34. Братя от време "оно"

[Ани]

34. БРАТЯ ОТ ВРЕМЕ „ОНО“

(Г.Д. - Георги Добрев, В.К. - Вергилий Кръстев)

Г.Д.: Ние в Школата сме дошли от миналото. Във време на беседа, както говори Учителят, обърна съм към брат Белев и го запита: „Белев, вие помните ли нещо от вашия минал живот? Да си спомняте нещо?“ Той се замислил и казва: „Учителю, не си спомням нищо“. Обърнал се тогава към сестра Белева, неговата другарка: „Сестра, вие спомняте ли си нещо от вашия минал живот?“ И тя се замислила и казала: „Не си спомням, Учителю“. Тогава Учителят казал: „Всички вие сте били тук при Мен, при Христа в миналия живот“. И никой нищо не си спомня. Значи ние сме братя от време „оно“.

Интересен случай за брат Пеню Ганев ще ви разкажа, един личен случай. В първите години след като се освобождаваше (1972 г.) Изгрева за бъдещите строежи на легациите, на руските легации, предупредили брат Пеню да си изнесе багажа от къщата. Той се уговорил с тях: „Както на другите, така на мене ще ми платите ли превоза, който ще направя за пренасянето ми? Имам разходи“. „Да, да, ще вземеш разписка от шофьора и ние ще ти ги платим“, обещали му. Когато отишъл обаче да осребри разписката да му платят за превоза, отказали да му платят и тъй или иначе, ама нали обещахте, ама защо? Казали, ние не сме длъжни да ви плащаме, няма да ти платим. Отчаян брат Пеню и замислен така, слиза към брат Бертоли и аз точно чаках там един приятел и гледам го отдалеч с наведена глава, умислен, умислен, мълчалив, пристига, пристига, като наближи вече към мен, питам го: „Брат Пеню, какво е станало? Какво си толкова загрижен, умислен?“ Той каза: „Абе, Георге, тъй и тъй“, разказа ми той. Казва за превоза, обещали му, а пък сега отказват да му платят превоза и тъй или иначе не щат да му платят превоза. Питам: „Брат Пеню, колко са парите, които трябваше да ти дадат за превоза, бе?“ „Абе 80 лв.“, каза. Тогава, казах му: „Брат Пеню, Министерството на строежите отказват да ти платят превоза, нали? Обаче Министерството на Бялото Братство ги признава и ще ти ги плати. Вадя и му давам 80 лв. Той ме гледа учудено, смаяно. Казвам: „Няма какво да се чудиш. Министерството на Бялото Братство ти ги дава, признава ти ги и ти ги дава“. Той: „Абе, Георге, какво правиш?“ „Какво ще спориш? Министерството на Бялото Братство е това, бе.“

В.К.: А 80 лв. е една пенсия.

Г.Д.: Ами, да, а той беше един пенсионер-даскал с голямо семейство, едва кретаха с малките пенсии.