Витоша (стихове) - Х.

[Skyward]

ВИТОША

На Великден отидохме горе,

Горе, горе там на планината,

Где е светло, чисто и високо,

Где се вижда вредом на широко,

Там криле где никнат на душата.

 

Там бяхме ний на брой не малко,

Жени, мъже: деца и старци,

Весело нагоре пеем песни,

Гледаме тез прелести чудесни

И сме волни, волни като птици.

 

Слънцето изгрява веч от изток,

Лъчите му вредом се разливат.

В долините сребърни реките

Къпани на слънцето в лъчите

Те пред нас, като живи се разкриват.

 

А градът потънал като в дрямка

Във мъгливи синкави воали

Вредом там Великден се празнува

Всеки днеска сладко си хортува,

Майка нежно чедото си гали...

 

Витоша е в пурпурно сияние

Кат че рози снежни връх обкичват.

Тихо е и сладко и приятно,

Кат че тук духът расте стократно

Наш`те люде Витоша обичат...

 

Ето ни при нашата полянка

Гдето нежни гранки се развили.

Ранобудници дърва събрали

И огньове буйно запламтяли,

Чайници кипят със всички сили.

 

Пихме ние тук вода гореща,

Хапнахме си сладко и се смяхме,

А след туй с милият ни Учител

В кръга три у горската обител

Правихме гимнастика и пяхме.

 

След това дъждец ни поокъпа.

Но безстрашни горски ветерани,

Не боим се ний от дъжд и влага

Знаеме, че Бог и с туй помага,

Във дъждеца бисери са сбрани.

 

Къпи дъжд, милвай ни главите!

Гранките които раззеленяваш

Ето тъй душите ни измивай

Свежест чиста в нази ти изливай

Без да щеш и нам живот ти даваш.

 

26. VI. 1927 г.

X.