14. "Ти всичко знаеш". 15. Опашката на злото куче

[Ани]

14. „ТИ ВСИЧКИ ЗНАЕШ“

Ето една случка с бай Иван, която има отношение и с Учителя. Бай Иван бил журналист и си пишел статиите вкъщи, в бараката. Било е един летен ден, топъл, но дъждовен. Навън валяло пороен дъжд. А той е вътре в стаята си. Отворил прозореца си, източния прозорец и масата му беше точно срещу тоя прозорец. Седнал там и пише нещо за вестника. А вратата му отключена. Изведнъж както вали дъжда, силен, пороен, отваря се вратата и вътре влиза една жена 40-45-годишна, мокра цялата до кости, боса. Влиза вътре и се обръща към Иван и му вика: „Ти ли си Божия човек?“ Бай Иван не може да проумее, но разбира, че се отнася за Учителя и вика: „Ами г-жа какво има?“ „Ти ли си Божия човек?“ Бай Иван й казва: „Седни сега тука да се изсушиш, да изсъхнеш, а пък аз ще те заведа при Божия човек“. И бай Иван наистина запалил там печката да се изсуши жената, била мокра цялата от дъжда, направил й чай, дал й да пие така, а нищо не я разпитва. И когато летния дъжд престанал, той я взел и тръгнали да отиват към салона. И понеже неговия двор беше непосредствено до полянката където се играеше Паневритмия, направо тръгват през полянката да отидат към салона, смятайки че там ще намерят Учителят. Но когато излизат на полянката виждат, че беседката, гдето беше направено за музикантите да свирят в лошо време на края на поляната, Учителят е там с още няколко души приятели наши. Там под беседката нещо приказват. И тогава той се насочва към Учителя. И когато наближават вече да стигнат до Учителят, жената се засилва така, затичва се, спира и се покланя на Учителя. Учителят й вика: „Стани, сестра“. Тя обаче не става, коленичила там и мълчи. Тогава Той я пита: „Какво има?“ А тя му отговаря: „Ами ти знаеш!“ Той пак я пита: „Какво има“. „Ти знаеш. Ти всичко знаеш!“ И третия път Той пак като я пита: „Какво има?“ И тя пак отговаря: „Ами Ти всичко знаеш!“ Тогава Учителят си затворил очите, замислил се така и може би след пет минути Той се обръща към нея и й казва: „Ами ти нали имаше мъж?“ „Имах, но във войната го убиха.“ „Ами нали той обичаше да ти пее?“ „Обичаше и ми пееше.“ „Нали той много те обичаше?“ Тя му отговаря: „Много, много, много, много, много, много!“ Тогава Учителят й казва: „Ами той сега пак ти пее“. А тя така зарадвана вика: „Ама той ли е?“ „Ама той е, той пак идва при тебе и пак ти пее“. „Пак аз къде ли не ходих, всички болници обиколих. Луда ме изкараха, всякаква ме изкараха и най-после едни се намериха да ме пратят при Тебе“. И тогава тя става, бръква в джоб ли, в торба ли, изважда една монета, но каква не знам и я сложила пред краката на Учителя. Станала и си отишла. И тогава Учителят показал монетата и казал на другите приятели: „Виждате ли, тя обича за всичко да си плаща“. Така е приключил тоя случай между тази жена и Учителят.

15. ОПАШКАТА НА ЗЛОТО КУЧЕ.

Нашите приятели са посещавали редовно Витоша. А пътя за Бивака от начало е бил през Драгалевци, но после го изменят през Симеоново. Но през  пътя, по който минават през селото, за да се изкачат в планината минавал  така, че в една къща имало едно куче много едро и много зло. И това куче редовно при всяко минаване ухапвало някого от нашите приятели. Тогава веднъж Учителят казал: „Ако има някой, който да хване това куче за опашката и  да го хвърли, то ще спре вече да хапе хората". Никой обаче нямал такъв  кураж. Но бай Иван чул това. Решил той да се справи с това куче. Мислил,  мислил как да стане това и най-после намерил начин. Но, за да се справи с  тая задача му трябвал още един партньор. Намерил той един наш приятел и  го попитал дали е съгласен, той се съгласил. „И как ще стане?" Казал му: „Ти  ще минеш напред и ще гледаш да привлечеш вниманието на кучето, така че  то да почне да те лае. То ще прескочи оградата, ще излезе навънка, за да те  подгони. Аз ще вървя и то като излезе от оградата аз ще го хвана за  опашката. За да му привлечеш вниманието ти ще му пращаш мисли, да може  да тръгне след тебе". Речено-сторено. Тръгват те един ден през Симеоново  по тоя път. Като приближават къщата, където пребивава кучето, бай Иван  гледа, че нашия приятел събира камъни и ги слага в джоба си. Бай Иван го  пита: „Абе какво правиш, защо ти са тия камъни?" „Ами ако не го хванат  мислите, да имам нещо резервно вместо мислите." И така стигнали те до то ва място. Този приятел минал напред и къде с камъни, къде с мисли привля къл кучето, а бай Иван зад него и точно когато кучето прехвърляло оградата  и бай Иван изведнъж зад него и то се стъписало и той успял да го хване за  опашката. Бай Иван казва, че бил видял голям зор, защото кучето било  голямо, грамадно куче. „Но аз като го хванах за опашката, та като го завър тях един-два пъти така във въздуха и като го метнах в един съседен двор."  Хвърлил го той в двора, а в двора имало няколко кучета. А нали всяко куче си  знае периметъра и не пуща друго, та като го погнали и то останало така само  сред чуждите кучета и бай Иван разправяше: „Наистина от тогава нататък  това куче никого не залая и никого не ухапа". Така той изпълнил една задача  от Учителя и нашите приятели можели вече спокойно да се движат за към  планината нагоре.