от атмосферата най-силно. А влажния въздух поглъща топлите ултра червени лъчи. Земята денем поглъща повече топлина, а нощем изпуща повече топлина.

Наблюденията показват, че температурата на въздуха постоянно се мени. Тия колебания са периодични и непериодични. Различават се денонощни и годишни периодични колебания. Такива колебания имаме и по отношение атмосферното налягане без още да е открита в това известна правилност, както е случаят с атмосферата. Причината за измененията на атмосферното налягане се счита влагата във въздуха. Трети елемент, който участвува в атмосферните явления, това е вятърът. По закона на Форел въздухът винаги се движи от място с по-високо налягане и това движение ние схващаме като вятър. Посоката на вятъра зависи още и от движението на земята около нейната ос.

Като съберем и съпоставим в причинна зависимост тия три фактора може да си обясним атмосферните явления доста задоволително. Слънчевата топлина, която не еднакво нагрява земната кора, предизвиква движението на въздуха: топлият южен въздух се движи към по-студените места, дето се охлажда и дава дъжд, сняг, град, в зависимост от силата на охлаждането. А северните се спущат на юг, дето от своя страна сами се стоплят, но заедно с това охлаждат тамошния въздух и до известна степен дават валежи по топлите места. Тая същата топлина дава условия за по-силно изпарение на водната повърхност от океаните и реките и тая водна пара, издигайки се във въздуха, увеличава от своя страна атмосферното налягане. И когато това налягане мине известни граници и охлаждането настъпи, явяват се осадъците. Излишната влага се осажда по прашните частици и ние получаваме мъглата. Когато тая мъгла е високо, ние получаваме облаците. По формата на облаците днес населението съди за времето. Тъй напр., ако имаме перести, тънки повлачени облаци високо в атмосферата и се явяват бързо при ясно небе, а вятърът духа в различно направление от това на облаците, ще настъпи в скоро време влошаване на времето. Особено, ако след чисто перестите облаци се явяват пересто вълнести или пересто слоести, означава, че лошото време ще трае по-дълго.

Ако небето се облачи бързо, вятърът се усилва, а е горещо – означава близка буря!

Ако утрин леки и бавно движещи се облачета се явят при хубаво време показва, че времето ще се задържи хубаво.

Бели вълнести облаци като планински вериги също показват хубаво време.

Бързите перести облаци и пересто-вълнести – показват винаги лошо време.

Тия перести облаци нощем образуват около луната един кръг, появата на който сочи влошаване на времето или промяна изобщо. Един кръг се наблюдава и около слънцето. Когато тоя кръг около слънцето е по пладне, времето се разваля до 24 часа. Ако тоя кръг е малък, разваля се същия ден, ако е голям разваля се след 2-3 дни. Същото се отнася и до луната.

Перестите облаци изобщо показват влошаване на времето 86 на сто и то за 24 часа.

Но вън от това и при дъждовете се забелязва тая периодичност, която се оказа, че се намира в зависимост от видимото движение на слънцето. Така напр. в пояса на тишината всеки ден вали. Сутрин небето е ясно, към обяд се явяват мъгли, след обяд облаци, а надвечер проливен дъжд със светкавици и гръмотевици. На другия ден се повтаря същото. Понеже слънцето в една година минава два пъти над екватора, то и затова там всяка година има две дъждовни и две сухи времена- Там започват дъждовете, когато слънцето се приближава до тропика на Рака и спира, когато се отдалечи. Същото е и с тропика на Козирога.

По-нататъшните наблюдения установиха, че изобщо и в климата на разните страни съществува една периодичност. Напр. забеляза се, че има известни „сухи и гладни" години, след които идат дъждовни и плодородни.

И интересното е, че се констатира, зависимостта на тия периоди в климата от слънцето и неговите петна. Тия петна се явяват на всеки 11 години и имат особено силно влияние в тропичните места. През 1890 г. биде публикувана една работа на бернския професор Брюкнер, в която се намират метеорологически наблюдения още от края на XVII в. От ред наблюдения над моретата, особено затвореното Каспийско море, над Черното и Балтийско морета, Брюкнер дошъл до заключение, че нивото на тия морета ту се повишава, ту се понижава през време на цялата година и че това изменение в нивото най-вероятно се дължи на количеството на водата, която реките носят и изпаренията. Обаче забелязало се е от друга страна, че за известен период от годината нивото все повече и повече се повишава, достига известен максимум и след това започва да спада. Тъй напр. За периода от 1851 до 1865 година водното равнище на Каспийско море почва да се понижава, а от 1866 г. то се повишава. Същото явление се забелязва и в Балтийско и Черно морета.

От друга страна се забелязало, че заедно с тия понижения и повишения на морското равнище става едновременно настъпване и отстъпване на алпийските ледници. Тъй напр. 1866 г., когато се почва повишението на морското ниво на горните морета, се забелязало и настъпването на алпийските ледници, което доста чувствително било констатирано в 1870 г. Тая късна констатация се дължи на бавното движение на ледниците.

Повдигането и спадането на водата в реките Неман, Висла, Одер, Елба, Рейн, Сена, Дунав, Везер и Волга в известни години се повишава а в други се понижава. Тия колебания се оказват в зависимост от същите колебания на Каспийското море. Тъй в 1810 г. реките повишили количеството на водата, оттогава до 1830 г. – спаднали, след това почва едно повишение до 1850 г.; а от тогава до 1865 г. отново се понижават водите, за да се започне повишаването на водите от 1866 г. Същото явление през същите години се наблюдавало и в реките Нил в Африка и Мисисипи в Америка.

През същите години ние намираме тоя максимум и минимум валидни и за (средното число от всички данни, отнасящи се до цялото земно кълбо) за валежите.

И общият извод се свежда до факта, че климатическите изменения стават периодически почти на всеки 35 години едновременно за цялото земно кълбо. Като всеки от тия интервали има един сух топъл период и друг по-хладен, богат с осадъци период.

Според Брюкнер освен тоя период от 35 год. съществува друг от по 100 години, когато валежният голям дял бива последван от малък влажен дял. Предполага се, че съществуват и още по-големи дялове от тия, но още няма сигурни наблюдения за толкова големи периоди от време.

Брюкенр счита, че от 1020 г. до сега земята е преминала 25 периода от по 35 години.

Понеже тия промени се забелязват едновременно по цялото земно кълбо, затова и неговите причини се дирят вън от земята,

Причината за тия колебания Брюкнер намира в промяната на силата на слънчевите лъчи, Фоуриер пък предполага, че слънцето в движението си през небесните пространства попада в такива среди, които не са еднакво нагрети.

Според други автори тия колебания се дължат на известни пертурбации, които стават в слънцето и като резултат от които се явяват слънчевите петна. Тяхното истинско естество не се знае. Открити са били от китайците. В Европа са били забелязани за първи път от Монаха Щейнер през XVII век. Обикновено те траят 14 дни, явяват се и изчезват и след 13-14 дни пак се явяват. През 1840 г. Швабе видял едно и също петно да се яви 8 пъти. Той изучавал тия петна в продължение на 30 години, направил 9000 наблюдения и заключил, че в появата и изчезването на петната съществува една правилност и периодичност, че и те имат свои максимуми и минимуми, които се редят в периоди от по 10 години, а според Цюрихския професор Волф – 11½ години.

Според Уилсон и Хершел тия петна са отверстия във фотосферата на слънцето. Според по-нови схващания това са поглъщания на светлина или преминаването през пари с по-ниска температура. Каквото и да е тяхното естество, важно е че те оказват голямо влияние върху явленията на земята. И ето как: земята представлява един голям магнит със сила, равна на 8464 трилиона стоманени брусове от по половин килограм, наситени до насищане. Тая сила обаче се мени в зависимост от слънцето. Забелязано е, че магнитната стрелка съвършено спокойна, в едно денонощие се колебае ту наляво, ту на дясно. През известни години това колебание на магнитната стрелка става по-голямо, друг път е по-малко. И намерено е, че тия колебания на магнитната стрелка се намират в зависимост от слънчевите петна. Ако петната на слънцето се увеличат, увеличават се и колебанията. Силните колебания се наричат бури. В това време на слънцето се наблюдават огромни тъмни петна и гигантски огнени изригвания. Една такава силна буря е отбелязана през 1859 г. и нейната сила е била тъй голяма, че телефоните на земята престанали да работят. Тия магнитни бури имат голямо влияние за климатичните промени и полярните сияния. Тъй напр. полярните сияния веднъж стават в по-голям кръг, а някога в по-малък. Тия колебания се оказаха, че се намират във връзка със слънчевите петна. Колкото петната са повече, толкова сиянието е по-голямо и се спущат по към екватора. През 1859 г., когато беше голямата магнитна буря, северното сияние е било видяно в Рим, Калкута, Куба. Австралия, Южна Америка.

От друга страна установено е, че максималното количество на слънчевите петна дава намаление на средната годишна температура на земята, което увеличава образуването на перестите облаци, които от своя страна са вече видимите признаци на скорошни атмосферни осадъци. И обратното – намалението на слънчевите петна дава повишение на средната годишна температура на земята и се явява като резултат от това с малко валежи.

Тук се корени интимната връзка между магнитните бури в слънцето и нашите атмосферни колебания. По тоя път може да стане ясно, защо в температурните колебания периодичните ветрове и атмосферните осадъци съществува такава голяма правилност и периодичност.

На какво се дължат тия магнетични колебания на слънцето ние точно още не знаем Но почти е факт, че нашите атмосферни промени се намират в голяма зависимост с тия слънчеви колебания.

Това, установено веднъж, нам става ясно обяснението на някои явления в природата в царството на растенията, животните и човека, които явления могат да служат като верен показател на атмосферните промени. Тия показатели се наричат живи барометри.

(Следва)