Стихове - Х.

[Skyward]

ЗАЗОРЯВАНЕ

Ето, аз ставам.

Защото Бог ме призова.

И отварям очите си,

Защото Той иска.

Аз мисля. –

Аз пея. –

Движа се. –

Защото туй е Неговата воля.

Сърцето ми чува Господа,

То радостно притихва.

Колко погледи!

Колко сърца туптят!

Колко ръце се протягат!

Защото Бог иска.

Птичките пеят за Него,

И слънчевите лъчи обагрят цветята.

Лазурното небе се усмихва и гали,

То прониква с чистота и мир.

Върху снежните върхове на планината

Трепти в великолепие светлината.

За Него ли?

От Него ли?

В Него ли?

Бог – незнайния във всичко.

Ала Той изпълва сърцето.

*

* *

Не обичам да държа в хамбарите си зърното.

Нивите са разорани, и зърното посято.

Аз го чувам как диша – покълва – расте.

 

Аз съм в зърното си.

Влагата ме радва,

И слънцето ме радва,

Защото зърното расте.

Нали е радостно да чувствуваш,

че зърното расте?

*

* *

Когато светлината възсиява отвътре

Кой ще хвърли сянка върху нея?

Когато извора избликва отвътре

Кой ще го размъти?

Когато мирът иде от Бога,

Кой ще го наруши?

*

* *

Ако ние избягваме мъчнотиите,

Как ще се научим да ги превъзмогваме,

Ако ние се отказваме от задачите,

Които живота ни поставя

Как ще се научим да ги разрешаваме.

Бъди смел. Погледни прямо –

Всяко изкушение – всяка мъчнотия – всяка задача

От какво има да се страхуваш –

Бог живее.

*

* *

Хубаво е изказаното –

Ала по-хубаво е онова, което не е изказано.

Добро е направеното.

Ала по-добро е онова, което не е направено.

Красиво е това, което познаваме,

Ала по-красиво е онова, което не познаваме.