5. Косена съобщава за неочаквания гост

[Ани]

5. КОСЕНА СЪОБЩАВА ЗА НЕОЧАКВАНИЯ ГОСТ

И така тръгнахме вече и това си беше. И като идеме на беседи, кога да дойде Учителят тук в Мърчаево пак тази същата ми дъщеря Косена, предупреди ме. „Татко“, а тука спях аз и жена ми, „изпразнете вашата стая, защото Учителят иска да седи у нея, ще дойде да седи тука“. Казвам: „Втори път да не съм те чул. Ние не сме достойни хора да посрещнеме един велик Учител“. А тя пак: „Казвам ти, изпразнете стаята“. Мина се една седмица, тя повтори това. Казва: „Учителят си върза багажа, всичко е готово, ще дойде!“ Пак я не послушах. На третата седмица сме в големата стая събрани на обед целото семейство.А втория ми син, не този що го убиха, другио, по-малкия беше войник и дохождат тука и „Наздраве, татко, добре, че обедвате ама какви ти гости идват“. „Какви гости, бе?“ „Вашио Учител иде и по него има върволица, петдесет души хора“. На мене ми се вдигна косата нагоре. Ха сега, защо не послушах дъщерята. Стаята не е готова. Пак ми дойде на ум. „Излизайте от масата както сте“. Излезнахме. И тука има пътечка отгоре, а Учителят идва и си върти бастунчето, така както когато всичко му е познато. Като го видяхме цялото семейство слезна долу на стълбището, всички. И Той дойде най-нап- ред при мене и си подаде ръката. И Му я целунах ръка и по мене цялото семейство. И тръгна Той напред, а ние останахме по Него и право отиде в голямата стая, като знае, че тая неговата, не е готова стая. Аз отворих тогава тоя прозорец отгоре и едно по едно изхвърлих всичко низ прозореца, а жена ми по мене чисти. Изчистихме стаята и таман изчистихме. Тука Му говорят: „Учителю, там сме приготвили стая за вас, по натам има друга стая“. Той нищо не говори. И като свършихме, таман свършихме работата и да излезнеме, не сме Го поканили, Той сам Си дойде и Си влезна. И тука стоя десет месеца, точно седя. Тука посреща, изпраща, беседи у големата стая прави и така изкара десет месеца и си замина. Това е. Така дойде Учителя по тоя начин.

Учителят е дошъл в Мърчаево през януари на 11.01.1944 г. Още същия ден излязохме на една поляна. Там засадиха по-късно борова гора. Сега там има борове около петдесет метра високи, но полянката са я оставили без да знаят нищо за нея. На тая полянка Учителят държа първата беседа. Аз ходя на тая полянка всеки понеделник. На тая полянка после играехме Паневритмия всеки празничен ден.

Брат Темелко е имал четири деца, от които Косена е най-голямата. След нея Костадин, който убили на Божурище, след него Велин и най-после най-малката е Тодорка.