ГЕОРГИ РАДЕВ - БОЯН БОЕВ

[valiamaria]

ГЕОРГИ РАДЕВ

Боян Боев

Днес преживяваме преходно време между две епохи: една стара, която си отива, и друга, която се ражда. То се характеризира с бурни прояви в индивидуалния и колективния живот, с катаклизми от всякакъв вид, понеже новото напира, а старото не иска да даде своите позиции. Явява се един кипеж, водовъртеж, настъпват катастрофи, като че ли загива всичко, обаче след бурята ще имаме тих, красив слънчев изгрев и усмихнати, ведри нови небеса.

Чутките души всред кипежа на днешното време долавят ясно, кои идеи са животворни, пълни с вътрешна правда, на кои идеи принадлежи бъдещето. Такъв беше и Георги Радев, и затова, именно, той още от ранна възраст застана в редовете на борците за нов живот на земята.

Животът му може да се резюмира само със следните думи: работник за един нов свят, за една нова земя. Преди всичко той беше делови човек – делови в това отношение, че у него винаги беше дейна мисълта: какво може да направи за великата идея, която пълнеше душата му с огън и възторг.

Той представяше хармонично съчетание на идеалиста и реалиста в този смисъл, че не се задоволяваше само с отвлечен идеен живот, но работеше да го превърне в плът и кръв, в дело.

Едничката му мисъл беше: Великото Дело.

Едничкият му блян беше: Идване на новия ден на земята.

Едничката му воля беше: Работа и работа за светлото Утро, което изгрява.

И тая работа му беше едничкият източник на радост. Пред величието на идеята, която го вдъхновяваше, за него бледнееха всякакви лични интереси и планове.

И при най-малкия разговор с него проличаваха всестранното му дарование и многостранният му интерес. За целта е достатъчно да прелистите и „Път на звездата" и другите му статии в ,Житно Зърно", които не влизат в този сборник, и да сравните мистичните му статии, например „Образът на жената в Евангелието" с някоя чисто научна статия, например „Енергията на атома" и пр.

Може ли да угасне свещеният огън, който гореше у Георги Радев? Не, защото той идеше от глъбините на неговото естество. И поради това, дето и да е, той нито за миг не може да прекъсне своята красива работа за новото, което иде.

Когато няколко души на земята се сдружат за обща материална работа, щом тя престане, тесе разделят и вече нищо не ги свързва. Но когато няколко души са обединени чрез общия идеал, там законът е друг. Ето защо връзките между Георги Радев и приятелите му тук са връзки неразривни, понеже са връзки на Духа. Те са свещени, понеже са от високо-идеен характер. И тези връзки с постепенния растеж на душите ще стават все по-светли, по-красиви и по-дълбоки.

Той дойде тук, за да извърши една ценна работа и да остави един светъл и незаличим образ в душите ни.

И този светъл образ ще бъде назидание и пример за мнозина, които вървят по вечния друм на живота.