Из „FRUJT-GATHERJUG – Рабиндранат Тагор

[Skyward]

Рабиндранат Тагор

ИЗ „FRUIT-GATHERJUG”

І

Уви, аз не мога да остана в този дом, той не е вече мой; защото Вечният Странник, минавайки по пътя, ме зове.

Шумът от неговите стъпки хлопа на моите гърди и това ми причинява болка.

Вятърът бушува, морето стене.

Аз оставям всички грижи и съмнения да следват бездомните вълни, защото Вечният Странник, минавайки по пътя, ме зове.

ІІ

Твоята реч е проста, Учителю, но аз разбирам гласа на Твоите звезди и мълчанието на Твоите дървета.

Аз знам, че моето сърце е готово да разцъфне като цвят, че животът ми прилича на скрит водоскок.

Твоите песни, като птички от далечна снежна земя, долитат да свият гнездо в моето сърце, за да се опазят от горещината на април и аз доволен очаквам веселата пролет.

ІІІ

Аз ще изрека Твоето име, седящ самотен сред сенките на безмълвните си мисли.

Аз ще го изрека без думи, ще го изрека без цел.

Защото аз съм като малкото дете, което за стотен път вика своята майка, радостно, че може да каже: „Мамо"!

IV

Нощта е тъмна и дълбока е дрямката ви в тишината на моя живот.

Събуди се, о болка на Любовта, защото не зная, как да отворя вратата и стоя отвън.

Часовете очакват, звездите бдят, вятърът е стихнал и тежко е безмълвието в моето сърце.

Събуди се, Любов, събуди, напълни моята празна чаша и с диханието на твоята песен смути нощта!

V

Когато Ти държиш светилника си на небето, той хвърля светлина по моето лице и сянката му се отесня върху Тебе.

Когато аз държа светилника на Любовта в сърцето си, светлината му пада върху Тебе и тогава аз оставам в сянка.

VІ

Аз ще срещна един ден живота в себе си, ще срещна Радостта, която се крие в него, макар че дните затрупват пътя ми със своя суетен прах.

Аз познах Радостта в мигновени проблясъци и нейното дихание направи благоуханни моите мисли.

Аз ще срещна един ден Радостта вън от мен, ще срещна Радостта, която живее зад завесата на светлината и ще застана в обливащата ме самота, където всичко се вижда тъй, както е излязло из ръката на своя Творец.

VII

Аз зная, че при сумрачния край на някой ден, слънцето ще ми изпрати своето прощално приветствие.

Овчарите пак ще свирят под банановите дървета и стадата спокойно ще си пасат покрай реката, когато моите дни ще отминават в тъмнината.

Тази е моята молитва.

Преди да отмина, аз искам да узная, защо земята ме извика в своите обятия.

Защо безмълвието на нейните нощи ми говореше за звездите и защо блясъкът на дните ù превръщаше с целувка мислите ми в цветове.

Преди да отмина, аз искам да хвърля поглед върху моя последен припев, за да завърша своята пасен, искам да запаля светилника си, за да видя лицето Ти и плетения венец, що Те увенчава!

VIII

Мисълта на поета се носи над вълните на живота и играе ведно с гласовете на вятъра и водата.

А когато слънцето залезе и потъмняващото небе се спуска бавно над морето, като отпаднали ресници над уморено око, време е вече да остави перото и да потопи мислите си в бездънната дълбочина сред вечната тайна на безмълвието.

От английски