Jump to content

Ани

Модератор
  • Мнения

    21,981
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

  • Days Won

    90

Всичко публикувано от Ани

  1. Ани

    11. Върховните идеи

    ВЪРХОВНИТЕ ИДЕИ Сега ще засегнем въпроса за върховните идеи. На ученика трябва да бъде ясно, да няма нито миг от живота му да се колебае, да не знае, да се намира в неизвестност по дадени въпроси. Що е върховна идея? Това е творчески принцип в Бога, който се изразява в една стройна система. А тази стройна система дава от себе си идеята - образния свят. Всеки образен свят е върховна идея. Всяко едно слънчево ядро е върховна идея. Всяко движение е върховна идея. Затова ученикът е едно щастливо същество, че живее в областта, под влиянието на върховните идеи или както се казва, живее под влиянието на съвпада на върховните идеи. Тогава няма случайност, няма безпорядък, няма безсистемност. Щом тия върховни идеи проникнат със своето влияние и сила в живота на ученика, той е вече трепет на една наистина върховна идея. По начало ученикът е идея. Той е една сложна проекция. има някои неща в него, конто са така скрити, че той сам себе си не познава, сам себе си не може да обхване. Движи се, диша, мисли, копнее, работи, но е изгубил главната нишка, изгубил е централната идея и точно сега върховните сили идват да му напомнят, да го опомнят и да го осъзнаят като една централна сила. За да могат върховните сили да работят, да провеждат всемирните планове както на земята, така и в другите планети, ученикът трябва да представлява вече една завършена идея. Ето какъв идеал трябва да бъдете за върховните същества, за цялото небесно войнство, за всички богове, идеал за най-големите капацитети и учени, които са втопили своята мисъл да издирят, да изучат началото на всяко движение, началото на всеки трепет, началото на светлината, началото на живота. Щом е така, ученикът трябва да бъде една завършена върховна идея, богата с необходимите ориентиращи сили - пътищата, влиянието, атмосферата, светлината. Тия сили са, които ще го представят, които ще го завършат по образ, по подобие и по същина. Много философи и учени се занимаха специално със сътворението както на човешкия свят, така и на растителния, животинския и минералния. Поста много неща внесоха те под влиянието на ръководните сили, но едно не можаха да открият - че всички тия идеи са плод на Божия ум. Те слагат като начало неизвестността, случайността. Може ли една случайност да бъде начало? Не може. Няма случайни неща. Ако би имало случайности, би се строполил светът, би се строполило цялото сътворение. Но понеже има върховен замисъл, понеже има върховна конструкция, върховно построяване, то всяко явление е на своето място. Ако има известни изключения, то те попадат под удара на отрицанието. Но и отрицателното не е случайност. Официалната наука е взела отрицанието като случайност и оттам започва да гради своята мисъл, своето мирозрение. Много естествено, щом мирозрението е взето от отрицанието, то ще даде и подобни плодове. Така е днес. Всички богатства, всички сили които са дадени на човечеството, са впрегнати в колесницата на отрицанието. А какво трябва? Трябва едно ново строителство, трябва една нова област, трябва един нов свят, който да символизира върховния разум. Може ли във върховния разум да има отрицание? Може ли във върховния разум да има противодействие или случайности? Изключено е. Както е изключено да се попречи на пътя на едно слънчево ядро, така е изключено и за върховния разум. Тепърва се дава ключът, тепърва се дава системата, т. е. обогатява се умствената способност специално на ученика, който се докосва до реалността на върховното, до реалността на системата на върховното, да може да открие вече своя свят, за знае за най-големите подробности как е дошъл, как е започнал, от къде е дошъл, как е защо е дошъл, т. е. за какво се е явил като едно строго явление в битието. И когато научи за себе си с големи подробности, тогава ще се научи и за голямата дееспособност на Върховния промисъл и ще навлезе в по-висши области, за да може да се домогне до трептението на Божия ум, оттам, до еманациите на Божия ум, до излъчването на Божия ум. Щом тия ефирни, абсолютно чисти трептения проникнат в ума на ученика, умът господен ще бъде за него открита, върховна идея. Необходимо е откритие - откритие във всички отрасли, откритие във всички прояви, откритие във всички системи. Колко много има още ученикът да учи, докато издири глъбините и способностите на Божия ум. Той може би ще се спре и ще каже: „Как да разбираме този Божи ум? Дали той е в някаква мозъчна система, в някакъв глобус, в някаква глава, в някакво тяло, в някакъв образ?“ Щом трептенията на Божия ум проникнат в ума на ученика, той вече започва да разбира какво е по същина Божия ум, защото Божият ум овладява цялото сътворение. Следователно, можете ли да затворите една такава голяма способност в една малка мозъчна централа или глобус, или тяло, образ, или система? Не може. Тогава, къде да търсим? В кои лаборатории, в кои институти, академии, в кок слънчеви ядра, в кои слънчеви системи? По начало много е трудно да се съсредоточи мисълта на ученика в тази необятност. Наистина е трудно, много е трудно, но щом се докоснат трептенията на Божия ум до мембраната на неговия ум, той непременно ще получи отглас, ще получи тон, цвят, ще получи една богата система. За способността, за абсолютността на Божия ум не може да се говори. Той действа като слънчевите лъчи. Тъй както слънчевите лъчи не говорят, а проникват, така и Божият ум е проникнал, та няма празно място, няма празно пространство. Къде е базата? Къде е центърът? Къде е тъй наречен този съвпад, за да може да има ученикът опорна точка, да има поле за начало, поле където да стъпи и да действа, да може да се ориентира, да му бъде пътят открит, да знае накъде води той, коя е посоката? Ученикът стои сега и казва: „Дали на изток, на запад, на север или на юг? Накъде? Дали към някоя планета, дали към слънчевото ядро или към друга звездна система?“ Труден е въпросът, но е много занимателен. Занимателен е тогава, когато трептенията на Божия дух са вече една богата среда за действащите сили на неговия ум. Тогава ученикът няма да търси Божия ум нито надолу, нито настрани, нито нагоре, а ще получи едно такова състояние, че ще се почувства един център, в който ще се внедряват от всякъде сили. Ето как той ще се обособи като Божи ум, като едно централно светило. А вие знаете: за да има светлина, трябва, да има фактор, който да я предизвика. Човекът е точно този фактор. Той има чувства: осезание, обоняние, слух, виждане. Всички тия фактори произвеждат в него светлина. Великите посветени са я нарекли аура, ореол, а ние я наричаме централно ядро. И това е по-правдоподобно, защото и аурата, и ореола са подготовка, първоначалие за едно централно ядро. Тогава въпросът се улеснява. Там където ученикът заема място, пространство и време, той е вече обект, той е вече център, където може да действа, работи и нагоре, и настрана, и надолу, т. е. за него няма вече надолу, нагоре и настрана. За него има едно особена специфично състояние - когато се чувства в ядрото на върховната идея. Ще има ли чувства и тогава? Цялото сътворение е чувства - нерви, сърце, дихание, дишане. Следователно, всичко това е едно префинено идеално чувство. Защо е необходимо чувството? Ако не би било чувството, не биха започнали вибрите на живота. Вибрите на живота, това са чувствени еманации. Ако не би имало чувство, не би имало живот. Чувството е свързано с живота, т. е. чувството е една върховна способност. А това е движение на Бога, това е закон на Бога. И тъй, колкото повече изтъняваш своите чувства, толкова повече ти изживяваш сложната еманация на Божествената способност. Това чувство се оглавява от върховната идея. За да го имаш, трябва да бъдеш идея. Ако не си идея, ти нищо не си, на никого не трябваш. Но щом си идея и то върховна идея, майстори на битието се интересуват от тебе. За тази идея ще им потрябваш, за да завършиш сътворението. Знаете ли плана на мировото сътворение? Знаете ли колко още слънчеви системи и колко планети трябва да се явят в космоса. Знаете ли този велик Божествен план? Знаете ли за Върховния промисъл? Знаете ли какво той е промислил за далечното бъдеще? Ученико, ето защо ти трябват трепетите на Божия ум. Защо трябва да знаеш? Трябва да знаеш, защото и ти като ядро ще послужиш за създаването на някои слънчеви ядра. Трябва да се вземе материал и то годен материал, изпитан материал. Ако не си годен материал, никъде няма да те поставят. За нищо не можеш да послужиш. Това е закон. А щом си една жива искра, щом си един запален светилник, непременно ще те сложат в творчеството. Бог не е престанал да работи, Бог не е престанал да сътворява. Следователно, той те чака. Тъй както земеделецът чака да узрее житото, да вземе плода му, да го занесе в хлебарницата и да опече хляб, така и Бог чака да можеш да се организираш, да дадеш плод, който да се пренесе в общата Божествена съкровищница, или в общата Божествена светиня, за да можеш да послужиш на майсторите, на боговете и на Божия дух. Ученико, в цялата тази мъдрост стои проявената върховна Божествена идея. Тепърва ти трябва да проявиш интерес, да проявиш мъдрост, за да можеш да откриеш началните заченки, които са вече твой свят, твой периметър. Ето как трябва да цениш себе си. Не да се надценяваш, не и да се подценяваш, но да цениш Божественото, което укрепва в тебе като идея, за да можеш да възприемеш от Божията мисъл, от Божия ум онази система, която той провежда. Тогава ще знаеш - ако не абсолютно, то добре ще се опознаеш с върховните идеи, които се прилагат по отношение на сътворението. Защо засягаме този въпрос? Той е въпрос на далечното бъдеще. За да можеш да се ориентираш, да знаеш за Върховия скрит Божи промисъл. Вярно е, ако биха чули някои външни философи материалисти, те биха казали: „Какво ни интересува нас за далечния план, за Върховния промисъл и за някакъв Абсолютен Бог? Най-същественото е това, което ни е необходимо да можем да живеем днес.“ Така е, но тава не е достатъчно. Това ученикът не може да задоволи. За него това място вече няма никаква цена. Защо? Защото той е вече трепет на Божия ум и свещена идея не Божия ум. Но може би ще се каже: „Трябва да излезем от този свят, да се втопим в по-ефирен свят, за да може най-после да стане някаква промяна.“ Ученико, ако е въпрос за друг свят и там има ученици, но въпросът не става за друг свят. Трябва да се трансформира този свят. От материален свят да стане духовен, да се одухотвори материята, да й се влее живот и да й се даде чутка душа, която да внесе трепет на Божествената мисъл. Това е то новото и същественото тук на земята. Ако е въпрос за другите сбери и светове и там има йерархии, и там подготвят души, които са вече организми на големите слънчеви ядра. Сега, когато се създава една нова вселена, един нов свят и ти трябва да станеш един организъм. За този свят са идвали много учители от светлите сфери и царства, за да внесат елемент за върховната идея. Сега ние ви даваме един елемент, чрез който да си послужите във всеки даден момент. Той е: винаги възприемайте трептенията на Божия ум. Само тия фактори са, които ще разрешат всички въпроси. Няма да остане тайна. Досега всичко е било скрито за тебе, всичко е било тайна у Бога. А когато ти възприемеш трепетите на Божествената мисъл, на Божия ум, тя ще разкрие тази тайна. Колкото и Върховният да я пази, щом е проникнала неговата мисъл, тя ще стане достояние. Пръв човекът е искал да стане като Бога и сега се лансира тази идея, че човек трябва да се върне в Бога, т. е. трябва да представлява една върховна идея, т. е. по форма и образ да стане слънчево или силово ядро. Ние няма да го вземем като слънчево, а като силово ядро, което се ползува от енергиите, от силите на слънцето - от електрическите енергии, от магнетичните енергии, от психичните, от космичните, от атомните енергии и т. н., и т. н. Колкото и да е труден пътят, колкото и да е мъгливо, тъмно, все пак в ученика настава едно прозрение, едно озарение и тия фактори проведряват неговия свят, неговото небе и той е олицетворение на една върховна сила. Ние не казваме свръхестествена, а върховна сила, върховно естество, нищо повече, т. е. префинено, пречистено, кристализирано естество. Има ли нещо материално, то съдържа и материята, и психиката, и космоса, и атома, и рентгеновите лъчи, и електричеството, и всички фактори в битието. Следователно, не може да става въпрос за някакъв материализъм, а става въпрос за силово ядро. Какво представлява това силово ядро? Това силово ядро е именно сложната върховна идея. А върховната идея е, която представлява върховния разум. Там където има върховен разум, там има вече система. А щом има система, там има вече деятелност, способност, има качества, има чувства, има и действие. Колкото и да разгръщаме онова върховно състояние, колкото и да правим опити да го открием, все пак то остава още непълно, непонятно, защото ученикът трябва да се изгради наново, при нова база. В него трябва да се внесе нов строителен материал и ние именно точно това правим. Вземаме от върховния материал и внасяме в неговата душа, в неговия дух, в неговата воля, в неговото сърце и в неговите чувства. Когато говорим, със словото ние внасяме такъв материал. С присъствието си ние внасяме космичната и мистичната материя. Ние искаме напълно да обогатим ученика, да не бъде оскъден, да не бъде в нужда и да каже: „Откъде да зная и какво да правя?“ Винаги да има материал и то най-префинен, най-изящен, т. е. клетки, организми на Божия ум, които са така живи, така трептящи, така хармонични. И ако е могъл напълно да се съсредоточи, да получи пълно спокойствие, той би чул този прекрасен, хармоничен свят, и чул един прекрасен говор, би слушал една прекрасна Божествена ария. Ето какво е вглъбяване - да няма вече нагоре, надолу, настрани, а да има едно състояние на силов център. И ще знаете: колкото по-системно се организира този силов център, толкова повече той ще бъде привлекателен магнит, привлекателно ядро и всички тия висши енергии, всички тия умствени ядра ще бъдат привлечени от него. Ето какво значи да бъдеш способен, да бъдеш гений, да бъдеш композитор, художник, поет. В тебе трябва да се съчетаят висшите елементи, висшите организми и клетки. Когато Духът поиска да опита някои области, със способността и силите на тези възвишени фактори, ти ще можеш веднага да проникнеш във всяка загадъчна тайна. Ще можеш, защото тогава Духът ще те повдигне, ще затрепти у теб. А там, където има трепет, има върховен промисъл. Ученико, колкото и да ти разкриваме върховните области, ти още не можеш да имаш този гениален ум да схванеш всичко това, но можеш да имаш едно, а то е: да обединиш своите духовни сили като ум, душа, дух и да стане вече едно ново преустройство с новите елементи и материали, които са взети, които са донесени от върховните светове. Ти си едно светло бъдеще. Защо? Защото по начало твоят дух и твоята душа са искри от Великото начало. А където има проявено Начало, там има бъдеще. Ето къде е устройството, ето къде е сътворението, ето къде е майсторската способност. Ти си повикан да следваш Школата на великите майстори. В тази Школа ще се запознаеш с много елементи и ще работиш с много енергии. Досега си работил с груби елементи и си се движил с груби енергии, а сега ще се трансформира и ще се преорганизира личният твой свят. А една преорганизация в теб ще има и влиянието на върховната идея. Сега е епоха на пресъздаване, епоха на преход, но за да станат тия промени, необходимо е сила. Затова ние наблягаме за силовите ядра, на силовата система, защото колкото и да ви говорим за дивния, за чудния план на великите творци в битието, то ще бъде още отвлечено и чуждо за вас. Ще бъде чуждо дотогава, докогато това пресътворяване не стане лично с вас. Щом се пресътвориш, влизаш вече като един важен елемент във върховната лаборатория, който ще бъде най-щателно проучван, анализиран или ще го разпадат. Защо? За да се излъчи онази вътрешна сила, онази вътрешна енергия, онзи вътрешен живот, който е необходим за всемирното творчество. Сега Божият дух няма да си служи както в миналото - човек да греши и да праща някакъв ангел да го изпъди от неговото място и го отстрани за много векове и векове от благоприятните условия. Сега грехът се ликвидира не място, веднага. Движението не се спира. Ако в миналото е трябвало да се затвори вратата, сега вратата не се затваря. Сега на място се ликвидира. Ето една нова епоха, една нова програма, един нов промисъл, една нова способност, една нова система, едно ново влияние, един нов творчески елемент. Сега на ученика от Върховната вътрешна школа му се предава един нов творчески елемент. Той ще получи това, когато напълно се завърши като върховна идея. Това е неговата награда, с която ще се награди, но необходима е богата, плодовита идея. Всичко ще се преобрази: и говора, и словото, и чувствата, и еманациите, и движенията. Всичко ще се преобрази. Ще настъпи едно мислещо състояние. От мислещото състояние ще се оформи този силов център. А от силов центът ще се оформи във върховно ядро. А върховните ядра ще дадат върховните идеи. Върховните идеи са Божи ум, движение на Божествената мисъл. Привилегия е за ученика в този несъвършен образ и в тази несъвършена форма да се ползва от трептенията на тези идеи. Щастие е. за ученика да се привлече и ориентира в едно ново направление, Делта му е системна цел. Неговият минал запас се взема, трансформира се за новото му състояние. Ученикът казва още: „Кога ще можем най-после да влезем в това съвършенство?“ Сега. Друго не можеш да мислиш, на друго място не можеш да ходиш, друга светлина не можеш да даваш, друга идея не можеш да провеждаш, защото цялата ти мисъл е ангажирана с бъдещите върховни проекти на твоето съвършенство. Ето защо ние казваме: колкото по-често се прави връзката, толкова повече нещата придобиват реален образ. А този образен свят дава напълно олицетворената идея. Да стъпиш върху пластичността на Духа, това е едно блажено състояние, това е едно завидно състояние. За да се склони Духът да стъпи върху пластичността на ученика, това е голяма заслуга. Но ученикът не трябва да се страхува. Той трябва да изхвърли страха и дълбоко в себе си да каже: „Аз ще стъпя върху пластичността на Духа, за да изживея неговото състояние.“ Само така той ще се подготви, само така той ще се посвети. Но ще се възрази: „Къде е това място, къде е тази сфера, където да почувствам, че съм стъпил върху пластичността на духа?“ И мястото, и сферата са в твоето вътрешно състояние. Да се освободиш от бурите, да се освободиш от вълненията, то значи да си някъде на тишина. А тишината ще намериш само при тия състояния - да си стъпил върху пластичността на Духа. Там няма твърда материя, груби изживявания, а има едно дълбоко вътрешно вдъхновение. Това е вътрешният живот, вътрешното състояние. От каквото и гледище да провеждаме идеята, тя винаги ще бъде център. Но има гледище, има място, има пространство, от където може по-скоро и по-лесно да се дойде до тази централна идея, а именно - мястото и състоянието на Върховната вътрешна школа може да даде това ускорение. Трябва да се ускори движението, трябва да се ускорят енергиите и мисълта. Понякога ускорението изгасва светлината. Ускорените енергии угасват елемента на светлината, но това си е в реда на нещата. Там където има движение, има и следствие. А последствията се изразяват в процесите. Ученико, тия неща ти добре трябва да знаеш, защото ще има да работиш с особен род енергии - психични, космични, мистични енергии. За да можеш правилно да съпоставяш, правилно да съчетаваш тия енергии, трябва да предвидиш, трябва да знаеш, че ти са необходими известни средства. Какви са тия средства? Ако електрическата лампа изгасне, непременно трябва да се постави газова. Или, ако изгасне психическата светлина, непременно трябва да имаш онези елементи, с които да уравновесиш своята психика. Ако пък изгасне космичната светлина, трябва на имаш готов дух, силен дух, който веднага да направи скачването, за да не стане прекъсване. Това са все средства. И ученикът е едно такова средство. Когато светлите сили предприемат нещо, да проведат едни състояния в други, те си служат именно с тия фактори - човека, животното, растението или минерала, това е една сложни наука, едно сложно изкуство, което и с милиарди години да го изучаваш, пак ще остане нещо в тайна. Като казваме и ученикът е едно такова средство, то ако някое висше същество има да проведе една система по отношение човешките души, то ще си послужи с някоя посветена душа - като светилник или като лампа. Ето как сте необходими на Върховното ръководство. Ето как трябва повече да се обогати тази върховна идея. Ето как трябва да затрептя това силово ядро. Но за да бъдете употребени, за да бъдете използвани, трябва да имате съдържание. Както в лампата трябва да има петрол, както в електрическата лампа трябва да има металически телчета, така и в ученика трябва да има една сложна инсталация. Кое може да бъде неговата сложна инсталация? Неговата мисъл, неговите чувства, неговата воля и неговите способности. Казано е в писанието на миналото, че Духът е грабнал един от Христовите ученици и го отнесъл на известно пространство. Защо го е отнесъл? Защото е бил необходим там този елемент. Преди малко ние казахме, че няма горе и долу, настрана и далеч, а сега казваме, че Духът си послужил с един елемент, грабнал го и го отнесъл, където е необходимо. Сега е именно един преход. И тогава е било преход - разместване както на пластовете на земята, така и на племената по нея, и на флората по нея. И, ако сега Духът ви вземе, къде ще ви отнесе? Докато дойде Духът, той ще одухотвори и самите вас, и околната среда, и атмосферата, и пространството. Тази е свещената работа на Духа - на дадено място да извърши върховните процеси, да завържи и една върховна идея. Тогава идва мисълта: „Дали трябва да отидем някъде - в Египет, в Йерусалим, в Лондон или в Москва?“ Там където Духът те е намерил, това място е свещено за теб е. Така трябва да се гледа на нещата - широко, защото всеки кът, всяко местенце, всяко елементче, всеки план е промисъл на Бога. няма чуждо място. Цялата земя е на ваше разположение. Тя е ваша. Всички планети са ваше място, са на ваше разположение. Цялата звездна система е ваше състояние. Но за да присъствате на друга планета, трябва да се излъчи от вас физическото тяло. А излъчване ще стане само, когато станете силов център. Трябва да имаш сила, за да преодолееш тъмните сили, които всеки момент могат да попречат. Ето защо е необходима една вътрешна подготовка и ние точно сега говорим специално за Върховната вътрешна школа, занимаваме се с вътрешния живот, с вътрешната подготовка. Когато ученикът напълно овладее своя вътрешен мир, т. е. когато напълно се проведат скритите замисли в неговата душа, тогава той ще получи една особена закрила, та когато направи опит да се излъчи, да запази тялото си и да го ориентират по направление на дадената планета. Без такъв пазач е опасно. Щом станете обект, щом заработите за тази върховна идея, все ще се намери някое същество да ви помогне, Трябва да откриете духа на земята, да конферирате с него и да ви даде известни указания. Едни учени казват, че земята същества от 8,000 години, други от 5,000 години, но никой още не е казал истината от кога датира устройството на земята. За нея знаят само великите учители, на които е предаден плана за устройството. Те познават този план и могат да си послужат с него, но ако биха казали на човешките същества, те биха го взели за фантазия. Великите учители не са намерили още силови центрове и бази, за да приложат това космично устройство. Но това е бъдеще. Въпросът е сега вие да получите един вдъхновен вътрешен живот, който да възпламени у вас енергиите за повече творческа работа. Ако един ученик създаде една творба, макар и малка, тя що го вдъхнови. А едно такова вдъхновение е от голямо значение. Тепърва на вас предстои да се вдъхновявате и да се стремите към този силов център, за да не търсите помощ и влияние от никъде другаде. Този силов център е всичко, защото у вас е проведена една много сложна система. И ако тази система един ден напълно се прояви, тя ще даде възможност да се запознаете с тия същества, които биха рискували да ви отведат на някоя друга планета. Но, когато и да е, вие ще отидете. Като напуснете физическото тяло, ще има да ходите по планетите. Но и тогава не можете да скитате така безразборно. За вас ще се организира специална екскурзия. Ще минете през много препятствия. Ще зависи от материала на вашето духовно тяло - дали ще може да издържи атмосферата на дадена планета. Вие имате наистина физическо тяло, астрално, ментално тяло, но тези тела са под влияние на земята. Телата на другите планети съвсем не са еднакви с телата на земята. И там материята е в качества. Казва се ментално тяло, но има една разлика, в смисъл, колкото една планета е по-усъвършенствана, толкова тия централни излъчвания са по-ефирни. Следователно, дадената душа придобива едно ефирно ментално тяло. Затова е важно на коя планета живееш, от кое слънце се огряваш. Но когато ученикът овладее небесната динамика, когато ученикът овладее небесната астрономия, тези неща ще ги знае вече. Ученикът трябва да гледа на нещата широко, необятно, за да не се ограничава и да се изражда, но да има полет към всестранното, към върховното, към идейното, към безграничното, дори бихме казали и към абсолютното. Всяко друго учение, което изключва тази идея, е назадничаво, ограничено. За да може ученикът всестранно, основно да овладее върховните идеи, които са плод на светлите същества, ония същества, които са в пълна хармония с Божествения промисъл, с Божествената воля, ония същества, които имат преизобилна светлина, т. е. които провеждат светлината като тон на словото, като живот на душата, за да има тия върховни идеи, които могат да го построят в най-съвършен образ, да му дадат най-изящна прекрасна красота, ученикът трябва да научи изкуството да прониква в по-висшите светове, да може по-дълго време, повече моменти да присъства в ония богати съчетания на мисъл, на чувство и на идеи. За да придобие този кураж, да да има тази сила, нему му е необходимо да има фактори, които да го подтикнат към това, т. е. да има една богата жизненост, която да е изразител на първичните фактори. Тази именно жизненост е прилива на Духа. Без този прилив ученикът не може да овладее върховните идеи. Но ще кажете: „Нали ученикът е дело ла земята - там където има обикновени занимания, където има обикновени идеи, защо е необходимо да се занимава с върховните идеи?“ Ученико, ние казахме: ти си поначало един върховен замисъл. Твоето потекло, твоята жизненост, твоят живот е тръгнал по онази светла линия, която има състоянието на Върховния промисъл. Следователно, никога не подценявай себе си. Напротив, винаги заставай на онова положение, на онова място, където да бъдеш близо до върховния прилив: Колко много ти трябва този върховен прилив. Това е една богата среда, в която Бог присъства, Бог мисли, Бог проектира, т. е. среда, която е богата на Божествена жизненост, на Божествен живот. Ще кажете, че искате да направите това, но не знаете как. Точно Школата ви дава образи, Школата ви дава формите, жизнеността, Школата ви обогатява с идеите. Това което ти не знаеш, това което ти си забравил, Школата има за задача всичко основно да ти напомни и да те опознае. Без Школата ти си във вечна инволюция. Няма фактор или явление, което може да те спре по пътя на инволюцията. Единственото място, единственият оазис, който може да те приюти, който може да те задържи, да те възпита, да те образова, да те подготви за нов възход нагоре, все нагоре към върховните идеи, това е Школата. Най-същественото за ученика е неговия ум да бъде така подготвен, така възпитан, че винаги да се занимава с върховните идеи. Единствената наука, която ученикът трябва да проучи и да овладее, това е науката, това е изкуството на върховните идеи. Ето, това е един идеален, прекрасен, кристален свят, това е една среда, където ученикът изживява ново състояние, състояние на прилив на върховните идеи. Колкото повече идеи минават през неговия ум, през неговото съзнание, толкова повече той се о обогатява и става един светещ фактор, една светеща сила, един нов по състояние свят. Единственото постижение, което ученикът трябва да има, то е, да се подчертае като един нов свят. А този нов свят ще бъде населен, ще бъде обогатен с новите върховни идеи. Ето къде е най-същественото и най-положителното състояние на ученика - да може да приюти при себе си, в себе си словото на върховните идеи. Но ще се възрази: „Как да знаем за тях? Ние никъде не виждаме да са въплътени тия идеи. Откакто сме се родили, виждаме все едни и същи неща, все едни и същи представи, форми и образи.“ Да, вярно е. Когато ученикът се намира в образния свят, така е. Той се занимава с формите. От тях съчетава образи като голям художник, мъчи се да пресъздаде както своята атмосфера вътре в себе си, така и около себе си. Това е занимание, това е подготовка, но тази подготовка има известен смисъл, т. е. да подготви така индивида, че той да се добере до ония сложни закони, до ония висши порядки, които съществуват във висшите светове, да може да се добере до онези сложни математически изчисления като един голям астролог, да владее влиянията, въздействията на планетите, на слънчевите системи. За да можеш да се занимаеш с върховните идеи, ученико, трябва да имаш астрологически ум, астрологическа душа, математически дух. Само чрез тях ти ще се добереш до влиянията, до движението на върховните идеи. Мъчно ли е това? Да, това е мъчно, но ученикът трябва да преодолява тия мъчнотии, да се интересува от онова, което не знае, да бъде то като някакъв си прилив върху него, да действа то върху него, за чувства, че има едно наблягане, че има нещо, което трябва да се роди. Това е именно приливът, това е въздействието на върховните идеи, които тепърва ще има да занимават съществата, които живеят по лицето на земята. Досега са идвали учители, възпитатели, посветени, адепти, жреци, все в името на тези върховни идеи, да дадат на ученика насока, дисциплина, а от сега нататък всички учителя, жреци, посветени, ще дойдат чрез своята мисъл като прилив на идеи върху ученика и той вече няма да чака нов Месия, нов Учител. Епохата на Учителя се завърши. Идва в помощ приливът на върховните идеи. Те ще заговорят дълбоко в ученика, те ще разкрият всестранните необятности пред погледа на ученика, те ще му дадат възможност да се издигне в по-високи, в по-висши светове, за да може да подготви своя слух, своето обоняние, своето зрение за да види нещата така, както са в началото. И тъй, никога вече, ученико, не очаквай Учителят да слиза на физическия свят, да се занимава специално с теб, да носи физическите тягости и спънки и те възпитава. Никога вече не искай това. Казвай в своята молитва: „Господи, аз вече Те чух, аз вече Те видях, аз вече Те познавам.“ И тъй, понеже се създаде институт и външният начин на действие се прекратява. Сега имате вече една вътрешна подготовка, един вътрешен ритъм, който се дължи на присъствието на върховните идеи. Следователно за вас вече няма външни учители. Вие завършихте този курс на възпитание. За вас има само Върховен ритъм на Духа, който ще ви разкрива системите на върховните идеи. Ученикът трябва да знае, че стъпва здраво на своите нозе, да знае, че той трябва да полети към върховните селения и когато иска да срещне своя Учител, когато иска да срещне жреците и посветените, той ще ги търси горе, във висините, във висшите сфери, във висшите полета, във висшите светове. Така, че ученико, никога не занимавай висшите същества, не ги принуждавай да слизат близо до теб, защото, когато слиза едно висше същество между хората, между човечеството, то носи една доста сериозна карма. Всички ония сили, които причиняват пакости, противодействия на това същество, е за сметка на тия същества, които са на физическия свят. Ето защо, недей вече ангажиран тия сили да слизат при теб по образ, по форма. Никога. Но виждай тия същества по състояние, по прилив, по присъствие, по посвещение и безмълвие. Ето къде е твоето място. Ето към каква висота ти вече си се приближил. И когато влизаш в тази висота, нямаш право да ангажираш съществото да бъде като теб, за да можеш да го разбереш. Не, не са длъжни те да бъдат като теб, но ти ся длъжен да станеш като тях. Ето какво освобождение се иска. Никога не ангажирай съществата. Нека те по любов да извършат тия преобразувания. Имай само тяхната любезна готовност. Само тогава ще имаш успех в своето повдигане, в своето посвещение. Никога не ангажирай съществата да идват при теб като лекари, като магистрати, като композитори, художници, но ти отивай при тях. Там те са най-силни, най-влиятелни, най-могъщи. Следователно, ученикът трябва да отиде в Школата, да отиде в Светилището, а не Светилището, не Школата да ходят при него. Този въпрос вече се изживява. Тепърва ще започне вътрешното посвещение, вътрешното проникване. Не случайно е Върховната вътрешна школа. Тя идва в един период от цикъл, от време, когато иска да зарегистрира един нов ред, един нов порядък, който се провежда от върховните идеи. И тъй, винаги бъди готов да оцениш себе си като една върховна идея. Влагай в тази идея смисъл, съзнание, влагай живот, влагай просвета. Така ще просветне твоето съзнание и ще се слее с онази мирова светлина, която е око на съществата, които провеждат върховните идеи. Всякога гледай на съществата като върховна зеница. Ние ви говорихме за тази зеница. Ние искаме вече ти да опознаеш този език, да разбират от тия термини и когато съзерцаваш светлината, да знаеш, че тя е зеницата на Божието око. В желанието си да те освободим от многото форми, от многото ангажименти, дори от многото задължения, защото ти казваш: „Господ дойде при нас в образ и подобие, ще ни покаже пътя към светлината и ние ще тръгнем по него,“ ние ти казваме: Ученико, Господ дойде вече при теб. Показа ти пътя, показа ти светлината. Следователно, никога няма да ангажираш Господ да идва при теб и наново да се въплъщава, наново да изживява скърби и страдания, защото няма да се освободиш от своите задължения. Сега се иска от теб нов полет, нов ритъм на Духа. А копнежът на твоята душа е да се повдигнеш по-горе, за да можеш да бъдеш под пряката сянка, под прякото обаяние на върховните идеи. Така ти говорим, защото последни са вече изпитанията ти, последни са вече задълженията ти. Освобождавай се. Недей да мечтаеш друг да бъде ясновидец и да те води по пътя. О, не. Ти ще бъдеш ясновидец, ти ще бъдеш водач, ти ще бъдеш онзи рицар, който ще води своята дружина. Такова място ще заемеш. Не може вече да живееш при атмосферата на ангажиментите. Освобождавай се. Освобождават те. Следователно, нека тази твоя Светиня за твоя дух и твоето съзнание, даде едно ново преобразование в целия твой мир, в целия твой свят. Ето, това е новата обстановка - нова обстановка, за която само си мечтал някога, мислил си, че тя никога няма да дойде, както безверникът мисли, че когато умре, никога наново няма да се роди. Но за ученика на Върховната вътрешна школа обстановката е изменена. Нова обстановка, нов ред и порядък, нови принципи, нови идеи, които преобразяват съвършено съзнанието и мисълта. Това ново преобразование ще даде в резултат пълна независима свобода. Трябва да бъдете независими. А за да бъдете независими, трябва да се подчините само на един институт - на Върховната вътрешна школа. Това е вашият единствен ангажимент. А ще дойдат дни, когато и оттам ще ви освободят, когато ще се качите високо при великите учители, при ангелските сили, при великите посветени, при светите жреци. Тогава ще бъдете свободни и от Върховната вътрешна школа, защото тогава ще бъдете върховна идея. Колко са необходими върховните идеи. А чрез кого ще се приложат те по лицето на земята? Чрез кого ще бъдат те възпитание за човечеството? Само посредством ученика. На него е дадено доверието, че чрез върховните идеи ще може да зарегистрира върховните начала между съществата. И тъй, ученико, може би ще се почувстваш съвсем самотен, откъснат от присъствието на Учителя на физическия свят, откъснат от присъствието на посветените на физическия свят, откъснат от присъствието на жреците на физическия свят, но те вече са безплътни същества, те вече са освободени да се жертвуват на физическия свят и да спасяват твоя физически мир. Така повдигнат, така обогатен с върховните идеи, изкачвай се със своята мисъл, със своето съзнание до тия върховни предели, за да можеш да въплътиш все повече и повече тия идеи в утробата на твоята душа. Така заченат от тия върховни идеи, в теб ще проиграе този мъдрец, това висше същество, това етерно същество и ще те импулсира, ще те радва. То ще ти даде призванието баща и отец. То е, което ще те повдигне към бъдещето и ще ти разкрие всемира, защото то по начало е върховна идея. Ражда се вече новото а теб. Това но о ще даде нова обстановка. Тя е Върховната вътрешна школа. Пази тази върховна обстановка, украсявай я със своята мисъл. Мисли за нея. Украсявай я с чудни прелестни цветя, идеи и светлинни образи. Колкото повече я украсяваш, толкова повече ще са чувстваш, че си в една нова обстановка, че вече се подаваш на нещо велико, Божествено, че то може вече да се задържа при теб, за да стане твой свят. Така само, ученико, ще възпиташ онези възвишени добродетели, които по характер, по система са Божествени начала. Единствено върховните идеи ще те опознаят със законите на Върховната вътрешна школа. Единствено върховните идеи ще те запознаят с дълбокия вътрешен промисъл на. Бога. Следователно, бъди идеалист, краен идеалист, който може най-умело да провежда всяка върховна идея. Помни, че ти живееш в полето на материалистичния свят, във веенето на материалистичната мисъл. Ти ще бъдеш единствения отпор на тази материалистична мисъл. Ти си, който ще вдъхновяваш съществата посредством прилива на върховните идеи. Следователно, бъди на мястото си. Заемай онова място, което е подготовка за повече прогрес, за повече проникване, за повече прозрение. Има такова място. То е Върховната вътрешна школа. Бъди школник. Въди учения на новите върховни идеи. Те са, които ще те узаконят като верен син, като истински и роден син на мировата светлина, на мировия Дух, на мировото съзнание. Те са, които ще те определят като сияеща мирова любов. И тъй, обикни тия сфери на мировите идеи. Проявявай любов към всяко едно същество, което обръща поглед, което издига вече соята душа към по-висши сфери. Така да се кристализира, така да се украси твоето съзнание, че да бъде светилище на висшата мирова любов. Няма вече слабости за теб. Всички ония състояния, които са останали като порив в теб, се вече преобразяват, стават вече нова обстановка. Помни, помни, че времето за теб е съкратено. Макар и да си пред вечността, макар и да си пред безкрайността, времето за теб вече се съкращава. Това е един Божествен процес, който се извършва по отношение дадени същества. Това е един преход на дадени същества, които трябва да минат в по-висшите светове. Ето защо ученикът се поканва да може да схване, да разбере тази нужда на неговия духовен свят, на неговата душа. Това е една нужда и то навременна нужда, интензивна нужда. Колкото ученикът и да се приспива, у него душата бушува, защото влиянието, проникването на новите идеи е вече нов прилив в света на душата. Новата обстановка дава на ученика нови знания, нови познания както за земята, за природата, за растителния свят, за минералния свят, така и за световете и на другите планети, на другите слънчеви ядра и системи. Следователно, за него вече няма застой, няма покой, т. е. няма утешение. Покоят и утешението са били, когато е било необходимо да се бори с нисшите царства, с нисшите пориви. Но сега, когато Вътрешният институт го е подготвил, дава му се вече ново съзнание, влива му се вече нова мисъл, дават му се вече нови представи, той не може да бъде спокоен, неговата душа не може вече да се подчини на някои нисши фактори. Тя ще хвръкне, тя ще полети, тя ще произведе ефект, ще произведе нови състояния. Следователно, ученикът се намира в един особен преход. В него вече е поставена нова система за развитието му, т. е. неговата мисъл става вече една системна мисъл, неговите желания стават вече системни желания, неговия устрем е вече системен устрем. Следователно, новата обстановка е създала нови начала. И тъй, когато ти говорим в този дух, ние имаме за задача да те въведем в новата обстановка, да те поставел на нов пиедестал, да те възкачим на ново стъпало от голямата стълба и най-после да те освободим от мисълта да ангажираш съществата. Никога не казвай: „Когато се моля нали ангажирам съществата?“ Молитвата на ученика от Върховната вътрешна школа е върховна идея. Той вече не пости, не плаче, защото вече не е нуждаещ се, а е способен работник, фактор. Той е вече художник, поет, композитор, учен, идеен. Защо е в положение на ненуждаещ се? Защото този който е в прилива на върховните идеи, той вече не се нуждае, а е длъжен да работи, да дава, да твори, да пресъздава. Няма вече болни, няма вече лекари, гостилници, касиери, бакалници. Той пие живот от изворите на върховните идеи, той се храни с безсмъртния хляб на хлебарниците на върховните идеи. Следователно, неговите нужди са вече пламенни идеи, които проникват във всемира, в необятността. Това е новата обстановка, която има за задача да хвърли повече светлина, да изясни повече небето, да направи по-достъпни слънчевите ядра, т. е. да открие, да разгърне покривалото на висшите светове, на ангелските светове. Те ще бъдат новата родина за ученика. Тогава той няма да бленува да види едно ангелско същество, едно посветено същество. Тогава ученикът ще забрави, че е нуждаещ се да копира някои нови идеи. Той е вече фактор, той е вече осезание, прилив на върховните идеи. Но ще кажете: “Слаба ни е представата за това, което ни се говори.“ Ние не работим вече с кирката на представи. Тя е стара мярка. С нея работят още художниците, музикантите, хората на изкуството. Те казват: „Да имаш богати представи.“ О, не, да бъдеш върховна идея, това е същественото, това е върховното. Щом се превежда този върховен начин на идеи, на възход, ученикът е осигурен по всички правила. Може би ще има някои малки изпитания, но той е вече осигурен, защото е белязан, имат го в предвид. очакват от него, защото той запълва едно свещено място във Висшите светове. Те знаят, че той е вече светещо звено в общата възходяща верига . Следователно, не е самотен, не е забравен. Той е вече свободен от родовите връзки, от семейните връзки, от националните връзки, дори и от планетните връзки. За него планетата е украса на битието. Защо е украса? Когато съществата от висшите светове насочат своите телескопи, те ще видят как известни планети блещукат в пространството и знаят, че те са поставени да украсяват Божественото битие. Следователно, земята е една украса. Тогава, как трябва да се чувства ученикът при тази нова обстановка? Трябва да бъде подобен на тази украса. Трябва да бъде красив. Кои елементи преобладават в красотата? Елементите на светлината - багрите. Те са същественото в украсата. На кои органи отговарят? На зеницата, защото тя вижда красотата. А кой импулсира тази украса? Духът, защото Духът е начало на всички планети, на всички украси в сътворението. Така знай, ученико. Там където е красотата, ще знаеш, че присъства импулсът на Духа. Там където е идеята, познанието, ще знаеш, че присъства сам Бог, с всичкото свое величие, с всичките свои начала. Най-богатото същество, най-плодовитото същество, най-красивото същество, най-великото същество, това е Бог с многото възможности. Колкото повече се приближаваш към този чуден Божествен свят, толкова повече идеите на върховните стимули стимулират твоя свят, твоя дух и твоята душа и те придобиват новата обстановка. Ти ставаш вече радиираща жива светлина. А ще знаеш, че за светлината няма препятствие, няма стени, няма прегради. Тя прониква със своя етер навсякъде. Ето твоето бъдеще - да проникваш като светещ навсякъде вече като една върховна идея, в която има абсолютен порядък, абсолютен разум, абсолютна светлина. Когато засягаме естеството, веществото, състоянието на тия висши проблеми - върховните идеи, ученико, задълбочи своя дух. Нека той се научи, по патя на светлината, по-лесно да прониква във висшите предели на Божествените идеи. Дай свобода на своята душа да литне в царството на върховните светове, на ангелските светове, за да може и тя, заедно с тия същества да тържества, да изживява великите красоти. И така, когато приближаваме до ангелските светове, когато те изкачваме до висшите светове, ние не се страхуваме, че ще се върнеш назад, защото знаем, че копнеещата ти душа, копнеещия ти дух са определени да бъдат едно ново проникване, една нова обстановка. Ние не се страхуваме, че светлината ще ви стопи, защото и светлината ви открива пътя, и тя самата е път за вас, за да може при обстановка на видело, при обстановка на светлина да постигнете нова среда. Никога не отпадайте духом, за да не ви владеят нисшите същества, за да не ви занимават със своите материални проблеми, със своите социални или духовни проблеми. Никога. Въдете по върховете, за да нямате нужда от долините, от низините. Такъв е Духът, такова е веенето, което е проектирано към съзнанието на ученика. Бъди достоен. Бъди онзи, който не ще съжалява, но напълно ще се радва, защото ще се осъществи твоят блян, твоят копнеж да бъдеш в средата на съвършените. Бъди в тази среда, защото тя ще те освободи от многото термини, от многото фактори, от многото вярвания. Една вяра имай - върховните идеи. Те са утрешното твое. Те са и на цялото човечество, но за теб дойде преходът. Свършиха се дните, свършиха се годините, свършиха се и вековете. Назад е страшно, напред е трудно. Но предпочети трудното пред страшното. Предпочети светлината пред тъмнината. Предпочети живота пред смъртта. Това ти завещаваме, за да можеш да бъдеш дееспособен и когато провеждаме нашите занимания, нашите идеи, ти ще бъдеш напълно спокоен да не се влияеш даже и от нас, да не се влияеш от идеите, да не са влияеш а и от светлината, но да бъдеш пълно въплъщение на нови идеи. Малко е пространството, което те дели от реалността. Близо е върхът, до който ще стегнеш горе. Бъди издръжлив. Още малко издържай. Бъди упорит, характерен, тъй както са характерни мировите закони. Те опущение не правят. Ако би имало опущение, би се срутило сътворението, биха загаснали слънцата, би станало хаос. А вие виждате колко законите са упорити, системни, какъв изящен порядък, какво равновесие, каква хармония цари в миросъзданието. Следователно, и ти трябва да бъдеш подобен, в нищо не трябва да отстъпваш. Това е характер, това е идея, безсмъртна, върховна, Божествена идея. Бъдете идеи на прекрасните светове, на чудните, на търсените, на желаните светове. Бъдете вечно търсени. От кого? От нуждаещите се. Бъдете вечно познати. От кого? От светлите сили. Не допущайте вече тъмна мисъл, за да не бъдете скрити пред очите на светлите сили. Те не обичат да гледат в тъмнина. Бъдете винаги като светило, за да ви имат в предвид и ви поставят при по-добра среда, в по-завидно място, да ви приготвят вечеря, обяд, да ви приготвят дрехи и всички средства за минаването ви от свят в свят, от планета в планета, от ядро в ядро, от сътворение в сътворение. Нека да блести тази звезда на твоето чело, ученико, да се възпламенява все повече и повече от върховната светлина, която е израз и върховна идея. Ученико, колко желаем да бъдеш тази върховна идея, за да заемен завидно място в сътворението. Тогава Бог ще завърши своето дело. Докато не влезеш като съграждащ елемент в неговото сътворение, то? няма да престане, няма да си почине. И тъй, щом обичаш Бога, бъди вече съграждащ елемент. Нека твоята любов така да се прояви, че наистина да зарадваш Духа, сърцето на Бога. Нека тия пламенни, тия вдъхновени мисли създадат вече нови същини, нови състояния за вашата мисъл, да имате една вибрираща, една пееща мисъл, да имате едно пламенно, едно красиво сърце. Към това ви зове Духът, към това ви зове цялото светло небе. Обичайте случаите, обичайте моментите, защото те за вас са най-свещеното, най-чистото. Обичайте присъствието, обичайте прилива, защото те са потоците, които ще подхранят вашата душа и вашия дух. Обичайте Бога, защото той е най-голямата любов в миросъзданието. Обичайте неговото дело, обичайте неговите вселени, защото те са чудните върховни идеи на неговия промисъл. И тъй, за в бъдеще имайте в предвид новата обстановка, която ще даде най-добрите условия, най-добрата атмосфера за проектирането на върховните идеи. Не се обвинявайте, не казвайте, че нямате добри условия, че атмосферата не е благоприятни, че управлението или други някои фактори могат да бъдат причина да бъдете в новата обстановка, но бъдете трептящото Божие сърце, чудно хубавата, красива Божия мисъл след срещата с Върховното ръководство. Обичайте случаите, направете ги като система и строго я защитавайте. Това е характер. Ние ви казахме, че ви освобождаваме от тия системи, но тогава, когато се оформи напълно една от върховните идеи. Ние сега « я оформяме, ние я рисуваме, дяламе, чукаме върху нея, за да можем да я оформим. И когато я оформим, ще и вдъхнем душа, за да стане нов, жив образ. А щом стане такава, тя ще може добре да се движи, ще стане движение. А щом стане движение, тя придобива вече среда на състояние. И тъй, за да имате богат репертоар, за да имате богати перспективи и идеи във вашето съществувание, когато ви превеждат учението на Великото всемирно бяло братство, трябва да защищавате с кръвта си, с живота си всичките си богатства, т. е. новата обстановка, т. е. Върховната вътрешна школа, защото ако сега изпуснете този момент, никоя сила не би се ангажирала да ви има в предвид, а ще ви поставят като средство да се качват другите духове нагоре. Достатъчно сте били стъпала. Сега бъдете пространство, необятност. Така да сияе вашият дух, така да свети той, че никога да не допуснете отрицателната мисъл, че може да бъдете в пространството без път и място, без състояние. О, не. Вие сте строго организирани. Вие вече влизате в една богата системна организация - организацията на Бялото братство. Всичко трябва да знаете. Да няма въпрос, който да е в тъмнина, да няма тайна неоткрита, защото тайните са за невежите. Неоткритите неща са за недоразвитите. Престъпление е за ученика да казва, че има тайна, че има неоткрити неща. Една върховна идея, въплътена в теб, ще ти даде есенцията на нещата, ще ти открие вибрите на Божественото сърце. А знаете ли какви чудни приказки са те в Божието сърце. Да, ще знаеш. От въздействието на всяка планета, на всяко слънчево ядро, ще знаеш за въздействието и възможностите на цялата слънчева система. Това е истинската положителната върховна астрология. Бъди астролог. Чувствай пулса на слънчевото ядро. Чувствай копнежите и стремежите на слънчевите същества. Това е истинска астрология. Знай за пространството, за разстоянието от слънчевото ядро до всяка планета и до другите слънчеви системи. Това е математика - да знаеш, да имаш този усет в себе си. Той всичко ще издири. Бъди винаги на разположение но този интиутивнен усет и той ще ти разкаже за чудната необятна прекрасна вселена, която е украшение на Божия промисъл, на Божието трептение, на Божия дух. Имате най-добрите възможности, имате едни от много добрите случаи. Колко ние искане да прецените това добре, да не се влияете от никакви странични шушукания, от някакви въздействия, че не сте в такт с Мировия учител. Това е учението на Мировия учител - да ви направи една върховна идея. Никакви други идеи е нямал той. Това е неговият венец на знанието - да бъдете провеждана върховна идея в миросъзданието. А всяка мирова идея е върховен закон, който е произлязъл от Божия ум. Божият ум е родил тия върховни закони. А върховните закони са узаконили Божията мисъл като идея. Следователно, върховните идеи са Божии мисли. Добре разберете това. Ние ви въвеждаме в състоянието да бъдете Божествена мисъл. И тъй, предупреждаваме за бъдещата работа. Нека да приложим някои действия в абсолютност. Това е новото възпитание, което влиза в новата обстановка. Тогава бъдете сигурни, че ще имате добри резултати. Тогава Духът ще се разгърнете излъчи същини от себе си и ще ви разкаже за чудното за вас, за тайното за вас. Когато засягаме въпроса за върховните идеи, ние имаме за задача да изнесем някои истини, които оформяват, дават полет, дават простор да се издигне ученикът до там, че да олицетворява една такава върховна Божествена идея. Тоя въпрос не може да бъде разгледан между ония същества, които нямат още духовно пробудено съзнание, същества, която нямат още добре устроено духовно тяло, същества, които още не могат да се откъснат от животинския свят. Но когато е дошъл въпроса да се разреши проблема за върховните идея, се навлиза в една наистина доста трудна област, област в която малко, единици същества проникват и то защото там атмосферата, етерът, онези нежни, префинени трептения са така устроени, че само духовно пробуденият може да издържи. Ето защо. Върховната вътрешна школа апелира преди всичко устройство, преди всичко надживяване, абсолютна свобода, втопяване в абсолютната мирова светлина. Но може би ще се възрази: „Как можем да проникнем в тия етерни тела, в тия етерни организми?“ Ученико, когато устроиш своето тяло, когато устроиш своята симпатична нервна система, когато устроиш своята мислеща система, ти ги устройваш по закона на сътворението, по закона на Абсолютното. Следователно, тия области се постигат, когато ученикът напълно е осъзнал, че е влязъл в аулата на висшия университет, в Божествения университет, т. е. в сложностите на Божествения живот. Внимавайте в сложността на Божествения живот. Наистина, трудна е тази стълба, много е отвесна. Трябва труд, преустройство, работа, проникване. Но ученикът не може да стои на едно място, ученикът не може да бъде само в забавачницата, да се занимава с фактите и с образите. Пред ученика стоят същините на нещата, състоянията на лещата, светлината на нещата. Щом е така, трябва абсолютно да се изключи противоположната мисъл, че не могат да се постигнат висшите върховни идеи. Преди всичко ученикът е една върховна идея. Той е една велика Божествена а абсолютна мисъл, която така е оформена, така е изградена, тъй сложно е построена, че няма какво повече да се разсъждава. Много учени са правили опити да създадат работи от стомана, от метал, да създадат на тези роботи движение, подвижност, но това движение е постигнато посредством магнетизма, посредством електричеството, но не е постигнат живот. Не може да се постигне живот. Животът е нещо абсолютно. Той не се подава нито на форми, нито на образи. Животът е такава субстанция, която дори и най-гениалните духове не могат да отгатнат. Защо? Защото е върховна идея. За върховните неща трябват върховни средства. А кой може да ги има? Може да ги има само ученикът от върховната вътрешна школа. Но нима онези учители, които са идвали на земята, не са имали тази възможност? Всички учители, които са участвали на земята, са все от Върховния вътрешен институт, от Върховния вътрешен университет, от Върховната Божествена идея. А защо тия учители не са били разбрани? Как ще бъдат разбрани? Как може с обикновеното съзнание да се схване, да се разбере Върховното съзнание? Това не може. Ето защо се подготвят ученици по върховен характер, които да бъдат така свободни в мисли и чувства, които да бъдат така изтънчени по светлина и красота, които да бъдат така устроени, че тяхната усмивка да представлява един светъл Божествен ден, техните очи да излъчват лъчи на върховните слънчеви ядра. Всичко трябва да бъде мирово, върховно. Това представлява едно отлично, едно издържано устройство. Няма да кажем абсолютно. Защо се подготвя ученикът в този дух? Да могат да се снемат върховните идеи по-близо до планетата Земя. Тя е била до сега лишена от тия върховни идеи. Тя самата е една върховна идея, но е само образ. Не е състояние, не е още душа. Като казваме, че няма още душа, не трябва да се разбира, че наистина няма душа. Зад всяко едно явление в природата име един великан, един голям дух, който олицетворява явлението. Така и зад планетата Земя стои един великан, който олицетворява планетата Земя, но ние поставяме въпроса, дали само този дух трябва да бъде във връзка с онези велики същества, които населяват другите планети. О, не. Трябва да има наследници, трябва да има синове, посветени, които да подържат живота, които да подържат обаянието на тази върховна идея. Иначе би имало застой, би имало еднообразие, повторение на нещата. Но Всемирното върховно провидение така е устроило нещата, че те вървят по закон, до определения възход на дадената идея. Кой може да знае по-дълбоките, по-скритите тайни на живота? Който е тайнствен. Кой може да знае за върховния проект? Който е върховен. Кой може да знае за Божествения живот? Който е Божествен. Кой може да знае за Великото начало? Който е начело. Но всичко това да се постигне, трябва едно коренно преустройство, едно Божествено олицетворение, една е Божествена проекция, едно Божествено миросъздание. Ученикът така трябва да се построи, че да заличи своето минало. Мило ви е миналото. Всеки се държи за него здраво, като казва: „Ако изпусна това минало, какво ще остане от мен? То е, което ме импулсира, което ме радва. То е моя капитал. Ако забравя традициите, ако забравя правилата, по които съм се движил в миналото, може би ще има такива последици, че ще загубя своята индивидуалност, своето физическо тяло.“ Така мисли ученикът още. Той провежда идеите в умствения свят, но здраво се държи за физическия свят, за миналото. Казва той: „Трябва да вървя наравно с другите, да не преча на никого, да спазвам реда на йерархията, на родословието, на нацията и т. н.“ Прав е. Прав е донякъде, но дотогава, докогато не е възприел принципите на върховното. Но щом възприеме принципите на върховното, нещата коренно се изменят. Старият живот, старото минало абсолютно се стопява, изчезва. Тогава за ученика е все едно, дали е на физическия свят, дали е в астралния, дали е в менталния или в Божествения свят. Той едно знае: върховното състояние. Това е истината за него. Ток никога не плаче за миналото, за физическото свое тяло, за своите близки, приятели и т. н. Не плаче, защото у него вече има други пориви - пориви на върховно движение, на върховна система, на върховно устройство, на върховна светлина. И тъй, по пътя на върховното ученикът изживява Божественото състояние. По пътя на върховното ученикът достига до върховните полета. По пътя на върховното ученикът превежда през себе си реките на светлината. Но светлината река ли е? Като живот тя е река. А там където минава рекичката, там живот се създава. Следователно, там където мине рекичката на светлината, душата се създава. Възприеме ли е един от принципите на върховното, всичко старо вече изчезва, т. е. старите прийоми вече се претопяват. Когато в съзнанието на ученика проникнат стимулите на върховното, той вече има друго проникване в нещата. Той не е вече само на планетата Земя. Планетата Земя за него е вече един скачен съд на мировата верига. А той няма да се задоволи да бъде само в едно звено. Той ще обходи цялата верига. Това е стимулът на върховното, това е ритъмът на Духа. Ето защо, от гледището на обективното човешко съзнание, ученикът е като че ли нещо ненормално. Вярно е, по отношение на физическите порядки той е ненормален, но по отношение на върховните порядки той е възвишен, Божествен. Но има и друго положение. Проникнат ли върховните идеи в ученика, той дирижира нисшите съзнания. Те са пряко подчинени, защото устройвайки себе си, той дава модел и за другите. Защо? Защото той е вече една добре организирана същина - добре спретната, добре устроена, така нагодена, така украсена, че дори и най-висшите същества биха я пожелали. Ето каква значи образец. Трябва да се преобразиш, да научиш това изкуство на преобразяване. Докато ученикът не научи изкуството на преобразяването, той никога няма да владее изкуството на възкресението. Между възкресението и преобразяваното има една съществена разлика. Да се преобразиш, значи да измениш своето естество, а да възкръснем, значи да се освободиш от всичките естества, И тъй, проникнат от върховните идеи, ученико, застани на онова място, за което много духове, много посветени са имали пратеници, са давали големи жертви. Свещено е това място. Няма по-свещено място от мястото на свещените идеи. И тъй, заслужи го достойно, защото от твоето достойнство ще зависят и проблясъците на върховните идеи. Върховните идеи са така големи, че никое съзнание не може да ги обхване. То не може да обхване идеите, но може да обхване процесите на идеите. Следователно, бъди един проблясък на идеите. Затова те готвят. А щом си проблясък, ти навсякъде можеш да проблеснеш, можеш да проникнеш. Голяма е твоята бащиния, необятна е тя. Навсякъде те чакат като достоен наследник, като посветен син. Навсякъде те очакват. Има същества от другите планети, които чуват за тебе, знаят за теб, но не са те виждали. Те искат да те видят, те искат да те срещнат, те работят за теб, създават добри условия, създават там дворци, резиденции, университети и казват така: „Ще дойде той. Чакаме го да дойде като нов Месия.“ Те доста много се свенят - дали ще бъдат готови, дали ще могат да задоволят твоето достойнство. Това не са илюзии, не са хипотези. Това е същината на устройството, същината на сътворението. Ако не би било така, какво би било друго? Казвате: „Какво може да бъде друго? Вечно страдание, вечно изгнание, вечен ад.“ О, не. Има вечни неща, но те не са страдание, не са ад. Ученикът трябва вече да излезе от тия хаотични състояния. Той вече е преобразил ада. За него адът е вече рай, хубава плодородна градина. Той не е вече в пределите на Дантевия ад. Даже и Данте напусна този ад. Той го видя във всичката му сила, във всичката му голота, във всичката му страхотност и напусна завинаги ада. Така и ученикът като Данте е напуснал вече ада. Данте беше срещнат от едно върховно същество, което му показа всичко в ада. Това върховно същество му каза: „Ако не вървиш нагоре, такава е и твоята съдба.“ И така Данте тръгна из висините да търси своята Беатриче, да търси своята любов, да търси красотата, да търси светлите предели, да търси светлите Божествени идеи. Така Данте стана една Божествена идея за света. Ние имаме за задача да разкрием тия положения на тия велики сили, които са идвали на земята да подчертаят, кое е било онова, което ги е импулсирало. Това са били все върховни Божествени идеи. Следователно, ученикът трябва напълно да бъде озарен от върховните идеи, да бъде напълно осветен от Божествените мисли. Само тогава той ще знае какво да мисли. Много е важно каква мисъл е проектирана в теб и каква мисъл се излъчва от теб. Проектираното е Божественото, а излъченото е твое. Излъчвай. Излъчвай мисли, излъчвай свежи. топли мисли. за да можеш да получиш притоци от Божествени мисли. Тогава идва законът: каквото дадеш, такова ще получиш и обратно - каквото получиш, това ще дадеш. Получавай, за да даваш. Давай, за да вземеш. Такъв по характер е ученикът - щедър, свободен, просторен, всемиров, върховен, велик характер. Кое същество може да притежава такъв характер? Няма на земята същество, което може да бъде удостоено с такъв характер, с такъв върховен характер. Само ученикът на Върховната вътрешна школа е удостоен с такъв върховен характер, защото притоците на върховните сили са реката, която напоява неговата земя, неговото битие. Не може без притоци, не може без река. Следователно, възприемайки силите, притоците на върховните идеи, ученикът е вече една всемогъща, една мирова идея, която по състояние и начало е Върховен Божествен промисъл. За кого се пазят тайните? За кого се пазят приижданията, присъствията? Единствено за ученика, защото само той може да слуша, само той може да отдели време, само той може да се посвети. Така Божествено се съчетавах условията, времето, пространството и състоянията в него. Казват, че духовно пробуденият изживявал някакъв си упоителен сън. О, не. Духово пробуденият работи, пресъздава себе си, пресъздава цялата окръжаваща среда, пресъздава и планетата, пресъздава и слънчевите лъчи, които минават през него. Каква голяма, каква колосална работа извършва ученикът, че няма време за сън. Сънят в неговата трудова дейност е изключен, защото няма време за сън, няма време за почивка, няма време за захлас, Ученикът е вече един върховен закон – закон, който регулира нещата в природата, който регулира живота в природата. Следователно, той е новия порив, новия импулс, новото същество, новата особа в живота. Когато засягаме проблема за върховните идеи, ние не се стесняваме, не се страхуваме, че те няма да намерят място във вашето съзнание. Вашето съзнание се вече изгражда, преустройва се за тия проблеми и затова то идват навреме, макар и вашият дух да ги е чакал след хиляди и хиляди векове, защото така е мислил. Той има едни опитности и то доста сериозни. И понеже е виновен, мисли, че Божественото благословение ще закъснее да дойде. О, Бог не държи на греховете, не държи на престъплението. Той държи на този, който е станал и е тръгнал. Дори той се радва. Но към онези, които не стават и спят, той е тайна, дълбока тайна. Ученико, едно трябва да знаеш: Бог за тебе не трябва да бъде тайна. Бог за теб е онова любимо същество, което всеки миг е в твоя услуга, в твоя помощ. Такъв е твоят Бог. Той вече не е дълбока тайна, незнайна тайна. Щом си олицетворение ла върховна тайна, то и Бог е олицетворение в теб като върховна мисъл. Няма вече предели, няма вече тайни замисля, таен промисъл, който да не бъде открит, защото любимият син знае намеренията, знае проектите на своя баща. Любимият син е вече наследник. Баща му открива всички тайни около своя живот. Той нищо не скрива. Следователно, няма тайна. Така и от възлюбления син Бог нищо не скрива, защото той е прям наследник. Така устройвайте своето битие, така възпитавайте своята природа, че да бъдете олицетворение на върховните идеи. Щом сте олицетворение на върховните идеи, бъдете уверени, че всички посветени сили, всички ръководещи сили ще бъдат в унисон с вашата дейност, защото вашата дейност е ценен приток, ценно движение, ценно вливане в общия миров прилив. И тъй, когато засягаме великите, нисшите области на върховните идем, ние имаме единствената задача да осъществим великите замисли на Бога върху планетата Земя. Тепърва върху планетата Земя ще се зародят прекрасните идеи. А щом дойде прекрасното, красивото, чистото, няма да има вече отрицателно същество, блуждаещо същество. Всички същества ще бъдат братя, всички същества ще бъдат вече синове, учени и и земята ще бъде вече рай. Изграждайки себе си по този образен, когато чуеш зова, когато чуеш поканата да минеш от едно състояние в друго, от един континент в друг, от една планета в друга, ученико, бъди готов да възприемеш този зов, тази покана, без да си помислил за миналото, за старото. То нищо добро не ти донесе, а беше причина да те изпратят на земята, на недобре устроената планета Кого изпращат и къде го изпращат? Има две положения. Или си изпратен като непослушник, като бездарник, като престъпник, или си изпратен с мисия. Завидно е второто. Ако си изпратен с мисия, свърши си мисията отлично. Всеки ще си отговори на въпроса за какво е изпратен. Има едни вътрешни задължения и те могат да се открият само по вътрешен път. Кой ще ги открие? Вътрешното съзнание. Вътрешното съзнание ще открие вътрешните призвания. Откривайки сложността на върховните идеи, ученикът така се обогатява, че може вече да разпределя енергиите, да разпределя приливите, светлините, т. е. да взема материал и да строи. Как да работи? Ще устройва себе си по Божествения план. Кой ще му даде този план? Божественото което е ангажирано от него. Има един Божествен ангажимент. При изпращането на ученика на земята, известни същества са взели ангажимент за него. Следователно, ученикът е особен ангажимент. Всички закони са строги по отношение на ученика. Но той трябва да бъде свободен от законите. Ето къде е силата. Кога ученикът е силен? Силен е тогава, когато е светлина, когато е чистота, когато е огън. Когато е лъч, никакъв закон не го хваща, никой не може да го подчини. Кой ще подчини светлината. Кой ще подчини огъня? Кой ще подчини чистотата? Обогатен с с енергиите, с богатството на върховните идеи, ученикът е една ръководни сила, която превежда същества през най-трудните полета, през най-трудните върхове, Водачи трябват. И не така случайно се създава Върховният институт. Той има за задача да подготви водачи, т. е. да изработи прекрасни светилници. От какво ще ги изработи? От злато ли? От сребро ли? Светилници трябва, които да осветяват пътя към върховните полета. Не забравяй това. Винаги имай в предвид пътя на върховните полета. Там ще видиш неща, които обикновеното око не може да види. Там ще чуеш, за неща, които обикновеното ухо не може па чуе. Такъв е твоят прекрасен върховен свят. Към него те зоват, към него те водят. Следователно, бъди готов да влезеш достойно в другите светове, да ги опознаеш най-подробно, да опознаеш живота, устройството, културата, просветата, идеите, стремежа. Обичай тези върховни светове. Когато се зароди това импулсивно чувство на обич в теб, бъди уверен, че в теб винаги ще преобладават свежи, младенчески енергии, младенческо движение, младенчески импулси, младенческо знание. Минавайки тия енергии през теб, всички утайки ще се стопят, всички противодействащи сили ще отстъпят. При напора на светлинните енергии, всичко се преобразува, всичко се преустройва. Когато така представяме нещата, ние не се колебаем дали не е рано. Няма вече рано, няма вече късно. Има точно време, когато часът е вече ударил, когато апелът е изпратен, когато зовът се е чул, когато Бог е между вас, когато Бог присъства, когато Бог говори, когато Бог импулсира, когато Бог се представя като върховна идея. Бъди готов в по-близки дни за по-върховно присъствие. Още не сме ти казали истината. Ти още не я знаеш. Какво си ти, ти още не знаеш. Не знаеш, че няма вече време. Часът е ударил. Камбаните звънят. Нито друго не ти остава. Бягай към Светилището, бягай към училището, заемай навреме мястото, сядай на скамейката, защото Учителят идва. Учителят те чака. Не закъснявай. Всичко Бог ще извади от своята пазва - най-силното, най-скъпоценното и ще остави да го видиш. Ще вземаш всичко Божествено. Това не е малко. Да видиш Божественото, това значи да си достоен син, послушен син. Сега ти предстои да пристъпиш със страхопочитание пред Светилището на Божественото. Какво ще видиш? Злато ли? Сребро ли? Скъпоценни камъни ли? Ще видиш кристалната зеница на Бога. А погледне ли те кристалната зеница, ще видят само светлина. Всичко друго - скъпоценни камъни, злато и сребро, се превръща на светлина. И тъй, няма, по-ценен продукт, както кората го наричат, от светлината. Бъди светлоносец. Разнасяй светлината, за да бъдеш вече светилник. Като светилници и Школата ще бъде светилище. Трябва да светите. Но ще кажете: „Трябва, трябва. Трябва, но как?“ Ние ви описахме целия процес. В тъмнината няма да ходите, за тъмнината няма да съжалявате. Будно, чисто, идейно съзнание. За твоето съзнание няма вече тъмнина. Както виждате, работата е сериозна. Да няма пасивност, а да има импулс, да има жар, огън, пламък. Как да има? От къде да го вземем? Имате го. Имате Божествени заложби а себе си. Те са жар, огън, пламък. Не потискайте Божественото. Дайте си воля да преустроите себе си, за да не бъде късно, когато дойдат и ви кажат: „Хайде, тръгнете за нова държава, за нов континент, за нови планети, за нови вселени.“ Но може би ще дойде мисълта: „Че неподготвените ли намериха?“ Коя е мярната? Кой е готов и кой не е готов? Единицата мярка е този, който в дадения момент е попаднал под влиянието на Върховното присъствие. Има ли място за съмнение, за пасивност? Наближават дните но новата култура, наближават времената на новата епоха. Сега е началото и то трябва да бъде добре устроено, да не изневерява, но да е устойчиво. И тъй, като начало, дръжте се в правата посока. Никакво отклонение, никакво обръщане назад. Така ще получите Божественото благословение. Така ще възприемете върховните идеи, които ще дойдат у вас като обновители, като ръководители в живота ви. Ние ви говорим като приятели. Ние не ви говорим от горе. Ние сме дошли при вас. Ние още не искаме вие да дойдете при нас. Защо? Защото вие още се страхувате. Казвате си: „Ако отидем при тях, дали ще се върнем и как ще се върнем?“ А после добавяте: „Е, те ще ни помогнат.“ Не ангажирайте силите, не ангажирайте законите, но изпълнявайте законите. Ние идваме при вас, за да ви помогнем, кога да дойдете вие при нас. Ние правим мост и когато преустроите себе си, да може да минете по този мост. Той е много интересно устроен. Големи архитекти работиха върху него. Донесоха материали от слънчевите ядра. Мястото е солидно устроено. Сега остава ученикът да се преустрои, за да мине по този мост. Има действителности, които ученикът още не знае. Той не знае още за своята лична действителност. Той още не се познава като една организирана силя. Той още не се познава като богато съзнание. Той даже не е почувствал напълно ритъма на своята душа. Той още не знае за истината на своя дух. Но въпреки това Върховното ръководство представя проблема за върховните идеи. Дали е прибързало, дали няма да го спъне, то си има грижата. Сега е един даден момент. Трябва напълно да се използува. И тъй, колкото по-често ученикът е във връзка с Присъствието, толкова повече той запаметява в себе си онези велики задължение и онези велики постижение. Ако няма кой да му каже, какво ще прави той? Ще повтаря ежедневието, а това убива животът, това унижава прогресът. Не трябва да има вече понижение, а трябва да се издигне съзнанието, трябва да се издигне духът, за да се заработи сериозно. Сериозна работа какво значи? Да направиш стълбове, небостъргачи, да направиш машини - надземни, подземни или светещи? Не, това е труд. Това не е още работа. Да вземеш материали от земята и да строиш машини, къщи, небостъргачи и т. н., това е да имаш работа с нисшите същества, да ги поставиш там, където те може би не искат. Поставяш ги по силата на някакъв закон и мислиш, че си направил нещо. Да работиш, това значи да преустроиш първо себе си, да освободиш всички същества, които си ангажирал да изпълняват твоята воля. Всичко онова, което остане в теб, трябва доброволно да даде своя труд, доброволно да даде своето служене, доброволно да даде своята светлина. Само така добре ще се устроиш. Понеже ние виждаме ученика като комбинации от много сили, протоплазми, същини, желания, чувства, стремежи и т. н., то ако вземем да освобождаваме силите, от него какво ще остане? И това което ще остане, как ще го видите? Дали ще го видите? Дали ще бъде видимо? На агентите на смъртта трябват тези процеси. Те вдигат, вземат всичко от ученика и го поставят в гроба. А къде е ученикът? Какво остана от него? Това е още тайна, една дълбока тайна, специално за ученика. Е ще бъде тайна дотогава, докогато проникнат в него върховните идеи. Кой може да каже аз? Никой друг не може да каже аз, освен Бог. Той е азът, понеже Той е началото? Ако не се беше излъчил като същини или както ние казваме, ако не беше се неговият Дух вселил като организми, не би имало проява, не би имало вселена. Така че, навсякъде ще подчертаете особеността на Божественото. Това е сега идеята в ученика - да подчертае Божественото в себе си и всичко да прави за Божественото в себе си. Красота, наука, култура, възпитание, изкуство, любов, всичко да даде за това Божествено в себе си и Божественото ще го представи вече като идея. Какво значи идея? Идея значи да се сътвори нещо, да се създаде нещо по-идеално, идейно, да се построи ученикът по метода на Божественото по форма, по съдържание, по естество и вещество, по светлина като Божественото. Каква е жертвата на ученика? Да жертвува всичко за Божественото, което е в него. Но, защо Божественото е така подчинено, че трябва всичко да се жертва за него? О, то не е подчинено, но то служи като връзка, като спойка както на душата, така и на Духа. То ги споява и като спойка те представляват една общност и индивидът е започнал индивидуален живот. Ние знаем още в началото какво е ученикът, кой е той, къде е. Той не се познава, защото се е вживял в Божественото, се е слял с Божественото и понякога казва а на Божественото „Аз съм.“ Точно там е грешката, че това аз подценява Божественото аз и оттам идва грехопадането, т. е. непокорството. Цялото битие говори за този грях и всички свещени книги. Затова ние казваме: когато проникнат Божествените мисли като върховни идеи в ученика, той ще даде предимство на Божественото в себе си. Ние можем да ви обясняваме, че Бог се е излъчил от себе си, дал е същини в пространството, които са станали причина да се създаде битието, вселената, но това е само отвлечена мисъл. Трябва да има едни живи фактори, които да внесат тия семена във вашето съзнание, за да може да правите разлика. Факт е сега, че вие сте при неблагоприятни условия. Никой не може да го оспори, но трябва да се намери път, средства, начини как да излезете от тия неблагоприятни условия. Когато се налучка този път или когато ученикът започне да изучава системно този Промисъл, тази върховна идея, тогава той ще се възпита, ще знае. Няма да бъде вече ученик от първи клас, но ще знае вече за неизвестностите. По вътрешен път ще разбира нещата. Дълбоко ще влезе в себе си и ще открие Божественото. Трябва да го открие, т. е. да разграничи Божественото от своето. Отделни ли са? Там е сега въпросът. Което греши, което се цапа, то е външното. Това сте вие. Божественото винаги прави усилия да помогне на човешкото, да го направи като себе си, И това ще стане. Бавен е процесът. Не можеш да извадиш рибата от водата и да я туриш във въздуха. Нейната среда е водата. Така е и сега. Не можеш външно да втопиш вътрешното. Трябва изкуство, трябва знание, трябва правилно да се познават законите. По-рано хората казваха, че не може да се лети по въздуха, а сега летят. Казват, че не може да се живее в рядка среда и пускат в самолетите си кислород. Значи, знание, изкуство трябва. Така че, като апелираме за устройството на ученика, то е за да има в предвид всички закони - физически, химически и т. н. Всички закони в битието, в природата ученикът трябва да познава. Той не може да бъде като отшелник и да не се интересува от законите на битието. Да не бъде само един послушник, да изтезава своето тяло, като мисли, че тялото е най-голямото престъпление. Тялото не е престъпление. Престъпление е тогава, когато по отношение на него се върши насилие. Едно хармонично тяло, едно добре устроено тяло няма де бъде престъпление, а ще бъде украшение. Не е много завидно пояснението в материята, но въпросът е сега да се владее материята, да владеете това изкуство, че и в материята да сте, да не сте зависими от материята. Не да се раждате по този начин, а по други закони. Когато искаш да си създадеш материален образ, да си го създадеш сам, а не да очакваш на другите духове да го създават. Ти сам ще бъдеш и бащата, и майката. Ясновидецът вижда образи на духове, които са материализирани. Ако има закон на материализация, има ли нужда да се раждаш, да ставаш бебе, да създаваш бели и т. н.? Няма нужда. То е Божественото състояние, но после е станало неща, което е още тайна за ученика. Той още не трябва да бута тия неща. Нека бъде още скрито в съкровищницата, а той да се готви да напипа истината. Всеки ден разглеждай себе си да видиш кое в същност е Божественото и кой си ти. Трябва да се правят такива опити. Ние още не поставяме задачи, защото още си в процес на подготовка. Задачата се дава не ученика да я разреши. Няма две мнения. Няма тъй или иначе. Задачи се дават вече на подготвените ученици. Вие подготвени ли сте? Като ви кажат тръгнете да тръгнете. Да не мислите вече за Стояна, за Драгана. Тръгни и нищо повече. Имаш всички условия и всички възможности ти са дадени. В центъра стои Божественото. Това е истината. Варна, 24.6.1956 год.
  2. УКРАСАТА НА ЗЕМЯТА Когато устройва себе си, ученикът трябва да вземе необходимите елементи, необходимите материали, които по качество, по свойство и състояние са от висша валенции, от възвишени сили. Къде ще намери тия елементи да бъдат те качествени, издръжливи, да бъдат красиви, чисти, да бъдат финни, кристални, да бъдат предпочетени, да бъдат нужни? Навсякъде са разпространени тия елементи и качества във вселената. За да може ученикът да достигне до тяхното място, до техните предели, му е необходимо да има възможности, които да го удостоят с тяхната реалност. Но преди да направи това, той трябва да има знание, т. е. трябва да е проникнал в тия области, където се таят скритите елементи, т. е. той трябва да ги владее, за да се представи като почетен, като образцов, като надежден, любвеобилен пред представителите на тия елементи, за да могат те да боравят с него, да могат да го кредитират и му отпуснат необходимите материали, с които той ще преустройва себе си. Големи заложби. Те не са така временни, а са донесени от вековете. Те са вековни опитности на велики духове, на велики силни люде, които са обитавали земята и другите планета и съзвездия. Те са набрали такива опитности, такива ценни качества, които могат да послужат като материал за постройката на ученика. Но за да може да влезе във връзка с тия сили, да може да бъде способен да отнесе тия богатства във своя дом, към своето светилище, към своя свят, към своя организъм, към своя обект, необходимо е изрядно достойнство. Не само достойнство, но той трябва да знае защо са дадени известни елементи, защо са допуснати известни явления в битието и във вселената. Толкова много вода има в океаните. От векове и векове, от хиляди и хиляди години стои тази вода там. Какъв е нейният смисъл? От векове и хилядолетия е животинският и растителният мир. Какво са придобили? Животните са пъплели по земята и се бивали унищожавани. Същото е и със земята, като се абстрахираме от другите планети. За тях ученикът още не знае. Но това което е пред неговите очи, което е пред неговия обсег на съзнание, на мисъл, той трябва да знае. Трябва да знае защо всичко е така сложено, защо всичко е така построено. Защо е водата? Тя изпълнява много функция. Вие ги знаете. Знаете от какво е съставена, но когато се говори за нейната вечност, за нейното минало, настояще и бъдеще, в съзнанието на ученика трябва да проникне мисълта, че водата е украшение на земята. Бог е украсил земята с водата. И цялото растително царство е също украшение на земята. Цялото животинско царство е украшение на земята. Бог е украсил земята с водата, с растителния мир, е животинския мир, с огъня, с вятъра, с въздуха, с озона, етера и т. н. Кому трябва това украшение? Украшението на картината на кого трябва? На художника. Той иска да я види хубаво украсена, изящна, чиста, хармонична. Така и Бог като художник, така е нарисувал тази картина - земята, така я е украсил, че когато я погледне, той е доволен от нея. Съществата може би не са доволни, водата може би не е доволна, огънят не е доволен, но всички те са краски по лицето на земята. Бог е доволен. Ето как идваме до положението какви елементи трябва ученикът да знае, за да устрои себе си. Той ще вземе от онези елементи, които са украшение на земята, които Бог е поставил върху земята. Посредством тях и той ще стане едно прекрасно украшение на земята. Но ще се запита: „Ако ученикът вземе от елементите на водата, какво ще внесе в себе си?“ Ще внесе мекота, Ако вземе от въздуха, какво ще внесе в себе си? Ще внесе подвижността. А от елементите на огъня? Ще внесе светлината. Ако вземе от елементите на етера, на озона, какво ще внесе в себе си? Ще внесе чистотата. Ако вземе от тия елементи на чистотата, какво е ще внесе в себе си? Ще внесе любовта. А ако вземе от елементите на върховния ум, какво ще внесе в себе си? Ще внесе върховната воля. Ето, ученико, как ще се построиш като украшение пред Бога. Тогава ще бъдеш едно звено пред него, ще бъдеш едно завидно, богато, плодовито цвете, което да съдържа всички елементи на Началото. От къде го взе Бог, че да го постави като украшение на земята? Той го извади от своето сърце. Ето как ученикът ще се добере до извора, до сърцето на всички елементи. Тогава ще претендира, че той е голям алхимик, защото владее качествата, действията, състоянията на всички елементи. Тогава елементите ще бъдат живи сили за него, защото са произлезли от един абсолютен свят, от едно Абсолютно сърце. В построяването на ученика е необходимо де присъстват елементи, излезли от глъбините на Божественото сърце. Какво е това Божие сърце? Подобно на човешкото ли е? О, не. Има нещо подобно, но то е съвкупност от възможности, от явления, от начала. Не може ученикът да познае Бога, без да е познал ритъма на Божественото сърце, т. е. без да е изживял движенията на Божествената душа. Когато поставяме ученика като украшение, ние имаме за задача да привикнем неговия ум, неговата мисъл, все повече и повече да се вглъбява в нещата, в явленията, в същините и в реалностите, които представляват Божественото украшение. Украса. Тази дума вече е пословични. Да се украсим, да внесем елементите като същина в украшението на духовното тяло. Сега ученикът се украсява, облича се в хубави дрехи, слага си хубава шапка, хубави обувки, вратовръзка, но всичко това е украшение на физическото тяло, не на духовното тяло. Ние бихме казали дори: ученикът е още много беден духовно. Точно затова Школата има за задача да обогати ученика духовно, да го украси духовно. Всички усилия на възвишените същества са да могат да украсят ученика духовно, т. е. да стане неговото тяло светещо, блестящо, трептящо, идейно, реално. Ако ученикът това не направи, той ще украсява себе си отвън. Но идва един момент, когато го събличат и всичкото украшение става на тиня, на кал. Ето защо, той трябва сега да се украси от безсмъртните сили, от безсмъртните начала. Какво отражение ще дадат тия безсмъртни начала при украсата на духовното тяло? Те ще дадат отражение и върху физическото тяло. И когато се говори за възкресение на физическото тяло, точно това се разбира - да има отражение на духовното тяло. Когато има отражение на духовното тяло, физическото тяло така се преобразява, че става дори независимо. Но ще кажете: „Как може да стане независимо, когато е направено от груб материал, от плът?“ Така е, но когато тия елементи проникнат в него и преобразят цялото устройство на материята, на плътта, то по закон и физическото тяло става вече кристално, чисто, прекрасно, безсмъртно. Но ако ученикът в тази епоха не може това да направи, защото се иска много идейна, съвършена работа, голямо изкуство, поне трябва да мисли върху тия неща, да създава един мислов мир около себе си за тия висши елементи. Когато се движи в този мислов мир и самата атмосфера около него става поносимо условие. Ние говорим за дадени условия, но те няма да дойдат, ако ученикът не е работил. Неговата работа се състои в това да създава мислов ореол, мислова аура около себе си и те да бъдат светещи. Тия състояния проникват само в дадени моменти. За да бъдат непреривни, за да бъдат реални, да бъдат вечни, трябва да преобладава един безсмъртен характер. Но положението на ученика не е отчаяно. Този безсмъртен характер той ще наследи, защото самото ученическо дело е да посвети себе си. А да се посветиш, значи да се обезсмъртиш. Ще се обезсмъртиш само тогава, когато твоето духовно тяло е украсено, т. е. когато твоето духовно тяло е съставено от материалите, от елементите на безсмъртните начала. Така казано е много хубаво, прекрасно, но това да не е само хипотези, да не е само мечти, блянове? За ученика нито е хипотези, нито е блянове, нито е мечти, нито е суета. Той е в процес на построяване, в процес на проникване. Следователно, изключени са хипотезите, предположенията или тайните. За него вече тайната, няма стойност. Защо? Защото той знае, че тайната се крие в тия именно елементи на украсата. Състоянието на Духа, силата на съзнанието са винаги продукти, същини на тия елементи на украсата. Къде ученикът може да се заблуди? Накъдето и да хвърли поглед, той все вижда безсмъртни начала, вижда безсмъртната красота, вижда красотата на другите планети, на другите слънца, на другите звезди. Най-после, той вижда красотата и върху себе си и толкова много се радва. Затова е необходимо той да дочака това състояние на непреривна радост. Докато не дойде това състояние той вечно ще бъде в борба и то в непосилна борба. А радостта подразбира преодоляване на трудностите в борбата. Създавайте условия за повече радост. Да се радваш, че си открил един елемент от върховните начала. Да се радваш, че си едно украшение, че си една украса, една необходимост, която е поставена върху земята, за да проучиш нейната стойност, нейното значение, нейната необходимост. Радостта е едно особено чувство, чувство на истина която знаеш, която познаваш. А последното постижение на ученика е именно проблемът за истината. Истината се украсява чрез мъдростта, чрез любовта, чрез правдата, през добродетелта. Открие ли истината, ученикът в вече напълно завършен, построен като същество, което притежава атрибутите на съвършенството. Истината определя ученика като върховните начала. И тъй, за да могат да преобладават все по-висши трептения на жизненост в ученика и да бъде той едно прекрасно украшение, трябва да прииждат източниците на светлината, източниците на Духа, източниците на ума Господен. Могат ли те да прииждат? Когато ще прииждат, те ще прииждат при онова прекрасно украсено същество, което има най-мекия блестящ поглед, което има най-чистата кристална мисъл, което има най-любвеобилните отношения. При него ще дойдат те. Защо? Защото той е открил тайната и ги задържа не като тайна, а като оперираща сила. Понеже ученикът се чувства беден, необходимо му е да може да привлече повече сили, повече прииждащи духовни сили. И когато стане силен, той може вече да учи, да открива, да присъства в идеалното устройство както на себе си, така и на земята. Ученико, нека те открият, нека те забележат навсякъде като украшение на земята. Знаеш ли колко Бог се радва, когато види земята така украсена. Понеже тя е негово тяло, Той иска тя да бъде така украсена, така прекрасна. Затова в древността големите пророци я нарекли невеста украсена. Да, невеста е земята, която се е оженила за слънцето. Затова нейният възлюблен богато а надарява с ласки, с топлина и светлина. И тъй, цялото богатство на земята е оставено да бъде пазено, да бъде овладявано от посвещаващия се ученик. Богатството на земята ще му помогне. То ще бъде като едно непреривно условие. Богатството на земята се състои от много представителни елементи, от много сили. Следователно, ученикът ще се ползва от тия представителни сили. Благодарение на Върховната вътрешна школа, ученикът се ползува именно от тия представителни силя. Те са, които му давят жизненост. Те са, които събуждат в него един стремеж, един копнеж за наука, един копнеж да открие украсата. на земята. Тепърва неговата работа се състои в това да почне да открива красивите, идейните, Божествените, чистите явления по лицето на земята. Така възпитан, така построен, къде ще живее ученикът? Ще живее при най-добрите възможности, при най-прекрасните условия. Но докато отиде до тия условия и състояния, той доста ще се изпотява, доста противоречия ще изживява. Нека неговият поглед бъде едно озарение. Нека неговият поглед бъде едно проникване в нещата, в състоянията, в украшенията. Нека той вижда земята като една украсена душа. Тя диша, тя живее, тя се движи, тя говори, тя расте, развива се. Защо? Защото е украса на сърцето на Бога. Какво е забележителното, същественото при развитието, при усъвършенстването на ученика на земята? Да не наруши, да не изцапа нито едно украшение на земята. Тук се иска майсторство, иска се поглед, прозрение, да не наруши нито една краска, защото е отговорен. Спирайки се специално върху украсата, ние я причисляваме към ония върховни начала, които Духът господен е изнедрил от сърцето на Бога и е поляризирал цялата мислова система на Върховното начало. Като казваме цялата, не подразбира Абсолютното, а подразбира проявлението на Бога, защото ученикът вече знае, че Бог има непроявена същина и проявена същина, т. е. Бог е едно равновесие между Абсолютното и проявеното. Следователно, ние се занимаваме с проявения Бог. А щом се занимаваме с него, трябва да разбираме неговите прояви. Те не могат да бъдат тъмни, грозни, нечисти, неидейни, нехармонични. Изключено е. Вие доста сте Го гледали през тъмно покривало. И понеже сте Го гледали така, сега ние вдигаме този воал и ви казваме как да го гледате. От вашето съсредоточение, от вашата способност, от вашата организация ще зависи как да го гледате, т. е. когато организирате духовното си тяло, ще бъдат организирани центрове на по-висши сили, които ще се проявят, защото цялото миросъздание е проява. Нищо не е съществено извън проявата. Всичко е проявление на Бога. Следователно, нека у вас се проявят тия възвишени сили, които имат качествата на Върховното начало. И тъй, ученико, не забравяй за този полет. Не забравяй за този възход, за тази светлина. Теб ти предстои откритие, проникване, озарение, предстои ти съвършенство и пълно посвещение. Следователно, не се спирай да разрешаваш ония въпроси, които досега са те занимавали и които красят твоя външен физически мир, но се присъедини с изкуство да влезеш в областите, в царството на духовния мир - там да се обогатиш, там да прозреш и тогава ще откриеш великата истина за учителите, за мъдреците, за светиите, А ти трябва да знаеш за тях, ти трябва да си украшение за тях. Стани едно такова украшение, за да бъдеш ценен, за да те пазят, за да те кредитират, да ти изпратят един наистина възвишен Божествен пратеник, който да те охранява. Тъй както . на земята учителят се грижи за своите ученици, както майката се грижи за своето дете, така и в духовния свят учителят се грижи за своя ученик, така и духовната майка - Божествената любов, се грижи да своите деца. Ученикът никога не е без майка, никога не е без баща, защото неговият баща е мировото проявление, а неговата майка е мировата любов. Проявление и любов. Ако не би имало проявление, не би се отъждествила любовта. Ако не би имало проявление, не би станал светът, не би се устроило сътворението, Имаме ли сътворение? Фактът си е факт, никой не може да го отрече, никой не може да се заблуди, че всичко това е един хаос, че всичко това не е организирано, че е случайно. За ученика съществува един върховен закон, който той познала и чрез него открива най-дълбоката тайна. А щом знае за тия начала, той вече владее магическите ключове и борави свободно, дейно в духовния мир. Работата на ученика специално е духовния мир. Ако става въпрос ученикът да се устрои, то е да устрои себе си в духовния мир, да бъде едно богато духовно същество, което да бъде олицетворение на великите върховни начала. У така, дълг е да залегне в мисълта, че ученикът трябва да бъде едно кристално, изящно богато украшение. И когато стане нужда де се изпратят посланици в някой събор или в някоя конференция, в някое съвещание, то нека ученикът бъде достоен като украшение да бъде предпочетен и изпратен, защото в бъдеще на земята има да се устройват такива духовни събори, конференции, духовни организации, на тях ще трябва да присъстват представители които наистина са украшение на земята. Готви се, ученико за тия славни моменти, когато ще бъдеш назначен, когато ще бъдеш избран, ще бъдеш посочен да заминеш като представител на един такъв възвишен върховен събор. Това не е утопия. Това е действителност, това е единствената действителност. Така Бог украсява земята, така Бог съсредоточава силите, така организира силите и създава едни богати, прекрасни оазиси по лицето на земята. У тъй, благодарение на това началие и тук се създава един малък кристален оазис. Но като оазис, нека бъде извор пълноводен, бистър, чист. Като оазис, нека плодните дървета бъдат облагородени да родят плодове. Като оазис, земята нека бъде осеяна с цветен светлинен прах. Всичко да бъде в изящна чистота и красота. Така да се устрои този оазис, защото за него вече в небето знаят. Небето следи за този оазис. Има специални същества, които са делегирани да следят за него, да разчистват атмосферата, да пазят около оазиса да не проникне нечистота. В небето знаят за оазиса, защото той е вече едно блестящо ядро и светлинните лъчи на това ядро достигат до пределите на висшите светове. Те възбуждат там атмосферата и големи учени - астрономи, астролози чувстват това движение, това давление, и записват във всемирната астрология, че на еди коя си планета някъде е устроен оазис, светлинно ядро, което има вече такава деятелност, че силите на ядрото достигат като радиовълни до висшите светове. Ученико, помни тези неща. Не ги забравяй. Не се заблуждавай, че това може да бъде само така казано. О, не. Това е в програмата на Върховното ръководство. И тази програма ще бъде реализирана. Няма друго мнение. Тази хубаво украсена невеста ще бъде предпочетена, ще бъде посещавана, ще бъде ласкана, боготворена. Защо? Защото нейният жених е слънцето. Макар и да ти говорим символично, ти разбираш нещата. Разбирай нещата така; твоята душа е земята, а твоят дух е слънцето. Бъди душа и дух, за да бъдеш земя и слънце - земя украсена, слънце блестящо. Стреми се към това постижение.Ти ще постигнеш това, както ние казахме вече, посредством прииждане на повече светли сили. Една от гаранциите за прииждане на повече светли сили е именно този оазис, това светлинно ядро. По незнайни пътища за теб ние те свързахме с това ядро и те заселихме в този оазис. Сега не се чуди, не се стъписвай, но проблемът който има до разрешиш е, всеки ден да се вижда все по-кристална украса. Понякога ученикът казва: „Какво представлявам?“ Той не знае какво представлява. Той не знае, че е украса на земята. Ако знаеше това, той никога не би се цапал, никога не бе се чернил, никога не би се затъмнявал. Напротив, винаги би се облъчвал, винаги би се акумулирал, винаги би се осветявал. Как ще се осветява? Ние казахме: Духът е слънцето, душата е земята. Духът ще осветява, душата му ще ражда. Земята ще украсява, защото ако не би имало почва, не би имало условия за украса. Трябва да има платно, за да рисува художникът, за да украсява. Трябва да има почва, за да расте растителност. Не може без душа, не може без дух. Всички други теории са външна украса. Ние не ги отричаме. Те са на своето място, но са външна украса. Те са украса на плътния мир, а ученикът е украса в духовния свят. Той представлява една велика, възвишена Божествена мисъл, защото всички украси на земята са все от Божествени миели. По-рано ние казахме, че те са все ядра от организми на Духа, Това са все украси от естеството на Божия дух. Както виждате, ние ви представяме Духа господен като естество. Ние не го излъчваме, т. е. ние не го делим от естеството. Ако бихме го отделили, ще станем като мечтателите, но казваме, че всички върховни начала, които са се проявили като украшение и като елементи, са дошли посредством поляризацията на естеството на Духа. И тъй, ученико, имаш къде да стъпиш, понеже има естество. Има къде да полетиш, защото имаш безсмъртна субстанция, безсмъртни начала. Следователно, всички Божествени условия са дело за теб. Приеми това дело, т. е. възпроизведи в себе си това дело, за да бъдеш едно прекрасно украшение на земята. Както виждаш, ние не те отделяме от замята, не те пращаме в гробищата, не те пращаме в друга планета или слънце, а те поставяме на почетно място като украса на земята. И когато Бог погледне отгоре, да види, че неговата земя е украсена и то с такъв род багри и цветя, че да се любува и да попадне в състояние на размишление. И той размишлява върху една такава украса - как е започнала, от къде е започнала, защо е започнала и какво ще стане. Нима Бог не знае? Когато Бог беше в Абсолютното, той беше абсолютно знание. Когато стана проява, той стана в процес на поляризация. А там където има поляризация, има проявление и Бог изучава всяко проявление. Той вижда естеството на Духа като възвишено проявление. Той се радва като децата. Най-чистата радост е радостта на детето. Ако искате да научите за радостта на Бога, учете се от детската радост. Тя е най-чиста, най-безкористна. Защо се радва детето? Защото му купили някоя хубава дрешка. Какво представлява дрешката за детето? Украса. То толкова много се радва, защото чувства, че трябва да се украси. Това е несъзнателно разбира се. А ученикът трябва да има този процес съзнателно да се украси, да се представи пред другите като една чиста, завършена красива форма. Формата тук вече има голямо значение. Формата е вече начало за формиране на образа, Както виждате, всичко е реално съществено. Всичко си има свое начала. Следователно, разбирайте езика на тия върховни начала. Бъдете ли във връзка с тия върховни начала, вие ще бъдете вече завидна украса. Бъдете украса. Когато се срещнем, наистина да ви видим ароматично украсени, чисти, уханни. Ето, ние ви създаваме добри условия за прииждане на духовните възвишени сили. И когато в миналото засегнахме, защо се създаде това ядро, то е именно да се отбележи в небето, че на земята се е явило едно светлинно петно, а не тъмно, както сега се говори, че на слънцето са се явили тъмни петна. Напротив, на земята се е явило едно светещо ядро. Разберете това. Нека тази идея дълбоко да залегне в душата ви и да бъде осъзната от вас. Ние не искаме да ви делим от другите и не искаме и вие да се делите от тях. Те всички са добри. Те вървят по пътя на еволюцията. Когато и да е, те ще стигнат до светещото ядро, т. е. техния път е именно към светещото ядро, но вас ви понесоха с колесница. Ако и вие вървяхте с километрите на времето, и вие бихте вървели така. Но как стана това? Оставете. То не е много важно. Важно е, че вие сте вече в едно централно ядро, което дава вече своите резултати. Някои по-чутки души ще употребят своето обоняние, своето зрение, да могат да надзърнат някак. Те чувстват, че има нещо по земята, но къде, чрез кого и как? Ще бъде ли незабелязано ядрото? Не може да не бъде незабелязано. Колкото и да го укривате, не може да не бъде забелязано, но върховните сили имат задачата да не бъде разкрит неговия смисъл неговото съдържание и цел. Ще дойде време, когато ще бъдат разяснени тия причини, ще се отвори вратата и прозорците за влизане в ядрото. И тъй, нашата тема беше да ви обърнем сериозно внимание, да се събудят у вас тия естетични чувства, които ще ви помогнат да бъдете вече една богата кристална украса. За красивите неща малко се говори, защото те сами за себе си говорят. За светлинните неща малко се говори, защото те сами за себе си говорят. За хармоничните неща малко се говори, защото те сами за себе си говорят. Да, говорете. Тъмнината да се преобърне на светлина, злото в добро, нечистотата в чистота, безлюбието в любов, неправдата в правда, неверието във вяра. Това са все импулси, все прииждащи сили, които ще дадат възможност да прииждат богати духовни сили, сили от възвишените духовни светове. Ученикът трябва да борави със средствата на възвишените светове. Ако той не борави с тия средства, непременно ще борави с външните средства на физическия свят, защото никое същество не е в покой. Всичко е в движение. Следователно, ако вярваш във възвишените сили, ти си свободен от нисшите сили. Ако вярваш в светлите сили, ти си свободен от нисшите сили. Ако вярваш в разумните сили, няма да робуваш на глупавите сили. Нека този дух на пълно въплъщение, на чистото, красивото завладее вашето сърце, вашият ум и вашата воля, за да може да богатее вашето съзнание, т. е. да пресъздадете себе си като една богата градина, която да дава добри плодове. И тъй, подобрете Божествената украса, подобрете Божественото проявление, подобрете Божественото присъствие, Божествените дела и Божествените явления, за да може да расте вашето сърце, да се разширява и стане голямо, голямо, за да може повече сили на украса да присъстват в него. Така да бъде. Варна, 17.8.1956 год .
  3. Ани

    9. При своите

    ПРИ СВОИТЕ Едно от необходимите условия за построяване на новия свят, за построяване на новото битие на ученика е да бъде поставен при пълна хармонични атмосфера, при великолепни условия, да има връзката ла своите, за да може да открие своите, т. е. близките души, сродните души, онези души, които са вече фокус на кристалната зеница. Издигайки се към върховете, към висините, ученикът не може да не възприеме онези материали, онези елементи, които са така чисти, така прозрачни, така кристални. Това са главните материали чрез които той построява своето външно и вътрешно битие. Че има нужда от материали, това се вижда от неговата беднота, от липсата му на най-необходимото. Защо има липса, това не е в нашата програма. Ученикът се досеща, ученикът знае, защо му липсват материали, защо е станало необходимо да построи себе си. Ние застъпваме тезата, къде са съхранени материалите, елементите, силите, жизнения еликсир, които са така необходими да си послужи в дадения момент. Че съществува еволюция, съществува, че съществуват степени, съществуват, че съществуват йерархии - съществуват, но че има изключения и това е вярно. Но, да не би да дойде съблазнителната мисъл да се каже: „Нас ли намериха да сложат в това изключение?“ Не е въпрос за вас, не е въпрос за развитието на световете - минерален, растителен, животински или човешки. Въпросът е поставен така: да се прояви Божественото във вашата планета, която ще изрази абсолютното съвършенство, абсолютната същина, абсолютната истина. Щом става въпрос за абсолютност, то духовните сили, светлинните сили минават на предел план, за да осъществят това именно велико присъствие. Затова се въвежда ученикът в специални школа - школа със специална подготовка, да може да достигне до онова ниво, да може да владее онези сили, които са били негово ръководство от самото съществувание, от самото начало. Ние искаме де запознаем, да въведем, наново да сродим ученика със своите. Помнете: всеки ученик има свои. Неговият род е голям. Защо? Защото е първичен род, защото е в основата на всяко начало. Ако не би имал такъв род, не би съществувало правда, не би съществувало добродетел, вяра, мъдрост, истина, Кои са своите? Това са съществата на великата изобилна Божествена любов. Това са първите свои. Затова ученикът се учи, стреми се, открива, добива големи знания. Ето защо е необходима кристална зеница. За да живееш в сферите, за да живееш в световете на своите, трябва да има нещо, което да те привлича, нещо от което да блика топлота, сърдечност, жизненост. Това именно е присъствието на своите. Толкова е необходимо сега това присъствие. Защо? Защото досега ученикът е бил самотник, скитник, а сега рамо до рамо, изживял диханието, почувствал импулса, той вече не е скитник. Зад него стои цялата опитност, в него е откърмен духът на сътворението, а пред него е славното, великото бъдеще. Следователно, щом Духът е укрепен, щом сиянието се прелива в изобилие, бъди сигурен, че светлото бъдеще е твое. За да може да има една богата, изобилна подготовка, за да може ученикът да се построи по онази сложна диаграма, по онази сложна архитектура, трябват опитни сили, които да носят в своята пазва Божественото начало, т. е. той трябва да бъде във връзка с онези възвишени архитекти, които знаят целия план на всемирното сътворение. Колко ученикът трябва да се издигне, за да се ползува от вниманието, от знанието на тия архитекти. Тук няма слабост. Тук невежеството е вече изключено, изключена е тайната, защото тия сили - своите, знаят всичко. Като казваме, че знаят всичко, се подразбира, че те са във Всемирната абсолютност и зад тях има нещо. И те има какво да откриват. Защо? За да се открие Великата същина в началото на битието, се иска много, нещо величествено, Божествено. Но това разбира се са известни условия. Майката например има много деца., обаче едно от тях тя прегръща повече, притиска го повече към своето сърце, към своята душа. Тя чувства, тя знае. Какво знае? Нали и това дете е наравно с другите? Има нещо. То живее в атмосферата на своите. Майката чувства това влияние и тя се ползува. Така и ученикът. Той е в обятията из своята майка и тя се грижи за него. Тя му дава знание, открива му бъдещето, напомня му за сложното строителство. Тя никога не престава да го води, никога не го изпуща от своето влияние. Тази майка за ученика е Върховната вътрешна школа. Защо е Върховната вътрешна школа? Защото само Върховната вътрешна школа може да даде, да открие, да се ползува от някоя дълбока, всестранна вътрешна тайна. Силите там са много опитни. Те никога ле биха допуснали някаква грешка. Те са толкова изпитателни, че преглеждат самостойността дори на всички клетки. Те толкова са изпитателни, че ако има такива клетки, непременно ще ги отстранят, т. е. ако има такива залежи в ученика, те дълго се спират при него, докато ги отстранят. Ето защо е необходимо атмосфера, Светилище, Школа. Само в Школата светлите сили могат да правят експерименти. Вън от Школата те са скрити, тайни. За да бъдат тайните явни, за да бъдат скритите сили проявени, ученикът трябва да влезе с достойнство, със смиреномъдрие в Школата. Защо да влезе така в Школата? Школата представлява олтар, Светилището, т. е. мястото, времето, пространството. При тия условия само могат да се открият тайните сили. Извън Школата тайните сили са скрити. За да може ученикът да придобие тайнствена физиономия, тайнствен образ, тайнствени очи и други тайнствени органи, той трябва да влезе в света на тайнствените сили, т. е. ученикът достойно да заеме мястото във Върховната вътрешна школа, достойно да се държи спрямо своите във Върховната вътрешна школа. Това е едно от най-важните положения. Достойнството е, което съдържа големите възможности. Достойнството е, което отваря вратата, което отваря прозореца, което разкрива хоризонта към висше посвещение. Щом ученикът това знае, той трябва достойно да застане на мястото на върха, откъдето ще открие тайната. Животът за ученика е още тайна. Той го импулсира, движи го, дава му качества и таланти, дава му изкуство, наука, но ученикът още не може да съзерцава себе си. Да съзерцаваш себе си, това е най-великото изкуство. Ако не би било съблазън, ние бихме казали: най-величественото състояние у Бога е това, че той съзерцава себе си. Така също и ученикът, когато дойде до това познание да съзерцава себе си, той ще бъде улеснен по-майсторски да се устрои, да няма вече бурени, да. няма вече дефекти, но всичко да бъде строго определено, идейно поставено, математически изчислено, астрологически проведено, астрономически завършено. Ето каква готовност е необходима. Но за да се дойде до тази готовност, трябва да се възпламеняват клетите, кръвта, жизнеността, сърцето, умът и духът, които присърце да прегърнат идеята за разкриване тайната на живата. Много умове е занимавала тайната на живата, много религии се създадоха, за да се открие тайната на живота, много науки, специално социални се създадоха, за да се открие началото на тайната на живота, но и досега още тайната е сфинкс, неоткрит Бог, неоткрита атмосфера, неоткрито битие. Специално ученикът на Върховната вътрешна школа обаче, който действа с върховни сили, напълно изживяла тази велика истина - тайната на живота. Следователно, той е вече едно прозрение. А щом е прозрение, тайната е открита, т. е. всички форми на тайната са преобразени. Това е изкуство - да преобразиш формите на тайните. И когато преобразиш формата на тайните, какво ще видиш? Ще видиш живот, защото животът е скрит и във формата, и в образа, и в диханието. Следователно, за да можете да бъдете по-близко до виделината, до светлината на живота, се иска една особена, специална атмосфера. Тази именно атмосфера ще имате в Светилището - Върховната вътрешна школа. Духът ви разкрива върховните вариации, върховните елементи, И всички тия елементи са въплътени в живота. За. да има ученикът ясна представа за живота, какво в същност представлява той, каква композиция е той, трябва да има тия същини. Но ще кажете? „Кой от нас не иска това? Кой не се стреми към това, но защо лесно не се постига?“ Ученико, ти най-лесно влезе в Школата. За теб силите не се страхуват, че ще внесеш безпорядък. О, не. Те благоволиха да те въведат. А щом си въведен, ти си вече ангажиран. Защо? Защото Светилището не може да бъде пустиня. Там трябва да има живот, трябва да има цветя, аромат, вода, жизненост. А всички тия елементи ученикът ще внесе, за да могат да се пречистят всички тъкани у него. Тогава, големите майстори на Школата, големите посветени на Школата, големите сили на Върховното присъствие ще преобразят както атмосферата, така и средата, и мястото, за да може ученикът реално да опита, що е жизненост, що е живот. Досега той е подържал един живот, комбинация на много животи от минералния свят, от растителния и от животинския свят. Но трябва сега да се освободят тия сили, животът да не бъде вечно зависим и използван. Затова на ученика се дава правото сам да се изгради, сам да заживее, сам да оперира, сам да работи, сам да подържа строителството в битието. Да не бъдем криво разбрани? Какво значи това сам? Неговият дух трябва да бъде оператор, неговият дух трябва да бъде светещ, да бъде сила. И тъй, в основата на живото строителство, в основата на новото битие, в основата на новия свят дълбоко да залегнат тия висши елементи, които ще помогнат и ученика да догради в чудесен порядък себе си. Строителните върховни сили биха се радвали, ако видят един нов тип, едно ново изобретение, една нова сила, която е съумяла, която е можала да съгради за себе си един малък свят. А трябва да се съгради, за да няма пущинак, да няма пространства, където ученикът ще се измъчва. Сега той не се измъчва. Защо? Защото върховните сили дойдоха при него, защото неговите свои дойдоха при него, защото цялото миросъздание е при него. Той трябваше само да погледне и да види величественото събитие - събитието, тайната за живота. И тъй, за де не престава цъфтежа, растежът, зреенето на духовните сили в ученика, е необходимо именно такава атмосфера. Може при тази атмосфера живите сили да не вземат участие да създадат условия за слово, но само при присъствието им ще се пречиства и атмосферата, и средата. Колкото повече силите присъстват, толкова и атмосферата е по-чиста, толкова силите са по-добре настроени. Голяма е болката на тия върховни сили, когато видят някои от тия същества да страдат. Но дали те страдат? Не, върховните сили не страдат, но се радват, когато видят едно същество - ученикът да бъде майстор да създаде един богат Божествен свят в себе си. А този свят ще се създаде при строга, при научна, съсредоточено работа. Съсредоточавайте се, създавайте добри условия, за да могат духовните сили свободно да работят. А сега вие препятствате. Колко умен, колко силен, колко Божествен трябва да бъде ученикът, за да може да зарегистрира, за да може до бъде образ за бъдещия свят. На бъдещия свят трябва образ, идеален, Божествен образ, който да съдържа всемирната красота, всемирната чистота, всемирната любов. И тъй, да бъдем по-близко до истината. Истината ви трябва през всичкото ви съществувание. Тя е ключа за отваряне вратата на тайните. Пазете този ключ и винаги работете за истината, за да може да стане най-ефирна, мисълта, за която човешкият дух може да си представи. Идея трябва, живот, присъствие трябва, за де могат до се овладеят много от силите, които са представители на Великото всемирно бяло братство. Тия силя искат да дойдат, да вземат картбланш от другите планети и да се приспособят към дадена планета. Следователно, колкото повече ученикът разширява своя свят, толкова повече той придобива Божествената красота. Това е красивото - да придобиеш един прекрасен свят. А сега ученикът чака, чака да му се даде. Ученикът на Върховната вътрешна школа никога не взема чуждото. Той намира своето, разбира своите и живее със своите. И тъй, нека някои от тия Божествени възможности отседнат във вас, за да споделят радостта, жизнеността, живота на тия висши братя. Това е задача специално за ученика, който може да се постави в една такава атмосфера в която смело, свободно да защити идеите, присъствието на Бялото братство. За да може ученикът да участва в делото на природата, в делото на човека, той трябва до бъде добродетелен. Ако не е добродетелен, той не може да вземе участие. Някои от неговите добродетели ще останат до свършека на света. Необходимо е процес на излъчване, но това излъчване трябва да стане при специална среда. Защо? При излъчването, или при отделянето на душата от физическия обект, последният трябва строго да се пази, докато се завърне душата. Наистина, ученикът е имал случаи, когато душата е отсъствала, но той е функционирал чрез другите спомагателни сили. И ако запази целокупността на тия сили, душата наново се връща, наново се вселява. Тези експерименти са интересни, са забавни, но но са малко опасни. И понеже са опасни, Школата не ги провежда. Те са. оставени за по-нататъшни лекции. Най-важното сега е, най-необходимото е връзката с върховното ръководство. Щом има връзка, значи има възел. А там където са силите на възела, бъдете уверени, че животът на една Върховна вътрешна школа е в изрядна функция. Ние искаме да създадем живота на школата като изрядна функция. А знаете ли какви ефекти създава изрядната функция? Тя излъчва лъчи, които пълнят пространството. От тези лъчи се ползват и другите планети, защото това е електрична енергия, магнетична, психична енергия. И тъй, ученико, снабдявай се с тия енергии. Колкото по-голям запас имаш от енергии, толкова повече ти се обогатяваш, толкова повече ти превъзмогваш слабостите и отрицателностите. А такова укрепване подразбира ученикът да е завършил с пълно отличие. Защо? Защото върховните неща винаги са отлични. Тук няма по средата, няма по началото. Трябва да има отличие. Трябва пълно отличие. Ако няма отличие в една школа, какво представлява тя? Нищо не е. Ще бъде като едно заведение. Известни сили влязат, правят своите сделки и обектът си остава един и същ. А тук ние ще искаме и ще настояваме, Школата за в бъдеще да бъде светилище, да привлича всички посветени духове, които са работили в езотеричните школи в миналото, които са работили със силите на тайните, за да могат да ви предадат своите опитности, които са така необходими. Те са, които ще обогатят вашия свят. Вие вече сте светове. Имате специално слънце, което огрява вашият свят. Имате богати извори, които напояват вашия свят. Имате океани, морета и реки, природа, всичко имате. Едно велико, едно завидно богатство имате. Следователно, обичайте Школата, украсявайте Школата, работете за Школата, мислете за Школата, защото тя е единствена, която ще ви отведе безпрепятствено до най-високия връх. Там ви чакат, там ви подготвят място, там са вашите свои. Те ще ви нахранят, облекат и напоят. Ако сте болни, ще оздравеете. Ако сте невежи, ще ви научат да поддържате този Дух. Той е който отстранява опасността и влиянието на черните духове. Обичайте този любвеобилен Дух, Дух на сътворение, Дух на творчество и идеализъм, Дух на любов, Дух на богата душа. И тъй, когато се създават условия да се отключи Голямата съкровищница, всички ще бъдете въведени в нея, защото тя сега е заключена. То е най-богатото наследство, което очаквате. Вие чакате де стане нещо с вас. Какво? Да ви излъчим от вас? И това може, но защо да ви излъчваме и наново да ви вселяваме? Това. са болезнени състояния. Кога не са болезнени? Когато духът е свободен. Нека тази кристална зеница проникне дълбоко във вашето строителство да ви покаже пътя, да ви покаже грешките и да ви даде едно правилно идейно място, защото, ако ученикът страда, то е само затова, защото не е заел правилно своето място. Пуснал е някои духове да го запълват. Дълг се налага на всеки ученик да заеме своето място и да започне своето посвещение. Вие още не знаете, що е магия, що е покровителство и ние казваме на силите: за по-благоприятни дни. Варна, 3.8.1956 год.
  4. Ани

    8. Върховната зеница

    ВЪРХОВНАТА ЗЕНИЦА Какви още изкуства трябва да владее ученикът, за да може напълно да усвои знанието, което предстои да му открие по-широки области, по-необятни пространства и по-големи височини? Така като задаваме въпроса, се разбира, че ученикът наистина трябва да открива нещо. Както е построен целият му живот, с всички вътрешни импулси, качества и способности подразбира, че ученикът трябва да открива неща, които не са му известни. За да може да влезе все по-дълбоко, все по-широко, все по-всестранно в нещата, необходимо е едно особено устройство, което трябва да владее във всички детайли на всички мерки. Трябва да има и тон, и цвят, и число, и светлина. Как трябва да се построи ученикът? Какво да представлява той? В миналата среща говорихме за Върховния извор. За да могат нещата да се построяват, трябва да има откъде да се вземат. Следователно, трябва да намерим този върховен извор. Но, достатъчно ли е да се отиде до Върховния извор? Много същества отиват при извора, много сили отиват при извора, но кой се ползува от него? Който има върховна способност. В тази среща ние ще засегнем тази върховна способност. Ще я наричаме върховната зеница. Защо е необходимо ученикът да се построи като върховна зеница? Когато той напълно, всестранно проникна в тайнствените кодекси, във великото изявление на Божия дух, нему му са необходими известих способности от специален род, от специално качество, да имат специална йерархия, а именно, да владеят този елемент на върховността, който може да проникне и в най-малките, и в най-големите неща или явления. Тази способност се крие във върховната зеница. Тя е, която може навсякъде да проникне, да знае даже и за първото движение, за първия лъч, за първото раждане, за началното сътворение. Върховната зеница е свидетелка на всички явления в битието, на всички замисли на Провидението на Бога. Завидно изкуство, което и най-големият адепт, най-големият архат, най-големият посветен не са могли напълно да овладеят. Но ще кажете: „Щом те не са могли да овладеят, защо се предава на нас, които сме още малки, които не знаем, които не можем?“ Ученико, и малкото, и голямото зависят от неговото трептение, от неговата радиация, от неговия тон, тембър, дихание. Може да е малко, но по-лесно прониква, по-малко препятствия има. Ученикът е съществото, което трябва да знае изкуството да се разширява и да се намалява. Това е върховна магия, която той трябва да придобие. Но нали това подразбира време, вечност? Да, подразбира? Подразбира същевременно и малкият ученик, малкото същество, което може да прониква през най-гъстата материя, която може да се слее с най-нежните вариации на светлината, която може да бъде във велика хармония с възвишените мисли на Бога, да бъде за пример. Той е едно ново откритие, най-малкото същество. Има наука за микроорганизмите. Това малко същество е един микроорганизъм, който върши чудеса, който създава движение в битието, който създава пертурбации в цялата земя, в цялата слънчева система, И така научно, така изчерпателно е изследвано това малко същество. Употребяват се много методи, много уреди, да могат напълно да го открият, Това какво подразбира? Подразбира върховната същина в ученика, т. е. ония особени елементи, които се проявяват като проникваща зеница. Ето, към това изкуство ние отправяме погледа, отправяме силите в ученика. Много изкуства има в природата, в битието, в човечеството, в животинския мир, в растителния и в минералния мир, но едно от изкуствата, което е обект на висшите същества, то е ученикът да се движи с положителна мярка, да се движи с положителни сили върху планетата Земя, да се проучва онова велико, всемирно изкуство на Великия създател, който е предвидил всяка долинка, всяка височинка, всяко поле и всичко друго на земята. Следователно, когато наблягаме ученикът да бъде такава една зеница, то е да тръгне и да изследва великото изкуство на Създателя. Много има той да мисли, защото всеки един обект, всяко едно явление е голяма дълбочина, дълбока, всестранна мисъл. Там е заложено и малкото, и голямото, и мъчното, и лесното, и тайното, и явното, и бялото, и черното, и красивото, и грозното. Всички тия прояви са заложени върху лицето на земята. Ето защо, за да могат да се проучат тия явления, това устройство, тази линия, е необходима една върховна зеница. Без тази зеница ученикът не може да завърши своите наука, т. е. ученикът ме може да стане нито алхимик, нито астроном, нито астролог, нито математик, нито естественик, нито геолог. Трябват уреди, трябва способност, трябва поле, трябва изкуство. Върховната вътрешна школа именно има за задача да подготви така ученика, че ако не непреривно, то от време навреме да влиза в тази малка хармония, където са системите на тази зеница. Трябва система. Единственото изкуство, което е открито по начало, е сложността на ученика. То занимава сега великите умове. Тъй както ученикът биолог или геолог изучава състава на земята, така и тия върховни учени изучават природата, зародиша, мисълта, движението, линиите, стремежа, импулса на ученика. Ето как ученикът е представен пред Висшето съзнание. И ако би осъзнал тази велика върховна истина, той всякога би се коригирал, всякога би се хармонизирал. Така би се хармонизирал. Така би заблестял, че където и да ходи, да блести като диамант, като скъпоценен камък, огрян от слънчевите лъчи, Ученико, ние ти обръщаме внимание да бъдеш само зеница, кристална зеница, да се пречупват слънчевите лъчи, да оставят своите благодатни елементи и да останат за по-дълго време, докато твоята душа завърши своята еволюция, т. е. докато твоята душа се освободи напълно от многото форми, от многото задължения. Бъди кристална зеница. Като кристална зеница да бъдеш най-любимия обект за проучване, най-любимото откритие за проучване, най-любимото същество за любов, за топлота, за чистота. Имайки това в предвид, пред вас в диаграма е представена тази зеница. Ние искаме да ви я опишем, да ви представим някои нейни съставни части, които са така необходими да ангажират вашата мисъл, защото всичко което ние правим, е да можем да ангажираме вашата мисъл. Единствената ценна способност във вас това е вашата мисъл, която създава такива ефекти, че се явява като облъчване, като магическа сила, която великите учени долавят със своите сложни инструменти. Нека да видим сега какви са тия съставни части на тази кристална зеница. Ние със страх ще говорим за нея, защото кристалната зеница ще е по подобието на Божието око. Защо ще се прави разлика върху върховната зеница и Божието око? Окото не е само зеница. Окото представлява една съвкупност на възможности и сили, а зеницата е фокуса на окото. И точно сега попадаме на фокуса. От всички елементи е съставена тази зеница - от светлина, от въздух, от вода, от огън? По начало тя съдържа върховни способности на Божия дух. И когато говорим за тази зеница, то ние изучаваме върховните способности на Божия дух. Бог е окото, а зеницата е неговият Дух. Бог с окото си обзема всичко, държи всичко в равновесие, а със зеницата си Духът прониква в цялото сътворение. Следователно, кое е по-важно: окото или зеницата? Може ли окото без зеница и може ли зеницата без око? Ние трябва да имаме съставни части, съставни елементи, протоплазма, слънчеви енергии, които да съставляват цялото око и от ефекта, от колективната способност на тия силя се изучава кристалната зеница, т. е. качествата, способностите на Божието око са излъчили тази кристална зеница. Но ще се зададе въпроса: „Ако всички тия качества и елементи се съдържат в Божието око и са създали тази зеница, то питаме: от къде да вземе ученикът тези материали, тези елементи, за да може и той да излъчи, и той да фиксира такава една зеница?“ Наистина труден въпрос, защото за да се създаде, трябва да се вземе от някъде материал, елементи? Затова ние наблегнахме, че трябва да отидете при върховния извор. Върховният извор е едно особена състояние. То е дълбоката съкровищница на Божия дух. Ще кажете, че много качества има този Божи дух. Как да си го представите, че да имате една пълнота в мисълта? Какво начало е той? Едно Върховно начало в онова велико събитие, когато Бог проникна като зеница в своето сътворение. Бог се поляризира като Дух в своето сътворение, Бог дъхна, Бог се въплъти като Дух в своето сътворение и проблесна кристалната зеница. И тъй, ученико, в цялото сътворение, от начало до вечността, от начало до безкрая, навсякъде ще срещнете фокуса на тази върховна зеница. Така ти ще откриеш светлинния свят на Божия дух. Така ти ще откриеш съставните части, съставните елементи на Божието око и на Божествената зеница. Така ти ще откриеш и съградиш и своето око, и своята зеница. Послужи си със светлината, защото в светлината се съдържа и огънят, и въздухът, и водата, и всички елементи. Вие виждате как и самата официална наука всеки ден открива в атмосферата в осиянието на светлината все нови и нови сили, били те динамични, електрични, психични или магнетични. Какво голямо богатство се крие в светлината. Но за да може ученикът да различава качествата, степени на тези богати материали в светлината, нему му трябва една кристална зеница. Ние ще говорим за тази зеница дотогава, докогато ученикът е вече една фиксирана зеница, докогато ученикът е трепет на светлината, докогато е вече дело и способност на Божия дух, напълно уединен, напълно съсредоточен във великото изкуство на Духа, във великите възможности на Божието око. За да имате един прекрасен език, един прекрасен метод за издигане, едни прекрасни отношения, един прекрасен поглед, едно прекрасно движение, трябва да бъдете фиксирана зеница, съставена от най-чистите и кристални елементи, елементи от Божествен произход, елементи и движение от същините на Духа, от организмите на Духа. По този начин ученикът ще може ясно да разграничава вече, ясно да определя, да се произнася, да констатира, да провежда съставните елементи на върховната зеница. Те не са от пръст, не са от камъни, не са от нисш материал, а са от най-ефирния, от най-пластичния материал, който се донася от слънчевите лъчи, от способностите на Божия дух. И тъй, за да имате едно прекрасно бъдеще, за да можете да проникнете във всемирното сътворение, необходимо ви е кристална зеница. За да може да се проучи една положителна система, една слънчева система, необходима е една такава способност, която да съдържа всички качества и способности на Първоизточника. Тази способност е върховната зеница. Тогава ще се възрази: „Само зеница ли да бъде ученикът? Да няма ли тяло, организъм, крайници и т. н.?“ Ние свеждаме ученика само до зеница, защото в зеницата е цялото сътворение на Божия дух, в зеницата е цялото изкуство на Божия дух. Ако съдържаш цялото изкуство, цялото сътворение, необходимо ли е да бъдеш с грамадни материализирани крайници, да се движиш като някой танк или бронирана кола, кораб или плаваща планета? Ето защо, ученикът трябва да се преустрои, да се пресъздаде, да се оформи като зеница. В това е цялото му изкуство. Всички други неща - било крайници, глава, стомах и т. н., са за другите същества, същества от минералния свят, от растителния или от животинския свят. Единствено Божественият свят се занимава с построяване на зеницата на ученика. И тъй, щом искаш да владееш кодексите на Божествения свят, системите на Божествения свят, непременно се устройвай като зеница. Но ще се каже, че много общо е казано, че зеницата е една малка чакра, едно малко, микроскопично пространство, което се намира някъде в центъра на очния нерв. И нима трябва да бъде само зеница? Нима само тя е сътворение на битието, на върховното сътворение? Щом имаш върховната зеница, ще знаеш за сътворението на всяко битие, ще познаваш всичките явления, основите, състоянията, отношенията, ще познаваш замисъла, следствията и причините, ще познаваш движенията, а това не е малко. Какво правят учениците? Почват да изучават само една област или някой микроорганизъм и посвещават много време - може би няколко десетки години, за да могат да се доберат до съставните части, до материята на тия същества, но те не са открили още, че тази материя представлява съществата, а я представят само като елементи. Защо? Защото не могат да вникнат в жизнеността, в живота на тия елементи. Не не могат да открият този прекрасен свят, който е устроен по формата, по съдържанието, по образа на върховната зеница. Така, много учени се отчайват в края и си отиват с незавършени, с неоткрити идеали. Защо е така? Защото не са знаела, защото не са проникнали, защото не са дали място в себе си на оперативните сили на Божия дух. Само те са, които могат да обогатят един учен, един голям капацитет, един голям ум. Без присъствието на Духа няма дълбочина, без присъствието на Духа няма широчина, няма реалност. Всичко е само предположения, хипотези, предпоставки, фикс идеи. Следователно, една богата област, в която ученикът се въвежда, това е системите на Божия дух. Там той ще бъде вече в ново положение, с други сили вече ще работи. Пълно е пространството, пълно е битието със способни, с върховни сили, но кой ще ги открие? Кой може да ги открие? Само този, който има върховна зеница, само този, който има кристална зеница. Тя е фокуса. Тя е, която привлича всички ефирни, всички кристални сили. Тя е онази радиостанция, която привлича всички възвишени слова, всички възвишени идеи, всички хармонични мелодии. Тя е, която се даде като един Божествен залог, като един Божествен дар на ученика. Защо засягаме въпроса за върховната зеница? Имаме в предвид бъдещето ви, вашето ученичество, вашата личност. Така ще вървим с радиацията на тези върховна зеница. Ние ви говорим за нея, за да няма случай де се прекъсне Божественият прилив, Божественото слово в дадената Школа. Това е едно важно положение. Колкото и да се отчайва ученикът, има моменти, когато бива така импулсиран, че сам се чуди той ли е или не. Тези духовни висши върховни сили създават условие, създават бъдеще на школата, създават условия да са прояви гениалната мисъл на Великия всемирен върховен учител. Да се създаде една такава Школа с Божествен характер, с Божествен организъм, с Божествена зеница, това е ожиданието на вашата трептяща душа. И тъй, ученико, когато те поставяме напред в бъдещето, защото ние те взехме от задния план, някъде от опашката и те сложихме пред главата, дадохме ти простор, път, то помпи, че ти си обект като кристална зеница. Ще пръскаш светлина, ще даваш път, ще откриваш областите откриваш сфери, ще се изкачваш по върховете. Така вървят йерархиите, така вървят съществата, които търсят истината, които търсят зеницата. И тъй, при условията на това бъдещи бъди на своето място като строго определен, достоен, абсолютно непоколебим в разбиранията си, в постиженията си, в убежденията си. Ти бъди поне едно прекрасно същество, за да могат, когато дойдат посетители адепти от висшите сфери, да ти се радват, да заживеят с тебе, да има топлината, да има чистота, да има брат и сестра. Няма кой. Божественият дух всякога прави опити, натиска по много ресори, по много пружини, има такъв тънък усет, такова чувство, че веднага схваща кой ресор е хармонично построен, коя пружина е хармонично навита. Ние не искаме да ви ласкаем. Ние ви казахме, че сте взети от опашката, от онези, които се бунтуват, от онези, които търсят пространство. Щастие е за вас, че дойде Мировият учител, който ви взе от опашката и ви постави в Школата. Сега този Миров учител продължава да ви изкачва в по-висша степен - степента на вътрешната школа и в по-висша школа - върховната вътрешна школа. Но за да не спъва ученикът, да не мисли, че той може да се отклони от онзи фокус или от онази Централна база на своето развитие, напълно му се дава право да провери нещата, до колко те почиват на истината, на същината, на реалността. Ако намери някъде дефекти, нехармонични положения, той е длъжен да се коригира. Но за да се коригира, трябва да има нещо, което да е абсолютно в него. Ако това липсва? Каква е мярката, с която ще си послужиш при коригирането? Ние ще ви кажем: вашето бъдеще устройство като ученици е да устроите своята зеница, т. е. да устроите своя мироглед, своите способности за онова велика изкуство и да се поставите така, че да изживеете както битието на земята, така и системите на другите планети, на другите слънчеви системи, за да не бъдете ограничени. Тепърва ви предстои по пътя на една мислеща система да откриете мислещите системи на световете, Физически, материално вие не можете да нямате тази възможност. Но когато преустроите една такава кристална зеница в себе си, чрез нея ще можете да проникнете в необятността. А там е вашето разнообразие. Сега казвате: „Да отидем на Рила, на Пирин планина, да отидем край морето и т. н.“, но това е все ограничение. Защо? Защото пред зеницата, пред погледа на ученика е цялото сътворение, с всичките му сложности и съставни елементи. Ние не искаме така, отведнъж, да ви откъснем от възможните близки обекти. Чрез тях вие ще се учите, за да може да имате представа за за другите обекти. Ние малко ви понасилваме, защото казахме, че сте взети от опашката, но то е да имате по-необятна душа и да преустроите себе си като най-ценно изкуство, което земята не е виждала, което земята не помни. Това изкуство е кристалната зеница. Тогава, когато се срещнем като кристални зеница, какво ли ще бъде положението? Светлина ще бъде. Но ще кажете: „Ние знаем какво е светлината. Щом светне лампата, щом светне слънцето и ето ти светлина.“ Да, но знаете ли, че светлината скрива нещата? Вие знаете, че светлинната ги открива. Напротив, светлите неща, чистите неща се скриват в светлината и се обезличават. Какво ще откриваш тогава? Как си обяснявате способността на кристалната зеница? Тя прониква и в съставните части на светлината. За нея няма неоткрита Абсолютност. Тя е навсякъде. Когато така ви говорим, вашата душа пророкува, вашата душа знае за тия неща. Тя ги чувства, тя ги мечтае, тя ги помни. Защо е при тия условия? Защото отсъства върховната зеница. Сако върховната зеница ще я поведе към бащиния дом. Понеже тя много е странствала, всичко е пропиляла, всичко е изяла и изпила и сега трябва да се върне към богатите условия на бащиния дом, в своя дом. И понеже й липсва тази зеница, трябваше да се създаде един център, трябваше да има опорна точка, трябваше къде да стъпи Божията нога, къде да стъпят всички тия Божествени възможности, трябваше да има такива сили, които да започнат сътворението. Няма защо тогава да се чудите, защо душата е ограничена, защо душата е огрешена и т. н. Във всяко начало е сътворението на душата. Казано е: „Бог вдъхна душа и стана всичко.“ И тъй, за да имате едно прекрасно бъдеще на земята, защото в другите светове вие ще го имате, трябва да бъдете всеки ден така импулсирани, че да чакате с любов, с трепет, с преданост, с усмивка, с чистота момента да се срещне вашата зеница с кристалната върховна зеница на Бога. Ученико, имаш най-силните, най-големите, най-възвишените възможности - Божествените възможности. Следователно, учи се чрез тях, очиствай се чрез тях, осветявай се чрез тях. Нека те винаги ти бъдат преднина, винаги светлина. Там те водим ние, там те води Школата. Не се плаши от нея. Тя е богата на Божествени възможности. Чрез възможностите на Школата ти ще откриеш най-трудния, най-костеливия, най-абсолютния въпрос. Не чакай други да ти откриват тези въпроси, друг да дойде при тебе, друг да ти подаде ръка, но ти бъди готов да подадеш ръката си на други. Ти ще откриеш тайната. Защо? Защото у тебе е Началото. И тъй, носете се достойно, обличайте се прилично, гледайте реално, обхождайте се прекрасно. Бъдете пример. Бъдете истинският брат и истинската сестра, съвършен ученик, Божествена зеница. Нека така се пълни вашата съкровищница и бъдете достойни да я пазите. Ничия тъмна сила, ничия престъпна ръка да не си позволи да бръкне в нея. Пазете съкровищницата на върховната вътрешна школа. Нека тя бъде за вас най-ценното, най-милото, най-чистото, прекрасното, идейното, Божественото. Обикнете Школата, за да може да придобиете с любовта на Школата, защото Школата е условие на светлинни божествени същества. Когато влизате в Школата, съсредоточете своята зеница и ще видите светлинни сенки, светлинни ядра, светлинни движения, Ето как вие ще озарите своята зеница. Когато апелираме да пазите своята съкровищница, т. е. вашата Върховна вътрешна школа, то е да бъдете онзи научен институт, че което и нуждаещо се същество да ви поиска, да можете тактично, практично, идейно, съобразително да го надарите. Вие сте бъдещите дарители. Защо? Защото имате какво да дадете, Имате съкровищница. Това е вашата мила, чиста, прекрасна идейна Върховна вътрешна школа. Нека вече светът за вас да не бъде тъмнина. Да няма тъмни мести, тъмни пространства, тъмно небе? Излезте от зоната на сенките, за да няма тъмнина. Напуснете тия зони. Те достатъчно ви дадоха. Идете сега в пределите на светлината. Тя пребогато ще ви надари. Тя ви нарича светли сили, светли същества, кристални зеници. Варна, 21.7.1956 год.
  5. Ани

    7. Върховният извор

    ВЪРХОВНИЯТ ИЗВОР За да бъде отлично запознат ученикът със словото, нему му предстои да мине известно посвещение по отношение Върховният извор на нещата, Върховният извор на идеите, Върховният извор на промисъла. Когато се говори за извор, всеки има идеята какво представлява той. Той извира от някъде, приижда от някъде, движи се от някъде. Независимо от начините, от маниера, независимо от действието, все пак изворът дава една велика идея. Какво изразява тази велика идея? Че от някъде, независимо от възможностите на човека има сили, които се изявяват, които извършват известна работа, които дават идея, замисъл и смисъл на действието, което става с тях. С тия именно сили се занимава Върховната вътрешна школа. Тя има за задача да открие всяка сила, която дава представата и идеята за извора. Ако не би имало подобни сили, които да хвърлят идейни представя за незнайното, за отвлеченото, ученикът не би имал какво да учи, не би имал с какво да се занимава. Но благодарение, че силите се намират в процес на извор, на прииждане, на движение, те създават среда, атмосфера, идея, смисъл, живот. За да може ученикът да се втопи все по-дълбоко, все по-всестранно в началието на тия сили, той трябва да има велико знание, велико познание, т. е. трябва да владее възможностите на великите сили. Зад всяко действие, зад всяко движение, зад всяка подбуда има причини. Затова ученикът трябва непременно да започне основно, идейно с причинния свят. Щом овладее законите, енергиите на причинния свят, той е можал вече да открие причините на всяко събитие, на всяко явление, на всяко действие. А това е важно. Ученикът не трябва да се чуди защо се е явила реакция, защо се е явило стълкновение, пертурбация, войни и т. н. За да не се чуди, той трябва дълбоко, всестранно, обстойно да владее силите, законите на причинния свят. Как трябва да се представи причинния свят пред ученика? Той трябва да се представи пак като извор. Ученикът не може да има други идеи за началната същина, ако няма идеята за извора, за притока, за прииждането. Прииждането и притока, това са приливите на Божествената мисъл. Вие ще видите този прилив в различни цветове, в различни тонове, в различни числа, в различно изкуство. Важно е за ученика да познава тия различия. А той може да ги открие само тогава, когато познава законите, силите на причинния свят. Но ще се възрази: „За да могат да се научат тия закони, тия явления и т. н., би трябвало да има някакво особено чувство, някакво свръхестествено чувство, което може да се движи с бързина по-голяма от светлината, да се движи с бързина по-голяма от мисълта, за да може да догони първичните прилива в самото начало.“ Ние казахме: няма защо ученикът да търси онзи първичен момент, но да го открие в дадения момент, защото всеки даден момент съдържа и първичния момент. Колко много се улеснява ученикът, когато се занимава с устройството, с културата, със светлината на тия начални приливи. В езика на ученика трябва да същества едно велико слово, т. е. да си служи ученикът с началните приливи. Това да бъде за него нов език, ново разбиране, нова светлината. Но, за да действат тия начални приливи, се иска голяма култура, голямо разбиране, всестранно посвещение, мирово втопяване или мирово въплъщение. И понеже всичко е във вечността, всичко е в безкрая, в Голямото, в Необятното, то има време, има моменти, има случаи и възможности, когато ученикът ще стигне до пределите на тия първични приливи. Те са за него все ново и ново откритие, нова наука, нова музика, защото казахме: зависи от степента, от вибрациите, от състоянието на тия приливни сили - кои, къде каква работа ще извършат. Когато така проникне в глъбините на причинния свят, ученикът ще може да има всестранно просветление. Ще знае защо има светлина и тъмнина, защо има зло и добро. Щом открие един от най-великите съществени закони в причинния свят, посредством тях той ще се добере до великите възможности, т. е. ще знае защо има тъмнина, защо има зло. Много естествено, много правдиво. Всичко е било дълбока тишина. Когато приливните сили са предприели своето пътешествие, своето движение, те са нарушили света на хармонията, света на тишината. А щом са нарушили, явява се противодействие. А щом има противодействие, има вече катаклизми, има сенки, има тъмнина. Защо? Защото са се раздвижили всички сили и цялото битие, природа, сътворение са станали живот, проявен живот. И тъй, ученикът ще знае, че посредством нарушението на хармонията, на покоя, са се явили вече дисонансите, пертурбациите, законът на творчеството. Откривайки този закон, възприемайки първичните размишления, първичната мисъл за този свещен първичен акт, ученикът напълно оправдава, напълно се солидаризира с върховното развитие, с върховния прилив, с върховния извор на силите. Толкова той пораства, толкова се изкачва високо, че вижда самата истина. Вижда как стоят нещата и в неговата душа вече няма сенки, няма спънки, няма горчивини, няма противоречия. Какво предстои на ученика? Да премахне от своето съзнание, от своята мислеща система противоречието. Докато не премахне противоречието, той все още ще живее в процеса на причинните сили, т. е. няма да може да се освободи лесно от влиянието на причинния свят. Щом ученикът се опознае със законите на причинния свят, той трябва да бъде над тях, те да не го овладяват, да не проявят същите санкции, същите изпитания, но като голям мислител, като голям гений, като мъдрец, само да констатира, да знае, да открива, но да не нарушава своя дълбок мир, своята хармонична душа. Само така ще може да бъде в ядрото на началото, в ядрото на Първичния промисъл, в ядрото на първичния прилив. Само така той ще знае, ще открие онзи Първичен промисъл, който е промислил да наруши онзи дълбок покой и върховна хармония. Но ще се възрази: „За да можем да владеем тия явления, ние трябва да знаем, къде е тяхното начало, от къде те се конструират и проектират. Все пак трябва да имаме тия възможности, за да можем да улесним нашата мисъл, нашият критерий, нашия ум, нашето съзнание.“ Ние ще улесним ученика. Ние казахме: ученикът трябва да гледа на нещата като първичен прилив. Той трябва да разбира законите на причинния свят и да знае за порядъка на духовния свят. Но пак ще дойде мисълта: „Кой ще ни каже? Кой ще каже на това място почни, чрез това явление работи с тази материя действай и т. н.?“ Ние напълно освобождаваме ученика да си служи с материалния свят. Той доста много опитности има в материалния свят. Там е научил да бъде съобразителен да бъде практичен, тактичен, изпитател, съзерцател, и т. н., но за причинния свят се иска прилив, ученикът напълно да се прелее в ядрото на причинния свят. Като ядрена сила той ще може да изживее всички трепети, всички вариации, всички движение на причинните сили. Защо трябва да има причинен свят? Не може ли да има само Божествен свят? Ние казахке: в момента когато Първичното начало е нарушило дълбокия покой, всемирната хармония, е започнало сътворението. Следователно, в процеса на сътворението ние имаме вече един съвършен по образ, по идея причинен свят. Всичко оттам се конструира. Няма никакви дела, няма никакви явления, били те дори и свръхестествени, ако не минат през причинния свят. Там силите на причините са съдиите, велможите, патриарсите, които нареждат, канализират, хармонизират и въвеждат силите в нов покой. Но нека обясним това по-близко до живота. Колкото повече ученикът израства, колкото повече се осъзнава, толкова повече е недоволен от някои свои наследствени и причинни прояви. Колкото повече става съвършен, толкова повече не търси недостатъците си, не търси несъвършенството си. Ето къде са главните причини, ето защо се е явило недоволството, противоречието. Къде е сега силата? Ето къде: в ученика се явява това, за да може да прецени себе си, да претегли всяко едно действие, което ангажира неговото съзнание и неговите сили, за да може така майсторски, така художествено, така идейно да превежда системите на причинния свят, та да може по-скоро да се възстанови идеята, органическите сили на върховната хармония и мировия покой. Къде е сега борбата? Борбата е за първичното. Борбата е, кога Духът ще се усъвършенства и кога душата ще се освободи. За да може ученикът да постигне това, нему му е необходимо да отиде при Извора на върховния прилив. Единствените състояние, които могат да дадат такава пълнота на ученика, това е върховният прилив и Върховният извор. Как трябва ученикът да гледа на отрицателното в света? Как той трябва да гледа на жестокостта на човека по отношение на животните, по отношение своите събратя, по отношение войната, където човечеството един друг се избива, по отношение насекомите, които безпокоят, които пресушават, които прегризват растителния свят? Как трябва да се гледа не слънчевите лъчи, които чрез своя огън могат да убият много същества? Как трябва да се гледа на ония студени вълни, които могат да смразят и убият много същества? Ученикът трябва да научи да разрешава въпросите за възможностите и невъзможностите. Къде трябва да застане той? Къде е изворното ядро? Къде е онази златна нишка, от която трябва да се струи енергия и сила? На всички тия неща ученикът ще има отговор. Посредством върховния прилив, силите на причинния свят ще го запознаят, ще му открият самата истина. Ние сега нахвърляме въпроси, пробуждаме силите на съзнанието да могат да имат тази възможност да се доберат до истините на причинния свят. Но ще кажете: „Как ще се доберем до причинния свят, когато ни спъва астралният свят?“ Ще знаеш, ученико: от астралния до причинния свят не е голямо разстоянието. Много е близко. Астралният свят е кармата, а причинният свят е справедливостта, закона. Какво е това карма? Ние казахме: колкото повече ученикът се осъзнава, той не харесва някои неща в себе си и прави опит да ги изхвърли, да се освободи от тях. Това от което той негодува, това е кармата и същевременно, наследствен закон. Този закон преглежда всички постъпки и явления в ученика и по силата на причинния свят, той коригира нещата в ученика. Трябва коригиране. Процесът коригиране е замислена идея. Тази идея попада в движението на хармонията и покоя. Коригирането е осъзнаване. То е процес на съзнание. Колкото повече ученикът се коригира, толкова повече в него светът утихва, толкова повече в него светът се хармонизира. А за да получи хармония и тишина, това значи да е над всички закони - над кармата, над справедливостта, над причините. Ето с кои сили ученикът работи и се занимава: кармата - астралният свят и справедливостта - причинния свят. Каква е тази справедливост в причинния свят? Нали там се причиняват всички сътресения, излъчвания, приливи, катаклизми и т. н.? Всичко по начало е Промисъл. Зависи как силите на Промисъла са се проектирали по отношение някои явления. Ние твърдим, че силите на Промисъла по отношение ученика добре са координирани. Тази координация дава възможност на ученика да се добере до силите на върховния прилив, т. е. ученикът направо да налее, да напълни своите способности от Извора. Колкото повече ученикът се нуждае, колкото повече нужди в него се изявяват, толкова повече причинният свят е в прилив. Следователно, трябва да стане ликвидация. Сега е процес да се ликвидират тия нисши състояния между причинния и астралния свят. Щом стане това, щом имаме едно надмощие, едно осъзнаване тук, ученикът ще навлезе в полетата на Божествения свят. Знаеш ли, ученико, що е това полета на Божествения свят? Там вече няма карма и съдба, няма астрални наслоявания и причинни насилия. Там имаш вече пълен покой и съвършена хармония, Ето защо, за да можеш да достигнеш до Божествения свят, давай възможност на своя дух да може лесно да оперира с тия върховни сили, да ти открие пътя, да ти открехне вратата, да тръгнеш по пътя на пълното освобождение. Дотогава ще те занимава въпроса какво е зло и добро, какво е тъмнина и светлина, какво е лошо и приятно. Ето бъдещата култура на ученика. Така трябва да бъде той възпитан, така културен и издигнат, че пред неговите очи да не става никакво опущение. Той всичко трябва да вижда, да следи, да действа при процесите на всички сили, които вземат участие в ликвидацията на стария свят. Щом знае за тия неща, той ще върви напред радостен, че е можел да се освободи и премахне от себе си всичко онова, което го е спъвало и ангажирало. Ето радостният полет, ето великото събитие за ученика - да може да се осъзнае и да влезе в полето на Божествения свят и там да се отъждестви, да се обезсмърти, да се узакони, да се изпълни пряко върховната воля, върховното желание и върховната любов на Първоизточника. Това са предели за ученика, предели, които той всеки ден трябва да надмогва, да преминава, за да стигне до света на великото озарение, до великото безмълвие. Учи от Върховния извор, за да знаеш за самите процеси и действия на върховните сили, конто се явяват като първични приливи в битието. Нека законите, нека волевите сили, нека съзнателните и любовните сили на тия върховни приливи да уточнят идеите и промисъла на твоя ум и твоето съзнание. Долу вече невежеството и ограничението, долу вече заблуждението. Бъди трезвен, не се афектирай, но стъпи здраво върху основата на астралния и причинния свят, за да знаеш, да изпиташ, да изживееш и техните следствия. Необходимо ли е това? Ще минеш през тия състояния. Ако не минеш през тях, не можеш да знаеш за тях, няма да можеш да говориш за астралния и причинния свят, няма да имаш никакви данни за тях. За да имаш тия данни, ти трябва да изпиташ, да изживееш. Всичко се състои в процеса на изживяването. Затова на ученика е дадено жизнеността, живота. Само чрез живота може да се опитат тия неща. Никоя друга сила не може да помогне на ученика освен животът, защото животът е поставен при такива условия, та никога не се нервира, никога не попада в противоречия, а блика, дава жизненост, дава идеи. Най-големият представител на идеите, това е животът. Знае ли ученикът за тази истина, той ще си построи един разумен, стабилен, велик ум. Ученикът ли ще го построи? Да. Той ще построи своя ум. Той ще го построи така, че да му помага при всички случаи да се чувства, че е над всички астрални нисши причини. И тъй, нека ученикът приеме света такъв, какъвто е. А за да знае какъв е света, той трябва да има добро зрение, добър слух, добро осезание, добро ухание, осезание, обоняние. Като казваме трябва, има ли възможност за това ученикът? Всички тия възможности са дадени на ученика. В него трябва да има само повече енергия, за да може по-скоро да се коригира, да се пречисти, де се претопи онова, което не му е необходимо. Процес трябва. Този процес се състои в дълбокото размишление. Там става всичко. Там изгаря всичко непотребно, което е вградено в мисълта. Там всичко се пречиства, всичко се осъзнава. Следователно, колкото повече ученикът се отдава на размишление, толкова повече той се обособява, толкова повече той открива своето място и достойно го заема, за да подчертае своето присъствие в мировото присъствие. Присъствието на ученика е присъщо на мировото присъствие. Колкото повече мировото присъствие занимава ученика, толкова повече той проявява мистични способности. Без тия мистични способности ученикът не може да постигне посвещение. Посвещение се постига единствено чрез дълбоко вглъбено размишление. За да се осъзнае светът, не се иска много движение, много лутане. Иска се дълбоко вглъбяване. Колкото повече ученикът се тревожи, се безпокои, толкова по-добре ще разбере, че това е загубена, празно време. Пълното вглъбяване, пълното съсредоточаване и размишление напълно улесняват мистичните сили в ученика и той започва да диша цялата мистика, върховната мистика, върховния дъх на Духа, върховните еманации на Духа, върховните приливи на Духа. Ето как ученикът добива една голяма известност, една голяма широта, една голяма възможност. Тогава какво ще ще стане с него? Ще тръгне по света, ще провежда тия идеи, ще ги внася в сърцата и душите на хората, да да могат да се подпомогнат. На кого ще се подпомогне? На върховния прилив. Щом е така, то ние, върховният прилив, провеждаме нещата както за астралния, така и за причинния свят. Ние, върховният прилив, провеждаме нещата, т. е. откриваме нещата и в Божествения свят. Цялото щастие, цялото бъдеще, цялата възможност на ученика е да открие Божествения свят. Попадне ли в този свят, попадне ли в полетата на Божествения свят, ученикът вече съзерцава Бога, т. е. уединява се в дълбокото божествено размишление. Идете при Върховния извор. Там са всички начала, там са всички възможности. Там никога няма да ожаднеете, никога няма да огладнеете или да останете боси и голи. Там е оазис, там е градина с палми, с портокали, със сочни плодове, където ученикът ще подслажда и охлажда своите устни. Това е бъдещето, това е утрото, това е зората, това е изгревът, това е просвета и култура. Бъдете културни - най-културни, най-искрени вътрешно и външно. Нека вашата външна форма да представлява движението, а вашето вътрешно съдържание да представлява състоянието, силата. Движение и сияла. Ако няма движение, силата става в небитие. Щом се е изявила силата в миросъзданието, започнало е сътворението, започнало е движението и са се явили тия фактори - тъмнината, злото и т. н. Но, ученико, за теб няма тъмнина и зло, няма противоречия, защото ти се намираш сред Великата реалност на върховния прилив, на Божествения свят и ти даваш вече ухо, даваш поглед, учиш се от мислите, от идеите, от присъствието на тия велики същества. Колкото повече се хвърля светлина, толкова повече се заличават следите на тъмнината. Тя ще остане някога като стъпало, върху което от време навреме ще се стъпва, за да се опита нейното състояние. Но ще кажете: „Защо не изчезне злото, тъмнината?“ Не може. Докато има процеси, докато има усъвършенстване, докато има сили, условия и енергии, тя няма да изчезне, но ще дойде ден, когато ще се трансформира в светлина. И тъй, бъдещата култура, бъдещето човечество, бъдещата наука, бъдещето изкуство, поезия и слово е в нов върховен прилив, която ще ознамени великата епоха на братството по цялата земя и по другите планети. Когато така се усъвършенстват братствата, бъдете уверени, че ще имат възможност, дори и физически да се съобщават с братствата от другите планети, от другите светове. Това е великата идея, това е новото откритие - да могат съществата от другите светове да бъдат в контакт с ученика на земята. Възможно ли е това? Щом е възможно да прииждат слънчевите лъчи и да се ползувате от тях, защо да не е възможно на един велик Божествен свят да се проектира и да бъде в допирна точка със съществата на земята? Всичко е възможно. У Бога няма невъзможност. Следователно, у Бога се формира една велика душа, която ще ви посети и ще внесе в ума на човечеството нещо ново, нещо велико, нещо красиво, нещо идейно. Чакайте тази душа. Тя е слънце на небето, тя е ядро сред хармонията. Чакайте тази душа. Непрестанно съзерцавайте пространството, за да откриете къде е стигнала, до кой предел, в кои планети, в кои космоси. Ще я познаете по нейния цвят, по нейното излъчване, по нейната мелодичност. Тя е прекрасна. Тя ще бъде новото съзерцание, новото откритие на Божествения свят. Божественият свят е откъснал естество от себе си и е формирал тази душа, която иде. Това е идването на новата духовна култура. Идва една велика душа. Колкото повече великата душа присъства на земята, толкова повече Школата се устройва, толкова повело човекът се оформява и започва идеен живот, който ще бъде едно ново ядро за новите гости. Те ще изучават това ядро, защото то е най-интересно. Ще бъде много важно как се е развивало, как е дало възможност на силите да се усъвършенстват. За да могат да се проведат идеите на Бялото братство, непременно трябва да има присъствие на тази душа. Затова, когато се срещата, когато правите своите срещи, своите общения с небето, бъдете свободни, да да отпечатате словото на великите възможности. Какво правим ние в същност? Защо ангажираме вашето съзнание? Защо ангажираме вашето време? Ако ние не го ангажираме, то може бе щеше пак да действа, но в друго направление. Спъваме ли ние вашето съзнание и вашата мисъл? Ограничаваме ли вашата душа? Спъваме ли вашия дух? Ние дълбоко вярваме, че нещо у вас не е спънато. Напротив, у вас има един възходящ момеят. И ако никой не го оцени, моментът ще мине. Ние желаем този момент да ознамени вашето присъствие във Върховната вътрешна школа. Нека да струи във вас всичко върховно, да са мисли върховно, да са чувства върховно. Тогава силите на върховния прилив ща са прелеят у вас и вие ща станете върховни същества, върховни за да може да оперирате с върховните сили, да пипате с върховните сили. В света трябва да се пипа, т. е. да се чувства. Със своите ръце ще промениш цялата земя, ща я направиш благоприятна почва, където ща се засеят семената на Божествения прилив. Трябва да се засеят, понеже иде новото, което чука и то системно. Трябва да му се даде път, за да се прояви. Дайте път. Дайте път, т. е. очертайте път към Извора. Там е вашето бъдеще - да овладеете великото изкуство на живота. Изкуството на живота е най-занимателната част, най-занимателния предмет за ученика. Измервайки неговата повърхност, извършвайки известна работа, слагайки начало на нещо ново в света, това е, за да са канализират мислите, умствените способности на бедните човеци, за да могат да открият както силите на причинния свят, така и пенливите на Божествения свят. Рязко, ясно трябва да се очертаят тия светове и когато ученикът съзерцава, да не попада в заблуждение и да казва, че причинният свят и божественият свят са са едно и също нещо. Да бъдем наясно, да бъдем открито, да няма забулени истини, които да тровят вашата душа, а всичко да бъде като слънчевия ден. Ние ще работим, защото вие обещахте. Ако не бяхте обещали, ние щяхме да се въздържаме. Дръжте се здраво. Няма кой да свърши работата, няма кой да посрещне изгрева, няма кой да посрещне новият ден. Каква голяма работа, ученико. Колко много време трябва да употребим, за да присъстваш. Но ще кажеш: „Няма ли край на словото? Няма ли край на разните предложения, форми и т. н.?“ Всичко трябва да стане проницателно. Тъй както окото вижда всичко, така и човешкото естество трябва да бъде проницателно и да долавя действията на всички сили. Варна, 7.7.1956 год.
  6. Ани

    6. Тишината на Духа

    ТИШИНАТА НА ДУХА Едно от положителните и съществени качества на ученика е тишината на Духа, пълната тишина на Духа. За да може да се стабилизира, да се узакони това качество, се искат върховни условия. Какво трябва да разбираме под върховия условия? Върховните условия са контакта с висшите светове. Защо те да са върховни условия? Защото там няма противоречия. А там където няма противоречия, се проявява висшият разум. За да може висшият разум яз проведе идеята за тишината на Духа, ученикът трябва да се приспособя към тия върховни условия. Казваме да се приспособи. Защо да не кажем да ги извоюва, да ги откупи или по някакъв ся хитър начин да ги владее, а казваме да се приспособи? Приспособлението е цяло изкуство за ученика. Това са неговите специални движения. Чрез това приспособление той ще се домогне до онова висше изкуство как и кога да превежда нещата. Когато се говори за приспособяване се разбира, че трябва като че ли някак изкуствено да се уреждат нещата? О, не. За да се приспособява ученикът към върховните условия, в него трябва да владеят едни възвишени духовни сили, които познават нещата, познават движението, долавят енергиите и в същото време изживяват светлината. Ако не изживеят светлината, какво представляват те като есенция, като субстанция, като енергия, етер и т. н.? Нали трябва да представляват някаква материя, която ученикът може да изживее със своя физически и материален свят? За да може да се даде ясна представа и положителни обяснения как да се изживее светлината, ученикът трябва да има в себе си светлинни елементи. Там е изкуството - ученикът да има светлинни елементи. А тия светлинни елементи може ученикът да има, когато приспособи своето естество, своя физически и духовен живот към онези висши състави на висшите енергии, които представляват имение субстанцията на светлината. Много лесно е да се разбират нещата, когато в ученика са залегнали тия светлинни субстанции. Когато обладае или когато напълно се уедини в тази абсолютно дълбока тишина на Духа, неминуемо тия способности на светлината, тия реални съществени елементи на светлината ще бъдат в него вече втора природа или новото светлинно дело. За да може това дело да се организира по всички правила, по всички методи, по всички идем на възвишените представи, трябва да има фактор, който да постави в ред цялата светлинна инсталация, Кой е този фактор? Това е Божественият дух, който владее цялото изкуство, цялата същина на светлинните елементи. Коя е разликата между обикновения човек я окултния ученик? Окултният ученик притежава вече едно светлинно тяло, съставено от тия именно светлинни елементи. Колкото по-добре е инсталирано, е организирано това светлинно тяло, толкава повече тия светлинни енергии са излъчващи лъчи, които създават една светеща атмосфера. Тази именно светеща атмосфера иде да подчертае пълната тишина на Духа. Духът се нуждае от тишина. Досега около ученика е било много шумно, много гръмогласно, светкавично, бурно, а сега той трябва да заживее в тишината на оная абсолютна реалност, която е начало на нещата. Това е стремежът на ученика - да знае за началото на нещата. Докато не придобие това изкуство, тази наука, тази магия, той вечно ще бъде в незнание, в колебание, в противоречие и т. н. Човечеството страда благодарение на незнанието на началото на нещата. Защо се измъчва човечеството? Благодарение на незнанието на нещата. Защо се заблуждава човечеството? Благодарение на незнанието на нещата. Кои са тия неща? Същественото, идейното, безсмъртното, всемогъщото, разумното. Кой се крие в тия представи. Крие с- върховното. А кой е върховното? Това е Абсолютното велико начало, което така е отразило нещата, та те вече имате форма, образ, имат идея, имат смисъл, имат красота и чувство на живот. Така се е проявил животът. Започнало е началото от Абсолютното и е дошло до живота. Най-голямото изкуство на това Начало е животът. Но ще кажете: „Как да бъде животът? Малко ли други върховни изкуства се проявяват като висши явления?“ Да, но всички други изкуства минават през живота и тогава стават достояние и придобиват форма, придобиват образ, придобиват състояние. Само животът е, който се оформя, който се представя пред свидетелите - светлината и Духа. Животът е, който излъчва атмосфера на дихание. Ако нямаше тази атмосфера на дихание, не би имало живот, не би съществувало начало на проява. За да има начало на проява, трябвало е да има една реална, съществена сила. Тя именно е живота. И тъй, за да може ученикът да разбира в детайли силите на живота, той трябва да навлезе в атмосферата, в тишината на Духа. Какво ще стане, ако ученикът получи пълна тишина на Духа? Ще има ли някаква реакция, някакво давление, някакви прояви или ще продължи една инертност, която символизира някаква вечност без някаква особена проява? Под думата тишина на Духа ние разбираме да не се отклоняват силите на Духа в противоречията. Противоречията са създадени за духовете. Понеже Духът има работа с духовете, занимава се специално с тяхната работа, с тяхната карма, с тяхното движение, затова той има връзка с общото положение на духовете. За да може духът да получи пълна тишина, той трябва да приложи известно изкуство да примами тия духове. А примамят ли се духовете, ще има вече една тишина, едно отрезвяване, една завръщане към висшите полета. Необходимо е едно такова възвръщане. През годините, през епохите, през вековете, на онова историческо падение, когато много духове от светлата йерархия минаха в едно доста бихме казали, знаменито отстъпление, стана една доста голяма пертурбация в битието, във вселената. Много от тия духове получиха нисши задължения, нисши призвания. Някои от тях даже минаха в другите царства - животинското, растителното, дори и в минералното. Благодарение на тях се създадоха и планетите в пространството. Някои от духове от тази йерархия можаха да се спрат до човешката еволюция, а други слязоха по-долу. Ето как се усложни битието в своето начало. Това струва много работа, много време, много епохи, много векове, докато се организира един исторически развой на тия същества от минералното царство, от растителното царство и от минералното царство. В тази история е замесено историческото проявление на Абсолютното. Това добре знаят онези духове, които можаха да минат вече в световете на посвещението. Чрез своя бит, чрез своя живот, чрез своя дух и чрез своята душа те можаха да използват всяко едно събитие, всяко едно явление, всяка една епоха и правят своето заключение за великото отстъпление, за великото проявление - от Абсолютното, към видимото, към реалното. И тъй, ученика, познавайки тази история, ти ще си обясниш всички неща, които стават лично с теб, защото ти си една написаха история, една далечна, древна история. В теб е минерала, в теб е растението, в теб е животното, в теб е и ангелът, Ти си представител на една историческа епоха, За тази историческа епоха са дадени много жертви, продължават да се дават и ще се дават до тогава, до когато земята се превърне в светлина, до когато минералите се превърнат в светлина, до когато растенията се превърнат в светлина, до когато животните се превърнат в светлина. Крайният предел е всичко да се превърже на светлина. Тогава няма да има материя, нисши явления и чувства. Всичко ще бъде светлина. Ще бъде ли интересен светът? Представете си, че всички планети станат слънца или всички слънца станат една обща атмосфера в пространството, ще бъде ли интересен животът? Няма да бъде интересен, защото ще се придобие едно абсолютно състояние. Но нали по развитие, по усъвършенстване ученикът върви към това състояние? До, но когато той върви към него, животът, преживяванията са много интересни. Там вече участва Божият разум, Божествената мисъл, Божественото изкуство и Божествената деятелност. За да могат да се усвоят тия атрибути, трябва да има нуждаещи се, трябва да има приспособления, които дават абсолютната тишина на Духа. За да може ученикът да борави с тия величини, както ги наричат неизвестни величини, защото имат абсолютен характер, той трябва да се приспособи към тия състояния на пълната тишина на Духа. Тогава няма да има нищо страшно, нищо критично, защото в тишината на Духа вече няма борба. Всички борби, всички катаклизми, всички пертурбации се стопяват. Тишината на Духа е едно особено състояние. За него могат да говорят само великите учители, великите посветени. Щом е била волята Абсолютното да стане проявено, има ли тогава някаква загуба, някакво зло в цялото това развитие и защо ученикът трябва да се стреми към абсолютната тишина? Щом Абсолютното начало работи, то и всяка негова душа трябва да работи. Всичко е душа от Абсолютното начало. Ако бихте могли да проникнете в тия системи, бихте открили наистина само душа. А душата се проявява като живот. Животът пък е най-близкото до индивидуалния и колективен миров живот. Понятието душа, живот трябва да бъдат ясни. Кога душата е живот и кога животът е душа. Душата има абсолютен произход, а животът - начален, когато е започнало Началото. Душата представя Абсолютния, а животът представя Началото. Абсолютното и Началото това е една тайна, за която е необходимо върховно приспособление, върховна вътрешна тишина на Духа. Тия неща са необходими, за да може ученикът да посрещни всички други влияния, всички други давления от външния и вътрешния свят. Затова казахме: за да може да бъде по-добре организиран, ученикът трябва да владее едно светлинно тяло. Това светлинно тяло ще бъде сглобено от светлинна енергии, от душа и живот. Светлинните енергии ще представляват пространството, душата ще представлява Абсолютното, а животът - Началото. Необходима е богата мисъл, която да притежава крилата на Духа, да може да се движи с бързината на Духа, да може да прониква в изкуството и качествата на Духа, да може да разкрива Абсолютното начало. Тази мисъл е най-способната, най-качествената, най-реалната, най-положителната в движението, в състоянието на ученика. За да може да усвои този маниер на приспособявана, ученикът трябва да има движение. Той трябва да се движи, трябва да създава движение на енергиите, на душата, на живота. Колкото повече се движи животът, толкова повече Началото се разкрива. Колкото по-подвижна е душата, толкова повече Абсолютното се разкрива. А тия две крайни начала - Начало и Абсолютното ученикът трябва да има в предвид, както гладният има в предвид яденето, както жадният има в предвид водата. Ще кажете, че нямате такава мисъл, такъв авторитет и не можете да си представите, що е това начало, що е това Абсолютно. Ученико, подвигът в теб е Абсолютното, а Началото в теб е живота. Подвиг и живот. Те са неразделни. Не можеш да имаш трептение на живот, ако то не се изрази в подвиг. Две неща ти остава да вършиш: да подкрепяш своя подвиг, който ще те научи на приспособление и на пълната тишина на Духа, и второ, да отрази същината на живота. А имаш ли това отражение, ще навлезеш в областта на Началото и на Абсолютното. Как ще си представите това Абсолютно, което е така непонятно? Там е сладкото, там е красивото - непонятното да ти стане стремеж, подвиг. Ще кажете, че това е едно забавление за мисълта, а вам ви трябва реалното, което сега ви обкръжава, от което вие зависите и от което вашият живот се изгражда. Вие всеки ден сте в стълкновение с него. Ще ви стане вече банално, скучно. Осъзнаете ли своята същина, пред вас ще се изпречат тия две същини: Начало и Абсолютно. Колкото и да се стремите да овладеете сложните хармонизации на живота и тогава да се издигнете до полетата на Абсолютното и Началото, това няма да бъде лесно, ако нямате фактора Духа. Той е, който ще ви каже за истините. Никоя друга същина, никоя друга сила не знае за истината, за Абсолютното начало. Единствено Духът Божи е който ще ви въведе в света на светлината, в света на Любовта, защото светът на светлината е редил света на любовта. Не можеш да изживееш света на любовта, ако де си втопен в света да светлината. Но ще кажете: „По-голям ли е, по-съществен ли е светът на светлината от света на любовта?“ Но че е по-голям, не че е по-съществен, не че е по-реален, но светлината символизира Божия ритъм, Божествената способност. А тази символизация е най-идейния свят. Влезеш ли в идейния свят, светът да любовта, на мъдростта и на истината са вече постижими за теб. Казахме: „Светлината въвежда ученика в пълната тишина н Духа“. Нека тази идея - пълната тишина на Духа, повече узрее във вашето съзнание, във вашата душа, за да може да издържате пред каквито и да са събития, пред каквито и да са фактори, пред каквито и да са стълкновения във физическия свят, защото ученикът да физическия свят не е още скъсал съвършено с нишките на този свят. Той още няма координацията на духовния свят. Лесно могат да го откъснат, лесно могат да го омотаят, затова ние предупреждаваме ученика да се стреми към тази пълна духовна тишина. Тя е, която му помага както на физическото тяло, така и на духовното светлинно тяло. Имат ли нужда духовното и светлинното тяло от тишина? А защо да нямат? Самото Абсолютно начало е тишина. Като е тишина, защо има бури? Има бури, има противоречия, за да маже да се възстанови първичната тишина, тази загубена тишина. Сега е времето, сега е епохата, когато ученикът, слязъл на физическия свят, при най-големите бури и стълкновения да влезе във връзка със силите на духовната тишина. Колкото повече тази тишина овладява периметъра, пространството на ученика, толкова повече тя става глъбина и е вече в съприкосновение с Абсолютното начало. Но ще кажете: „Гениално ли е да бъдем в Абсолютното начало? Има ли там радост, има ли ядене, сладко чувство и т. н.? Кой яде и пие? Който се нуждае, който е жаден, гладен и окъсан. А кой не яде, кой не пие? Който е абсолютна тишина. Следователно, не може и не бива ученикът да запазва едно временно състояние, като се е сродил с него в да казва: „От това състояние по-хубаво няма“ и да съжалява, когато го отведат оттам и го поставят при ново състояние. Не трябва да става заблуждение, не бива да казваш: „Ако го загубя, аз съм най-нещастното същество.“ Нищо в природата не се губи. Нищо в светлинния свят не се губи. Напротив, всичко там се кристализира, всичко се допълва. Това е идейният свят, който ученикът трябва да разграничи с цялото си естество, с цялото си същество, за да може да открие онзи Божествен замисъл в Началото и в Абсолютното. Ученикът вече не трябва да мисли за спасение, за прощение на греховете. Той има онази велика задача да се добере до Началото на нещата, до абсолютността на силите. Тези неща за които ние говорим, надали ще асимилира вашето съзнание и надали ще го почувства като необходимост, но ние сме длъжни да ги кажем, да ги хроникираме. А кога вашето съзнахме ще бъде готово да ги асимилира, то е вече въпрос на време, пространство, вечност. Кое е хубавото в ученика? Това е, че той има вече мярка за нещата, той започва вече да мери нещата. А щом ги измерва, щом ги съчетава, той ги открива. В неговото съзнание се заражда вече една нова светлинна епоха. Светлинните енергии му помагат. То помагат на съзнанието да може да има по-голямо движение, по-голямо трептение. А едно такова богато и добре устроено съзнание представлява вече един съвършен орган, едно съвършено приспособление, чрез което светлинните същества могат да се съобщават. Ето каква е нашата задача - да издигнем вашето съзнание до такава висота, че то да бъде като една приемателна станция, да приема мислите, идеите, живота и порядъка на висшите светове, на слънчевите същества. Тогава всичко онова, което ви говорихме, ще бъде така лесно, така открито. А необходимо е да имате родствени връзки, да имате начални и абсолютни връзки с тия висши същества. Но ще кажете: „Но може ли да имаме абсолютни връзки с Бога? Защо трябва да правим връзка с другите същества?“ Всичко е устремено към Центъра, към Бега, към центъра - Абсолютното. Следователно, вие не можете да пренебрегнете факторите, не може да пренебрегнете тия, които са били преди вас. Те ви отварят пътя, те ви водят за ръката нагоре към пределите на Божия дух. И тъй, бе принуждавайте Бог да идва сам при вас, но вие, посредством светещите Негови синове идете при Него, защото, ако Той дойде при вас тъй както сте неподготвен, ще стане цяла катастрофа, такава катастрофа, каквато е станала при първата проява. Поставете се на мястото над катастрофите, за да може вече да владеете пълната тишина на Духа. Да бъде изключена катастрофата. Никога не се подавайте на тия катастрофални сили. Вие ще изпълнявате техните функции, но откритието на Началото и на Абсолютното няма да ви бъдат в достояние. Ние имаме сега задачата да ви говорим за върховния свят, да ви запознаем с него, да знаете с какви сили боравят тия върховни същества. Това е необходимо, защото не може да си под напера на Върховното и да не знаеш за Началото и Абсолютното. Върховното е, което ги представя и двете. Те открива Началното и помни, запечатва Абсолютното. Нека в оперативния план за изпълнение от съществата на земята стане една пряка връзка между земята и небето, между земята и другите светлинни ядра. Колкото връзката е по-съществена, по-близка, по-чувствителна, толкова повече светлинни енергии принадлежат, т. е. толкова повече същества слязат на земята и тя става вече едно истинско селище, едно истинско обиталище на светлите сили. Тогава от другите планети ще наблюдават някакви светлинни петна. Това ще бъде много интересно за тях. Те ще изучават тия светлинни петна и от тях ще правят своите научни изследвания. Ще изследват тяхното появяване. Това обаче не са петна. Тежа са светлинни приливи. И тъй, ученико, ти си вече и светлинен прилив. А щом си светлинен прилив, ти си вече във фокуса на тия измерителни уреди на висшите светове. Те те наблюдават, изследват те и знаят: кога този светлинен прилив ще преобърне земята в светлина. Нека тия върховни идеи залегнат дълбоко във вашата душа и като върховни същества, да притежавате характера на дълбоката древност. Без нея са изключени и Началото, и Абсолютното. За да може ученикът да има правилна мярка за нещата, за които ви говорихме, той доста чувствително трябва да изтънчи своята интуиция в себе си. Тя веднага ще му каже. Защо? Защото се движи с голяма бързина. За няколко мига ще преброди пътя и ще се върне, когато другите пет чувства са по-бавни, Те са приспособени към физическия свят, а интуицията е една радиовълна, която веднага се отзовава и веднага донася. Това чувство има подобие на съзнанието. Първото условие, което се иска за абсолютна медитация и съсредоточение е тишината. Дойдете ли до пълното състояние на тишината, вие ще чуете такива мелодични симфонии, арии … , които не сте и сънували. Щом има тишина, може ли да има музика? Всички гении са били съсредоточени в тишината. Тяхното изкуство се дължи на това, че те долавят най-нежните звуци, най-нежните трептения на Божествената хармония. Не можеш да предадеш една Божествена симфонични поема, ако си служиш с груби композиции. Трябва дълбока тишина. Щом си в дълбока тишина, ти вече владееш изкуството на тайната. А придобиеш ли изкуството тайност, ти вече познаваш Бога, защото Бог отначало е тайна и досега е такъв. Може би се таи Той в някое същество, но никога не казва: „Чакай. Недей. Спри. Това съм Аз.“ Толкова Той е таен. Затова бъдете и вие тайни. Защо казваме тишина на Духа, а не на душата? Защото душата е символ на живота. Там където е животът, там има движение, жизненост. А в тишината на Духа е разумното, Божествената мисъл, Божествения Промисъл. Вие не можете да имате представа за Духа Божи, освен като Промисъл. Той е промислил за всички неща, грижи се за тях, прониква ги, въплъщава ги и т. н. Промисъл значи който се проявява като деятелност, разумност, мъдрост, истина и любов. Вие сте пред лицето на истината. Вие сте пред лицето на светлината, пред лицето на любовта и Духа. Щом сте пред тяхното лице, вие сте освидетелствани. Какво значи да сте освидетелствани? То е да те въведат в една такава неизвестност, в която ще се почувствате в едно особено състояние, за да завършим работата, която предприехме, защото тя не е само така. Тя трябва да стане реалност, т. е. вашият духовен живот трябва да стане реалност, в смисъл, пълна връзка между светлите сили и вас. Трябва да се родят тия светли сили чрез вас, да стане едно новораждане. Защо е необходимо да се родят? Необходимо е да се възпитат духовно. А да ги възпитаме, трябва да ги родим, да стане едно новораждане. Щом ги родим, те вече стават самостоятелни същества, наследяват Божествените способности и почват да мислят, да откриват, да са учат. А това е нашата задача, Такава е и вашата задача. Какво наследство ще оставите иначе на света? Някаква работа само за прехраната ли? О, не. Ние искаме да оставите нещо, да има едно знамение, в смисъл, през тази дадена епоха как Духът е работил върху людете на земята. Това историческо събитие се отбелязва в Божествения кодекс. А това, което е отбелязано, се провежда и в другите планети. Така се обогатява опитността на духовете и те започват да изживяват тържеството на Божествения дух. Знание, огнено знание, огнен дух трябва да протече през вас, за да имате онзи поглед на Великото Божествено око, онзи светъл лъч на Централното око. Учителят си замина, но Учителят провежда идеите, Учителят ви разказва, Учителят продължава своите лекции и беседи, Учителят няма да престане дотогава, докогато ученичеството не получи завършен курс, Вам ви говори Учителят, Учителят който провежда лекции и беседи, който продължава делото в присъствие. Той е възлюбил своите ученици и никога няма да се отдели от тях. Новото слово няма да бъде запалена свещ под шиник, но ще се тури на светилника. Ще свети това слово и всеки ще види истината за безсмъртността на човешката душа, истината за безсмъртността на човешкия дух, истината за възвишените светове, за задгробния живот, за реалността на вселената, природата, битието, сътворението, истината за Първото начало. Тази истина ще трябва да се открие в навечерието на идването на идването на шестата раса. Варна, 10.6.1956 год.
  7. Ани

    5. Върховният закон

    ВЪРХОВНИЯТ ЗАКОН За да може ученикът да привежда своите сили в унисон с върховните сили, т. е. да може ученикът да има пулса на духовните сили, той се нуждае от една вътрешна връзка. Специално за ученика, който издирва глъбините, дълбочините, който е тръгнал в безконечния, във вечния път, необходимо е една върховна връзка. За да може да проникне в мисълта, в първичния дъх и в първичния миг на първичното движение, нему му е необходима една върховна връзка. За да може да разказва, да провежда, да композира, да може да проявя Висшето начало като трепет в живота, нему е необходимо една върховна връзка. Най-после, за да може да бъде във връзка с мировите вселенски явления, които имат пряма връзка с неговото съществувание, т. е. имат отпечатъци върху неговото аз, върху неговото съзнание, върху неговия колектив, за да може да проумява нещата както са в своето начало, да може да вникне там далече, което е така близо, там, в безкрайното, което е така близко като същина в него, да може да вникне в ония дадена моменти, когато върховният ритъм е проявил жизненост, живот, необходима е върховна връзка. Сега ще се спрем да видим коя е тази върховна връзка, коя е тази сила, която импулсира ученика, да бъде така безстрашен, така смел, така проникващ в безпределите, във вечността, в безкрая. За да могат да се опитват нещата, да могат със своята пластична интуиция да се попиват като попивателна, това усъвършенствано чувство, което е дело, живот, пластика на съвършенството, необходимо е ученикът да има върховна връзка. Коя е тази връзка? Това е върховният закон. Какво трябва да разбира ученикът под върховен закон? Той трябва да разбира абсолютно дадено. Никакво изключение, никакво отклонение, никакви уговорка - абсолютно дадено, дадено в абсолютния си вид, в абсолютната си форма и образ, в абсолютното си явление, в абсолютния респект на живот, дадено в абсолютен порядък, в абсолютна хармония. Ние можем с една дума да го определим и да кажем абсолютна хармония, но си послужихме с много думи. Защо? Защото речникът на ученика е доста богат. Следователно, това е едно прямо ръководство на ученика във Върховния институт, който е изграден от материята, от протоплазмите, от жизнеността, от пластичността, от огъня, от етера, от светлината, от пламъка на Духа. Щем е така, ученикът е вече под прякото ръководство, под прякото провеждане на върховния закон. Законът е повеля, пръв, абсолютен във всички системи. Законът е Божествена мисъл, Следователно, всичко което е в сърцето, във вътрешното ядро на закона, е законно. Всичко което е извън върховния закон е беззаконно. Щом нямаш белезите, щом нямаш гъвкавостта, енергията на закона, ти си в беззаконие. Всички тия разумни, колективни сили, тия върховни сили, са по начало върховно абсолютно ръководство. Върховният закон е, който регулира всичките явления, всичките поляризации във вселената. Има ли нарушение на този закон, има катаклизми, има тъмни места, има отрицателни енергии, има отрицателни отливи. По аналогия, по логика ученикът трябва да бъде добре организиран - организиран по правилата на върховния закон, Какви са тия правила. Нали има много правила? Цялото човечество живее в правила. Всички планети живеят в правила. Дори и слънчевите системи живеят в правила. Като нарушим едно правило, получава се отрицателно действие, отрицателно събитие. Следователно, в абсолютния закон правилата са абсолютни. Там не става изключение. Там няма отрицателни прояви. Ето къде е мястото, ето къде е времето, ето къде е пространството на ученика - да живее и се ръководи, да работи от ненарушимите правила на върховния закон. Всяко едно явление или всяко едно същество, което и да е било то, наруши ли правилата на върховния закон, непременно де го сложат в тъмните зони. Има ли кой да държи сметка за нарушението на тия правила? Нали върховният закон е нещо гениално, нещо обширно, нещо голямо, необятно, което съсредоточава своите сили, за да има възможност да наблюдава едно малко същество, което нарушава правилата на върховния закон? Там е великото изкуство, там е всемирната способност - да бъдеш далеч и да виждаш близо, да живееш далеч и да чувстваш близо. Но ще кажете: „Как ние, които сме на планетата Земя, които сме на някой континент, в една малка държава, в една малка област, в една малка околия, в един малък град да знаем за светлите и тъмни зони на някоя планета например или на слънцето? Каква представа можем да имаме ние за тия тъмни зони? Нали, за да има логика, за да бъдем богати в опитност, трябва де имаме опитността - присъствието в тия тъмни зони или в светлите зони на слънцето? Как да стане това? Как да опитаме това?“ И това може да стане, ученико, но то е придружено с едни много силни изживявания, където можеш да станеш на огън, на пламък, на светлинни искри, да бъдеш претопен. Но ще бъде в твоя полза, в твоето последователно развитие, в твоето последователно усъвършенстване. Вътрешната специална школа има именно метода как да подготви ученика, за да не изживее тия притискания, тия претопявания, тия обгаряния и да долавя посредством някаква способност състоянията в слънцето. Защо? Защото ученикът има тази възможност. Защото той се ръководи вече от известни абсолютни правила, които са органи на върховния закон. Но за всичко се държи сметка. Нищо няма произволно. Щом си в закона, произволи не се позволяват. Извън закона ли си, там има изключения, има произвели, но да не дава Господ ученикът да бъде в тия произволи, в тия изключения, в тия зони. Така като представяме нещата да не дойде една. мисъл в ученика и то много страхотна: „Защо в това Абсолютно Божество, в този абсолютен порядък, в този абсолютен ред да има тъмни зони?“ Страшна мисъл е. Ако ученикът не я е разрешил, какво ще стане? Ще заболее нервно. А нервните заболявания не са за препоръчване. Ученикът трябва да се пази от нервните заболявания, защото те са притоци от тия именно тъмни зони. Всякога ли има тъмни зони? В общите закони ли са са те, в природата или в битието? Казахме, че има върховен закон, в който няма изключение. Но тук вече се явява въпросът, законни ли са тъмните зони? Има ли някакъв промисъл в тях? Само по пътя на разумното размишление могат да се обяснят тля въпроси? А разумното размишление е, че има творчески процеси. Тези творчески процеси са абсолютни способност. Във всяко сътворение се явяват хармонични и нехармонични контрасти. Има. ли хармонични контрасти? В основата на творческата мисъл има едни детайли, една скрита страна, една скрита тайна, която се пази, за да се разреши от съществата, които взимат участие при разрешаване въпроса за творчеството. Имало ли е други същества, преди да е почнало творчеството? Имало е някога, в далечното минало, в много далечното минало, когато тия същества са имали едно върховно състояние. Това върховно състояние е провело един голям замисъл, един върховен замисъл. В този замисъл е бил постявен и въпросът именно за сътворението. И когато е започнала да се развива, да вибрира първата клетка, като основа в сътворението се е явило движението. То е резултат, плод и мисъл на тия същества, които са били само състояние. А щом се е явила първата клетка, която е и първата мисъл, тя е получила и изявила вече и сянката, т. е. тъмнината. Като се е явила тъмнината, съществата които са били само състояние, са излезли от състоянието да видят какво е станало. Какво да видят? Имали ли са те очи, чувства, способности да могат да се движат и да присъстват там, където вече се развива тази субстанция или това начало? Когато те присъстваха в този важен момент на първичната клетка-мисъл, предадоха правилата на върховния закон, т е. създадоха върховния закон. От къде излезе този върховен закон? От тяхното състояние. Ние сега разглеждаме исторически въпроса. Той е свързан с нас и вас. Той е наша същина, наше присъствие. А сега ние изучаваме вашето минало, вашия вътрешен живот и искаме да се опознаем, искаме да се видим тъй както тези върховни същества, които са били състояние, и са поискали да се видят като мисъл-клетка, като мисъл енергия в сътворението, Ето как се обяснява онзи порив, онова начало в човека - как той иска да изобрети нещо, да създаде нещо, да се прояви, да открие някои особени способности или сили в природата и да ги впрегне на работа. Върховният закон подразбира велика работа или първата клетъчна мисъл подразбира творческа работа, или творческата работа подразбира поляризиране на Божия дух, или Божият дух, изнедрен из състоянието на великите същества, се е поляризирал в сътворение, Тази мисъл клетка е съчетание от способността на Божия дух. Следователно, цялото сътворение е съчетание на мисълта на Божия дух. И тъй, за да могат тик явления да бъдат едно абсолютно откровение, което да проникне с цялата своя същина в съзнанието и аза на ученика, той трябва да има такова съзнание, като това из първичната мисъл-клетка* В тази първа мисъл-клетка е била вложена върховната способност на Бога. И тъй, цялото сътворение е проявена върховна способност. А тази върховна способност е регулатор, закон. По пътя на размишлението, по пътя на логичните схващания, по научен път или система, се идва до тази именно централна мисъл-клетка. В миналото ние разгледахме тази мисъл-клетка като организми на Духа. Всяка една клетка представлява един специфичен индивидуален организъм. Като казваме организъм, това подразбира вече една действаща сила, която притежава първичните способности. Клетката има органи. Извън органите тя не може да се развива или да се проявява. Благодарение на тия органи-способности, т. е. на тия организми, мисъл-клетката е проявена като сътворение. И като се казва, че Бог е пожелал да види себе си в битието от небето, от абсолютен - в проявен, то най-голям ефект е дала тази мисъл-клетка, проявена като организми на Духа. Мисълта тук наистина не е много ясна. Защо? Защото, за да се борави с тия същина, трябва да имаме, както казахме в началото, правилата на върховния закон. Може ли ученикът да притежава тия правила? По начало той е едно правило на върховния закон, защото той е една операция в сътворението. Щом е операция, той е действаща сила, която заема място, пространство и вечност. А щом заема място, той има вече сянка. А щом има сянка, има вече процес на работа. А във всеки един процес резултатите са във времето. А времето пък е резултат на пространството. Не можеш да имаш мярка време, ако нямаш пространство. Трябва да имаш площ, за да имаш мярка да измериш тази площ. Ако нямаш площ и мерене не можеш да имаш. Следователно, за да се прояви сътворението, за да се прояви Божествената мярка като върховен закон, трябва да има поле, трябва да има място. Ето сега вие сте вече едно място, вие сте вече едно поле, където Божествената мярка се нанася, т. е. прилага се Божественият закон. Божественият закон мери. Как мери? Много е принизен, много е точен. Измерва и най-малката частица, толкова малка, че се губи дори като частица в съзнанието на ученика. А как добре тегли тези неща, как ги измерва. Там е изкуството, там е силата, Да измериш тежките неща, големите неща е лесно, но да измериш много малките, е много трудно. А да се дойде до това положение, че да се създадат същества от различни планети, да се заселят същества по разните планети, да се заселят същества по разните слънчеви ядра, да се дойде до положението, че да се явят известни закони на притегляне, на хармонизация, на градация и т. н., това е вече една много сложна операция. И тъй, за да могат тия процеси да бъдат като ръководство за ученика, за да не нарушава вече правилата на закона, необходимо му е една законна връзка. Защо казваме законна? Всичко в ученика трябва да бъде узаконено, да няма нищо незаконно, да няма излишни неща. Ето, ученикът трябва да се узакони. Върховната вътрешна школа има за задача да узакони ученика, т. е. да го представи пред върховната комисия, за да има кръщелно свидетелство, да има законен баща, да има закони а майка, законни братя и сестри. Но ще кажете: „Нали ученикът трябва да живее по благодат, а не по закон?“ Кога ученикът живее по благодат? Когато всичко в него е абсолютно узаконено, когато всичко в него е правила. Не може да имане нарушение. Не се позволява нарушението. При така устроеното сътворение и битие, не могат да се позволяват произволи. Всеки произвол е беззаконие. А там където съществува беззаконието, е тъмнина, тъмна зона. Но тогава ще дойде мисълта: „В слънцето има тъмни петна. Има ли и там беззаконие?“ Във всяко едно слънчево ядро има тъмни зони, има процеси на сътворение. Следователно, ако на слънцето има тъмни петна, това значи, че има сенки, има някакви процеси, има някакви енергии. които се организират. Няма още абсолютно слънце. И тук се явява вече мисълта, че и в най-светлите ядра, че и най-светлите същества са в процеса на първичната мисъл-клетка. Следователно, всички слънчеви ядра във вселената, са все първични организми на Божия дух. Ще дойде пак мисълта: „Нима в организмите на Божия дух има някакви тъмни зони или тъмни петна?“ Това е творческата дейност на Божествения дух. Ако Духът не беше се поляризирал, нямаше да има нито тъмни петна, нито светли области или сфери. Благодарение на това, се е проявила цялата върховна Божествена същина. Има ли тъмни зони в Божествената същина? Въпросът тук е доста страшен. Ако би се допуснало, че има, какво ще кажете? Как може? Ако кажем няма, тогава по логичен път ще кажете: „Ако няма, защо ги има във вселената?“ Въпросът пак не се разрешава. От къде имат те своето начало? Кой ги е замислил? По начало в Бога всичко е светлина, абсолютна светлина. По начало в сътворението е светлина и тъмнина. Ето къде е рязката граница. По начало Бог е светлина Дух, а по начало сътворението е материя и светлина. Но ще дойде мисълта: „Ако по начало Бог е светлина, от къде дойде материята, от която се сформираха веселените? Материята е пак резултат на Духа? Иначе не могат да се обяснят нещата. Всяко нещо прилича на своя първоизточник. Щом за първоизточник имате Духа, то и материята е резултат на Духа. Има една тъмна замисъл. Ние в началото казахме, че когато някога абсолютните същества проявиха своята същина като мисъл-клетка, се започна началото на светлината и материята или светлината и ядрото, ядрената сила, защото материята е ядрена сила. Ако би се открил абсолютния закон на материята, то тя ще представлява наистина страхотна енергия. Материята, това а все енергия. Понеже е енергия, тя е в движение. А щом е в движение, тя представлява светлина. Следователно, материалната енергия е светлини. Ето защо, в енергията-материя е светлината и тъмнината. Не си имал, ученико никаква друга представа за светлината и тъмнината, ако не можеш да имаш представа за енергията, за светлинната енергия, която в своето движение представлява тъмнината. Как се е явила и защо се е явила тъмнината? Много естествено, вземате от едно място малка запалена свещ и я премествате на друго място. Там където е била свещта в началото, е била светлина. Но измествате светилника и се получава тъмнина. Следователно, щом светлината е получила движение или правото, способността на движението, се е проявила тъмнината. Там където им а движение, има отсъствие. А щом има отсъствие, има тъмнина. Ние ви представяме плана на сътворението – как началото е започнало от мисъл-клетката, т. е. как са се обособили организмите на Духа. Като знае ученикът тия законни правила, това вече лесно може да се ръководи, т. е. ама вече за ръководство върховния закон, който всичко е узаконил. Понеже боравим с върховните възможности, то ученикът трябва да има и върховни преживявания. Там е силата. Има ли тия върховни изживявания, той е вече узаконен от върховния закон. И тъй, за да имате девствения прилив, трябва да бъдете узаконени. Ние точно това правим. Искаме да ви узаконим във Върховната законна школа. Тя е обширна, всестранна, необятна. Много умове, много сили са в нейните обятия, в нейните гърди. Много сили представят нейната дихателна система. Следователно и вие сте вече една дихателна система. Всичко онова, което е произход на Духа, ще мине като едно дихателно явление. Всеки един ученик е узаконено дихателно явление. Следователно, имайте това достойнство да минат тия енергии, този девствен прилив през вас, за да може вашето съзнание да обхване с голяма пълнота системите на върховния закон. И тъй, върховният закон трябва да бъде ръководство. Никога без него. Никога без неговите превила. Имаш ли правилата на върховния закон, животът така се организира, така се оформява, че всички сили в организма получават една нова формация, която е израз на ядрена сила и която съдържа най-върховното, най-системното, което съдържа пък първичния огън. Не може без огън. Огънят е в основата на сътворението. Не може без огън, защото няма откъде де се запали свещта. А няма ли запалена свещ, има тъмнина. Ето отговорът на въпросите? Има ли кой да запали свещта, има светлина. Няма ли кой да запали, има тъмнина. Кога е тъмно в ученика? Когато има затъмнение. Кога е светло? Когато е просветнало. Може да има виделина, но тя не е в него. Когато тя стане ефект в него, тогава е изключена тъмнината. Какво умозрение, каква дълбочина, каква обширност и необятност стои пред ученика. Ако той би се отдал на тази обширност и необятност, би забравил ежедневните противоречия и изживявалия. Колко е ценно това за ученика. Той не трябва да губи нито минута, защото под диктовката на върховния закон се драсват вече запалките и трябва да се запали свещта. И вие трябва да бъдете запалени - да не бъдете само тлеещ огън, а да пламти той. Пламъкът е резултат на огъня. Огън има във вселената, огън има е сътворението, но трябва да има пламък. Следователно, за де има светлина, трябва да се получи пламък. А този пламък ще се получи по правилата на върховния закон. И тъй, всяко едно узаконение е пламък. По това ще познавате кои същества са узаконени и кои не. Става въпрос за посвещението. Разбирайте ни правилно. Всички същества са узаконени. Няма същество, което да не е узаконено, защото все пак дадени закони са го оформили. И пеперудата, и какавидата, и паякът, и зайчето, и конят, и волът, и кравата, и вълкът, и овцата, всички са продукт на известни закони. И както виждат е, всеки един вид се запазва. Видовете се запазват по закон. Кръстосването е нарушение. По вид всички същества са узаконени. Но каква е разликата между ученика и другите същества? Ученикът е вече запалена свещ, а другите същества още не са. В ученика е просветнала вече разумната мисъл, която оформя едно богато съзнание. Вие ознаменувате една епоха. Освободете се от ограничението. Бъдете смели, съобразителни във всяко отношение, във всяко време и във всеки момент. Така ви иска Духът. Така Духът ще всели у вас деятелните организми от своето естество, от своя образ. Тия организми ще запълнят някои празнини у вас, някои болезнени места. Ще стане смяна на тъканите, на кръвоносните съдове. Ще потече нова духовна кръв. Това е задачата на върховната вътрешна школа - да устоят учениците на всички правила на всемирната абсолютна мисъл. Вие принадлежите вече на една Върховна бяла ложа. А това се иска - да минете от една ложа в друга ложа, т. е. да минете в духовния свят и от там в Божествения свят. Божественият свят да бъде за вае родина, държава,, континент, земя, небе, слънце, съзвездие. Чисти бъдете във всяко едно отношение и Върховните очи ще ви покровителстват. Никоя вража сила не ще може да посегне върху вас. Това е което се иска в Школата, Обичайте Школата. Вижте какво е партията за комунистите. Тя е за тях ръководство, живот, тя е над всичко. Специално за ученика над всичко е Школата, защото от там той получава необходимата светлина. Оттам той получава и всички необходими блага. Само Школата може да му предложи благото на живота, благото на мисълта. Тя е, която ще го удостои като едно съвършено, светещо същество, за да се представи пред разумните, пред чистите души. Школата ще му даде възможност да проучи как функционират клетките в него, атомите, тъканите, кръвните телца. Ще знае за всяка една гънка на лицето, по ръцете, по краката. Ще познава всяка линия в своя организъм. Ще са дигне вече тъмната завеса, за да бъде светлина. И тъй, имайте вече понятие за светлина и тъмнина. Вие сте съчетание и на светлина, и на тъмнина. Варна, 19.5.1956 год.
  8. Ани

    4. Възкресението

    ВЪЗКРЕСЕНИЕТО Трябва да проникне върховният прилив в сърдете в в мисълта ма духовното тяло, органите и центровете на което представляват дейния Божествен промисъл. Няма друго по-голямо, по-върховно занимание от тия центрове, от тик способности, които представляват духовния образ на ученика. Много са чудесата, които Божият дух е проявил по образи, но тази негова дълбока специфична способност, този негов Върховен промисъл е проявен само в тия органи - духовното тяло на ученика. Кое е специфичното, кое е загадъчното, кое е тайното в специалната постройка на тия центрове в ученика? Това е онази защита, онази охрана, онази готовност на върховните сили, които охраняват тия вътрешни хранилища, тия вътрешни светилища. Какво голямо майсторство се иска, за да могат да бъдат запазени, охранявани и то от индивидуалността, от способността на самия просветен, проникващ ученик. За да се направи една дълбока, всестранна разлика или анализ между физическия свят и духовната същина, трябва да се знаят тия специфични вътрешни разположения, области, сфери и пространства. Има ли такива между физическия и духовния свят? Не са ли те втопени един в друг? Не си ли съдействат? Няма ли между тях една непреривна обмяна? Има специфични среди, има и специфични състояния. Когато физическата същина в ученика реагира, когато се бунтува, то духовната страна, духовното състояние локализира, уравновесява силите на физическия свят. Благодарение на тази обнова духовната същина в ученика може по-лесно да се справи с влиянията, с въздействията на физическия свят. Изкуство е ученикът да има това проникване, за да може да се свърже с върховното проникване или с върховния прилив. Това е една трудна задача. Тепърва ученикът слуша за нея, тепърва му се разкрива, че той притежава или той съставлява два особени свята - физически и духовен. На физическия свят той е в опитните полета на живота, а в духовния свят е в светлинните приливи на физическия свят. Не може физическия свят да живее без съприкосновението, без приливите на духовния свят. Тия вътрешни промени, тия вътрешни състояния се провеждат по дадени специфични закони. Ученикът чувства някакво влияние, някакво въздействие, някакъв прилив, но още ме може да направи тази разлика или да присъства със съзнателните си емоции, в тази тайнствена, особена постройка между физическия и духовния свят. Понеже не знае за нещата, той ги изключва, отделя ги и така идва стълкновението, упадъка на духа и ограничението на душата. Иска се специална подготовка, специална система, специално размишление, специален прилив. Но ще каже ученикът: „Ако всичко това е специално, кога духът ще си отдъхне, кога ще си почине?“ Необходима е почивката, но непреривни са действията, нереривни са трептенията в големия необятен свят, в който Духът нарежда събитията, явленията, сферите, йерархиите и т. н. Къде е необходима почивката? Почивката е необходима на физическия свят. Защо? Защото съпротивлението там е доста голямо, стълкновенията са доста чувствителни. Има ли ги в духовния свят? Там има само възход, политам е, трептение, изживяван е. Имат ли връзка всички тия състояния с физическия свят? Да. И благодарение на тия бази, на тия връзки, и физическия свят се преобразява, и той получава светлина, която му създава една светеща атмосфера. Слънцето е духовния свят, а пространството с планетите е физическия свят. Самите планети, т. е. физическият свят получава светлина от слънцето и създава светлинна аура. Същото нещо е и с ученика. Ученикът е съвкупност от слънце и физика. Слънчевите енергии осветяват физическото тяло, физическия свят и то почва да става радииращо, светлинно. Следователно, колкото човече духовното тяло в ученика представлява централно светлинно ядро, толкова повече и физическият му свят е осветен. Дори има случаи, когато физическия свят е е обезсмъртен. Затова ученикът не трябва да се чуди как може да се извърши процесът възкресение. Това зависи от голямото облъчване на физическия свят от светлинния свят, от голямото проникване ма духовните вълни на духовния свят във физическия свят. И когато така е облъчен, физическия свят се трансформира в трептящи клетки, в трептящи атоми, в трептящи електрони, протони, радиооблъчване и т. н. и по този начин физиката се обезсмъртява. Но ще се възрази: „Как може материалното, грубото да получи такава лекота, такава ефирност, за да се слее със светлината?“ Светлината е в състояние да преобразява нещата, но зависи какви градуси топлина се е излъчило. Колкото повече са градусите, толкова повече трансформирането на физическия свят е по-лесно. Но ще се каже: „Защо свещената история не е зарегистрирала и други такива случая, освен случая с Христа и с пророк Илия?“ Защо няма? Много просто. Връзката между духовния и физическия свят, този върховен прилив, не е достатъчна. Трябва да се прелеят повече светлинни сили, които да облъчат материалните субстанции, за да се преобразят. И тъй, за да може тези процес да се извърши специално с ученика, което подразбира време, пространство и вечност, то иска се онази делова способност, която може да провежда всички процеси в изпълнение. Ще кажете пак: „Как да ги различаваме? Как да ги отделяме? Как да знаем кои са физически и кои са духовни?“ Много лесно. Както слънчевите трепети, както слънчевите приливи. Те са чувствителни, делови и ученикът ги познава. Когато при изгрев слънчевият лъч проникне, вие го чувствате, получавате топлина и свежест, получавате подвижност, духовитост. А когато отлети и остане сянката, иде вече студенина, ограничение и т. н. Така и вие трябва да бъдете майстори, да владеете изкуството да различавате тия приливи, да знаете кой е върховен духовен прилив и кое е физически отлив. За да се постигне това, да се дойде до онази точка на велико размишление, на върховно размишление, трябва да има база. Без бази не може. Всички велики същества, които са идвали на земята, са имали бази. Те са избирали за бази най-високите места. Така и сега най-високите места на планетата Земя са бази на великите същества. Това ученикът добре трябва да знае, т. е. да се стреми към тия бази, за да може да бъде във връзка с тия велики същества, т. е. самият ученик трябва да намери такава база на най-високото място както на планетата Земя, така и в самото битие. Къде е това високо място? В самия него. Това е неговият ум, неговата глава. Тя трябва да бъде база. Тогава всички духовни сили в него ще бъдат устремени към тази върховни база. Тогава всичко ще се съсредоточи в ума и ученикът ще стане един върховен оазис. А това е и идеята - да получи този периметър, тази сфера, това поле на оазис. Това е едно важно върховно посвещение. Защо е посвещение? Защото, ако има раздвоение на силите, то е именно между духовното и физическото. Силите на физическия свят се противопоставят, а силите на духовния свят се стремят. Знай, стремежът, това е духовен метод. Ако този духовен метод се наложи, бъдете уверени, че всички други бази, всички други човешки светила, чувства, усещания и движения, ще бъдат съсредоточени към този връх, към това високо място - умствения свят. Тогава ученикът ще бъде само умствен свят, който ще бъде плода, дървото, посадено до сърдечния свят. И знаете ли какви ще бъдат плодовете? Щом дървото е посадено в сърдечния свят, плодовете ще бъдат гениалност. А всеки ученик трябва да се стреми към духовното призвание, за да не остава долу някъде унижаван, подценяван, да бъде ангажиран да чисти блатата, да чисти пътищата Той ще се освободи от творчеството на физическия свят посредством изкуството, посредством майсторството, посредством познанието, А да бъде свободен, т. е. да владее свободното небе, свободното пространство, там където няма препятствия, а има само девствен прилив, това е един момент на състояние на възкресение, и не е необходимо да се мине същия пропее, който мина Христос - да бъде прикован на дървото, да бъде заровен в гробницата и оттам да възкръсне, Ученико, стани живо възкресение, в чувство, в дело е в знание. Всичко у тебе да бъде възкресение. Когато стигнеш на най-високото място, в най-голямото светилище, бъди уверен, че у тебе няма да има вече мъртви състояния. Ти ще бъдеш вече свободен от гробарите, защото силите на възкресението, силите на девствения прилив са, които стимулират, които ръководят твоята безсмъртия еволюция. Това е жизнения, живия огън. Този който е възкръснал, той е вече пламък, той е чудотворец, той е проникваща същина във всемирния свят на великото посвещение. Къде са тия светове? Нали трябва да имаме една такава способност, едно такова специално око, чрез което те ще бъдат отражение, признаци, изгрев в нас. Всичко това ще дойде, когато се направи здрав мост между духовния и физическия свят. Ученикът трябва да мине без страх, положително по този мост, да не се съмнява, че може мостът да се срути и той ще пропадне. Къде трябва ученикът да построи този мост? Вътре в себе си. Мостът трябва да се построя между сърцето и ума, защото сърцето владее всички чувствени жизнени силя в целия организъм. Следователно, всички тия приливи на физическия свят трябва да бъдат здрав материал, чрез който да се построи мост между физическия и духовния свят. Но за да може това да се осъществи като дело, като идея, като явление, като природа, като слънчева система и т. н., първото нещо е да се запамети девственият върховен прилив в съзнанието на ученика. Защо в съзнанието? Не може ля да се запамети в сърцето, във волята, в ума? Върховната пакет е координирала силите на съзнанието. А там където действа Върховната памет, става запаметяване. Следователно, съзнанието е съвкупност от физическия и духовния свят. Силите от физическия свят и силите от духовния свят имат слой допирни точки като изявени светове в съзнанието. Ето каква богата област, какво богато чувство, какво богата способност е съзнанието. Нещо отделно ли е то от целия колектив? То е специфичната мярка, която измерва нещата. Защо? Защото всички пориви, всички трептения и движения, са осъзнати като действащи давления, като действащи сили. Следователно, като осъзната сила се получава колективът съзнание. Затова се обръща особено внимание към растящото, към разцъфтялото съзнание в ученика. И ако се правят анализи какво представлява ученикът - физически свят ли, духовен свят ли, Божествен свят ли или нещо друго, ще се отговори: ученикът е върховно съзнание. Защо? Защото само Върховната субстанция, Върховната душа, Върховния дух провеждат тази линия на осъзнаване на субстанциите - жизнеността, духа и душата в ученика. Има ли мерки, които могат да определят широкото, развитото, просветеното съзнание? Има такива, но важни ли са те за ученика? Трябва ли той да си служи с тях, за да може да се претегля, да може да се окачествява и т. н.? Не. Има ли той вече проникване на върховния прилив, неговото съзнание е абсолютно. То не се нуждае да бъде претегляне от някакви си мерки и теглилки. Ето какъв фундамент, какъв гений, какво проникване, каква величина, какъв връх, какво светлинно ядро трябва да представлява осъзнатия ученик. Тези неща за които се говоря, са от висша степен. Ученикът трябва по сърце и по ум да се доведе до онова състояние, където съзнанието е представител на всемирните състояния, защото ще знаеш, ученико, че в цялото битие, в цялото пространство владеят състоянията. Всяко едно светещо ядро, всяко едно планетно ядро, това са все състояния. И всяко поделение на сферите е все състояние. Всяко едно същество в тия сфери е все състояние. И съзнанието на ученика трябва да бъде едно такова върховно състояние. Ние наблягаме на съзнанието, защото то е, което може да проведе върховната система на възкресението както и духовния, така и на физическия свят. Във физическия свят предстои на ученика следната трансформация: да се получи онова върховно развитие на възкресението. Трябва да възкръснат същините, трябва да възкръснат силите, за да могат да завършат своята пълна еволюция. А за това се иска време, пространство, вечност. Ето защо, ученикът не трябва да се отчайва или да се спира и да казва: „Как ще стане това?“ Елементът на възкресение е елемент на прилива и е вече в действие. Той подрежда нещата системно. Той няма да увреди, да пренебрегне, да подсили, но ще проведе една системна работа, която да даде плод, да даде резултат. Тепърва ученикът започва да размишлява. Досега той само е мислил. Неговата мисъл е била преходна. А процесът размишление е процес на съзнанието. Колкото повече умственият свят се обогатява с процеса размишление, толкова повече центърът, фокусът в умствения свят се облъчва и съзнанието просветва. Следователно, къде е мястото на съзнанието? В центъра на мислещата система. Всички движения на ума, на мисълта се централизират или имат връзка с това ядро - съзнанието. Ще дойде ден, ще дойдат моменти, когато ученикът ще бъде само съзнание. Ще отпаднат другите процеси. Те сега са спомагателни, които централизират, които провеждат силите във физическия и в духовния свят в центъра на умствената система и оттам всички сили придобиват призванието съзнание. Ето какъв процес става между физическия и духовния свят. Ние няма да засягаме другите светове. Астралният свят например е чувствения свят, който е смесен с физическия свят. За тия специфични поделения в ученика се иска едни добър, просветен, гениален организатор, който да организира добре малките планети - физическия свят и голямото слънчево ядро - духовния свят. Следователно, каквито са отношенията на слънцето към планетите, такова е и отношението на духовното съзнание към физическия свят. Богата система е ученикът. Той представлява една съзнателна система. Ние няма да кажем слънце, но съзнателна система, в която като централно ядро е съзнанието. Тогава, какво представлява тази система в миниатюра? Малко битие, микрокосмос сред голямото битие, сред големия свят. Каква е целта, за да се постави този духовен свят във връзка с физическия свят? Каква е идеята на съществата? Идеята е следната: колкото повече физическия свят е облъчен от духовния, т. е. колкото повече съзнателната система провежда идеята, колкото повече трансформира физическия свят, толкова повече се освобождава от материалната система. Идеята е тези духовни сили да асимилират материалната система. Ще дойде ден, ще дойдат години, векове, когато цялата материална система ще бъде асимилирана. Тогава и въпрос няма да става за някакъв си материализъм, за някаква си мъртва материя. Защо? Защото централното съзнание има тази фокус на сила да трансформира, да привлича силите от физическия свят. Ето какъв е смисълът и на прережданията, и на въплъщенията. Ако нямаше тази система, тази идея, прережданията, ражданията и въплъщенията нямаше да имат никакъв смисъл. А ние виждате как Върховното системно провежда реда и порядъка на духовния свят. Какво е порядък? Преминаване от материалния свят във физическия, от физическия в духовния и от духовния в Божествения свят. Там обаче процесите, работата са много сложни. Специално на ученика, който има връзка с физическия свят и който скъсва вече с материалния свят, предстои да владее една духовна система. Тази духовна система ще се преведе посредством съзнанието. Не може чрез други сили. Няма друга способна силя, която да извърши тази операция. Ето защо в подготовката си ученикът е едно ново начало и то начало, което има образа, системата на Духа. Когато превеждаме ученика от материалния във физическия свят и от физическия в духовния свят, ние искаме да го запознаем с цялата тази система, с целия тези процес, който е проведен от великите посветени. В миналото великите посветени в тайните школи са практикували начини, методи на големи изпитанията да се провери до колко ученикът е готов да напусне материалния и физическия свят. Тези опити някога са пропадали, а някога са давали резултати. Сега ученикът е поставен при по-благоприятни условия, в смисъл, освобождават го тези процеси, от тези митарства. Премахната е сега преградата, отключена е вратата и ученикът свободна влиза в Школата. Има ли там изпитания? Изпитания идват вече по вътрешен път. Изпитанията ще дойдат може би в по-голям размер, но те трябва да се асимилират, т. е. да се трансформират и в материалния свят, и въз физическия и в духовния свят. Всичко това става по пътя на тайнственото. Макар и да е отворена вратата на ученика, но процесът си е процес, посвещението си е посвещение. Той трябва да мине през тази святост. Под думата святост ние разбираме пробудено съзнание. Колкото повече се пробужда съзнанието, толкова повече се обогатява с реални, безсмъртни опитности, толкова повече те стават централно ядро, което е способно да изпраща изобилни приливи към целия образ. Тази способност е, която представя ученика, че е минал вече нисшите процеси и е влязъл във Върховната вътрешна школа. Както виждате, работата е сериозна, в смисъл, изискват се вътрешни опити. Какво значи това вътрешни опити? Нали те ще се изразят навън? Не е толкова необходимо ученикът да се наблюдава отвън. Той трябва да се наблюдава вътрешно. Щом вътрешно се съсредоточи, щом е зает с вътрешно размишление, бъдете уверени, че и външният образ на нещата ще бъде идеален, ще има идеална постановка. Тогава казваме: посветеният ученик се познава и от външната обстановка, от външния образ, от външните органи. Защо? Защото лъчите на съзнанието, силите на съзнанието обагрят целия външен свят. И тъй, за да може посвещението да става по-реално, по-живо, то трябва да мине към процеса възкресение. Ученико, никой няма да те въвежда в процеса възкресение. Сам ще изградиш това състояние. Като казваме сам, ние разбираме тия три свята: материалния, физическия и духовния ти свят. Те съдържат реалното, те съдържат фактите, те съдържат действителността. Че съществува материален свят, това значи, че ти имаш база. Че съществува физически свят, това показва, че ти имаш втора база. Че съществува духовен свят, това значи, че ти имаш вече трета база. Бъди богата база. В тази база да бъдат ангажирани, да бъдат съхранявани всички най-сложни уреди, чрез които съзнанието да си служи. За да може да се наградя твоят съзнателен свят, този съзнателен връх, трябва да участва девствения върховен прилив. Запаметете това. Нека на всяко място, на всяко време да срещаш този прилив. Не да казваш: „Неща ми хрумна, нещо ми повлия, нещо ме тласна“, а всичко да става съзнателно. Така ще осъзнаеш всички неща, всички състоялия, всички начала и няма да има вече тайна, т. е. бъди достоен да заживееш във върховния център на съзнанието. Нека този център да трепти, да пръска такава светлина, че окултните сили, духовните сили да имат вече обект, база. Ето как ще станеш база, т. е. място, време, вечност. Ето как ще съдържаш жизнените елементи, които са необходими за развитието, за еволюцията на цели йерархии. Ние пожелаваме да бъдете тази база, която ще се изрази като едно съзнателно ядро. Колкото това ядро е по-добре организирано, толкова повече процесът възкресение е възложен. Бъдете новия процес - централното съзнание, което подразбира възкресение, минаване от материалния, от физическия свят в духовния. Говорим ви за възкресението, защото течно сега се извършват известни церемонии по процеса възкресение в религиозните общества. Ние искаме да не бъдете само подражатели, но да бъдете участници в процеса възкресение, т. е. да бъдете добре осветени. Какъв процес е това възкресение? Тук не става въпрос да възкръснете от материалния свят и да се преселите в духовния свят, тъй както стана процесът с Христа. Сега възкресението трябва да стане процес на осъзнаване, и където и да се намира ученикът, на който и свят да бъде, да е наистина възкресение. Чудо ли е това? Това не е чудо. Това е постижение, наука, знание, посвещение. Това е да възкръснат същините в твоята мозъчна система, в белодробната ти система, в сърдечната ти система, във волевата ти система и т. н. На всички сили в ученика столицата е централното съзнание. И тъй, няма какво да се чудиш, къде е мястото на душата, къде е седалището на Духа. Те са в централното съзнание. Но ще се зададе въпроса: „Какво състояние е централното съзнание? Какво място заема това централно съзнание? Как да си ги представим поне, ако не знаем положението? Каква представа да имаме за него?“ Ученико, ако не би имало мир, не би имало малък космос, не би имало представа. Но понеже си вече един свят, макар и малък по отношение на дадена планети или централното слънчево ядро, все пак ти си свят, ти си една строго абсолютна замислена идея, т. е. ти си една богата база. Тази богата база е снабдена с всичките сложности на духовния Промисъл. Тази база, това ядро е така построено, че всичките възможности в сътворението са фактори. А щом има фактори, има и централна система. Тази именно централна система е съзнанието. То е коренния съвет. Там всичка става по коронен ред. Колкото по-светлинно е организирана тази коренна система, толкова външните прояви, външните движения са по-богати. Тогава казваме: „ето един велик посветен, ето един гений или ето едни мъдрец“. Следователно, той не е някъде извън. Той е вътре, в този свят на съзнанието. Отвън не може да го видите. Сложен е образът на съзнанието. Колкото повече средата, условията, състоянието са възможни, толкова повече човешкият дух се възвисява зад материалния, над физическия свят и се втелява в трептенията на духовния свят. Какво представлява духовният свят? Това е средата на Божия дух, това е течението, потока на Божията мисъл. Божията мисъл е проявила средата на Божия дух, задето е дала светлината, където Божият дух работи, където Божият дух действа. Какво се разбира от това? Божественото съзнание е дало светлината и Божествената същина - Духът е в процес на сътворение. Ако нямаше светлина, не можеше да има сътворение. Както и ученикът ако няма светлина, той не може да работи. Следователно, светлината, това е Божествената мисъл, т. е. сам Бог създава светлината за своя Дух, т. е. Божият дух представя в дело, в сътворение Божествената светлина, т. е. цялото сътворение е Божествена светлина, т. е. Божествена мисъл. Трудна е материята, трудно е това проникване, но сега ние възпитаваме ученика както в материалния, така и във физическия свят, за да може да бъде улеснен при преминаването на тези тайнствен мост. Едно от големите изпитания ученикът ще срещне при преминаването на моста. Няма да обясняваме защо има мост, понеже въпросите са сложни. Знание ще придобиеш, когато си във връзка със силите на знанието. Придобива се знание чрез опитността. А опитността, това са силите на знанието. Вие тук имате една Божествена възможност - Божествено присъствие, Божествено училище, Божествена Школа, където всички Божествени заложби, всички Божествени приливи са ваше достояние, които трябва да акумулирате в себе си и когато ви потрябват, да си послужите с тях. Ето каква задача има Школата. Това е единствената й задача. Ако това не стане, тя няма никакъв смисъл. Тя вече не е предмет. Тя обаче има за задача така да улесни ученика, че той да натрупа в себе си известни знания и когато му потрябват, да си послужи с тях. Ние казахме: материята е трудна. Макар че си говорим на един особен език, тя е едно вътрешно развитие, вътрешни процеси, вътрешна постройка. Всяка явление, което има вътрешен характер, е въпрос на съзнанието. То трябва да разреши нещата, защото казахме, че съзнанието е представител на Божествената мисъл. То представлява Божествената мисъл като опитност, ката реалност, ката възкресение. Извън съзнанието вие сте хаос. Благодарение на съзнанието вие сте органи от лъчите на Божествената мисъл, А Божествената мисъл е развила цялата сътворение. Слънчевите ядра, планетите, тава е все Божествена мисъл. Ако всичка тава е мисъл на Бога, каква представлява тогава Бог ат себе си? Така ще се постави въпросът. Извън сътворението неговата мисъл ли е Бог? Всичка е Бог. Както има материални елементи, така има и духовни елементи. Щом има духовни елементи, мисълта има опора. Недейте си представя, че пространството е пустиня, че няма елементи. Цялото миросъздание е съчетание на елементи от различни качества и градация. Материалният свят са елементите, а физическият свят - излъчванията на тия елементи. Значи, основата е физическия свят. Те се запълват. Физическият свят е в по-висша гама отколкото материалния. Физическият свят е връзката между духовния и материалния свят. Във физическия свят Духът има възможност да работи, да създава духовни трептения, ефекти, докато в материалния свят мъчна се създават тия ефекти. Ангелският свят пък е един особен свят за преминаване на едно висше посвещение на съществата. Там става една заличаване на кармата, затова там няма мъже и жени, а има души, А защо има богини и богове? Те са вече прояви като едни върховни принципи. За да се прояви принципът на любовта, трябва да се вземе известен образ. Ще се вземе образът на богинята. Принципът мъдрост пък, заема мъжки образ, Тогава ученикът има към каква да се стреми. Ще се стреми към едни върховни същества. Например, ти си певец и казваш: „Аз постигнах всичко.“ И се задоволяваш. Но дали тава е достатъчно. Трябва да има вече стремеж към неща па-върховно. Тогава се явява вече принципът мъж и жена. Те са величави образи. Ако не и имала образът богиня, душата не би имала към каква да се стреми. Тя се стреми да постигне този идеален образ. Човешката раса ще играе ролята на ангелската. Затова сега се апелира към въздържание, към вегетарианство. Човечеството има голям грях. Отношенията му не са правилни към животинския свят. Затова човечеството изживява войни. Ще трябва да се трансформира отрицателното, но не по пътя на насилието, а по пътя на социалното. Но понеже казахме, че има сътворение, има и дисонанси. Затова, от гледището на тия процеси има оправдание, когато един композитор създава едно свое творение, винаги се създават дисонанси, но в последствие гениалният дух в него, който представя ангелския свят, създава и хармонията. Вековете са ваши. Вие сте вековете. Вие сте действащите сили във вековете. Следователно, имате време да изправите всички дисонанси. Действащите сили в сътворението ще ви помогнат, защото вие вече влизате като съграждащи сили в сътворението. Всички неща са около вас. Вие живеете в тяхната среда. Трябва само да се освободите от някои стари навици. Трябва да има едно коригиране. А това ще дойде, когато се дава възможност на Божествения прилив да бъде по-често в контакт с вас. Трудно се влиза в царството Божие. Който се насили, той ще го грабне. Който направи този риск, ще влезе в царството Божие. То е около вас. Не се иска дълъг път или някакви си превозни средства. Сега то става постепенно. Всяка болест е вътрешно осъзнаване. Ще забележите, че този който много е страдал, е по-съсредоточен. Този който не е страдал, е вейхайвей[1]. Варна, 5.5.1955 год. [1] Вейхайвей – разг. завеян, несериозен човек
  9. ВЪРХОВНОТО СТРОИТЕЛСТВО Когато разглеждаме някои от върховните проблеми, ние навлизаме в голям поток на много неизвестности. Тия неизвестности са все проблеми, които предстои да бъдат разгледани, обстойно проучени и реално изживени. Има ли такива неизвестни проблеми? Ако запитате вашия вътрешен свят, той няма да бъде категоричен в отговорите си. Защо? Защото той е в съприкосновение с много неизвестности. Той не може да отрече това, но все пак има едно особено състояние на запиране. Това именно състояние е неизвестния проблем. За да няма такива състояния, ученикът стъпва в Школата, за да бъде подпомогнат, т. е. да бъде неговият духовен свят разкрит за ония приливи, които имат всичката възможност да го преустроят. Вашият свят досега е бил затворен, защото е бил блокиран от неизвестни проблеми. Точно в Школата се правят опити да се премахне блокадата. Това са цели мирове, това са изживявания, опитвания, това са цели същини. Следователно, докато не се премахне блокадата, докато не се разчисти терена, докато не се канализират поройните води, докато не се трасират пътищата за върховете, винаги ще има неизвестни проблеми. Какво значи това? На ученика предстои да се запознае с един от тия сложни проблеми - Върховното строителство. Върховното строителство е като че ли най-същественото, най-реалното, най-жизнения проблем. Накъдето и да обърне поглед ученикът, навсякъде ще види строителство, строителство. Сам той е едно устройство. Не е ли необходимо, не е ли съществено да познаваш началото на своето устройство? Ще кажете, че съвременната наука е дала доста изчерпателни данни за устройството на клетъчните вещества за устройството на организмите, на формите. Да, но съвременната наука не е открила началото, т. е. съвременната наука не може да създаде началото. Тя открива някои факти, някои явления, от които прави изводи за неизвестностите, но това не е достатъчно, това не е изчерпателно, не е открит проблем. Затова на ученика предстои да започне отначало и да стигне до върховете. Какво е начало и какво са върхове? Нали началото е най-високото, най-далечното, най-голямото? Какво символизират върховете? Върховете символизират целта - да тръгнеш от началото и да стигнеш до целта. Какво разбира ученикът от това? Защо е необходимо да тръгнеш от Началото и да стигнеш до целта? Каква специфичност се крие в този маниер на Духа? Не е ли това да започнеш от първичното и да стигнеш до вторичното? Много неща започват от първичното и стигат до вторичното - слизат от върховете към низините, но специално за ученика на Върховната вътрешна школа е да започне от Началото и да се изкачи на върховете. Това е върховно устройство. За върховното устройство е необходима върховна мисъл, върховна деятелност, върховна жизненост. И точно това става с ученика. Той вече не слиза в низините не изживява вторичните състояния, но се изкачва на върховете и изживява първичните състояния, Ученико, колкото и да те занимаваме с върховните проблеми, докато не стъпиш на върха, ти няма никога да изживееш това състояние. А за да стигнеш на върха, то значи да те е водило върховното, идейното състояние, което има характера на първичното. Колкото и да разбираш началото на нещата, докато не се изкачиш на върха, не можеш да го приобщиш към своето съзнание. Защо? Защото трябва ум, върховен стимул, върховен ритъм, който да го поляризира. Къде е този връх? Това си ти, ученико. Ти си върха. Никъде другаде не можеш да намериш този връх. Този връх е твоят ум, Твоето начало, това е твоята душа. Твоят а душа е минала през полетата и сега й предстои да се изкачи на върха, т. е. душата ти трябва да изживее върховното устройство. Кой ще го устройва? Дали твоят ум или твоята душа? С присъствието на душата в твоя ум, твоят ум се одухотворява, започва да размишлява за духовните среди, за духовната атмосфера и за духовната възможност. Колкото повече одухотворяваш ума си, толкова повече се чувстваш на онази висота, от където можеш свободно да съзерцаваш действителностите, реалностите, които досега са били неизвестности за теб. Трябва да бъдеш ум, т. е. върховно устройство. Защо е необходимо? Нали трябва да се стремиш да бъдеш като всички, да не се чувстваш, че си над тях? Правилно разбирайте смирението. Не влагайте във върховното си състояние личен елемент. Нека вашето върховно състояние стане една среда, където да могат да живеят всички същества. Като среда, вие ще бъдете за тях хляб и вода, ще бъдете огън, въздух и живот. Така разбирайте смирението. Не подценявайте върховното си състояние. Не подценявайте одухотворения си ум. Защо? Защото големи усилия е направила вашата душа, докато одухотвори вашия ум. Ценете тия усилия. Кой ще ги прецени, Ако не вие, които разбирате от своята магия, от своето изкуство, от своя живот? Има много същества, които наблюдават, които съзерцават, но те не могат де проникнат в глъбините, в светлите полета на вашата душа. Ето къде е тайната: всяка индивидуална душа да носи Божественото в себе си. Доколкото е можала да вложи в съкровищницата повече трептящи сили на Божеството, дотолкова тя е върховно състояние. От душата зависи да се организира твоят ум. Ето тук е тайната. Вие искате без душа да организирате своя ум, но това е невъзможно. Вие можете да го организирате без душа, но той няма да бъде достоен за върховете. Той ще живее в полетата. Ще се нуждае от реките, от плодовете, от огъня и водата и т. н. От много фактори ще се нуждае. Каква е целта сега на Върховната вътрешна школа? Да освободи ума от фактори, да освободи душата от фактори, т. е. да се централизира вашият духовен живот в първично ядро. Докато не стигнете до състоянието на ядро, вие не може да излъчвате светлина. А специално от ученика на Върховната вътрешна школа се иска да излъчва светлина, да радиира светлина, подобна на слънчевите ядра. А тази способност, този усет, това е твоят ум. Следователно, всички други способности - на волята на сърцето, на кръвта, на тъканите, трябва да бъдат в услуга на ума. Светещо същество е ученикът. Той е подобен на слънчево ядро. А като слънчево ядро, той е върховно устройство. Така ще знаете: всички слънчеви ядра са върховно устройство. Всички съзвездия са върховно устройство. Всички духовни мирове, всички възвишени мирове са върховно устройство. И тъй специално за ученика на Върховната Вътрешната Школа няма нисше устройство. Всичко за него е върховно устройство. Той вижда в това устройство абсолютните закони, абсолютните системи, абсолютната деятелност, абсолютната жизненост, абсолютната светлина. За да се устрои духовния мир, се искат много, много елементи. От къде де ги вземе ученикът? От коя съкровищница? От кого ще ги купи? С какво ще ги откупи, когато е последен бедняк, когато живее в неизвестност, когато не познава пътя към Върховната съкровищница? Ученико, единствено Върховната вътрешна школа е, която ще те отведе във върховните центрове, във върховните централни ядра. Те ти подават ръка и ти внедряват Дух. Те възпламеняват твоята мисъл, за да откриеш секрета на върховните възможности. И тъй, нека остане Дълбоко в твоя ум Върховното устройство. Като кандидати за велика системната велика работа, вие се готвите за строители. Следователно, необходимо е специална подготовка. Кой да ви специализира? Кои са факторите, които ще ви специализират? Кои са и средствата? Единствената системна сила, която ще ви преорганизира, това е Върховното ръководство. Няма друга сила, която да се заеме специално с вас. Под Върховно ръководство разбирайте ония висши начални системи, които са жизнеността на Великото начало. Колкото повече се сродявате с духа, с обаянието, с присъствието на тия върховни сили, толкова повече във вас се възстановяват едни положителни норми за нещата, едни положителни аксиоми - изчерпателни, открити и в ученика вече няма неизвестност. Щом всичко стане известно, към какво ще се стреми ученикът? Може да си известен за някои неща! Ти си известен за ехото. То иде от някъде, но не знаеш от къде, кой го изпраща, чие дело е. Ехото още не е самата истина. Та, вие може да претендирате, понеже сте чули ехото, но още не знаете за реалността. Сега слушате ехото в Школата, но още не сте видели, не сте изживелите сте опитали началото, реалността на ехото. Колко то е скрито за вас, облечено в много форми, в много образи. И благодарение че така е защитено и бронирано, то е слязло при вае. Но ще дойде ден, когато ученикът ще бъде така устроен, че ще направи опит да разсъблече една от върховните ръководни системи и ще се запознае по-отблизо със съществеността, със силата и реалността на нейния мир. И това ученикът ще трябва да направи. Когато го направи, когато се вдигне блокадата около него и остане сам, то значи абсолютно да се пречисти мястото, атмосферата, пространството. Но ще се възрази: „Много сложно е това, в смисъл, много са предпоставките, за да можем да намерим реалната истина.“ Вярно е. Цялото сътворение е сложност - велика върховна сложност. Следователно, всеки който иска чрез ума си да открие тази сложност, трябва да има безсмъртен, одухотворен ум, който може да отклонява всяко появяване на дадени влияния. Стабилен, характерен, мощен, силен, върховен ум - такава подготовка е необходима, за да могат да се разкрият върховните ядра, върховната пазва, върховната глъбина, т. е. така да разбираш езика на Бога, че да не остане нито едно слово неознаменувано. Цялата твоя подготовка е да се вживеят Божествените същини като качества и способности, като сили и хармония в твоя мир. Колкото по-отблизо познаваш Божествените същини, толкова повече щастие и радост, толкова повече светлина и блясъци ще изживееш. Няма друго същество, няма друго битие, няма друго сътворение, което може така величествено да ви представи, както същината и върховното естество на Бога ви представят. Ние не си служим със светийски език. Истините ни не са дадени както в евангелието. Там е казано, че човек ще седне отдясно на Бога, отдясно на Сина Божи, че човек ще наследи едно състояние на рая Божи, че ще го представят в царството на Бога, че Бог ще го гали, ще му се радва, както това става в обикновения живот, както един баща може да даде на своя син и богатство, е ласки, и щастие, и радост и т. н. Това е детинско схващане на нещата. До кога? До когато детето порасне, стане внуша, стане мъж, стане възрастен. Така отношенията на бащата се изменят според възрастта. Ние тук обаче разглеждаме нещата в друга светлина, в светлината на Върховното строителство. Ако попаднете под трептенията на Върховното устройство, ще имате ли галене, целувки прегръдки, радости, щастие и т. н. ? Знайте: Бог никога не е бил в обаятелно щастие. Той никога не е мислил да бъде щастлив, да бъде радостен, да бъде уважаван, обоготворяван. Защо? Защото Бог е над всичко това. Следователно, ученикът на Върховното устройство трябва да бъде подобен на строителите на Върховното ръководство. Но да не се дойде до крайност. Бие сте още деца. Нуждаете се от ласки, от усмивки, от щастие, от радост и внимание. Не ги изключвайте. Не бързайте да ги изключите. Това ще бъде още изкуствено. Когато затрепти Духът у вас, когато Духът господен напълно ви преустрои, когато заживее у вас Божията душа, когато ви импулсира Божият дух, тогава ще бъдете над всичко. Върховните неща се постигат чрез върховни добродетели, чрез върховни стремежи, чрез върховни сили. Следователно, за да имаш този реален свят на върховното, в теб трябва да бъде устроен този свят. Върховното ръководство именно ви устройва върховно. Нека това върховно да не ви измъчва, нека то да не ви плаши. Напротив, в началото то ще се изяви като импулс, като радост, щастие и т. н., но едно знайте: вие вече чухте как стоят върховните неща. Надали ще бъдете поласкани от някакво щастие, от някаква радост, от някаква усмивка или внимание. Големите неща са за големите характери. Понеже ние говорим за големите неща и се абстрахираме от малките, налага се и върховно устроени характери. От малкото, от слабото как може да стане силно? Няма закон за това. Има закони за малките величини, има закони и за големите величини. Щом си попаднал под закона на малките величини, как ще направиш преход към закона на големите величини? Точно в това е майсторството, ученико, да направиш този преход. А това значи да напуснеш инертността, която е голяма спънка у теб. Защо се явява инертността? От страх към неизвестността. Защо е представено неизвестното пред вас? В следствие на голямото отклонение. Всяко едно явление в живота на сътворението има йерархично развитие, йерархично усъвършенстване. Защо е тази йерархия? Защо не е всичко абсолютно интернационално? Всяко едно същество има абсолютно интернационален живот, абсолютно интернационална свобода. Следователно, кои са факторите, които ръководят съществата? Тези именно абсолютности - абсолютната воля, абсолютния стремеж, абсолютният живот и т. н., но трябва да се направи нещо ново. В какво се състои новото? Новото се състои в това, да направиш абсолютна преценка, да претеглиш абсолютно нещата, да претеглиш абсолютно явленията. Така ще придобиеш способността да отделяш първичното от вторичното, нисшето от абсолютното. Ето какво голямо майсторство. Ние имаме да се занимаем с върховните мисли на великите мислители, с върховните способности на великите майстори, с абсолютната чистота на великите посветени, е абсолютното върховно устройство на боговете и най-после, с Върховното централно ядро на Божествените явления. Това трябва да бъде идеята, импулса в ученика. Да няма за него затворени пространства, ограничени полета, недостъпни съзвездия. Той е съдържанието на абсолютното състояние. Той е съдържанието на върховното състояние. Няма други пътища, няма друга наука, няма и други полета, където ученикът може да намери своето място. Единственото място на ученика е състоянието на дадения Божествен прилив, т. е. единствената атмосфера и среда за ученика е абсолютното устройство. Когато се подслони под стрехата на абсолютното устройство, в лабораториите, в ретортите, в химическите зали, в алхимическите светини, тогава ще изживее своето място. Има място в сътворението. Никой ученик не е без място. Той заема място и пространство, заема време и вечност. Следователно, той е една съществена реалност от битието. Досега се проповядваше, че ще дойде смъртта, ще задигне ученика и нищо няма да остане от него. Всички способности се заличават. Но в системното размишление на Върховната вътрешна школа нещата се поставиха съвършено противоположно на съвременните доктрини. Нищо не се губи, казва съвременната наука. Всичко се трансформира, разлага. А ние казваме: всичко се преоблича. В същност, всичко е присъствие, защото цялото сътворение е присъствие. Това е най-голямата реалност, това е най-голямата сила. Ако не би било присъствие, не би било Върховно устройство. Ако не би било присъствие, всичко би се сгромолясало, всичко би се разрушило. Благодарение че има дух на присъствие, че има сили на топлина, на акумулация, всичко се държи в равновесие. Присъствието е най-върховния ритъм. И тъй, ученико, от теб се иска да бъдеш едно такова непреривно присъствие, да вземаш участие във всички художествени устройства, за да можеш един ден ти сам да бъдеш върховно устройство. Ще бъде ли това? Върховната вътрешна школа именно разкрива върховните атрибути, върховните принципи, върховните начала. Учи се от тях. Вземи едно начало. Ще кажеш: „Къде да намерим това начало?“ Ученико, вземи себе си като начало, започни със себе си и ще видиш как ще намериш първите бримки, първите клетки на твоето устройство. Сега Духът те построява. Твоята плът се облича в духовна материя. Така ще я наречем. Има ли духовна материя? Материя произхожда от материал. Има духовен материал. Този духовен материал е именно, чрез който ще бъдеш върховно устроен. Школата точно ти дава тия духовни материали. Тя ти подготвя пътя, за да не се страхуваш, да не би да вземеш чужди материали, забранени материали, да не би да си послужиш с нездравословни материали. Единствено Върховната вътрешна школа ще те запознае със състоянието на върховните материали. Затова никога не се спирай да опитваш нещата в тяхната първичност. Нека твоят ум проникне в тях да ги изживее, без да става нужда да се внасят в лабораториите и се разлагат. Не губи време. Бъди проникване, бъди присъствие за да улесниш себе си, да улесниш около себе си, да улесниш и устройството. Така ще гледаш на Върховното устройство. Ще вземаш участие във Върховното устройство. Тогава всички твои органи - и ръце, и крака, и дробове, и очи, и нос, и уши, и глава, всичко ще бъде една мистична духовна станция, чрез която ще влизаш във връзка с Върховното ръководство. И тъй, когато наблягаме на реалната същина - човека, ученико, то знай, че не си случайност, Взеха те пръстите на Бога и те поставиха на почетно място. Пази това почетно място заслужено, достойно, за да може да се завърши великата върховна работа. Оцени тези усилия, усилията на Божествената ръка, която те е преместила, която те е взела от калта, поставила те е на почетно място и те е натоварила с една отговорна работа, с една свещена работа. Твоята наука е реална. Твоят живот е душата. Бъдете вече богато надарени души. Нека майсторите на великото устройство се занимаят специално с тебе. Какво ще стане около вас, вътре във вас? Ще има чукане с длета, ще има къртене на неприлични грапавини, но, ученико, няма друг път. Пътят, това е да се изсече грапавината, да се изчисти калта, да се премери съдържанието и да започне едно велико начало. И тъй, вие сте сега в едно велико начало. Проникнаха вече лъчите на новата култура във вашата среда. Раздвижи се етерът над вашата атмосфера. Не може да бъдете вече спокойни. То е същото, когато звярът прескочи в кошарата на овцете. Става едно суматоха, едно лутане. Така и у вас е прескочил, но не звярът, а Бог. Той е вече съборил бариерите, счупил ги е, направил е прелез и е прескочил през тях, Защо? Вие му трябвате. Тъй както слънцето трябва на цялата система, така и вие трябвате за цялото ядро. Не може да има ядро без сила. Вие сте силите на това ядро. То трябва да крепне, да свети, да пръска светлина, да пръска лъчи и Господ да види, че неговото царство действително е дошло на земята, Ученико, не си фантазирай, че царството Божие ще дойде на земята по някакво си чудо. То няма да дойде така. То няма да се наложи от един път като гръмотевица или като мълния, Наистина, има и гръмотевици, има и събития, но те са от съвършено друг характер. Сами ли сте вие? Няма ли и други като вас? Има ли и други същества, с които може да споделите своя мироглед, своите идеи, своите изживявания? Има. Има и ще има, защото за царството на Бога са необходими поданици. Царството Божие не се нуждае от министри, от лордове, от князе и от царе. Царството Божие се нуждае от ученици. Царството Божие представлява най-богатата светиня. Царството Божие представлява най-богатия университет, където се изучава абсолютната върховна Божествена наука, И тъй, да бъдем наясно, да бъдем положителни а своите разисквания, критики и аргументи. А то е да открием присъствието на Божествената същина в човека, да открием девствения Божествен прилив в ученика. Тогава цялата атмосфера и цялото ядро са вече способности или върховно устройство. Как копнеем да ви видим върховно устройство. Като казваме копнеем, това не е ли радост, не е ли щастие, не е ли веселие? О, не, не. За върховните неща се искат върховни характери, върховна светлина, върховно устройство. Тогава ще споделяме впечатления от върховен характер. Това е необходимо. Нека остане паметна мисълта за върховното устройство. Сега вие питате, що е нирвана? Нирвана е едно наистина особено състояние. Никога Бог не е почивал. Ако би той почивал, ще се наруши цялото равновесие. И ученикът на Върховната вътрешна школа е подобен. Щом е подобен, той ще мине през нирвана, ще се напои, ще се нахрани, ще се облече, но той е страж, той носи копача, носи музикалния инструмент, носи перото, носи всички инструменти, които са му необходими за върховното устройство. Ще има ли тогава време да почива? Няма да има. Казано е, че нирвна е за почивка, за блаженство или да си хапнеш пилаф, или да си пийнеш шербет. Има и такава нирвана, но под диктовката на Върховното ръководство, има върховно устройство. И тъй, ученико, не бленувай за нирвана. Остави нирвана настрана. Нека тя си същества. Понякога се радвай на тия, които са в нирвана, но ти си в общия колектив на върховното устройство. Разберете: трябва да се преустрои земята, трябва да се преустрои райската градина, трябва да се преустроят чувствата, да са преустрои ума, сърцето, волята, целият ваш мир трябва да се преустрои. А за да се преустрои, вие ангажирате майстори, сили, които устройват вашия свят. Когато го преустроите, тогава може би ще имате време да мислите за нирвана. Защо да мислите за нирвана? Ако Господ непрестанно работи, защо трябва вие да почивате? Кой ви дава това право? Специално методите на Върховната вътрешна школа са върховно устройство, върховно устройство, върховна деятелност, върховно присъствие. Тогава ние казвахме: бленувай понякога за нирвана, за да имаш отдих, но няма те оставят в нирвана. Понеже всички човешки същества са кандидати за нирвана, устройват си вечери в разни увеселителни заведения, ресторанти, кабарета и какво ли не. Това е нирвана. Но ученикът е кандидат за върховния нирван, за върховното устройство. Ще кажете може би: „Тежка работа.“ Не е лека. Ние казахме: за върховните неща се искат и върховни характери. Самата работа ви дава вдъхновение. А всяко едно вдъхновение е почивка. Почивка не ще рече да легнеш на гърба си и да гледаш звездите. Не можеш да ги преброиш. Ще почнеш от една и ще стигнеш до колко? До един милион, до един милиард, пет милиарда? Звездите се броят само когато ходиш от звезда на звезда и записваш такова и такова е устройството на еди коя си звезда. Така ще отиваш от звезда и ще описваш образите. Ще кажеш: „Е, звезда, има ли разлика?“ Нито една звезда не е построена по един и същ образ. Това е специфичното. Тогава, колкото звезди си преброил, то реално си ги преброил. Но може би пак ще дойде мисълта: „Ако започнем да ги броим и описваме, колко ще запаметим?“ Тук вече ще се абстрахирате от времето и пространството, ще се абстрахирате и от нирвана, защото няма да ви остане време за нирвана. Ако започнеш да описваш астрологически всяка една звезда, да описваш формата, съчетанието, дълбочината, цвета, тона, колко време ще ви трябва? Вие живяхте вече 30, 40 и повече години на земята и нищо не знаете за нея, камо ли да проучите и другите планети? За нирвана може да мисли само този, който е завършил своята еволюция в планетния свят, който е завършил своята еволюция и в слънчевите системи, т. е. когато завърши цялото сътворение. А кога ще бъде то? Теософите са вървели по един доста съблазнителен път, като са казвали: „Изпълни това посвещение 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 пъти и ето ти нирвана.“ Но ученикът на Върховната вътрешна школа знае, че като е посветил себе си, предстои му толкова много работа - да посвети всичките същества като себе си и тогава ще влезе в нирвана. А това е безкрайна работа. Има начало, но няма край. Ще кажеш, че всичко това е много уморително. Там е великото - да започнеш и да не свършиш, защото ако свършиш, трябва наново да. Започнеш. Такъв е законът. И тъй, вселената няма край. Варна, 21.4.1956 год.
  10. ПЪРВИЧНИЯТ БОЖЕСТВЕН ПРИЛИВ Голямо изкуство е да живеем на земята, а в същото време да разбираме небето, т. е. да живеем във външния свят и същевременно да разбираме вътрешния свят. Голямо изкуство е да можеш правилно да са хармонизираш с космичните приливи, които въплътяват вътрешния живот. Без космичните въплъщения не може да съществува физически, астрален или друг свят. Космичното въплъщение е начало за проява на Божествената същина във вътрешния живот. Защо е имало нужда Божественото да се проявява във вътрешен живот? По начало божественото е абсолютно. Щом е абсолютно, защо е имало нужда тогава да се въплъщава? Не е ли Божественото само вътрешния живот? Този проблем е доста сложен, за да се отгатне тук. За да може да се влезе във връзка с тия приливи, които се въплъщават, необходими са образите на Началото. Защо са необходими образите? Ако няма образи, къде ще се въплъти Божественото? Къде ще се прелее? Създават ли се образите или те съществуват преди да се въплъщава Божественото? Преди да се въплъщава Божественото, образите съществуват като разум Господен, като съзнание Господно, като дело. Иначе не може да се обясни в кого се е въплътило Божественото и в кого се е преляло. Тогава ще дойдем до онази положителна философия, че всяко едно явление в битието, преди да е станало достояние и факт на човешкото съзнание, е съществувало като прилив и се е изявило като в въплъщение. Много общо казано прилив. Прилив значи млякото да се прелее, шишето да се прелее, бъчвата да се прелее и т. н. Станало е един прилив в самото Начало, в самото Божество, в самия Бог. Казано е в древното писание, в древните доктрини, че Бог е издишал и всичко е станало. А ние казваме: Бог се е прелял. И понеже се е прелял, необходимо е обекти, бази, където да се задържи, т. е. където да се въплъти. Този проблем е доста интересен. За да може да се разглежда като едно първично начало на сътворението, необходими са известни състояния. Необходими са затова защото, преди Бог да се е прелял, е било едно състояние. Кой ум, коя философия, коя сила може да открие какво е било това състояние? Но, когато е станал приливът, тогава е станало вече в достояние, що е това състояние. Едвам сега ученикът почва да разбира, да се вживява в Божественото състояние. Едвам сега той започва да разбира онази дълбока мистерия, онази велика магия на Божественото проявление. Защо? Защото той започва вече да изпитва, това първично състояние. Колкото повече се вживява в тия състояния, толкова повече той открива началото на припява. Има много приливи. Ние загатнахме и по-рано за тях. Един от интересните приливи е космичния прилив. Защо? Защото космичният прилив създава състояния на всички същества, дори на всички планети. По начало Божественото състояние се е преляло в космоса, т. е. създали са се космичните светове. Благодарение на този творчески акт, благодарение на тази велика магия, на това възвишено дело, ученикът има вече възможността да изпита първичното Божествено състояние. Това е най-голямата му заслуга, най-голямото му постижение и то специално за земята - да изживее този момент на първично състояние. Как ще стане това? Ето въпросът. Всеки ученик пита: „Как аз ще изживея едно първично Божествено състояние?“ Ученико, ще го изживееш с Върховното присъствие. Когато Върховното присъствие създава условия за въплъщение, без да си в някакъв си процес, изживяваш това въплъщение. Всичко е до изживяването. Защо? Защото тогава именно ти ще откриеш Божествения прилив. Ако става въпрос, що е живот, животът е Божествен прилив. Дотогава не е ставало въпрос и не е имало кой да направи въпрос, да има ли живот или да няма. Но когато Бог се преля, тогава стана въпрос трябва ли живот, необходим ли е той, начало ли е той или състояние. Великите мъдреци го откриха като едно вглъбено, съсредоточено вътрешно състояние. Така се препоръчва и на ученика на Върховната вътрешна школа - да изучи това велико изкуство та да може да изживее момента на първично състояние. Така възпитан, така издигнат и посветен той вече ще знае магичната програма на великото първично излияние. За да може да чуе шепота на първия прилив, на Божествения прилив, за да може да види трептенията на ефирните лъчи, за да може да чуе първия слог на словото, ученикът трябва да изживее това първично състояние. Какво е това изживяване? Кой ще изживее? Кое е това същество, което може да изживее тия емоции, тези движения, тази магия на този първичен прилив? Има една такава същина в ученика, която е била свидетел на първия Божествен прилив. Само тази същина може да изживее, да прояви това състояние. Следователно, кой е ученикът? Именно тази същина. Ние я наричаме вътрешния свят. А вътрешният свят си има и вътрешен живот, вътрешно движение, вътрешно трептение, вътрешно депо, вътрешен тон, вътрешна композиция. Следователно, за Божественото състояние се иска влияние на Божествен прилив. Има ли той влияние? Да. Цялото Върховно ръководство е влияние на Божествения прилив. Без Божествен прилив няма свят, няма природа, нямо сътворение, няма битие. Непреривен ли е този прилив или е епохален? Непреривен е по отношение на Върховното строителство, а е епохален по отношение на ученика. Когато ученикът завърши своето посвещение, тогава и той ще влезе в тази магическа атмосфера, в това магическо състояние на непреривност. Затова ученикът е ученик - защото има да учи. Тепърва той започва да се осъзнава като една вътрешна първична сила. Дотогава той ще бъде смес от много сили, от много външни сили. Има разлика между вътрешното сътворение я външното сътворение. Затова се набляга ученикът да бъде вече кандидат, да бъде призван във вътрешното сътворение, във вътрешния свят. Ето как тук световете се разделят. Не че те нямат връзка, не че нямат една и съща атмосфера, едно и също въздействие и влияние, но да се дойде до първичното състояние, на ученика предстои да направи преход към вътрешния свят. С този проблем той има специално да се занимава. Той ц» трябва да има ориентация в това направление, ще трябва да има способ, метод. Трябва да владее принципите, които ще му помагат и ще го въведат в това вътрешно състояние. Но, колкото и да е трудно, защото естеството на вътрешното състояние е особена еманация, особени трептения, на ученика още липсват някои качества, с които може да долавя тази тайнственост, тази скритост, дори тази абсолютност. Но, радостното е, щастливото е, че ученикът вече напуща външния свят и влиза във вътрешния свят, света на висшите състояния, Така ще ги наречем - не абсолютните състояния. Трябва да бъдеш във вихъра, в движението на първичния Божествен прилив. Кея способност в ученика може да се нареди по-бързо към този абсолютен прилив? Само неговата способна мисъл. Той може да се въплъти в тази сложна тайна, в тази секретна Божествена еманация, в този Божествен прилив, който е най-възвишеното дело, най-възвишеното постижение. За да може ученикът да се добере до тия истини - проверени, изживени, опитани, за да възприеме онзи възвишен образ, онзи първичен образ, за който в началото казахме, че и образите са. били преди прилива, за да може ученикът да бъде вече един такъв образ и в същото време да се проведе една доста сложна операция на висше състояние, необходимо е ръководна мисъл защото ръководната мисъл е начало у Бога. Тогава когато Бог е премислил за своя прилив, мисълта е предшествала всичките явления. Тогава ще дойдем, че Бог по начало е мисъл? Бог по начало е една способност, която съдържа всички възможности. Това е общо казано. Ученикът обаче има да се занимае с йерархичния живот, защото първичната мисъл, която е дирижирала първичния прилив, е оперативна. Когато обаче е дошла до състояние на творчество, там вече нещата са станали образни. В битието не се знае нещо друго, освен образите. По образния свят ще съдиш за състоянието и за въздействието на прилива. И когато казваме, че в еди коя си личност Бог присъства, ние разбираме, че в този образ има действително първично състояние. Ето къде е вече трудността - когато трябва да имате образа на първичния прилив като състояние. Колкото и да е трудна тази тема, тя е среда. Тя не може да бъде друго. Тя е среда у вас. Без тази среда какво сте вие? Пустиня, в жалко положение, без компас. А когато имате този първичен образ и това първично състояние, вие сте един красив вътрешен свят. Когато се говори за красота, се разбира, че всичко в ученика по начало трябва да бъде първично, т. е. първичния Божествен прилив да стане у него пълно въплъщение. От така въплътения Божествен прилив, са се създали йерархични категории, които виждате в космичния свят, в планетния свят, в слънчевия свят. Защо е трябвало на Бога всичко това? Ако това не трябваше, какво друго трябваше? Кой може да отговори какво друго трябваше на Бога? Бог е създал най-великото в природата, най-възвишеното в битието, най-първичното във вселената. Каква чудна красота е създал, какъв чуден свят, какви чудни съзвездия, какви чудни слънчеви ядра, И колко още други неща гой е създал, които ученикът не може да види. Те са от много по-ефирно естество и са с много по-сложна комбинация. И ако един ден ученикът проникне, ще се намери е един удивителен свят. Но, за да не би от учудване да попадне в незнание, ние правим опити да снемем скици от космичния свят, от света на сътворението, за да можем да шлифоваме мисълта на ученика, защото чрез мисълта той ще може да провери всички тия сложности. От ученика се иска една такава мисъл, която да съдържа първичният Божествен прилив и да има първичният Божествен образ. Да знаете, че мисълта не може да се прояви без образа. Ако не е образ, тя не е мисъл, не е действаща мисъл, не е фактор, който може да вземе участие в сътворението. Ето защо, ученикът трябва да има образна мисъл. Ако има образна мисъл, няма да има за него хаос, пустиня, неизвестност. Щом знае за първоначалната образна мисъл, той знае за всеки акт, за всяко движение. Тогава у него започват да се оформяват едни нови образи, един нови способности, които са въплъщение на Божествената сложна философия. Не може ученикът да си обясни нещата без философска способност, Като казваме не може, да не би да се отчаете. О, не. Ние имаме искреното желание добре да ни разберете, добре да ви ориентираме. От добрата ориентировка, от доброто запознаване с детайлите на нещата, ученикът по-лесно ще порасне, по-лесно ще измине пътя и по-лесно ще получи посвещението. Доколкото възможностите позволяват, ние ще се стремим де разгадаваме Божествената философия, ще се стремим така да я проведем, че наистина ученикът да може да се ползува. Ако не може да се ползва, напразно е неговото ученичество. Затова в нашите размишления ние ще засегнем, макар а в няколко минути, системната работа на философската Божествена мисъл. Тепърва ученикът има много да мисли, да развива своята философска мисъл по отношение първичния Божествен прилив, защото от него е започнало всяко явление в необятността. Наистина, сложна система е първичният Божествен прилив. Оттогава е започнало словото, оттогава е започнало и трептението на Духа и живота на душата. Защо? Защото първичният Божествен прилив е съдържал всички възможности, всички същини, всички зрънца от които е започнало битието. В този прилив бяхте и вие. Щастие е, че сте от първичния прилив. Имало е и вторичен прилив. Ние за него няма да говорим. Нас ни интересува първичният прилив, първичната искра, първичната трептяща мисъл, първичното ухание, първичният усет, първичният проблясък. Към това насочва вниманието Върховната вътрешна школа. Благодарение на тази съвършена Божествени програма ученикът гради и крачи напред, овладява, защото по естество, по същество, по състояние той е творчески елемент. Голяма е загрижеността наистина, защото има да разреши един първичен, един начален акт. Докато не го разреши, неговият дух няма да бъде спокоен. Ученико, ти си по начало този фактор. Следователно, от размерите, от обема, от състоянието на този жив акт, ти вече ще бъдеш живот, жизненост на първичния прилив. Пролетните дни свидетелстват за първия прилив. Ще знаете, че първият Божествен прилив е пролетта, вторият е лятото, третият - есента, четвъртият - зимата. Затова четириъгълникът е изпитанието. Есента, която дава плодове, е тройката. Двойката, това е проявата, когато Бог се е проявил в най-голяма топлина. А единицата е началото на трите други прояви. Тя е определила бъдещето, тя е открила възможностите на бъдещето. Следователно, за да може ученикът да бъде в хармония както с еманациите на своите духовни сили, да бъде в хармония и с космичните силя, налага се да му се обърне внимание да насочва своята мисъл, която да долавя първичния момент на първия Божествен прилив. Тук трябва опит. Не е достатъчно ученикът да бъде възпитан в книгите на Върховната вътрешна школа, не е достатъчно да минава прага, да застава пред Ръководството, но трябва да прави опити. Ако Ръководството е направило опита да се срещне с ученика, да споделя, да му открива, да го въвежда, да го посвещава, то ученикът не трябва да бъде индиферентен и да казва: „Много неща вече чух“. Не, по начало Божественият прилив те е създал. Следователно и ти трябва да създадеш. Ще канете, че всичко е създадено от Началото. Какво има ученикът да създава? Ние не искаме той да създава върховете, да създава планетите, слънчевите ядра, необятните пространства. О, не. Ние искаме едно – да създаде един първичен образ, в който напълно да се въплъти първичният Божествен прилив. Ето сериозната и навременна работа на ученика. Тепърва той трябва да се запознае астрологически, астрономически с първичния образ, да знае какво е той по устройство, по същина, по идея. Но ще възразите? „Кажете ни го.“ Ние в много размишления ви го казахме, Което е размишление да разгънете, ще намерите какъв е този първичен образ. Ние не искаме да ви четем морал, да ви правим моралисти, Има един морал. Това е Божественият морал. Този Божествен морал всеки може да притежава, но когато обикне Бога, когато възлюби Бога. Ние обаче имаме задачата да проведем сложната система на този първичен прилив, който е като едно ръководно ядро във вас и така да разбирате нещата, че да бъдете съперници на най-великите мъдреци, на най-великите велможи, Ще кажете пак: „Защо дойдохте при нас? Защо не отидохте при мъдреците и велможите?“ Вие имате нужда. Те нямат нужда. Чрез вас ние създадохме и създаваме един нов, особен по устройство образ. Нашето размишление има образа на Върховната вътрешна школа. Тя се занимава с тия сложни проблеми, но ще се дойде ли до резултати? Какъв е въпросът? Ще се дойде ли до резултати и какви трябва да бъдат резултатите? Резултатът ще бъде първичния образ. А какво трябва да направи образът? Да въплъти първичния прилив. Тогава ще имаме една завършена работа, един завършен курс, една добре устроена върховна система. Както виждате, ние се стремим да ви създадем като първична образна система. Никога на ученика така не е говорено, Винаги са се посочвали методите, принципите, но никой не е вземал ангажимента, да каже: „Ние искаме това да направим“. А сега Върховното ръководство е толкова интимно, толкова близко и така щедро, че не скъпи тайните, скритите съкровищници. Всички то щедро отключва, щедро раздава. Не се страхува, че ще наруши онова дълбоко безмълвие на Великия, на Първичния. То разкрива една от великите тайни, че Божеството се е преляло, че Бог се е прелял, че всичко е станало от този прилив. За да могат да се усвоят тези тайни, тия начални истини, трябва гениален ум. Гениалният ум произвежда безсмъртна мисъл. Защо безсмъртна? Защото във всяка мисъл-форма има гениалност, т. е. разумна способност, върховна способност. Ето защо, ученико, ние не искаме да се надценяваш, да загрубяваш, а напротив: колкото по-гениална става твоята мисъл, толкова повече ти забравяш тия чувства - възгордяване, гордост, самолюбие, тщеславие. Те вече не съществуват, защото те са примеси от една друга епоха и култура. Ученикът напълно се освобождава от тази старинна епохална култура. Но дали тогава ученикът няма да се обезличи? Има ли такава опасност? Когато светлината се е разляла в битието, във вселената, обезличила ли се е? Не се е обезличила. Тя има свой специфичен живот, своя специфична система, свой специфичен първичен образ. Затова се и казва: слънчев лъч, космичен лъч, рентгенов лъч, радиоактивен лъч. Щом е лъч, по начало той има образ. Колко чудна е тази градация, колко чудна е тази материя. Факт е, че. ученикът има образ - живее с образа, движи се с образа, учи се с образа, мисли с образа и т. н. Може ученикът да се откъсне от образа, но ние напомняме, че той трябва да пресъздаде себе си по сложната мярка, по сложния чертеж, по сложната скица на първичния Божествен образ. В такъв образ живее вече друго сърце, в което бие пулсът на слънчевото ядро. В него има вече друга дихателна система, други дробове - дробовете на първичния прилив. В него има вече друга мислеща система - първичният Божествен промисъл. Ето ученикът. Това е той. Колко е щастлив! Той е навсякъде. Навсякъде има възможност да прониква, защото образът му е слънчев лъч. Колкото повече се прониква в съдините на първичния Божествен прилив, толкова повече богатството е вече фактор. А ученикът трябва да бъде богат, да владее световната, мировата, космичната съкровищница. В този първичен Божествен прилив, в този Божествен акт се таят, се съдържат всички начала във вселената. За да може да се осъществи една програмите на Вътрешната Школа, ученикът трябва да бъде добре изграден, добре построен, защото трябва да има образец на една нова ера, на една нова епоха, на една нова култура. Това е необходимо. Необходимостта е стремеж. Тя свързва дейните сили на ученика с онези възможности които са така близки, че само с едно посягане може да ги има. А той се страхува. Но сега страхът изчезва. Понятието страх не същества вече, а има само възможности. Разсъждавайки по този голям проблем, ученикът може би пак ще каже, че е много разхвърляно, че няма връзка, но в основата си има една наистина стройна система, както на мисълта, на проявата, така и на явленията, стига ученикът да не прекъсва функцията на съзнанието си, да не се отклонява, да не приспива своите духовни способности. Има такива случаи, когато ученикът е приспан, не може да бъде във връзка с първичните заложби на мисълта и не може да долавя тяхната правота, тяхната възможност, тяхната сила, техният живот. А при нашите размишления той трябва да взема живо участие. И ако не е съгласен с някои обяснения, той може дори и да критикува. Тук се допущат най-големите философи, най-големите мъдреци, най-големите идеолози, най-големите фактори на живота да кажат своето мнение, да отбележат в записките си кое е право и кое е криво, кое е възможно и кое не е, кое трябва и кое не трябва. Само така ще се докаже има ли истина в размишленията, съществени ли са те, път ли са или застой. Ето защо ние казахме, че трябва опит. Опитът е смелост. Трябва смелост, но не и положение на изнасилване. Смелостта е свързана главно с принципа - вяра. Имаш ли вяра, ти ще бъдещ силен. Нямаш ли вяра, силата се измерва с малки дози. Колкото по-голяма доза сила имаш, толкова повече твоята воля е фактор. Тогава смелостта е главен двигател, който провежда действащите сили на фактора в сътворението. И тъй, имайте смелост, за да можем да пресъздадем ония древни мъдреци, да можем да пресъздадем влиянията на Христовата епоха - епохата на ония, които дадоха живота си за провеждане на Божествената система по лицето на земята. Така също и тук се налага да се създаде една система, да се създаде едно ядро, едно условие да се проявят Божествените възможности, които имат да играят една от важните роли в Братството. Братството символизира присъствие на Божия дух. Следователно, колкото повече Братската общност изразява фокуса, магията на този Божествен прилив, толкова повече се улеснява и идването на други, по-силни. Да се преродят или да се въплътят, ще зависи от радиацията на Божествения прилив. Става едно преобразяваме както в духа, в душата, в съзнанието, така и във физическия свят. Затова школата набляга повече на вътрешните опити, опита на вътрешния образ, отколкото на външния. За да видиш, трябва да отидеш. А за да отидеш трябва да направиш най-голям риск, трябва да направиш опит. За да отидеш на Рила, трябва да вървиш. Трябва движение. Седиш в долината и искаш да видиш върха. Кога ще го видиш? Това подразбира да си извървял пространство. Колкото повече пространство си изтървял, толкова повече безкрайност си овладял. Както виждате, трябва да се развива философската система. Защо ви трябва тя? Тя ще ви бъде капитал за бъдещето ви съществувание, за бъдещето ви състояние. Ако отидете в по-висшите светове и нямате философия за вашето съществувание на земята, за идеите на вашия живот, какво ще отговорите? Вие няма да се разбирате с тия същества. Ще бъдете като чужди, пък и няма да ви пуснат при тях. Може само тогава, когато ученикът има философска способност. В какво се състои красотата? Колкото повече се въплъщава светлината, толкова повече придобивате красотата. Светлината и красотата са синоними на човешкия дух. Варна, 19.3.1956 год.
  11. Ани

    1. Върховното дело

    ВЪРХОВНОТО ДЕЛО Когато ученикът се е построил по дадените от Учителя указания, правила, принципи и методи, той се представя като нещо завършено. Защо завършено? Кок са онези Фактори, които го представят като завършен процес, като завършена система? Ние говорихме за много върховни фактори, а при последните срещи наблегнахме на върховния тон в върховната композиция. Това направихме, за да може ученикът да се огледа добре, да види своята постройка, да се види какво величие, каква особа, какъв образ и какво влияние е сред окръжаващата го природа, сред окръжаващите го системи, въздействия и отношения. Това направихме, за да може ученикът добре да се види, да даде равносметка на всичко онова, което го окръжава, което го движи, което го храни, което му дава идеите за живота. Той трябва да бъде опитан. И истина, с нашите размишления ученикът добре се изпитва. От размишленията той може да вади свои заключения, може да комбинира, може да се произнася, може да критикува, може да се отрича и т. н. Размишленията за него са разнообразен материал, разнообразна храна. Разнообразието обаче трябва де бъде винаги благоприятно, да има винаги светлинен напредък. Той трябва да прави разлика - да знае какво е разнообразие. Да разнообразиш своите мисли, да разнообразиш своите чувства, своите волеви похвати и действия е лесно, но какво разнообразие трябва да същества специално за постройката на ученика? Едно от неговите разнообразия трябва да бъде върховен тон, а другото да бъде върховна композиция. Какво е третото разнообразие? Да бъде върховно дело. Щом има тона, щом има композицията, в резултат трябва да се яви непременно делото. Делото е, което свидетелства за върховния чист тон и за върховната композиция на силите. Ученикът има да боравя с едни върховни принципи, с едни върховни системи и най-после, той има да композира едни върховни сили. Кой ще ги композира, щом те са върховни? Той ще ги композира в себе си. А това ще рече да долавя нежните звуци, нежните трептения на тия тонове и да композира в себе си както мислещата система, така и чувствената, и нервната, и волевата система. За да бъде ученикът добре достоен, трябва да бъдат композирани добрите сили, върховните сили, върховните трептения. За да има нещо завършено, прилично, отлично, системно, гениално, трябват и необходимите сили. Ученикът има точно тия сили. Нему се дават. Те са проникнали по лицето на земята и са достигнали до него като шепот, като усет, като представи, като вдъхновение и като въздействие. Благодарение на това събитие, което е станало с него, препоръчва му се да обърне особено внимание на идеалната постройка. Ученико, трябва да бъдеш достоен по образеца на светлината, по образеца на Духа, на любовта, на Великата върховна мъдрост. Трябва да бъдеш образец - по образеца на небето, по образеца на престолите, по образеца на Великото начало. Трябва да бъдеш образец, който да представлява светлинно ядро. Но въпросът е сега, как можеш да бъдеш образец или кои са онези системни сили, които ще се проявят като образец? Те са силите не върховното строителство. Те са силите на върховната композиция. Те са силите на върховния тон. Бъди тон, за да станеш композиция. Бъди композиция, за да бъдеш дело. Най-величествената проява на Великото начало е делото. Няма по-величествена проява, няма по-величествен образ, по-величествена система, по-величествена природа, по-величествено битие и сътворение от върховното дело. Щом е така, бъди делови, отдай себе си в дело, за да се проявят върховните сили чрез тебе, защото те по начало са непреривно дело. Бъди дело, за да можеш да въплътиш в себе си деловите сили, които са основата на цялото миросъздание. Бъди делови, за да може проявената светлина да даде нужните плодове, а именно: топлина, трептение, живот. Бъди дело, за да стимулираш живота, за да бъде животът у теб непрекъснат бликащ извор, който съдържа тона, композицията, делото. Ученико, отправи погледа си към хоризонта и ще видиш. . . какво? Само началото на върховното дело. Няма празно пространство. Навсякъде има прояви на делото, следователно, за да се запознаеш с тия градивни сили на притеглянето, с тия градивни сили на равновесието, ти трябва да оперираш като върховно дело, защото те се подават само на деловия характер, на деловата система, на деловата постройка. Как можеш да знаеш за великото, за Върховното, ако нямаш помощта, силата, ритъма на делото? За да бъдеш корав, устойчив, за да бъдеш лост в живота, трябва да се въплътят в тебе деловите сили. Само тогава ти ще бъдеш непримирим, ще напуснеш овчедушието, така ще се освободиш от меланхолията и от безверието, защото деловият лост, деловата ръка, деловият език, деловото слово, деловата система, деловата светлина са вече кръвта в теб, която циркулира, която свързва всички способи в теб и им дава образ. За да бъдеш делови, трябва да бъдеш образ, защото образът е дело. В какво се проявява делото? Във върховния образен свят, не можеш да познаеш тайната на битието, тайната на вековете, тайната на безкрая без делото. Делото е почвата, върху която ще стъпиш, за да се установи в теб положителната вяра, делото е системата, върху която ще стъпиш, за да се укрепи у тебе мъдростта, която е начало на словото. Ето защо, когато става въпрос за размишление, размишлявай под силното въздействие на деловите сили, които са централа в тебе, в твоя мозък, в твоето сърце, в твоята воля. За да имаш винаги под погледа си реалността, съвършенството, красотата, живота, бъди делови. В какво ще се състои твоята деловитост? Какво дело ти ще създадеш? Ние искаме първо да размишляваш върху себе си, защото ти си едно дело, зад което седи върховното дело. Щом се опознаеш като едно дело, ти ще откриеш и причините. Това е в твоята възможност, защото си делова сила. Ти вече отдавна си минал животинското царство, излязъл си от него. Животните не са делови. Те нямат делови характер, делови подвизи, защото са под закона на необходимостта, под закона на кармата, под закона на второто начало. Следователно, за да не попаднеш в безсилие, за да не попаднеш в безволие, в безхарактерност, винаги работи. Работата подразбира проява на делото. Какво нещо представлява делото от себе си? Сила ли е то, възможност ли е? Има ли то образ, има ли форма? То няма нито образ, нито форма, но то създава формите и образите. Как ги създава? Като една делова сила. А какво е нейното начало? От къде тя произхожда? Нали трябва да има начало? Нали ученикът трябва да знае за това начало, за да може да определя кое дело е положително и кое е отрицателно? Има отрицателно дело, има и положително дело, Отрицателното дело е плод на отрицателната воля, на отрицателните сили, а положителното е плод на положителните делови сили, По пътя на размишлението ученикът идва до вглъбяване на нещата и ясно ги очертава, ясно определя кое дело е на отрицателните сили и кое на положителните. Всяка сила, която гради, която създава, която оформя, която осветява, е делова, положителна, А всяка сила, която развращава, която деформира, която опорочава, която затъмнява, е отрицателно дело, отрицателна сила, Ученикът има вече този усет. Той знае коя сила какво място заема. Следователно, когато се устройва, той не взема материал от силите на отрицанието. И тъй, предстои ти, ученико, да избираш добър, годен материал. Понеже си делова сила, трябва да участват в постройката, в оперативния план, предстоящ за новата епоха. Придобий положителни сили, с които да си служиш в живота на творчеството. За да можеш да бъдеш завидна художествена постройка, ще донесеш материал от най-съвършените светове - от вътрешния свят, от светлинния свят, от слънчевия свят. Ти сега казваш: „Как да видим някое светло същество? Как да се срещнем с ангелските същества?“ Като вземеш материал от светлите светове и се построиш, ще се срещнеш с тия съществуващото твоето естество и тяхното естество ще бъдат от един и същ материал. Но ще изпъкне сега мисълта: „Как ще лепим този светлинен материал върху нашата материя, върху нашата плът, за да можем да се построим като едно светилище?“ Там е изкуството, там е цялата философия на ученика - да подменя нещата, да подменя себе си художествено и мъдро да се построи. Тази идея е била хроникирана и в миналото. Мъдрецът Соломон е бил натоварен със задачата да построи дома на Бога, да изгради новата постройка, за която му се дадоха мерките, размерите, плана как да се построи. Тази идея не е слязла от сцената на живота на човека. Тя ще работи дотогава, докогато човек добре се построи. В това именно строителство взема участие върховното дело. Това е един бъдещ въпрос, един бъдещ свят, една бъдеща система, едно бъдеще усъвършенстване. То не е само така - да го разгледаме, но и да го приложим. Не можеш да приложиш нещата без да има тон, композиция и дело. Ако ученикът осъзнае тази нужда, той не би вече се занимавал със странични работи, със странични неща. Той би се освободил от вековните унаследени навици как да прекара живота си на земята. Прекарване животът на земята за него не съществува. За него няма вече дали е на земята, дали е в друга планета или в друго слънце. Защо? Защото е върховна воля, която прониква навсякъде, във всяко строителство, във всяко начинание. Ето каква свободна воля е ученикът, какъв работник е той, готов да се притече на помощ на всички същества, които вземат участие в творческото дело на земята, в творческото дело на друга планета или кое и да е слънце. В него е залегнал вече върховният морал на великото строителство. Такава е душата на ученика. Той никога не се свързва, никога не се ангажира. Той не е в ангажиментите. Той изпълнява делото. Как да разбираме това? Той твори, без да желае нещо за себе си. Той помага на творчеството, без да очаква някакви блага. Благата за него са творческия фактор - делото. Ще кажете, че това е за боговете. Да, за боговете е, но какво мисли ученикът? Да стои все на земята като човек ли? О, не. Ще го изтласкат, ще го изпъдят, защото в процеса няма застой, няма в небето застой. Никоя планета и никое слънце не стои, не чака да дойде някоя сили да го мръдне, да го отнесе кой знае къде. Няма такова нещо. Следователно и за ученика не същества застой. Нему му предстои да бъде някъде. Необходимо е нова постройка. Тези три фактори - тон, композиция и дело са, които ще го построят, понеже той е призван да изнесе за бъдещето развитие на човечеството, дори и на животинския мир една от най-положителните системи, една от най-положителните идеи както за същината на живота, за битието на душата, за присъствието на Духа, така и за откритието на Първоизточника. Следователно, предстои му голяма работа. Независимо от това, дали ще срещне по пътя си големи противоречия, дали ще срещне цялата тъмна сила, цялото Черно братство, той пред нищо няма да се спира, защото е натоварен да постави основите на новия живот по лицето на земята. Тази идея е най-съществена - безсмъртната идея, която представя мощен лост за преобръщане на нещата. Трябва лост и то устойчив, диамантен лост, който представлява оръжие на Духа, който представлява силата на Духа. Кой е този лост в ученика? Делото. Няма прекрасен образ, няма прекрасно състояние, няма прекрасна душа в ученика, без да са изразени чрез делото. Колкото повече делото се увенчава с възход, толкова повече ученикът завладява земята, пространството, необятността, т. е. новата душа се разтваря, разтваря своите крила и полита из необятността, а неговият дух е онзи опитен капитан, който дирижира възможността и душевната система. И тъй, казано е: „Бъдете царе на земята.“ Това подразбира: бъдете онези жреци на земята, които са внесли благодатта, славата, величието. Когато засягаме върховните въпроси, върховните системи, върховните фактори и върховните начала, ние разширяваме размишленията. Размишленията във Върховната вътрешна школа трябва да бъдат интензивни, да приличат на радиацията на слънчевите ядра. Ако не приличат на радиацията на слънчевите ядра, то значи, светлината е малка. А тук трябва да се излее светлина, светлина, която да служи като запалена свещ на всяко същество и от тази светлина да се запалят свещите на всички същества по лицето на земята. Няма друга идея. Това е върховната идея - ученикът да съдържа такава радиация, че всяко нуждаещо се същество да си запали свещта. Загасена е свещта на всички същества, понеже са попаднали както казахме под влиянието на второто начало, т. е. попаднали са под сянка, под тъмнина. Да акумулира повече радиираща светлина от слънчевите ядра, това е гениалната идея, която ученикът трябва да разнася и да прояви. Не може без нищо. Накъде ще тръгнеш, ако нямаш светлина? На кога трябваш? На никого. Кой ще ти обърне внимание? Никой. Кой ще ти даде почитание? Никой. Кой ще бди за твоя живот? Никой. Кой ще те отведе в царството на светлината? Никой. Защо никой? Защото, щом нямаш светлина, по закон си в тъмнина. Няма друга философия, други умувания. Вие знаете, че макар и малка да е светлинката на един композитор, на един поет, на един философ, на един учен, вниманието е обърнато към него и на обществото, и на държавата. Оттук идваме до онова положение да подчертаем: колко повече внимание ще се обърне на този, който съдържа в себе си радиацията на върховните слънчеви ядра. Да бъдеш такава радиация подразбира да имаш погледа на ясновидеца, да имаш изживяванията на Присъствието, да имаш възможностите на Присъствието. И тъй, ученико, по пътя на твоята подготовка, за да станеш способен, за да си изградиш една богата лаборатория, за да си построиш една богата библиотека, като условия, необходима ти е радиацията на слънчевите ядра. Имаш всички възможности, имаш факторите светлинните лъчи, озона, етера, нектара от висшите светове, които са плодове на светли сили. Използувай ги, т. е. повдигни се по-високо, за да попаднеш в сферата им, в уханието им, там на върховете, там където е чистотата, там където е красотата. Това е твоят свят. За теб няма друг свят. Всичко друго е нужда. Пялата световна култура, с всичките й придобивки, това са все нужди. Освобождавай се от световните нужди. Теб не ти трябват нужди. Теб ти трябва дело. Такива сили трябва да легнат в твоята постройка. Такива сили трябва да заживеят в твоята светиня. Коренната промяна, която ще настъпи тогава, ще те отведе по-лесно, неусетно в другите предели, в по-светящите сфери и възможните вселени. Тогава ще изучиш сложната космична астрология, ще знаеш коя планета с каква бързина се движи, кои са силите и факторите, която я движат, ще знаеш пътя им и ще откриеш Мировия мислител, който е замислил тази сложна система, Няма да бъдеш обикновен астролог, който да изчислява кой час си се родил, коя минута, кой месец, коя година. Роденият в радиацията на слънчевите ядра не се занимава с дребнавостите. За него те са вече остарял занаят. Целта е, идеята е ученикът да отмине неблагоприятните условия, да излезе от хаоса на тъмната зона и да се добере до светлинните простори, до светлинните пространства. Ученико, имаш една печална страница в живота, едно печално минало. По едно съвпадение, по едно явление ти си попаднал на земята, облекли са те във форма, в тяло и ти се измъчваш, сблъскаш се с някои прийоми, които са еднообразни и които убиват твоето настроение и твоите чувства. Как сега ще се освободиш? Да се освободиш от това печално минало, ето къде е силата. За да стане това за да имаш резултати, трябва да проявиш, трябва да построиш тия три фактора - тон, композиция и дело, които да ти станат природа. Свещен акт е природата. Тя създава най-добрите и възвишени навици и ги увенчава с безсмъртие. Нека твоите навици бъдат вече безсмъртни, защото в тях ще радиират светлинните елементи. И тъй, за да може да се развива върховната идея и на Всемирното строителство, на Всемирното присъствие, на Всемирното братство, за да може да се осъществява гениалната идея на Мировите учители, то ти, ученико, трябва да застанеш като най-художествена постройка. Ето какво иска специално от теб Върховната вътрешна школа. Изключени са вече слабостите. Ние наблюдаваме и виждаме, че до голяма степен е станало това, но има още нещичко в подсъзнанието - съмнението, колебанието, страха. Освободи се. Коя сила има право да те държи под влияние? Кой е този сатрап, който ще трябва да те ръководи? Бъди свободен. Когато в нашите размишления разглеждаме върховните въпроси, върховните фактори, върховните системи, ние за миг не се откъсваме от Върховното строителство. Ние засягаме едни фактори, които са в основата на строителството. Следователно, нека делото намери място във вашето съзнание и да заеме всички лабиринти в него за да не остане празен лабиринт, да не останат други мисли, други операционни сили. Нека вашето съзнание бъде напълно обзето от върховното дело. Тогава ще бъдеш изправен, тогава ще бъдеш смело, повдигнато дело, повдигнат поглед и няма да се намеря сила, която може да те съкруши. Героично ще се бориш. Колкото и да те обвиняват някои от братските среди, никога не се предавай. Това е характер, това е дело. Слънчевите лъчи ще те оросят, за да можеш да издържаш радиацията им. Ти ще получиш едно особено обливане, което ще обгори цялото ти състояние, целия ти мир и тогава ще откриеш в себе си порива на абсолютната свобода. Бъди свободен. Не се подавай на никое влияние. Не се подавай дори и на Върховната ръководство - в смисъл, не робувай, не ставай роб. Какво ще научиш от Върховното ръководство? Едно ще научиш, че ти си едно върховно дело. Следователно, в делото няма влияние. Но ще кажете: „Ако не слушаме тези и онези фактори, ако не слушаме върховното ръководство, тогава ще дойде безволието, ще дойде безпътието.“ Този който се познава като върховно дело, той никога не живее в безпътието, в безпорядъка. Защо? Защото той вътрешно е отговорен, той е вече един завиден Божествен морал. който навсякъде вижда и нищо не нарушава. Следователно, това за него не е някакъв си ангажимент под влияние на страха, а е по съзнание и по светлина. И тъй, когато размишляваш за върховните фактори, всякога имай предвид техния Родоначалник - Бога. Това са все същини, това са зее възможности у Бога. Следователно, никога не отричай онова, което е дело. Колко тънък трябва да бъдеш в своите размишление, че те да се слеят с мислите на творческите сили. Но ще кажете: „Щом влезем в редовете на творческите сили, щом бъдем творчески фактори, къде е нашата свобода? Има ли свобода? Има ангажимент, има нужди.“ Изключени са. У Бога няма нужди. За да бъдеш Божествен, за да бъдеш величествен, за да бъдеш безсмъртен, трябва да изключиш всички нужди, всички необходимост и и удоволствия, всички забави. Ако за миг само тия върховни фактори престанат да подържат мировото сътворение и се отдадат на забави, какво ще стане? Ще настане такава голяма суматоха, такова голямо безредие, че всички слънчеви ядра, че всички слънчеви системи ще бъдат пометени, ще бъдат сгромолясани. Трябва да се подържа порядъка. Ако прекъснете железопътната линия, какво ще стане? Катастрофа. Ако се прекъсне електрическата жица, какво ще стане? Катастрофа. Ако се прекъснат винтовете на парахода, какво ще стане? Катастрофа. Така и тия възвишени върховни ако за миг се позабавляват, то пътят на планетите може да бъде прекъснат и да стане катастрофа. Ето каква голяма бдителност, каква голяма прозорливост, каква голяма математика има в тия същества и какво постоянство, за да подържат всичко в равновесие. Ето каква е твоята бъдеща работа. Ние те освобождаваме от нея, защото твоята работа сега е по-малка, много по-малка. Твоята работа сега е да научиш първо себе си да движиш, за да не би да бъдат прекъснати твоите релси, твоите жици, да не би да бъде откъснат твоят винт. Ти имаш да се занимаваш с най-малката работа - само със себе си, със своето движение, със своето построяване. Колко е лесна още твоята работа. Но понеже се намираш в царството на Тъмната ложа, то доста много пакости ти правят и ще ти правят, и доста сериозен е изпитът ти. Не е лесно. Но ти осъзнай истина, че наистина си една слънчева радиация. Трябва да издържаш при всички мъчнотии, да пробиваш със своите лъчи тъмната мъгла, крака в живота, за да може да се осъществи една от заветните мечти, че Царството Божие ще дойде на земята. Сложни са системите на Духа. Понеже са сложни, затова и тълкувателят ще трябва да бъде сложно построен. А за да бъде сложно построен, трябва да бъде непременно под въздействието на върховни майстори, т. е. трябва да влезе в една от отличните бихме казали школи, които имат като мандат да се проявят отличните майстори, отличните учители, най-отличните адепти, за да може Школата да въздейства, да научи ученика за сложността на тия фактори и начала у Бога. И тъй, колкото и да ти се говори, че Бог е много близко до тебе, че той всякога може да ти помогне, ти, ученико, научи тази сложна истина: докато не се построиш като нов човек, като ново явление, като ново чудо, като ново небе, като нова звезда, ти все ще опитваш тази истина. За обикновените характери се дават обикновени неща, обикновени явления, а за необикновените - необикновени. То е в реда на нещата. Щом знаеш тази истина, направи опит да излезеш по особен начин, по хитър, по разумен начин от тази сфера, която не е благоприятна за теб. Заеми едно такова пространство, където атмосферата, където светлината е благоприятна. Изкови своята съдба, изкови себе си, изкови своето бъдеще. Ето защо е необходимо тон, композиция, дело. Бъди делови. И когато те видят тия светли сили, те ще имат гаранцията, ще имат уверението, че ти наистина ще прославиш великото всемирно дело по лицето на, земята. Бъди образец. Само като образец ще бъдеш същественото, мъдрото, изящното, красивото, Божественото. Нека образът на Бога бъде и твое подобие. Има ли Бог образ? Ето, ние ти описахме в тази лекция образите на Бога, т. е. онова Първично начало у него, което се явява катс фактор да пресъздаде света на второто начало. Борбата е голяма, но ти издръж, защото всяка твоя стъпка ще бъде измерена. Никога не стъпвай на несигурно място, защото ще се подхлъзнеш и ще паднеш. Опитвай почвата доколко е устойчива, защото земята е гробница. Където и да стъпиш, ще стъпиш върху гробница, но ти прояви своя усет, за да знаеш къде стъпваш. Това е важно за теб. Всички твое похвати, всички твои движения, всички твои въздействия са много важни, са от голямо значение. Ето как те възпитава, ето как ти въздейства Върховното ръководство. Приеми това възпитание, приеми това посвещение, за да бъдеш доволен в живота си, да бъдеш радостен в живота си, да имаш вдъхновението на светлите сили, на слънчевите сили. Ученико, когато заедно размишляваме, ние имаме дълбокото уверение, че ще ни последваш, т. е. ще бъдеш един от знаменитите ученици. Нека върховните сили, нека Върховното ръководство да помисли за тебе, да ти въздейства, да ти открие пътищата, да те въоръжи, за да можеш достойно да ознамениш епохата, в която живееш, достойно да увенчаеш своя ум с с онова висше благородно знание и най-после достойно да внесеш словото на Духа и да въплътиш радиацията на светлината. Бъдете светлинни, защото само светлината е, която може да освети пътя ви. Само Духът е, който ще ви тласне към светли простори. Нека тия две начала у Бога станат във вас съзнание и воля. Понеже предстои сериозна работа-да се издържа при изпитания, ние ви напомняме, че мястото и средата които заемате, са борчески. Борбата ще бъде доста доста сериозна. Ще дойдете даже до положение да застанете на онова място и да кажете: „Господи, Господи, защо си ме оставил?“ Не е чудо това. То е вече факт. Щом Великият Божествен пратеник можа да го каже, какво остава за вас? Но влиянието на този Пратеник, силите на този Пратеник победиха тъмното царство и сега вашият хоризонт е по-светъл, по-чист, небето е по-ведро, по-светло. Върви, не се страхувай, назад не гледай, защото преднината, върховете са твоята цел, а движението и присъствието трябва да бъдат твоето дело. Запечатвай в своето съзнание, че си дело. Не си нужда вече, освобождаваш се от нуждите. Освобождаваш целия свой апарат, целия си организъм, цялото си тяло от нуждите. Каква гениалност трябва да залегне у теб, за да можеш да се видиш като нещо необикновено. А ти си една строителна Божествена мисъл, която те изгражда и построява като едно светещо ядро. Така подхранени, така облечени и така подкрепени подчертайте огъня на Върховната вътрешна школа, за да може Духът по-изобилно, по-мъдро, по-дълбоко, по-необятно да ви изяви великата скрита истина, която е била скрита дори и от най-великите мъдреци, които са били на земята. Последен век е. Последна епоха е, епоха която ще роди, която ще изнедри от себе си великото, Божественото. Бъди и ти един от тия родоначалници да имаш семейство, да имаш родина, да имаш континент, да имаш цялата земя, всички планети и всички слънчеви ядра. Това е твоето светло, върховно бъдеще. Нека се въплъти новият свят в твоята душа, за да можеш да превъзмогнеш всички трудности, всички неразрешени въпроси, всички мъчни проблеми и всички тайни задачи. Нека у вас владее Духът на светлината, който разкрива всяка тайна. Нека тайните бъдат вече ваше познание, ваше знание, ваше откритие, ваше постижение. Нека всяка тайна бъде открит светъл хоризонт, открита светла сфера, открит светъл свят, светло начало на Божествения дух. Така мъдро посветени, така идейно величествени, в слава и чест, в настроение и вдъхновение да провъзгласите тържеството на Върховната вътрешна школа, да ознамените епохата, да ознамените културата, да ознамените присъствието на Всемирното бяло братство на земята. Това е вашата гениална постановка. Бъдете такава гениална постановка. Когато Върховното ръководство присъства, постановката трябва да да бъде така благоприятна, така уредена и украсена, така ароматична, че тъмните влияния, неблагоприятните газове да бъдат стопени, за да се даде една по-богата атмосфера за размишление, Колкото атмосферата е по-благоприятна, толкова присъствието е по-разположено, толкова вниманието е по-голямо. Ето защо бъдете, не запален фар, не запалена свещ, а изобилна светлина, която е така необходима за осъществяване делото на присъстващите сили на Бялото братство по лицето на земята. Вие сте един апарат, една особена земя, едно особено място, една особена атмосфера. Този апарат трябва да бъде особено конструиран, особено построен, особено инсталиран, всичко в него да бъде по плана на Бога. Недей да търсиш Агарта в Хималаите. Те са тук, но ти бъди на по-висок връх, по-висок от Хималаите. Бъди в най-добре построения свят, по-добре построен от Агарта. Тук Духът работи, тук Духът е дело, тук духът е композиция, тон. Щом е така, къде на друго място ще пулсира тона, къде на друго място ще радиира композицията, къде на друго място ще ритмува делото? Нещата се преобразиха. И Агарта се пресели, и Хималаите се преселиха. Тогава делото на Бялото братство не се популяризира. А сега е Духът на мъдростта, Духът на Върховната воля, Духът на мистика, Духът на живот, Духът на начало, който вихрено се понесе из пространството в орбитата на земята великото слово, безсмъртното слово на Бога. И тъй, като ново начало, като нов бликащ извор, като ново изгрявало слънце, като нов въплътяващ разум, като нова изгряваща любов, бъди основа. Пази като зеницата на окото си делото, магията на върховната вътрешна школа. Тя има да играе една върховна роля. Тя ще проведе едно върховно дело. Цени своето присъствие, пази се чист, бъди достоен, за да можеш да бъдеш условие за това дело. Делото е свещено, делото е магия, делото е Дух Божи, делото е слово, език на Бога. Бъди по-предан, по-чист, по-свободен, по-мъдър, по-безсмъртен. Обезсмъртявай духовните сили в себе си, които имат задачата да подържат функциите на твоето тяло, на твоя организъм, на твоята органическа система. Не съжалявай за времето, което употребяваш за Вътрешното светилище. Това време е ценно за тебе. То е новия ден за теб, новото слънце, новата култура, новата знание. Използувай ги. Когато присъстваш, бъди винаги бодър, бъди винаги подредена съзнателна сила, за да бъдеш изобилен. Така ще получиш дух на вдъхновение, на бодрост и безсмъртие. Ще се обагри твоето лице, ще се намажат със специална светлинна смазка твоите членове, за да се подмладят и добият една изящна красота. Така пипа Духът, такова е неговото влияние, такова е неговото вдъхновение, такова е неговото проникване. Ученико, когато се молиш, заставай винаги в такова положение, че да почувстваш проникването на Духа. Това е резултатната молитва, това е присъствието на Бога. Вие стоите сега и мислите кой ще ръководи Братството, когато Учителят е напуснал земята. Ние отговаряме: само този, който е присъствие на Божия дух, само този, в когото силите на Духа радиират, само този, който е ясновидец и вижда делото, и вижда тона и композицията на Върховното ръководство, той ще ръководи Братството. За върховните неща е необходимо възвишена мисъл. За да можеш да се справиш със съвършената сила, да можеш да разбираш езика на Върховната сила, необходимо е особена култура, особено прозрение и особена издигнатост. Защо се необходими тия качества? Да можеш да разбираш една върховна сила, която действа посредством динамични, магнетични, електрични и космични сили, които имат особен вариант по отношение всяко едно явление в битието, за да можеш да схванеш всеки един вариант по цвят, по качество, по стойност, по постройка, е необходимо да бъдеш така вглъбен, да имаш тия възможности в себе си, които да те построят като един голям характер, като една върховна сила, като една всемирна идея. Понеже ученикът има да се занимае с върховните сили, налага се, иска се и той от своя страна да представлява една върховна идея. Какво значи върховна идея? На кого трябва тази идея? Защо трябва да се създаде? Защо трябва да се прояви? В процеса на сътворението, в процеса на творчеството, в процеса на развитието, в процеса на проявлението е необходима идея. В идеята се конкретизира мисълта, в идеята се конкретизира чувството, светлината и Духа, Ето каква Божествена, каква изящна идея трябва да представлява ученикът - от която и страна да го погледнеш, да прозира светлината, от която и страна да го погледнеш, да се проявят благородните чувства, от която и страна да го погледнеш, да радиира светлината, да радиира Духът, За да може да има основа, за една такава идея - идеята която е залегнала дълбоко в неговата душа, в неговия душевен мир, в неговия разум, в неговото съзнание, необходими са такива фактори, такива строителни сили, които да го подемат, които да го поставят, които да го ръководят. Но ще кажете: „Нали ние сме втопени в духовната област, в духовните светове? Нали ние живеем във висшите йерархии, защо са необходими такива фактори, такива водачи, такива идеолози?“ Ученико, с присъствието си, с пълния си капацитет, едно възвишено светло същество, един възвишен дух, една възвишена върховна сила е цяло богатство, защото съдържа цялото битие в себе си, Тя е представител на битието, тя е представител на Бога, първична идея у Бога. Казано е? Никой не може да види Бога. Но този който има контакт, който има възможността да види, да опита, да изживее присъствието на една такава възвишена сила, тя непременно ще остави в него известни заложби, които ще проведат системната идея на това възвишено върховно същество. Ето защо, ученикът трябва да има връзка, т. е. трябва да има присъствие. Колкото повече дни посвещава на присъствието, толкова повече качества, толкова повече способности, толкова повече идеи се въплъщават в неговото битие. Върховното дело трябва да се проведе в системата на ученика. Може да е несъвършена, не добре устроена, не добре конструирана, но все пак той е една система, Той е едно дело. Щом е дело, в него има вече идея. Колкото и да се говори за идеализъм, колкото и да се мечтае за идеални форми, колкото и да се работи за идеални явления, все пак трудно може ученикът да се добере до същините на нещата, защото техният произход е от особени елементи. Ние ги казахме кои са. Това са космични, частични, магнетични и електрични елементи, които са в съгласие, в организация, които са в съдействие, които са прилив на Духа. Следователно, за да може ученикът добре да разбира естеството на Духа, необходимо е да притежава тия елементи. Може ли да ги притежава? С всяко присъствие, в него се оставя влиянието на даден елемент. Когато Духът присъства, той оставя не само един род влияния, а различни влияния на известни елементи. Естеството не Духа е такова - винаги ще намерите нещо ново. Дали сега се създава това ново? Всичко което същества е създадено от Великото начало. Няма нови неща. Има само нови съчетания, нови комбинации, нови хармонизации. Но за да стане това, новото, интересно е, важно е съчетанието. То трябва да бъде така хармонизирано, че да произведе една нова върховна идея. - Защо ни е тази върховна идея? Какво ще правим с нея? Ученико, за да можеш да завършиш своите науки, да завършиш своето посвещение, своето образование, своето възпитание, трябват ти нови идеи. Новите идеи опресняват както мисълта, така и чувствата, и съзнанието, защото новото се изглъбява, новото се излъчва от онази съкровищница на Духа, която съдържа всичките абсолютни начала в битието. Един проблем доста мъчен. За да може ученикът така да се построи, за да може да разбира, да знае за абсолютните начала в съкровищницата на Духа, се иска наистина нещо епохално, нещо величествено, нещо върховно. Такъв е светът в който ученикът влиза, т. е. той влиза в школа. Макар и да се намира на физическото поле, на физическия свят, в света на земята, в света на противоречията, на контрастите, в света на стълкновенията, на бурите, все пак ученикът е поставен на дадено място, където има тишина, където има заслон. Това именно място, този заслон е специфичното в него. То е неговото минало, неговата дейност, неговата работа, неговото отношение и обещание пред Великото, Абсолютното. Използувайте тези заслони, използуваме тази тишина, за да имате спокойни дни и да изучавате тия специална заложби в съкровищницата на Духа. Ако има нещо, което да ангажира ученика, то е това, да може да посвети погледа си, да може да посвети говора си, да посвети движението си, да посвети стремежа си. Защо е необходимо посвещението? Посвещение подразбира прииждане на непреривна светлина от висшите разумни светове, от възвишените разумни сили. Кой друг може да те посвети и за какво ще те посвети? Вие доста сте посвещавани в полето на земята, знаете много неща, имате опитности в много случаи, а сега ви предстои да имате едни нови, реални, Божествени опитности. Колкото повече светлинни елементи присъстват във вас, толкова повече опитности ще имате. Тези светлинни опитност както казахме, ще бъдат взети от съкровищницата на Духа. Те ще бъдат предадени на ученика, за да има с какво да се занимава. Те са едни формули, с които той трябва да се занимава, да ги разрешава, да ги отгатва. Една от тези формули е лично неговото построяване, елемента за съчетанието на неговата постройка. Как може да се схване този момент или как ще го разкриете? За да може да открие ученикът този съдбоносен, този посвещаващ се момент, необходими са известни възможности. Има ли ученикът тия възможности? Ученикът има тия възможности. Обикновените същества ги нямат. Защо? Защото ученикът има вече възможността да бъде във връзка с прииждащите тайнствени сили, които са в началото на неговото съчетание. Това е много важно. Досега той е казвал: „Няма нужда да се обличам в моето първо битие. То е тайна, то е работа на Великото провидение, то е работа на Великото начало. Моята най-навременна работа, моята необходима задача е да мога да се справя с онези сили, които действат в мече, които се поляризират във факторна дейност - дейност, която се проявява като велико дело.“ Но, колкото и да се опознава ученикът като едно велико дело, все пак неговата мисъл няма да бъде доволна, да се види само като дело, защото под дело се разбира нещо двояко: можеш да бъдеш дело, но някога можеш да бъдеш и ти дело за някого. Можеш да бъдеш дело на живота, можеш да бъдеш дело и за проява на живота, за проява на живота, за възкресението на живота. за опресняването на живота, за проникването на живота още в първичната мисъл, която е станала причина да се зароди една субстанция на живота. Следователно, какво дело е ученикът? Ученикът представлява вече върховно дело, чрез което се изявяват първичните мисли, първичните чувства, първичното съзнание на Бога. Ето какво дело трябва да бъдеш. Но ще кажеш: „Отвлечено е.“ Наистина, че е отвлечено. Защо? Защото с ученика е станало отвличане, Той е попаднал във вихрите на живота, т. е. той се е поляризирал като едно вторично дело. Има първично дело, има и вторично дело. Вторичното дело дава основа, за да може да действа, да работи първичното дело. Не може да има последствие, ако няма причина. Така също и първичното дело не може да се прояви, ако няма вторично дело. Какво трябва да разбирате от тази мисъл? Какво е това първично и какво е това вторично? Нали всичко в природата, в битието е единица, е едно? Да, но това едно се е проявило и в двойка. Какво е двойката? Двойката подразбира вече отношение. Какво е тройката? Тройката подразбира вече организация, т. е. работа. Тогава числото 123 е число на работа. Ако ученикът може да борави правилно с това число, той ще се построи правилно, защото ще представлява една планета. Защо е това вторичното? Трябват основи. Вторичното е основа, първичното е проява. За да може ученикът да влезе в една велика работа, трябва проява, трябва основа. Значи, трябва да се влезе в тройката. И когато се пишат цифрите, вие вече знаете какво представлява единицата, какво представлява двойката и какво тройката. Единицата представлява една отсечка от правата линия, а двойката и тройката - отсечка от кривата линия. Тройката е оформила двете криви линии на кръга в нула с тенденция да се прояви и закрепи като основа. Ние казахме, че двойката е основа. Тя дава вече идеята за света - за вечността или идеята за Духа. Следователно, за да може ученикът да оперира с контрастите, с противоречията, за да може да разреши правилно въпросите, трябва да има мярка. Ние поддържаме ученикът да се държи здраво за тази мярка, към тия три числа, които ще му покажат трите състояния: проява, основа, работа. Е ли ученикът в цялата тази комбинация? Точно там е ученикът. Но начало той е единица, вторично той е вече двойка, а третото се явява като един завършен процес. За да можеш да боравиш с числото 123, трябва да имаш нещо завършено, трябва да имаш характерни черти, трябва да имаш идеен живот, трябва да имаш посвещение. Много се говори за посвещение, но колкото това може да радва ученика, толкова може и да го отегчи. Защо? Посвещение, посвещение, а вижда себе си, че все още не е посветен. За да бъде ученикът напълно посветен, той трябва да бъде светлина. Какво ще работи като светлина? Като няма ръце, крака, дробове, какво ще работите работи в идейния свят, в космичния свят, ще праща мисли, ще възприема мисли. Но, за това трябва дело. На кого трябва това дело? Ученикът трябва да бъде дело. Делото трябва на. деловите сили, не абсолютните върховни делови сили. Защо? Защото по начало Бог се изявява като дело. А делото прояви словото. Дело и слово. Това са първични системи. Първичното движение е лъх, трепет на Бога във вселената. Ползувайки се от тия велики идеи за посвещението, необходимо е ученикът да се определи т. е, дали да вземе страна или да пази равновесие. Иска се ученикът да вземе страна. Ако вземе страна, равновесието не може да се наруши, защото равновесието е факти или състояние на върховните строителни сили. Ученикът трябва да вземе страна, но на кого? Трябва да вземе страна на Бялата ложа, на светлите сили, на Божествения дух. Но ще възразите: „Щом се вземе страна, нарушава се хармонията.“ Хармонията отдавна е нарушена. Сега тук става подбор на сили. Едни сили взеха страната на Бялата ложа, а други сили взеха страната на Черната ложа. Тогава, къде е хармонията? Между Черната и Бялата ложа ли да има хармония? Има контраст, но не и хармония. Ето защо, ученикът трябва да се освободи от тази синонимна хармония. Може да се хармонизират някои сили, но това е временно. С течение на времето, ще се появи отново дисхармония. Колкото и ученикът да прави опити да хармонизира силите в себе си, идват моменти, когато настава дисхармония. Тогава каква да се прави? Смело да се вземе страна. Така са разрешават въпросите, да се вземе страната на Бога, на светлите сили. Вземеш ли тази страна, ще се яви борба между тъмните сили, но светлината преодолява. Следователно, няма опасност. Досега ученикът е казвал; „Тъй както си е, но да има хармония. По малко на белите сили и по малко на тъмните сили, за да може да се запази равновесието, хармонията.“ Какво ви донесе тази хармония досега? Донесе ви инертност, приспиване на творчеството, на будността. Ние сега се намираме в света на контрастите, в света на противоречията. И когато сега произнасяме тези мисли, атмосферата се доста нагорещява, но не може. Ние сме взели вече страната на белите сили, следователно, кой ще диктува - белите сили или черните сили? За нас въпросът е разрешен. Така и за ученика въпросът трябва да бъде разрешен. Върховното дело е разрешен въпрос. Когато така поставяме въпросите, може да дойде у вас мисълта, че много са разпръснати мислите, че няма система, че не могат нещата така правилно да се доловят и правилно да се проведат в живота. Наистина така е. Ние признаваме, че мисълта на физическия свят се намира между две особени състояния - между състоянието на Бялата ложа и между състоянието на Черната ложа. За да можеш да си послужиш с известни фактори, да подчертаеш системата на Бялата ложа, трябва да имаш факти, да имаш доказателства, обекти от тъмната ложа. Така ще се просвети съзнанието на ученика и и може да прави вече разлика кое е черно и кое е бяло. Черното е вторичното, бялото е първичното. Следователно, вторичното ще бъде като опора на ученика, но не трябва да му влияе. Колкото повече то оказва влияние, толкова повече ученикът се спъва, обърква се, а объркването е забавяне. Та сега и ние ви объркахме и може би ще ви забавим, но забавяне ще има дотогава, докогато се излезе от хаоса, от трудността на живота, дотогава, докогато се изкачим на високия връх. Но, имайки в предвид тия същини, които са в дълбоката съкровищница на Духа, бъди духовно ожидание. Когато и да е, ти ще притежавал едни от тия плодове, с които ще се нахраниш и ще се издигнеш. Издигане ти трябва, порастване ти трябва, развитие ти трябва. Точно за това са помагалата на ученика - да може да си послужи с тях, за да се издигне. Но за да стане тази операция с него, необходимо е въздействието на Върховното ръководство, на върховните сили. - Как да разбираме тия върховни сили? Кое в тях прави най-голямо впечатление, та да може то да се отпечати в нас? Върховните сили имат такива заложби, които релефно се отпечатват върху съзнанието на ученика. И когато се отпечатват върху съзнанието му, той е вече познат като едно върховно дело. Необходими са тия приливи. Колкото повече приливите са непреривни, толкова повече съзнанието се обогатява. А обогатено съзнание значи да си проникнал в глъбините на Първичното начало. Ученико, прекрасни образи имаш, прекрасни форми, прекрасни системи и явления. Ти си едно от богатите същества, от умните, от разумните същества. Следователно, тия елементи са донесени, са внесени в теб и ти вече си израснал като едно върховно дело. Радвай се на това дело, живей в това дело, обичай това дело, съхранявай това дело, за да станеш едно хранилище на светли иден, на светли качества, на светли благородни постъпки, За да имаш зрелостен характер, който да е бил облъчван от особените лъчи, да е бил възпламеняван от особените вълнения, трябва да е станало нещо с теб, А кое е това, което те отличава от другите? Това са богатите възможности да имаш времето, пространството, момента на богати размишления, Колкото размишленията са по-богати, толкова и самата среда, самите условия се подобряват, Подобрява се в същото време и психичната, нервната система, подобрява се и цялото тяло. Ученикът наистина няма да остане в това тяло кой знае колко време по лицето на земята. Това разнообразие няма да се допусне, но щом е в процес на проникване в тайната съкровищница на Духа, той трябва да бъде здрав, бодър, вдъхновен, идеен, величествен, да не се чувства товарът от отпечатаните години върху него, да има младенчески дух, свежа душа, да има цветущо сърце и цветуща мисъл. Щом притежава тия състояния, той може да бъде вече и поет, и композитор, и философ, и велик посветен. Добрите възможности. Имате ги вече. Дадени са. Сега повече вглъбена работа. Вглъбявай се в окръжаващата среда, вглъбявай се в хоризонта, в звездния свят, вглъбявай се все по-дълбоко в себе си, за да пораснеш вътрешно, да се организираш вътрешно, да се систематизираш вътрешно като нещо цяло, величествено, единно, реално, Ученико, може би ще дойдат дни, когато няма да се занимаваме специално с тебе. Ние сега правим давление върху тебе, за да можем да те освободим от някои неща, а в същото време да те натоварим с друго. Ще дойде ден, когато ученикът ще се издигне в една нова, по-рядка атмосфера, в по-благоприятна атмосфера, А сега той се занимава още със своята история, със своето минало, с отношенията си с другите. Това не са много реални неща. Те са следствие. Те не се много необходими. Тепърва на ученика предстои да проникне и в другите светове - в световете на ангелите, в световете на адептите, в световете на посветените. Тепърва на ученика предстои да мине от този свят в другия свят, там където е започнала Единицата. Следователно, колкото повече се издига ученикът в сферите на духовната светлина, толкова повече той се определя към полето, към сферите, към необятността на Духа. Защо правим такова давление върху ученика? За го кандърдисваме ли? Да го съгласяваме ли или да го привлечем? Има някаква умисъл. То не е скрито. То е да се въведе ученикът в пътя на посвещението. Щом се въведе в този път, ние вече го освобождаваме. Но докато го посветим, ние винаги ще напомняме, винаги ще критикуваме дори и постъпките му. За върховните сили, за върховните неща се искат върховни характери, А върховният характер е подчертан с много заложби. Той е един богат акумулатор, който съдържа слънчева енергия. Следователно, като такъв, ученикът трябва строго да запази своята съкровищница, която съдържа новия елемент, новата идея, новия живот. Колкото повече се приближавате към онази страна, към която трябва да се определите, толкова повече състоянието у вас се променя. При тази промяна се явяват и болезнени състояния. не е лесно да минеш през такива етерни сили, през такива лечебни сили, през такива космични сили. Непременно ще се отрази някъде въздействието на тия сили - някъде върху белите дробове, някъде върху черния дроб, някъде върху ларинкса, слуха, зрението и т. н. Но ученикът трябва да бъде опитен актьор, да съпоставя нещата така, че винаги в резултат да има една Божествена картина, едно Божествено явление. Да бъдем наясно. Ние с вас, чрез вас създаваме една бъдеща епоха. Ние с вас създаваме една бъдеща наука, Ние с вас създаваме едно бъдещо присъствие. Следователно, нека тия дадени условия се реализират като завършен акт. Трябва да има завършени актове. Тези актове са именно нашето дело. Трябва да бъдете делови. Деловият ученик е гениален. Гениалността е свързана с делото. Колкото повече си делови, колкото повече си присъствие, толкова нещата стават по-ясно отразени, толкова повече възможностите да проникне ученикът в неизвестността са по-възможни. Ученикът трябва да разбира неизвестността. Стига е живял в неизвестността. А да разбира неизвестността, му трябва дело. Накъдето и да се движи, каквото и да мисли, в началото на неговото сътворение е делото. Той е дело и то величествено дело, което ще послужи като една опитана система. Обединявайте делото в хармонията, хармонията в тона, тона в цвета, цвета в Духа, защото първата проява на Духа са багрите, цвета. Вие не може да си представите един цветен свят без присъствието на Духа, без елементите Духа. Те основа на битието. Те са във всички планети и слънца. Цвят, тон, композиция, дело, това трябва да бъде за вас като съвършенство. С тях ще се усъвършенствате, с тях ще завладявате, тях ще постигнат е, за да бъдете сили подобни на върховните, които имат за задача да ви сродят, да ви отведат в царството на върховните сили. Може да дойде мисълта: „Трудно може да ни откъснат от физическия свят.“ Не е много трудно. Върховните сили са взели вече страната. Трудното ще бъде докато ви накарат и вие да вземете страна. И то ще стане, и то е станало. Вие вече имате страна - страната на Бялата ложа, страната на Бялото братство. Следователно, поддържайте чистотата, поддържайте ефекта и влиянието на тази среда, за да доминирате в другата страда, защото тъмната страна е доста много организирана по отношение благата, по отношение възможностите на белите същества, на светлите същества. Затова, бъдете бдителни, За да може да процъфтява делото, за да може да се проявява Духът, иска се едно идеално ръководство. Само при идеалното ръководство могат да потекат и силите на възвишения, на върховния идеал. Вие вече направихте връзка, съединихте тия отделни числа в едно общо число и то даде резултата. А резултатът е проявата на Върховното ръководство, което ви вдъхновява, което ви обнадеждава, което ви дава утрешния ден, деня на великото посвещение на ученика. За да имате конкретната идея, трябва да съберем цялото пространство, цялата вечност, целия безкрай и да ви го поднесем във вид на бисери, във вид на скъпоценни камъни, във вид на организирани мисли. А това за да стане, необходими са възможности. Има ли ученикът тия възможности? Да. Той може да се страхува заради някогашното падение. Но смелият духом, обнадежденият духом не се страхува, защото той съдържа доброто, съдържа и светлината, съдържа и съзнанието, съдържа и всичките начални добродетели. В началата са се създали велики добродетели, които небето е определило специално за съществата на земята. Колкото повече ученикът става добродетелен, колкото повече има заложби на добродетели, толкова повече той е израснал като един великан и провежда великите идеи и то строго, без колебание, без влияние от външни сили. Ученико, пази се от влиянието на външните сили. Ето защо ние ти говорим за вътрешната организация, за вътрешните сили, които никоя друга сила не може нито да опетни, нито да почерни, т. е. да окаже влияние на поставената система. И тъй, наближава пролетния ден, денят на свежестта, денят на топлината и навярно ученикът тогава ще се почувства в един нов свят, където има по-голяма възможност да се срещне, да чува, да вижда как силите на природата работят върху него и го изграждат, и го построяват като етер, като космичен, като електричен, като магнетичен елемент. А това е важно. Да бъдеш един богат светъл елемент, който съдържа целебна сили и където и да минеш и видиш упадък, нещастие, с този еликсир да измениш положението, това е най-важно. Това е задача на ученика - да се научи да изменя тежкото състояние на човешкия род. Тогава и човешкият род ще отбележи в своята страница как ученикът е постъпил и как е станал достоен гражданин, достойна сила и идеен живот. Във времето на Христа ангелските сили дойдоха и благовестиха за неговото раждане. Сега е време, когато се ражда новата култура. Ангелските сили трябва да дойдат и до известят идването на новата култура. Следователно, цялата ангелска култура ще се пренесе върху земята, за да може земята да стане царство на ангелите. Е когато стане царство на ангелите, тогава ще започне да се възстановява царството на Бога. Царството на Бога не може да се възстанови без ангелите. Необходимо е присъствие на повече ангелски сили, защото те са характерите, които вие ще трябва да наследите. Те имат особени характерни черти - окото на Бога, усмивката на Бога, движението на Бога, съсредоточението на Бога, медитацията на Бога, вглъбяването на Бога. Те са наследили характерните Божествени черти, затова и историята ги описва като най-красивите същества, Наистина, те имат красота. И тъй, с присъствието на тия представители, вие, учениците, ще имате добри помощници. Ако сте гладни, те веднага ще ви донесат хляб. Ако сте жадни, веднага ще ви донесат вода. Ако сте се оцапали, те веднага ще донесат четки и вода и ще ви изчистят. Ако сте почернели, веднага ще дойдат и ще изтрият черното и ще турят бяла краска. Това са силите, които ще ти помогнат в живота. Следователно, нека ангелският свят ви бъде най-близкия свят, най-чувствителния свят, за да може, заедно с физическия свят, заедно с цялата физическа система да изживеете вибрите на ангелската система. Ако има да чуете някога тайнствен глас, то той е гласа на ангелите. Ако има да видите гениални, красиви представители, то ще бъдат ангелските същества. Гответе окото си, гответе и ухото си, за да чуете и видите тия ангелски представители на идеята на Великото начало. На тази слънчева система има само на някои планети и то в доста голямо количество, доста големи ангелски сили. Има на Юпитер, на Венера, на Уран. Сириус пък има връзка също със слънцето, Историята на Сириус е доста голяма. Това е един оазис на ония духове, които ще има да минат през слънцето. От слънцето ще минат през Сириус, а оттам - през други слънчеви системи. Сега започва прииждане на ангелски сили и върху земята, Те са идвали и в миналото, но не е имало ядро. При Христа се създаде ядро, но то беше за малко време. А сега ядрото което се създава, ще бъде за повече време. И тъй, земята ще се удостои с ангелско присъствие. Там където има ангелско присъствие, внесени са и елементи от ангелския свят, защото все пак, те са свикнали да живеят при друга обстановка, да си служат с други материали, с други хранителни продукти. Следователно, те ще донесат и други елементи. Ще донесат цяла една ангелска култура - в наука, в изкуство, в художество, в композиция, в екология, астрономия, хиромантия и т. н. А това е вече признак за идване на царството Божие на земята. Ние и вие имаме да играем една велика роля - да се внедри волята Божия на земята. Нашите позиции са създадени. Чакаме нападението, чакаме командата. Командата ще дойде, но ние трябва да бъдем добре въоръжени, та когато се нападне, да нанесем поражение. Мойсей удари Червеното море. Така и ние трябва да постъпваме за в бъдеще. Христос каза: „Не мога ли да поискам легион ангели и да ги сразя? Но аз това няма да направя.“ Сега обаче е време, когато на който и да е посветен ще пратят ангелските легиони. Защо? Защото сега времето, епохата е такава. Сега не е като през времето на Христа. Затова е казано, че Христос ще дойде от облаците. А това ще рече с върховна сила. Та, създадоха се добри астрологични съчетания за самия кръг, за самото ядро. Следователно, вие има да играете една от важните роли. Тя се състои в следното: като едни обгорени характери, като едни гиганти, като едни устойчиви същества и сили да се движите между приятелите от братското общество. Все пак братското общество е условие, ядро за провеждане на Божествената култура. Това ядро, това общество ще трябва де се пази. И вие ще направите това. Ето че вие трябвате. А щом трябвате, трябва да направите. - Трябва и трябва. Това е вашият път. Днес хубаво, утре по-хубаво, други ден отлично. Нека вашият дух, вашият ум, вашето сърце и вашата воля бъдат вече напълно в услуга на Светлата ложа, на Бялото братство, което е взело знамето в свещената българска земя. Тя е вече свещена земя. Тук са обърнати погледите на всички посветени същества, на всички които се посвещават, които търсят истината. Ще дойде ден, когато тя ще бъде посещавана от четирите краища не. земята. Защо? Защото Върховното ръководство е било присъствие, защото ангелските сили са били присъствие, защото Духът е изорал и посял семето на Братството, семето на посвещението. Вие сте ценно семе с богато съдържание. Пазете това семе, за да може да се развива, за да може да се обогати работата както във вътрешното ядро, така и във върховното ядро. Тези три ядра - Школата за всички в Братството, Школата във Вътрешното ядро, Школата за Върховното ядро са числото 123. Мислите които тук се изказват имат вече форми и те прелитат из атмосферата и извън атмосферата на земята, защото те се движат с неимоверна бързина, минават сферата на земята, отиват в друга сфера и там попадат пак като семенца. Съществата ги долавят и казват: „Ето каква Божествена мисъл ми дойде.“ Така се разнася Божественото слово, Божествените идеи по земята и всичките планети. Варна, 18.3.1956 год.
  12. Ани

    Съдържание

    Съдържание 1. Върховното дело 2. Първичният божествен прилив 3. Върховното строителство 4. Възкресението 5. Върховният закон 6. Тишината на Духа 7. Върховният извор 8. Върховната зеница 9. При своите 10. Украсата на земята 11. Върховните идеи 12. Преходът 13. Върховната мярка на Духа 14. Върховната степен 15. Върховното самочувствие 16. Върховното самообладание 17. Върховната способност 18. Висшите проекции 19. Реалността на висшите еманации на Божествения дух 20. Върховното усилие
  13. ФИЗИЧЕСКИ, ДУХОВЕН И БОЖЕСТВЕН СВЯТ „Целият свят се прекланя пред моя ум, аз се прекланям пред Петър Дънов от България“ Айнщайн Съвременната научна мисъл търси път към разкриване механизма за действие на всичките природни сили. Някои физици са уверени, че са близо до създаването на единна теория на полето, която ще даде достоверна картина на заобикалящата ни видима и невидима действителност във Вселената. Теорията на Относителността /1915 год./, създадена от Алберт Айнщайн, е може би една важна крачка към формулирането на един-единствен Принцип, общ за физиката и другите клонове от научните познания, посредством който бихме могли да обясним по какви закони е устроен Всемирът. Големият учен на нашето столетие упорито работи за реализиране пълна хармония между Теорията на Относителността и Квантовата механика. За разлика от неговата Теория, занимаваща се с енергия, време и скорост в безкрайното пространство. Квантовата механика се занимава с поведението на най-малките енергийни материални частици: електрони, протони и кварки. Крайната цел на учения Айнщайн е откриване, изграждане и прилагане на универсална координатна система, от която да се наблюдават и обясняват събитията в разноизмеримите светове и енергийни полета от заобикалящата ни действителност. Вникването в Квантовата теория е свързано с познаването и прилагането на т. н. принцип на неопределеността на Хайзенберг, съгласно който е невъзможно да установим едновременно и с пълна точност разположението и скоростта на коя да е частица - енергия в пространството. Колкото сме по-уверени в едното измерване, толкова сме по-несигурни за резултатите в другото. Айнщайн активно работи с Квантовата теория, но никога не я приема безрезервно, не му допада елементът на случайност, който е заложен в този принцип: „Бог не си играе със зарове“ - казва топ. Инспекторът „трети разред“ в Бернското федерално патентно бюро, двадесет и пет годишният беден Айнщайн, създава С. Т. О. /Специална Теория на Относителността/ в нейния математически вид за пет седмици, а импулсът за нейното решаване идва само в един ден. Общата Теория на Относителността /О. Т. О./ му струва десет години активен труд. а в последствие - цял живот, и все още не е приета от научната общност напълно /Справка: Речта на Айнщайн в университета Киото на 14.12.1922 година/. И още едно необходимо уточнение: Айнщайн е Нобелов лауреат, но не и във връзка със създадената от него Теория на Относителността. Тази Теория, която стои величаво в стръмния път на научното познание, от който се разкриват пред човешкия научен взор не само велики природни тайни, но и дълбочината и величието на човешкия разум, си остава като доведено дете на официалната наука. Българската академична общественост, а и не само тя, ако съществува Есе още такава, трябва да признае наличието на самобитния талант - учения, физик и математик, българина Васил Манев. След години на упорит труд на него му се дава да създаде една научна истина, далеч от похватите на днешното тромаво търсене на истините, която по своята коректност се намира много по-близо от всичките други до истинското научно познание за навлизане в недрата на Всемира. Практическата теория „Единство на Вселената - гравитация, живот, смърт и безсмъртие” е фундаментално произведение, в което изказаните истини се доказват от всичките ни познати до сега физически закони и пределно достоверни научни теории. Неоспорим факт е, че в него се потвърждава Специалната Теория на Относителността /С. Т. О./. стига се до най-важните зависимости от Общата Теория на Относителността /О. Т. О./ по елегантен начин, показва се настойчиво, че законът на Нютон за гравитация е напълно верен. Особено внимание заслужава фактът, че гравитационните, електрически и ядрени взаимодействия се изразяват от Васил Манев от етна и съща математическа зависимост, а именно и тази е била крайната цел на Айнщайн. Напълно обяснимо и понятно е навлизането, оперирането и доказването от автора на категориите: живот, прераждане, световен живот, безсмъртие и Абсолютен Дух-Бог, но не и за представителите на официалната наука. Когато някой като автора дръзне да покаже, че тази наука е неточна и се усъмни в нейната коректност, срещу него се използват всичките възможни позволени и непозволени средства за потискане. Ще си позволя да цитирам учения Манев: „Отдадох живота си, за да напиша тази книга. А сега очаквам обиди, унижения... и то само защото напускам ограниченото човешко мислене”. Разбира се, вече във второто издание на книжката, авторът не е толкова категорично отчаян /защо ли - б. а./ и поставя в центъра на решаване на проблемите в цялото човешко общество /в частност на отделна страна/ един т. н. научен съвет на личности-учени в отделните области на научното познание. Но всичкото казано от него. и съдържанието на научните му виждания, и конкретните му предложения, са само една трета от Истината. Може би мисли, че това е достатъчно за настоящия момент от нашето развитие?... В научното познание е неоспорим фактът, че всяка една теория се приема в човешката практика, когато имаме преки или косвени резултати от нейното прилагане в живота. Също неоспоримо е, че резултатите трябва да се видят и усетят посредством сетивните органи, с които човек контактува с действителността. Съвременният човек, така както е устроен сега, съзнава и вижда обективно проявите само на т. н. физико-химични и физико-биологични сили. За него реално, обективно е само физичното. вещественото, само то се поддава на измервания, на претегляне и изчисляване, а невидимото е субективно, ирационално и несъизмеримо. Съвременните хора, доброволно или принудено, са изпразнили насила света, в който живеят, от всичко разумно, което е невидимо за тях. Те не признават наличието на други разумни и интелигентни същества като тях. които работят и живеят в недостъпните за техните сетива сфери на Вселената. Остават откритите въпроси: такава ли е Природата, каквато я обясняваме в момента? Посочените от съвременните учени „природни закони“ миродавни ли са за Природата в нейната цялост? Разбира се, познанията в областите на човешката практика са верни, защото са почерпени от опит и лежат върху основата на резултатите от този опит, върху това се гради и самият човешки живот. Но природата има много езици, с които говори на хората. Кой е чул нейният тих и нашепваш глас? Който не Го чува и не Го разбира, казва: „Тук е поставена точка, тук плоскост, там има река, планина, гора и т. н. „Да. това са все разбрани работи! Но Природата прави и неща повече от точка, плоскост или фигура-форма! И тогава ние казваме: „Това са неразбрани работи, те не съществуват”. А опитахме ли се поне веднъж да вникнем в тези уж неразбрани за нас работи? - Не! И веднага трябва да подчертаем, че поради неоправдано незнание ние действаме днес в Природата като чудовищно голям безотговорен фактор. Ние мислим, че можем да разполагаме безнаказано и неограничено с всичките нейни блага, сили и съкровища. Третираме Природата като нещо, което трябва на всяка цена да покорим, да обсебим и в крайна сметка да променим към по-лошо до неузнаваемост. Използваме безогледно и без мярка минералните, растителни и животински царства, често унищожаваме и форми които макар невидими за нас, са пълни с разумен живот. В своя разрушителен поход мислим дори, че можем да разполагаме и с човешкия живот. В тези свои дейности забравяме нещо много важно, което поне ежечасно и ежедневно е пред погледа ни - Природата винаги възстановява своя суверенитет. своето неизменимо равновесие. Тя винаги утвърждава своите вечни разумни принципи. Досегашният исторически опит на човечеството дава блестящи доказателства за това в глобален и личностен план: цели континенти са загивали в конвулсиите на страхотни катаклизми, изчезват безвъзвратно изтрити от лицето на земята велики раси и народи, неочаквано, привидно безпричинно умират цели царства и личности с тяхната блестяща култура и огромен опит. Те загиват със своя преходен човешки ред. но Великият и Разумен ред е Природата винаги пребъдва. Човекът често не осъзнава какво реално влияние оказват върху неговия живот и съдба, тук. във физически обективния свят. „субективните“ състояния на съзнанието му -желания, мисли и чувства. В разумното устройство от видимата, материална част на Вселената участват и сили от по-висок ред, които не знаем поради нашето невежество как да сведем към физичните, но те реално съществуват и действат активно върху земния и човешки живот. Законите, по които работят тези сили видимо за човек, са коренно различни, те дават понякога диаметрално противоположни резултати, макар да преследват една и съща цел. Често ние не приемаме тяхното реално влияние, но в областта на нашето подсъзнание се подготвят такива конспирации, които чакат своето време, определено от жизнения ритъм, за да направят цял поврат в живота ни. Казаното в частност за човека важи с еднаква сила и за целокупния човешки живот на земята. За да бъде по-добре разбрано казаното до тук и за да продължим нататък, ще трябва да кажем, че в духовното познание се дават знания за седем космически елемента, полета, тела, сили, измерения или светове. Четирите от тях са с наименования на светове: физически, астрален, причинен и умствен, петият се приема за област, проводник на светлината - етерен. Другите два елемента, светове са отвън днешните ни, макар развити в някои хора, възприятия. Същественото за етера или познатия от древността ефир е. че той „ограничава” и „обхваща” другите четири свята, а също, което е най-важното. прониква и е обвивка на всеки един макар и най-малък неделим елемент от тези четири еня-... Седемте космически елементи с безбройните си групи и подгрупи - много повече от познатите сега на науката химични елементи - са само условни изменения на Един Единствен Елемент. Този Елемент е възприемал и възприема различни наименования в зависимост от степента на човешкото познание. Когато разгледаме безпристрастно съдържанието на коя да е религиозна форма, независимо от нейния характер, установявайте, че то е оди до една обща основа. Тази обща основа е изтъкана от познания, конто не са нещо друго освен практически методи за прехвърляне мостове от физическия свят към другите по-високо измерими светове. Друг е въпросът как се прилагат в човешкия живот и от кого. Тези познания. ЗАЛОЖЕНИ в човешката същност, се активизират периодично под различно удобни форми в зависимост от степента на нашето развитие, ненасилствено. от високо духовни интелигентни същности. Тук сигурно ще възникне ново питане: защо не ни оставят сами да си прокарваме пътищата за духовно и материално развитие, а се намесват в човешките ни дела и с какво право? И този въпрос е толкова „мъдър“, колкото вечно изтърканите много повтарящи се лъжи, които в крайна сметка превръщаме в истини. И за това, че за човешкия ум е почти невъзможно да не се поддаде на прибързани изводи, ние често си създаваме окончателни грешни мнения, преди да сме проучили предмета от всичките му възможни страни. Едва ли има по-голяма грешка от тази и когато към нея прибавим псевдодуховните и примамливи учения, сковаващите религиозни догми и самопровъзгласилите се „учители” на човечеството, се получават резултати, които винаги водят до мракобесие. Особено благоприятна почва за този тип грешки в човешката практика се създават в периодите ни от развитие, когато са в криза старите материални форми за живот. Винаги преди да настъпят такива кризисни моменти в човешкото развитие, се повдига плътната завеса и ни озарява Едно Велико Учение. Учение, вечно като Всемира, в което вземат активно участие духовни същности, преминали преди милиони и милиарди години своя неотменим етап от човешка практика. И тогава никой, от обикновения ученик до най-издигнатия адепт тук на земята, няма право да остави на произвола на съдбата, сред скептични и подиграващи се хора онова, което е било тъй грижливо създавано, изстрадано и пазено дълги години - ЗНАНИЕ. Каквото и да говорим, в човек е заложен един постоянен стремеж към по-добър, по-справедлив и по-щастлив живот и свят, в който да протече неговият светъл живот. Пътят към това благоденствие не е директен, както човек в своята гордост се заблуждава, а преминава през йерархията на разумно подредени светове и същества, които ги населяват. Човешката раса населява не само Земята - Слънчевата система, цялата звездна Вселена, планетите и слънцата са населени с разумни същества, които принадлежат на тази ЧОВЕШКА РАСА. В Нея не е важно кой в какво тяло е и как се проявява енергийно и в световете и полетата на всемира. Условното разделение между съществата е в степента на тяхното развитие в процесите на усвояване и прилагане Знанието за Всемира, която степен можем да назовем спокойно - духовно ниво. В тази безусловна йерархия нашето духовно равнище тук на Земята е определено от Петричката светица Ванга като „детска възраст на Разума” във Вселената. Ние с въображение и дух вникваме в закономерностите на световете, нашите знания са изградени в процесите на нашата практика, лично преживени, и са в резултат на натрупан, наш личен, многовековен опит. Видимата, материална част на Битието е създадена за основа, върху която човек се учи и развива своите неподозирано огромно заложени способности. На нея той живее във физическото си тяло, посредством което в жизнени цикли изгражда останалите си високоизмерими тела, с които може да пребивава в съответните по-високо енергийни светове. В непрестанната еволюционна спирала на развитие, в зависимост от своя начин на живот, още тук на земята човек сам заслужено може да заеме по-високо място в йерархичната подреденост на световете. Още тук на земята може да придобие правата за ползване висшите знания и опита на напредналите същества от Човешката раса. Учителят Петър Дънов, през своята 22-годишна преподавателска дейност в школата на „Изгрева”, разкрива съществуването на трите основни свята от проявеното Битие: Физически, Духовен и Божествен. Той постоянно прехвърля мостове и дава методи за работа в тези три свята: физическия - на противоположностите и разделението. Духовния - на еднаквостта и разумното събиране и Божествения - на Хармонията, уравновеся-ваш всичките останали светове. Учителят оставя и трите универсални ключа за отварянето на вратите към тези три свята, в т. ч. и на физическия, който е още неразбран от нас. Тези ключове: Любов, Мъдрост и Истина, днес все по-рядко се използват и лежат захвърлени, ръждясали някъде в мътната вода на нашите страсти и животински желания. Физическият свят е едно малко сечение в Материята, в него живеем посредством физическите си тела. Те са най-съвършеният инструмент за работа в материални условия на тяхната основа благодарение на лично положения труд и висши познания ние изграждаме останалите си тела. При сегашните условия на живот на всеки седем години в нашето тяло става една промяна. След всеки от тези седем години в човек започва една нова фаза. което окултната наука нарича изграждане на ново тяло. Такива тела в човек главно има седем. В по-духовно развитите хора има още три, а в най-напредналите човешки същества се развиват още две. Следователно в човека е заложено и могат да се развият всичко дванадесет тела. Сегашната ни култура на познание е достигнала едва до положението бегло да схваща първите седем тела на човека, които като седем струи се вливат и изтичат в пространството. На планетата Земя властват четири царства: минерално, растително, животинско и човешко. В минералните форми живеят същества с етерните си тела. Растенията във физическото поле сега образуват свое тяло. нямат съзнание и затова издържат на големи външни страдания. В тези трудни условия те сега образуват жизненото си - етерно тяло. Животните живеят на земята в астралните си тела, може да се каже, че в земните условия те приготвят материал за бъдещите си физически тела. Цялото това приготовление е с цел. която за тях е Велика, да се образува онази форма на тяло, която може да се одухотворява. И при създадени нови подходящи условия, когато ние, човешките същества, направим еволюционна крачка нагоре, животните да заемат нашето сегашно място. Физическият живот в човека е първото необходим условие за преминаване към духовен и Божествен живот. Духовният живот има три среди, през които преминава Божествената мисъл, или в по-научна форма: божествената мисъл преминава през материална, субстанциална и есенциална среда. Конкретните места на тези среди във физическото ни тяло са: стомах, бели дробове и мозък. Ще започнем разглеждането на другите по-високо измерими светове, като база за сравнение ще ползваме утвърдени и властващи в момента в материални условия измервателни единици на време - 1 секунда и скорост -300 000 км/сек - скоростта на светлината. Няколко уточнения: скоростта на светлината е едно от четирите свойства на Етера. В Етера светлинните вълни имат определен Център. Съществена е разликата между изчисленията, които правят днес учените и това, което отговаря на истината за светлината, нейната скорост и произход. Има места във Вселената, където Етерът е с различна гъстота, а това се отразява върху бързината, скоростта на светлината. Пределно допустимата скорост на светлината във физическите полета на материалната част от вселената е 299 792.458 км/сек. Ние говорим и за най-малкия отрязък от време - 1 секунда, но какъв е смисълът и характерът на тази основна измервателна единица за време не знаем. А има ли по-малки мерки за време от секундата? СЕКУНДАТА означава времето, в което нашето човешко съзнание е будно, най-малкото време в света на материята, в света на третото измерение е секундата. Тя като лакмус отразява и реалните възможности за скорост и форма на движение на човешкото същество в обектите на триизмеримия свят. Има и по-малки времеви интервали от тези на секундата, за пример: за една секунда светлината изминава около 300 хиляди километра в нейния реален свят. тя само за един човешки миг свършва работа, колкото човешкото същество едва ли ще свърши за една година. Като заключение: и двете константни величини, абсолютизирани в материята - време от една секунда и скорост на светлината - за нашите по-нататъшни разглеждания ще имат относителен характер. Можем още да добавим, че проникването в световете в по-високо измеримо енергийно съдържание от третото, светът на материята, се основава на физически закони и математически зависимости, в които се координират силите, а изчисленията се извършват с числа, при които единицата е възможно най-голямото число. Всичките цифрови изрази с „положителен” или „отрицателен” знак са адаптирани към сегашните ни понятия за цяло реално число. Геометричните интерпретации в тримерни и двумерни координати са се извършили на базата на неевклидовата геометрия, по-точно казано - по „Теория на паралелните прави” от Лобачевски и понятието за пространство на Риман. Астралният свят е светът на четвъртото измерение, той не е пространствен като нашия триизмерим материален свят. Четвъртото измерение показва телата, независимо от тяхната форма и съдържание, в постоянно движение. Причината за всяко едно по вид и форма движение във физическите полета на материята е неотменимото присъствие на четвъртото измерение във Всемира. Кой е принципът в четвъртото измерение, в астралния свят? - Нека във времевите полета имаме едно тяло. което се движи в пространството, и нека определим времето, за което тялото ще се премести от една точка на положение в друга точка, независимо с каква скорост. Когато определяме това преместване това събитие е принципът на четвъртото измерение. „Всяко движение, в каквато и посяда го направите, то е принципът на четвъртото измерение, то е посоката на времето. Имате пространство и време. Пространството е мястото, което един предмет заема, времето е каква работа предметът е извършил”. - Учителят В Астралния свят времето и скоростта са величини с отрицателни стойности спрямо времето и скоростта на нашето физическо триизмеримо поле. Сравнени с познатите ни единици за време и скорост, там една земна секунда се равнява на 793,1872523... сек. скорост, пределно допустима до 8 443 322,949 км. за секунда. За пример: двуседмичния ни престой в астрално поле се равнява на 30 години земно време, върнато назад. Астралният свят е чувствен. Това, което трепти, е чувственият, астрален свят - където имаме чувство, имаме и трепет. За да можем да се справяме с времето или по-точно казано, да можем да владеем неговия ход, не само напред, но и в отрицателна посока, трябва да разберем какво нещо е трептенето, като атрибут на чувството. А чувствата са основа, върху тях е изтъкан астралният свят. Човешкото същество живее в астралните полета със своето астрално тяло, което е изградило през своите жизнени цикли върху основата на физическото си тяло. В зависимост от степента на развитие на това свое астрално тяло човек може да заеме и различно ниво в астралните полета. От там ние можем да видим физическия свят като една водна площ, която се движи. Когато живеещите на земята хора отправят добри мисли и чувства в пространството, то веднага в астралните полета те се приемат като своеобразен вид храна или по-точно - енергия. Трябва добре да знаем, че във всеки един момент, каквото и да мислим и чувстваме тук на земята, това веднага засяга и невидимите за нас същества и светове. Всяка една наша лоша мисъл се проявява във висшите полета на астралния свят като едно трънливо растение, а семената на тези тръни се отглеждат тук, при нас. По-невежите жители на Астрала се мъчат да изкореня тези тръни, а по-висшите същества, за които се говори в митологичните текстове и предания, слизат на земята да освободят хората от тях, да преобразуват сърцата им. Нашият физически свят за животните на земята е техен астрален, те живеят тук в своето астрално тяло, в своя астрален свят. Известни болести, лоши мисли и желания, които се появяват в нас, са предизвикани от представителите на животинското царство - и те по същия закон в нас, във физическото тяло, създават много трънливи растения. Те израстват и ни създават немалко болестни страдания. За да се освободим от тези страдания, трябва коренно да променим своето отношение към всичките представители на животинското царство, в т. ч. да не ги използваме и за храна. Не бива да се заблуждаваме, че животните са слаби, че техните мисли са елементарни, не - невнимателно предизвикани от нас, те могат да извършат цял поврат в нашия живот. Всичко, което природата е създала, е чисто и свято и ние не трябва да нарушаваме този ред на нещата. Една мравка или пчела, създавана милиони и милиони години, стои много по-високо от един човек, роден от човека. Астралното тяло на човешкото същество в детайли повтаря неговото физическо тяло. Нещо повече, ако във физическото тяло има известни недостатъци или липсват части и органи от него, астралното е с ненарушена цялост. Има хора на земята, които притежават способността да работят с органи от астралното тяло на човешкото същество в астралните полета. Разбира се, в енергийните изявени полета на органите и телата. Тези хора могат да проведат интервенции на органи от физическото ни тяло, които привидно са немислими и нелогични от гледище на съвременната медицина, без сложна хирургическа апаратура и без наличието на антисептични средства. Но фактите са налице, постигат се отлични резултати, макар несъвместими с логиката на съвременните медицински научни познания, но всъщност това е недалечното бъдеще на хирургията. Умственият свят е динамичен, свят на разширението. Там, където е мисълта на човека, там е и разширението. Умът на човека постоянно се нуждае от пространство, от простор. Ако не разбираме законите за разширение на нашия ум, не можем да се справяме с безпределното пространство, в което съществува неизменно животът в неговите многообразни форми. Всеки един проявен живот, независимо от неговата форма и съдържание, заема определено пространство във Вселената. За да можем да владеем пространството и да проникваме безпрепятствено в него, трябва да познаваме законите на разширението. Основно пределната скорост в умствения свят е 237 791 594,1 км. за секунда, а основно време, приравнено към земната секунда. 22 338,99283... секунди. Посредством умственото си тяло можем да извършваме безпрепятствени преходи до коя да е точка от Вселената за съвсем кратко време. В умствения свят всяка една мисъл от земята приема определена форма, запълнена със съответното съдържание. Тази форма се дължи на чувствата от един по-висок, причинен свят. Нашето човешко мислене е построено от образи, които са създадени от причинното ни тяло, каквато и мисъл да имаме в себе си и колкото тя и нереална да ни се струва, трябва да знаем, че това е действителен образ на нещата. Не съществува мисъл във Всемира, без за нея да има реален образ, независимо от кои енергийни полета или светове е неговият произход. Първото и най-важно условие за развитието на човешкия ум в материята е разширяването. Това разширение е абсолютно необходимо при изучаването на обектите и процесите в Космоса от нас. Вселената постоянно ни се изявява и става досегаема за нашите сетива, защото върви по пътя на смаляването и ограничаването, ние я изучаваме и проникваме в нея по пътя на увеличаването и разширяването. Там, където се простира границата на двата процеса, е и границата на нашите познания. Тези величави по своите мащаби процеси са постоянни, еволюционни и спираловидни. Причинният свят е свят без противоположности и противоречия, когато говорим за него, това подразбира същността на нещата. В този свят причините и следствията са в едно цяло. Скоростта и времето имат следните стойности, отново приравнени към физически познатите ни стойности: скорост 697 061 570 км. за секунда и време 629 146.2186 сек. Окултните науки дават особено значение и роля на причинните полета, те са постоянно жилище на човешката душа. Ако разгледаме даден човек с неговите физическо, астрално и умствено тяло. все ще открием някакъв недостатък, но в причинното му тяло няма недостатъци. В причинния свят, в своето причинно тяло можем да видим своята душа. която блести във величието на своето могъщество и доброта. Казано е. че Бог живее в човека, това подразбира, че Той живее в причинното му тяло. С физическите си тела ние живеем и творим в материалните полета на световете, а душата ни ни посещава в определено време при определени условия. Тя е тази, която ни дава импулси и директиви за работа във всяка една сфера от човешката ни практика, тогава именно се чувстваме богати и вдъхновени. Когато започнем изпълнението на своята работа, Тя се оттегля в причинните полета, наблюдава какво и как го вършим. Докато държим постоянна връзка с нашата душа, ние имаме постоянно сили. желания и възможности за творческа работа, щом прекъснем тази връзка, животът ни се обезсмисля, нашите сили ни напускат и страданията започват да се нижат едно след друго. Човешките същества могат да се обединят, когато свържат своите енергии на душите си в причинните полета, където съществуват принципите. Там, където съществуват закони, измислени от хората, няма единогласие, където има принципи, разногласията изчезват. Причинното тяло на човека няма физическа съставка, но може да се изяви като енергийно в по-напредналите човешки същества. Причинните чувства, когато слизат в умствения свят. приемат определени форми. Всяка сила се определя от известна енергийна форма, а пък всяка форма в своите действия се обуславя от вътрешната сила, която е вложена в нея. Астралният свят дава горивото, с което се оформя всяка една сила. етерният свят дава пътя, посоката, а физическият показва мястото, където трябва да действа силата, в него се вижда и какъв е резултатът от нейното действие. Етерният свят съществува в три неделими състояния, ние познаваме бегло само едното от тях, в което се разпространява и преминава светлината със скорост 299 792,458 км. за секунда. Тази скорост, наречена още скорост на разпространение на светлинните тъчи. се приема от съвременните учени за абсолютна, което не отговаря на действителността във Вселената. Сегашната наука за съжаление не познава добре дори и външната светлина, която ни заобикаля и която виждаме. Какво биха казали те, ако знаеха, че от количеството приета и отдадена от нас светлина зависи степента на развитие на човешката мисъл. В етерния свят скоростта и времето имат стойности: за скорост 188 613 517.200 м. за секунда и време 17 719 004,34 сек. Оше веднъж ще подчертаем, че физическият, астрален, умствен и причинен свят имат външна изява, защото етерните полета ги ограничават и обгръщат и те придобиват форма. Все още е спорен въпросът в научните среди относно реалното съществуване на етера, в т. ч. и на етерния свят. Някои от тях дори не го поставят и за разискване. Независимо от тяхното и наше субективно мнение, без реалното наличие на етерните полета и етерния свят нито едно същество няма да е в състояние да извършва какъвто и да е бил мисловен обмен на енергия, необходима за неговото съществуване: „Външната светлина, която виждаме, е резултатът на мисълта на възвишените същества, които са над нас. Тя излиза от очите на тия същества. Животните възприемат оная светлина, която излиза от нас. Те не виждат нещата, както ние ги виждаме, понеже приемат светлината, която е преминала през две гъсти среди, вследствие на което е претърпяла двойно пречупване”. Нещо повече, етерът прониква навсякъде във Вселената и обхваща целия микро и макро-Космос. Във физическите ни тела той обхваща цялото ни физическо тяло, всичките ни органи и поотделно всяка една клетка, от която е изграден нашият организъм. От веществената част на етерните полета в Космоса са изтъкани мрежи, аналогично на изтъканата от паяка паяжина, които в пространствена форма са една в друга безброй сфери. В местата на възлите в съединяване нишките от мрежата стоят разположени звездите от типа на нашето Слънце, върху мрежата лежат и я огъват другите небесни тела, като планетата Земя. Степента на огъване на етерната мрежа не зависи от теглото на космическите обекти, а от степента на еволюиращия разум, развит в тях. В етерните полета съществуват координати на пътища за безпрепятствен преход от планета на планета,, от една слънчева система в друга. Можем да дадем пример: познатият ни още от дълбока древност „Път на коприната” е реализиран, прокаран на земята по проекция от такъв тип „звездна карта” - за безпрепятствен преход в Космоса. Описаните светове и тела не се реят някъде в дълбините на пространството и времето, те са до нас и в нас - хармонично подредени, активни, в постоянен обмен, подчинени на Една Велика Разумност. Ясна картина за процесите в тях и тяхната същност дава Учителят, и това не е само едно от всичките философски понятия, а действително обяснение на въпроса: „Физическият свят съставя почвата на живота, астралният - водата на Божествения свят, а менталният /умственият - б.а./ - атмосферата, въздуха на този Божествен свят. Причинният свят се представя от светлината и топлината, които пък са причина за цялата растителност на земята: астралният свят съставя моретата и океаните, а етерното тяло - малките и големи реки, които са се проектирали във физическия свят. Етерното тяло е така свързано с физическото, че през неговите канали се предава енергията и се оплодотворява земята”. А сега нека обърнем поглед към съвременната астро-физика и потърсим потвърждение на изказаните постановки. Разбира се, ако попаднем на добросъвестни учени, отговорът ще е еднозначен: „Опитите да ги опишем в рамките на сега известните фундаментални физически теории срещат огромни, вероятно непреодолими трудности“. От друга страна, „белите полета” в научното познание все още са много: не е построена теорията на елементарните частици, не е построена квантовата теория на гравитационното поле, не са уловени гравитационните вълни, не е изградена единна теория за еволюцията на небесните обекти и т. н. Този списък може да бъде продължен с още цяла страница - съвременната наука е изправена пред един яко завързан възел. Какво мисли Тя сега по въпроса за началото и края на Вселената? Какво означава край на Вселената? Още по-интересен се оказва въпросът относно проблема за топлинната смърт на Всемира. Повече от век той вълнува мозъците на космолози и философи. Така те стигат до извода, че топлинната смърт е парадоксален въпрос - ако Вселената е крайна. Тя трябваше вече отдавна да е топлинно мъртва или скоро ще умре! Остава да приеме е Вселената е безкрайна, но къде са все пак нейните начало и край? С тези въпроси най-малко искаме да засягаме научната мисъл, а да предизвикаме в нея стремеж за прекрачаване прага на до болки познатата ни сетивност. Сетивност, ограничена в рамките на наличните ни пет сетивни органа и апаратура, колкото и съвършена, толкова и неточна в измерванията на тайнствения действително реален микро- и макро-Космос. Разглеждането на този проблем е направено и вече позабравено в началото на 80-те години на миналия век от Ф. Енгелс във философския му труд „Диалектика ма природата“. Този труд е публикуван неоправдано късно, за първи път в Москва през 1925 година. Може би не случайно, но явно не е могъл да окаже своето влияние върху започналите, а и вече утвърдени революционни преобразувания в обществата и науката: „Неунищожимостта на движението трябва да се разбира не само в количествен, но и в качествен смисъл... ... движението на материята - това не е само грубо механическо движение, просто преместване; това е топлина и светлина, електрическо и магнитно напрежение, химическо съединяване и разлагане, живот и накрай, съзнание”. Енгелс посочва и общия път за решаване на проблема: „Въпросът ще бъде решен окончателно само ако се докаже, че излъчената в световното пространство топлина /енергия - б.а./ става отново използваема... по някакъв начин - установяването на което ще бъде някога в бъдеще задача на природознанието - излъчената в световното пространство топлина /енергия - б.а./ трябва да има възможността да се превърне в друга форма на движение, в която тя отново ще може да се натрупа и започне да действува”. Това не е само теория. Наблюденията във Вселената постоянно ни убеждават, че в Нея протичат бурни процеси - недвусмислено, постоянно, буквално пред очите ни се раждат нови небесни обекти - някой постоянно работи, твори. Време е вече, господа учени, да развържете възела и дадете част от излъчваната енергия не само на материалните обекти в пространството, а и на творците на новите светове - човешките същества, преминали своята неотменима земна практика и сега творци в Космоса. Колкото по-високо се качваме и навлизаме в енергийните полета на световете във Всемира, толкова повече времето за съзнателна работа се увеличава. Стигаме до положение, при което всяко едно наше движение, мисъл и чувство е проява на непрекъснато творчество и работа. Именно това непрекъснато творчество е критерий и показател за достигане на съвършенство и място до Първосъздателя. 01.12.96 г., гр. Плевен 19.03.98 г., с. Лозица 10.05.99 г.,гр. Русе КАНИСКА ЛИТЕРАТУРА 1. Манев В., „Единство на Вселената”, изд. „Неоген”, Пловдив 2. Енгелс Ф., „Диалектика на Природата”, С., том. XX, изд. София 3. Мелконян. А., „Мъдростта на небето”, изд. София 4. Макдоналд Фиона, „Алберт Айнщайн”, изд. „Лист”, София 5. Дънов. П., „Трите живота” И. „Хелиопол”, София 6. Дънов. П., „Ще се превърне в радост”, Шумен
  14. ЧЕТВЪРТОТО ИЗМЕРЕНИЕ Точка в пространството е без измерение. При поява на движение тя създава линия - първо измерение. При движението на права линия се получава двуизмерима равнина. Движението на равнината перпендикулярно на себе си води до получаване на фигурата от трето измерение - куб. При движението на куба се получава т. н. фигура тесаракт, която има четири измерения. Тесарактът е получен от пространственото движение на осем куба в едно, той е в постоянно движение, в него всяка страна е куб, но и кубът от своя страна е малък тесаракт. Човешкият живот протича в три свята: физически, духовен и Божествен. Физическият свят на човека се намира в третото измерение и е видим, останалите светове са невидими за човека и се намират в съответните по-високи измерения. Между духовния и физически свят съществува четириизмерим свят. Той е мост и същевременно граница за материята и духа, за видимото и невидимото. Тази особена област се нарича Астрал. Тя прониква едновременно във физическия и духовния свят. Духовният свят на човека протича в по-високо от десетото измерение. Божественият свят е реално неизмерим. За всяко едно измерение съществува координатни система, чрез която се определят координатите на интересуваща ни фигура, плоскост, права, точка-обект или енергиен свят: Всеки един измерим свят е врата към следващия по-високо измерим свят. Това, което не може да се види и обясни в единия, може лесно да се види и обясни в другият по-висок свят. Единственото първоначално проникване в обширните многоизмерими полета на световете се осъществява посредством мисълта на човека, след което идват теоретичните научни методи и технически средства. Проникването вдадено измерение и неговото разбиране става посредством ограничаването му в координатна система на по-високо измерение, при което то придобива определена форма, която се намира в постоянно движение. Самото движение се дължи на разумността, която е в него. не съществува движение вън от нея. Следователно от вида на движението, по това в каква линия, плоскост или фигура се проявява то, ние можем да правим изводи за степента на развитие на неговата разумност. Аналитичната геометрия, като раздел от математиката, е научната основа за разглеждане въпросите за измеримостта на световете. Равнинната Декартова правоъгълни система /фиг. 1/ определя положението и координатите на фигурите от второто измерение - квадрата АВСД. Пространствената Декартова координатна система /фиг. 2/ определя положението и координатите на фигура от третото измерение. Ограничаването на част от пространството чрез две координатни системи, една от които е имагинерна /фиг. 3/, води до получаването на нова координатна система /фиг. 4/. посредством която можем да разгледаме фигура от четвъртото измерение - тесаракт - и напълно да определим координатите на фигура от третото измерение - куб. С уточнение: трябва да сме в постоянно движение по върховете на новата координатна система. В пространствената Декартова система, ако разглеждаме куба като геометрична фигура, можем да видим само три негови страни или да получим три негови координати - квадрати, останалите три са напълно неизвестни - те са от по-високо измерение. Ще разгледаме света от четвъртото измерение – Астралният, той служи за преход, връзка на нашия физически свят с другите по-високо измерими светове. В неговите седем подразделения се намират душите, напуснали физическите тела от Земята. В първите три подразделения /чистилището/ се намират душите, които са в най-ниска степен на развитие. Тук се извършва тяхното т. н. пречистване от натрупаните им през земния живот грехове. В четвъртото подразделение са душите на хората, които са живели своя земен живот честно и справедливо. В последните три подразделения /първото небе/ се намират пречистените души от първите три подразделения, от четвъртото подразделение и на малките деца - по обясними причини. Астралният свят е съвкупност от постоянно движещи се форми, цветове, чувства, желания и непрекъснато променящи се фигури, духовни същества от различно естество и неустойчиви създания. Чрез него и през него се извършва движението на душите „нагоре“ и движението „надолу“, към третото измерение - физическия свят. Когато разгледаме физическия човек като жива геометрична фигура - куб в третото измерение, виждаме само три негови страни. При влизане в четвъртото измерение, в света на тесаракта или в Астралния свят. ще видим всичките му страни. „Триъгълникът и пирамидата представляват една малка отсечка от тесаракта. а кубът представлява едната страна на тесаракта. Как се проектират във вашия свят'? Ето една малка отсечка. Значи горе, на туй поле седи един цял невидим свят за вашето зрение“. - Учителят Същевременно трябва да отбележим, че тесарактът като жива геометрична фигура е свързан с разумни същества, които могат да създават мъчнопреодолими условия за движение. Те могат да настроят против човека същества от по-ниските измерения, които ще ни създадат труднопреодолими препятствия по пътя на нашите изследвания. Как да постъпим в този случай? - Трябва да извършим движение за наблюдение на куба - физическия човек - в четириизмеримото пространство само от т. А към т. С и от т. С към т. Вi. /фиг. 5/ При достигане на т. Вi можем да извършваме наблюдения от коя да е точка от върховете на новото координатно пространство /фиг. 4/. при това. в постоянно движение. Защо трябва да се извърши това движение, а не някое друго? - Нека т. А е едно живо същество, което иска да се прояви, т. е. да извърши едно разум но движение. Щом е изявило това свое желание, то се е свързало и е възприело мисъл от едно по-висше същество от т. Вi Съществото от т. А започва движение към т. С, тя го привлича - образува се път, права в триизмеримия свят, тук условията за движение са благоприятни. При достигане на т. С след натрупани знания и опит се явява желанието да се продължи движението по правата АС, но по-далеч от т. С не може да се върви, там условията са други - непреодолими. Остава движението към т. Вi към по-висшето същество. Всъщност преодоляването на пространствените бариери между измеренията става с движение перпендикулярно на по-ниското поле. свят. „Понеже тесарактът обема едно по-голямо пространство, гдето /където - б.а./ пресича физическия свят. в тия точки на пресичането се образува една права линия. А за другия свят те са една спирала. Движението е много бързо. Вследствие на бързината вие го схващате като права линия, само че пресича вашия свят. затуй се показва един перпендикуляр. А вие. като влезете в този свят. веднага се движите в кръгове. но с такава светкавична бързина се движите, че се образуват кръгове, за изминаването на които се изискват милиони години. А вие можете да извървите този кръг в една минута. в една секунда.“ - Учителят. 25.04.1923 г. За неподготвеното човешко същество от т. А е невъзможно директното движение към т. Вi по правата АВi, защото ще се сблъска с разумните същества от света на тесаракта - четвъртото измерение, където единственото възможно движение е подчинено на законите на Любовта. Февруари 1994 година., Гр. Плевен КАНИСКА ______________________________ ЛИТЕРАТУРА 1. Дънов. П., „Новата мисъл” - изд. „Хелиопол”, 93 г. 2. Дънов.П., „Началото на мъдростта” - изд. „Хелиопол”, 93 г. 3. Мургов. И. Д., „Човек и дух“ - София, 93 г. 4. Дочев. X., „Път към съвършенството” - София, 93 г. 5. Кисьов. И. „Наръчник на инженера” I част Математика - София, 93 г. 6. Бронштейн. И. Н.. „Справочник по математике”, Москва, 62 г.
  15. РАЗУМ. СВРЪХРАЗУМ. СЪЗНАНИЕ И ПОДСЪЗНАНИЕ. В реалния „физически свят” човек живее в третото измерение, т. е. координатите на неговото съществуване са по осите „X”, „У” и „Z” на пространствената Декартова система. Тези координати от своя страна определят начина на човешкия живот и го ограничават в своите три страни: време, пространство и скорост, /фиг. 1 / Знанията, които ни се дават в тази пространствена триизмерима система, са безсилни да обяснят редица явления и преживявания, които съпътстват човешкия род в неговия многовековен ход в материята. Тези знания, наложили се вече като непоклатими догми, отричат много или малко реалността на всяка една духовна практика, която ни повежда към вратата на необятните простори на по-високо измеримите светове. В нас се поражда закономерно необходимост не само от умствени процеси, но и от духовни, за да се достигне до ключа за отваряне вратата на Истината за човешката поява, съществуване, призвание, предназначение и смисъл. Трябва добре да осъзнаем, че всяко по-ниско измерение е врата към следващите по-високо измеримите светове. Това, което не може да се види и обясни от едното измерение, може лесно да се види и обясни от следващото по-високо измерение. Независимо от нашите догадки и предположения, човешкият живот протича едновременно в трите свята: физически, духовен и Божествен. Научно и практическо доказателство за това твърдение в момента няма, но това едва ли е нужно. Процесите и в трите свята си вървя; и се развиват по неизменимите Принципи на Всемира и на тези принципи им е безразлично дали ги признаваме или не. Единствената полза за нас е познаването на тези неотменими закони и тяхното съзнателно и разумно прилагане в човешката ни практика. Нека погледнем в човешкото поведение на мислене. То е организирано и подредено в енергийни нива е следната последователност: подсъзнание, съзнание, разум и Свръхразум. /фиг. 2/ Седалището на този вид организация се намира в нашата т. н. „мозъчна кутия”. Многобройни са научните изследвания в изучаване мисловните области на човешкото същество. Според професор Ян Стифънсън от университета във Вирджиния, САЩ. подсъзнанието е обширно поле от информация за миналите ни животи, която за съжаление в нормално състояние не можем да възпроизведем. Тя се активизира частично при определени условия като: хипноза, медитация, стресови състояния или по време на сън. Съзнанието като особен вид организирана енергия е присъщо на всичките царства на земята: минерално, растително, животинско и човешко. Неговото качество зависи от формата, в която е вложено. Разумът е качествено нова, по-висока организация в мисловните процеси, присъща на човешките същества. Той е онова качество, което ни отличава рязко от всичките други нам познати живи организми. От началото на двадесети век човекът навлиза в етапа на изграждане и развитие на своя Свръхразум. Създадени са условия за тези величави процеси - от една страна в човешкия физически организъм, от друга страна - от активизиране на духовни центрове както по повърхността на земята, така и в необятния Космос. Един от активно работещите елементи в тези процеси са и циклите на прераждания на човешкото същество. В тези цикли активна роля играе нашата душа. Тялото ни, като материална физическа съставка на Всемира, се променя, мени своята форма, но неговото вътрешно съдържание, главно душата, остава вечна - тя променя само своя енергиен интензитет. Всяка земна човешка смърт е трансформация, раждане на душата и обратно - всяко раждане е затвор, смърт за човешката душа. За духовно зрящите не е тайна, че душата сама е избрала физическото тяло, в което ще се прояви в своя земен път. Тя слиза в материята, след като е завършила своето т. н. обучение и пречистване в по-високо измеримите светове на Всемира. Периодите ни на прераждания преди около 8000 години са били в цикъл през 1000 години, сега този период е скъсен на 40 - 45 години. По-точно казано: ние сме на прага на критичната точка, когато нашето Свръхсъзнание, достатъчно развито, може да прониква в обширното информационно поле на подсъзнанието. От друга страна, в своя еволюционен ход през материята ние натрупваме определения максимален брой прераждания /за човешкото същество 777/, които от своя страна ни предоставят възможността като духовни същности да навлизаме в по-високо измеримите полета на Вселената. Така, както в Природата нищо не се губи, а само променя своята външна форма в зависимост от вътрешното си еволюирало съдържание, и ние, като фрагмент от този процес, не правим изключение и се променяме във форма и съдържание. Веднъж записани в „книгата на живота”, не можем да бъдем изтрити, само можем благодарение на нашето лично поведение и човешка практика да се движим нагоре към действителната си триединна човешка същност или да се върнем обратно в старите си нива на развитие. И от там със съжаление да чакаме отново милиони години наново благоприятни условия за растеж. Ще се спрем малко по-подробно на процеса прераждане, той придобива в днешните дни актуално звучене. Самото прераждане е затворен цикъл, кръговрат, при който душата навлиза в периода от зачеването до раждането на детето. За да се променят и изчистят предишните ни грешки в миналите животи, прераждането е подчинено на т. н. закон на Кармата, от Санскритски - „действие”. Законът за прераждане е неделим от закона на Кармата, който закон действа единствено и изцяло само в земни условия. В него съществуват определени правила: това, което си излъчвал или извършил като мисъл или действие в предишния живот, се връща обратно при теб. Омразата се връща като омраза; любовта - като любов и т. н. Като процес прераждането се подчинява и на определени математически зависимости, една от тях е матричната - матрицата винаги трябва да бъде запълнена по редове и стълбове. Съществуват и принципи в мястото на прераждане. което се провежда в строго определени географски координати, в дадена народност. държава и т. н. Изпълняват се и определени обществени функции, заемат се ръководни постове или сме под тяхно подчинение, променен е и полът... Ситуациите в поредиците от животи привидно се повтарят, участниците са едни и същи, само дрехите и гримът на актьорите са променени. Много често човек усеща, че е бил в дадена ситуация вече, интуитивно се учудва на своето поведение при изиграване на ролята, сякаш предварително хиляди пъти е репетирал тази сцена. Логично е тук да се зададе въпросът: може ли да се променя Кармата? Да, може! Само и единствено с поддържане на здрава връзка с Любовта. Мъдростта и Истината. Любовта от хармоничните трептения на цялата Вселена, Мъдростта в пътя на човешкия дух, душа и тяло и Истината на Вечността, в която живеем. Юни 1995 година, гр. Плевен КАНИСКА
  16. ЧОВЕК И КОСМОС „Науката и възпитанието” изпълнява ролята на един своеобразен афиш за Великия концерт, който в продължение на близо половин век Учителят П. Дънов ще изнася с любов и постоянство сред българския народ.” Милка Кралева Светът, в който човек живее, е непрекъснат извор на тайни, във всеки момент от своето ежедневие, в многобройните области на своята човешка практика той се среща с тях. Неговият непрестанно развиващ се ум, неговата жадуваща за нови хоризонти душа постоянно го заставят да търси причините на явленията и законите, на които се подчиняват. В тези процеси Вселената сякаш се смалява пред търсещия ни поглед, а окръжността на нашите познания и опит се увеличава. Човек условно е център в кръга на познанията, интензивността на неговото движение към периферията определя възможностите на неговото познание. В земната, човешка еволюция отдавна е минало времето на пълното невежество и страх от природните стихии, които са разнасяли човешкото същество като обрулено листо по лицето на земята. Като лош спомен в неговата душа са останали низките му животински наклонности, които са го отвличали от действителното му човешко призвание. В течение на хиляди години човек е бил абсолютен роб на веществения свят, прекланял се е пред силата на управляващите, молил се на измислени божества, пренасял е жертви, за да добие милост и благоволение, но неговият глас си оставал глас в пустиня. Природата ни най-малко не се интересувала от неговите детински капризи. Тя се движела и движи по своите закони - редът, който съществува в Нея си остава неизменим. И настъпва моментът, в който необходимостта заставя човека той сам да се погрижи за своето бъдеще и сам да започне своя градеж на живота. В тези неимоверно трудни процеси човек използва условията и материалите, които в момента му предоставя Природата, но най-важното е, че той оставя празните си мечти и започва своята човешка практика, която е неотменим етап в неговото еволюционно развитие. Най-сетне той се пробужда от съня на невежеството, неговата духовна природа го заставя да върви в пътя на истинското познание. Рано или късно той трябва да осъзнае, че неговото повдигане при равенство със силите на Природата няма да стане от другаде, освен от общите усилия на човешкия род. Вярата в могъществото на този човешки род изгрява като пътеводна звезда в живота му на земята. Тази вяра разкрива пред неговия жаден поглед увереността, че той няма да бъде постоянно роб на природните стихии. Тази вяра утвърждава ясното разбиране, че Природата е жестока към човека, защото той не познава Нейните закони, не разбира и не чувства Нейния език. Това, впрочем и днес, е така за голяма част от хората в различните сфери на обществения живот. Но, идва Денят, в който човешкото същество ще започне да разбира по-добре езика на своята Майка Природа, ще се вслушва в нейните съвети, ще изпълнява нейните заповеди. В този ден Тя ще покаже Своето светло лице и ще промени коренно поведението Си към него. Тогава Природата ще бъде готова да ни служи и задоволява наш:те нужди като любяща Майка. И този ден вече е настъпил, ние сме навлезли в началото на тази Нова епоха - Ерата на Водолея. Особено необходимо е преди да влезем в Новата Земя да изучим и познаваме основните принципи и закони на Новия Живот в Нея. В тези величави по своята мащабност и съдържание процеси човек трябва да се научи да обуздава и изкоренява от себе си неприсъщите на духовното му естество низши животински наклонности, себелюбиви желания и поробващи стремежи - извори на зло в личния и обществен живот. Само когато Човек възприема началата на Разума и прониква в неговите закони, само тогава може да развива в себе си силите и способностите на своето висше духовно естество - те му дават ключа на успехите и го въвеждат в света, където неговият жаден ум намира своето истинско призвание. Призвание правилно и безнасилствено да употреби природните сили за своето повдигане и от техен роб да стигне до положението на владетел в Природното царство. Тогава човек ще осъзнае, че той е не само едно материално същество, но и разумна душа, надарена с ум и воля, тогава той ще навлезе в сферата на своя вечен Първопричинен Дух. Остава един единствен открит въпрос: може ли човек да достигне сферите на висшите познания и своето истинско „Аз”, без да промени своето сегашно естество? Отговорът е: Не! Със своите стари възгледи и разбирания човек, колкото и високи научни постижения да притежава, колкото и високи технически нива да владее, не може да се влее в организма на новия живот. Общ принцип в Природата е Тя да не търпи в своята същност организми, които внасят в нейните недра разстройство и анархия. Според този принцип един организъм, бил той индивидуален или обществен, или трябва да изхвърли сам от себе си вредните от Природата вещества и зародиши, или да престане да съществува. Трябва да знаем, че едничкото върховно мерило в природния организъм е: всеки да заема заслужено място в нейното тяло в зависимост от вътрешното съдържание и стойност на резултатите, получени при използването на нейните неотменими принципи и закони. Природата така разумно е устроена, че не признава други авторитети в себе си. По точно: справедливо не позволява създаденото да се налага на Създателя, този. който не се подчини на тази истина се подлага на изолация... Тази изолация води до прекъсване на енергоподдържащите връзки с извора на живота, в резултат се получава мъртва, инертна материя, която трябва отново да чака милиарди години да дойдат нови условия за повдигане и оживяване. Нека влезем във Вселенската сграда през погледа на Учителя: „В нашата видима Вселена има повече от сто милиона слънца, които са с общ център на тежестта. Предполага се, че притегателната сила на това съсредоточие е повече от 78 000 000 милиона пъти по-голяма от тази на нашето Слънце, което като всички други се покорява на силата на този монарх и за да направи един пълен кръг около този център, ще му отнеме не по-малко от 20 милиона години. Това съсредоточие според астронома Максуел Хол е близо до орбитата на двойната звезда от шеста величина 65 Piscium. Тази хипотеза отрича Мядлеровата теория, която поставя центъра на тежестта в Плеядите и Персиъс. На такова голямо разстояние, казва същият писател /Максуел Хол - б.а./, една външна вселена, дори да е със същия диаметър, както нашата, щеше да се изгуби и да ни се представи само като малък мъгляв облак. Те всичките са части от един обширен звезден грозд - нашата видима Вселена, която е отделена от всички външни млечни пътища чрез една обширна звездна пустота по същия начин, както Слънчевата система е отделена с празно пространство от заобикалящите я звездни сфери. Причината за невидимостта на външната Вселена може да се изясни с едно от трите предположения: 1. Разстоянието дори до най-близката външна Вселена е толкова огромно, че нейната светлина не е още пристигнала на земята. Като се съобразим, обаче, с големия период от време в нашата геологическа история, това предположение е някак съмнително. 2. Отвъд границите на нашата видима Вселена едно изтъняване на светлообразния етер вероятно свършва в една абсолютна празнина, която, разбира се, ще спре преминаването на цялата светлина от външното пространство. 3. В обширното пространство, което разделя нашата звездна система от нейния най-близък съсед, възможно е да става едно угасване на светлината в етера, който по този начин ще действа като едно космическо було, скриващо винаги от нашия поглед всички външни галактики. Струве е доказал, че такова едно угасване на светлината действително става даже вътре в границите на нашата звездна система. Но всички достъпни сведения ни показват, че няма ни най-малък намек подобно нещо да се случи дотам, докъдето нашите най-мощни телескопи могат да проникнат в пространството. Обаче случаят може да е съвсем друг, когато се касае до външните системи. Светлината даже до най-близката от тях, омаломощена чрез едно разстояние от 20 милиона пъти до Алфа Центурион, може съвършено да изгасне чрез поглъщането й в такава огромна дебелина от разредена материя, може би не абсолютно съвършена”. - Науката и възпитанието”, 1896 г. Варна, печатница К. Николов. - Петър К. Дънов. Сега, на прага на ХХI-ви век, промениха ли се с нещо ново познанията ни за Космоса, в частност за Слънчевата система, от казаното от Учителя в края на миналия век /1896 г./? Нека продължим: „... Тази хипотеза, обаче, не ни забранява да допуснем, че безброй подобни системи съществуват във външното пространство, дори и ние да сме принудени да считаме числото, на видимите звезди е точно определено. Обаче числото на звезди и системи, действително съществуващи, но невидими за нас, на дело са неизчислими и безбройни”. Съвременните учени продължават спора по този въпрос /Крайна или безкрайна е Вселената - б.а./ и продължават да издигат хипотези в една или друга посока. Кога ще спрат този спор, е неизвестно. Същественият въпрос в този спор е: каква е ползата от него? - Никаква! Отклонение от истинското научно познание. Нека продължим разходката във Всемира: „Бихме ли могли ние да вземем крилата на един ангел и да излезем вън от границите на нашата ограничена вселена, до едно разстояние, толкова голямо, че интервалът, който ни отделя от най-отдалечената неподвижна звезда, видима с най-голям телескоп. може да се счита просто като една стъпка на нашето небесно пътешествие? Какви ли не по-нататъшни създания не биха се открили пред нашия удивен поглед! Пред него биха се появили системи от по-висш порядък. Пред тях нашите видими небеса, сравнени, биха се показали просто като една песъчинка на брега на океана,- Ние бихме могли да пътуваме милиони и милиони години в което и да е направление и не бихме срещнали нищо друго, освен нови светове, нови слънца, нови вселени, които постепенно се издигат от вечността и се приближават към нас, като чели идват нарочно да ни посрещнат. Как, питаме се ние, няма ли край, няма ли свод, няма ли небе, което да ни спре? /Как се изкушават сега „новомистичните учители” на човечеството да ограничат една или две звездни системи, да им-сложат върховно същество и ние да се подчиняваме на неговите закони -всъщност закони, избуяли от техните ограничени умове. - б.а./ Завинаги ли ще бъде пустота? Къде сме тогава ние? Какъв път сме пропътували? Да, ние сме още в преддверието на Вечността, на която центърът е навсякъде, а окръжността никъде. Да, велики мисли ни представя Вселената, за да размишляваме. Мисли, пълни със значение, които всеки ум и дух разбира”. В нас се поражда въпросът: в този безкраен океан от форми и пространства съществуват ли закони, които да са валидни във всяка една негова точка? Тези закони могат ли да бъдат неотменимите Принципи в Природата, които движат живота в неговата целокупност? Къде е мястото на човешкото същество в тези безкрайни и необятни процеси, как можем да проникнем в безпределните простори на Космоса? Каквито и теории да развиваме днес и за в бъдеще за произхода на човека, той е и си остава рожба на Вселената. В своята действителна човешка същност той притежава преплетени в неразривна връзка физическо тяло, душа и дух. Тази наша триединност се подчинява и управлява от три привидно диаметрално противоположни закона, които са неотменими закони-принципи на Вселената. Тяхното познаване и изучаване става посредством научни похвати и с мощния апарат на Истинската наука. Кои са областите, в които работи Науката на Истината? - Именно трите свята в нашата човешка същност, със своите сили и субстанции, със своите закони, които ги управляват, съставят областите за работа на истинската наука. Тези три области, три свята, Тя разглежда в една дълбока всеобхватна взаимовръзка. Къде е мястото на тази наука в човешкия живот, в безкрайните форми на Вселената и тук на земята?: „Ако и науката сама по себе си, не е в състояние да измени порядъка в природата, което напълно признаваме, тя поне има сила и влияние да ни убеди да живеем съобразно с този порядък. Нашият успех зависи от съобразяването със законите на висшата природа, които ни диктуват истинските условия за нашия живот. И това е именно единственото нещо, към което духът ни постоянно се стреми, да се научи как да живее съобразно своето естество.“ Така. както човешкото същество е триединно, така също и космическият свят е триединен: „Сегашният порядък във Вселената се управлява от три основни закона. Те са: Законът на притеглянето, мисълта и биоса. Законът на притеглянето подразбира материята, мисълта подразбира ума, биосът подразбира душата. Тия основни закони управляват различните области на великия миров свят, отличаващ се по степента и качеството на естеството си“. В епохалното развитие на човечеството тези три течения, тези три основни закона посредством човешкия ум са упражнявали и упражняват голямо влияние в обществения живот. В определени периоди от човешкия живот на земята те са приемали различни форми, някое от трите течения е утвърждавало за векове начина ни на поведение към живота на земята и в Космоса. Задълбочен поглед в древната и по-нова история на човешкия род ни дава ясна представа за тези процеси. Познавайки същността на приложението им в обществения живот от личностите, представители на едно или друго от триединните течения. ние можем с достатъчна увереност да познаем кое от тях е взимало превес и какви са неговите резултати. С каквито и факти да работим във вековете на нашето развитие, колкото и да се учудваме на високите постижения в дадени области от човешкото познание, които и в днешни времена са недостижими за нас или сега отново ги преоткриваме, ние трябва да си направим следния извод: Даването на предимство на едно от трите течения довежда до високи постижения в определени области, за сметка на останалите, което води до големи успехи и неочакван упадък на цели общества и цивилизации. Защо се получават тези негативни резултати? Погрешно е мнението, утвърдено от векове, което се прокарва и в днешни дни, че науката е отговорна за едностранчивите и погрешни тълкувания на трите философски школи. Явно ние нямаме достатъчно ясна представа за същността на научните познания, тяхното приложение в живота и за самата наука като цяло. За да осветлим още малко въпроса относно науката, ще направим още едно допълнение: „Науката, взета в най-дълбок смисъл, е произведение на човешкия дух, който е свързан с Великия Дух на Битието. В човешкия дух е вложен отначало стремеж да усвои по вътрешен път пътеките на истината и да схване законите на природата, за да може да впрегне енергията й за своите нужди, да положи здрава основа за своето съществуване в добро и красота - най-възвишения идеал на Разума.“ - Учителя. Самото определение за науката ни дава ясна представа, че тя е достояние на човешкия дух и е в най-висока степен над категориите материя, мисъл и душа. Тя е онази Велика сила, която, вплетена в правилни взаимовръзки на човешки дух с Дух на Битието, е в състояние да поддържа и развива в правилни и равни съотношения материя, ум и душа. „Науката е резултат от мисловната дейност на ума, който наблюдава явленията в природата, изяснява ги и се стреми да открие законите, които ги управляват.“ И Тя, истинската наука, най-малко е виновна, когато личностните отношения на нейните представители са взимали или взимат активна роля в една или друга от епохалните постановки на сцената на живота. Сцена, декорите на която са построени от самите нас едностранно, само върху едно от действията: господство на материя, господство на ум или господство надуша. Тези до голяма степен едностранчиви декори в човешкия живот многократно са ни довеждали и довеждат до катаклизмите в човешкото общество. Удачно се поставя въпроса: кои са областите, в които науката може безпрепятствено да оперира? Между учените и философите съществуват различни възгледи по този въпрос. Явно той трябва да изживее своето време, но нека това не продължава незаслужено дълго. Очевидно е, че науката трябва да присъства постоянно в областите и законите, които по видими или невидими пътеки са в същината на Мирозданието. Законът за гравитация присъства навсякъде във физически изявената материална част, съставка от Вселената. Тя е един от домовете на всичките физически изявени същества, независимо от тяхната форма на тяло и степен на развитие. Границите на действие и приложение на този закон са в самата безкрайност от физически и материални форми. Откъде започват и къде свършват гравитационните взаимодействия? - Не се знае, ние черпим в момента само най-повърхностни сведения за тях от съвременната астрономия и физика. Законът на мисълта действа в умствения свят, седалище на мислите, дарбите, силите и способностите на ума. Този закон е достояние на всичките мислещи същества, независимо от тяхната степен и ниво на мисъл. Той се простира и изявява по вселените и световете, които са населени от тях. Този закон е в основата на всяка тяхна разумна самостоятелност, основните му положения по същина, независимо от своята форма на изява, са еднакви навсякъде без изключение. В просторите от умствения свят на Вселената геометричните истини се разбират по един и същ начин: цялото е равно на своите части, правата линия е най-късото разстояние между две точки, две отсечки, равни на трета, са равни и помежду си, точките, които образуват окръжността, са еднакво отдалечени от една централна точка. Тези аксиоми са първоначално внушени и в нашите умове. В който и да е участък от Вселената да се принесем, нас ще ни преценяват с една и съща мярка -мярката на Истината, за добро и зло, независимо на каква степен от развитие се намираме в този момент. Законът на биос царува в духовния свят - извор на живота. От неговите недра произлиза цялата органична дейност. „В границите му почва нравствената свобода на избора. в която се опитва всяка духовна дейност от какво естество е и какви качества притежава. Тук всяко разумно, нравствено същество по свой избор решава свободно да посвети живота си в служене на едни или други начала. Този духовен закон е единственият, който населява всички създадени светове и вселени с живи органически същества. Той е, който преобръща енергията във Вселената да служи на душата за нейното въздигане. Той е, който сипе благословение във всяко направление, който пълни сърцата на всички живи с вяра и любов, с мир и радост.“ - Учителят. Законът на биос е най-важният закон във Вселената, чрез него се превръщат Мировите енергии от едно състояние в друго. В границите на тези преобразования стои жизнената деятелност на човешките същества: „Биос е вечната основа, първият и последният във всичко.“ Колкото по-дълбоко навлизаме в същината на трите закона, на които границите на действия са безпределни, толкова по-настойчиво в нас остава убеждението, че те имат една обща допирна точка и тази точка е човешко същество, надарено с разум. По тази причина, когато говорим за разумните същества във Вселената, ние говорим за тях като за човешки същества, независимо кой в какво тяло е в момента и какво пространство и форми заема. След като трите закони са еднакво валидни за тях, то същината и изявата на тези същества е една и съща: човешка. Следователно, именно тези три закона, тези три. свята от Космоса, със своите сили и субстанции, със своите взаимовръзки, съставят областите, в които работи истинската наука. Този троен състав на космическия свят. вплетен и в естеството на човека, е причина да се развият в неговото съзнание понятията за материя, ум и душа. И сега. когато сме впрегнали в овладяването на Космоса най-новите достижения на човешката мисъл, в нас трябва да стои на челно място идеята за ненарушимата същност на триединството във Всемира. Никога от нашия поглед не трябва да убягва хармоничната подреденост на енергийните полета и светове, никога не трябва да ни напуска убедеността за еднаквото присъствие и валидност на' трите основни закона в коя да е точка от Вселената. Триединните принципи и закони са в сила и в Космическите пространства, които са населени с човешки същества, а не както ни се представят в момента като пусти и безжизнени. Нашите бъдещи успехи могат да се градят единствено на пра-вилното разбиране и постоянно хармонизиране на категориите: гравитация, ум и биос: материя, мисъл и душа; форма, сила и живот. И за да не бъдем голословни и да създаваме погрешното впечатление, че казаното от Учителя е една „догма” без приложение и постоянно развитие, ще цитирам един истински българин: „Обществото се развива благодарение на научните открития. Академичните среди изчерпват възможностите на старите знания и ги защитават като единствено правилни. Откривателите възникват от народа. Всичко, което прави живота на хората хубав, се дължи на науката. Откривателите са духовните водачи на народа. Началото на 21 век ще започне не с потоп и други катаклизми, а с възход на земната цивилизация, при който ще се създадат летящи светлинно-антигравитационни кораби и бази, които ще полетят към звездите. За да се подготви човечеството за 21 век, е необходимо най-напред да се обединят мислещите хора от цялата планета в Международно дружество, което ще създаде условия за научно-технически възход на цялото човечество преди обединяването на държавите в единна земна цивилизация. За да се създаде това дружество, е необходимо някой да се заеме с неговото учредяване“. - Васил Манев, „Единство на Вселената“, отпечатано 27.06.1998 г. 02.04.99г.,Русе КАНИСКА _____________________________ ЛИТЕРАТУРА 1. Дънов. П. К., „Науката и възпитанието“, Варна. 1896 г. Печатница на К. Николов. 2. Манев. В., „Единство на Вселената“, изд. „НЕОГЕН”. Пловдив, 1998 г.
  17. НАВЛИЗАНЕ В КОСМОСА. НАУЧНИ МЕТОДИ. Непрекъснат, вечен стремеж на човешкото същество е познаването на заобикалящата го видима и невидима Вселена. Този стремеж, с увереност можем да твърдим, е физическо, умствено и духовно втъкан в нашето съществуване, в целокупния живот на Космоса. Неоспоримо е, че изучаването и познаването на Природата е съпроводено с движение във времето и пространството, без неговото присъствие и използване е немислимо проникването ни в заобикалящата действителност и в изучаването на самите нас. Съвременната научна мисъл е достигнала до определени познания за понятията време, пространство, движение и форма на живот. Въпреки достатъчно ясните научни постижения в тези области, самите въпроси се разглеждат едностранчиво с преобладаващи материалистични похвати. Не се поставят във взаимовръзка и обусловеност формите и движението на физически изявения човек и формите и движението, които реално съществуват във видимата и невидима Вселена. Съществуващите клонове от съвременните научни познания поставят между тях опорни точки, които едва забележимо доставят ясна картина на протичащите в тях процеси. Нещо повече, тези връзки се разглеждат в статично положение, няма ясно изказана формула във взаимодействията при непрекъснатото движение във Вселената. В недалечното минало и днес философската мисъл се стреми да обхване категорията „живот” в своите научни рамки, но и до сега това понятие не е изяснено. Къде и как възниква животът? - На тези въпроси учените нямат ясен, единен и точен отговор. Паралелно с тези нерешени още въпроси ние се стремим да открием и влезем в контакт с други живи същества или „братя по разум”. Как можем да изучаваме и познаваме многобройните форми, в които се проявява животът, без да знаем неговите качества, черти и начини на изява? Съвременната наука разглежда живота неразривно свързан с времето и пространството. Мнозина от учените казват, че животът е движение. В своите изследвания те определят и абсолютната скорост на това движение - скоростта на светлината. Това ли е прагът? Други поддържат теорията, че животът може да съществува единствено във времето и пространството, но какво всъщност са времето и пространството? - Това са две временни мерки, с които се определят нещата във физическия свят. Как можем да разграничим времето от пространството? - По интензивността на движението на диаметъра - Време и големината на кръга - Пространство. Някои учени говорят, че животът е съзнание, т.е. извън нашето съзнание животът не съществува. Но сегашното наше съзнание не може да обхване безкрайните форми на съществуващия живот. Нещо повече, то не може да обхване нашия личен живот, още повече - целокупния на цялото човечество. Променя ли се нашето съзнание? - Да. Тогава може ли с една непостоянна мярка да измерваме живота? Да разберем същината на живота, на неговите безкрайни форми, това означава да разберем какво е Първопричината в Своята Пълнота. Възможно ли е да бъде позната тази Пълнота от кое да е човешко същество, независимо от неговата степен на развитие? - Не. Но в сегашния етап от нашето развитие ние трябва да схващаме живота като момент от един непрекъснат, безкраен процес, проявен във времето и пространството. На тази основа ние не можем да обхванем целокупния живот, но можем да го почувстваме. Когато успеем да се домогнем до това чувство за живот в себе си, ще видим с каква бързина то се движи. Тогава ще почувстваме, че цялата Вселена, всичките същества, от най-малките до най-големите, са вътре в нас и ние сме в тях, това движение се проявява навсякъде - това е Животът. В добиване познания за Космоса сегашният човек е изолирана единица, поставена в условия, подходящи за физическото му съществуване: въздух, вода, храна и съпътстваща апаратура. В тази автономна система, поддържаща неговите жизнени функции, той е заставен да изучава и овладява материалните форми на необятния Космос често в колектив с други като него. Възможно ли е решаването на поставените задачи да бъде увенчано с успех в тези крайно ограничителни условия? Нека направим кратък обзор от по-друг ъгъл на досегашните постижения в изучаването на околоземното пространство, Слънчевата система и Космоса, без да принизяваме достиженията на човешкия гений. Неоспорими са фактите и данните от многобройните усилия на учените от тези области на космическото познание. Налице са полетите в околоземна орбита, присъствието ни в открития космос, прилуняването на човек на спътника на планетата Земя, многобройните междупланетни и космически летателни апарати и станции. Използваните космически технологии се вплетоха и в земния ни живот и дадоха тласък за бурно развитие на всичките практически клонове за задоволяване на човешките потребности. В тези процеси паралелно с новите открития се поставят и нови, все по-сложни въпроси, които сякаш ни поставят в началото на нашето човешко съществуване. Сами ли сме в Космоса, може ли човек да преодолее огромните междузвездни и галактически пространства, с какви сили и възможности можем да разполагаме в решаването на въпросите за проникване в дълбочините на Вселената? Съществуват ли същества, напреднали в своето развитие, за които обектите от звездното небе са изцяло достижими? Животът на планетата Земя изолирано явление ли е? Поставят се парливи въпроси относно произхода на Човека, Земята и Вселената, които въпроси, погледнати в своята цялост и същност, са постоянни спътници в човешкия живот. И когато решим да вникнем в дълбочината на тяхното решаване, с голяма доза учудване в нас остава убеждението, че те са били решени в древността, въпреки „примитивния начин на живот в миналото”. Тогава в нас се поражда въпросът: не сме ли тръгнали в погрешна посока да откриваме отдавна открити истини? В отговорите на тези актуални, парливи въпроси за голямо наше съжаление се вплитат апокалиптични картини, прокарва се тънката нишка за обреченост на човешкото същество като лабораторен експеримент на „някого”, поставено под наблюдение. И... ако и този експеримент се окаже неудачен, то ние ще бъдем унищожени, както много други видове! Нещо повече, на въпросите, нерешими със сегашните методи на научните познание, неофициално, но достатъчно настойчиво и масово се дава отговора: намеса на чужда космическа, извънземна цивилизация. Тази тънка, но достатъчно здрава нишка е оплела и оплита в здрава примка почти всички нива от човешкия живот. Всеки нерешим въпрос с научен подход се решава с ... извънземна намеса, примерите са многобройни: може да се започне с възникването и унищожаването на континенти, ледникови периоди, глобално изчезване на животински видове и т. н. Тази тънка нишка преминава и през историческите епохи на цветущите култури на древните цивилизации, техните познания в строителството, астрономия, математика и т. н., все се дължали на „чуждо, от небето участие”. Тази психоза дава отпечатък и в тълкуването на библейските текстове, а в днешно време слага венеца си върху съвременните изследвания на Космоса. На достатъчно широка основа в нашето съзнание е посято и поникнало семето за постоянната чужда намеса на НЛО, контрол от тяхна страна над военни бази и наши космически обекти. Това присъствие се представя и става битово ежедневие на стотици хиляди, дори милиони хора, „осъществили“ контакт с извънземните. На кого е нужно всичко това? Няма да бъде далеч денят, ако вече не е настъпил, когато тези нишки ще стегнат в яка хватка и целия международен културен и политически живот. Не е ли отдавна дошло времето, в което научната мисъл е длъжна да даде достатъчно ясни отговори на тези парливи въпроси? Или методите, с които тя оперира и личностите, които я представляват, не могат да дадат очакваните от нас ясни и категорични отговори? - Мълчание! В това мълчаливо нейно поведение не създава ли науката условия за осъвременено боготворене и идолопоклонничество. не се ли поставят основите за едно ново схоластично виждане на Космоса и Човека? Реализирането на такива процеси в битието винаги е довеждало човечеството до мракобесие - историческите примери са многобройни. Днес се въвеждат целенасочено интриги в поведението на цели правителства, най-вече в двете водещи в момента сили - Русия и САЩ. Постоянно е внушението, че те притежават високи военни технологии благодарение на тайно сключените договори с т. н. извънземни. Булото на тази тайнственост е непроницаемо, но в определени моменти се повдига и се подава определен вид информация. Кой може да гарантира нейната истинност и достоверност? В тази необичайна обстановка на преднамерена тайнственост не вървим ли по грешен път, не се ли движим в неправилна посока? Не слагаме ли Богоприлични етикети на форми, които най-малко заслужават това? Все по-често срещаме вплитане на „извънземните” форми на живот от учените историци и археолози в митологичните текстове, древните архитектурни обекти, скални рисунки, скулптурни форми и дори в древните знания. Създаден е един кръг от псевдонаучни знания, утвърждаващи определено целенасочени понятия за категориите Бог, богове и същества с извънземен произход. Нещо повече, представя се Тайнството на Христовото Зачатие и Рождество като биологичен експеримент на космическа цивилизация. Нещата не спират до тук, много от библейските духовни същности се представят като личности от друга, извънземна раса, така се постъпва не само с християнството, но и с другите религиозни форми. На кого е нужно всичкото това? И когато продължим все в този ред нещата, ще стигнем и до посегателство върху нашата човешка същност. Прокарва се идеята, че човешкото същество е един удачен или неудачен експеримент на чуждопланетяни, най-новите открития и откровения в тази област са за посегателство на извънземни върху човека в областта на генетиката. В тези област те работят с нашата ДНК структура за създаване на същество, симбиоза между техния изчезващ вид и нас. В този процес на неофициален контакт с нас се утвърждава мнението, че те са тук от миналото и днес. постоянно се намесват в човешката съдба и на нас не ни остава нищо друго, освен да се оглеждаме във всеки един от нас - земен или извънземен е той. Множество въпроси възникват в тази обстановка: за всичките злини, които ни връхлитат не са ли виновни те. свободни ли сме в нашата воля или тя е подвластна на други сили? Всичките тези епохални научни открития, теории, достижения на човешкия разум не са ли продукт на външно вмешателство? Поставя се върху ревизионни релси интелектуалния потенциал на човешкото общество, нанася се един невидим, но достатъчно мощен удар върху интелектуалната мощ и човешкия разум на земята. Във времето, в което живеем, съществува една, засега невидима, линия на стълкновение, по-малко открита от идейните, икономически и политически сблъсъци, но изключително съществена! Направо, става дума за антиинтелектуализма, за проповедите в разнообразно множество форми, в които се говори за безсилието и непълноценността на човешкия разум в сравнение с новомистичните озарения и извънземен интелект. Тези проповеди все още не се изнасят напълно по плаца на „Нюрнбергските паради”, но времето им наближава и малцина могат да предвидят в каква клоака ще ни въвлече мътният порой на антиинтелектуализма. Нека спрем до тук... Явно на тези негативни процеси в земния ни живот можем единствено и твърдо да отговорим с коренно нови научни познания. В досегашната човешка практика ние сме ползвали два основни начина, методи за отместване булото на тайнствеността от лицето на Великата природа. Единият метод е основно достояние на Славянската раса, при него се търсят пътища в научното познание, които да примирят противоречията в заобикалящата действителност, в сферите на човешкото битие, науката застава в точките, уравновесяващи силите на Природата. Тези сили са вечно действащите, неотменими принципи в безкрайните процеси на Всемира. Другият метод, който е присъщ на Англосаксонската раса, е насочен към изучаване отношението между различните енергийни форми, както и вечните промени, които се извършват във видимата част на Вселената. Посредством този метод се активизират определени сили от битието с цел постигане на определени резултати, най-често и изцяло в задоволяване материалните нужди на човешкото съществуване. Използването на втория метод е взело превес в недалечното и днешно научно познание. Същевременно, той крие в себе си големи опасности. Тези, които използват науката с цел да подчинят природните сили за свои желания и неугасими материални нужди, внасят разрушителни сили в хармоничната подреденост на формите във Вселената. Дисхармонията само в една от формите води до реакция в Цялото, предизвиканите от нас негативни резултати не закъсняват: природата възстановява веднага своя суверенитет, често с методи, които не са ни познати. Закономерното присъствие на такива явления извън сферата на земните ни предположения поражда появата на спекулативни материали и неадекватен начин на поведение в научните среди, от там то се пренася в обществото. Без да бъда обвиняван в шовинизъм, методът, който е достояние на славянството и се налага в новата шеста славянска раса, е най-близо до Истината във Всемира. В следващите разглеждания ще ползваме похвати от този метод. Каква е неговата същност? В него съществува една опорна точка, с която можем да оперираме безпрепятствено със силите на заобикалящите ни форми. Тази точка е вечна в своето съществуване, защото в нея се уравновесяват материалните и духовни сили. Един от основните въпроси, който занимава умовете на хората от древни времена до днес, е начинът на сътворението на света. В днешно време, при възможностите на съвременната астрономия, физика и математика, на него в достатъчна степен е отговорено. Това, което най-много озадачава съвременните учени е, че техните теоретични виждания и практически резултати се приближават до становището на древните мислители: „Философите от древността са говорили отлични неща, но трябва да се разбира техния език... Бог с една вдишка и една издишка създава светове и руши светове” - П. Дънов. В своята космология А. Азимов описва процеса така: „Вселената може да се разглежда като един гигантски дишащ организъм, чието вдишване и издишване продължава стотици, милиони години”. Това т. н. издишване е наречено от учените „големият взрив”, в който от състояние на колапс, сингулярност Вселената чрез „самовзвривяване” се разпада, експанзира до състоянието на днешното многообразие. След милиарди години Тя ще започне своето „свиване“, т. е. вдишване, тези процеси са непрекъснати, вечни, в тях участници сме и самите ние. Трябва да подчертаем, че всяко едно свиване и разпадане се извършва на все по-високо и по-високо еволюционно ниво. Всяко едно поредно разпадане и съпътстващото го родено многообразие от форми задължително се изучава и преобразува от човешки същества, което довежда до по-високите еволюционни нива. Най-важен елемент в тези многомащабни процеси, катализатор във Всемира е човешката практика в безкрайните форми на Битието. Постоянно променящите се инволиционни и еволюционни нива на формите, движението и разума в тях са именно тези безкрайни процеси, които водят в крайна сметка до безкрайността на Всемира. Всъщност, безкрайността на Вселената е безкрайността и многообразието на всичките енергийни видими и невидими форми, както и постоянното преливане на съдържанието от една форма в нова, по-съвършена, целият този процес е потопен в Едно Вечно Движение. Човешкото същество, като активен участник в това движение, също е преминало и преминава от една форма към друга. За достигане на сегашното си по вид физическо тяло, което в момента познаваме, ние сме преминали през 400 000 все по-съвършени форми. Има човешки същества, които са по-напред в тези еволюционни процеси, те притежават други, по-съвършени от нашето физическо тяло, тела, работят и творят в различни от нашия материален свят енергийни полета. Независимо от това в какво тяло се намира човешкото същество, в какво енергийно поле живее и на каква степен от развитие се намира, То е активен участник в пулса на Вселената. Трябва да знаем, че сегашното ни физическо тяло не е нашата окончателна енергийна форма, пред нас е отворен пътят за непрекъснато, вечно усъвършенстване. Как се разглеждат тези въпроси посредством Знанието, което е достояние на славянството и българския народ? Математическият апарат на съвременната наука ни разкрива многоизмеримостта на различните форми от заобикалящата ни действителност, съществува аналогия между днешните научни познания и тези на Учението за Върховното Единство. Разглеждат се световете като форми на измерения, в които съществува и се проявява животът: „Всяка граница създава формите. Всяка форма съдържа в себе си посока на движение или път на еволюция, през който Его-то, азът или човешката душа трябва да премине, за да се усъвършенства” - П. Дънов. За да познаем и изучим формите в дадено измерение, трябва да ги разглеждаме от следващото, по-високо - тук същественото е, че елементите в дадено сечение са проекция на характерна фигура от другото, по-високо до него измерение. Например: кубът, фигура от трето измерение, е проекция на тесаракта, фигура от четвърто измерение. Квадратът, плоскостта, заградена от четири прави, е фигура от второ измерение, той е проекция на куба от трето измерение и т. н. - аналогията е безусловна във възходящ и низходящ ред. Своевременно трябва да отбележим, че разноизмеримите пространства и форми не са отделени и отдалечени едни от други, а всяка една от тях съдържа в себе си по-ниско измеримите и съответно по-високо измеримите форми и състояния. В това функционално неделимо многообразие безкрайните форми съществуват в Единен Вселенски Организъм и се подчиняват на едни и същи принципи на Първопричината. Нека се обърнем към физически изявената форма на човешкото същество, чрез нея - физическото тяло, ние творим в света на третото измерение. Можем да си представим колко по-сложно е нашето физическо тяло, сравнено с куба, едва ли можем да обхванем в настоящия момент по-високо измеримата енергийна форма, на която то е проекция. Но във всичките си предположения трябва да сме уверени, че най-достоверното е това. при което достигаме до убеждението за проекция от безкрайната форма на Вселената. Какви по-големи богатства и възможности могат да съществуват за нас от това безусловно правдиво усещане... Къде е нашето място в тази многоизмеримост на световете, многообразие и безкрайност на форми? Физическото ни тяло е най-съвършената и устойчива форма за работа в материални условия, в него имаме развити пет сетивни органа, посредством които влизаме в контакт с действителността. Петте сетивни усещания, макар и в тесен диапазон, ни дават информация за протичащите процеси в света на третото измерение. Ние сме потопени в неговото пространство, време и движение, но не сме техни пленници: „Какво означава движение? Всяко движение означава време и пространство. Към кой свят се отнасят времето и пространството? - Към материалния свят. Наистина само физическите тела заемат място и пространство.” - П. Дънов. Но Новото Учение ни показва и учи на това, че ние не сме само физическо тяло и нашата действителна същност е триединна, тази триединност ни дава върховното право да проникваме в по-високо измеримите светове. В голяма степен при нашите научни изследвания ние работим с крайно ограничените диапазони от усещания на нашите пет сетивни органа, дори и апаратурата, която създаваме за наше улеснение, също е ограничена в тези диапазони. По правило нашите научни изводи са направени върху почвата на резултата, а не върху действителните процеси, протичащи в Природата, нещо повече - с така получените резултати се стремим да покорим и обсебим света около нас. И продължаваме да налагаме гордото си величие навсякъде, където стъпим, тук на земята, в минералното, растително, животинско царства и върху себеподобните, дори вече в Космоса. Крайните резултати винаги са пагубни за самите нас. Явно нещо и някъде грешим, с нещо нарушаваме равновесието на природните сили. Ние, без да познаваме своята действителна човешка същност, своята душевност, своя Дух, връзките ни с енергийните форми в нас и около нас, стремглаво препускаме напред, но това напред не е ли падане в пропастта на още по-гъстата материя? Не е ли това нашата нова поредна грешка, къде е пътят? Винаги трябва да имаме предвид, че неразбраните неща крият в себе си, като в предпазна обвивка, съкровените истини, когато неразбраните неща бъдат осветени от Разума и Мъдростта, те стават очевидно ясни. Използван правилно похват в познанието за Вселената е, когато чрез известното ние открием неизвестното, при което се познаят и изучат взаимовръзките между двете - този е и мощният метод за работа в духовната сфера на целокупния човешки живот. В тези процеси трябва добре да знаем и разбираме, че всеки един клон от съвременните научни познания е врата, макар в момента затворена, към Универсалното Учение за Върховното Единство. Границата между двете познания е тънка, но непроницаема, в момента можем да надникнем зад нея с едно надсетивно, т. н. метасетивно познание. Защо е необходимо всичкото това? Човекът е не само физическо тяло, то е едно духовно и Божествено същество, нашето физическо тяло е само бегло сечение, проекция в материята, за в бъдеще е необходимо да познаваме и своята духовна същност. Така познали себе си, на нас ни се дава право да проникваме в по-високите сфери на битието и да ги изучаваме. Между законите на физическият свят и тези на по-високо измеримите светове съществува пълна аналогия, единствената разлика е в разбирането и прилагането на тези закони в различните енергийни полета. Съществува различие, но то е само по форма, не и по съдържание, по вътрешен смисъл. Този вътрешен смисъл е един и същ навсякъде в Природата. Движението, преминаването от една форма в друга във високоизмеримите светове на нашата действителна човешка същност, се проектира тук на земята във физическите ни тела като вътрешни усещания, трепетни преживявания и интуитивни чувства. Силата като понятие, която движи физическите обекти в материалния свят, не е напълно изяснена от съвременната наука. Ние тук, на земята, а и при овладяване на Космоса, винаги я свързваме с дадено вещество, но самите вещества не създават, а само изявяват тази сила. Дори в пътя си за проникване в космическите пространства ние използваме най-ефектната и разрушителна част от силата - взривяването. Но законите, принципите в Природата ни учат, че само когато уравновесяваме силите, ние можем да ги впрягаме и използваме успешно за работа. Самата Тя ни дава тази възможност, когато с чисто сърце, постоянство и упоритост изучаваме Нейните тайни. Необходимо е да се знае, че проникването в космическото пространство, изучаването на космическите обекти и съществата, които ги населяват, е безкраен, постоянен процес, както са безкрайни в своето многообразие формите във Всемира. Необходимо и достатъчно условие за изучаването и познаването на тези форми е изграждането на връзки, създаването на правилни отношения и разумна отговорност между нас и Тях. Трябва също добре да знаем, че във всяко движение, независимо от неговия вид или скорост, се крие Разум. Познаването на Разума във Вселената, установяването на правилни връзки с Него е заслужена победа на човешкия разум на Земята. В тези величави по своето изпълнение процеси ние се потапяме в хармоничната подреденост на многоизмеримите светове, пространства и същества, които ги обитават. Тези същества не са някакъв нов вид или неустановен извънземен тип, а човешки същества, като нас. Целият Космос, цялото космическо пространство се обитава от човешки същества, които са на различна степен от своето еволюционно развитие, затова не е толкова важно кой в какво тяло се намира в момента. Човек живее и се развива в необятните простори на Вселената. Началото на своя живот, тук на земята, той пресмята от рождената си дата, но никой от нас не знае своето истинско Начало - То се-губи във Вечността на безбройните вдишвания и издишвания на Първопричината. Човешката Монада върви към постоянно усъвършенстване, ние постоянно се стремим да изкачим най-високия връх, но той постоянно остава недостижим -Това е най-красивото в живота ни, в това стои неговото Величие. 31.03.99г., Русе КАНИСКА
  18. НАУКА И ВЪЗПИТАНИЕ. ЧОВЕК И ВСЕЛЕНА. „Трудът и честността, които бяха препоръчани на нашите прародители като предпазни мерки против злото, днес са премахнати навсякъде. Честният труд днес се счита за унизителен. Да се работи, но как? Ето въпроса”. УЧИТЕЛЯТ „Наука и възпитание” - 1896 г., печатано във Варна Преди повече от 100 години, в края на миналия век (1896 г.), Учителят Петър Дънов, след завръщането си от САЩ публикува една малка книжка, наречена „Науката и възпитанието. Началата на човешкия живот” в печатницата на К. Николов във Варна. Въпросите, разглеждани в нея, не са загубили съвременното си звучене и днес, в началото на XXI век. Мнозина от познавачите на неговото учение поставят съдържанието й като крайъгълен камък в по-нататъшната му просветителска и апостолска дейност сред българския народ. Сега може да се твърди с увереност, че поставените и разяснени въпроси от Учителя далеч надхвърлят границите на българските земи и придобиват общочовешко звучене. Днес, когато след толкова години се връщаме отново към нейното съдържание, нямаме ни най-малкото намерение да й правим „ревизия” или да противопоставяме едни или други факти. Нашата цел е да покажем отново позабравените в сивото ежедневие от нас Истини, които са вечно действащи закони, принципи в човешкия живот и Природата. Нещо повече, съдържанието на материала с течение на времето е придобило остра актуалност, то ни помага да посрещнем като човешки същества новите неизвестности в областта на космическите изследвания за Природата. Все пак, кое е основното, центърът в казаното от Учителя? - Основното са действащите лица: Човекът и Природата. Човекът като човешко същество в неговата действителна физическа, духовна и Божествена същност - един микрокосмос и Природата с нейните вечни закони - принципи. Основни моменти в разглежданите въпроси са отношенията и взаимовръзките на човека със заобикалящата го видима и невидима Действителност и отношението на целокупния човешки живот към Живота във Вселенския организъм. За съжаление и днес, както и в далечното минало, ние продължаваме да поставяме човека и неговите егоистични желания в центъра на събитията в Природата. Там ли е нашето заслужено място, кога извоювахме този висок пост и с какви методи и средства? Още преди няколко века с многобройни жертви се показа, че земята не е център на Вселената, нито че Слънцето е единственото небесно светило. Земята зае своето заслужено място във Вселенското планетно многообразие и хармонична подреденост, само човекът си остана „недосегаем” на своя величав пиедестал. Ние продължаваме и в днешно време да приравняваме всичките свои действия само към нашето физическо съществуване. В целите на своите постъпки забравяме, игнорираме и изпразваме света от всичко друго РАЗУМНО извън нашето човешко съществуване. Налагаме своя ограничен хищнически авторитет навсякъде, където стъпим, използваме средства и методи, които само на нас са ни удобни. Природата без колебание или закъснение веднага ни отговаря и тогава, пак в своето заблуждение, търсим причините за нашите нещастия в Нея и никога в самите нас. Има ли промяна в това човешко поведение през изминаващото столетие? - Съществена - едва ли! Единствено се стремим да разширим кръга на нашите егоистични стремежи в група от държави или общества. В тях въвеждаме един измамен върховен ред. който служи на тези наши стремежи. И така, законово защитени, създаваме правови държави и общества, в които законите се поставят над всичко. Но чии закони? - Тези закон, които в крайна сметка са продукт на ограниченото в материалистически рамки човешко разбиране и виждане. И тогава в тези удобни за обществения ред законови рамки се опитваме да впримчим и духовните познания на човешкия род. Официално всеки елемент от духовното познание, всяка религиозна форма, стига те да не са реакционно изявени за съществуващия тип общество, са легитимни. Те могат да осъществяват своята дейност, но тази дейност, ограничена в рамките на законността, винаги е подчинена на условието за запазване на държавността. По-точно: на човешките закони, създаващи материалистически рамки на обществения и държавен ред. Къде остава свободата на човешкия Дух? Тя явно съществува и не е окована във веригите на егоистичните ни виждания за света. Той, Духът, се вдига и е над нашите, в момента погрешни, разбирания. В тази обстановка, когато Духът реално не е активен, всеобщ участник в човешката ни практика, какви ще бъдат резултатите от тази практика? Може ли да вървим така напред и нагоре, с какво качествено ново ниво ще се повдигне обществото, в частност всеки човек? Реално в тази обстановка единствено на Свободата на Човешкия Дух остава изборът чрез пълна физическа саможертва да се повдига човешкото общество. Многобройни са примерите на тези саможертви във всяка една сфера от нашия живот. Всяко отклонение от стандартните рамки, поставени от нашите ограничени виждания за Човека и Природата, се заплащат скъпо от самите нас, до кога? Джордано Бруно е изгорен жив на клада за своето твърдение, че Слънцето е обикновена звезда и че около всяка една звезда има планети със живот. Галилео Галилей, за да не последва неговата участ, се отказва от твърдението си, че Слънцето има петна и Земята е във форма на кълбо и се върти около него. Христос, Сина Божи, който дойде при хората като духовен учител и вестител на ерата на Любовта, беше разпънат от нас на кръста. Неговата единствена вина беше в това, че ни научи да виждаме и другата страна на нашето съществуване - духовната си същност. Левски, който запали огъня на Светостта и Свободата в българските земи, доказа на практика неразривната връзка между времевите цикли и триединния човешки живот: „Времето е в нас и ние сме във времето. То нас променя и ние него” - беше предаден и обесен. Но успя да остави един достатъчно настойчив въпрос: „Народе???“. Кой днес може да отговори на този достатъчно настойчив въпрос?... Примерите са многобройни както в нашата история, така и в историята на другите народи. Докога всичките тези духовни, високо просветени личности, носители на новото виждане за човека и Вселената, ще бъдат гонени, унижавани и физически унищожавани от представителите на властта, подтиквани от официалната наука, църква и човешко невежество? Мнозина от нас показват историята на научните открития на нашия ХХ-ти век като огромен напредък в живота на човечеството, на земната цивилизация. Същият този ХХ-ти век проявява същата суровост и невежество към умовете на човечеството, както и във вековете на най-голямо мракобесие - само методите са станали по-изтънчени. Големият обем и качество на научните открития и тяхното приложение в живота би трябвало да научи човечеството на нещо по-добро, но явно те го учат единствено на по-изтънчени методи за заробване, унищожение и НЕПРЕКЪСНАТИ ВОЙНИ. Къде грешим ? - Едва ли в съдържанието на самите научни открития, по-скоро в тяхното приложение. Нека си признаем - откритията, които водят човечеството по възходящите пътища на развитие, не идват от т. н. академични среди. Когато отправим малко по-задълбочен поглед върху личностите, които ни поднасят научните истини, ще видим, че те ни поднасят новото в природознанието, когато не са били окичени с научни титли. В частност това титулуване идва по-късно или често никога. И когато направим още един преглед на историческите научни личности, по-точно в техния заден двор, откриваме с натрапчива закономерност и постоянно във вековете поведение на чудовищен деспотизъм към светлите умове на човечеството. И това поведение не е дошло някъде „отгоре”, а от самите нас. Явно още не сме изкоренили животинското естество на нашия свещен егоизъм, то винаги взима превес, когато се покажат кълновете на новите идеи и мисли за по-добър и светъл живот. И този факт, за съжаление, е закономерно явление във вековете на човешката история... Къде се крият причините на пълния с недъзи обществен ред? Отговорът е еднозначен : в самите нас. Както в човешкото общество, така и в отделния човек са в непрекъсната борба два основни закона, два центъра, около които се движи човешката еволюция. Първият закон, това е законът за самосъхранението, а вторият - законът на дълга. Във времеви план, първият закон е възникнал и действа още от началото на ерата на човешкия род - т. н. от нас първобитен човек. Законът за самосъхранението е бил жизнено необходим на човека, за да оцелее и се приспособи в безмилостните условия на планетата Земя преди милиарди години. Без неговото действие е било немислимо човешкото възрастване и изправяне, не би могло да се създаде човешкия ум - най-съвършеното оръдие за работа в материални условия. Подчинявайки се на закона за самосъхранението, човек има предвид изключително своя живот и щастие, по-точно - живота и щастието на отделния индивид. В изпълнението на закона всичките други същества трябва да служат на неговите интереси за щастие. Това щастие с течение на времето човек схваща в неговия най-материален израз: да яде, да пие, да се весели, да се чувства охолен и да има свобода да върши каквото му хрумне. Тогава самосъхранението е породило себелюбието, а себелюбието е покварило душата, поробило разума, потъпкало правдата, потушило съвестта, създало робството във всичките му форми, изгонило истината и заточило добродетелта. Роден е свещеният егоизъм, който започва своето пътуване във вековете на човешкото съществуване и приема все по-деликатни и примамливи форми. И днес все още се издигат паметниците на себелюбието като свидетелство на всичко, което се е вършило в миналото. И днес, за съжаление, опитът показва, че във всекидневния ни живот страстите владеят, а разумът слугува. „От този факт страда днес нашето общество. Понеже не избираме онова, което разумът ни диктува, а. напротив, онова, към което страстите ни влекат. Обаче всеки знае. че страстите са слепи и неразумни. Тогава не е възможно една сляпа сила да ни ръководи в пътя на добрия и просветен живот. Кой е онзи народ, който е успял под такова ръководство? Има ли поне един пример в историята? Нито един. Всеки народ или общество, което се е оставяло да бъде ръководено от-тях, безвъзвратно е пропадало под ударите на съдбата. Но можем ли да мислим, че нашата участ ще бъде по-добра, ако не обръщаме внимание на СПРАВЕДЛИВОСТТА и ЧОВЕКОЛЮБИЕТО. Съмнително е.” - Учителят. Природата не закъснява и възстановява своя върховен ред: „Събитията в света не се управляват от нашата воля. нито пък животът, взет в неговата целокупност, се урежда и устройва според нашите детински схващания. В природата има закони, и то неизменими, които движат човека напред, без да го питат дали техните действия са съгласни с неговите възгледи или не”. Покрай първата еволюция на човека с действащ активно закон за самосъхранението, Природата поставя в живота на човека втората еволюция - Еволюцията на Дълга. Наред с първата цивилизация на себелюбието тя внася културата на Любовта. Така действа Мировият Дух, замествайки първата еволюция на първобитния човек с втората - на духовния. Носителят, Предвестникът на Ерата на Любовта е Синът Божий Христос. Разглежданите по-горе два закона - за самосъхранението и дълга, представляват двете противоположни страни на нашето човешко общество. Те са онези два центъра, около които се върти цялата наша човешка практика в живота на Природата. Двата центъра на нашия живот разкриват историята на миналото, сегашно и бъдещо съществуване и развитие на човешкия род. Тези два центъра пораждат и два вида основни сили, които се борят за първенство в човешките умове. И едните, и другите представители на тези сили се опитват да убедят с огромни усилия цялото световно общество, че техните стремежи, желания и цели са най-добрите и че с тяхното идване на власт всичко ще тръгне към по-добро. Но всеизвестно е, че всичко в Природата се подлага на опит, в който опит всичко може добре да се прецени. Явно, силите, които действат в живото ни, се ценят според качеството на произведената енергия, която причинява полза или вреда както на личността, така и на обществото. В крайна сметка всичко се свежда до следното: ПОЛЗА, във връзка с възрастване и съживяване на човешкия организъм, в който душата действа, или ВРЕДА, констатирана по разстройството на същия този организъм. Това е общовалиден закон, Принцип в целокупния живот на живата Природа. В този Принцип нашият ум е, придобил истинско мерило, което достатъчно ясно показва кои от явленията са подходящи и съобразени с истинската човешка триединна същност и кои - не. По-точно казано : характерът на всяка по вид дейност в живота ни се определя по своите последици и резултати в полза или вреда за нашето съществуване. За жалост, във всекидневния живот човешкият ум е подложен на пагубното влияние на нашите страсти. Нашето човешко естество страда от това, че хората в обществото избират онова, към което страстите ги въвличат, а не към онова, което разумът им диктува. Страстите са рожба на закона за самосъхранение, те са слепи и неразумни. Историята на човешкия род многократно потвърждава, че всеки народ и общество, които са оставени да бъдат ръководени от тях, безвъзвратно са пропадали и загивали под ударите на съдбата. Къде е посоката, в която трябва да се движим? - Всеки човек трябва изново да се роди от духа на истинския живот, ако иска да влезе в условията на новия за нас Вечен живот, вечен в естеството на енергиите, които пребъдват в него. Двете мощни сили, които могат да му помогнат да поеме този единствено верен и правилен път, са науката и възпитанието. Възпитанието трябва да предхожда науката в първоначалния етап, след което тяхното движение става паралелно. Колкото и Марксически да звучи, единственото място, където се създават условия за посяване и израстване на действително възпитана човешка личност, е СЕМЕЙСТВОТО. То продължава да е градивна клетка на каквото и да е по форма общество. Разбира се, в нашето еволюционно развитие ние търпим промяна, променя се формата и съдържанието на семейството. Силите, които действат в него, представени от човешките индивиди, променят своя характер, променя се тяхното място на действие, дава се предимство на този род сили, които' работят с втория закон - на Дълга и Любовта. Каквото и да говорим в момента, каквито и теории да развиваме, ние трябва да знаем, че на Майката е дадено върховното право за възпитание на детето, а оттам - и на цялото общество. И когато искаме да определим към кой от двата закона принадлежим и какви резултати можем да очакваме в бъдеще, единствено трябва да погледнем за степените на отношението в обществото и законите в него към семейството и по-точно към майките. Друг критерий за оценка на типа държавност, освен наличието на най-високи права и възможности на майката в семейството и обществото, няма. Така, както Природата е Майка на всичките енергийни форми, независимо от тяхното съдържание, така също и жената в момента е Майка на детето, Човека - най-висшето творение по замисъл на Всемира. Тя държи ключа на Любовта, най-висшата сила във Вселената. Майката е тази, която познава и прилага вътрешните закони, които управляват душевния живот на човека. А възпитанието е именно резултатът от действието на тези закони. Истинското възпитание е необходимо, за да се даде права насока на умствената дейност и разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага за съграждане на живота, а не за неговото разрушаване. Другата сила, на която трябва да дадем достойно място в нашият живот, това е науката. Нейна е задачата да изработи прави съждения и истински възгледи за целокупния живот, който функционира в Мирозданието. Във възможностите на науката е да повдигне завесата, която ни отделя от по-напредналите в еволюционно развитие човешки същества. Тогава каква ли удивителна картина би се открила пред нашият учуден поглед? - Пред нас ще бъдат застанали същества, силни в знание, мъдрост и добродетел. И това време не е далеч. В научните познания е настъпил моментът, в който те се отърсват от съмненията в своята дейност. Науката като цяло върви по пътя на изчистване на т. н. научен скептицизъм, който е внесен при установяването на т. н. „научни истини”. Не е тайна, че много от тези „истини” е трябвало да рухнат пред новите „внезапни” и от „никъде” възникнали научни факти и открития. Въпреки тези красноречиви, постоянни примери, дори и в днешно време на много от явленията, необясними с апарата на науката, не се обръща достатъчно внимание или се игнорират. Ако съвременната наука не преодолее тази своя слабост, този свой скептицизъм, то той ще се превърне в едно нейно общо неверие. Неверие, родено от тъпоумие и невежество, чийто стремеж е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие. Не е ли дошло отдавна времето, когато научното познание трябва да впрегне своите сили, за да изясни т. н. „надсетивни явления”? Съвременните учени трябва ясно да осъзнаят, че всеки един клон от научните познания е врата към необятното Духовно познание, в техните сили. възможности и ръце е ключът за отварянето на тези врати. Физическият човешки живот в материалния свят е с променлив характер, което произлиза от самото му устройство, от самата му структура. На учените е известно, че материята постоянно губи от своята енергия поради лъчеизпускане в пространството; къде отива тази енергия засега те не знаят. Но едно може да се твърди с увереност - че тази енергия не се губи. В настоящия момент от нашето развитие за нас е особено важно да познаваме и използваме силите, които действат отвън в Природата и силите, които функционират вътре в нашия живот. Човешкото същество е в центъра на уравновесяване, познаване и ползване на тези сили. Негов най-мощен инструмент за работа с тези сили е неговият разум. По тази причина, когато се даде пълна свобода и простор на действие на разума, когато му се даде правото да поеме ръководството на човешката дейност, само тогава може да се внесе поправка в неестествения ред, който царува днес в човешките общества. Силите в нашия живот и вън от него, в Природата, са подложени на непрекъснати преобразувания и самият човек се явява една велика лаборатория на живота. Но какво всъщност представлява човекът? - „Човекът е нещо повече от ум, от сърце, от душа и дух. Някога човек е бил ум. но сега е повече от ум: някога е бил сърце, но сега е повече от сърце; някога е бил душа, но сега е повече от душа; някога е бил дух, но сега е повече от дух. Като съберете ума, сърцето, душата и духа на едно място и получите от тях едно сложно съединение, получавате това, което наричате човек. Човек носи качествата на ума, на сърцето, на душата и на духа заедно, но сам по себе си човек е същество, което по качества не прилича на отделните елементи, които го съставят. Навярно в съединението влиза нещо ново.” В човека се крият онези първични елементи, от които може да се създаде един разумен живот, в него е тази великата лаборатория, в която той може да започне превръщания от и в самия себе си. Във всеки един от нас са вложени първичните елементи, първоначалните принципи, по които се е създала цялата Вселена. И в това няма нищо мистично и 'Тайнствено. Ние сме в състояние с нашата триединна същност във Вселенското ни естество да изградим всичките елементи на човешки разум, който в своята възрастваща еволюция е Вселенски Разум. Но, предупреждава строго Учителят: „Над едно нещо трябва да се бди: първо, да не се похаби вътрешната сила на човека, която превръща елементите на физическия свят и ги оползотворява за своето развитие и растеж, и второ - да не се пропуснат условията, които му дават възможност да постигне тази цел. Тук е тайната за успеха на всеки разумен живот.” 26.03.99 г., Русе КАНИСКА ______________________________ ЛИТЕРАТУРА 1. Дънов. П. К., „Науката и възпитанието. Началата на човешкия живот”, Печатницата на К. Николов, гр. Варна, 1896 г.
  19. Сетива. Развитие на сетивните органи в човека. Още в недалечна древност, III-ти век преди новата ера, гръцкият учен Аристотел отбелязва наличието на пет сетивни органа в човешкото тяло. Посредством тези органи човек се свързва и общува със средата, в която живее. Посредством петте сетивни органа се пораждат и пет сетивни чувства: обоняние, вкус, осезание, слух и зрение. Обонянието, мирисът е предизвикан от частиците, които се изпаряват от повърхността на материята. Попаднали в сетивния орган - нос, те действат върху клетките на обонянието в мозъка на човека. За всеки вид миризма в човешкия мозък има заложени отделни групи клетки. Вкусът се регистрира от езика посредством т. н. вкусови брадавички, групирани в области, които при съответните дразнения изпращат сигнали в мозъка по три нерва. Разумната Природа е направила интересно отклонение на влакната на трите нерва за вкус, те, след като напуснат стъблото на главния нерв, преминават през средното ухо и от там, заедно с лицевия нерв, се отправят към мозъка. Осезанието се осъществява от специални образувания, концентрирани или разпръснати по повърхността на човешкото тяло - кожа, а също и в някои органи и тъкани. С тези образувания се възприемат усещанията за допир, натиск, болка, температура и т. н. Интересен е фактът, че сигналите, приети от съответните органи, преминават през множество централи, като една от тях е гръбначният мозък. Същевременно имаме вече постъпила информация за същото усещане и в главния мозък. Получава се наслагване и сравняване на едно и също усещане, по този начин се осигурява висока степен на достоверност за възприятието. Слухът се проявява посредством постъпилите трептения от въздуха, които се улавят от човешкото ухо. Те влизат в слуховия център на мозъка по слухов нерв, чието начало започва от т. н. вътрешно ухо. Зрението от гледна точка на историческото ни физическо развитие е възникнало най-последно в нашето физическо тяло. Върху него Разумната Природа е работила най-дълго, то се явява, като „преден мост” на човешкия мозък. Чувствителните на светлина елементи в окото предизвикват усещане за светлина - пръчици - и цвят - конусчета. Разбира се, съвременното научно познание добре знае, че възприетите образи на форми от външната действителност се подават в зрителните центрове на мозъка в обърнат вид. В съвременната наука е дискусионен въпросът кое е първичното - съответният орган за възприемане или усещането за дадено сетивно чувство. Интересен е и изводът на съвременната Ембриология, в която след многобройни изследвания се установява фактът, че кожата се е развила от същия зародишен пласт, от който се развива и мозъка на човека. Човек вижда, опипва, опитва, чува и помирисва - с други думи той има пет сетива. Тези сетива не са така съвършени в огромен брой хора, както ние предполагаме. Много представители на минералния, растителен и животински светове в това отношение многократно превъзхождат човека с определени, характерни за тях сетивни органи. Независимо от това, ние притежаваме нещо със значително по-огромно значение за нашето по-нататъшно еволюционно развитие - ОСЪЗНАВАМЕ възприетото със зрението, слуха, обонянието, вкуса и осезанието. Това осъзнаване ни дава невероятно голямата възможност да усъвършенстваме сетивните си органи и да изграждаме нови - колкото и невероятно да звучи. Стига да имаме желанието, волята и стремежа да надникнем отвън сетивността на материалните полета. При сегашните създадени условия за живот на Земята е невъзможно човек естествено да живее без наличието на основните пет елемента : почва, въздух, вода, светлина и топлина. Водата се явява естественият проводник, връзка между въздуха и почвата - земя. Въздухът се явява естествен проводник между топлината и светлината. В зависимост от елементите на заобикалящата ни среда, без които е невъзможно нашето съществуване като биологичен физически вид, имаме и изградени в процесите на еволюция и инволюция сетива. С тяхна помощ ние влизаме в обменен контакт със световете от третото измерение - материята. Съвсем понятно е, че за по-високо енергиен обмен е необходимо да имаме и съответните органи и сетива, които още явно не сме изградили. Но това е само едната страна на въпроса, и с наличните в момента сетивни органи можем да влезем в този по-високо измерим обмен. Как става това?.... Най-важният елемент, без който в земните условия не можем да съществуваме дори за няколко минути, е въздухът. Съгласно Окултната наука, посредством него ние възприемаме не само важни елементи за поддържане на жизнените процеси в нас, а и мислите от по-високо измеримите светове. Той, въздухът, е техен главен носител. Да. въздухът, който е главната причина за окислителните процеси в материята или в крайна сметка за нейното трансформиране, т. н. смърт, е носител на идеи и мисли от по-високите енергийни полета на Всемира. Окултната наука твърди, че сме притежавали дванадесет сетивни органа, но в процесите на навлизането ни в материята сме „изгубили“ седем от тях. В момента си служим в по-голяма или по-малка степен с пет сетива, с които поддържаме разумна връзка с Природата. Всяко едно наше сетиво служи за връзка с характерни форми и съдържащите се в тях енергии. Постоянно ние не си даваме реалната представа, че влизаме в обмен не само с материално изразеното съдържание в тези форми. Посредством ушите си човек се свързва с разумния свят, те са причина и основа за създаване на говоримата реч. С очите си човек възприема светлината, която го запознава не само с външния триизмерим свят. но и със светлите същества, които живеят във вечната светлина. Чрез носа, посредством обонянието, човек се свързва с особен вид енергия; ако загуби напълно своето обоняние, той се превръща в механична кукла. Важен орган е носът в човешкото същество. Вкусът и осезанието на човека осъществяват връзките му с един обширен свят, в който вземат участие всичките пет сетивни органа. Можем да направим съпоставка колко и в каква степен сме загубили реални представи и връзки със заобикалящите ни светове, когато разгледаме простото цифрово отношение 12:5. Това съотношение показва броя на затворените врати и покрити знания за седем високо измерими свята, които наново преоткриваме по пътя на еволюционното си развитие тук на земята, при изграждане на новите сетивни чувства и органи. Съвременният човек трябва добре да познава не само външните сили, действащи в Природата, но и вътрешните, които привидно им противодействат. Необходимо е да има усет и да предвижда всичките възможни ситуации и положения в сферите и пластовете на живота. Преди да предприеме извършването на определено действие или да отправи мисъл към нещо или някого, той трябва да си послужи с дадени сетива и тогава да започне определени разумни движения. Всеки един от нас може да развие такива чувства, които да му послужат за осъществяването на разумни връзки с вътрешните и външни сили на висшите светове. Когато притежаваме тази сетивност, тогава нямаме нужда от все по-сложни ненадеждни апаратури и съоръжения, които, като заместват и привидно разширяват нашите сетивни усещания, същевременно притъпяват естествените ни чувства и водят до закърняване на развитите до сега сетивни органи. Една от основните задачи на всичките човешки същества е да усъвършенстват и разширяват здравата връзка с Разума във Всемира. В основата за изпълнение на тази задача стои постоянното усъвършенстване на сетивността и развитието на нови сетивни органи. На определени етапи от нашето развитие е невъзможно навлизането ни във високите полета на Космоса екипирани с технически средства, там те са енергийно несъвместими. В дадени енергийни нива можем да изграждаме и си служим с определена екипировка, но не можем да я използваме в следващото по -високо ниво. Трябва добре да знаем, че единствено със своите чисти мисли и чувства, безгранична Вяра и Любов можем да отваряме вратите на Съвършеното. Съвсем недостатъчно е да познаваме и знаем само външната форма и страна на обектите в заобикалящата ни Вселена и да ползваме съвършени технически средства за тяхното покоряване и използване. Необходимо и достатъчно условие за осъществяване на Разумен контакт със световете от Всемира и тяхното изучаване е това да става с безгранична Любов. Това означава да открием и признаем техните вътрешни и външни сили, характерни особености и главни черти, с които се отличават от другите елементи, изграждащи Великата Природа. На първо място в нашата откривателска дейност трябва да стои пра-вилното разбиране за мястото във Вселенския организъм на изучавания обект и нас -човешките същества. Всичкото казано до сега означава само едно : да влезем и да сме в постоянен съзнателен и разумен диалог с изучаваните от нас елементи на Битието. Всичко друго, с каквито и средства да се постига, е само драскане с дървеното рало по лицето на Вселената... Да твърдим за реалността на даден елемент или явление в енергийните полета, трябва дълбоко да сме убедени в тяхното съществуване, уловено и потвърдено от сетивните ни чувства и интуиция. Разбираемо е да си зададем въпросите: Защо Разумната Природа ни е поставила в такива ограничителни условия за живот? Защо сме били подложени на тези инволюционни процеси, в които сме загубили голяма част от сетивността си, а от там - и връзките с по-високо измеримите светове: Астрален, Умствен, Причинен, Космически и Духовен? Учителят отговаря на тези въпроси: „Казвам, когато Природата постави някого в известни ограничения, Тя има предвид неговото благо”. Материалният свят е условие да се родят велики черти в характера на човека. И сега, когато сме поставени в тези ограничени, материални условия, Тя цели да предизвика в нас скритите сили, скритите сетивни чувства, скритото богатство на нашата душа, да се изявят навън и да работим с тях за нашето повдигане и навлизане в световете, които сме загубили. Условието за изява на скритите несметни богатства в нас е Абсолютната Вяра. Съществуват ли хора на Земята, които притежават повече от пет сетивни органа и чувства? - Съществуват! Това са наричаните от нас свети, духовни хора. Духовният човек вижда при всякакви външни условия и ограничения. От този човек излиза една мека вътрешна светлина, той няма нужда от електрическо осветление или специално създадени изкуствени условия, но може да ни води във всякакви ситуации по непреодолими от нас пътеки, свободно и безпрепятствено. Когато го попитаме как минаваме с него така свободно в тези непреодолими за самите нас условия, Той ще отговори, че е наследил тези способности от своите родители. След това ще добави, че и някои животни притежават тези умения и способности. Срещнем ли такъв човек на земята, той за всичко може да ни говори, но за духовната си лампа, която осветява всичките стръмни пътеки, по които вървим - нищо няма да каже. На този въпрос ще отговори с ... мълчание. Същият отговор ще получим и когато го попитаме за сетивата, които предстоят да се развият в бъдеще в нас, в човешкия организъм. Мълчание получаваме и от окултните науки. Единствено ни се пояснява, че с развитите всички дванадесет органа и сетивни чувства ще можем да общуваме свободно с висшите светове и Първопричината създала Всемира. Тогава нека се обърнем за помощ към Новото учение. В Него въпросите за сетивността се разглеждат и представят с вътрешните си и външни взаимовръзки в една хармонична среда от високоизмерими светове. То дава и отговор на въпроса кое възниква първо в нашето физическо тяло, сетивните чувства или сетивните органи. Същевременно, сетивността и сетивните органи се разглеждат в отношения, които съществуват и се осъществяват постоянно в целокупния свят. в който живеем не само с физическото си тяло. Нека направим кратък „енергиен“ обзор на триединното човешко същество: Първият човек, създаден по образ и подобие на Бог. живее в Божествения свят със своите дванадесет сетива, те му служат за непрекъсната връзка и обмен със Създателя. След т. н. грехопадение той, под формата на дух. започва своята инволюция, навлизане в по-плътните енергийни полета и светове на Битието. В тези процеси човешкото същество „загубва“ своите дванадесет сетива, но оформя и се сдобива с физическо тяло и разум, развива пет сетивни органи и запазва в себе си в зародиш седем сетивни чувства. Такава е кратката история на човешкия дух до сега: инволюция в световете Духовен. Космически Причинен. Умствен, Астрален и Материален свят - Земята. Преминал през пет свята, пет раси и с наново оформени във физически условия пет сетивни органа. В материалния свят на Земята ние работим с физическото си тяло. То в момента е добре създаден устойчив калем в клона - материя от дървото на Великия живот. В своите жизнени процеси ние сме изградили и най-съвършения инструмент за работа със заобикалящите ни минерални, растителни и животински форми - човешкия мозък. Човешката практика е тази. която ни помага постоянно или принудително да отговаряме на своите нужди, като преобразуваме грубата неорганизирана материя. В тази основна човешка дейност активно участват и се развиват сетивните ни органи и чувства. Тук. в земни условия. ни се дава възможност да развием в бъдеще, освен петте налични в момента сетивни органа, още два със съответните сетивни чувства. В следващите редове ще разгледаме освен физическото тяло на човека и някои други негови тела, които в момента са невидими за нас поради невъзможността да ги уловим с наличните си сетивни органа и технически средства. Тяхното присъствие се „проектира“ в нашето съзнание като чувства, трепет. мисъл и интуитивно усещане. В тези светове със съответните наименования ще поставяме и новите, за в бъдеще развиващи се сетивни органи и чувства. Физическото ни тяло е защитено от етерна обвивка в слой с дебелина от няколко милиметра. Тази обвивка, освен че обхваща контура на физическото ни тяло, обвива и всичките негови органи и стига дори до клетъчно ниво. Тя е неговата здрава енергийна дреха, която го защитава много по-удачно от всичките други неестествени облекла или специални защитни средства. През тази здрава естествена наша обвивка постоянно преминават физически изявените Природно електричество и магнетизъм. Външните неблагоприятни влияния, на които постоянно сме подложени, не могат да преминат през нас и да ни доставят поражения, когато тя е цяла и неразпокъсана. Нарушената й цялост или дебелина са причина за появата на различни по вид болестни състояния във физическите ни тела. Истински духовно надарените хора „виждат” точно тази обвивка, когато тя е нарушена или с променена цветова гама, те имат възможности да я възстановяват. Това са наричаните от нас народни лечители, които постоянно се игнорират от официалната медицина. Както физическото ни тяло е свързано с етерната обвивка, така и тя е свързана с един Астрален свят, в който се намира нашето астрално тяло. Астралният свят управлява страстите в нас, той предпазва човешкото същество от желания за отмъщения, разрушения, унищожения и убийства. Когато на Земята човек мисли, чувства и твори, той се пренася посредством своите мисловни чувства в Умствения свят. В този свят се крият образите на всичките наши мисли, не съществува във Вселената мисъл от каквато и да е форма, която да няма образ в тези умствени полета. Търсейки причините за последствията на явленията, които постоянно ни съпътстват по нашият житейски път, допадаме в Причинния свят. В Причинния свят живеем със своето причинно тяло, то е постоянното жилище на нашата човешка душа. Каквото и да говорим, в настоящия момент от нашето развитие физическото ни тяло е с най-ярко изразени жизнени функции. На неговата основа се развиват и растат астралното, умствено и причинно тела. Същевременно на определени земни периоди от физическо развитие, обикновено през седем години, в нас става една промяна - започва изграждането на ново тяло. В нашия еволюционен път на развитие ще настъпи моментът, когато всичките ни дванадесет тела с дванадесет сетивни органа ще бъдат изявени и активно действащи. Този момент ще настъпи, когато преминем през духовните полета на Битието и навлезем в Божествения свят. На всички нас, като човешки същества, ни е дадена малко или много тази възможност. Пребиваването ни във всеки един от дванадесетте свята става посредством съответното пригодено за даден свят тяло. Това, което сме съумели да построим като количество и вид тяло в своята лична човешка практика, това ни се и дава като възможности - да пребиваваме и живеем в енергийните полета, светове на Всемира. На всеки му се дава според вложения труд, придобитите знания и умения, преминали страдания и решени кармични задачи. Мярката е еднаква за всичките човешки същества, и не само за тях. И в животинското, растително и минерално царства нещата се измерват със същата мярка. Абсолютно същата мярка се прилага и при по-високо енергийните форми на живот. Интересен е фактът, че както физическото ни тяло има своя анатомия и физиология, така и другите ни тела, дори и тези от най-високоизмеримите светове, са с еднаква физиология и анатомия на физическото тяло за съответния енергиен свят, сфера. Във физическото ни тяло може да има някакъв недостатък, да липсва след лекарска интервенция или друга причина орган, но в астралното ни тяло анатомията и физиологията е ненарушена. Когато разгледаме по-подробно физическото, астрално и умствено тела на човешкото същество, все можем да открием известен недостатък, някакво едва забележимо несъвършенство, но в причинното ни тяло никога не можем да открием някакъв недостатък. Новото учение разглежда всяко едно от телата на човека като определена, известна величина със своя специфична по форма и съдържание в нея енергия. Ние трябва да изучаваме и разбираме същността на тези енергийни форми, за да можем да ги трансформираме, превръщаме от една енергия в друга, това ни позволява да преминаваме и живеем от един свят в друг. В започналия еволюционен процес на развитие на човечеството ускорено се изграждат новите тела в човешкото същество. Те са с по-висок ред енергия и в тези процеси нашата душа играе важна роля. Ние сме длъжни да подпомагаме активно душата си в нейната отговорна и трудна работа за изграждане на духовните ни тела. В противен случай, след физическата ни трансформация, наречена смърт, тя остава в ниските енергийни полета. От там тя няма възможност да се прояви отново във физическите човешки полета, изостава и заема места в животинския, растителен или минерални светове. Този закон е валиден в процесите на прераждането на човека и е част от Великите процеси във Всемира, в Които участници сме и ние. Физическото тяло с неговите сетивни органи и чувства, както и по-високо енергийните ни тела, не са еднакво развити във всичките човешки същества. Предстои ни огром- на и отговорна работа в изграждането на всичките наши съставки за достигане на Великото съвършенство, към Което всички разумни енергийни форми се стремят. 26.11.1995г., гр.Плевен КАНИСКА ______________________________ ЛИТЕРАТУРА 1. Дънов. П., „Божествени условия” - Избрани беседи, том. II, год. 1928 2. Дънов.П., „Доброто оръжие” - Общ окултен клас, год. IX /1929-30/ 3. Дънов. П., „Трите живота” - Общ окултен клас, год. I /1922/ 4. Дънов. П., „Книга за здравето”, изд. „Астрала”, София, 94 г. 5. Д-р Митев. М., Марков. Й., „Чудеса в биологията на човека“, изд. „Н П” София, 77 г. 6. Проф. д.м.н. Байкушев. С., „Сериозно за почти свръхестественото”, изд. „X. Г. Данов”, 86 г . 7. Д-р Стратев. И., „Философия на здравето”, изд. „Бяло братство”, София, 94 г.
  20. ИНТУИЦИЯ. СЕТИВА. РАЗВИТИЕ НА СЕТИВНИТЕ ОРГАНИ В ЧОВЕКА. Интуиция Защо и как възниква в даден човек интуицията? - На този въпрос не може да се отговори точно от сегашните позиции на научното познание. Независимо от начините и методите на разглеждането на това понятие - интуиция, то се свързва от учените с термина психично явление. Въпросът за интуицията е достатъчно „ясен” за философите диалектико-материалисти. Според тях наименованието интуиция произлиза от латинското „intuo” - „гледам втренчено” - и тя е „способност за непосредствено схващане на истината без предварителни логически разсъждения”. Стъпилият на здрави материалистични основи философ диалектик разглежда интуицията като непосредствено знание, като живо съзерцание в неговата диалектическа връзка с опростеното знание. И, разбира се, отхвърля всякакви опити тя да се тълкува като свръхестествена, мистична познавателна способност или принципно отклонение от обикновените начини за схващане на действителността. Според него интуицията е закономерна форма за представяне на истината, опростена от логическото мислене и практика. Зад способността сякаш внезапно да се отгатва правилния път за решаване на възникналия проблем в действителност стоят натрупаният опит и придобитите по-рано знания и умения. Независимо от дълбоко материалистическия подход при разглеждане на въпроса, се признава, че „психологическият механизъм на интуицията е все още слабо проучен, но с течение на времето резултатите от интуитивното познание логически се проверяват и доказват в практиката”. Интуицията е предмет за разглеждане и от идеалистичните течения във философията - Интуитивизъм. На рационалното познание Интуитивизмът противопоставя непосредственото постигане на действителността, основаващо се на интуицията, която се схваща, като „особена способност на съзнанието, несводима към сетивния опит и дискурсивното, логическо мислене.” В Етиката това идеалистично течение поставя основите на съвременния Формализъм. Основните положения в него се основават на твърденията, че най-общите морални понятия имат уникален характер, неоспоримо очевиден, познават се чисто интуитивно и се приемат без доказателства. Интуитивистите стигат и до крайността, в която поддържат възгледа, че основните морални представи имат не исторически, абсолютен характер, не са свързани с човешкото общество, а съставляват особено, неестествено измерение на универсума. Във философските основи на математиката възниква течение, наречено Интуицизъм. Неговото появяване е свързано с научните спорове в началото на ХХ-ти век около теоретичните й основи. Според това течение точната математическа мисъл се основава на интуицията, която включва: 1. Процеса на умствено построяване на математическите обекти. 2. Изключване на актуалната безкрайност от този процес. 3. Ясно разграничаване и отъждествяване на изграждащите се обекти. Независимо от субективно-идеалистическия характер във възгледите на изградената математическа интуиционна школа, тя изиграва важна роля в създаването и утвърждаването на конструктивната логика и конструктивна математика. Съвременните учени медици разглеждат произхода на интуицията от латинското „intuitio“ - „вътрешен усет, прозрение.”. В този смисъл на усет, озарение, достигане до решение, и то винаги правилно, без точно да може да се докаже въз основа на какво достигаме до него, или като творческо съзидание, в което формите изплуват сами, без да се търсят с ума - интуицията е призната от медиците, че съществува. Всеки един от нас през своя живот е имал възможност да си служи с нея. От тези позиции се обяснява и механизма на действие на интуицията: „Автоматично съединяване и усъвършенствуване на представите в практиката и годините, асоциативно изникване пред съзнанието на запомнени, непълно осъзнати и не напълно анализирани събития, често от образно пространствен тип, водещи до внезапно виждане на същността, на истината”. Основата, върху която правят своите изводи, са: „многобройните примери на случайните начини за епохални научни открития, които в крайна сметка водят до интуицията”. Задълбочавайки се в разглеждания въпрос, учените медици утвърждават интуицията като неосъзнаваема, явно значителна част от творческата работа на мозъка - т. е. на „безсъзнателното”, дават една от формите на познавателна работа. Нещо повече, цялото съвременно развитие на нервокибернетичните и нервнофизиологичните представи изключва част от процесите на усвояване и използване на информация от категорията съзнание!? От тези процеси те изключват и интуицията?! Своевременно трябва да отбележим, че тя се отнася несъмнено към най-висшите мисловни процеси и като такава нямаме ни най-малкото право да я изключваме от съзнанието и мозъчната дейност - получаваме явни противоречия! Не по-малко е противоречив и научният извод: „Интуицията е само по-забележителен начин за преработка на информация и познавателна дейност, начин евристичен, откривателски, в който няма нищо свръхестествено”. Въпреки този неудачен метод при разглеждане въпроса за интуицията, тя се признава като подход удивителен и чудесен, даващ на човека нови възможности, свобода и смелост за разкриване на тайните на Вселената при всяко посягане към неизвестното. Новото учение разглежда интуицията с нейното вътрешно съдържание и външни прояви и дава точното й определение. Преди да направим това определение, ще разгледаме въпроса относно мястото на интуицията в човешкото физическо тяло и на коя система от него тя е присъща. Нервната система в човешкото тяло седели на два основни клона: анимална и вегетативна - симпатична и парасимпатична. Анималната или съзнателната нервна система е с главен представител човешкия мозък. Тя е вторично явление в човешкото тяло, продукт на инволюционното му и еволюционно развитие и е присъща в тази форма само на човешкия физически организъм. Под контрола е на човешката воля и съзнание, в нейно подчинение са: движението, осезанието, мисълта, паметта и т. н., чрез нея ние се свързваме с околната среда на материалните светове. Съзнателно мозъчната система и главният мозък отразяват истината и реалността такива, каквито ни се представят в даден момент, с дадена скорост на движение и на дадено място в материалните полета на Всемира. В своите центрове, посредством сетивните органи на човешкото тяло, мозъкът възприема формите, пространството, времето, изображенията на действията и висшите прояви на живота. Осъзнава възприетото, прави анализи, преценки и ги отразява като представи, мисли, впечатления и т. н. Той ни ориентира в настоящата реалност, в моментната даденост. Основна, характерна черта на анималната нервна система е нейното постоянно развитие и усъвършенстване, при което се разширяват възможностите ни за връзки с по-висшите енергийни форми на Битието. Вегетативната нервна система е тази, която автоматично поддържа' процесите в човешкия организъм съобразно природните закони и звезден ритъм, независимо от нашата воля. Тя регулира дейностите на всичките органи в човешкото физическо тяло до и в клетъчно ниво, чрез нея приемаме силите в природата подсъзнателно, директно, т. е. възприемаме истината и реалността направо. Присъща е на всички енергийни форми във Всемира, в т. ч. и на Земята, минерали, растения, животни и човек. Характерна черта на вегетативната нервна система в човека е нейната подсъзнателна дейност, изразена в закономерностите на проявения във физическото тяло живот, последователност, порядък в действията и хронологично развитие. Качеството на този тип нервна дейност се определя от количеството натрупани „програми” за действия от всички минали наши прераждания. Тези програми се изпълняват в определени закономерно породени ситуации от сегашния ни живот. Интуитивното усещане е присъщо на този вид нервна дейност. Тук е необходимо да отбележим, че в духовното познание двата вида нервна дейност се разглеждат в тяхното вътрешно единство, привидното им различие се дължи на конкретното място и време на приложение на характерните им функции. Интуицията е тази, която „допълва” ненарушимото от никого и нищо триединство във Всемира. Вече можем да дадем определението: - Интуицията е всеобщ критерий за пълна достоверност на Истината и Мъдростта, заложени в човешкото същество още с идването му на Земята. Даденото определение има нужда от пояснения : Преди милиарди години започва навлизането на част от човешките същества от Духовния към Материален свят. Тогава човек е разполагал с 12 сетивни органа и сетивни чувства, действащи в обширното поле на Божествения свят. Преминаването ни през Духовен, Космически, Причинен, Умствен. Астрален свят. Етерна област и сегашното ни развитие в Материалния свят е съпроводено с изгубването на седем сетивни органа. От обширното поле на Божествения свят в Материята в нас е останала само една тясна пътечка, тази пътечка е именно интуицията. Учителят в своите беседи разяснява понятието интуиция: „Някои хора се произнасят за явленията чрез наблюдения, а други - чрез интуиция. Наблюдението се отнася до настоящия момент, а интуицията - до миналия и бъдещия. Човек наблюдава това, което става в даден момент; интуицията се произнася за явленията, които ще станат в бъдеще”. Разгледаният въпрос е актуален, защото: 1. Интуицията се прилага все по-широко и от повече хора в познавателните методи, по-съвършени от досегашните индукция, дедукция, сравнителен анализ. Тя е мост, през който можем да преминем към необятното духовно познание. Същевременно трябва да отбележим, че интуицията не отхвърля сегашните методи на познание, напротив - тя винаги е била и ще им бъде в активна помощ. Помощ за разкриване обширните, с невероятни възможности полета от Космическата същност в душата на човека. 2. Често пъти интуицията се приема като развиващо се или развито вече шесто сетивно чувство в човека, което противоречи на нейния характер и даденото й заслужено определение. Интуицията е Божествено чувство, което всеки един човек, живеещ на земята, притежава, тя е вложена в него, но не е еднакво развита във всички хора. Когато даваме път тя да се развие в нас, се предпазваме от ненужни страдания и нещастия, които ни съпътстват постоянно във всекидневния живот. Човек със силно развита интуиция може да проверява и придобива реална представа за процесите и явленията, които не могат да се обхванат с наличните ни в момента пет сетивни органа. Вярно чувство е интуицията, тя никога не лъже! Когато умът, сърцето и волята се съобразяват с интуицията, човек винаги върви в правия път на Любовта, Мъдростта и Истината. Искаме ли да разберем нещата в тяхната триединна реалност, да придобием знания, за които е необходим не един живот? - Трябва да възложим тази задача на интуицията и да работим заедно с нея. Бъдещото принадлежи на Човека със силно развита интуиция - Проводник на Божествените пътища и принципи, чрез Които е създаден Всемирът. 18.10.1995 г., гр. Плевен
  21. ДУША, ДУХ И ТЯЛО. „… целият почти безкраен ред от органични форми, които Природата е създала, представляват стадии, през които човешкият дух е минал. Те са едно велико училище, в което той се учи”. УЧИТЕЛЯТ „Светът на великите души” - 1933 г. Въпросите за душата, духа и тялото, които разглеждаме, са в основата на цялото човешко битие. Използваните методи за тяхното решаване определят начина на поведение на хората в многопластовата дълбочина на живота като цяло. Основното противоречие между духа и материята е важен елемент във Великото спираловидно вечно движение на всичките възможно съществуващи енергийни форми. В постоянното разрешаване на това основно противоречие се крият дълбоките корени на зараждане, развитие и съществуване на Всемира. Вечната и неумолима Истина се крие в тези корени. Нейното истинско лице можем да видим само чрез използване методите и принципите на Живата Природа, които единствено ни водят по неимоверно трудния, но верен път на познание. В тези процеси реално съществува и Наука на Истината, със своя Учител, ученици и училища. Училищата, това са безбройните многообразни енергийни сфери, запълнени с различно по вид съдържание, а учениците са елементите в това съдържание, които активно, съзнателно или принудително, участват във Вечното Разумно движение на Вселената. Част от многобройните участници в тези процеси сме и ние като неделим елемент в Цялото. От тази позиция ще повдигне завесата на тайните, които непрестанно се стремим да разкриваме. Необходимо е да покажем и разгледаме началото, развитието, взаимовръзките и дадем определения на категориите душа. дух и тяло. В определени моменти ще отъждествяваме тялото с материя, което не противоречи на една от формите й на проявление, напротив, в него се събират като във фокус нейните характерни качества. Духът и материята водят своето начало от един общ Първоизточник, ге започват своето развитие от това общо Начало, но в диаметрално противоположни посоки /фиг. 1/. Техните Първопричинни следи се откриват още в началото на Сътворението на Вселената. Започналото и продължаващо развитие на безбройните, неповтарящи се енергийни форми - светове, се дължи на тяхното реално и неизменно съществуване. Материалната и Духовна еволюция в Природата притежава противоположни по своя характер, но паралелни и координирани движения. Едната се обяснява с другата, а взети заедно, те обясняват света с неговите две неразривно свързани страни: материя и дух. Вярна на триединството във Всемира. Разумната Природа прилага неотменимия от нищо и никого принцип на уравновесяване на силите и дава тази важна роля на душата /фиг. 3/. Изразяването на това триединство и равновесие с изразните средства на геометрията, координирането на душа, дух и тяло, се основава на техните вътрешни и външни качества: начало, посока и резултат на силите от триединството, което съществува навсякъде и във всичко. След това уточнение можем да дадем следните две определения: 1. Материалната еволюция представлява проявата на Първосъздателя в материята посредством Душата, която движи и организира непосредствено тази материя - инволюция. 2. Духовната еволюция представлява изграждане на съзнание и свръхсъзнание в индивидите и техния непрестанен стремеж да се слеят, чрез циклите на прераждания, с Духа на Първосъздателя, от Който са произлезли - еволюция. Материята притежава две основни качества, които я отличават от другите енергийни форми: инертност и делимост. Същевременно можем условно да я разделим на два вида: органична и неорганична. Органичната материя на живите организми и човешкото тяло е всъщност организирана материя, в т. ч. и материята с кристален строеж: тя притежава качества, които корено я отличават от неорганичната. Неорганичната материя, в т. ч. и материята с аморфен строеж, е инертна, неорганизирана и нехармонизирана, тя не може да бъде пряка среда или условие за изява на духовността. Тук трябва да отбележим, че единствено чрез деятелността на органичната материя неорганичната може и придобива качества, които я предразполагат към одухотворяване. Каквито и теории да развиваме, каквото и да говорим, във Всемира неизменно съществува материя. В хармоничната подреденост на световете тя е от третото измерение - света, в който ние живеем с физическото си тяло. Материята е облекло, дреха на душата. Триизмеримият, материален свят е необходимост за духа. Той предоставя необходимите условия и среда за работата на духовните сили. Духът по своята същност е неделим. Той е в енергийно състояние, по-високо от това на десето измерение, за да влезе в обмен с материята, е необходим посредник. Душата със своите полудуховни-полуматериални свойства е този посредник. Духът, понесъл своята неделимост, трябва да слезе в материята и да придобие от нея едно качество, което сам не притежава, и същевременно да придаде на материята качества, които са й необходими. Например: Материята е инертна, тя се дели, но не може да се разширява, а именно в разширението е ключът за човешката еволюция. Следователно, щом духът слезе в материята, той й придава това, на което тя не е способна - започва да я разширява, да образува от нея множество форми. Това създадено множество от форми ние запълваме със съдържание посредством съзнателната си човешка дейност. Дълбоко навлезлият Дух в материята, с посредничеството на Душата, създава своята най - съвършена енергийна форма в земни условия - Човешкото тяло. Същевременно трябва да подчертаем, че тялото на човека е преходна форма, която дава възможност на Духа и Душата да се изявяват в конкретни материални условия. Какви тайнствени процеси се развиват в триединната, привидно противоречива човешка същност? - „Душата ражда смъртта, а духът ражда живота. Всеки ден душата мени формите си, а това сменяване ние наричаме смърт. Душата не е дошла до последната си форма. Тя не е завършила своето развитие /до сега сме преминали през около 400 000 форми - б.а./. Ней й предстои да мине през милиони форми. И когато дойде до своята последна форма, тя ще приеме безсмъртието и ще се слее с Духа. Душата е принцип, който сам по себе си никога не умира, но постоянно се изменя.“ - Учителят. От Великото Всемирно Триединство имаме неотменимото право да твърдим, че тук на Земята нашето физическо тяло е резултат, плод на Божествения Човешки Дух и Душа. Навлезлите във все по-плътните енергийни сфери на материята душа и човешко тяло започват своето непрестанно усъвършенстване. Разумната Природа е създала необходимите условия за това посредством няколко основни съчетания, от една страна, между тялото, душата и духа, а от друга, между ума, сърцето и волята на човешкото същество. Човешкият дух се отделя от Първопричината в определеното за него време. Създаването на категорията време е в резултат от ограничаването на Първосъздателя в себе си при започването на Великия процес на Сътворението. Вътре в самото сътворение на човешкото същество като цяло има строг ред и последователност. Условията, при които се извършва човешкото сътворение, са абсолютно еднакви, по своята същност човек е неделим. Но с навлизането в материално плътните енергийни полета всяка една душа, под ръководството на неделимия Човешки Дух, е изградила това, което е осъзнала като полезно, това, което в дадения момент е могла да построи. От тук произлиза, започва индивидуалността, личностната изява, която довежда част от човечеството до т. н. грехопадение. Въпреки това грехопадение на нас ни се дава възможност да притежаваме качества, които никое друго същество в момента в нашето енергийно материално поле не притежава - да се усъвършенстваме и осъзнаваме. Погрешен е пътят на съвременните учени, които търсят път за физическо безсмъртие. то реално не съществува. Абсолютно неправилни са действията им и в стремежите да възпроизвеждат матрично човешки същества, т. н. „клониране” - а кои от тях ще възпроизведат душата и духа на тези същества? Също неправилна е позицията на „духовните мислители”, които игнорират ролята на физическото тяло в еволюционните процеси и я дават единствено на душата или духа. Триединството съществува във всичките изявени енергийни форми, независимо от тяхното съдържание. Нещо по-вече: развитието, усъвършенстването на една от съставките на триединството е тясно свързано с другите - това е неотменим Принцип. Вътре в самото триединство съществува непрестанна борба, която е вечният двигател на Всемирните процеси. Тази борба се води, от една страна, между плътта, материята и духа. а от друга страна - между душата и физическото тяло. Учителят дава следните пояснения по този въпрос: „Каквото да се, говори, каквото да се пише в Свещените книги, невъзможно е човек да се освободи от естеството на своята плът. Борбата между плътта и духа всякога е съществувала и ще съществува. Животът на духа и животът на плътта, колкото и противоположни да са един на друг, толкова са и необходими за човешкото развитие. Без живота на плътта не може да има никакво развитие, никакъв прогрес”. Едновременно с това човешката душа се „разкъсва” между духа, който я привлича и тялото, което я задържа. И сега, когато търсим същността на човека, трябва да знаем, че тя не е в неговото тяло само, а е и дълбоко скрита в неговата душа и дух. По тази причина, докато се опираме и живеем само за плътта, ние никога не можем да придобием безсмъртие. В процесите, които изграждат нашето физическо тяло в материалните условия, трябва да отдадем на душата централна роля и място. Природата дава материал за обработване, а душата обработва, съгражда тази материя. Това, което става с човешкото същество на земята, аналогично се извършва в различни мащаби и винаги поновому, изключващо еднаквост и повторимост в различно измеримите светове. Така, че строежът и еволюцията на човека се движат в растящи спираловидни кръгове по цялата стълба на разумните човешки същества, обитаващи всичките енергийни сфери на разноизмеримите светове. Когато продължим тези процеси до безкрайност и притежаваме сетивност да обгърнем с един поглед всичките тези енергийни сфери и форми в тях, ще видим творческата мисъл, привидно неподвижния Всемир и безчет еволюиращи форми. Това са именно: Духът, Душата и Тялото на Първопричината. Съществува тесен паралел между еволюцията на материалните третоизмерими светове, човешкото тяло и еволюцията на човешката душа в нейния величав поход през планетните системи и галактики. Малко са съвременниците ни. които знаят, че съществува учение, разглеждащо въпросите относно преселението на човешките души. Това учение на посветените в тайните е научно издържано, универсално за всичките енергийни форми, разкриващо безгранични перспективи и даряващо ни с небесно утешение. Къде да търсим началото на човешката душа? - В зараждането на органичната материя. Част от човешките същества са инволюирали милиони години, минавайки през цяла верига от планети в разноизмерими планетни системи, навлизайки във все по-плътни енергийни обекти. Последната спирка от тяхното мъжествено спускане в дълбочините на Космоса е планетата Земя. В своето трудно пътуване от планета на планета човешките същества изживяват без остатък всичките им нисши царства: минерални, растителни и животински. Но през всичките тези възможни свои съществувания човешкото същество е съхранило ревностно своя индивидуален принцип - Божествения печат на Единицата, своята душа. Именно по този път на превъплъщенията от енергийно фините към енергийно плътните планетни пространства и планети човек се е материализирал и е придобил сегашния си вид. Земята е последното стъпало в това слизане /фиг. 3/. От нея започва наново изкачването ни към по висшите сфери на Битието, Пътят към нашия испански Дом. Тайната на Сътворението се съдържа именно в тази еволюция на душите от планета на планета. Формулата на този Процес, адаптирана към сегашното ни мислене, е: диханието става камък, камъкът - растение, растението - животно, животното - човек, човекът - дух, духът - Бог. За да станем отново Божествени, свръхсъзнателни и високо издигната духовни Умове, трябва да минем през човешката практика в материята - живота на смъртните, независимо в кой свят живеят те. Това е закон в Живата Природа, в него изключения не съществуват. Ние сме достигнали определено равновесие между Материя и Дух, по-точно между инволюция и еволюция на човешкото същество, през 3-та култура на VI-та Атланска раса, с което всеки един от нас е придобил право сам, чрез личен опит, да бъде Божествено Същество /справка – „Произход и развитие на човечеството. Инволюция и еволюция” - гр. 1 и гр. 2/. Установяването на единство в развитието на духа, душата и тялото, е историята, философията и целта в развитието на човешкото същество. Всичките процеси, протичащи в това развитие, са подчинени на една крайна цел - Единство в Цялото. 22.01.1996 г., гр.Плевен КАНИСКА _________________________________ ЛИТЕРАТУРА 1. Дънов. П., „Царският път на душата” - Беседи, лятото на 1935г.. изд.”Хелиопол”, София, 93 г. 2. Дънов. П., „Бъдещото верую на човека” - Сборни беседи, 1933 г., изд. „Хелиопол”, София, 95 г. 3. Док. хроника: „Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново”, изд. „Алфиола” 4. Едуарт Шюре, „Великите Посветени” част II, изд. „Евразия-Абагар”, 91 г. 5. Блаватска. Е. П., „Тайното учение”, изд. „Анубис”, Видин, 92 г.
  22. ВЕЧЕН ЖИВОТ. УСЛОВИЯ ЗА ВЕЧЕН ЖИВОТ. „Съвременните хора не познават майка си и баща си, които са ги родили. Те не познават Бога, от Когото първоначално са излезли. Мнозина искат да имат конкретна представа за Бога. Чудно нещо! Те живеят в Него и Той в тях, и въпреки всичко това търсят някаква конкретност.” „Път и възможности”, 11 август, 5 ч. с. УЧИТЕЛЯТ Животът е една от Великите тайни на съществуващия независимо от днешното ни съзнание обективен свят. Съвременните философи дават обяснение на това понятие като форма на движение на материята, по-висока от физическите и химични форми, притежаваща редица специфични особености . Фридрих Енгелс /1820 - 1895 г./, един от създателите на философията на диалектическия материализъм, дава определение за живота като: „... начин на съществуване на белтъчните тела, съществен момент на които е постоянната обмяна на веществата със заобикалящата ги външна природа” /т. ХХ, с.600/. От гледището на диалектическия материализъм животът съществува във формите на многобройните отделни живи организми. Философите материалисти разглеждат живия организъм като възникващ от себеподобен, който преминава цикъл на индивидуално развитие, ражда себеподобни и умира. Те признават наличието на физични, химични и специфични биологични закономерности, които играят определена роля в живота на организмите. Същевременно приемат съществуването на връзки в живите организми с неживата среда, както и едни с други, при което се образуват системи от по-висок, по-сложен разред, водещи до единна система на живота на земята. В тази единна система на живота, която е изминала пътя на развитие от най-простите форми към по-сложни, философите материалисти посочват произхода на човека като най-последна и висша форма на жив организъм. Определено внимание заслужава прилагането на идеите от диалектическия материализъм, изказани от Ф. Енгелс, в апарата на природознанието. Десетилетия по-късно, а и сега, основните принципи във философския му труд „Диалектика на природата” се потвърждават в множеството фундаментални открития от съвременната наука на XX век. Независимо от уж дълбокото материалистично схващане на света, Енгелс дава важен принос в развитието на теорията от съвременното, сегашно познание за Природата. Неговите представи за неразкъсваемостта на материята и движението довеждат до създаването на първоначална теория за единство на време и пространство. Енгелсовата неизчерпаемост на форми от материя и сложният строеж на атома са обективна критика на теориите за т. н. „топлинна смърт” на Вселената. И не на последно място, той разглежда живота като форма на движение на материята, възникнала на определено стъпало в развитието на органичната материя. Витализъмът, като идеалистическо учение в биологията, обяснява всичките жизнени процеси неразривно свързани с действието на особени, нематериални сили, които се намират в живите организми. Опирайки се на безкрайното множество от видими и невидими форми в живата природа, учените виталисти игнорират процесите на жизнена дейност от материалните, физико-химични и биологични закономерности. Това противопоставяне и разделяне от тях на природата на жива и нежива довежда до отричане възможността за възникване живота на живото от неживото. Виталистите признават единствено живота, произлязъл от Бог или вечно съществуващ. Корените на това съвременно учение се крият в учението на Платон за душата, която одухотворява и оживява човешкия, растителен и животински свят и до учението на Аристотел за ентелехията, имащо целта в самата себе си. Това понятие „ентелехия” основно е разгледано във философския труд на Лайбниц „Монадология”, 1714 година. Той приема монадата /единицата - гр./ за проста, затворена, самоизменяща се субстанция. Монадите, които имат способност за ясно възприемане /т.е. отразяване на действителността - б.а./, се наричат от Лайбниц души, а разумната душа на човека, според него, е монада - дух. В тази монада се отразява целият свят и тя, като индивидуалност, съдържа в себе си сякаш в зародиш безкрайността. Интерес представлява мнението на Ленин по този въпрос: „Тук има своего рода диалектика, и то много дълбока, независима от идеализма и попщината.” Ломоносов въвежда термина „физическа монада”, с който е означавал частицата - корпускула материя. Гьоте говори за монада, наричайки я ентелехия, като за активно духовно начало, присъщо на материята и спомагащо за индивидуализация на обектите. Механицизмът, като мироглед в късното средновековие, разглежда живота само в една усложнена система от физико-химични процеси. Той обяснява развитието на природата и обществото със законите на механичната форма на движение в материята. Възникването на механицизма е свързано с постиженията в научните области на т. н. класическа механика /Галилей, Нютон/. Абсолютизирането на законите от класическата механика довежда до създаването на погрешна, ”механистическа” картина на света, според която цялата Вселена, от атомите до планетите, в т. ч. и живота, представляват една затворена механическа система, чието движение се определя от законите на механиката. Съвременните учени, мислители и философи разглеждат категорията живот не в неговата цялост и триединство, а откъслечно. Дори когато се поставя въпроса за живота в познатите ни исторически рамки на расите и културите, във вековете на човешкия ход по земята, той се представя като отделен техен момент. Ние се ограничаваме в тесните полета на индивидуалния живот и търсим в тях смисъла на всякакво съществуване на живот във Всемира. Но в Природата, по силата на един върховен Принцип, напълно личен и самозадоволяващ се живот няма! Най-ярко единствено в материята се наблюдава биологична активност, в която отделните индивиди се обединяват в общества, в отделни нации, в отделни религии, като преминават от формите на живот на личния егоизъм към формите на живот на колективния егоизъм. Наистина, обособяването на отделните органи и системи със строго определени функции е закон на органичния свят, който действа в сложните, висши организми, но самото обособяване ни най-малко не означава отделяне, изолиране и егоизъм. Днес хората изпадат в безразличното състояние на еднообразието. Ние преповтаряме буквално все едни и същи неща, едни и същи идеи, търсим смисъла на живота по утъпканите пътища, които са задръстени от многобройните неуспехи на толкова народи и раси, живели преди нас. И днес, въпреки благородните усилия на светлите умове и красноречивите свидетелства на историята, европейските народи, и не само те, се връщат към изолирания живот, който запълва старите форми на колективния народностен егоизъм. Всичкото това може да води единствено до етнически, религиозни и международни сблъсъци и катаклизми, в които никой и никога не е бил победител. В бъдеще ние трябва добре да знаем, че каквито и промени да настъпват на Земята, народите, които живеят на нея, са органически, неразривно свързани по силата на закони, в момента неосъзнати за голяма част от техните ръководители. Всичките ние трябва добре да разберем, че всяка една народност, малка или голяма, има право да живее според вътрешните изисквания на онова историческо предназначение, за което е призована. Никой на земята няма право да посочва начина на живот и поведение на никой народ и в частност - на никой човек. Този, който пристъпи тази велика повеля, винаги е отнемал или осакатявял преждевременно живот и ответната реакция от Природата никога не е закъснявала. Кой от нас тук на Земята е създал живот в неговата пълнота и цялост? Може ли, имаш ли право да отнемеш, промениш или унищожиш нещо, което не си създал? Единствено съвременният човек може да троши грънци, защото тях може донякъде да създава, но на нищо друго няма право да посяга. От 22.08.1914 година ние навлизаме в една нова епоха - Ерата на Водолея, в която се преминава от епохата на механичното съзидание към епохата на органичното развитие, от стадия на механичното преустройство - към стадия на вътрешното възраждане. В цялата сегашна Бяла раса, в най-издигнатите й духовно синове, се появява един дълбок вътрешен смут, едно вътрешно безпокойство - това състояние е напълно естествено, все по-близо сме до момента на посяване семената на Първата култура в бъдещата Шеста раса. В тези динамични и сложни процеси реално погледнато всеки човек живее за колективното повдигане на цялото човечество и цялото човечество живее за отделния човек. Тази истина е вдъхновила и вдъхновява най-великите умове на човечеството и по силата на природните закони днес става достояние на всичките хора по земята. Поставя се едно ново начало, което лежи в основата на Космическия свят, в който, макар и бавно, през големи препятствия, сега навлизаме. В този нов свят царува принципът: Животът за Цялото е условие за вечен живот на всеки индивид. Ще разгледаме категорията живот от позициите на Новото учение, като използваме методи от Наука за Истината, Мъдростта и Любовта: Пръв Христос в присъствието на Своите ученици е разкрил смисъла на думите „вечен живот”. Той им показва един Велик закон на Живота, чрез Който закон се разграничават и определят два съществени елемента, които влизат едновременно във временния и вечния, в съзнателния и свръхсъзнателен живот. И сега, каквото и да говорим, каквото и да пишем, трябва да знаем, че животът съществува и е достояние на всичкото многообразие от безкрайни форми на проявления в Първопричината. Същевременно е необходимо да отбележим, че в настоящия момент от нашето развитие е невъзможно да дадем пълно определение на понятията живот и Вечен Живот, нямаме мярка, с която да измерим тези категории. Независимо от всичко това. когато разглеждаме поставения въпрос за живота, ние виждаме, усещаме, че това е най-силният, най-естественият стремеж на човешката душа. Той е онова ценно богатство, което Тя се стреми да припечели отново. Този и стремеж не е от вчера, той съществува от хиляди, милиони години и то не само в човека. Всичките други познати на нас форми, в които се изявява и съществува движението: животни, растения, дори и минерали, се стремят към това безценно богатство. Различия съществуват само в методите за добиване на живота от всичките тези различни същества. Да дойдем до човешкия стремеж към живота, той засяга нас, в момента е важен за нашето бъдещо развитие. Ние сме притежавали някога Вечен живот, но сме го изгубили. Изгубили сме го по една проста причина, и сега от векове се стремим да изправим своята грешка. Тази наша грешка е допуснала смъртта и само когато човек започнал да изпитва постоянното разрушение в своя ум, в своето сърце, в своя физически организъм на всичко онова, което гради, само тогава е осъзнал какво нещо е загубил. Тук е удачен въпросът: как човек е допуснал това, че да изгуби този важен елемент от своето битие? Отговорът е ясно еднозначен: „Тръгнали да ЗАВЛАДЕЕМ света, сами сме пожелали да излезем от нашата естествена среда и изгубваме Вечния си живот”. В Светото писание този момент е показан с излизането на Ева и Адам от Рая. И наистина, сега владеем света, в който живеем, придобили сме в своята човешка практика множество познания, използваме ги за разумни и неразумни цели, строим, летим в Космоса, знаем всичко, и да загубим живота си знаем. Но как да придобием наново живота си? - Не знаем! Този въпрос има двояк смисъл: може да се развие в неговата чисто философска страна, може да се обясни неговия биологичен произход, неговата физиологическа или психическа основа и т. н., но всичкото това ни най-малко няма да ни ползва. Ако на един гладен човек не му дадем веднага хляб да се нахрани, а започнем да му разказваме как е приготвен хлябът, от какво брашно е замесен, кой го е пекъл, кой го е месил, какви елементи съдържа брашното, как са ги намерили химиците в своите лаборатории и т .н..., човекът ще каже: „Аз съм гладен, дай ми да ям сега! Не искам да знам всичкото това, единственото, което ме интересува в момента, е да се нахраня”. Така и ние сигурно ще кажем: „Не искаме да знаем от какви елементи е съставен животът, как и от какво е замесен, от какво е произлязъл, искаме да се нахраним, да ядем от Вечния живот, после ще разискваме този въпрос, сега искаме да се избавим от смъртта!” Но това ни искане дали в момента е правилно? Христос е дошъл тъкмо да ни научи как да спечелим изгубения си живот. Той казва: „Аз съм животът”. По какво се отличава Животът от другите сили в Природата? Той е една сила, която строи, въздига, съединява, обединява, дава простор на човешката душа. В човешкия живот има три основни елемента, които никога не се менят, три основни принципа, върху които се гради нашият минал, настоящ и бъдещ Вечен живот. И науката казва, че за всяко живо същество, за да може то да съществува и да се развива, се изискват три основни неща: среда, условия и елементи. В църквата тази идея е изразена под формата на „троеличност” на Бога. Какво означава този израз? - Три същества, привидно различни, които имат една Мисъл, една Воля и една Цел: Отец, Син и Свети Дух. Тези три елемента са прокарани и в граматиката: подлог, сказуемо и връзка; в логиката: голяма предсилка, малка предсилка и заключение; така е и в математиката: дадено, търси се и решение. В Новото учение, изнесено от Учителя Петър Дънов, съществува същото триединство: Любов, Мъдрост и Истина. Три Велики сили, които носят начините за практическото приложение на методите за навлизането ни в пътя на загубения от нас Вечен Живот. Без да познаваме изначалната същност на тези три Велики сили и начините им на приложение в настоящия важен етап от нашето развитие, ние няма да сме в състояние да усвоим практическите знания и умения за навлизане в шестата култура на Бялата раса - Славянската. Няма да можем да положим здравите основи на новата VI-та раса - расата на Синовете Божии. Няма да придобием средата за съществуването ни във Вечния живот. С какви сили разполага в момента човек, за да върви в пътя за придобиване на вечен живот? - Той притежава в аналогично триединство силите на сърцето, ума и волята. С тях може да работи в сегашните условия на материален живот, в който той е пожелал да влезе преди милиони години. Но винаги високо в съзнанието си трябва да. държи идеята, че единствено връзката на неговите три сили с трите Велики сили на Всемира - Любов, Мъдрост и Истина, могат да го доведат до съществени резултати. Сякаш в този смисъл на нещата всеки човек може да си каже: тук на земята такъв живот е невъзможен. И привидно, наистина, като умре, човек можели да придобие наново живот? Въпросът като заключение е правилен! Обаче не всички правилни човешки заключения са верни. Защото, кой е доказал окончателно, че човек съвършено е умрял?... Ние можем да добием вечен живот сега, днес, стига да имаме смелостта да впрегнем своята воля да работи разумно, своя ум да мисли правилно и своето сърце да почувства постоянна обич. Това са три Велики хармонични процеса, в които човек непрекъснато печели нещо, което завинаги остава негово. Тук удачно възниква въпросът: кое е вечното, което остава за нас? Та онзи, който посещава всеки един от нас, бирникът - смъртта, задига имота, сърцата и душите ни, залага и продава всичко. Но има нещо, което остава недосегаемо, То е в бистрия ум на човека, в неговите прави мисли и благородни постъпки. Това нещо никой не е в състояние да задигне и продаде и то е онази нерушима днешна основа, върху която градим бъдещия си живот. Изначалното, чисто Христово учение е онази велика философия, която иска да освободи човешката душа от всякакви паразити, да хармонизира силите на волята, сърцето и ума - в това е спасението. И когато се поставят на място и в ред тези три велики сили в човека, тогава ще настъпят условията за вечен живот. Когато Христос е говорил за „вечен живот”. Той е бил много внимателен. Внимателно е попълнил всичките празнини, съединил е световете в Едно Цяло: духовния - със света на Ангелите, Божествения - със света на Троицата, физическия - със света на хората и техните души. Той казва: „Аз съм пътят от Истината за Живота”. Тук, разбира се, материалистите, учените и пантеистите ще кажат: „В Христовото учение няма логика, уповавате се на един Христос, който е бил не учен, той да ви заведе по пътищата на вечния живот. Ние, когато разсъждаваме, взимаме в съображение всичките неща”. И това е вярно колкото предположението, че всяко същество, което има два крака, е човек. А какъв пример биха дали те за биологично и физично безсмъртие? Но да се върнем към основната страна на предмета - владеенето на трите основни неща, които дават възможност на човешкото същество да съществува във вечния живот: среда, условие и елемент. Във Всемира съществува един неотменим природен закон, който, ако добре го познаваме, можем правилно и хармонично да изградим нашата воля, сърце и ум. За този градеж е необходимо и добре да познаваме и знаем кое е среда, кое - елемент и кое - условие. Защото има елементи, които се отнасят за определен, краен период от форма на живот, а също и условия, които са подходящи само за неговото краткотрайно съществуване. За изясняване на част от казаното до тук нека разгледаме понятието „вечен живот“. Думата „вечен“ се отнася за духовния свят. тя носи в себе си елементи, материали, от които може да се изгради безсмъртен живот. Думата „живот“ подразбира органическия живот в материята, който расте и се развива, но не може да бъде вечен и непрекъснат - неговата форма буквално се променя пред погледа ни и тази промяна ние наричаме смърт. Именно в тези процеси на смъртта теориите и представите на философите, учените и хората се разминават. Да умре човек ни най-малко не означава, че топ губи своето съзнание. Смъртта е постоянен процес в определени условия, при които човек губи онази основа, на която той се е проявявал в определен отрязък от своя живот в материята, в определена форма. Но съзнанието, както казахме, остава, и то е онзи духовен гръбнак, върху който продължават да функционират неговите мисли, чувства, желания и нематериални тела. Четири са необходимите елементи за съществуването ни в материални условия: земя. вода. светлина и въздух, всичките други са техни производни. За физическото тяло, с което живеем на земята, можем да определим, че тези четири елемента са напълно достатъчни, но това е една трета от истината. Да допуснем, че действителната същност на човешкото същество е в аналогичното Вселенско триединство: физическо тяло /материя/, душа и дух. Само в това Велико триединство можем да търсим действителните условия за вечен живот. Коя е тогава онази Върховна сила или необходима среда, в която човек трябва да бъде потопен, за да живее вечно? Ще направим необходимо отклонение: тук употребяваме категорията „душа”, но за мнозина от нас тя е нещо неопределено. Защо? - Душата е извън времето и пространството на материалния свят, с нищо, с което разполагаме в момента на земята, не можем да я измерим или регистрираме. Тя обхваща и времето, и пространството. Какво са всъщност време и пространство? - Две временни мерки, т. е. нямат абсолютен характер, с които се определят нещата на физическото поле на материалния свят - света на третото измерение. Съвременните математици и физици са навлезли теоретично в четириизмеримия и по-високо измеримите светове, обединявайки времето и пространството в една нова четвърта координата. Какво намериха там? Сега някои философи, мистици и учени говорят, че сме дошли от „другия свят”, но ние не помним това. Има ли някой със свои спомени от другия свят или предишно прераждане? Не само това, но ние не помним дори първата година от своето детство - а втората, третата? Коя е първата мисъл, която ни е посетила за първи път и кога? Може би едва в четвъртата година от нашето детство е станало едно слабо пробуждане на съзнанието ни и сме запазили в себе си слаби спомени от този период. Тези слабо проучени и трудно обясними процеси и явления не ни ли довеждат до правдивата мисъл, че през този 3-4 годишен период от нашето съществуване Нещо израства в нас и се пробужда. Това Нещо явно е посято в подходящата почва на физическото тяло, в подходящи условия за растеж и развитие. Не е ли това нашата човешка душа? Ще насочим усилия в открехване непроницаемата завеса на тези тайнствени събития в човешкия живот. Сега, днес, ние живеем, ние съществуваме. Но това живеене и съществуване не е ли просто едно вегетиране? Същевременно съществуването ни, в окултен смисъл казано, се състои само от един елемент и се ограничава от Божествена същина, Която ни е създала, като житни зърна и плодни семена, и което е най-важно, ние сме част от Нея. Ние не можем по никакъв начин да избегнем нашето съществуване, не можем да се самоунищожим. Можем само и единствено да се променяме и развиваме. Човешката душа в дремещо състояние е просъществувала милиарди години в недрата на Вселенското съзнание. Тогава Тя не е била индивидуализирана, не е познавала отделния живот на по-късно отделения по ред причини индивидуален дух. Душата ни е живеела в съзерцанието на Божественото блаженство в дремещо състояние. При своето пробуждане Тя идва в материята с постоянен стремеж да научи вътрешния смисъл на индивидуалния живот - на нея й се дава върховно право да придобие сама свой безсмъртен, вечен живот и стане отново равноправна гражданка на Небето със свои задължения и права. И сега, когато сме дошли до понятието Първопричина, е необходимо да кажем, че Тя е върховната сила и необходимата среда, в която трябва духовно да бъде потопено човешкото същество. Човешката душа също трябва да бъде потопена в тази Първична среда. Не е ли потопена, това означава, че сме извън новите условия, извън естествената ни среда и ще продължим да живеем вегетиращо, като зародишни семена, очакващи новите подходящи условия още милиарди години. Съществуват ли обективни, духовни условия за пробуждане и развитие на нашето съзнание, които да ни поставят в пътя на вечния живот? Отговорът е еднозначен - Да! Нашата Слънчева система е заела ново положение в Космическото пространство, планетата Земя е навлязла в нов астрологичен период под знака на Водолей, неговата продължителност е 2160 години. Дават се нови възможности, условия и елементи за друг по-висш начин на живот на човечеството. В крайно трудни, привидно непоносими условия се ражда 6-та Славянска култура на V-та Бяла раса, която ще постави основите на новата VI-та раса. Срещу тези величави процеси се изправят за последен път тъмните сили, властвали с векове от своето измамно царство тук, в материята. Днес на Земята са в криза материалните условия на живот, рушат се старите форми, не могат да се изградят нови пак от същите материални елементи. Тези, които държат здраво за своето „днес”, казват, че е в криза целокупният духовен и материален живот. Това не е вярно! Духовното, неопетнено от груби материални посегателства учение, никога не е изпадало в такива кризи. То не е подвластно на материята. Всяка една област от сегашните научни познания е в задънена улица, излиза временно от нея. когато се опре на метод от Духовното познание. Обществата, в които живеят хората, се рушат - техните форми не предоставят необходимите условия за порасналото ни съзнание за изява. Така е не само у нас, но и в най-напредналите икономически развити страни. На хората са опротивели войните, ненавистта, омразата, интригите, заплахите, безнадеждността - те оставят горчиви чувства в душите ни. Всеки един от нас дълбоко в себе си е очаквал трепет ерата на Хармонията, Мъдростта, Любовта и Истината. Това трепетно очакване е в състояние да завладее и завладява човешката мисъл във всичките сфери на земния ни живот. От земята, покрита от нас с безлюбие, с безверие, с гробове, погледите ни се устремяват към непрекъсваемото движение, потопено във Вечния живот, към ненарушимата Хармония във Всемира. И това вече не е еднократен акт, а постоянен, неотменим от никого стремеж. 10.03.1998 г., с.Лозица КАНИСКА ____________________________________ ЛИТЕРАТУРА 1. Радоев. Г., „Живот за цялото” 2. Дънов. П., „Сила и живот”, I серия, Неделни беседи 3. Дънов. П., „Великата разумност”, лекции на МОК, год. XII / 1932-33 / 4. Дънов. П., „Допирните точки в природата”, лекции на МОК, год. II / 1922-23 / 5. Дънов. П., „Методи за самовъзпитание”, лекции на МОК, год. X / 1930-31 / 6. проф. Бъчваров. М. и колектив, „Философски речник”