Всички дейности

Иоанн, глава 6 стих 27

Работете, не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си.

...

Онзи, към когото е Словото Господне, трябва да внимава с всичкото си сърце и ум да проумява пътищата Му. Но моят дух е в смущение; няма друг път, освен да приема пътя на Новия живот. Защото Бог ме направи поругание и звиздание на всички. С поношенията и престъпленията им ме натовари. Нарани и смаза душата ми за техний мир. Скри лицето Си от мене, като че се е отегчил от моя вик. Станах присмех на своите си. Чакам за Виделина, но я няма. Кой може да умилостиви Господа - ако Той е решил, кой ще Го възпре? Моят мир и моята радост са се помрачили вътре в мен. И причината за това зная, но може ли да се повърне и направеното да се отстрани? От детинството си търся моя Бог, Господ, Цар и Отец, но като че надеждата ми постоянно се осуетява. Може ли праведний да върши Волята Му, кога е натоварен и съвпрегнат с нечестие? Колко е нещастна душата ми! Знанието ми е изчезнало, достойнството се е загубило, правдата ми се е помрачила и волята ми е свързана и аз съм като един, който е станал подигравка на съдбата. Но всичко това е праведно върху ми, защото според заслугата - и заплатата, според послушанието - и благословението и според Любовта - отговорът. Има ли себелюбива любов нещо общо с Бога? Не! Бог презира всичко, що е от света. Дълго ли ще се бавиш, Господи? - Не! Ето, навреме ще те посетя, за да те благословя. Аз ще бъда верен, както се клех в Святото Си Име, че ако и всички се опълчат против тебе, пак няма да успеят, защото Аз Съм Бог, който те крепя и ръководя...

от ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ

1897 г

Защото ето, малко и ще престана да викам да се обърнете към Мене, защото денят на Моята Благодат има определени граници, зад които денят на Правдата, на истинний съд ще настане. 

Хио-Ели-Мели-Месаил 1897

Псалом 25 (събота)

(По слав. 24). 

1. Давидов псалом. По Еврейски, азбучен псалом. Към Тебе, Господи, издигам душата си.
2. Боже мой, на Тебе съм уповал; Да се не посрамя, Да не тържествуват неприятелите ми над мене.
3. Наистина, никой, който чака Тебе, няма да се посрами; Ония ще се посрамят, които, без причина, постъпват коварно.
4. Направи ме, Господи, да позная пътищата Ти, Научи ме на пътеките Си.
5. Води ме в истината Си и учи ме; Защото Ти си Бог на Спасението ми; Тебе чакам цял ден.
6. Помни, Господи, благите Си милости И милосърдията Си, защото са от века.
7. Недей помни греховете на младостта ми, нито престъпленията ми; Помни ме, Господи, според милосърдието Си и заради благостта Си.
8. Господ е благ и праведен, Затова ще научи грешните на пътя Си.
9. Ще води кротките с правда, И ще научи кротките на пътя Си.
10. Всичките пътеки на Господа са милосърдие и вярност Към ония, които пазят завета Му и изявлението Му.
11. Заради името Си, Господи, Прости моето беззаконие, защото е голямо.
12. Бои ли се човек от Господа? - Него Той ще настави кой път да избере.
13. Душата му ще живее в спокойствие, И потомството му ще наследи земята.
14. Интимното благоволение на Господа е с ония, които Му се боят, И ще им покаже завета Си.
15. Моите очи са винаги към Господа, Защото Той ще измъкне из мрежата нозете ми.
16. Обърни се към мене и смили се за мене, Защото съм усамотен и наскърбен.
17. Олекчи скърбите на сърцето ми, Извади ме из утесненията ми.
18. Вгледай се в угнетението ми и теготата ми. И прости всичките ми грехове.
19. Виж неприятелите ми, защото са много, И с люта ненавист ме мразят.
20. Пази душата ми и избави ме; Да се не посрамя, защото на Тебе уповавам.
21. Незлобие и правота нека ме пазят, Защото Тебе чакам.
22. Боже, избави Израиля От всичките му беди.

Псалом 102

(по слав. 101)

1. Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.
2. Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.
3. Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.
4. Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.
5. Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.
6. Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.
7. Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.
8. Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.
9. Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,
10. Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил.
11. Дните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник, И аз изсъхвам като трева.
12. Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.
13. Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.
14. Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.
15. И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.
16. Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,
17. Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.
18. Това ще се напише за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.
19. Защото Той надникна от Своята света висина, От небето Господ погледна на земята,
20. За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт {Еврейски: Синовете на смъртта.};
21. За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,
22. Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.
23. Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.
24. Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми; Твоите години са из родове в родове.
25. Отдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на Твоите ръце са небесата.
26. Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.
27. Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
28. Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.

Амин
 

Следователно, всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „грабва го" или, както е казано, „Царството Божие насила се взема и които се усилят, Го грабват". В тия думи се съдържа велика Истина. За да придобием обещанието, трябва да станем мъже. Необходимо е едно коренно приготовление, т.е. както Израил, който робува в Египет и след 400 години получи отговор на обещанията, дадени Аврааму в Ханаан. Той трябваше сега да излезе от земята на фараоновото робство под предводителството на Мойсея, да премине през Червеното море, една от големите спънки за обещанието, и не само това - Израил, който не беше още доволно силен духовно, трябваше да чака още четиридесет години след преминуванието в пустинята, докат стане силен да грабне наследието чрез сила. Сила беше необходима, защото неприятелят се беше загнездил, завладял това обещание, докато Израил беше още младенец, но сега, в пълното си въз- ръстие, той трябваше да придобие обещанието на баща си Авраама чрез силата на своята мишца. По съший начин и ний трябва да завладеем Царството Божие на земята със сила и дух и да изгоним неприятеля вън от пределите на това царство. Време е вече да тръгнем през пустинята, да преминем реката Йордан и да вземем чрез сила земята и да я направим вечно наследие на светиите, на Господа, наречени царе и свещеници - царе на Доброто, а свещеници на Истината.

от ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ. ГЛАС БОЖИЙ.

Така се клех верен ли си.

С правда се те утвърдиш.

Еманоил.

 Във всичките си постъпки трябва да помниш следните правила:

Да бъдеш честен – да знаеш, че си човек.

Да бъдеш добър – да знаеш, че имаш основа, на която да се крепиш.

Да бъдеш абсолютно умен – да знаеш, че има капитан, който ръководи корабати.

Да бъдеш великодушен – да знаеш, че имаш средства, с които можеш да разполагаш.
 

Три неща изисква Духът Божий:

първо, да се храним добре;

второ, да живеем добре;

трето, да мислим добре.

Храната е Божието Слово,

Добрият живот - Божията Воля,

Доброто мислене - Божията Любов.

Добре да се храним значи да възприемаме всичко,

каквото Бог е отредил за живота ни;

Добре да живееш значи да изпълняваш всичко,

каквото Бог е наредил;

Добре да мислиш значи да разглеждаш и да разсъждаваш върху

това, което Бог е създал.

Варна, 10 август 1903